Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Трябва ли да съдим злите хора?

Recommended Posts

В 30.08.2020 г. at 22:51, mecholari каза:

Какъв човек пуска тази информация? Тематика, която го интересува, какво му привлича вниманието?  Симулира и проиграва друга реалност, в която хипотетично „действа“?

Абе приятел, ти ми звучиш като от някакво 10-то измерение. Къде се отвя? Върпосът, който ме вълнува е, че вселената е изверг, който бълва изверги. Вселентата не била перфектна, не била антропоморфна, не била жива. Еми каква е тогава? Някаква зациклила машина, която някога бълва прекрасни същества и творения с таланти , а друг път просто ужасяващи същества. И ако вселентата създава само продукти, за каквъв дух говорим? Защо говорим за чакри, за интуиция, за това как да се настроим на високи честоти. Значи тука едни хиляди хора се плюнчат за тоя дет духа. Четох, че вселената всъщност е неблагоприятна за живот. Факт е, че ние сме една малка планета, на която има живот, поради създалите се обстоятелства и никъде на светлинни години няма друг живот, наистина говори, че вселената не е много гостоприемна откъм живот. Значи ние сме някакво изключение, издънка, която се е появила без дори неперфектната вселена да разбере как. И кво ся, какво се мъчим ние тука, да се обичаме, че за кво ни е? Ние сме неперфектни, няма значение какво правим, как се държим, какво съм тръгнала да бъда одухотворена като мога да бъда вулгарна и да псувам всички на майка. Имам извинение, създадена съм неперфектна. Толкова може една неперфектна вселена. За каква любов говорим, за кви 5 лева. И това ми го говори моята психоложка, която мислех, че има малко мозък в главата. Просто да преглътнем, че светът бил несправедлив, да се надупим и да разтворим отверстието си добре. Еба си философията. Педофилите бяха само един пример за несправедливост в проклетата вселена. Но ти си мислиш, че знаеш какво ме вълнува и се опитваш да ме разгадаеш. Много си далече. Давай по въпроса. Аз си плащам на който трябва да ме разгадава, ама и тя явно се затруднява. От педофилите с нея отидохме, на "вселената е неперфектна и си го набий в глвата , че животът е несправедлив". Гениално обяснение! Иди сега търси мир в себе си. Значи, ние, създадени от едно неперфектно семе, какво точно да си обичаме? Аз се чувствам част от тази вселена, от тази гнила материя, която ни е създала, от тази сволоч. Как мога като знам, че около мен е сволоч, аз да вървя и да си свирукам, и да не ми пука, като знам, че тази сволоч-творение е и вътре в самата мен. Това излилза от приказките на тези умници с неперфектната вселена. Лошото е обаче, че аз се влияя от думите на писхоложката си, защото сме изградили връзка на доверие покрай работата си и нещо такова, може да те срине. Ето затова съм тук, търся хора, вънлуващи ги подобна тематика, защото нея като човек може да не я вълнуват тези въпроси и да си говори врели-некипели. Тъкмо си бях подредила цялата вселена в главата и идва някой и издрусва тия лайна. 

И друго да попитам. След като ние имаме души, вселената няма ли душа? Или да се съглася с арогантните атеисти, че ние сме просто едни био-химични роботи, на които мозъкът им работи с определени електронни импулси и си заминава след спирането не импулсите? Щом вселената не е одуховтрорена, как създава души, които да се свържат с Духа?

Редактирано от holyvalentine
допълнение

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искаш да ти намеря учение съответстващо на светогледа?

-Тази вселена е хищническа. Би могло да е едно от хилядите неща, които си съществуват ей-там.

......................................................

— В крайна сметка — започна той — моято неприязън към действията на древните магьосници е нещо много лично. Аз, като нагуал, презирам онова, което са правели те. Те малодушно са търсели убежище при неорганичните същества, твърдейки, че в една хищническа вселена, винаги готова да ни разкъса, за нас няма друго място, където да се приютим.

— Защо са мислели така? — попитах аз.

— Защото това е вярно — отвърна дон Хуан. — Тъй като неорганичните същества не могат да лъжат, хвалебствията на сънния пратеник за техния свят са самата истина. Въпросният свят действително може да ни даде подслон и да удължи срока на съзнанието ни, докато то обхване, кажи-речи, цяла вечност.

https://chitanka.info/text/2781/10

Всъщност, за жените, Тайша Абелар в "Магическият Преход", посочва упражнение "Прегледа", където преразглеждаш живота си, и именно в сексуалния живот е заключена най-много енергия, която евентуално правейки упражнението си я връщаш обратно. 

Тайша и Кастанеда са нагуали от второто внимание, докато Теун Марес е от третото. Там техниката се нарича "Рекапитулация".  И Теун има друг подход.

 

 

Редактирано от mecholari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 13 часа, holyvalentine каза:

...

Има светове, където животът е далеч по-организиран и справедлив, отколкото в нашия. Но тези светове също са минали в миналото през същото, през което преминаваме и ние. Казвайки, че вселената е несъвършена, изключваш фактора време. Изключваш и това, че съвършенството и несъвършенството са два полюса, които не могат да съществуват отделно един от друг. Как ще ги съвместиш? Не ми се навлиза в прекалени абстракции, а отговорът ги изисква. При интерес бих могъл да опитам да отговоря.

Доколкото виждам доста се влияеш от това, което получаваш като информация от различни хора и източници, и ти е трудно да примириш отделни твърдения. С времето ще разбереш, че дори и на пръв поглед несъвместими твърдения могат да бъдат в съгласие и че се допълват едно с друго и че много противоречия са само привидни. Живеем във вселена на парадоксите - това не са мои думи. И в същото време всичко в тази вселена е основано на правила и на логика.

