Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За невчесаните, неумитите, с пластмасова чашка кафе в ръка


@ЮлЯ@

Recommended Posts

Отварям тази тема в подфорум "Общуване". Доскоро имах нужда от уличното общуване. Да се поздравя с човек, който поне два пъти сме се засякли сутрин. Да му пожелая лек да му е денят. Да не се държа като затворен сандък, както правят повечето софийски анонимници.

 

Тази сутрин е 13-ти, фаталното число. Нито един усмихнат човек не срещнах. От вратата се засякох с един невчесан, сърдит и неумит по къси гащи и джапанки. Държеше пластмасова чаша кафе. Не го познавам.

Но друг, явно съсед, си джапаше също унило от кварталния магазин със пакет захар в ръка. После пак някаква жена ме гледаше сърдито и критично без да ме поздрави.

Взех да извръщам глава. Много ми станаха неумивайниците за една сутрин, макар и с фатална цифра.

 

Сетих се за градския виц, как българин на летището Хийтроу бил сърдит, че в тази ужасна страна му няма пластмасовата чашка с кафето. А в Англия кафе да искаш... всякакви видове, на всеки международен вкус  и на всеки ъгъл...

 

Как успявате да си запазите духа свеж и позитивен сред сърдитите мърлячи?

Лесно ли ви е, общувате ли въобще или  успяват да ви съсипят началото на деня?

А може би си извръщате като мен мълчаливо главата в другата посока, за да останете поне неутрален?

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 61
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

така се чувствах и аз преди да си купя куче. Сега денят ми започва свежо, отиваме на една голяма полянка където се събират много кучкари и кучета. Кучетат много ме обичат и щом се покажа на хоризонта към мен потича кучешка любов, тичат да ги погаля , потоци положителна енергия ме даряват. После си говорим, обменяме, споделяме за нашия живот , за кучетата. Една огромна групова терапия. Уникално е ! Преди да си призная им се чудех как могат тези хора да стоят с часове, сега ги разбирам, чувството е вълшебно, повдигащо. Много често си мисля, как пред блока ми е отрицателната енергия на всеки му перчи моето куче, щяха да го убиват, врънкат, сърдят се и зад блока е положителна енергия. Всички чакат моето куче с любов и ако не се появи ми се сърдят. Трябва да си намираме място където има положителни хора. Тях ги има, но предпочитат животните, парковете, рекичките, местата близо до природата.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, аз също някога преди имах куче. След това забременях и кучето ми го откраднаха. И се прехвърлих на следващата занимавка.

Така е, в градовете повечето самотни хора си вземат куче или отглеждат дете, за да бъдат приети в някое улично съобщество. Като че ли  компанията на кучкарите е по-нетолерирана от компанията на майките, която се смята за по-престижна.

За да си вземеш обаче каквото и да е живо същество като разменна монета за нечия компания си изсква лична отговорност, много време и посвещаване на идеята. Не за това ми беше въпроса. 

 

Интересувам се когато вървите сами по улицата - как отразявате недоброжелателните настроения? В началото те не са насочени лично към вас, но създадете ли дори очен контакт, негативната енергия ви се залепва. Българското любопитство, недоволство и критицизъм са прилепчиви като дъвка. Много неща можем да говорим за липсата на елементарна улична етика.  Аз затова извръщам глава, за да нямам очен контакт.

Какво правите вие?

Линк към коментар
Share on other sites

Аз имам котарак. Живее в апартамента. Но вече е стар и не е толкова общителен. По цял ден спи или се крие някъде (най-често - в гардероба). 

 

Обаче има едно улично коте, цялото е черно, което живее пред съседния блок. Всъщност, там живеят цяла група черни котета, но това коте за мен е специално, понеже от всички тях то единствено ме посреща и изпраща, когато се прибирам или когато излизам. Много обича да се гали в мен, да го галя и да го прегръщам. Понякога Черньо е прашен или в паяжини - също като Индиана Джоунс. Всеки ден с него "се обичаме" по някоя и друга минутка и това ме зарежда с положителна енергия. 

 

Колкото до съседите... В блока има хора на всякаква възраст - от пенсионери до бебета. Всеки ден срещам различни хора, но те рядко са смръщени или неучтиви. Според жена ми някои от "дъртаците" до обяд мразят себе си, а след обяд - всички останали. Или пък е обратното. Но, като ги срещнеш не знаеш кого точно мразят в момента.

