Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Roemy

Eмиграцията

Recommended Posts

Guest azbuki

Моята приятелка има много точно определение за хора, живяли дълго в чужбина- нито риба, нито рак.

Ами ето, който не е нито риба, нито рак, той може да бъде... себе си? Рано или късно ще оставим зависимостта си от някакви определения.

Впрочем, не изпитвам истинска носталгия, а последния път като си бях в България буквално исках да си тръгна по-бързо. Получи се много глупава ситуация, защото като никога си планирах много продължителен престой там, за да свърша работа, която така и не успях да свърша. В крайна сметка ми се отвори неочаквано свободно време, за да... наблюдавам и... не бях във възторг.

Най-хубавото ми изживяване: Три дни в Рила. Без чалга, без боклук. Срещнахме много немци, които пееха песни за България. Докато ходех по билото ми дойде за първи път силното желание да отида в Тибет.

Три дни - от пет седмици.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Монологът е също вид диалог :) и е чудесно средство (за да не кажа най-доброто) човек да изразява себе си и да чува какво носи вътре в себе си. А за другите да го чуят по начина, необходим на тях лично.

Много ми харесва как се получава мозайка от мнения на хора, които имат опит и своя гледна точка.

Моята е наблюденията над живота и развитието на детето ми - дъщеря ми живее и работи от 3 години в Германия. Разбира се моите впечатления са си мои - не нейни.

Много се промени към добро - дисциплинираността определено не и беше сила преди да замине - сега е неузнаваемо точна. Работи много там - но казва, че всички там правят така, не се мотаят на работа и не си позволяват да са нелоялни към работодателя. Определено цени много повече свободата на другите и личното им време и избор. Отнася се с уважение към всички работещи хора и с разбиране към нормални грешки.

От друга страна силно я впечатляват вече неучтивостта или непрофесионалността в търговията и услугите, опитите да бъде измамена по някакъв начин, небрежността...

Обаче определено смята да се върне тук след време и да работи така, както работи сега там. Там се чувства добре, но все пак сред чужди - "имам вече много познати - германци, но за всички ще си остана не-германка, колкото и да ме уважават и обичат."

Много неща от това, което говорят другите преди мен, го разказва и тя - но не с възмущение - просто такъв им е начина на мислене и живот там.

Иска ми се да напомня един пост в друга тема, който ми направи силно впечатление:

.....

Разсъждавайки така можем да намерим много лесно и отговор на въпроси от рода на, Защо българите се разселваме така интензивно по света търсещи "препитание"?, Защо много от нас са доволни повече от реализацията си навън?

Отговорите не са много сложни - чрез тези хора на запад и изток, север и юг трябва да се разбере, че има България, а след това като научат за "благата вест" по безпроблемно да я приемат и осмислят! /егото все пак си е голяма контра, когато някой непознат те поучава, нали?/ :) В този ред на мисли, всеки българин работещ в чужбина си е на точното място, но важното е да разбере окултният смисъл на своето пребиваване там,...което става много рядко на практика!

А защо има толкова чужденци, които купуват имоти тук, живеят или искат да правят бизнес с България - всеки може сам да си направи по-задълбочена медитация и ще "види" отговорите на всички възникващи въпроси... Нещата са принципни и аналогични!

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъжно ми стана четейки някои от постовете по тази тема.И причината е, че като цяло се усеща една обърканост от категории и отношение.

Небива да се смесва категорията-щастие, с временно или постоянно пребиваване на определено място.Човек не определя сам съдбата си, а само завързва или отвързва кармични отношения, което като цяло му придава чувството, че е господар сам на себе си.За това сега обаче няма да се отклонявам.

Аз вече 4 години живея в Америка и водя скормен начин на живот, в търсене на истината в отношенията между хората, а не измислени категории за щастие и любов.Съвместното съжителство на хора от различни култури тук, ме обогати и научи на много повече отколкото откривам в последствие в някоя книга например.Америка, както и всяка една друга общност от хора, има образно казано две страни-материален просперитет, вдъхващ чувтвото на сигурност и щастие за някои хора, и другата страна на тази монета-вътрешната хармония, съчетана с природни дадености и близки на сърцето ти хора.Моята душа принадлежи на българите по една особена линия, но българската националност ми е чужда.Затова и не изпитвам носталгия към държавата България, било то мое място по месторождение, а земята на която съм сега я усещам с много по голяма сила.Като тук, с риск да се повторя, не смесвам категориите на щастие и парично благоденствие с вътрешното ми светоусещане и отношение към хората.Дори и от разстояние, продължавам да общувам с хора в България и ми е изключително приятно.

