Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Ако някой не ви обича, обичайте го вие

Recommended Posts

Ако някой не ви обича, обичайте го вие. 

 

Обичайте и ценете

 

Този кратък странно звучащ съвет стои на началната страница на Портала вече няколко часа. Заинтригува ме и потърсих беседата, от която е взет - съвсем навреме... 

 

Как разбирате този съвет? 

Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? 

Имали ли сте подобни случаи в живота си? 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес ми казаха едно упражнение. Става се сутрин и се благодари и се благодлавя. Но си намисляш и човек, а който имаш трудности, неприятности и благославяш и него. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? 

така разбирам положението ---Това е стремеж .Правил съм това което Божидар казва , без благославяне ,Само мисли на хваление и обич .И както казва Дънов , това ме омиротворява . Само мислите са достатъчни , за да променим взаимоотношенията си . Ако желаем резултатите да се затвърдят , си трябва постоянство .Колко време ? Различно , зависи от нас самите .

 

Щом ти го обичаш, ти правиш добро на себе си. Щом аз оценявам любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си. Ти, ако ме обичаш, правиш добро на себе си; аз, ако оценявам твоята любов, правя добро на себе си. Аз, ако те обичам, правя добро на себе си и ти, ако оценяваш моята любов, правиш добро на себе си.
 Ти обичай хората, без да се интересуваш дали те оценяват любовта ти. Може да се интересуваш, но интересувай се ти дали ги обичаш. По кой начин може да се докаже, че ти обичаш някого? Да кажем, ако се иска едно доказателство, как ще докажете, че обичате някого? С какво ще докажете? Любовта е нещо неуловимо.

 

Обичайте и ценете

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ако някой не ви обича, обичайте го вие. 

 

Обичайте и ценете

 

Този кратък странно звучащ съвет стои на началната страница на Портала вече няколко часа. Заинтригува ме и потърсих беседата, от която е взет - съвсем навреме... 

 

Как разбирате този съвет? 

Възможно ли е да обичаме човек, който не ни обича, и как се получава това? 

Имали ли сте подобни случаи в живота си? 

 

Имам следните въпроси.

Как да обичам джихадистите мюсюлмани, които избиват християни?

Как да обичаш варварството, което налага антицивилизационни правила?

Как да обичаш човек, отгледан с европейски ценности, а използващ религията за оправдание на зверствата си?

 

Аз имам отговор - никак.

Любовта има гранично състояние.

 

И когато някой, чието или чиито деца са убити, е обикнал убиеца си, го заяви публично, ще повярвам, освен ако не е психически болен.

 

П.С. Всичко идва от разтегленото понятие за обичане, у което всеки влага някакви божествени смисли уж, а избягва човешките.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да обичам джихадистите мюсюлмани, които избиват християни?

Как да обичаш варварството, което налага антицивилизационни правила?

Как да обичаш човек, отгледан с европейски ценности, а използващ религията за оправдание на зверствата си?     

 Тук боравиш със шаблони . Значи с изкуствени примери  . Попитай притежателите на домашен любимец за обичта им .Може ли да кажат че не е уникална ,че могат да обичат  и любимеца на съседите .Любовта винаги е нещо конкретно , обратното на шаблон .Шаблона в случая е някаква роля , което е различно от човека  който я е изиграл .

Ако някой не ви обича, обичайте го вие.---- Не може да сме слепи и не виждаме , че хората сме обвързани . Не можем един без друг .И независимо от технологичния подем , общия ни напредък зависи от най изоставащите . И ако не заобичаш крадеца бъркащ в джоба ти ,и с това не му помогнеш да разшири кръгозора си , нищо не правиш . Да кажем , вкараш го в затвора .След два дена друг ще те обере . Ако ставаше с отхвърляне , с наказания , хан Крум да ни бе оставил оправена държава .

Обича се душата , непреходните ценности , често зарити под грозни постъпки .

Имаше едно много готино филмче .Май се казваше ,, сваляча Хил" . там главния герой се влюби  в чудно красива мацка .Той виждаше как тя с цялата си красота плува в басейна .Докато другите виждаха как водата на басейна се разпръсква навън след всеки неин скок .(жестоко, пълничка).

Ако някой не ви обича, обичайте го вие. -------- Това може да се разчете и като призив , да не мразим . Но и това не може да стане , ако не потърсим някаква човешка причина . Ако не успеем да видим , че престъпника всъщност се е опитвал да се защити .Ако кажеш че това са банални глупости .Значи живота е пред теб , :)

 

Ще припомня казаното от Р Щайнер,по повод първата световна война ,, Хаосът и войните са причинени от бездуховното приемане на света "

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Със шаблони ли боравя - май за теб - 12 убити жхоора, са шаблон или пък не знам какво е шаблон.