Що се отнася до Бог и въпросите "защо" по отношение на действията му, обърни внимание, че тези действия са се усъвършенствали непрестанно във вечността. Ти се съмняваш в тяхната целесъобразност и правилност, но те са следствие от опит с неописуема продължителност. Нито сме първите същества намиращи се на познатия ни етап на развитие, нито ще сме последните. Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо. Ти сега няма как да разбереш разликата от съзнанието ти сега и съзнанието ти на този следващ етап, както мравката не може да осъзнае какво е да си човек. Всичко, което можеш да изпиташ като щастие сега, е обречено в определен момент да премине, да ти омръзне и съответно щастието да се превърне в страдание. Истинско щастие може да се търси в непреходното, но първо трябва да го разбереш, да се научиш да го различаваш, да осъзнаеш ценността му. А това означава да опознаеш както преходното щастие, така и страданието. Ако нещо не е необходимо по някакъв начин, то не би съществувало. Когато си изпълни ролята по отношение на теб, то вече няма да ти е необходимо, но ще бъде такова за по-малко развитите същества. Така че страданието е факт - то съществува и ще съществува. Ние като хора трябва да се научим да мислим и да действаме по такъв начин, че да не създаваме страдание около себе си. Това е важното за нас. Ние можем да направим по-добър нашия свят - първо самите себе си и търпеливо да помагаме и на другите да усвоят същия урок. Всички тези действия на хора вършещи неприемливи за нас неща разбира се трябва да се стремим да възпрепятстваме и да те да останат назад в миналото на цивилизацията ни. Но това ще се случи оконцателно когато в хората е налице съответстващото ниво на разбиране и осъзнатост, не по-рано.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да даваш "съвети" на човек, който не наблюдава себе си, сам не анализира себе си, как пречупва информацията, как емоционира, с какво асоциира, вече с изградено мнение ли е по даден въпрос, във виртуална среда, боравещ с разпилян ум, постоянно бомбандиран от източници на информация, който е с невъзможност да се концентрира, няма представа как да се очиства от образност, търсейки нечие одобрение или избягващ неодобрението, поради неясна самооценка,, подкрепян или не от на лайкчетата на хора, които асоциират поднесената информация по съвсем друг чувствено - емоционален, асоциативен начин, проектират своите интерпретации в чуждите думи, изказват неща, а други умишлено премълчават. Кой всъщност иска да се занимава с ума на хората?  Друг да поеме отговорността, за чувствата мислите и постъпките? Да дава дългосрочни цели и задачи, да мотивира, презентира, рекламира? Някой друг да напише страниците на твоя собствен живот?  Защото не изграждаш собствен подход? 

10-то измерение?  Каквото и да е това е постигнато с мое участие, моята книга, моят празен лист , който пиша

Ще разгадаваш вселената? Навътре гледай, там са ключовете за вселената. На всекиму, според участието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, holyvalentine каза:

-----------

Да знаеш харесах мнението , но не на всякъде съм сигурен за отношението  (+) или е  (-)  .Но така сме всички , пресяваме и заемаме позиция :) .........................................................

Току-що, mecholari каза:

докато Теун Марес е от третото

Нищо не съм чел >>>Може ли направление някакво .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 12 часа, Станимир каза:

Обърни внимание и на това, че ако за теб целта е да си щастлива тук и сега, и да живееш определен живот, който те удовлетворява, то за Бог целта е да преминаш на следващия етап на развитие и на осъзнатост, при което щастието ти ще е неописуемо по-голямо

И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив".

Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. 

И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл  валидна позиция.

Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва.

Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава. 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 29.08.2020 г. at 13:58, kipenzov каза:

Най-адекватното действие, според мен, е не да осъждаме на думи, а да сме с ясна визия, че ако искаме да направим все пак нещо градивно по въпроса, то вече има социални платформи, в които можем или да инициираме група или да се включим в такава, а така да допринесем за по-широката обществена реакция. Така се формираи обществен натиск, който според мен оказва доста по-положителен ефект върху превенцията на такива престъпления, отколкото да си споделяме личните ни присъди по отношение на подобни деяния. Последното ми бие повече на шляфотене, ама аз съм

С това съм съгласна. Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите, а не желанието за издаване на лични присъди. Поне при мен. Физически ми призлява, когато мисля за това. В суетната ми поза съм когато се възмущавям от дебелите майки пушачки примерно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Mirela каза:

Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите,

За това и опитах да "подскажа" със споменаване и за други хора, които са част от системата, в която се реализират подобни събития. За да се "излезне по-лесно" от този специфичен "коридор/тунел на реалността", наситен със чувствени възможности за преживявания, в който сами си се насочваме "да влезнем", водени от "несмлени" вътре-психични съдържания.

Не за друго, а защото се съмнявах, а пък май и така се оказва, че не се обръща по-съзнателно внимание на "целия поток". (това се опитвах да го обясня в темата за "свободния избор и свободната воля" чрез обяснението на термина "Манталитет на жертва", но безрезултатно, май).

А именно, че в дуалния ни свят, чувствено-мисловния "поток" е монолитен, ама ние, чрез егото(посредством "нисшия ум") го "цепим" на "полярности". 

В случая - състраданието към жертвата се явява едната "полярност" на поведението ни. Това, което остава "в сянката", и ако не се осъзнава, е непроявяваното състрадание към агресора. Да, ама колко ли хора могат да си преставят пък какъв Ад е било в съзнанието на агресора, преди да се стигне до предаването на Съзнателния човек пред Ирационалното Животно?!? И всъщност "разделяме" на "Лошия" и "Добрия", на "Злия" и "Благия", на "тъмния" и "светлия"... често в тези ни оценки попада и Светът като цяло!

