Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За прераждането

Recommended Posts

Какъв е смисълът на съществуването на т.н. луди хора? Какви задачи изпълняват душите в такива превъплъщения?

Невинаги изпълняват задачи. Понякога просто се случва така. Природата не е съвършена. Хората също не са съвършени, а те често имат вина за раждането на хора с подобни отклонения (например стрес по време на бременността, вземане на наркотици, пиянство, ранна бременост, преждевременно раждане и мн. др. възможности).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Плачът на новородените, свързан ли е с някакво недоволство на душата от това, че се е преродила ? Човек се ражда с плач и крясъци, а много хора умират усмихнати.

Така се говори. Не знам доколко е вярно или причината е някъде другаде. По-скоро не съм привърженик на подобни заключения, тъй като душата при новороденото е слабо-проявена и с ограничени възможности да влияе върху тялото, мислите и чувствата му (последните две, доколкото ги има). По-скоро е някаква автоматична реакция на тялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Невинаги изпълняват задачи. Понякога просто се случва така. Природата не е съвършена. Хората също не са съвършени, а те често имат вина за раждането на хора с подобни отклонения (например стрес по време на бременността, вземане на наркотици, пиянство, ранна бременост, преждевременно раждане и мн. др. възможности).

А може би тези хора нямат една конкретна душа и са изложени на всякакви вмешателства.

Защо казват, че някои психически заболявания се предават по наследство? Едва ли всички психично болни са лекарска/родителска грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споменах, че природата също не е съвършена, т.е. детето може да се роди с увреждане и без причина от страна на родителите или на самото дете (минала карма на духа му). Също така една част от случаите на психични отклонения може да се отдаде на обсебвания и други влияния от страна на развъплътени астрални същности.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли тези прераждания със психични отклонения да са изпитания които трябва да преодолеят и родителите и болните Например родителите да се грижат за този човек /ако в минал живот той се е грижил за тях /Нещо като да си върнат жеста А за болните да се научат да приемат отношението на другите към тях /ако в минал живот са били лоши към такива болни / Тоест да почувстват на свой гръб какво е чувството

Станимир аз мисля че природата е съвършенна Тя никога не греши Това е мое мнение де

Редактирано от сиджей

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да изключа подобна възможност, но ми се струва малко безсмислена. Ако родителите имат тежка карма да се грижат за болно дете или въобще болен човек, не е задължително това да е психично заболяване. При тежките психични заболявания, психично болния на практика не осъществява никакво развитие. Съществуването му по отношение на собственото му развитие е обезсмислено, тъй като той няма контрол над съзнанието си. Приказките, че той приема такова съществуване като жертва за другите също са плод на фантазия. Ако има някаква тежка карма, човек може да се роди инвалид или с друго тежко заболяване, но да се роди човек с психично заболяване поради кармични причини – не виждам смисъл. Смисъл може да има, но предполагам, че това са редки случаи. Причините за психичните заболявания могат да са най-различни, а и самите заболявания могат да се проявят по-различен начин и в различна степен. Някои заболявания са по рождение, други се появяват неочаквано (например след силна уплаха). Духът просто прекъсва връзката на съзнанието с тялото и остава само тази, подхранваща живота му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Духът просто прекъсва връзката на съзнанието с тялото и остава само тази, подхранваща живота му.
Значи остава един жив мъртвец ? Ако такъв живот е безсмислен, защо просто тялото не умре, защо духът не прекъсне напълно връзката си с него ?

Може би душите сами си избират дали да се преродят в такива тела или не, при все че увреждането на тялото може да е (уж) случайно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересен феномен е ксеноглосията - внезапно проговоряне на чужди или изчезнали езици, случаи на която са описани на доста места, например тук http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=656854

Свързана е с внезапно отключване на памет и речеви способности които явно присъстват в мозъка предварително:

"Професорът определя ксеноглосията като неочаквано проговаряне на език, който до този момент е напълно чужд. Събира такива случаи още от 1974 г. и пише няколко книги. Стивънсън настоява за разграничение между рецитативната ксеноглосия и класическата.

"При рецитативната човек просто произнася думи и фрази, без да ги разбира. Това е пример за отключване на механична памет и не е нищо изключително или паранормално. Класическата е коренна противоположност - от нищото в нас е изплувало знание за непознат език и неговата граматика, лексикология и семантика" - изброява Стивънсън.