Ежедневието, битуването към настоящия момент, е свързано с трудности от всякакъв характер, предполагам всичко онова с което хората се сблъскват по цял свят-некоректно или недостатъчно заплащане, объркани и озлобени хора с изкривени критерии на отношение, тъжни и изтормозени от тежък физически труд и т.н..Затова е много важно да Разбереш Какво Искаш в този живот, как и какво те свързва с хората около теб, кои са приоритетите ти в живота и прочие ,и едва тогава да пристъпиш към действия за осъществяване.Само да не се изгуби връзката с душата в плетеницата от желания и низки страсти.Съзнание и воля са нужни преди всичко!

:3d_059:

Сърдечни Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ето още малък принос към монолога ;)

Според мен човек започва да се адаптира към една нова среда, ако му е за първи път особено, едва след като минат поне 5 години. Може би не е случайно и че това е законовият срок, след който повечето държави дават възможност на заселилите се в тях да придобият гражданство или подбни на гражданството права. Това се прави с цел да се интегрират по-добре пришълците в обществото, друг е въпросът колко е успешно...

Не съм съгласна и с това, че човек винаги ще се чувства чужд. Аз например не мисля, че в България съм по-"своя". До голяма степен това усещане за "чуждост" се основава на тривиални навици и поради това е възможно то да е по-силно в по-консервативните общества, където на "различното" се гледа с недобро око. Навиците обаче се променят, не е кой знае какво, въпрос на желание и адаптивност.

Животът на различни места тренира именно адаптивността на съзнанието, която е различно развита при различните хора. Отскоро имам профил във facebook и така поднових много контакти с бивши състуденти от американския университет. Удивена съм. Само някои са в Щатите. Има хора в Италия, в Япония, в Германия, във Франция, в Холандия, в Белгия... да продължавам ли? Наскоро бях впечатлена от една своя позната, която явно преподава в някакъв университет в Токио. Много е адаптирана към местната среда, говори японски и... това ми беше най-интересно, за първи път ми направи впечатление, че направо физиогномично има в нея нещо японско. Най-силно ме изуми една нейна снимка в кимоно. Все едно гледах японка. В същото момиче преди години не бих разпознала това, но явно го е открила в себе си през годините.

Не е ли богатство това, че човек може да се роди на едно място и да намери дом на друго (даже в много други)? В Германия впрочем се чувствам доста адаптирана. Не ме подтиска това, че си оставам различна и имам лек акцент. А и в град като Берлин акцентите са по-скоро ежедневие, отколкото някаква атракция. Много немци дори се радват на акцентите, защото им звучат екзотично и просто като "друг цвят". Културата ми беше трудна в началото, но сега, като си преодолях предразсъдъците и като се научих да разбирам хората тук, в много отношения ми е по-лека и по-приемлива от българската.

Мога да изпиша роман за всичко това. Колкото за българите, търсещи препитание по света. Не съм търсела препитание като съм си тръгвала от България. И сега нямам повече от това, което имах преди в материално отношение. Търсех просто възможност да бъда себе си, място, на което да мога да се развивам. По друг начин казано, търсех нивата, на която да си засея семената така че да поникнат, а не да изсъхнат в почвата, която не ги приема или не може да ги отхрани. Тази (последната) почва за мен беше България.

Като стана дума за цветя, преди около година точно преживях последната си криза на тема Германия. Мислех си да се връщам въпреки всичко. Някак си имах усещането, че така и няма да обикна това място истински. Имам едно цвете, което за мен е символ на връзката ми с Германия. Получих го две седмици след като пристигнах тук и ме е придружавало по целия ми път в тази държава. Преди около година това цвете спря да расте. Опадаха му всички листа и остана само едно единствено голо стъбло, което растеше все нагоре, но явно не му стигаше енергия все само нагоре. Мислех, че това е знак, че съм приключила тук. Че точно като цветето раста сама нагоре и в един момент няма да имам сили вече. Продължих просто да поливам растението. Но точно преди два месеца забелязах, че отвсякъде, от всички страни, излизат нови издънки. Избуяха много бързо. Сега цветето е по-голямо и зелено, отколкото когато и да е било преди. Както от старото стъбло, така и от новите, порастнаха огромни нови листа, цяла джунгла.