А в основата на Оценката ни, която често неоснователно прераства в Присъда, е прекаленото ни идентифициране с единия от образите във взаимодействието. Разбира се този, чиято "съдба" ни е по-насърце, защото имаме идентичен емоционален "багаж" като спомени, съзнавани или не.

В крайна сметка, това, че нещо ни въздейства, просто като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"...;).. и действаме по пътя на себепознанието....

 

П.П. "пречупването"

преди 11 часа, Mirela каза:

И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш.

принципно води до Дисоциация. Жаргонно, се нарича "сцепване на съзнанието". Често развитието на този "вътрешен разкол" може да прерастне и в Синдром на множествената личност. В проекти на ЦРУ като МК-УЛТРА е изследвана механиката на развитието, с цел "добив" на "Манджурски кандидати" (чрез brainwashing)

Само че самата механика на Травмата, водеща до дисоциация, е естествения процес на формиране на личността в социалния ни живот. За "Първоначална Травма" се смята самото раждане, макар че вече има изследвания за налични спомени и в пренаталния период... може би Кен Уилбър би бил интересен автор - "Холотропно съзнание".

А за "Суетата", предполагам, че по-особено мнение би придобила, ако зачетеш с по-разчупено съзнание "Еклесиаст":huh:

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 11 часа, Mirela каза:

Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш.

     В едно средновековно село един едър мъжага, който "раздавал" собствените си присъди и никой не смеел да му противоречи. Терорът му бил повсеместен, ала разбрал, че в околностите живее някакъв отшелник, за който хората говорели, че бил мъдрец.

Намерил го и веднага решил да го "изпробва".

- Кажи ми, старче, какво е Раят! - попитал бандита.

- Това е Раят! - бил отговорът на стареца, след който той притворил отново очите си и замлъкнал в неподвижната си поза.

- А какво е Адът?! - попитал бандита и не получил никаква реакция.

- Старче, ако не ми отговориш, ще те посека! 

Отново - никаква реакция, при което бандита вдигнал меча си. Аха, да замахне и старецът, със затворени очи, съвсем спокойно му рекъл:

- Ето това е Адът!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

преди 18 часа, Mirela каза:

 

Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото.

 

 

 

 

В подобни въпроси има насоки за свободата като основа и смисъл на съществуването .Тук в търсене на смисъла може да се види и свободния дух .Може да попречи единствено зациклянето в една позиция , което може да се интерпретира и като борба за оцеляване и като отказ от такава . Но в същноста си е непримиримост . Задържане в положение на отхвърляне без никаква гъвкавост в търсенето на изход ...Практичния девиз е ,,всичко съществуващо носи полза " и след това от човека зависи това към което ще се насочи .Това винаги се случва но процеса е много разтеглив И  до следващо прераждане напр. 

пп    Забележка . Не много същества . Само хора могат да затъват в абстракции във фантазии . 

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 3.09.2020 г. at 13:54, kipenzov каза:

като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"...;).. и действаме по пътя на себепознанието...

Благодаря за насоките :)

Но идеята на написаното от мен ( а ми се струва и на самата HolyValentine) не е да се търсят психологически обяснения защо точно на някой тези или онези престъпления му въздействат, а търсене на отговори или поне гледни точки по темата за злото. И разбира се, че не само педофилите са "зли". Но понеже педофилските престъпления имат особено тежка природа, някак е лесно да бъдат давани като особено крещящ пример за зло. (А по въпроса за черния пр, не съм съгласна. Хората трябва да знаят, че тези неща се случват).

Аз пък друг феномен забелязвам често (сигурно ти ще знаеш как се нарича, сещам се само по смисъл). Понеже постоянно сме заливани с новини за убийства, насилие и всякакви човешки и животински мъки, в един момент престава да ни прави впечатление. И можем да подминем без особена реакция нещо, което принципно е доста разтърсващо. Просто отбелязвам. Понеже гледането на кадрите или присъствието на брутален престъпен акт или понасянето му, биха дали вероятно съвсем друга перспектива на човек.

Тезата ти за "потока" и  за това, че е пряк резултат "изродът" от разрастването на администрацията, системата  и тн мен лично ми седи малко неубедително. Сигурно е фактор. Но всички сме в системата, почти с всеки са злоупотребявали по някакъв начин и е усещал безсилие пред несправедливия силен, проблемът за сблъсъка индивид-общество винаги е съществувал. Но само някои хора стават "изверги", нали (Това, което Станимир написа като хипотеза за извращението, което при някои става с натрупване през преражданията, ми звучи също като доста вероятно). Да отбележа, че абсолютно съчувствам и на тези, които са минали през ада и са станали садисти впоследствие. Онези, които са просто по рождение психопати, пък не можем да съдим... Или социопатите от гетата примерно.  Но да оставим това. 

Тук въпросът, който човърка е, как е възможно Вселенският разум, който поддържа, балансира и обгръща с любовта си всичко, да оставя хората да причиняват степени на болката, които са обезчовечаващи.  И не само хора. Толкова живи същества са сякаш захвърлени в един зъл хаотичен произвол.

 

В 3.09.2020 г. at 18:28, АлександърТ.А. каза:

Практичния девиз е ,,всичко съществуващо носи полза " и след това от човека зависи това към което ще се насочи .Това винаги се случва но процеса е много разтеглив И  до следващо прераждане напр

Аз също съм за това да сме практични. Някои от нас сме погалени от живота, облагодетелствани да имаме възможност да се насочваме към доброто и към различни перспективи към живота. Тук обаче става дума за тези, които нямат тази възможност и за които няма изход. Или след изхода са осакатени. Трудно  е да се приеме, че "всичко съществуващо носи полза" след като толкова голяма част от земното съществуващо е просто един агонизиращ писък. Който води само до ступор от болка и толкова. 

