Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Лиула

Много съм добре

Recommended Posts

Темата естествено идва като контрапункт на всички теми, където се описват проблеми.

Дали са зле или мързелът им е вповече ...

 

Всичко зависи от човека, всичко.

Ето, познавам поне 10 човека, които са добре и няма да търсят психологическа помощ, които умеят да живеят и за тях животът не е табула раза.

 

Защото, животът е прекрасен, а етикетите, освен диагноза, са и и модели на поведение. Все едно от генезиса им. не вярвам в психологическата помощ, защото това е временно преносно явление, доккто няма осъзнатост, а при всеки тя има различни прагове на поносимостта.

 

Затова, ще се радвам, да пишат хора, които са наясно със себе си, осъзнали границите си и да споделят, че са добре.

Не, че са зле!

 

Вижте онова, което ви свързва с живеенето, с любовта, с желанието да сте живи, оставете другото - вие сте живи и това ви прави отговорни.

Пред себе си, за себе си, за онези, които обичате, за себе си - които се обичате.

Вие сте красиви, падащи и ставащи, вие сте изгряващи и сте залязващи, млади или стари, вие сте вашия живот - онова, което имате.

А това е всичко. Добре сте - живи сте и сте добри.

 

Не забравяйте да го кажете - че сте добре днес и да се усмихнете на всичко около вас :)

 

Споделете радостта.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да почнем с танца на страстта, а най-добрите са в Кадиз - най-западния бряг на Испания - там всеки е спец, дори и отчето в църквата беше, уникален народ. Родното място на фламенкото и на испанската реконкиста, макар, че после и в Севийя, мислеха, че то им е родно.

Щастливи хора, страстни, винаги щастливи и готови за фиеста, ясно е. Но, разхождайки се по тесните улички на Кадиз, ще видим поне 10 студиа за фламенко, както и родната къща на Мануел де Файя.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, да , да ... в този миг и в много други мигове и дни ...

Нося го в себе си ...обичам живота , обичам да обичам , да танцувам , да пея .

Но не ми трябва да ходя чак в Испания за да видя как хората се радват на живота -не

Имам си го пред очите .Тук хората много пеят ...пеят нашите песни , танцуват нашите хора

и имат червени бузки и гореща буйна кръв .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, да , да ... в този миг и в много други мигове и дни ...

Нося го в себе си ...обичам живота , обичам да обичам , да танцувам , да пея .

Но не ми трябва да ходя чак в Испания за да видя как хората се радват на живота -не

Имам си го пред очите .Тук хората много пеят ...пеят нашите песни , танцуват нашите хора

и имат червени бузки и гореща буйна кръв .

 

Така е, да. Важно е да се споделя радостта от живота!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Още една причина да съм добре - да нямам никаква връзка със социалните мрежи, визирам фейсбук и туитър. Бях им голям фен, но досадата от хората е голяма. И след 5 години, сложих край на това упражнение :)
 
Не може да се види нищо ново, нито полезно, на тази мисъл ме наведе баронеса Сюзън Гринфилйлд - една вечер просто си я гледах и след това почнах да изучавам живота й, научните й постижения, радостта й от битието ...
Тя няма нужда от фейсбук, нито други хора, замислих се за моите любими известни хора - странстващи, пишещи книги, измислящи нов свят, те не го споделят и не се втурват да показват безумни снимки - реално, една огромна досада.  Кой къде е пътувал, е къде сте пътували, че пък толкова да ми е интересно ?! :)
 
Почудих се, замислих и реших, че тази показност е напразна - ако имаш какво да дадеш на света, то и клошаря всяка сутрин, ще ти каже, като се усмихне - показността е страшна. 
Казваме си добро утро всяка сутрин -  и всеки един от нас е добре - той, че аз имам какво да му дам и той - да ме чака - имаме важни роли, за да съществуваме.
Не коментирам дали са справедливи, не коментирам правилността, виждам изводите и реакцията и зная, че поведението ми е правилно.
 