Тогава разбрах, че това не е бил край, а ново начало. И да, така го усещам. Знам, че трябва да остана тук и че тук ще раста.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Струва ми се, че човек, където и да се намира е важно да се чувства щастлив! Да е на мястото си!

Пролетта бях за три дни в Германия, в Мюнхен. Пленена съм, защото има ред, защото има нормални отношения между хората...

Те са много открити и прями, което нас ни смущава. Свикнали сме да си обещаваме, да сме "добри и любезни", а след това негодуваме, защото не смеем директно да кажем каквото мислим....

В БГ все още няма гражданска позиция. Има много страх и всеки за себе си мисли...

Там хората мислят за обществото и най-важното имат Права, които отстояват и уважават Правото на другите.

Тук масово хората страдат от ниско самочувствие и комплекси, но никой на никого не е виновен. Защото всички трябва да сме наясно, че от нас си зависи какъв живот ще имаме и в каква държава. Човекът, е равен на държавата!? Но не и тук!

А всъщност си обичам всичко, което Бог ни е дал-Природата, но явно и тя е обект на разрушителната дивотия и комплекси на някои хорица...

Все пак Вярвам, че може и да светне от някъде... Много е простичко, ама дали ще се случи?...

Просто всеки да О-съзнае, че всички имаме трудности, но ако сме заедно и си помагаме можем да ги решаваме. С усмивка, с прошка, задето понякога сме си изпуснали нервите и да не си мислим, че сме много различни, просто да видим хубавото в себе си и в другия....

И аз се включих в монолога ;)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Февруари месец 2006г. , България е вече цял месец в ЕС (не че по нещо личи, ама фактите са си факти), на мен ми се налага да пътувам за Прага и рано сутринта 6-7 с едно полуотворено око се намирам на летище София. Естествено по навик се запитвам директно да си декларирам лаптопа и към мен важно важно се приближава една наша служителка на реда:

"Мойто момиче ти накъде така?"- и така леко нервно потропва с крак, аз съвсем учтиво отговарям:"Добро утро, аз ще летя за Прага и тука трябва да декларирам техника"

"Ахааа, а онази табелка зад дебелата червена линия, който НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСИЧАШ прочете ли?"

Естествено рано сутрин хич не ми е до табелки , червени линии и прочее и леко гузно си признавам

"Ми не, ще се върна и ще я прочета, щом трябва"

Прочитам аз табелата, убеждавам се, че със сигурност трябва да си декларирам лаптопа и пак отивам и отново същия разговор "Мойто мамиче накъде..." ... пак отивам чета табелката ... и пак се връщам ...

И след третия път, в който аз много съвестно четох табелата и въобще не се и сещах, че вече сме в ЕС и "сме едно семейство" ....

лелката:"Аз пак те питам ти закъде пътуваш"

аз:"Ми, за Прага"

лелката:"А Прага къде е?"

.... ииии тогава чак ми светна....хехехе, обаче лелката не спира с наставленията: " Да ние вече сме една държава то е все едно да пътуваш до Бургас, даааа"

аз кимам умно и гледам да се изнижа за самолета ама тя не спира:"И да знаеш мойто момиче, ако беше в някоя чужда страна никой нямаше да ти обърне толкова много внимание ..."

Та така уж сме едно семейство ама още сме си чужди.

А аз по иронично стечение на обстоятелствата по паспорт съм си имиграт, щото така се случи, че декември 2005 отидох в Италия, а се върнах януари 2006 и така имам печат за влизане в Италия ама не и за излизане :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Здравей, Соня. :) Радвам се, че хора като теб, които вече са се устроили успешно в чужбина, милеят за родината си. :feel happy:

Не става дума за това дали някой се е устроил успешно, а за това, къде може да диша. "В чужбина" не означава лесно, а самият факт, че толкова хора избират трудното зад граница, казва нещо за собствената ни държава, а не за хората. Омръзнало ми е да чувам, че трябва да милея за България.

