Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Астралният свят - опасно или приятно място?

Recommended Posts

Напоследък започнах да чета за астралния свят и пътуванята  в него, тема, която ме вълнуваше преди сектата и когато първото ми гадже почина. Понеже това не е материя, в която се работи с теореми и факти, има много интересни и разнообразни публикации, само че, понеже при мен има този клъстър на страх все още, явно интерпретациите ми малко се изкривяват. Та ето някои от чуденките ми, и бих искала да чуя мнения по въпроса.

Специално допълнение за Орлин – всъщност осъзнах, че не толкова връзката с Бог стои в корена на моята тревожност, а точно страхът от това, какво може да те нападне вътре в теб, нещо, от което да не можеш да се защитиш, това ме кара да бъда в state of alert в повечето време , вместо да се отпусна и да насоча енергията си към любимите за мен неща. Също така осъзнах, че сектата е атакувала в мен женската, слабата ми страна, като я е отровила с вина при чувстването на тези пориви, всичко което е свързано с креативността в мен,  спонтанността. Всичко, което си ти е погрешно, всичко поставяш под  въпрос, за да можеш да бъдеш под кокнтрол. Така че, не толкова обърканата ми връзка с Бог е проблемът, а този страх да не бъдеш обсебен от нещо против волята ти ако си лош, или по-скоро ако си себе си, а не богобоязлив. А това идва от моята връзка с моя физически баща и отхвърлянето, което цял живот съм търпяла от него.

Та...

Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция? Или пък те няма да влязат ако ние имаме само чисти помисли? Ок, като жертва на секта, на мен ми е било обяснявано, че чистите помисли са да нямаш секс преди брака, да не се обличаш разголено, да не пиеш, да не пушиш, да говориш само за Библейски теми, да бъдеш един осакатен робот с други думи, за да не се  'омъсриш' и тези същества да те нападнат и да те измъчват и да бъдеш в ада постоянно. Доста години нося тази травма в себе си и вече съм на път да я освободя, но искам да си изясня някои неща, за които не можеш просто да говориш с всеки срещнат, или пък да го научиш в часа по философия. Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим? 

Също така въпрос специално към Орлин. През медитациите , които сме правили, особено дишанията, бях предупредена, че отново това е, така да се каже, извън тялото преживаване и някой може да влезе в него докато не сме там. Не съм изпитвала подобно нещо, с изключение на последния път, когато имахме негативно чувство няколко човека, но ти си правил хиляди дишания  и знам, че няма подобно нещо, освен това когато боравите с толкова много хора, които освобождават негативни страхове и емоции, вие предпазвате ли се нещо определено. Чистите ли се по някаквъв определен начин? 

Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни.

Освен това бях накарана да повярвам, че не съм достойна да искам от Бог.

Друг въпрос, който ме разтревожи беше за ‘колектвиното несъзнавано’, което Орлин спомена веднъж – много болка, много тъга. Беше по време на медитация и сякаш се пренесох там, и се уплаших беше страшно. Една приятелка, която се занимава с астралния свят ми каза, че е ходила там заради някаква жена, болна от рак и е изпитала голяма тъга и много е плакала , като е видяла вибрациите й, или емоциите й, не знам точно. Знам, че всеки трябва да си ги преживее тези неща и хората го правят, за да се издигнат в духовното си израстване, но какво точно е това несъзнавано и защо трябва да ходим там?

 

Май за сега ми се изчерпаха върпосите. Мисля, че от цялото това упражнение искам да си изясня, че астралният/невидимят свят, който ни заобикаля не е опасно място, от което да се страхуваме и да се затваряме в черупката си, а е приятно място, където има всякакви ‘хора’ и могат да се научат неща също както на Земята.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чел съм, че когато човек има определена слабост, привлича към себе си астрални същности със същата слабост, които се хранят от енергията му, когато той се отдава на тази слабост  и че те (тези същности) стимулират отдаването на въпросната слабост, внушават му мисли да я удовлетворява, за да може да продължат да се хранят от него. Чел съм и че една слабост може да доведе до втора, до трета..., следователно до повече низши астрални същности в живота на съответния човек, а оттам и по - скапан живот. Както и че възвишените чувства и мисли привличат възвишени същности, които ни помагат да сме по - щастливи и да уреждаме работите си по - добре. Но човек освен висша духовна същност, има и низша (физическа) - в този ред на мисли е добре да се търси баланска между дух и тяло, защото дисхармонията води до страдание. Духовното извисяване е бавен процес и не може да стане от днес за утре. Чувството за вина е излишно. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека, в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човек [в самосъзнанието си на личност], се движи в три области [на материалния свят]: в областта на своите мисли [т.е. в низшия ментален свят], в областта на своите чувства [т.е. в астралния свят] и в областта на постъпките си [т.е. във физическия свят].

