Jump to content
Порталът към съзнателен живот
holyvalentine

Любовта изначално присъща на човека ли е?

Recommended Posts

Здравейте,

Днес се натъкнах на един конфликт, гледайки един филм за теизма и атеизма. Някак си винаги съм вярвала, че любовта е присъщо чувство на човека. Че ние просто трябва да си спомним как да обичаме, но днес се натъкнах на доста логическото твърдение, че ние се раждаме неутрални и любовта и състраданието и емпатията се заучават. 

ДА, бебетата се раждали неутрални. Те са егоисти, не изпитват истинско състрадание или емпатия,дори и пред тях да умре животинче, те не го преживяват. Възрастен, който показва такива реакции, ще бъде наречен безкрупулен социопат, но за бебето е нормално. И какво излилза, че от обществото, от което получавама деформираните си представи за света, за себе си, ниската самооценка, негативното мислене, то това същото общество заучаваме и любовта ли? Че тя тогава би трябало да е много несъвършена. 

Винаги съм си мислела, че любовта е съвършена и идва от източника с когото сме свързани. Ако ние не се раждаме с нея, значи няма източник и няма любов.Доста подтискащо твърдение или аз възприемам нещата едностранчиво. Ето тука още едно мнение от нета, което звучи логично: And none of us is born “good.” Goodness is something that is learned. I think most of us are born selfish and neutral (a baby doesn’t do good - he only cries when he needs something, laughs if something amuses him). If moral development is absent or lacking, we stay forever selfish, though not necessarily evil.

Затова мисля, че хората измислят бог, за да имат източник на любов, макар че и самата религия твърди, че хората са родени грехопаднали същества и трябва да получат тази любов по условие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 5 часа, holyvalentine каза:

ДА, бебетата се раждали неутрални.

Бебето се ражда неутрално само ако е мъртво родено. Живо роденото бебе извършва известни постъпки и ако бебето нямаше любов към  тези постъпки, те не биха могли да съществуват. Постъпките са силни, защото бебето ги обича.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
преди 6 часа, holyvalentine каза:

Здравейте,

Днес се натъкнах на един конфликт, гледайки един филм за теизма и атеизма. Някак си винаги съм вярвала, че любовта е присъщо чувство на човека. Че ние просто трябва да си спомним как да обичаме, но днес се натъкнах на доста логическото твърдение, че ние се раждаме неутрални и любовта и състраданието и емпатията се заучават. 

ДА, бебетата се раждали неутрални.

Просто е . Мненията са на възрастни хора , наблюдаващи през своя опит , расъждаващи логично .Но те не разбират дуг вид съзнание освен себеподобното . Бебетата са нещо различно . Първите няколко години със заучаване на езика , те възприемат и човешката култура . Едва след като могат да говорят , заприличват на нас . Преди това са нещо съвсем различчно . Тук логиката не върши работа . Тя е само за познати неща . Един спомен от детството е причина да наблюдавам поведението на малки деца при различни случки на лов ; нараняване ; убиване ; разчленяване на животни.  Всички изпитват дискомфорт ; неприязън ; отвращение ....Такива са и вътрешните импулси/реакции , когато осъзнаващото се дете , за пръв път разбере че му дават да яде месо . Единствено любовта към майката притъпява тази реакция и детето се убучава .

Бих посочил един факт по добър за размишление , тъй като показва неточната употреба на изказа.---съвършенна любов---. Майчината любов е първичния вид любов която човек познава . Тя е най низшата --лесната за познание . Тя е обща за човека и животните .

Цитат

Затова мисля, че хората измислят бог, за да имат източник на любов, макар че и самата религия твърди, че хората са родени грехопаднали същества и трябва да получат тази любов по условие.

Хубаво е че повдигаш този въпрос . Много е популярен и нелогичен  .Щото ако няма бог , за какво грехопадение се говори .И за да не постъпвам както във facebok   ще дам обяснение .Грехопадението е продължителен процес от много години . То е откъсването от Бога и получаване на самостоятелност . Интересното е че в процеса на това откъсване човек загубва както връзката така и директното познание . Нали яде от едно дърво и започва да познава логически--абстрактно .Но е неверен   логическия извод , че се ражда грешен . Не . След раждането обществото го натоварва с това тъй наречено грехопадение .

roualrife   е прав , без любовта нямаше да има живот .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Филмът е бил тенденциозен и пропаганден. Както обикновено в днешно време. Това не е вярно. Човешкият организъм е подчинен на любовта - това науката го е доказала. Това е началото на доклад, свързан с психофизиологичните аспекти на принципа на Любовта в педагогиката на Учителя, който съм подготвяла за сборник, предстоящ за публикуване. Тук ценни са връзките към научните публикации. 
 

Принципът на любовта – психофизиологичен аспект

Принципът е абстрактната същност на устройството и функциите на някакъв организъм / машина / свят. Ако Създателят е заложил принципа на любовта в основата на психиката на човека, то би следвало да го търсим дълбоко в биохимията на нейното функциониране – психобиологията и психофизиологията.