Изобщо не милея за държавата, която се държи към гражданите си като към крепостници, които са длъжни да й плащат, дори и тя нищо да не прави за тях и дори да ги е пропъдила и да не спира да пропъжда други. Не мога да живея и в едно общество, в което цари примиренчество и разделение, усилващо усещането за недосегаемост на властващите. Вчера майка ми реши да ме "зарадва" - най-после след отпадането на крепостническия закон за здравните осигурновки, според който плащаме на България дори и да живеем в чужбина, да се осигуряваме там и да не ползваме здравни услуги в България, ми "опростили" дълговете, които от години отказвам да платя. Това беше след като години наред се борехме за промяна в безумния закон, измислен от "много образовани хора". За сметка на това обаче са ми начислили нови дългове - за 2008, въпреки че съм им подала въжделената декларация, че не живея в страната (в нормалните държави отписването става автоматично). Това е така, вероятно защото България е единствената държава, в която още не са схванали един основен и много смислен европейски закон (дори и след като вече сме станали членове на ЕС), в който се забранява двойното осигуряване. И тъй като на чиновниците в БГ им липсва елементарно образование и техническа грамотност, да не говорим за това как са оборудвани институциите ни, продължават да ни начисляват "дългове" и ежегодно да ни освобождават от тях. За целта се налага всяка години да се разходим до родните места - и да си спомним за "хубавите" неща там.

Вчера казах, че при първа възможност ще си хвърля българския паспорт, тъй като това е единственото, което може да ме освободи от начисляването на подобни "дългове" от една малоумна система (на която не й е ясно, че се плаща за извършени услуги, а не заради идеята, че си българин). Не влагам много надежда в това системата скоро да се подобри. Две години след влизането ни в ЕС си прилагаме същите феодални закони. Но и за това, за четенето на закони, се иска "образование" или поне желание нещо да научиш и разбереш, нали така? Проблемът е един - на кой образован човек му се живее в това?

Та по въпроса за хората с чуждестранния опит, които можело да оправят България. Не, благодаря. Нека си се оправи сама. От хората, които са я превърнали в това, което е. Има смисъл да даваш на едно общество, което има и какво да ти върне.

П.П. Спомням си лицемерната реакция на един български политик, когато му се каза, че системата със здравните дългове може да наведе много българи в чужбина на мисълта да се откажат от българското си гражданство (заключението е логично). Реакцията беше нещо от сорта на: Олеле, сакън! Айде, айде, изобщо на никой не му пука за нас и дали ще решим да си хвърлим българските паспорти. Българската държава се интересува само от гражданите, които може да "издои", другите да се оправят. Къде се възпитава това примиренчество и този робски манталитет?

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здрасти ZMS, ето и моето виждане по първият ти въпрос 9меча Влюбените Кралица пентакли, т.е. в момента се тревожиш много, изпълнен си със съмнения и недоверие, лакатушиш из собствените си вътрешни, тъмни дебри...въпроси..въпроси.. Как това ще се получи? Дали ще се справя? Ами ако се проваля? Изправяш се пред избор (разбира се и огромно колебание). Не е лек изборът ти, но си мисля, че ти сам го правиш да изглежда толкова сложен. При завършваща Кралица пентакли смятам, че резултатът от избора ти ще те задоволи напълно. При теб наблюдавам изключителен стремеж към реализация, силно упорство и постоянство. Висока ти е летвата:thumbsup: и така трябва.

6 чаши 6 меча 4 жезли за втория ти въпрос. Е, ето го и пътуването ти, носталгията по дома и близките, и срещите с другите, удоволствието от общуването с тях. Като заключение бих казала, че имаш особена привързаност към дома и дилемата пред която се изправяш е не дали ще пожънеш успехи на север, а как да преболедуваш раздялата с това което толкова обичаш в БГ. Но както се казва всичко е опит и е добре винаги да се възползваме от шансовете си, а при теб определено има шанс.

Благодаря! В интерес на истината, всичко е доста вярно. :)

ZMS, носталгията изобщо няма да ти е проблем. Съдя от личен опит, и мен ме плашеше, но вече повече от 1 година съм извън България и изобщо не ми е станало мъчно за България. Дори с риск да предизвикам гняв :) Когато отидеш и видиш, че всичко е много по-нормално и спокойно, отколкото в обърканата България, изобщо няма да се сетиш! :thumbsup2: Вече изпитвам депресия и ужас ако си помисля за връщане в България...

Мнението е преместено от тук

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[ Вече изпитвам депресия и ужас ако си помисля за връщане в България...