Зная, че за всички има място под това Слънце, едни са по-обичани, други по-малко, но не пречи на по-обичаните да обичат повече, тяхно задължение и отговорност е.
 
А каква връзка има това с фейсбук - суетата там е по-голяма от реалните възможности за даване, дори и за комуникация. Светът е съществувал и без социални мрежи, защото по-големи социални мрежи, от любовта, няма. Да, звучи наивно, но е факт :)
 
А реално, светът се управлява от човешките архетипни заложби за обичане и за приемане. 
Показвайте снимките, когато сте обичани и обичани - мислено, по-стойностно е. 
 
След като баронеса Сюзън Гринфийлд, Виго Мортенсен и хиляди други, нямат профил в социалните мрежи, значи може. 
Както и преди е могло. 
Хубаво е човек да е свободен, ето защо да е добре и всеки да е добре. 
 
Тази прекрасна жена и други като нея, но най-вече, след диалог с нея, ме накара да се върна към себе си. Благодаря :)
И да съм добре, много добре. Не казвам, че това е правило, но при мен проработи безотказно, ненужна суета се оказва всичко.
Остана само усмивката :) Да, сега пиша в нет общността, но и това ще е до време, то поне е предходно по истериката с мрежите. 
Хубаво е човек да си отдъхне и да си каже - добре съм :)
Затова споделям, може да се живее и без "социални мрежи".
Важни са връзките на Сърцето. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Рaдвам се за твоята радост, дано е искрена, но не е това важно сега.
 
Много съм добре и съм щастлива, че имаме такива уникални гласове и такива песни.
 
След миналата седмица на напрежение с децата за Евровизия и тамошните пи ар маршове, и геополитически патаклами, защото ние (преди) нямахме зала, където да се проведе една вечер на детската или другата Евровизия, а вече имаме (защото това е необходимо да се спечели първо, второ или трето място)- ще кажа, браво на нашите деца. 
 
Ще кажа и, че съм много добре от това, че Кубрат Пулев се осмели да пробие непробиваемия клан на скучния бокс на братята Кличко, който, лично, Майк Тайсън, пожела - да е на 26 години, а Кличко - нямаше да види и един пояс от бокса, защото всичко стана шоу и меркантилна игра. Спортът остана далече.
 
Затова, много съм добре, че още има дами, като Ива Давидова, добре е да се запомни това име, което пее такава прекрасна песен. 
И трябва да си кажем накрая - наистина сме добре, след като такива гласове се раждат в България.
Живи сме. 
 
Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много съм добре и се радвам, че има и такава позитивна тема във форума  :) .

Помирих се със себе си, а това доведе и до помирение с околния свят. В момента, в който си признах грешките, провалите и загубите, те останаха зад гърба ми и пред мен се отвориха нови хоризонти. Осъзнах, че повечето житейски драми са илюзорни - те са вътрешни конфликти, които проектираме в околния свят. Сърцето винаги ни подсказва правилните решения, но егото е упорито и често доминира. Научих се да слушам сърцето си и се превърнах в щастлив човек  :) .

Радвам се на хората, които обичам и ме обичат, на домашните си любимци, на хубавото и лошото време, на толкова много неща.. Надявам се и вие да откриете нещата, които ви радват  :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че си осъзнала, че соц.мрежи са едно голямо нищо

То и аз успешно си губя свободното време в нета, но играя на разни игри, които ми омръзват на около 2 години

Играя ги, защото така релаксирам, и се откъсвам за малко от ежедневието,

а соц. мрежи ми се струва, че допълнително натоварват

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че си осъзнала, че соц.мрежи са едно голямо нищо

То и аз успешно си губя свободното време в нета, но играя на разни игри, които ми омръзват на около 2 години

Играя ги, защото така релаксирам, и се откъсвам за малко от ежедневието,

а соц. мрежи ми се струва, че допълнително натоварват

 

Здравей mvm, аз мисля, че не е важно точно аз да осъзная това, за мен е лесно - трудно е за онези, които имат нужда от признание. А около нас - всички са такива, изобщо много се жалваме, жалваме се за лесни неща, които остават далече от живота, от реалността.