На такива като теб и много други, им пожелавам да прекарат 2 седмици само в онзи свят и ще ореват света, ама без шаблони.

 

Ей така, без шаблони.

Там няма молове, няма нищо подобно, духовността е чиста и неопетенена, освен, ако не обичаш агнешко или овнешко - няма значение, макар, че не само ти ще оревеш света, че даже и ще ти хареса този безупречен правов ред.

 

Май никой не осъзнава това, че може да пише свободно за онова, което мисли, ала се подиграва на журналистите от Шарли Ебдо.

За поне 50% от тази свобода тук навеждат глави, съгласяват се и не правят нищо да се защитят, а се носят като мухи без глави в ефира.

Достойно е само онова поведение, което е ествествено.  И за което сиплатил. И борил.

 

Да, боравя с изкуствени примери - живи гробове, още пресни.

Наистина, шаблон е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

12 убити са трагедия.... в центъра на Париж. Защо не ги отчитаме като трагедия, когато това са деца и майки в пясъците на мюсюлманските страни и бомбите са американски? И това е статия не в ислямски вестник, а в  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С тази тема , не можем да разрешим неправдите .Можем еденствено да напомним за свободата си на избор . Това е разбиране ,избора в диапазона , между омраза и обич . Каквото и да си говорим ,този избор го правим постоянно . За резултата е важен личния опит .За него е свидетелство изживяния живот . Ако сме недоволни от изживяното , значи ссме се ровили в смрадта без да се оглеждаме . Не сме потърсили начин да изразим и изживеем любовта . Най често ни е страх и се самоограничаваме като не я допускаме до себе си .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

12 убити са трагедия.... в центъра на Париж. Защо не ги отчитаме като трагедия, когато това са деца и майки в пясъците на мюсулманските страни и бомбите са американски? И това е статия не в ислямски вестник, а в  

 

12 убити в центъра на демокрацията - наистина е трагедия.

2000 убити в Близкия Изток - ежедневие от години.

 

Така мисля аз. И моето обичане спира. Разбиране - също.

Онзи, който не ме обича, не обичам и аз.

 

Приятен ден :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Верно, тоя номер с това как американците били зли, а пък всички останали невинни агънца започва да се изтърква вече. Ама пък поне все още е забавен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лиула

лично аз , съм ти бил винаги благодарен , че внасяш раздвижване. Но и съм се чудел , дали не си със задача от ,, биг брадър" ... Но сега сериозно ... Всеки поема храната , която може да смели .Така че да не се изхвърляме ...В заглавието няма нищо за никакви ужаси .Това ще рече ,че съм имал контакт и , че някой не ме обича . Не че ме мрази , това е следваща стъпка , само не ме обича .От тук нататък са валидни живите опити .Нивъзможно е да ги заменим с расъждения .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ако някой не ви обича, обичайте го вие

Това мога лесно да го разбера. Това не означава, че в действителност мога да го приложа по отношение на всеки, но го намирам за вярно.

 

Когато съдим някого, трябва да разполагаме с всички гледни точки. Все ми е едно дали някой ще бъде убит от джихадисти или от автомобилна катастрофа. Кармата си има свои правила на действие и когато нещо има да се плаща то се плаща. За момента няма невинни - нито крайни ислямисти, нито французи. Всичко, което се случва е следствие от миналото, които трябва да бъдат изчерпани докрай, без при това да се пораждат нови негативни последствия. Трудна задача, даже невъзможна за момента. Тъпо е да се обвиняват само едните или другите.

 

Да се върна на основната тема. Човекът е процес. Ние като хора все още се развиваме и всеки си има своите несъвършенства. Те обаче са временни. Ние не бива да отричаме съществуването им, но те не са част от човека. Да обичаш някого, означава да желаеш най-доброто за него. За достигналите до края грешките нямат значение. Ние сме тук на Земята за да осъществим определена степен на духовно развитие. И желанието всички да осъществят в нужните срокове този растеж е повече от нормално. Разбира се, не всички ще успеят - това пък е горчивата истина.

 

Любовта винаги те въздига към това, което обичаш. Или те принизява.

 

Тук може да се върнем на темата за джихадистите и да си зададем въпроса: какво желаем? - Тяхното унищожение (временно разбира се, тъй като край в абсолютен смисъл няма) или тяхното достигане до края на земната еволюция.