Следователно, той трябва да изучава тия три области, да познава себе си [като личност, в човешкия порядък на нещата; т.е. да се познава, като низша астрална душа, за да може, ако почувства вътрешен стремеж, към духовен напредък – да се подготви (чрез вътрешна работа, върху самия себе си) и ако е искрен, безкористен и смирен – да се издигне, в Свръхсъзнанието си: т.е. да се издигне до ново ниво на разбиране на Нещата – в Божествения Порядък; или – постепенно да се приближава, все повече, и повече – до онзи Идеен Живот, който има Висшата му Божествена Душа (живееща извън трите низши материални свята, които обитава низшата му астрална душа). Това е процесът на пробуждане и духовно извисяване душата.]

Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква Идея, в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули, под влиянието на своите мечти.

С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.

Съвременната култура има предвид развиването на човешкия ум.

Тя работи за развиване на човешкия мозък, за развиване на неговите сили и способности. Каквото придобие в тази област, човек го складира в подсъзнанието си, като материал за бъдещата култура.

Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен – математик, естественик, философ и т.н.

Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т.н.

От човека зависи, да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира.

Съзнателната работа на човека, в сегашния му живот, определя неговото бъдеще.

Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците ѝ са групирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на Земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро.

Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците ѝ се отдалечават, една от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите [т.е. на низшите души], в астралния свят. Те са отдалечени една от друга, без никакви видими връзки и отношения.

Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване.

Докато е на Земята, докато живее, човек чувствува живота в себе си; той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.

За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всяка вечер и сутрин, човек трябва да влага, в себе си, нещо положително: положителни мисли и чувства.

Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: "Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание, в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него.

Всяко отправяне на известна мисъл, или известно желание, в областта на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе, в почвата.

Посадите ли едно семе [т.е. една идея] в земята [т.е. в мозъка си], оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод.

В подсъзнанието си, човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.

Като погледне към окръжаващите, човек се сравнява с тях и ту се мисли за способен, силен, ту – за неспособен и слаб.

Човек не може да бъде способен или силен, във всички области. Някой е силен, като майстор. Той разполага с физическа сила, може да строи къщи, мостове и др. Друг някой пък е морално, психически силен. Той геройски носи страданията.

Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени в миналото, са останали здрави, до днес? Има някакви остатъци от старите египетски пирамиди, но те не представляват нещо цялостно.

Обаче, дойдете ли до характера и устойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и досега остава паметно за човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражаване.

Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора.

Като се ползува от живота на великите хора, човек вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила в него ред методи, чрез които може да работи.

Като ученици, вие трябва да прилагате законите на внушението, за да си въздействувате в положителен смисъл. Ако паметта ви е слаба, работете с внушението, да я усилите.

Ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава, да стане сутринта точно в пет часа, например. Като си внушава няколко деня, наред, той ще забележи, че точно в този час, някой го събужда.

Като закон, внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека.

Дали съзнават това или не, всички хора, всички животни си служат с внушението, като метод за работа.

Съвременните хора изучават различни науки, служат си с разни методи, но въпреки това, те още не са дошли до онези методи, с които Природата си служи. В една сто милионна част от секундата, Природата вади отпечатъци от предмети и лица и моментално ги изучава. Човек, обаче, за да изучи нещо, някакъв предмет, или някакво явление, трябва да го изучава с години. Това говори за несъвършенството на човешките методи. Много още има да учи човек, докато постигне известно съвършенство.

И тъй, за да дойде до пълно съвършенство, човек трябва да знае, как да учи и как да прилага наученото.

Искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на Природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения.

За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли.

[Като знаете, че отрицателните мисли и чувства са забранени, от Бога, то:] Дръжте в ума си, всякога – положителни Идеи.

За да държите слънчевия си възел в изправност, никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства.

В каквото положение да се намирате, пазете се от противоречия.

От вас се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, без никакво приложение, вие ще бъдете в положението на земеделец, който има много земя, но необработена, безводна, без плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, в която се дига голям прах, от който пътниците страдат.