 

И пак ще повторя, че тук психотерапията е невъзможна, защото това са проблеми на израстването на всеки, иначе ще бъдем всички амеби, а някъде там ще има някакви образи, наречени за по-лесно - терапевти, които самите компенсират дефицити. И в този затворен кръг аз не желая да участвам - защото не е нужно: нито имам подобни проблеми на идентификацията, нито на опознаване на реалността.

А и мисля, че повечето хора нямат, просто първата им мисъл е да се оплачат, незнайно от какво :) Да се лекуват решими проблеми, не е успех за професията. На фона на тежките генетични увреди, които са етиология на психични проблеми, разбирам, ала не и иначе. Тук би помогнала социалната антропология, сещам се за едно име - професор Стивън Тулмин. Но това са социални болести, те не са идиосинкратични пар екселанс.

 

Когато казваш, че не си добре и се жалваш, няма сила, която да ти помогне. Всеки е тотално сам в пътя си, каквото и да се говори, никой няма как да изяде вместо теб закуската ти или десерта ти ... Да не кажа нещо силно. Нто да преживее твоите неволи - бъдещи, ето защо аз съм тотално против регресивната терапия, у нея няма доказани истини - тя лекува егото на терапевта, не и на пациента. Освен това, отварям скоба, човешкото несъзнавано е многопластово и само най-повърхностните пластове ще изгреят, а за другите? Т.е. реагират онези, които имат общо с отреагиране в социума, в активния си бит, то не важи за пациенти със специфични заболявания. 

Най-тънката работа е с човешкото несъзнавано, обикновено там виждаме едни и същи схеми и реакции, но е майсторство да предвидиш историята напред.

 

Имаме предходни истории в миналото, от повече от 100 години, в анамнезите на Фройд и на Юнг (за мен те остават номер едно и са над всички, въпреки, че имам симпатии и към американската школа), никой нищо не е казал за човека ново, нито като картина на неврозите, нито като картина на терапия. 

 

Проблемът е, че нашите проблеми не са автентични, а са социални (т.е. повтарящи се) - поради липса на достатъчна идентичност на психиката, на нейната интеграция със собствените си дефицити, се припокрива като заразен филм от общността - архетипът или по-скоро неговите сенки, властват. Но без нуминозната им сила, а поради онова, което се нарича сила на масите (Унамуно.).

 

И човек, за да е добре, трябва да е тотално наясно със себе си, като казвам тотално - визирам наистина тотално - пример прост: не ти харесва нещо в работата, в колегите - ами казваш го директно - само така може да запазиш автентичността си, иначе ставаш Кукла. Глупавият си губи времето в подмолни диалози и обсъждания. 

 

Работа се намира, всичко се намира, пари, любов, евтино признаие също - онова, което не се намира, ала е загубено и не се връща, е душата.

 

Добре е да знаем, че имаме и Душа. Която е само наша.

 

Та, днес беше беше още добър ден за мен, онази нощ сънувах прекрасните води на синьо-зелените океани, които ме очакваха и аз знаех, че можех да ходя по водата ... Или пък да мина през подземията. Все едно. Имах избор. Добре е всеки да си го позволи. Животът е негов.

 

И животът е красив. Защото законът за Умереността царува :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И ние сме добре :) радваме се на малките, на дребните ни радости - на днешния ден, макар и зимно мрачен и студен, на огъня в камината, на лимецовата питка и нашите си вкусотии :) , на това, че сме заедно и се смеем, че пиша в тази тема (благодаря за нея!), на първия имен ден на нашето първо внуче! 

Ако душата е мир с ума и сърцето, светът е красив дори и в изпитания.... и може би точно благодарение на тях!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мрачните и студени дни, винаги са обещание за топлота. За любов.

А и онези хора, винаги имат в джоба си още малко инзненада, още малко радост и безумие - още няколко такта на учудване и на свобода. Нещо. което СТРАШНО ни липсва.

