Диляна

[ddidetto]

Здравейте,моят проблем е следният по принцип имам страх от смартта.През 2007 получих парвата си ПА но малко по малко този проблем отшумя.Тази година февруари месец ми се случи,че взех да обращам внимание на това колко неща познавам.Примерно отиваме нанякаде при познати и аз казвам тях няма да ги  има и разбира се така и става.Познавала съм и много други неща,но наи големият ми страх,е че ще позная кога ще умра.Мисля си че ще умра другата година,когато навърша 30 год.Много ме е страх това да не стане,вече започнах да си мисля,че може би имам някаква дарба и това ще стане.Чувствам се ужасно сякаш не сам на себи си.Незнам какво да правя Моля ви помогнете.Дали ще позная и наистина ли ще умра,побарквам се от това предчувствие. 

[Орлин Баев]

Никакво предчуствие не е, а грешка в мисловния процес, която поражда страх. Казва се нагаждане на хипотезата. Нагаждате суеверното си очакване и когато естествената случайност я потвърждава, субективно потвърждавате (друга мисловна грешка) хипотезата си, че познавате. Когато обаче предположението ви не се потвърди, автоматично дисквалифицирате разминаването с нагодената хипотеза през когнитивния филтър на очакванията си. Тоест, правите типични, обикновени грешки в процесирането на информацията, които имат общо с ясновидство толкова, колкото суеверието с точна наука... 

Разбирайки горното, имате да работите по смелостта си, по доверяването си на Себе си, на Бога и съдбата си. 

[ddidetto]

.

Редактирано Юни 19, 2016 от ddidetto

[ddidetto]

преди 34 минути, Орлин Баев каза:

Никакво предчуствие не е, а грешка в мисловния процес, която поражда страх. Казва се нагаждане на хипотезата. Нагаждате суеверното си очакване и когато естествената случайност я потвърждава, субективно потвърждавате (друга мисловна грешка) хипотезата си, че познавате. Когато обаче предположението ви не се потвърди, автоматично дисквалифицирате разминаването с нагодената хипотеза през когнитивния филтър на очакванията си. Тоест, правите типични, обикновени грешки в процесирането на информацията, които имат общо с ясновидство толкова, колкото суеверието с точна наука... 

Разбирайки горното, имате да работите по смелостта си, по доверяването си на Себе си, на Бога и съдбата си. 

Благодая Ви за отговора надявам се да сте прав и да не позная,защото много ме е страх.Хубав ден ви желая!  

Редактирано Юни 19, 2016 от ddidetto

[Guest Кермит]

Здравей,

не е възможно да те е страх от смъртта - ти не знаеш нищо за нея (дори леко си объркала правописа на думата). Във форума има много теми, в които се дискутира този въпрос - вместо напразно да очакваш, поразрови старите мнения докато се убедиш, че е необходимо да направиш проучване що е това смърт, да си изградиш мнение за нея и едва тогава да решиш дали ще се страхуваш или напротив - ще я използваш, за да живееш по-пълноценно.

А що се отнася до очакването ти - няма нищо лошо в това да го сбъднеш в някакъв аспект. Да речем - дай си срок докато дойде рожденият ти ден да се промениш и да престане да те е страх. Така, минавайки тази една година, с усилия, насочени към собствената си трансформация, направи така, че накрая ирационалният ти страх да е умрял, което си е хем сбъдване на пророчеството, хем ще си останала жива и ще се радваш на живота си. Защото представяш ли си да се събудиш след датата и установиш, че не си способна да предвиждаш нищо, като същевременно не си се променила. Не ми се мисли тогава какви ще ги народи страхът ти. Действай сега, не губи време във фантазни упражнения.

 

Редактирано Юни 19, 2016 от Кермит

[ddidetto]

А що се отнася до очакването ти - няма нищо лошо в това да го сбъднеш в някакъв аспект. Да речем - дай си срок докато дойде рожденият ти ден да се промениш и да престане да те е страх.                                                      Точно това искам и аз да не живея в този непрестанен страх.Дори и да стане това от което ме е страх и предчувствам не искам да изживея остатака от живота си в страх и очакване на края.

[Диляна Колева]

Здравей, ще се присъединя към горните мнения с още една посока за размисъл.

Идеята за смъртта, обикновено  подсъзнанието ни свързва с "край". Т.е. свършва нещо, което си мислим, че познаваме и започва нещо, което си мислим, че не познаваме. Това не е задължително свързано с материята - умират/свършват/ взаимоотношения, възрастови периоди, професионални дейности, и т.н.  При теб свършва един житейски период - двайсетте години, не случайно точно тук е и една от сериозните възрастови кризи. Идват годините на първите равносметки, нещата, които не може да се върнат, това което сме успели и не сме успели да свършим в това десетилетие. Това е несъзнателен процес случващ се при всички хора. Плаши те, по една или друга причина. Този край, те свързва със страха, а Той - страха си знае своето, щом е "край" значи е = на смърт. Ами ..... не е. Напротив, начало е на нещо ново, но за съжаление и новото плаши, страхът от неизвестното, желанието за сигурност и планиране, свързващо ни с куп други страхове. От там и проблемът.