 

Обаче аз съм външен за блока и нямам онези натрупвания от миналото, които са причина за междусъседските кавги. Като цяло, мен си ме обичат съседите и винаги си се поздравяваме, помагаме си, ако има нужда... 

 

---

 

Като си говорим за кучета, едни съседи (в родната ми махала, а не - където съм сега) имаха едно куче Рекс - кавказка овчарка. Много беше интелигентно, разбираше ме от половин дума, даже свикна да му говоря на френски език. Всеки ден аз го разхождах из града (водех го в градската градина, на гребната база, из стария град, по музеите, на тренировки по бойни изкуства... Веднъж даже го заведох в училището, в което работех - да му покажа учениците си.) Чувствах го като продължение на ръката ми - както е мечът за самурая, имах си го като братче (брат ми е в чужбина, може би - затова)... Много си го обичах, но той почина от старост преди няколко години. Като се замисля, над 15 години сме били заедно. 

 

Обичам животните, те също го разбират и ме заобичват. Понякога едно животно може да те разбере по-добре от човек, може да те успокои и да ти даде сили да продължиш напред. Животното може да действа терапевтично, дори - приспивателно (ако мърка до главата ти или пък е легнало в скута ти). 

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Малко е тъжно, че разчитаме само на котки и кучета като eдинствен извор на положителна енергия. :(

 

Сутрин ми е доста чувствително и уязвимо. Имам нужда наистина някой искрено да ми се зарадва и също да му пожелая хубав ден...

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ама защо другите да са ни виновни?!!!
Външното е отражение на вътрешното. Винаги нещо отвътре крее. За да срещам намръщени хора (а при мен и "намръщени" ситуации), значи на нещо отвътре се мръщя. Благословение е да срещнеш позитивен човек, но и той е отражение на вътрешното. Защото ако си решил да промениш вътрешната си настройка (за какъвто и да е проблем), обикновено позитивното не закъснява. 

Хубаво е да се зарадваш на някого. После и на теб ще ти се зарадват...

Човек трябва да намира сили в себе си и на мястото на неприятното, да постави приятно. Дори да е един спомен. Дори да е един поглед в небето. Дори да е една росна тревичка... Но си зависи от това, дали искаш да поставиш приятното. Защото водовъртежа на отрицателното винаги дърпа надолу. И не винаги успяваме да погледнем нагоре. Самосъжалението обича да се мимикира по различни начини, а умът ни умее да прехвърли отговорността за нас самите, върху другите...

 

Разбирам те прекрасно!

Но е наша работа, това, с позитивното. То пък се учи. Първо да откриеш скритото, което "порти" денят ти, срещайки те с неприятни ситуации и хора. После да поставиш на мястото на минуса, плюса. Ама не да се бориш с минуса. Просто да преместиш центъра си върху положителното. Тогава, ако имаш сили, воля, вътрешна нагласа, може и да промениш, трансформираш себе си.

 

Дългичко обяснение.

Нещата се усещат! И след време сами ти подсказват решението!

 

Светъл ден! 

Линк към коментар
Share on other sites

Да, човешкото общуване е много важно. Но от няколко години - насам, като че ли общуваме повече с/чрез компютъра, отколкото - с хората (пък - и с животните) - на живо. 

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

А аз живея в на една малка уличка с къщи и дворчета в един средно голям български град и нямам проблеми с такива хора. Може би защото с всички съседи се познаваме отдавна. Излеза ли да поливам цветята на терасата и чувам звънките гласчета на двете малки деца на съседите, които ако не се карат за някоя играчка, то пищят докато се пръскат с вода или се гонят из двора под усмихнатите добри очи и ласкавото гълчене на мама и тате. От другата ни страна се чува тракането на шевните машини на другия съсед и чувам как тяхното поотраснало вече момиченце си разговаря с котето в двора. Бих могла така да ви опиша цялата "махала"...

Ето това, според мен липсва на хората в един голям град - малкото общество, в което всички се познават и ако някой е навън намръщен за нещо, се спираме загрижени да го попитаме с какво да помогнем. Познаваме дори клошарите, които минават редовно край кофите ни - все се намира нещо излишно у дома, с което да ги зарадваме... Нищо че те обикновено са невчесани и неумити и с пластмасови чашки....