Тръгвам си оттук отново със съмнение.  И никога няма да разбера тая жажда по отсъствието. Която и мене кара да пътувам.

Важно е да бъдем себе сим да бъдем добре и някак всичко се нарежда. Вселената говори на твоя език.

Да си пожелая попътен вятър.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек е на Своя път, вселената винаги му осигурява попътен вятър. Ако гнездото не е било клетка, той все се завръща - дали в мисли, дали в радост, дали да си сподели и да се заслуша... все има защо... и все е топло и уютно 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек е на Своя път, вселената винаги му осигурява попътен вятър. Ако гнездото не е било клетка, той все се завръща - дали в мисли, дали в радост, дали да си сподели и да се заслуша... все има защо... и все е топло и уютно 

 

Да, така е. 

Но, има и гадни времена, когато времето иска още да те изпита, а то реално няма смисъл. Може би, преди 3 месеца, щях да се разколебая в отговора си, но сега - не. Никога. 

Има и случаи, когато не се връщаш, дори и привидно да си останал - няма нищо за теб. А гнездото е празно.

Но пак си добре, защото знаеш какво можеш и най-вече какво не искаш да можеш. Какво не искаш да правиш. Какво не те прави "теб". Знаеш кой е с теб и кой не е. Знаеш кой е лицемер, кой е продажник, кой ще те даде за шепа благовидни думи и кой ще ти каже, че имаш красиви коси, а ти - си без такива!

 

Страстта да живееш има общо със страстта по сбогуването, не само в поетичен смисъл, има общо обаче с това човек да е себе си и да не е някой друг, който се е видял като някой друг. Не. 

Обикновено истината е нашата истина и с нея трябва да сме добре. Често е трудно. Често е слизане в подземията и в ада, но от това не правим драми, че други да ни четат евтините произведения. Често е катабазис. 

Чудя се какво би казал Софокъл или Еврипид, на драмите (че сега ги препрочитам, но същото щеше да е и ако четяхме Крал Лир или Макбет. Ние твърде малко четем и твърде много се занимаваме с бездарните си лични драматургии, които обичаме и страдаме за тях, само защото са наши. Ала истинската съпричастност, би могла да дойде, само когато неглижираме себе си и се видим отстрани. Възможно е да се засмеем тъжно. Възможно е и да поискаме да не сме там (и тук).

 

Възможно и да не е толкова зле, когато не се чувстваш длъжен на посредствеността, да се чувстваш виновен, че можеш да страдаш извън своето сърце, извън своя ограничен свят.

Да, много е добре. Това е истинско отдалечаване и истинско приближаване до човека - не като онези хора през далечната 1971 година, които веднага след влаковия инцидент, отново са се качили във вагоните, все едно нищо не се е случило и не са загинали 27 човека.

 

Както е казал, Петър Увалиев - човек без спомени е куха хралупа.

 

Та, как бих завършила тезата си в първата формулировка. Лесно.

Човек е много добре, когато няма илюзии. И знае какво може да даде, без да иска нищо в замяна. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несравмнимо по-удобно е да живееш  в добре планирана  и хигиенично обзаведена къща, но това все още не отговаря на въпроса, кой е обитателят на тази къща и на чии идеали неговата душа се радва, на същия ред и чистота, както и къщата, която му служи за външния живот.

 

Опитът показва, че човек, чиито интереси са насочени изцяло навън, никога не се задвоволява само с необходимото, но винаги се стреми да има нещо повече и още по-хубаво, което - верен на склоността си - винаги търси извън себе си. При това напълно забравя, че при целия си външен успех той самият си остава същият, и затова оплаква бедността си, ако има само една лека кола вместо две, както имали повечето хора. Един етаж вместо два, една любов, вместо две ...

 

Ала всичко това губи смисъл, ако вътрешният човек не е в крак с времето си - да се заситиш с всичко необходимо, безспорно е източник на радост, който не бива да се подценява, ала и вътрешният човек предявява исканията си, които не мога да се удовлетотворят с външни блага.

