Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Велина

За благодарността и прошката

Recommended Posts

Ние прощаваме за собствено добро. Глупавият не прощава и носи обидата в себе си. Когато срещне или спомни този които го е обидил, сърцето му се свива.

Ако желаем да доведем мира в света ще се отучим от безсмисления навик да се обиждаме. Обидата е от човешкия свят, а прошката от Божествения. Ако някой се опита да ия окачестви по друг начин, значи ништо не е разбрал. Тук се избира. Накъде се движа? Според отговора и отношението кум прошката.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На едно много дълбоко ниво ние всички сме едно, колкото и различни да изглеждаме. Макар и на този етап да забелязваме предимно различията.

И днес поднасям към всички участници във форумите своята молба за прошка. Простете, че имам различия с вас! Простете, че се намесвам с моето мнение и някои от вас показаха неодобрение, за което аз също прощавам. Така ме учи по-висшето от всички нас -БОГ . Ние всички сме еднакво негови деца:братя и сестри. Различното си го създаваме сами.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup:

:hmmmmm:

На кого благодарим всъщност? На отделен човек или на Бог, който стои в него?

Понякога, когато изричам думата Благодаря, знам точно за какво благодаря. Понякога, обаче ми е просто такова - благодарно - не мога да определя за какво точно.

Според вас и двете благодарности ли са "добри"?

Замислям се дали ако осъзнаваме точно за какво благодарим, ние по-внимателно сме приемали и разбрали света си?

А може би е по-добре да се доверим на подсъзнателното си усещане и да не ровим в детайлите, за да не го "принизим" до нещо конкретно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: :thumbsup:

:hmmmmm:

На кого благодарим всъщност? На отделен човек или на Бог, който стои в него?

Ами аз лично благодаря на отделния човек, защото той е този който чрез думите и постъпките си дава израз на божественото в себе си. Благодарността към Бог не я свързвам с даден определен момент или събитие. Тя присъства постоянно (по-силно или по-слабо изразена) и е свързана с начина по който гледам на света около себе си. За мен това е вътрешно състояние, а не еднократно действие. Не знам точно как да го изразя с думи. :feel happy:

Понякога, когато изричам думата Благодаря, знам точно за какво благодаря. Понякога, обаче ми е просто такова - благодарно - не мога да определя за какво точно.

Според вас и двете благодарности ли са "добри"?

Замислям се дали ако осъзнаваме точно за какво благодарим, ние по-внимателно сме приемали и разбрали света си?

А може би е по-добре да се доверим на подсъзнателното си усещане и да не ровим в детайлите, за да не го "принизим" до нещо конкретно?

Когато споделяш с другите едно такова "благодарно" състояние, то става по-силно и по-ясно изразено. А и не виждам нищо лошо в това малко да "позаразиш" хората наоколо с него. :feel happy::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката както казва Wonderful е най-трудна когато трябва да простиш на себе си.Който умее да прощава е силен и свободен,не носи в душата си товар и по-лесно върви по пътя.Да си благодарен е малко по-трудно според мен.Благодарен трябва да си и когато ти се пращат трудности и изпитания,но ние поради факта че не разбираме точно защо ни се пращат,трудно можем да усетим благодарност.После да,като разберем е лесно.Макар че ако всяка сутрин се събуждаш с благодарност че си жив и ако живееш все едно е последния ти ден.Тогава всичко е много по-лесно.Питам се - защо ни трябва да знаем че има утре.

Редактирано от cveta80

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Днес научих моя племенник на 7 години да казва "благодаря доматче, много си вкусно" преди да сложи парченцето в устата си, и не само доматчето.... Много се зарадва и искрено казваше благодаря и на млякото и на ябълката и на хлебчето си... :feel happy:

Простих си, че не научих моите собствени деца на същото, когато бяха малки, защото аз самата не знаех тогава колко е важно това. :feel happy: Един ден може би ще науча техните деца, а те ще научат тях....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прошката както казва Wonderful е най-трудна когато трябва да простиш на себе си.Който умее да прощава е силен и свободен,не носи в душата си товар и по-лесно върви по пътя.Да си благодарен е малко по-трудно според мен.Благодарен трябва да си и когато ти се пращат трудности и изпитания,но ние поради факта че не разбираме точно защо ни се пращат,трудно можем да усетим благодарност.После да,като разберем е лесно.Макар че ако всяка сутрин се събуждаш с благодарност че си жив и ако живееш все едно е последния ти ден.Тогава всичко е много по-лесно.Питам се - защо ни трябва да знаем че има утре.