Според него "духът и части от личността оцеляват след всяка поредна физическа смърт и се проявяват в следващо тяло - или като го обсебват временно, или като се прераждат в него".

 

"Духът и части от личността", но все пак свързани с латентни области на мозъка, иначе не биха могли да се проявят. Това Буда е дефинирал с понятието "ум" на времето и е оборил абстракциите на брамините за Атман, Браман и прочие същности сами по себе си, които съществуват на основата на религиозни постулати, катехизиси и прочие символи на вярата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът просто прекъсва връзката на съзнанието с тялото и остава само тази, подхранваща живота му.
Значи остава един жив мъртвец ? Ако такъв живот е безсмислен, защо просто тялото не умре, защо духът не прекъсне напълно връзката си с него ?

Може би душите сами си избират дали да се преродят в такива тела или не, при все че увреждането на тялото може да е (уж) случайно.

Тежките случаи могат да се опишат и така. А защо си мислиш, че духът при обикновените хора може да убие тялото когато си пожелае? Остава това да направят другите хора, но още е много рано хората да вземат подобни решения. В някои случаи е по-добре нещата да се приемат такива, каквито са.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля че психичните заболявания са генетични независимо дали се е родил човек със тях или са " придобити " във последствие Болестта си стои там във гените и някаква случка или предмет може дори да е светофар я отключва Може и никога да не се отключи и да бъде предадена на следващото поколение Но Станимир ти каза че те нямат контрол над съзнанието Може би това е идеята да нямат контрол над съзнанието ако това ще натрупа още негативна карма Значи те имат механизъм който изключва разума когато е необходимо Но не съм сигурна дали не осъществява някакво развитие защото те не са постоянно във лудост Имат моменти между кризите когато са със напълно бистро съзнание и осъзнават какво се случва около тях Може пък да им се дава да се развиват на малки дозички Може би толкова може да понесе човека в настоящия си живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което казвате си е баш така, но със сигурност не е пълната картинка. Ето още една идея ми хрумна-тежно психично болните са изцяло в тежест и на себе си и на околните. Освен, че тежат на съвестта на родители, които са ги изоставили например, те напомнят и на хората, срещнали ги случайно в живота си, че животът е крехък и трябва да сме доволни от това, което имаме, защото дъното е.. много реално. И друго- те са и истинско мерило за това на какъв етап от развитието си е едно общество в една държава по отношение на човеколюбието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може ли тези прераждания със психични отклонения да са изпитания които трябва да преодолеят и родителите и болните Например родителите да се грижат за този човек /ако в минал живот той се е грижил за тях /Нещо като да си върнат жеста А за болните да се научат да приемат отношението на другите към тях /ако в минал живот са били лоши към такива болни / Тоест да почувстват на свой гръб какво е чувството

Станимир аз мисля че природата е съвършенна Тя никога не греши Това е мое мнение де

Сиджей, предположението ти е напълно вярно :3d_097:

Със сигурност нищо не се случва безцелно и безпричинно. В последните две предавания на ТВ 7 - "Новите Досиета" говори световно известния американски автор и изследовател Робърт Шварц, където разказа за своите открития върху планирането на душите преди да се родят - уникално предаване, а книгата "Храбри Души" е безценна.

Редактирано от pavli82

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 
"Ако може да се докаже, че едно нематериално и разумно същество има живот в себе си независимо от тялото и, че е по-зле в тялото, отколкото извън него, тогава без съмнение телата имат само второстепенно значение и възникват от време на време, за да отговарят на различните условия на разумните същества." (из "Подбрана библиотека на Никейските и След-Никейски Отци на Християнската Църква" )

"Така че, всички онези, които слизат на Земята - съобразно със своите заслуги или с това място, което са заемали там (в света, т.е. в съответствие с предишните опитности - Ред.) - в този свят е определено да се родят в различни страни, между различни народи, в различни връзки, с едни или други слабости, и да произхождат или от богобоязливи, или от по-малко благочестиви родители. Така, понякога се случва ,че израелтяни попадат сред скитите, а бедни египтяни се озовават в Юдея." 