Това става често в началните етапи на емигрантството, емоциите наподобяват тези след развод. Истината обаче е, че независимо дали сме привлечени или отблъснати от някакъв умствен обект, ние не сме свободни от него, това Буда е изяснил пределно ясно. Какво значение има как е в България, щом това е една малка и незначителна страна на другия край на света? Щом има за нас, значи има част от нас която е свързана с нея, като спомени, близки, приятели и т.н. Още по-важни са обаче желанията ни по отношение на тази част от нас, напрример да се оправи България, да са добре близките ни и т.н. Невъзможността да се задоволят тези желания води до страданието, то се изразява точно в разочарование и отхвърляне. Пътят за освобождение е описан от Буда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6
че всичко е много по-нормално и спокойно, отколкото в обърканата България, изобщо няма да се сетиш!
Ами иди в Ирак, Колумбия или Сомалия и ще оцениш повече България. :lol: Не виждам какво лошо човек да иска нещо да се оправи, нали важното е да не се привързваме към желанията си. Сега чета "Седемте духовни закона" на Дийпак Чопра, там не са отречени желанията и целите, а привързаността към тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България си е много по-добре за духовно търсене, отколкото на запад! Там хората са много по-материални, отколкото тук, и точно защото имат, но това че имат не ги прави по-добри и извисени. В чужбина се ходи, само за да се печелят пари, за нищо друго не става там. Там са по-големи егоисти. :)

Написал съм голяма глупост на 2 октомври 2008 г, т.е. преди още да ми е дошъл акъл за заминаване. Изказал съм се непотготвен, точно обратното е реалността...Егоистите са в България, а не в Германия! Но нищо, животът учи :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Викаш, нацистите не са такива егоисти като нас. :lol:

Шегувам се Маакс. :) Но все пак сигурно имаме нещо, което те нямат. Имам предвид като добро качество. :) Ако те бяха на кръстопът, сега нямаше да ги има тия шваби. Стоманата се калява в огъня.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В България си е много по-добре за духовно търсене, отколкото на запад! Там хората са много по-материални, отколкото тук, и точно защото имат, но това че имат не ги прави по-добри и извисени. В чужбина се ходи, само за да се печелят пари, за нищо друго не става там. Там са по-големи егоисти. :)

Написал съм голяма глупост на 2 октомври 2008 г, т.е. преди още да ми е дошъл акъл за заминаване. Изказал съм се непотготвен, точно обратното е реалността...Егоистите са в България, а не в Германия! Но нищо, животът учи :)

:) Максим, а може би след две години и този пост ще ти се види неточен. Животът тече и хората се променят.

Вчера говорих в нета с човек, който от 10 год е в Испания, харесва му там и не планира връщане. След част от разговора в която говорихме за пътувания и колко ми е хубаво да се катеря по Рила, да се разхождам по Родопите и да си мисля в Странджа и как това задоволява по- голямата част от желанието ми за пътуване, той започна да се оправдава, как в Бг не било за него и т.н. Спрях го и го поздравих, благодарих му, че вместо да стои тук и да мрънка, колко е лошо си е взел багажа и е открил страната на неговия живот. Всеки е роден за определена страна тя не винаги е тази в която е роден и е хубаво когато я открие. Но това не прави родната му страна лоша или мизерна, или мърлява, тя просто е родната му страна, която обаче не е страната на неговия живот.

Той се зарадва и пожела да има повече такива хора в България, не защото ще се върне, ако сме повечето такива, а защото всяка страна има нужда от щастливи хора.

Та, Максим, наслаждавай се на Германия с цялото си сърце, явно това е страната на твоя живот. Това обаче ще стане, когато спреш да я съпоставяш с България.