Каквото научите, вие трябва да го приложите. При това, вие трябва непрестанно да учите.

И на 120 години да станете, пак трябва да учите, като млади.

Докато е на Земята, човек непрестанно се намира пред задачи, които трябва да решава.

Страшно нещо е преждевременно човек да остарее. Някой седи и нищо не мисли. Щом токовете на мисълта спрат, човек е преждевременно остарял.

При каквото положение да се намира, здрав или болен, беден или богат, учен или прост, млад или стар, човек винаги трябва да държи в ума си мисълта, че е ученик и трябва добре да учи. Веднъж дошъл на Земята, човек има известна мисия, която трябва да изпълни. За да изпълни мисията си, даден му е известен капитал [дадена му е известна Енергия; Сила], който трябва да вложи в работа, да придаде нещо към него, а не да го зарови в Земята  и да остане неизползуван.

Всеки човек трябва да има желание да се прояви в известно направление, било в музика, в наука, в поезия, в изкуство и т.н.

За да се прояви в какво и да е направление, човек трябва непременно да работи и прилага.

Ще кажете, че човек е изработил много неща. Това, което е изработил вече, е резултат на неговата минала дейност. Важно е, какво ново днес ще придобие.

Какво се ползува човек от четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложил?

Човек може да е чел десет пъти наред Библията, но ако не знае, как да се справи с най-малкото изпитание, или нещастие, той нищо не е придобил.

Всяка книга има смисъл дотолкова, доколкото може да придаде нещо на човека.“

Из: „Внушение - 1926 г.“
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите, Велина, този дълъг теоретически текст не отговаря на въпроса ми  по никакъв начин. Аз не попитах има ли астрален свят, а дали според вас той е опасен или безопасен. От това , че си копирала текст на Петър Дънов не личи дали имаш собствено виждане по въпроса или някакъв опит по него, така че благодаря, но не ми помага много. 

Сингам, ти си по-близо до целта, но и аз четох подобни неща, даже доста, знаеш как е из интернет, но се запитах... всички четат, но това са неща написани от разни хора, на база на техните преживявания, ние избираме да им вярваме или не, малко подобява на Библията, вярваш или не. Колко хора всъщност са виждали обсебен човек, по какво се разпознава? Защо е обсебен? Как се де-обсебва, така да се каже? Може ли сам да се справи? Всичко това вечно ли е?

Всички тези неща имат доста голям смисъл когато не можем да си обясним някои неща от ежедневието и са добро извинение защо чувстваме това или онова, ами чисто психологическите ни травми и проблеми. Може да  имаме скапан живот, защото имаме ниско самочувствие, защото се страхуваме да изразяваме емоциите си, защото са ни подтискали като деца и сега не можем да се изяваим като възрастни, имаме блокажи, които не ни дават да бъдем това, което искаме и можем да бъдем, и тези неща се отработват чисто психологически. Това не е ли обяснение? 

 

Аз имам един чисто ирационален страх, насаден ми от една секта, и това от дълго време ми причинява тревожности. Ако е наистина така, както казваш, то каква е закономерността какви хора ще бъдат обсебени? Добри, лоши? По какъв начин ще бъдат обсебени, просто си въвим през ежедневието на нашия живот и хоп, някой ни обсебва,  ми че то така винаги трябва да сме нащрек да редим хиляди молитви и заклинания да не ни се случи нещо. 

Какво да ти кажа , опитвам се да намеря рационално обяснение на ирационалния си трах, защото преди не съм го имала, а когато не можем да си обясним нещо, въображението лесно пали. Четох публикации на хора, които имат преживявания извън тялото, и срещали разни същества. Един беше писал, че те не могат да те наранят и когато им покажеш любов, те обикновено си тръгват, и че след тези преживявания имал съвсем друго мнение за религиите, рая и ада, и че това били безмислици. Други, пък, които имат любопитство към това - Astral projection - пък се вижда колко ги е страх и как щяли да се изпуснат в гащите ако видели подобно същество в тяхната стая. Човешкото въображение си играе с тези неща и ги раздува , понякога много извън пропорциите им.