Имаше преди време случай на индиец, който беше съдил родителите си, че са  го родили. И наистина често акт на любов би било да не родиш някого. Затова често си мисля за Нищото :) 

И още една малко наивна, но все пак често срещана асоциация. Нали сме божии чеда. А как се държим с детето? Ние оставяме децата да се развиват, не ги предпазваме излишно от трудностите, паданията и разочарованията в живота. Но същевременно пазим другите и самите тях от неумелите им движения и имаме предвид тяхната незрялост, когато им подаваме ножица или да погалят коте примерно. Е, явно не работят така нещата в този свят на по-високо ниво :)

 

.

 

 

 

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, Mirela каза:

 

----------------------------------------------------------------------

Аз също съм за това да сме практични. Много от нас сме погалени от живота, облагодетелствани да имаме възможност да се насочваме към доброто и към различни перспективи към живота. Обаче е трудно да се приеме,че всичко съществуващо носи полза след като толкова голяма част от земното съществуващо е просто един агонизиращ писък. Който води само до ступор от болка и толкова. 

.

Има огромна разлика в това да съм за практичноста и да мисля практично . Например , случи ми се няколко пъти да ходим в провинцията където гледам малка градина . Та , на жената майката , още предния ден и по време на пътя 7--8 пъти ме пита ,,ще поливаме ли веднага при пристигането . Казвам ѝ , че  не знам ,А тя се върти , не ми вярва и по късно пак пита .А как да знам ? Знам само ,,метео" прогнозата и коментара на съседите  по телефона . Ще знам едва когато видя растенията и пипна почвата .

Така и тука . Колкото по труден е живота , толкова по гъвкав в съобразяването с него трябва да си --по практичен . Когато те галлят и живееш в конфорт , имаш време да развиваш всякакви теории и да избираш . Но когато те налагат , или скачаш според пръчката , или се правиш на умрял и стоиш в ступор ,,чакайки някои да те освободи" .Така живота ни учи на добро , то не е наш съзнателен избор .Принудени сме да изберем доброто а свободата ни е да стоим в ступор или не .

Говоря по този начин , защото множество хора не са научени да поемат отговорност за живота си .Даже когато се разболеят , отидат на доктор или легнат на операционната , При неудачи пак друг, трябва да е виновен и доктора е оплют , а пациента невинна жертва . Не виждат как сами влизат в положение на жертва .Кажеш на някого ,,не умееш да мислиш" Той се обиди вместо да мисли , блокира и се отдръпне. А трябва само да премести гледната си точка и повярва , че и това е реално . И аз като останалите се уча .Но вече виждам някои малки подробности с голями последствия , като тези .

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, Mirela каза:

Но идеята на написаното от мен ( а ми се струва и на самата HolyValentine) не е да се търсят психологически обяснения защо точно на някой тези или онези престъпления му въздействат, а търсене на отговори или поне гледни точки по темата за злото.

Извинявай, Мирела, но идеята зад психологическото обяснение беше, че по този начин можем да се самоизследваме. Като противовес на процеса на задълбаващо съдене на хора, които не познаваме лично.

Да търсим отговори на причината да има зло е изключително старо занимание в обществата. Вече съм споменавал в теми за тези дискусии, но на който му се цикли може да прегледа в уикипедия "problem of evil" и "theodicy", които най-общо се описват в "The best known presentation is attributed to the Greek philosopher Epicurus by David Hume, who was responsible for popularizing it. Hume summarizes Epicurus's version of the problem as follows: "Is God willing to prevent evil, but not able? Then he is not omnipotent. Is he able, but not willing? Then he is malevolent. Is he both able and willing? Then from whence comes evil?"

Сама виждаш, че ако съдим Злото и вярваме в БОГ, опираме винаги до въпроса "Е от къде, аджаба, идва Злото?".

Неизказаното е, че въвличането на Аз-а ни в подобни вътрешни дискусии, често е предизвикано от дълбокия страх, че това което осъждаме може да се случи и на нас. А това пък е признак, че подсъзнателно преживяваме ситуацията като случваща се на нас самите. Подсъзнанието ни не прави разлика между реално и нереално. Там всичко, което си помислим е реално. Доколкото има моментно състрадание към някакъв непознат човек, ОК. Ама зациклянето в подобна дискусия за по-дълго време си е чисто "отглеждане на семе", а то спокойно прераства в обсесивни мисли, водещи често до ОКР...

Т.е. определено заставам зад предноизказаната ми позиция, че най-адекватно е да не съдим хората, а да дадем оценка "неприемливо поведение в обществото". То Обществото като цяло е съдника, който провежда присъдата в действие. От самосебе си възникнат обществени реакции, който пресират подобно поведение, стига ние да съдействаме като съзнателни индивиди на тези процеси.

Можем да осъждаме поведение, но не и човек! Според мен.

преди 17 часа, Mirela каза:

Аз пък друг феномен забелязвам често (сигурно ти ще знаеш как се нарича, сещам се само по смисъл).

Аз вече го споменах. Процесът се нарича Дехуманизация, и дадох и линк към кратка статия.

Предпоставки са и това, което споменах за нарастващата бюрократщина, навлизането на технологиите и др., но това е повърхносното...

В по-дълбокото, процесът на дехуманизация се дължи на "разредените" сакрални взаимоотношения между хората. Все повече общуваме "през маски", отражения на отраженията. Все повече хора се идентифицират с "чиновника", "системния индивид", но не и човекът, зад маската. В следствие на технологиите пък "машиналното", "шаблонното", "стереотипното" вземат връх в поведенческия ни модел, а пък това води до ригидност, до убиване на творческото, до нехроявявана сърдечност и т.н.