1/ Kok, B, Fredrickson, B, Coffey, K, et al. How Positive Emotions Build Physical Health: Perceived Positive Social

Connections Account for the Upward Spiral Between Positive Emotions and Vagal Tone. Psychological Science 2013

Hacking the Nervous System” by Gaia Vince (http://mosaicscience.com/story/hacking-nervous-system)

 

 Миелиновият блуждаещ нерв (nervus vagus)   или вагусният нерв, 10-ти черепен нерв е основен компонент на парасимпатиковия клон на автономната нервна система. Този клон на нервната система не е под съзнателен контрол и до голяма степен е отговорен за регулирането на няколко отделения на тялото в покой. Това е най-дългият нерв в тялото, който започва в мозъка, спуска се надолу по врата и минава покрай храносмилателната система, черния дроб, панкреаса, далака, сърцето и белите дробове. Този нерв е основният играч в парасимпатиковата нервна система, която е частта за „почивка и храносмилане“ (сравнение – симпатиковата нервна система е свързана с „бий се или бягай“)

Тонусът на блуждаещия нерв – вагусният (парасимпатиковият) тонус, се измерва посредством наблюдение на сърдечния ритъм по време на вдишване и издишване. Колкото е по-голяма разликата между сърдечния ритъм в периода на вдишване и този в периода на издишване, толкова по-висок е вагусният тонус. Високият вагусен тонус показва, че тялото е способно да се отпуска след стрес. Високият вагусен тонус подобрява функциите на много системи на тялото, предизвиквайки по-добра регулация на кръвната захар, функциите на сърцето и кръвоносните съдове, стомаха и храносмилателната система – посредством по-добра продукция на храносмилателни ензими. По-високият вагусен тонус се асоциира с по-добро настроение, по-малко тревожност и по-добра устойчивост на стрес. Блуждаещият нерв разчита чревната микрофлора и инициира ответна реакция за овладяване на възпалителните процеси, в зависимост от откритите патогенни организми. По този начин чревната микрофлора повлиява настроението, нивата на стрес и  общото възпаление.

 

Резултатите от изследванията показват, че „положителните емоции, положителните социални връзки и физическото здравословно състояние се влияят взаимно в самоподдържаща се във възходяща спирала динамика.“ Сърдечният вагусен тонус, който е обективната основа за физическо здраве, е свързан с дишането и отразява функционирането на вагалния (блуждаещия) нерв. Блуждаещият нерв е ядрото на парасимпатиковата нервна система, която регулира сърдечния ритъм в отговор на сигналите за сигурност и интерес. (Porges, 2007) Последните изследвания сочат доказателства, че причинната връзка между положителните емоции и физическото здраве може да се проявява и в обратната посока – високите нива на вагусния тонус се асоциират с повишени способности за регулиране на емоциите на личността (Fabes& Eisenberg, 1997) и с положителната емоционалност. От своя страна, по-големият напредък в положителния емоционален фон, на свой ред води до по-висок вагусен тонус, а това, на свой ред – до по-добро здраве. По този начин положителните емоции и социални контакти са взаимно обусловени с по-доброто качество на здравето посредством нивата на тонуса на блуждаещия нерв (парасимпатиковата система) – т.е. те са физиологично заложени в устройството на човешкия организъм (божествени – бел. моя).

Учените предполагат, че способността на хората да превръщат своите положителни емоции в положителни социални връзки с останалите е причината за влиянието на положителният емоционален живот върху вагалния тонус. Доказано е експериментално влиянието на положителните емоции върху по-голямата социална ангажираност (Isen, 1970), социалното включване (Dovidio, Gaertner, Isen, Lowrence, 1995), индивидуализиране на другия фокус (Johnson& Frederickson, 2005), приемане на чуждата гледна точка (Nelson 2009), само-отваряне (Cunningham, 1998), междуличностно доверие (Dunn& Schweitzer, 2005), и съчувствие (Nelson, 2009). При това, колкото повече време хората посвещават на генериране на положителни емоции в себе си, толкова по-приятни стават техните взаимодействия с останалите. (Frederickson, 2008). Скорошни анализи на социалните връзки, изследвани при над 300 000 индивида стигат до заключението, че влиянието на социалната интеграция върху рисковете за смъртност по своята величина е сравним с рискови фактори като пушене, алкохолизъм, затлъстяването и обездвижването.

Според поливагусната теория на Porges (2007) миелиновият блуждаещ нерв играе централна роля в социално-ангажиращата система на бозайниците. Той е свързан с координацията на погледа, генерирането на лицевия израз, и настройката на ухото към честотите на човешкия глас – критични за социално свързаното функциониране. Високите нива на неговия тонус се асоциират с по-социално поведение и близост. Експерименталните данни показват, че активността на блуждаещия нерв е по-голяма в присъствието на подкрепящи приятелски отношения, отколкото в противоречиви и проблемни, и тази активност се увеличава посредством влиянието на окситоцина – ключовият невропептид, който регулира социалната ангажираност. Положителните емоции и положителните социални контакти влияят по един и същ реципрочен начин на височината на вагусния тонус.

В статията се предлагат начини за съзнателно повишаване на вагусния тонус:

1.       Бавно, ритмично диафрагмено дишане

2.       Тананикане със затворена уста – вагусният нерв е свързан с гласните струни и „мрънкането“ го стимулира механично. Може да се тананика песен или звука ОМ

3.       Говорене (пеене)

4.       Изплакване на лицето със студена вода

5.       Медитация (loving - kindness meditation) – изследване от 2010 г. сочи, че повишаването на положителните емоции е довело до повишаване на социалната близост и до подобрения на вагусния тонус.

6.       Балансиране на чревната микрофлора – присъствието на здравословни бактерии в червата създава положителна обратна връзка с психиката посредством вагусния нерв, повишавайки тонуса на парасимпатиковата нервна система.

 Прилагам целия файл

Принципът на Любовта - психофизиологичен аспект (2).docx

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×