Така че както казах, това не е емпирична наука и всеки интерпретира както му дойде. Аз лично искам да си обясня дали този страх няма някакво по-рационално обяснение, което да е скрито в подсъзнанието ми? Или просто защото на този страх беше даден такъв образ от сектата аз просто се лутам в разни простотии. Явно ще трябва да продължавам да търся :)

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за отговорите, Велина, този дълъг теоретически текст не отговаря на въпроса ми  по никакъв начин. Аз не попитах има ли астрален свят, а дали според вас той е опасен или безопасен. От това , че си копирала текст на Петър Дънов не личи дали имаш собствено виждане по въпроса или някакъв опит по него, така че благодаря, но не ми помага много. 


Здравей holyvalentine ,
         

Не знам какво да кажа... Права си да си разочарована, щом считаш, че понеже самата ти си отворила: "Астралният свят - опасно или приятно място?" – всички публикации, в темата, трябва да отговарят точно на твоите въпроси. Това, наистина, е разбираемо, от една известна гледна точка.

Обаче, признавам си, че се изненадах. :) Защото, в общия случай, не може да се разчита, на това – всеки пишещ, по тази тема  – да пише, само за теб. Защото
Форум "Езотерика"  се чете много дълго, във времето, от много хора – всеки от които е в правото си, да има своя гледна точка, по темата (за астралния свят) и съвсем не е задължително (ако няма какво да ти каже) – всеки един, от пишещите, да отговаря точно на въпросите, които ти си задала, в своя първи постинг.

Към темата – "Астралният свят - опасно или приятно място?" – за мен, например, е важен един по-различен ракурс (а не този, който ти предпочиташ) и особено е важно – не моето мнение, а онова, което Петър Дънов е казал.


Но ти не си длъжна да го четеш; просто го пропускаш и толкова. С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб. Написах го, за самата себе си (аз така уча себе си, като пиша нещата, които ме интересуват), а също и за онези приятели, които евентуално, някой ден, биха намерили нещо полезно, за себе си.

Това е форум – тук четат много хора, с различни разбирания и с различни търсения.  Според мен, гледните точки, на всички хора, по дадена тема,  е нормално да се съвместят (като успоредни прави, в една плоскост), без да влизат в сблъсък. (За целта –  леко сканираш нечий постинг (т.е. четеш го, по диагонал) и ако той не отговаря на твоите нужди, към момента – просто го пропускаш.)  :)

За мен, нещата, които питаш – стоят по съвсем различен начин и аз не бих си позволила да ти натрапвам моите възгледи, които – предварително знам, че няма да ти помогнат. Но да речем, че можех и че исках да отговоря на въпросите ти – нали, при това положение – щях да се обърна, към теб; т.е. нали щях да посоча изрично твоя ник, за да разбереш, че пиша, конкретно, на теб?! :) Поздрави. :)
 
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Велина, отново малко неадекватен отговор. Съгласна съм , че постовете тук се четат дълго време, но ако искаш да се учиш или имаш собствени интересни теми, особено ако разгледам изречението ти: 'С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб.', то тогава започни собствена тема и разисквай въпросите, които те вълнуват заедно с твоите приятели. Аз съм тук да търся конкретни отговори. Обясненията на твоята гледна точка и как аз трябва да чета постовете  също нямат място тук. Може би ти също послушай моя съвет и бъди повече по темата или започни своя собствена. Така само натоварваш чата. Поздрави и от мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

holyvalentine

Освен това бях накарана да повярвам, че не съм достойна да искам от Бог. ------------------Искали са да те подчинят .Или просто нямат понятие , за какво говорят . :)

Друг въпрос, който ме разтревожи беше за ‘колектвиното несъзнавано’, което Орлин спомена веднъж – много болка, много тъга. Беше по време на медитация и сякаш се пренесох там, и се уплаших беше страшно. Една приятелка, която се занимава с астралния свят ми каза, че е ходила там заради някаква жена, болна от рак и е изпитала голяма тъга и много е плакала , като е видяла вибрациите й, или емоциите й, не знам точно. Знам, че всеки трябва да си ги преживее тези неща и хората го правят, за да се издигнат в духовното си израстване, но какво точно е това несъзнавано и защо трябва да ходим там? --------------------Човек живее постоянно и едновременнно не само в астралния свят .Само че , в различните моменти е фокусирал вниманието си на различни места .

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция?"