Е как в подобни условия да не се манифестират и специфични патологии като резултат на липса на обич и съпричастност?!?

Ама в това ли трябва да се фокусираме? 

Все пак на всяко едно негатавно има насреща и позитивно, но е доста трудно да го "изнамерим", докато вниманието ни, съвсем естествено продиктувано от инстинкта за самосъхранение ни е насочено към страшното.

преди 17 часа, Mirela каза:

А по въпроса за черния пр, не съм съгласна.

С предния ми абзац, предполагам, че ще размислиш за твърдението ти. Но ето и въображаема дилема:

Две статии със заглавия:

1. "В Германия бе задържан криминал за извършени аморални действия".

2. "В Германия бе задържан баща, който е изнасилвал многократно дъщеря си и е участвал в мрежа на педофили".

Коя от двете ще има повече прочита? Коя от двете би продала повече бройки от вестника, в който е публикувана??

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, АлександърТ.А. каза:

Има огромна разлика в това да съм за практичноста и да мисля практично . Например , случи ми се няколко пъти да ходим в провинцията където гледам малка градина . Та , на жената майката , още предния ден и по време на пътя 7--8 пъти ме пита ,,ще поливаме ли веднага при пристигането . Казвам ѝ , че  не знам ,А тя се върти , не ми вярва и по късно пак пита .А как да знам ? Знам само ,,метео" прогнозата и коментара на съседите  по телефона . Ще знам едва когато видя растенията и пипна почвата .

Така и тука . Колкото по труден е живота , толкова по гъвкав в съобразяването с него трябва да си --по практичен . Когато те галлят и живееш в конфорт , имаш време да развиваш всякакви теории и да избираш . Но когато те налагат , или скачаш според пръчката , или се правиш на умрял и стоиш в ступор ,,чакайки някои да те освободи" .Така живота ни учи на добро , то не е наш съзнателен избор .Принудени сме да изберем доброто а свободата ни е да стоим в ступор или не .

Говоря по този начин , защото множество хора не са научени да поемат отговорност за живота си .Даже когато се разболеят , отидат на доктор или легнат на операционната , При неудачи пак друг, трябва да е виновен и доктора е оплют , а пациента невинна жертва . Не виждат как сами влизат в положение на жертва .Кажеш на някого ,,не умееш да мислиш" Той се обиди вместо да мисли , блокира и се отдръпне. А трябва само да премести гледната си точка и повярва , че и това е реално . И аз като останалите се уча .Но вече виждам някои малки подробности с голями последствия , като тези .

 

Не можах да добавя и следното  ,заради което и писах . За това сега го правя . 

Цитат

  Аз наричам истинско знание това, когато сте недоволни от нещо, да знаеш как да постъпиш, когато имаш каквато и да било неприятност, да можеш да я обърнеш на добро.       Една греда

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Току-що, kipenzov каза:

Т.е. определено заставам зад предноизказаната ми позиция, че най-адекватно е да не съдим хората, а да дадем оценка "неприемливо поведение в обществото". 

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.

Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.

Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status

Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 

Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност може дори и без второто. Човек може да вземе съответните мерки без да съди никого и нищо. Сигналът до модератор не е съдене, а спазване на правилата. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 18 часа, kipenzov каза:

Неизказаното е, че въвличането на Аз-а ни в подобни вътрешни дискусии, често е предизвикано от дълбокия страх, че това което осъждаме може да се случи и на нас. А това пък е признак, че подсъзнателно преживяваме ситуацията като случваща се на нас самите. Подсъзнанието ни не прави разлика между реално и нереално. Там всичко, което си помислим е реално. Доколкото има моментно състрадание към някакъв непознат човек, ОК.

Добре, може да има елементи на такива страхове. Но всички, които изпитват състрадание, изхождат само от страха за себе си ли? Тези, които се трогват само когато нещо лошо се случва с тях може би са стъпка нагоре в еволюцията... Да не би поне като си бил малък да не ти се е късало сърцето при гледката на мършавите, болни, изгладнели, наритани кучета по улиците.. 

Дехуманизация не е това, което имах предвид, но не е важно. Реално ще се побъркаме, ако се разтърсваме при всяка ужасна новина и затова малко претръпваме просто. 

Няколко пъти казах, че съденето на някакви хора изобщо не е въпросът тук или да се фокусираме в това. Но спирам, каквото исках, съм написала.

Цитатът от Епикур и аз мислех да го дам. Всъщност се стига до неразрешимо противоречие, когато се постави въпросът за злото. Няма дори задоволителна хипотеза. 

Много преди администрацията, маските и корпорациите и то много по-брутално и масово хората са се клали, изнасилвали, измъчвали, изгаряли и тн. Знаем колко кървава е историята на човечеството.

За черния пиар. Ок, ясно е това, което казваш, че е така. Идеята обаче е, че е по-добре да не се смекчават новините понякога, за да не бъдат подминати, а хората наистина малко да се шокират, да добият реална представа и както казваш, да се задействат механизмите за натиск.

 

В 6.09.2020 г. at 11:36, АлександърТ.А. каза:

Колкото по труден е живота , толкова по гъвкав в съобразяването с него трябва да си --по практичен

Кажи го това на милярдите животни, които не са имали светъл ден в живота си, наблъскани в клетки, болни, агонизиращи, одрани живи .. схващаш мисълта ми. Или на милионите хора по света, които нямат възможност за "гъвкави движения" или дори да ги направят, пак ще са абсолютно окаяни.

Айде стига съм зацикляла :) Прави сте, че доникъде не водят такива умувания.

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Цитат

Идеята обаче е, че е по-добре да не се смекчават новините понякога, за да не бъдат подминати, а хората наистина малко да се шокират, да добият реална представа и както казваш, да се задействат механизмите за натиск.