Всяка страна има своето очарование и своите щастливи хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Спрях го и го поздравих, благодарих му, че вместо да стои тук и да мрънка, колко е лошо си е взел багажа и е открил страната на неговия живот.
Облекчил ни е кармично. :lol:

Извинявам се за коментара към немците, просто черен бъзик. :lol: Не ги мразя. :hypocrite:

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, така е. Животът не е застинал като леден блок, той е гъвкав като водата. Всичко се променя. Преди обичах да ходя на Рила през август. Постепенно нещата се промениха. Сега не искам. И да бях в България, нямаше да отида. Всеки изживява различни периоди и различни вдъхновения. Нормално. Никой не знае бъдещето. Само искам да кажа, че няма разлика между това да кажеш, че си роден в България и само затова трябва да живееш там, и да си роден в един кой си блок на еди коя си улица и само там трябва да живееш цял живот, понеже това е родният ти дом. Но никой не прави второто, а то е де факто същото ограничение като първото, на което мнозина държат. Стремежът и смисълът на човешкото съществуване е развитието. Ако родната ти държава не позволява това, можеш да го намериш навън. Неполучавайки храната, от която имаш нужда оставаш нещастен. Това не е изневяра или измяна на родината. Изневяра ще е за самият теб да останеш и да търпиш действителността при положение, че не те устройва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Интересно ми е било, какво ли ще е да погостувам на друга планета, обаче гостуването съм си го представял при същества от плът и кръв, но по - напреднали от нас. Да си имам един космически кораб, да си джъткам из вселената. С телепортация е скучничко май. Представяте ли си луната да беше обитавана от същества като нас ?? Със същото ниво на развитие. Чак евентуално през 1969г. щеше да е първото гостуване на хуманоиди от едната планета на хуманоиди от другата. :)

П.п. Сигурно щеше да има голяма емиграция към съседна планета, ако имаше евтин транспорт до нея и ако планетата е богата. Пък и тази планета сигурно щеше да покори нашата или поне да има голямо влияние върху нея. Абе чел съм, че има и кармична емиграция. Някой ако иска да каже нещо по въпроса.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

П.п. Сигурно щеше да има голяма емиграция към съседна планета, ако имаше евтин транспорт до нея и ако планетата е богата. Пък и тази планета сигурно щеше да покори нашата или поне да има голямо влияние върху нея. Абе чел съм, че има и кармична емиграция. Някой ако иска да каже нещо по въпроса.

Това е от предположенията на едно далечно и неустановимо бъдеще, колкото и бъдещето да е прогнозируемо :) Не знаем, от нас зависи, дали и тогава ще има хора на тази планета ... За кармичната емиграция ... бих я нарекла и несвоевременна намеса в сегашния живот на други битиета, ама друга тема :)

А иначе, всеки умен човек, на когото му е тясно - то той ще намери мястото си, все има място. И път навън. Ако можеш тук, можеш и другаде, въпрос на желание и на точен момент. Но е добре и навън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Все пак е добре да се установиш някъде за постоянно и да живееш нормално , без излишни илюзии.

Това може да случи навсякъде :)

И с илюзии, и без.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хехе, странно за мен,че тази тема я виждам отново на фокус. Преди три години също съм била тук :) и сега след общо пет пак.

Вече пета година живеем в Америка, и сме нейни поданици. Ако появата ми тук беше по скоро щастлив късмет, то живота ми определено е щастлив. Тук е моя Дом!

Когато пристигнахме, имах бегли умения да пиша и чета на английски, а сега след пет години говоря абсолютно без акцент и завършвам успешно образованието си, по скоро като допълнение и спеиализация към онова което бях завършила в България. Спомням си на интервюто си за гражданство, съдията не повярва,че не съм родена тук, и много често не се вписвам в групата на емигранти. Синът ни е още по тежък случай :), когато пристигнахме, той беше на пет годинки, и пърият език на който започна да пише и чете беше английски. Сега говори български, но милият така и не му се отдава да говори правилно. Записахме го на българско училище тук с надеждата да обогати българския си език, но детето изпадна в ужас сравнявайки условията и отношението в българско и американско училище.Не искаше повече да ходи.

Защо пиша всичко това, защото ако мястото и чувството ви за национална принадлежност оформят първоначално черти от характера ви, които в последствие наричате български(въпреки, че дори и в исторически аспект не е уточнено КАКВО Е БЪЛГАРИН), то душевността на Човека няма национална принадлежност, затова всеки един изпитва противоречиви чувства по отношение на енергиите които излъчва едно място, което той може да приеме за свой дом, или да отхвърли като чуждо. Затова следвайте единствено и само повика на душата си! И Дънов е говорил за отпадането на националностите. Затова и Америка е единственото място на света където се оформя Човека, тъй като се живее в дух на толерантност и разбиране за човека, а не за неговата националност. Културата и традициите не са наследствени, така че дали един българин ще ги запази живеейки на място извън България, зависи единствено и само от отношението на този човек/семейство към тези така наречени ценостти на един народ. Ако първоначално не си ги харесвал, няма и да ги следваш впоследствие. Но определено мога да кажа, че тук много българи съхраняват бългрските традиции.