Дано на никой не му се налага да живее "днес" като последния си ден ,защото в такъв ден не се живее.Трябва да знаеш че има утре ,за да можеш днес да си помислиш че имаш шанс да започнеш на чисто.За да почувстваш силата че можеш да промениш нещата , че ти е простено и че ще имаш възможност да простиш. Самата дума "утре" носи заряда на думи като "надежда","сила","раждане".Така го чувствам аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да знаеш че има утре ,за да можеш днес да си помислиш че имаш шанс да започнеш на чисто... можеш да промениш нещата , че ти е простено и че ще имаш възможност да простиш.

icon12.gif

Светит незнакомая звезда.

Снова мы оторваны от дома.

Снова между нами города,

Взлётные огни аэродромов…

Здесь у нас туманы и дожди.

Здесь у нас холодные рассветы.

Здесь на неизведанном пути

Ждут замысловатые сюжеты…

Припев:

Надежда — мой компас земной,

А удача — награда за смелость.

А песни…

Довольно одной,

Чтоб только о доме в ней пелось.

Ты поверь, что здесь, издалека,

Многое теряется из виду, —

Тают грозовые облака,

Кажутся нелепыми обиды.

Надо только выучиться ждать,

Надо быть спокойным и упрямым,

Чтоб порой от жизни получать

Радости скупые телеграммы…

Припев.

И забыть по-прежнему нельзя

Всё, что мы когда-то не допели,

Милые усталые глаза,

Синие московские метели…

Снова между нами города.

Жизнь нас разлучает, как и прежде.

В небе незнакомая звезда

Светит, словно памятник надежде.

Припев.

mp3

icon12.gif

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да знаеш че има утре ,за да можеш днес да си помислиш че имаш шанс да започнеш на чисто.За да почувстваш силата че можеш да промениш нещата , че ти е простено и че ще имаш възможност да простиш. Самата дума "утре" носи заряда на думи като "надежда","сила","раждане".Така го чувствам аз.

................................................................................

........................................

Но най-добре е да не живеем с мисълта за утре, защото тогава е нашия шанс ако сме сбъркали днес, а днес да направим така, че утре да сме доволни от вчера.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да знаеш че има утре ,за да можеш днес да си помислиш че имаш шанс да започнеш на чисто.За да почувстваш силата че можеш да промениш нещата , че ти е простено и че ще имаш възможност да простиш. Самата дума "утре" носи заряда на думи като "надежда","сила","раждане".Така го чувствам аз.

................................................................................

........................................

Но най-добре е да не живеем с мисълта за утре, защото тогава е нашия шанс ако сме сбъркали днес, а днес да направим така, че утре да сме доволни от вчера.

:thumbsup: Точно това имах впредвид.По тази тема има една книга"Тибетска книга за живота и смъртта"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светит незнакомая звезда.

Снова мы оторваны от дома.

Снова между нами города,

Взлётные огни аэродромов…

Здесь у нас туманы и дожди.

Здесь у нас холодные рассветы.

Здесь на неизведанном пути

Ждут замысловатые сюжеты…

Припев:

Надежда — мой компас земной,

А удача — награда за смелость.

А песни…

Довольно одной,

Чтоб только о доме в ней пелось.

Благодаря ти за любимата ми песен от ранните ученически години!

А ПЕСНИ - ДОВОЛЬНО ОДНОЙ,

ЧТОБ ТОЛЬКО О ДОМЕ В НЕЙ ПЕЛОСЬ.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Природата се стреми към равновесие. Това означава, че щом човек получи, той трябва и да отдаде. Благодарността (признателността) е именно отдаване. В това отношение човек не може да излъже Природата. С фалшива благодарност можем да заблудим другите хора, но не и Природата. Ако получим нещо без да сме благодарни, една голяма част от него ще остане далеч от нас - това което сме получили ще ни бъде отнето, а това което е можело да получим ще бъде насочено в друга посока. Благодарността е изключително мощна сила, привличаща природните енергии и блага на наша страна. Друга такава сила е волевото утвърждаване (чрез положителна нагласа и системно насочване на мисленето върху желания резултат), но то е нож с две остриета, защото балансът изисква отключването и на негативните съответствия на желаните енергии, и човек може да не е готов да се справи с тях. Благодарността е винаги от полза. Това което се изисква от човека е да осъзнае връзките си с обкръжаващия свят и причините които пораждат неговата благодарност.