 

Любовта, разбира се, не означава анархия и беззаконие, нито липса на отговорност за действията, но тя изключва всякакво желание за нечий провал в духовното развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За не разбралите ще уточня . Че опит е желанието , да почувстваш непредизвикана обич . В обикновения живот това е порасналото чувство на радост изпълващо ни до краен предел .Усещането на жизненост , във всяка своя клетка , превръщаща урагана в приятен бриз .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой не ме обича, не го обичам и аз. Нормално е. Въпрос на лично достойнство поне за мен. 

Това е все едно да се тикаш там където не ти е работа. 

Другото не го разбирам и няма да го разбера никога. Звучи ми робско, звучи драматично. Звучи изкуствено, защото всъщност никой не прави така! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен тази тема могат да я разберат само онези, които изповядват някаква религия, само онези, които вярват в наличието на Бог. Излишно е да си говорим за достойнство, гордост, предразсъдци, шаблони и тем подобни. Това е все плъзгане по повърхността на любовта, погледната от религиозна гледна точка. Общочовешката любов, намира израз в религията.  Хората, които  вярват в Бог, вярват в силата на любовта и отдавна са се отказали да мислят егоистично за нея, за света и останалите хора могат да разберат същността на една такава тема. За другите, които в съзнанието си са все още в действителността на "Око за око, зъб за зъб" е безсмислено да пишат и разсъждават. Да продължават да си живеят в чернобелия си свят.

Ще добавя, че за мен е лесно да прегърна враговете си, но трудно се справям с обидата. И не за друго, а защото я задържам в себе си, дори, когато е нанесена и от най-близките ми хора. Така, че всеки със слабостите си.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Другото не го разбирам и няма да го разбера никога.  ----------Ето как се ограничаваме .Заграждаме се в познатото

защото всъщност никой не прави така! ----------- Не говорим за секс , нали ... Ами , майка Тереза ; ами нашия дядо Добри    .Това са прояви на любовта .  

 

Достойнството ----то също е проява на любов . Към себе си  , което е най естественото .Но и другия има достойнство . Можем да го уважим за това . И ако го направим , само да почувстваме че и той има право да се харесва , ще сме направили стъпка в любовта . 

 

п.п.

Тази тема е основна . Като темел , за бъдещето на обществото ни .Тя е свързана със всички други теми .Тя е друг прочит на позитивното мислене .Тази тема ни напомня , че сме отговорни за това което ни се случва . Като се заровим в преживяванията си , ще открием , че лично сме направили стъпката към омразата или любовта .Тази стъпка е толкова незабележима , и необяснима . Винаги  после градим обяснения защо обичаме този и мразим онзи . Нали не мислите , че сме бездушни огледала пръснати в пространството , способни само да отразяват  . Точно тази тема е гвоздеят на нашата свобода . Наричаме го творчество , и го използваме на всякъде в живота . На практика всичките ни постижения тръгват от избора  , на желаното добро  .

От нас не се иска нищо невъзможно .Само да признаем способността си за творчество . Бащата винаги е ужасен , когато дъщеря му започне да се мъкне след някакъв сополив хлапак .Нищо привлекателно няма в неузрялата му фигура , в несвързаното му говорене , в стремежа му да бъде значим . Как точно вижда тя , приказния принц ? Да , страстта е дар от природата . Може да се каже , е ритника с който ни изхвърля в живота . А после да си се оправяме сами . Да се учим . Да разберем , че както онази  неугледна  кокалеста фигура , може да е приказния принц , Така всеки друг може да бъде нещо обичано , От нас зависи .

И да ви кажа , че всички го правим . Не ни е нужна религия , а само непредубеден разум , за да си го признаем . Огледайте се в простите неща . Не в оправданията за дългия 45 г. брак . :)  Е , не сме всемогъщи ,не можем да се наложим . Нали и другия има същата творческа сила , но все нещо можем да направим .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност доста хора го правят :) Не само аз. 

 

Но на мен също ми прозвуча странно, когато го прочетох за пръв път. Вече бях определила своя път на последовател на това учение и затова не го отхвърлих с лека ръка, но сериозно се замислих. 

 

Какво означава някой да не ме обича?

Първо, никой не е длъжен да ме обича и изобщо да има някакви чувства към мен (т.е. да ме забелязва). Щом този човек не ме обича, значи по някакъв начин ние сме влизали във взаимоотношения и в резултат на тях той изпитва някакви негативни емоции към мен и/или си е направил негативни изводи, мнения, съответно негативно поведение. Това е съвсем нормално - и това си е неговата лична свобода и право. 

 

Какво означава за мен фактът, че човек, с когото съм била или съм в контакти в момента изпитва негативни емоции и има негативно мнение за мен? 