И аз съм против глупавото лицемерие в едни предавания да се ,,щадят" зрителите , а в други да почертават падението в най черни краски .  ,,Новините" сега не означава ,,нова" информация а ,,избрано за вас" .Подмяната на смисъла в думите както е лошо за подрастващите така е и предпоставка за бързо узряване с добър учител .

Цитат

Кажи го това на милярдите животни, които не са имали светъл ден в живота си, наблъскани в клетки, болни, агонизиращи, одрани живи ..

Различни источници подчертават , отношението човек--животни ще се промени в посока неутрализиране на кармата . Като в бъдеще ще им връщаме това което сега ни дават .Разбирам , че има мисъл защо сега е зле и  има желание сега веднага да се оправим ? Явно като цяло не знаем как точно стоят нещата , за това светът е толкова болезнен .Но сегашния човек , може да се сравни с проходилото дете в детската ясла . Всеки по голям го учи на своята истина и то е объркано и плаче за мама .

Цитат

Или на милионите хора по света, които нямат възможност за "гъвкави движения" или дори да ги направят, пак ще са абсолютно окаяни.

Попаднах на снимка в който малко дете лежи сред пясъците свило ръце и крака под себе си .От страни лешояд го чака да умре--според думите на фотографа . В страната имало забрана да се докосват гладуващите от страх за епидемии .След около година журналиста се самоубил не издържайки повече на обстановката .---------Моят коментар е , проблемът в мисленето . Журналиста е постъпил правилно според закона и обществените нагласи .Но това влиза в конфликт с изискването на живота . Много голяма е болката при този вътрешен конфликт , когато се разпъваш на части и не знаеш какво да правиш .Може Кипензов и да го е споменал . Но това вътрешно неравновесие  е една от причините някой да избере случайно , по стечение на обстоятелствата грешния път и стане злодей .Това отчасти намалява дискомфорта и допълнено с допамина и серотонина от собствените избори/действия , го затваря в тази черна роля .

Цитат

Айде стига съм зацикляла :) Прави сте, че доникъде не водят такива умувания.

Ооо , благодаря за раздвижването . Всички имаме полза .

пп .  Една тъжна смешка от вестника 

,, Долетял на земята извънземен наблюдател , да ни запише в книгата на разумните цивилизации , и пита . 

--Защо при изобилието от земя , вода ,светлина ,при вашите технологии . Защо има гладуващи и бездомни , защо има толкова хора коите не се лекуват , защо толкова замърсявате вашата планета ?

На всичките му въпроси отговаряли че не достигат парите , за това , за онова . Тогава извънземния предложил да му дадем информация за недостигащия ресурс , с обещание че във вселената има всичко и е въпрос на взаимопомощ .Тогава преговарящия човек смотолевил 

--Няма нужда от доставка . Ние сами си печатаме парите .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 16 часа, Донка каза:

Всъщност може дори и без второто. Човек може да вземе съответните мерки без да съди никого и нищо.

Всъщност НЕ искам без второто! Тъй като знам последствията за вътрешния ми свят.

Защото "съответните" мерки без да отсъдиш за теб кое е полезно, те оставят в индивидуалния вакуум от игнорирането на социалния аспект на съществото ти. Оставаш в теб "да живее" нещо, което не одобряваш! И да "ти изсмуква" вниманието.

Самата символика на отсъждането, независимо че само по себе си отсъждането е вид оценка, е "отрязване", "прекъсване на връзка". На по-дълбоко е "убиване".

За това съм на мнение, че можем да съдим действия, но не и човек!

Това, че човекът е действал неразумно, воден от несъзнавани желания, не може, за мен поне, да е причина да "го отрежа".

Но пък личността, нея, нейните действия... спокойно си я "режа". Не съм длъжен да влизам в ролята на жертва на чужда агресия, поради незадоволени нужди, породени от нереалистични желания, а на всичкото отгоре и никакво осъзнаване в пълнота на характера на собствените действия!!!!

Смятам, че поне в неква степен съм надживял несъзнавания инфантилен егоизъм "да Притежавам целия свят", което пък без да съзнавам ме "окриля" да се "вживявам" в ролята на "вчувстващ се" във всяка "мъка на този Свят". Не без помощта на запознаването ми с "името" на това вътрешно състояние и ефектите/страданието от "потъването в него". Нарича се Месиански комплекс. В същността си се дължи на това, че "капката се идентифицира с Океана". Всички сме богове, но не сме БОГ!

И тука става въпрос за действия във вътрешния свят, а не в обществения, в който се "подават сигнали" до модератор!!! Понятно?!?

В обществения битува личността ни!.....! А в многоточието е Персоната...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 1 час, Mirela каза:

Но всички, които изпитват състрадание, изхождат само от страха за себе си ли? 

Къде изпитваш състрадание?!?

И какво "стои под" там, където изпитваш състрадание?!?

преди 21 часа, kipenzov каза:

Подсъзнанието ни не прави разлика между реално и нереално. Там всичко, което си помислим е реално.

И друго е хубаво да се подчертае - природата на кое "Себе" изпитва страх?

 

преди 1 час, Mirela каза:

Дехуманизация не е това, което имах предвид, но не е важно. Реално ще се побъркаме, ако се разтърсваме при всяка ужасна новина и затова малко претръпваме просто

Това, което имаше предвид е следствие на дехуманизацията, но като отговор на "защитен психически механизъм" за опазване на целостта на малкото ни Себе при "сблъсъка с голямото". Даже и си си отговорила подкрепящо, интуитивно правилно.

Не веднъж съм споменавал, че в процесът на "разширяване на Съзнанието", расте и Егото ни. Това си има и термин - "Инфлация на егото". А в този естествен процес на генериране на повече информация/опитност, понякога се сблъскваме и с "навлизания на съдържания" от колективното несъзнавано. "Безмерен страх", "Неописуемо страдание" и всякакви трансперсонални преживявания. 