Отговарям без да съм чел на другите мненията, в прозорчето между часовете. На мен лично механичните защити като визуализация на ограждане, отразяване, връзване и пр., винаги са ми били смешни. Защото са просто метафора, символ, пожелание. Можеш реално да отразиш и се оградиш, когато имаш любов - това е защитата. Любов, която тече през теб и доколкото тече. За астрала, ментала и пр. - в тях сме постоянно. Но кои сме ние? Не сме ли вечни същности, души, които само с част от себе си се въплъщават във физическия, етерния, астралния, менталния свят? Когато живеем от тази позиция, тогава сме в контрол - не егото, не малкият мозък, а ние, душите. В медитация става известно отдръпване от физичното и насочване към вътрешното, да. Но като цяло, никога не сме го напускали. Всяка усмивка от сърце може да идва от будичната ни същност, а убийствен гняв от адските ни селения. Навсякъде сме, едновременно - затова е толкова ценен този физически живот. Казват, че за раждане на земята, където доброто и злото са в такава откровена огромна динамика, създаваща напрежение и енергия, се чака на опашка... Като умрем, пак сме във физически свят - астралният не е нефизически, просто е по-малко твърд. Но, ти питаш друго - за защитата. Любовта е защитата - поне за мен.Защото тя идва от същностите ни.

"Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим?"

Свързваш се с това, което резонира с теб, с това което живее в динамиката съзнавано - несъзнавано, като последното знаеш, е като океан пред чашата на първото. Енергийните вампири се хранят със страх, нараняване, обида, тъга и дразнене. Ако имаме спокойствие и обич, бягат като филмов вампир от слънце и чесън :) . Визуализациите, които си чела не че нямат стойност, но мнението ми за тях е, че са вторични и несъществени, когато провеждаш виделината обичта и фината сила. А без нея, колкото и да ги правиш - празна работа. През всички нас се проявяват същности. През някои демони, през други ангели, през действително отдадените на чистотата хора дори същества от по-високите йерархии от дървото на живота... Когато общуваш с човек като тази жена, дай и обич, дай и топлота. Страшно е само когато нямаш сила - тогава става заразяване. Как да знаеш имаш или не? Когато си в хармония, конвергирана около центъра на съществото си, когато можеш да благодариш на трудностите, смиреномъдра и вибрантна, когато от теб струи харизма на светлина, тогава имаш. Когато имаш тази енергия, много добре знаеш, че я имаш. Питаш как се чистим - молитва и медитация... 

"Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни."

Дори са едно цяло, пропити са един в друг като вода в солта в океана. Емоционалните (астрални, психични) травми от детството са несъзнаван драйв, пречупващ отношението в живота ни, но и привличащ съответни и нужни за отработването им събития, хора, същности. Само загатвам и казвам, че работейки върху психотравмите си и преодолявайки ги, всъщност работиш върху себе си на астрално ниво, като обаче поставяш локуса на справянето в свободната си воля, вместо да се отнасяш по демони и дядо мразовци, което не помага много... 

Колективното подсъзнание всъщност е човешкият астрал. Колективното свръхсъзнание - човешкият ментален, манастичен, будичен, атмичен и пр. светове... Не можеш да ходиш в тези светове, тъй като ти като Същност идваш от там и живееш през това тяло с малък процент от Себе си - тоест, вече си там! Когато имаш светлина, можеш и да светиш в тъмнината.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 27.10.2015 г. at 17:40, velinavasileva каза:

 holyvalentine ,

Права си. Прощавай за недоразумението.

Велина, възхити ме твоето отношение! Без да спориш, без да влизаш в тона на другия участник. А това което си цитирала е ценно и много хора със сигурност ще го оценят.

Така ме стоплят хора, които имат сили да кажат "прощавай за недоразумението, права си".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

каква е закономерността какви хора ще бъдат обсебени? Добри, лоши? По какъв начин ще бъдат обсебени, просто си въвим през ежедневието на нашия живот и хоп, някой ни обсебва,  ми че то така винаги трябва да сме нащрек да редим хиляди молитви и заклинания да не ни се случи нещо. 

Съществата от астралния свят не търсят и не преследват никого - човекът е, който сам отива при тях, сам им подава ръка, защото по някакво стечение на обстоятелствата започва да ги чувства по-близки от своя ангел.... 

Колкото до молитвите - и цял ден да ги каканиже човек, да се окичи с амулети като коледна звезда - още по-зле ще стане само. 

Ако е до съвет - на мен само беседите ми помогнаха. Винаги са ми помагали и в най-трудните моменти. Има условие, обаче, човек да ИМ протегне ръката на душата си сам и да обърне гръб на астрала.. 

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×