Имах клиент на 20 год. Вярваше, че на рождения си ден или ще се сбогува завинаги с тревожността или ще умре. Познай какво се случи  ........ Просто стана на 21, точно тогава реши, че е крайно време да започне работа и от там всичко се промени рязко за него. Прав беше, нещо умря, но не тялото , а страхът му.

[Орлин Баев]

Едва ли тук ще помогнем точно на питалата жена. Логиката е старт, заземяване. Нужна, но само отправна точка. Можем да и напишем притчи, можем да и дадем техники, да я сугестираме с хипнотични думи. ще ни благодари и пак ще бъде същата. Защото има нужда от вървене по пътеката си. Но, ще прочетат и други. Ето добри и силни думи от руска колежка. Думи за самостойността, другите, вината и срама, болката и предателството, изоставянето, самотата и несправедливостта, несигурността, гнева, страха и тъгата - тези инструменти по извайване на мъдростта. Защото дълбоко зад тях стои същият този страх от безпомощното безсилие, болката и смъртта.

За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват – споделено от руската психотерапевтка Аглая Датешидзе:

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички - до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.
Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои – не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент…

Редактирано Юни 20, 2016 от Орлин Баев

[ddidetto]

то излиза,че съм най голямата късметлийка.........  

[Орлин Баев]

В антрето на къщурката на навика от установени възприятия сте, поглеждате навън през вратата към житейските бури и си умирате от страх... Текстът говори за излизане и смел живот. Засега се отнася към вас единствено с подканянето си да започнете да живеете. Защото доколкото ни е страх от смъртта, дотолкова и от живота! 

[ddidetto]

Много пъти съм си казвала,че заради този ми страх аз дори не живея,а само стоя и чакам края,а пропускам толкова вязможностти за хубав и прекрасен живот.Но понякога страха е по силен от нас.

[Орлин Баев]

Толкова е силен страхът, колкото слаба е любящата ни смелост. Нея имате да разкривате в себе си! 

[АлександърТ.А.]

,,Красив ум"   Това понятие , като обществено значима ценност , винаги ме е притеснявало и отблъсквало . Да , това може и да е завист към притежаващите го . Но като самостоятелна ценност , не подкрепена от сърцето е за съжаление ,.Забележете съветите по горе . Подкана и обяснения как да настройм ума си така че да не ни пречи , да ни помага ...Едно изречение от поста на Орлин :

Цитат

 

За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват – споделено от руската психотерапевтка Аглая Датешидзе:

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички - до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

 

Ако човек затвори очи и го преживее ....То е достатъчно .Ще спре инерцията на ума и ще започне да действа .И за вяра няма да мисли , ще живее .

( като препрочетох написаното няколко пъти , ми изглежда все по наивничко . Но пък си е вярно , за това го пускам и друг да преценява , става ли за тука . )

[Rwanda]

На мен д-р Първанов ми каза веднъж нещо много полезно според мен: "При интуицията няма страх!"

Аз имам добре услужлива интуиция.  И се върнах назад в спомените си и се убедих, че докторът е прав. 

Живея в чужбина. И от няколко години не бях виждала родителите си. Гостуваха ми и когато си тръгнаха, аз знаех че виждам някой от тях за последен път. Просто, когато се молех и благодарях, че съм ги видяла след толкова време, една ясна мисъл ми казваше: За последно! 

И имаше тъга, силна тъга, НО НЕ И СТРАХ... И на майка ми след една седмица откриха много агресивен тумор и си отиде след няколко месеца...

Едва ли точно на един страхлив човек ще му е дадена дарбата да знае кога ще умре. А и всеки ще си отиде от този свят един ден. Това е ясно още с раждането на човек. Само че за повечето хора това е тема табу, чукане на дърво по три пъти, на глава и т.н. Но истината е, че все още няма безсмъртни хора. 

Научи се да мислиш, повтаряй си го милион пъти, че смъртта е като заспиването вечер. Нима прекарваш целия ден да мислиш със страх как ще си легнеш? Духовната литература би ти помогнала много в преодоляването на този страх.

 

 

[el9]

Най-много ги е страх хората от това да умрат, тези които си мислят, че не ги е страх. Тях толкова ги е страх, че не си го признават, а се самозалъгват. А иначе са егоисти, и по всякакъв начин се стремят да оцелеят. На пустинен остров да са, пак ще намерят начин да може другите да са зле, а те добре.

Така, че не те е страх от Смъртта. А имаш прекалено висока оценка за себе си и се мислиш за прекалено велика.