 

И колкото по-малко се вслушваме в тои глас в преследването на бляскави мечти за този свят, толкова повече вътрешният човек се превръща в източник на необясними злочестини и неразбираеми нещастия при условия на живот, които обещават нещо съвсем различно ...

 

Екстернализацията на живота се превръща в неизлечимо страдание, защото никой не може да разбере, как така може да страда от самия себе си.

 

Ето я и болестта на западния човек и той няма да се успокои, докато не зарази целия свят със своята ненаситна алчност.

 

Да, ние сме добре, аз съм добре, ала срещу кого, срещу как, срещу защо, срещу ...

Проникновеността изисква адекватни отговори, аз нямам.

 

Зная, че съм добре, осъзнавайки гореизбореното - лицемерие ли е, възможно е и да е такова, но факта, че го пиша, пак ме кара да съм добре.

Ала...

 

Сещам се за Мацуо Башо - виждайки как диво ято гъски отлитат:

Накъде летят?

Те вече отлетяха.

отговорил Хякуджо.

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко съм уморена, но съм много щастлива - с нашият вече пораснал - почти на цяла една година - най-обичан и най-силен мъж в семейството. Щастлива съм, когато ми сочи с пръстче как проблясват лампичките на коледната украса, с любов подредена от дядо му (другият обичан мъж в семейството), когато наблюдавам как разговарят с баща си за "сериозни неща" и времето спира и се сливат сега с времето, когато същият този баща ми сочеше с малкото си пръстче коледната украса на една друга елха..... Всекиму желая един такъв незначителен и прозаичен щастлив миг!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

Много съм добре . Процеждам през зъби и премествам тежестта от изтръпналия крак . Студения порив не може да проникне и заобикаля топлото ми яке . Да , добре съм и със сила впръсквам адреналин във вените си , и проверявам напрежението в мускулите ,за да съм готов , за резките промени на вихъра . Не е добре да ме изненада и претърколи обратно към подножието ... Много съм добре . Утешавам ли се ? Гледайки другите пълзящи , прикрепили се кой където свари , със стремежа да устои на бурята .Колко ли ще продължи ? Не помня кога е започнала , Не знам ще дочакам ли края и . Но съм добре , жив съм ... Погледна ли на горе , забравям  мрака и студа . И виждам нещо . Не знам какво е , но знам , че ще разбера , Ще бъда , там горе ... Е мога ли да не съм добре ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сбъдна ми се еднамечта от преди година, сбъдна ми се още едно желание, всеки ден благодаря на Господ, сега чакам да се сбъдне и третото ми желание .......и продължавам датвърдя, че мислите стават неща, важно е позитивното мислене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко хубави моменти в живота са нещо чудесно. 

Но това е само малка част от живота.

Прекрасното е добре, когато успеем да приемем иииии по-важното да понесем неприятните моменти в живота. Няма как да минем без тях. Поне повечето хора.

....така илюзията "много съм добре" преминава във виждането на живота "Аз съм част от живота". 

Илюзията "винаги съм добре" замазва поне половината осъзнаване за живота. Все едно да си кажеш "абе кьораво съм добре". Любов, любов, но любовта не е само готините моменти. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..и продължавам датвърдя, че мислите стават неща, важно е позитивното мислене

 

Имаш малка грешка - мислите СА неща, няма процес на превръщане.

 

Иначе мнението на Божидар отразява доста обективно какво е то позитивното мислене - да възприемаш еднакво толерантно както положителните, така и негативните страни на живота. Да знаеш, че те са неизменни спътници, така както монетата има две страни - можеш да гледаш само едната, но това не означава, че другата спира  да съществува.

 

Често се слага знак на равенство между позитивно и положително мислене, а такова равенство няма. Позитивната настройка и мислене е възможно най-адаптивния модел на мислене, тъй като имунизира срещу разочарования. За съжаление голяма част от моделите, обещавани в розовия положителен модел на "лековерната" психология показват само едната страна на монетата, а другата остава необсъдена.

Редактирано от Георги Балджиев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×