Линк към коментар
Share on other sites

Не обръщам такова голямо внимание на хората, с които се разминавам

дали са намръщени или са усмихнати

Все ми е едно кой в какво настроение е., - каквото и да е не е заради мене

Тогава, защо да преживявам, че някой бил намръщен

Ами така му харесва, така се движи

Линк към коментар
Share on other sites

Не живея в София. Налага ми се 1-2 пъти в в годината да ходя до там.  Винаги се учудвам как може да има толкова много хора, които гледат сърдито. Живея в сравнително голям областен град. Вече се познавам с доста хора. Дори да не им знам имената, визуално се познаваме. Усмихваме се и се поздарвяваме при среща. Усмихвам се и при недоброжелателно отношение от отсрещната страна - например при среща с някоя адмистрация (там по правило всички са строги и сърдити, че ги безпокоим с присъствието си). Аз лично винаги се стремя да съм усмихната и доброжелателна. Смятам, че настроението е "заразно" и се сремя да "заразявам" с хубаво настроение.  :3d_135:

Линк към коментар
Share on other sites

Отварям тази тема в подфорум "Общуване". Доскоро имах нужда от уличното общуване. Да се поздравя с човек, който поне два пъти сме се засякли сутрин. Да му пожелая лек да му е денят. Да не се държа като затворен сандък, както правят повечето софийски анонимници.

 

Тази сутрин е 13-ти, фаталното число. Нито един усмихнат човек не срещнах. От вратата се засякох с един невчесан, сърдит и неумит по къси гащи и джапанки. Държеше пластмасова чаша кафе. Не го познавам.

Но друг, явно съсед, си джапаше също унило от кварталния магазин със пакет захар в ръка. После пак някаква жена ме гледаше сърдито и критично без да ме поздрави.

Взех да извръщам глава. Много ми станаха неумивайниците за една сутрин, макар и с фатална цифра.

 

Сетих се за градския виц, как българин на летището Хийтроу бил сърдит, че в тази ужасна страна му няма пластмасовата чашка с кафето. А в Англия кафе да искаш... всякакви видове, на всеки международен вкус  и на всеки ъгъл...

 

Как успявате да си запазите духа свеж и позитивен сред сърдитите мърлячи?

Лесно ли ви е, общувате ли въобще или  успяват да ви съсипят началото на деня?

А може би си извръщате като мен мълчаливо главата в другата посока, за да останете поне неутрален?

 

Като те чета и ти си доста сърдита и недоволна  :)

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Простете ми Юля :), но вашата темата не се различава особено много от грубите и невъзпитани хора, които срещате по улицата. 

"За невчесаните, неумитите, с пластмасова чашка кафе в ръка" 
Линк към коментар
Share on other sites

Като пооправя вътрешния си комфорт ,мога да общувам със всеки .И проблема с очакванията...Не очаквай нищо,непрактично е.

С един колега се бяхме сдърпали.Не си говорехме нищо друго освен задължителните реплики по служба.Направих следния опит; при всяка среща поддържах намусената физиономия ,но на ум си повтарях ,,Ти си добър и справедлив човек".Нищо повече.След седмица той ми се усмихна и попита как съм .Направи външно първата крачка за сдобряване.

Исках да кажа по важно е какво давам,излъчвам.То ми е подвластно,мога да го контролирам.Значи вниманието ми трябва да бъде там.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Как успявате да си запазите духа свеж и позитивен сред сърдитите мърлячи?

Лесно ли ви е, общувате ли въобще или  успяват да ви съсипят началото на деня?

А може би си извръщате като мен мълчаливо главата в другата посока, за да останете поне неутрален?

Ако емоцията ми започне да зависи от емоцията на заобикалящите, това автоматично означава, че съм изгубила връзка с вътрешния си център. По каква причина? Това вече е въпрос, който изисква време, за да му се отговори. 

Факт е, че когато изнесем емоцията и я поставим върху другите, ангажираме ги с нашето състояние и ги направим отговорни за това, значи нещо сериозно сме изтървали във връзката с нас самите.

Същото е и в обратния вариант, ако усетим, че някой ни поставя отговорни за емоцията си , напр. се обърне към нас с " Ядосваш ме като правиш така", а не "Ядосан съм, защото не ми харесва това което правиш" е сигнал, че връзката с вътрешния център на този човек е разхлабена и вероятността да е гневен, сърдит, тъжен, изплашен е много голяма. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички, които чистосърдечно си признаха какво се случва в техния квартал, без да ме обвиняват в липса на позитивизъм.