В случай на такива интензивни, като преживяване, моменти на "навлизане" на негативни съдържания(предизвикващи страдание, за това негатив), най-важното е да сме съзнателни, че "капката не е Океана". Между другото и това си има име - "Тъмната нощ на Душата"...

А последната ти реакция

преди 1 час, Mirela каза:

Айде стига съм зацикляла :) Прави сте, че доникъде не водят такива умувания.

Е кратка почивка, която умът ти дава преди следващия скок по пътя на собственото ти израстване!

Успех!

Никой никога не е казвал, че това е лесен път. Дори напротив, и това почти всички минавали са споделяли, че е ценността му! Но всеки сам си решава колко може да понесе. И дали да "върви"( да вземе "червеното хапче от Морфеус", хихих)

Редактирано от kipenzov

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6.09.2020 г. at 21:12, kipenzov каза:

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.

Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.

Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status

Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 

Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. .........................................................

Т.е. определено заставам зад предноизказаната ми позиция, че най-адекватно е да не съдим хората, а да дадем оценка "неприемливо поведение в обществото". 

В последното изречение се вижда гражданската позиция . Активното оценяване . Хубаво е и правилно докато си млад . До като имаш нужда да усещаш суровоста на битието :) . В течение на годините , човек узрява за възможноста да разшири виждането и разбере ,,не съдете , че ще бъдете съдени ". Значи може да се види как  цял живот се е борил с вятърните  мелници на илюзиите , на правилното и неправилно . Как всяка уж победа , е влачила и грехове/падения/неудачи  . И не е забелязвал истинските успехи , защото не ги е смятал за такива . Добре е да се постъпва правилно . Но е победа да простиш глупоста , невежеството , злобата .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кипензов, уби комара с чук :)

Не знам защо така... сигурно си анализирал от коя част на твоето Себе идва това ...кипене :))

Това е форум за езотерика, темата е и философска, можеше да не затъваме в психологизми.... Разбирам, че напират в теб тези анализи, но ако исках анализ на моята инфантилност, щях да пиша в Психотерапевтични насоки оналйн.

Даже мисля скоро да го направя. Там на воля можеш да ме размазваш и "режеш" 

Виждам, че  с втория си пост се опитваш да смекчиш ефекта от първия. Благодаря все пак, оценявам го :)

 

Редактирано от Mirela

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 7 часа, Mirela каза:

Кипензов, уби комара с чук :)

Мирелче, много ме зарадва! И аз съм човек, и в мен живее Инфанта("Детето"), ;). Детето, което в радостта си/"кипенето" от комуникацията изгаря от желанието да е полезно с това, което е научило през живота си, и което смята, че би било полезно на другите "Деца"! Пък и вярва, че спестявайки на другите "Деца" "пресяването" на доста като количество информация, това би било оценено, пък макар и да не се изкаже или изобщо осъзнае, детето в мен просто дава щото вярва, че има какво да даде!

А пък всеки път като "дава", му се връща под някаква друга форма(опитност)! От едни "Деца" му се "връща" неразбиране, от други "уважение", от трети просто "поглед", изразяващ радост, че има и други, които не са оставили "Родителя" "да убие" "Детето" в тях, в стремежа си да достигнат "Възрастния"...

Въпросът е, че "Маната", "Радостта" колкото и бързо да те сполита и бързо да отлита, е безценно лекарство против "Сивият Възрастен", зад който се крие "Прекалено строгият Родител"(заразяващ с меланхолия и липса на надежда, и на който хаотичността на Детето може да му се привиди и като настъпващ Апокалипсис)!:lol:  ... докато не осъзнаем, че няма болести, а преходни състояния...и пуснем Света да си се върти на собствените си обороти, нехабейки енергия да го спираме в опита да му се наслаждаваме за по-дълго, отколкото е писано. Пусни, за да се върне! Чак в Австралия това са го манифестирали в инструмент като бумеранга, ама и там вече има "егоцентрична цивилизация", която живее за целите, а не и между тях...

Толко до анализа ми, от коя част на моето Себе идва страстта да пиша във форум! Надявам се съм останал разбран, а пък дали съм приет без присъда вече не е моя работа, а Божа, щото е извън моите компетенции!

...иначе Себето има "слоеве", и това че използвах символиката и образността на различните ЕГО-състояния, не означава, че за изказа не би могло да се използват и други "похвати" - например Дъновите "Дете/Деца", "Майка", "Баща", или пък "Инфантилно/детинско", "Разумно/рационално", "Мистично". Просто биха били различни "похвати" при опити за осъществяване на комуникация, но за да има комуникация/мост/ръкостискане, то требва и от двете страни да има разбиране/строене/подаване на ръка. Ама всеки си има път, и никой не е длъжен да "допуска" в "дълбокото си", който и да е...просто може да общува "с маска"... но, когато един човек "общува с маска", то и всички други "автоматично стават с маски"... "Каквото почукало, такова се обадило"... много е трудно, без да имаш опитност, да превърнеш "болката от запознаването" в "радостта от научаването"...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разделям мнението си в два поста, щото в този ще съм по-въздържан!

Въпреки, че съгласно самоопределянето на форума (с езотерична насоченост), между езотериката, философията и психологията различното е във формата, но и трите са форми на систематизирано познание, т.е. няма разлика в същността им, щото са общочовешко Знание. Трите могат да "вървят ръка за ръка" синхронно в съзнанието на човек, а могат да си "стоят и разделени"! Когато са "разделени" трудно се проявява Синхроничност...