Какво е прошката? Благодарността е част от закона за търсенето и предлагането в Природата, съответстваща на предлагането. За да имаме прошка, трябва да имаме нарушаване на споменатия закон. Т.е. ние прощаваме, когато нещо ни е било отнето. Ако не изпитваме чувство за загуба, че нещо ни е отнето, ние не можем да простим. Ако другият е настоятелен, можем да му кажем, че му прощаваме за негово успокоение, но не и защото действително се чувстваме засегнати. Ако някой ни обиди, ние смятаме, че сме получили не това, което заслужаваме, но истината е, че другия взима от нас. Прошката означава, всеки да върне на другия толкова, колкото е взел - може и под друга форма, без значение материална или емоционална.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам защо ни е трудно да казваме БЛАГОДАРЯ,толкова ли ни е скъпа тая дума,че ни свиди да я изричаме по- често.С прошката предполагам е по-трудно дори.Но тия вълшевни думи от приказките, дето отваряли железни врати май си остават там в забвение.Спомням си ,че и на мен ми беше трудно да казвам ИЗВИНЯВАЙ и БЛАГОДАРЯ,(предполагам и телешкия ми инат е имал пръст в тая работа)но ми костваше време поне до известна степен да се променя.За това уча децата си от много малки (още не можеха да говорят)на тия тооолкова скъпи за нас думи и вече има резултат :) .Става ми много хубаво,когато синът ми казва:Благодаря ти мамо за вкусната закуска!-или по друг повод,той може вече сам да преценява кога да използва "вълшебните" думи,а не е автоматизирано като в началото.

Още един пример тия дни ми затвърди факта, че на нас българите май трябва да ни се плаща за да изкажем благодарност.Водя едното си дете на рехабилитация,мина часът и аз улисана с децата забравих да благодаря на момичето.Върнах се ,а тя беше меко казано изненадана, спомена ,че за това и се плаща и няма нужда да и благодаря.Рядко се случвало някой да благодари.Или оня ден нося едни дънки в кварталното шивашко ателие за скъсяване,платих си и благодарих,а жената се смути и почна да бърши масата,каза ,че за тия 2лв.повечето хора щели да се развикат,че или парите са много или ,че работата не е качествена.Стана ми тъжно.

Може ли един народ да е толкова озлобен и негативно настроен?Кое ни спира да прилагаме малко вълшебсто в живота си?? Егото ли,възпитанието ли,манталитета ли???Не мога да си отговоря на тия въпроси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нина! :3d_046:

Хората като теб стават все повече! Капка по капка вир става!

Благодарността отваря сърцата и умовете на хората за Любовта - на всеки, на когото сме благодарили за малкото незначително нещо, за което дори той не се сеща, че може да приеме благодарност....

Не минава много време и същият този човек започва също да благодари на други - също за малки неща...

Те на свой ред също ще започнат да благодарят на други!

Много хора като теб, Нина, вече учат децата си да разбират и прощават - на себе си и на всички други - за всичко.... Тези деца ще учат приятелите си, те - своите... и своите деца...

На прошката ще се научим малко по-трудно, но ще се научим.....за да оцелеем. :3d_053:

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нина! :3d_046:

Хората като теб стават все повече! Капка по капка вир става!

Благодарността отваря сърцата и умовете на хората за Любовта - на всеки, на когото сме благодарили за малкото незначително нещо, за което дори той не се сеща, че може да приеме благодарност....

Не минава много време и същият този човек започва също да благодари на други - също за малки неща...

Те на свой ред също ще започнат да благодарят на други!

Много хора като теб като теб, Нина, вече учат децата си да разбират и прощават - на себе си и на всички други - за всичко.... Тези деца ще учат приятелите си, те - своите... и своите деца...

На прошката ще се научим малко по-трудно, но ще се научим.....за да оцелеем. :3d_053:

:thumbsup: А и прошката и благодарността са част от ЛЮБОВТА! :3d_048:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Затова съм радостна и благодарна,че Ви открих приятели и съмишленици,макар във виртуалното пространство в реалния живот ми става някак по-леко .