 

Уникално беше влизането на психолог, който също ми обясни колко съм зле и как съм изгубила вътрешния си център. Благодаря все пак за психологическите езикови въртележки.  Това понякога помага да не изкараш от кожата си така и така изнервен клиент  в жегата на кварталния магазин. :3d_146:

 

Сутринта днес хората бяха много любезни, защото на две места влязох и плащам. Ако няма сметка никой не го интересува съседа, освен ако не е да го одума с някой друг или критично да се сравни мислено. С двама старци се поздравявам, единият днес ми липсваше. Едно куче му викам "Писанче, къде си?" - нямаше го също в колибата. Надявам се няма да ме обвините, че съм си изгубила пак вътрешния център. Това са малкото живи същества, които ми се радват всяка сутрин, без да искат нищо в замяна.

 

 

В момента е сезонът на отпуските -  всички си пекат дупетата на морето, а те се тътрят по джапанки из квартала или трябва да ходят на работа?Ето ви я обективната реалност. И не ме упреквайте за нея. :3d_030:

Редактирано от @ЮлЯ@
Линк към коментар
Share on other sites

абе това с дупетата на моретата е за броени дни - после всички сме си пак на работата. Ето и аз съм прашна и рошава сега - от два дни ремонтираме, местим, подреждаме нашата школа - изпотяващо и ще кажете скучно и досадно занимание докато други си пекат дупетата. Ние, обаче се радваме още сега докато е още мръсно и разпиляно - после ще ни е уютно и красиво - повече от преди.

Линк към коментар
Share on other sites

 

Уникално беше влизането на психолог, който също ми обясни колко съм зле и как съм изгубила вътрешния си център. Благодаря все пак за психологическите езикови въртележки.  Това понякога помага да не изкараш от кожата си така и така изнервен клиент  в жегата на кварталния магазин. :3d_146:

 

 

:) Включването ми в темата не е уникално, тъй като пиша в този форум от 6 години, просто е един пореден пост.

Не е насочен конкретно към теб, въпреки че реши да го приемеш така ( вероятно си има причина ) , това е едно от направленията от обучителен тренинг за тийнейджъри включващ запознаване с качествата на общуване. Колкото по - рано се научат да работят с чувствата и емоциите си, толкова по - добре ще се чувстват със себе си в предстоящия живот.

Изнасянето на емоцията извън нас самите и проектирането и в околните се прави от всеки, не за друго, а защото така сме научени от нашите родители, те от техните и така назад във времето. Често  тази проекция носи голям дискомфорт и се преживява като тъга и неудовлетвореност, но без идея за справяне, защото решението се търси навън, а не се насочва навътре в човека. Това също сме го научили от родителските модели. Като цяло можем да си живеем съвсем доволно по този начин, особено, ако средата ни е благоприятна. За съжаление обаче, точно тази проекция често води до големи проблеми в общуването. Като под "общуване" имам предвид както комуникацията ни с другите, така и нашия вътрешен диалог.

 

Пожелавам ти скоро да намериш повече радост Юля  :) Все пак тя е заложена в нашето същество, трябва само да я открием. А заобикалящата ни среда....... тя ни влия само ако и позволим.

Линк към коментар
Share on other sites

didi_ts, благодаря за благопожеланията и за съчувствието. Нямам нужда от излишно психологизиране на моята роля в ситуацията.

Тази ситуация се повтаря обективно и сезонно, само че Вие едва ли ще  се съгласите с мен.

Февруари месец като се стопи снега и лъснат в София боклуците хората тръгват недоволни и сърдити.

Сега разбрах, че следващият сезон на градски депресии е - августовската жега, всичко растително изсъхва и някак си хората, останали в града с малки доходи и без възможност да пътуват ваканционно - са обезверени в чакане отново на предстоящия напрегнат септември.  

 

Само няколко примера за градската анонимна омраза - от днес - Успение Богородично. Какъв празник би трябвало да е нали?

Ами почистих пред входа на живището си бъркалки от кафета, чашки, фасове, смачкани шишета минерална вода. За една секундас ми трябваше да отида до кофите за боклук - минал е някой зад гърба ми и е хвърлил сгъната надве висока чаша за кафе, още дирята от стъпките ми неизстинала - търкаля се точно на същото място, където преди секунда бях!!!

 

Това не е ли омраза.

Омраза е.

 

Спирам с примерите, че има още 3 негативни още само от сутринта днес.

Разбира се има и хубави случки, с хубавите и добри хора, които търся и слава богу ги намирам. Добре че ги има,  иначе светът наистина щеше да ми се види черен.

А той е хубав.  