Ако аз позволя на негативните мисли и емоции на този човек да ме "заразят", аз никога няма да имам шанса да осъзная причината, поради която това се е случило и съответно няма да мога адекватно да определя своето отношение и поведение. Просто ще се подчиня сляпо на неговите емоции и преценки. Т.е. ще се оставя те да ме манипулират. 

Какво ми е необходимо, за да запазя свободата си от влиянието на чуждите емоции и мнения и преценки?

Нужна ми е обективност! 

Възможно е негативността да се дължи на личностни предпочитания и нагласи, които ни "отблъскват" - съвсем нормална несъвместимост. За да го разбера, аз имам нужда да наблюдавам и поне малко да опозная този човек. И ако това е така, да се отдръпна, за да не го дразня. Какво означава това - ами че се отнасям към него с уважение и обич. 

 

Възможно е негативността да се дължи на някакво недоразумение, липса на информация или грешни интерпретации - пак е нормално и всеки си има право на тях. Тогава моето поведение ще  е насочено към възможното доизясняване на ситуациите и недоразуменията. И отново аз ще имам нужда да опозная човека и ситуациите, в които сме попадали и да открия коя информация е предизвикала негативността. И отново ако аз не се отнеса с обич към човека и нашите отношения, това е невъзможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепям много от тези разбирания за нуждата от обективност, Донче, но понякога хората имат генерални разминавания.

Това казвам от личен опит, не са малки незначителни, такива, на които човек да не обърне внимание. А генерални, същностни. Възможно е да се стигне до непоносимост и според мен точно тук човек трябва да направи крачката. Да се смири, да влезе в любовта, да си каже, че това е човешко същество, което стои срещу него. И колкото и да изпитва непримиримост, отвращение и омраза, това срещу него е друг човек. Ако всеки си каже така, ще разбере, че този, който мрази човека, мрази себе си, мрази брата си, мрази създаденото от Бог творение.

Какво ни дава омразата  срещу ближния. Нищо освен негативна енергия, обида, ненавист и какво ли още не. Омразата е бумеранг и колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ина ако ти кажа, че не ставаш за художник, че картините ти са смешни, че си скучна и разговорите с теб са досадни, че те мразя и че си напълно безполезна за света .... ей така защото съм ти враг, защото не те обичам били ми обяснила точно как ще ме прегърнеш и как ще ме обичаш? Смири се! Хайде смири се тогава! :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Генералните разминавания изискват от нас да се отдалечим от този човек, като уважим неговото право да запази своите ценности и емоции и в същото време да не попадаме в конфликтни ситуации с него и да ни се налага да правим болезнени за нас компромиси. Точно те ще ни отнемат свободата да бъдем себе си и да не се подчиним на чуждата негативност.

 

Ами на мен са ми го казвали - и аз естествено не съм се "натискала" да го прегръщам, но не съм се и сърдила или обиждала.  Да обичам човека означава да го разбера, да го приема такъв какъвто е и да му оставя свободата да бъде себе си - т.е. да не го дразня с присъствието си. Той не е длъжен да ме харесва и да учи при мен или да ръкопляска на моите картини :) А това което мисли и чувства той към мен не може да ми промени отношението на уважение и симпатия. Пожелавам му да си намери по-добър учител (приятел) и си продължавам по пътя а той по неговия. Това не значи, че му отговарям с негативност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Деяна, колкото повече неща създавам със собствения си ум, енергия и сърце, толкова и хора, изпълнени със завист, ненавист и омраза срещам. За щастие като количество са много повече моите съмишленици по дух и идеи, даже партньори в изкуството.

Какво да ти кажа, със сигурност ще се дистанцирам, за да се съхраня, но вече не изпитвам омраза просто така. Лесно се паля и обиждам, но не тая в сърцето си омраза.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е добро уточнение :) благодаря :) 

Да се обича един човек не означава да се прегръщаме с него, според мен. Съвсем не означава да живеем заедно и да работим един до друг. Това означава просто

- разбирам човека

- уважавам личността му

- оставям го свободен да бъде себе си

 

т.е. за мен обичам означава приемам го какъвто е без значение дали и как той приема мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно, нали за обичта към ближния говорим. За любовта и обичта на човека към човека. И това е християнската любов, въпреки омразата или равнодушието, различието, неприемането, да обичаш чисто човешки. Да не извръщаш очи, пълен с гняв. Да приемеш другия ведно с всички негови недостатъци и да го оставиш да съществува такъв какъвто е, независимо, че въпросният човек не ти отвръща с любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да обичаш , не означава да правиш нещо .Любовта е личното състояние . Да я насочиш навън , към друг , е друго нещо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×