[Орлин Баев]

Някои се самозалъгват, както казва Ел9, други обаче наистина са я прегърнали и затова могат да танцуват с живота добре. Оцеляването може да е от страх, а може да идва от обич към живота, на фона на смирението пред смъртта. Колкото умеем да сме приятели със смъртта и да я гледаме в очите, толкова и живеем!

" Така, че не те е страх от Смъртта. А имаш прекалено висока оценка за себе си и се мислиш за прекалено велика" 

Парадоксално, но е така. Не висока самооценка във вид на самоувереност, но като тщеславно дуене, бягство от себепозннаие, липса на смирено доверие пред величието на вечността и Бога. Нормално е да има известен страх от смъртта. Когато се превърне в ужас, това говори освен за липса на знания, за дефицит на преживелищна мъдрост,. 

[el9]

Току-що, Орлин Баев каза:

Някои се самозалъгват, както казва Ел9, други обаче наистина са я прегърнали и затова могат да танцуват с живота добре. Оцеляването може да е от страх, а може да идва от обич към живота, на фона на смирението пред смъртта. Колкото умеем да сме приятели със смъртта и да я гледаме в очите, толкова и живеем!

" Така, че не те е страх от Смъртта. А имаш прекалено висока оценка за себе си и се мислиш за прекалено велика" 

Парадоксално, но е така. Не висока самооценка във вид на самоувереност, но като тщеславно дуене, бягство от себепозннаие, липса на смирено доверие пред величието на вечността и Бога. Нормално е да има известен страх от смъртта. Когато се превърне в ужас, това говори освен за липса на знания, за дефицит на преживелищна мъдрост,. 

Да уточня. Това, като се чувстваш различно от останалите и не можеш да изразиш себе си, а имаш фантазии, за това че си по-уникален от другите. И имаш прекалено висока самооценка за себе си, защото не може да се приемеш например, като неуспешен. И затова си представяш и искаш прекалено хубави неща и щастие, а не можеш да ги получиш. И си мислиш, че се страхуваш да умреш, а се страхуваш да живееш.

Е, Няма как да се примириш, ако си лузър. Ако си победител все ще се примириш, за това че ще умреш и ще се самозалъгваш, че не те е страх.

[Орлин Баев]

Да, да, така е. Малко трудно те разбрах, ама все пак вдянах в иглата - на едно мнение сме, казано с различни думички... 

 

[Guest Кермит]

Орлине, сърдечно ти благодаря за споделеното от Аглая Датешидзе!

То ме подсеща за биографията на американският президент Ейбрахам Линкълн.

ddidetto, вземи я намери и я прочети. След това само се замисли - откъде накъде Линкълн е решил да стане най-великия президент на САЩ? 

Редактирано Юни 20, 2016 от Кермит

[B__]

Да Rwanda, при интуицията няма страх, т.е. ако човек се опитва да живее от ума, да получава сигурност чрез анализ през ума, изпада в безтегловност, в несигурност и идват страховете.

Доверяването на интуицията, вътрешното усещане и чувствата позволяват на човек да си живее живота, така както животът се получава.

А страхът от смъртта идва от усещането на духа, че се води един безсмислен живот.

[Орлин Баев]

В интуицията няма страх, така е - само когато е чиста. Когато е пречупена през маладаптивни характерови схеми и базисни вярвания, наситени с когнитивни изкривявания и психични защитни механизми, се превръща в суеверие... 

[Rwanda]

Да, само че преди всичко трябва да знаеш какво е интуиция, за да можеш да се довериш. А за да се довериш без страх трябва да имаш и поне малко знание за това що е живот, откъде идва той и самата интуиция.  Трябва да си приел, че това което ти е дадено, ще ти бъде и отнето. Най-сигурното нещо е смъртта. И тук човек трябва да е готов да пусна контрола и да признае, че е безсилен да я избегне. Ако имаш доверие, че през целия ти живот дарен от Бога, той е предвидил най-доброто за теб, ще се довериш, че и в предвидената смърт-завършек на всеки живот, има повече смисъл, от колкото ние на това си ниво на развитие, сме способни да разберем.

А иначе дори и тези, които казват, че не ги е страх, се страхуват. Нормално човекът се страхува. Това ни кара напр. да не бъркаме в контакта и избягваме или вършим много дейности, които са животозастрашаващи. Но питащата говори за един по-различен страх от здравословния необходим за оцеляването страх. И този страх се намалява, когато се мине през определени житейски опитности и се застане на пътя на духовното и личностно развитие. Когато се развие доверието, че Божественото е винаги справедливо, макар и не винаги да се вижда такова през призмата на човешкото разбиране. Тогава и самият живот става по-пълноценен. И примерите за хора с терминални заболявания, постигнали това, са милиони. Те, разбирайки, че имат малко оставащо време живот, изживяват остатъка по-пълноценно.

Редактирано Юни 21, 2016 от Rwanda