 

:3d_039:

Редактирано от @ЮлЯ@
Линк към коментар
Share on other sites

@ЮлЯ@--------------да ужасно е.Но не контролираш ли себе си ,ще почнеш да виеш.Това е опастноста ,може да увредиш себе си .Ключа е да се набляга на хубавото.Не е необходимо да описвам ужасяваща картина ,но на всякъде може да се намери позитивност .Това не значи че не виждам злото.Това значи че се стремя към хубавото ,утвърждавам него .Стремя се да намеря нещо хубаво у другия , то е там .Скрито под под смръщената глупост .Стремежа  който прилагам при търсене на позитивното когато падам от покрива ,прави живота ми прекрасен до последния миг .Емоцията, намерението с което,, наблюдаваме" другите се връща към нас .Пасивно наблюдение  реално не съществува ...

Всеки опит за контакт може да се приеме като агресия  от другия (навлизане в личното пространство).Дори поднесените с усмивка цветя .Това  зависи от неговите вътрешни нагласи .Най доброто което мога да направя е , да събудя радостта от съществуването , на друго човешко същество .Защото не съм сам сред морето .

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

Александър, постингът ти при прочитането предизвика изместване у мен, само че не в посоката, която препоръчваш, тъй като тази игра на "доброто", което можело да премества планини, съм я играла, играла и ме е довела в задънена улица.

 

 

 ...

Всеки опит за контакт може да се приеме като агресия  от другия (навлизане в личното пространство).Дори поднесените с усмивка цветя .Това  зависи от неговите вътрешни нагласи .Най доброто което мога да направя е , да събудя радостта от съществуването , на друго човешко същество .Защото не съм сам сред морето .

 

 

Някакъв просвет проблесна у мен, че трябва да приключа с този етап. Че не мога да приключа със старото, непроменимата, посредствената, дрогираща се с кафета намръщена глупост, носеща пластмасовата чаша с два пръста.

 

Която се интересува само да си изприкаже своето, личното. И не се интересува какво й казваш, защото само тя е важна.

Мъжа ми казва, че ги зачертава с голям кръст тези хора. 

Аз не мога така да зачертавам и забравям. Навярно защото искам с любезно отношение да ги променя, за да ми стане комфортно. Понякога и успявам, но е временно. Знам, че от моя страна е пак вид проява на егоизъм. На практика не се получава взаимовръзка. Няма "среща". И никога няма да има.

 

Знам, че е на живот и смърт изборът дали да затворя вратата към някои хора, така както и това, че затваряйки една врата, пред теб се отваря друга . Започва нов етап от живота. И трябва да го приемеш.

Аз не успявам да приключа лесно етапите.  Намирам си оправдания от сорта да уважаваме "доброто в човека".

 

Мда. Навлязох в друго измерение на тъй наречената духовност. е

Странно се получи, че си поръчах по Еконт "Медитация на духовния водач". Издирих я трудно, навсякъде изчерпано количество. Най-накрая я намерих в някаква електронна книжарница с адрес Варна.

Седнах да я чета - над 400 страници. Реших, ще бъда търпелива. В един момент на 50-та страница дойде същината с медитацията - нова глава.

Страницата и следващата имаха капки кафе. А уж книгата нова, неантикварна, неразгръщана.

Пак същите анонимни мърлячи. Отворили да прочетат само там, за да не хабят себе си, както и парите си, да им излезе евтино. Накапали с кафе от пластмасова чашка, държали я навярно пак с кокетния жест - два пръста, останалите небрежно стърчащи.

 

"Много смотано." - мъжа ми се засмя на повторението на случката ми на всеки километър. :3d_133:

Линк към коментар
Share on other sites

 

Простете ми Юля :), но вашата темата не се различава особено много от грубите и невъзпитани хора, които срещате по улицата. 

"За невчесаните, неумитите, с пластмасова чашка кафе в ръка" 

 

 

Простете ми Деяна :), но щом "моята" тема ви раздразни толкова непоносимо,

кое ви накара да се запишете да я следите?

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не знам - аз това, което казва Александър съм го пробвала и действа; като няма нужда да се чака, за да се забележи резултатът.

На всичко отгоре никак не е задължително да съм непременно любезна. Много пъти съм съвсем пряма, дори неприятно пряма (за съжаление така ми идва отвътре; е, с годините съм поомекнала малко, но още ми е трудно с това), но когато съм искрено добронамерена, хората някак се усещат и реагират добре. При това няма значение колко невчесан и неумит е отсрещния, все едно, отлично разбира моята добронамереност.