(може би думата "приятели" в случая звучи малко абстрактно,но е хубаво да откривам новите и аспекти) :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодарна съм,че имам умението да разбирам хората и ситуациите в живота,благодарна съм,че имам постоянното желание да разбера защо става нещо или защо някой постъпва по даден начин и ми помага да разбера това,което не мога.

ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ!

Човек,който не е простил е човек,който не може или не иска да разбере,влияейки се от заблудата,че да разбереш означава да приемеш.(а разбирането само ти помага да продължиш)Мога да разбера и убиец,но не смятам за редно да убиваш,разбирам човек,който малтретира дете(ако знам миналото му и знам какво го е довело до тези крайни действия),но аз пак ще се опъвам с/у него,но разбирането ми ще помогне да обясня на даденото дете защо родителя постъпва по този начин и НАЙ-ВЕЧЕ ще мога да накарам детето да осъзнае,че то няма вина и да разбере действията на родителя и защо става така,без да изпитва чувство за малоценност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ!

Да, и според мене това е същността на прошката.

Малко по-рано прочетох нещо, което ме накара да усетя прошката също и като себеотричане. Когато прощава, човек се отказва от себе си, от личността си, от нисшето си аз. Той излиза извън рамките на своите егоцентрични интереси, становище и възгледи. Когато човек прощава, липсва елементът „Аз прощавам“. Човек прощава от своята душа. Личността „прощава“, защото... – това всъщност е вид сделка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек прости заради личен интерес(така ще излезе по-добър пред другите или пред себе си и ще си казва"аз съм добър защото простих",а не защото наистина е простил)това вече е сделка.

И не се отказва от себе си ако прости даже напротив,според мен(мое си мнение)е даже много повече личност защото осъзнава,че всеки може да сгреши.Не знам дали съм разбрала изцяло поста ти така както трябва,но като цяло мисля,че си прав и наистина прошката те кара да спреш да мислиш за това на теб какво ти е било и мислиш защо другите са го направили.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако човек прости заради личен интерес(така ще излезе по-добър пред другите или пред себе си и ще си казва"аз съм добър защото простих",а не защото наистина е простил)това вече е сделка.

И не се отказва от себе си ако прости даже напротив,според мен(мое си мнение)е даже много повече личност защото осъзнава,че всеки може да сгреши.Не знам дали съм разбрала изцяло поста ти така както трябва,но като цяло мисля,че си прав и наистина прошката те кара да спреш да мислиш за това на теб какво ти е било и мислиш защо другите са го направили.

По последното ти изречение съдя, че най-вероятно си доловила това, което имах предвид. Ако под човек разбираме неговата душа, тогава, той прощавайки, наистина намира себе си. Въпросът е с коя част от себе си човек се идентифицира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

...

Благодарността е вид /много фин.../ лицемерие.

...

infinity1305 , ти на някого благодарила ли си,... до сега в твоя живот и каква е причината за тази благодарност ? За какво си благодарила ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Благодарността е вид /много фин.../ лицемерие.

...

infinity1305 , ти на някого благодарила ли си,... до сега в твоя живот и каква е причината за тази благодарност ? За какво си благодарила ?

Излизаме от темата.../нека модераторите ни преместят/, ще отговоря.

Аз непрекъснато благодаря на всички около мен, които по един или друг начин правят нещо за мен. И усещам в себе си как няма нужда от тази благодарност, а често я изразяваме, понеже това се очаква от нас, или защото имаме нужда в момента да го кажем, но отсреща не непременно го очакват.

Или когато ми благодарят - не намирам думи да изкажа как не е необходимо да го правят, защото аз или те - никой от нас не върши нищо за благодарност. А какво е да ядеш и да благодариш. Да убиеш и да благодариш.

Лицемерието не е непременно зло, понякога е просто леко изкривяване. И понякога лицемерието е абсолютното зло.

И на Бог...

То е като да благодариш че те има, на Бог. А е нужно само да го обичаш, не да му благодариш за това, защото за да те има, причината е в теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са показност и имат конкретни цели.

Друго е едно истинско състояние на благодарност, но то може да е отправено само към Твореца и не, защото ни има (малко му се сърдя аз за това), а заради всичко (ама баш всичко).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×