"Разделянето" на "по-дълбоко ниво" се дължи на осъждане, а на "още по-дълбоко" на "убиване/отрязване" на възможността на "разделените неща" да се проявяват синхронно(едновременно).

Вероятно самото "разделяне" се дължи на това щото Езотеризмът, като понятие, обобщава всички неортодоксални учения, но във всички подобни учения се изисква огромна като обем "вътрешна работа" за да може да се достигне до "скритото познание", поради което често тези учения са окултни(скрити, прикрити) за непосветени. Т.е. в самата си същност езотеричните учения изхождат от "разделяне" - посветени и непосветени..

Обаче всяко учение/наука, пък било то и езотерично/а се основава на определена философия. Тъй че е добре да не се забравя, че всичко проявено и Истинно описано е в "рамката" на някаква Философия(езиков изказ) като отражение на Логоса/ Словото. Това, че има феномени в света, които не можем да си обясним(разберем, осъзнаем), не се дължи на това, че няма философска рамка, в която те да получават логическото им обяснение.

Когато не откриваме Логиката, не означава, че няма такава, а че ние още не сме я достигнали.

В това, че не можем да си обясним(разберем, осъзнаем) нещо, се включва И механиката на Свободния ни избор на Оценка, пък било тя и Присъда/Осъждане. Защото, за да разбереш нещо, трябва да го познаеш изцяло, а да го осъзнаеш, би трябвало и да си в съзнание за цялостното му развитие във времето и пространството и чувството от това.

Е, това е очевидно, че е доста трудна "задача" за един човек (но вероятно не и невъзможна), и опитността на отминалите поколения е стигнала до извода, че Знанието трябва да се предава на следващите поколения, за да може подобна "задача" да не е напълно непосилна за един човек.

В крайна сметка, за да се върна и в контекста на темата, бих разделил основния въпрос "Трябва ли да съдим злите хора" на по-общи части. Което вече и направих, ама вече ще е в друг контекст - ще вкарам и лично отношение.

Първо - самият въпрос съдържа питане за допустимост - "трябва ли?". Е някой друг ли трябва да носи отговорност за собствения ми избор какво е правилно? Аз не бих питал подобно нещо! Защото ако се стремя към езотеричното, навсякъде е директивно изказано - "Не съди!". Но, ако в самият въпрос, неизказано стои дилемата, а "мога ли да го направя без последствия?", то и това го има директивно изказано - "НЕ!!!".

Само че почти всички стремящи се към езотеричното, го правят и с несъзнателната мотивация, че искат да са различни, ама така някак "ПО-РАЗЛИЧНИ" и ако може направо "безгрешни", да не се сблъскат никога с критика. А то всички сме различни и от тази презумпция дори е излишно това "залитане", ама не и за незадоволеното его, което иска да притежава още, да властва над повече, за да може да запълни празнотата на собствената си индуцирана непълноценност, дължаща се на слабата оценка върху очевидната си различност от другите егота. То за тва има "изисквания за допускане" до определени знания, и това е свързано с "надрастването на егото"(или мазохистичния подход на "отричане на егото", все тая, въпрос на философия на ученията и личното й интерпретиране от учащите се)

Второ - в самия въпрос не се пита за действия, ами за хора!!! А какво е Човек?!?!

Трето - във въпроса е "вкарана" и морална категория - "Зли". А има ли "зли хора" или има единствено "хора, проявяващи действия, които носят зло"?!?

Аз вече отговорих и на трите, но понеже реших и да вкарам лично отношение, то ще се доизрази и още малко допълнение на личното ми решение, спрямо примера от личния ми живот и проявената от мен реакция в по-предния пост.

Осъдих действията на личността на жена, която по данните от профила й, които също може да са неква мистификация на реалната й личност в обществото, е родена 1995 г.

Но, не осъдих човека! Защото не съм сигурен какво е предизвикало действията на този Човек! Страдащи от самотата, от подтисната си сексуалност, от липсата на пълноценни връзки с други хора, дал Бог в изобилие в днешното ни общество. Споменах вече и причини, според мен, за това в темата до момента. 

Осъдих обаче личността зад действията на този човек! Защото подобна личност, действа без да се съобразява с "обществения договор"(морал) и причинява страдание на друг човек, който не познава, в стремежа си да предизвика "внимание" на трети човек.

П.П. А пък, ако четвърти човек си е помислил, че моята реакция е отправена лично към него .. вече мога да се радвам, че този човек явно изпитва неква симпатия към мен, че на някакво ниво явно си взаимодействаме... надявам се полезно...!!! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_011:  ще споделя и нещо лично, което ми предизвика доста радост с оригиналността си!

Често, когато като лесовъд си имам работа със счетоводителки и съвсем естествено при спор с жени, които са отдадени на изключително точната практика, а не наука (допускаща +/- 5% отклонение, както е нормално според теорията за статистическите грешки), възникват търкания от елементарно според мен естество за некви си единични бройки или стотинки при положение, че се оперира с хиляди.

Винаги на "Прекалено строгата Господарка" противопоставям "Разлигавения ерген". Правя го като вкарвам абсурдното за отсрещната страна поведение в реалната ситуация. Така на констатации от вида:

-Ама тук не ти излизат 20 стотинки в калкулацията! Отговарям с:

- Бий ме, бий ме, наричай ме с мръсни думи! - и нещата вече "омекват".

Те ти са, с мойте камъни - по моята глава!

преди 11 часа, Mirela каза:

Даже мисля скоро да го направя. Там на воля можеш да ме размазваш и "режеш" 

Не бях получавал подобна "оферта" скоро!!!:3d_050: Благодаря, Мирела! (използвах този емотикон, щото няма такъв дето да държи камшик, ма ако трябва ще отворим "подаръка":sorcerer::3d_146::3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×