И аз определено мога да ви каже, четейки постове в този форум, че въпреки начетеността ви и дар слово, душите ви не са свободни, вибрациите са тежки, както и като цяло в България. Много цивилизации и народи са загивали и на тяхно място са израствали нови. Определено на България и е нужено повече от свеж въздух!

Знам, че често моя личност и стил на изказване предизвиква бурни емоции-от възторг до обидчивост и омраза. Това обаче за мен е силен индикатор за огромната разлика в нивата на съзнание, а за онези които се чувстват обидени, то е знак да започнат изследване за себе си и какво точно предизвиква у тях такива емоции(определени думи, или тон и стил на себеизразяване.

Сърдечни и дааааалечни(в преносен и буквален смисъл) поздрави от Америка!:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Защо пиша всичко това, защото ако мястото и чувството ви за национална принадлежност оформят първоначално черти от характера ви, които в последствие наричате български(въпреки, че дори и в исторически аспект не е уточнено КАКВО Е БЪЛГАРИН), то душевността на Човека няма национална принадлежност, затова всеки един изпитва противоречиви чувства по отношение на енергиите които излъчва едно място, което той може да приеме за свой дом, или да отхвърли като чуждо. Затова следвайте единствено и само повика на душата си!

Силвия, много се радвам, че точно ти пишеш в темата отново :) Здравей.

Да, душата няма принадлежност и всяко място очаква обитателя си, където и да е то.

Българин или не, това няма никакво занчение, всички сме деца на тази планета и навсякъде, ако поискаме, съдбата ни обещава събития и развитие, в крайна сметка всичко зависи от нас. Някак си не мога да приема живот само на едно място, само в една държава. Не е здравословно за психиката :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, Христо, ти сигурно си най-младия участник, писал в тази тема, обаче твоето изказване е най-коректно :thumbsup1: Само ти пишеш от 1 лице - аз, на мен ..., докато всички останали се опитват на базата на своя скормен опит и спрямо собствените си представи и усещания, та дори и на база на своите заблуди и предубеждения, да убедят всички в своята правота - едни усилено дърпат чергата "за" емиграцията, други - "против" ... :)

Защо :blink:

Ами хората са различни. Просто за едни е подходящо да емигрират, за други не ...

И да се правят изводи кой бил силен или слаб, кой бил свободен и кой не и ред подобни, само поради това къде живее?!? :1eye:

За мен това, дето хората усилено пишат в темата, е показател, че самите те имат нужда да си изяснят и потвърдят за себе си, че изборът, който са направили, е добър за тях. По тази причина се опитват да докажат, че този избор е някак по принцип добър за всички (а щом е добър за всички, то очевидно ще е добър и за тях). Е, съжалявам, но не може да се каже, че емиграцията е добър избор за всички, за някои - да, за други - не. Вие от кои сте - не знам; това сами ще си прецените. А оттам нататък следват въпросите - ако се емигрира, в коя точно държава да бъде, за постоянно ли или ако не, за какъв период от време и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки човек има право на избор и никой не бива да го вини,ако е емигрирал.

Щом всеки може да избира религията или вярата си защо да не може да си избере и друга родина?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Oткакто станах вегетарианец и намерих словото на Учителя все повече ме дърпа към родината,всъщност винаги ми е липсвал балкана най-много от всичко.Хубаво е да се пътува по света,спор няма.Опознаването на чужда култура и държава дори бих казал ,че е задължително за да може човек да оцени своята култура и родина .Преди да емигрирам ми беше дотегнало от еднообразния живот който водех ,и най-вече от ширещата се простотия и мизерия,чалгата,злобата в очите на хората ,слабата и безхарактерна продажна политика на управляващите.Обаче всички тези неща ги има и тук .От тук насетне въпросът е един "Какво ще направим ние?" в личен и обществен план за да започнем вече да градим новото общество новата култура,да приложим и разпространим учението .Не съм запознат с братската среда в България ,предполагам,че има много последователи на учението,надаявам се ,че броят им ще продължи да расте .Някой ако има желание може да ни осветли по въпроса с братският живот в БГ :) МИР

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×