 

А сега някой да не реши, че съм ангелче с крилца. Понякога и на мен ми кипва, изморена съм примерно и се раздразвам от хората край мен - тогава по правило ставам външно любезна, но вътрешно неприязнена и това пак чудесно се усеща. И си го получавам дето се вика - хем започват повече такива "готини" хора да се появяват около мен, хем дори традиционно добронамерените се оказва, че и те са станали накриво също като мен, ей такива едни работи се получават.

 

Та, мисълта ми беше - няма значение външно какви сме, любезни или невчесани; той и Александър това казва - може цветя да подаряваш, ама като не е с добро чувство, ами ей така от куртоазия или дори с прикрити негативни чувства, все едно, отсреща усещат и разбират.

 

Ти си интелигентна жена, с разностранни интереси, може би нямаш около себе си подходящо обкръжение и ако това ти тежи и несъзнателно ти самата не се чувстваш комфортно в тази среда, защо се учудваш, че срещаш негативност, нормално е. Единственият ти ход е да приемеш и то съвсем от сърце цялата тази посредственост, битовизъм и каквото и да е в другите край теб; едва тогава (и то доста бързо) ще се отвори тяхната положителна страна на личността им към теб. Забележи - казвам към теб, защото за останалите ще продължат да са си същите невчесани и неумити. В това е разковничето! Успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, благодаря за поста.

Да, наистина нещо в обкръжението ме дразни и ми тежи.

Боря се вече 2-3 години.Много неща пробвах, включая и вашите препоръки, до които достигнах сама и имах надежди и вече съм на изчерпване, в този вид хора няма промяна, губя си енергията и се поболявам.

 

Да изплувам на друго ниво и да започна да си имам работа с хора от друго ниво, но не знам как. В България едва ли някой знае как, все едно да искаш да изплуваш сух от водата в бандитски Судан.

Усетът ми даде вътрешен ключ - определени хора трябва да отпаднат от живота ми. А аз се разделям с илюзиите относно духовността трудно.

Линк към коментар
Share on other sites

О, няма да се предаваш, недей!

Какво, ще се оставиш да се удавиш в море от невчесани и неумити ли? Ами че помисли, ти можеш да си едно светло петънце в това море и постепенно около теб да се насъберат още светулки. Просто приеми от сърце околните и те ще откликнат. Е, колкото могат, но колкото - толкова.

А постепенно ще привлечеш наоколо и хора с твоя поляритет :)

 

П.С. Което не пречи, някои хора да отпаднат от живота ти, де. Но те дори доста автоматично ще вземат да отпадат в един момент, когато спреш да се дразниш от тях или пък тотално ще променят отношението си; поне към теб.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

 

Да, наистина нещо в обкръжението ме дразни и ми тежи.

Боря се вече 2-3 години.Много неща пробвах, включая и вашите препоръки, до които достигнах сама и имах надежди и вече съм на изчерпване, в този вид хора няма промяна, губя си енергията и се поболявам.

 

Да изплувам на друго ниво и да започна да си имам работа с хора от друго ниво, но не знам как.

Това ще се случи, когато вътрешно в себе си приемеш факта, че всеки човек има правото да бъде и живее така както той е решил. И както на нас не ни харесва да изискват от нас определен тип поведение и не се променяме само защото на някой това не му харесва, така и ние изисквайки го пред себе си от другите хора  натоварваме само и еднствено себе си.

 

Проблемът за лошото настроение, не е че някой е мърляв или некултурен, неудовлетворението и раздразнението идва от това, че ние приемаме това като проблем. На мен също ми е коствало доста време, докато обърна мисленето в тази посока. Трудно е защото така са ни възпитавали и това са изисквали от нас, научени сме да искаме другите да се вписват в нашето "правилно". Научени сме да слагаме етикети - добър;;лош, глупав;умен, прилежен;немърлив, и т.н. по този начин започваме да виждаме човека само в тази му светлина, и пропускаме другата част от неговата същност, а хората сме многопластови същества. 

Ако нещо не ми харесва, имам пълното право да отида и да кажа - "Виж, това което правиш не ми харесва, дай да видим какво можем да направим."

 Тогава заставам зад позицията си и давам шанс на другия да се замисли и да се промени. 

Ако само стоя отстрани гледам и повтарям на себе си - "Това не ми харесва, това е много лошо, това ме дразни и т.н." единственото което ще постигна е да се чувствам ужасно, а другия ...... той просто ще продължи да си прави същото, защото за него това не е проблем.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...