( Ориген- "За началата"- III век сл.Хр. превод: П.Петрова) 

Редактирано от Stoyan_V

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:)) А доказано ли е ,че цялата информация за бъдещия човек . Се съдържа само в първата клетка при зачеването му . Каква невероятна информационна банка . :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не видях на последните 2 стр. нещо от Дънов ,за това ето : Ти си остарял и се е обезмислил живота ти.Какво трябва да направи такъв човек ? Защо хората като остареят ,стават религиозни ?По много   естествен път- ти трябва да влезеш в Бога.Ти си остарял и няма какво да правиш .Ще трябва да влезеш в Бога .Защо?За да се подмладиш, нищо повече Защото ако не влезеш в Бога ,страданията ти ще останат .

Най първо трябва да се родиш по плът.А след туй трябва да се родиш по дух.Единия процес е несъзнателен.Баща ти и майика ти знаят ,че се раждаш ,а ти не помниш.При другия процес ти сам ще знаеш , че си се родил от вода и дух. Та казвам: ако човек в този живот не се роди два пъти , пак ще действа колелото на кармата, тя се увеличава.Втория път ,ако не се роди  по дух, не го чака добро,върви в низходяща степен.Ако се роди по дух ,върви във възходяща степен .Втория път като се родиш по плът ,пак трябва да се родиш по дух .

Законът на прераждането е закон на изкупването и освобождаването на човека .Велик е моментът , когато човешкия ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До тук само празни приказки, цитати и друга предположения, а къде са фактите с които така ревностно защитавате темата? Кой ви каза, че на някой, еди кои си му е притрябвал, че да се преражда отново? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да го кажа? Закон е ! Учим се само от личния опит .Всичко останало е само ориентири ,по които решаваме  , къде  да насочим вниманието си .

Приказките ,идеите са територия за ,запълване със личен опит , утвърдителен или отрицателен .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделянето , четенето , не са учене .

Закон ? :) .Скоро  проходилото дете , спира да посяга към печката , едва  като се опари .

За физическия човек убедителен факт може да бъде  разказа на  4  годишно дете ,за неща които няма от къде да научи .Само от живота на някой живял някога ,някъде .Предполагам , че и ти си чела за такива случаи .Но дори и това не е достатъчно защото сме свикнали с лъжата ,а думата вяра е опасна ( :) )постановка .

Като малък ме озадачи една приказка за принц и русалка .Впечатли ме описанието на краката които получи русалката .Въпросът който решавах с години бе ,каква е разликата между крака и ръце .Усещах че е въпрос на разлика  ,момче / момиче  ,но не го разбирах.

Това съм го срещал като обяснение за , ученето .Моя опит го потвърждава . :)

Подписът ти  ,,Все тая." е готин ако изразява непоклатимоста на космоса .За когото нашите действия са незначителни ,без разлика на посоката им .Позиция , от която е добре де се поглеждаме , от време на време .В тази позиция  отпада празното любопитство и можем да видим какво ни ползва едно или друго знание  и дали  имат  значение доказателствата на материално ниво .

,,Преражданията " ме устройват , давайки ми цвят и насоки в живота .Правят го смислен , поносим .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Идеята е такава - ако човек се учи само или предимно от собствен опит, то тогава очевидно е нужен повече от един живот, за да натрупаме много опитности и впоследствие да реагираме спрямо вече наученото. Това, че хората през вековете и хилядолетията се учат и напредват е очевидно. Ако се раждаха все нови хора за един-единствен, пръв и последен живот, то човечеството щеше да си стои на все едно и също ниво. А всички ние виждаме как всяко следващо поколение и по-различно от предишните и колкото и да намиламе на младите - "Ах, какви сте ужасни, ние като бяхме на вашата възраст, колко по-свестни бяхме!", това на практика не е вярно.

И сега вече проблемът е, дали само от собствен опит се учим? Според мен дори и да не е само, то е вярно, че учим предимно от собствен опит; имам наблюдения и върху себе си, и върху доста хора - дори ако при определена ситуация някой човек каже твърдо и категорично: "Аз, ако бях на мястото на еди кой си и ми си беше случило еди какво си, щях ..." По ирония на съдбата след време на този човек му идва на главата тъкмо такова или поне подобно събитие и тогава става ясно, че и той никак не успява да реагира така, както му се е струвало, че трябва ... Докато, вече преживял нещо на собствен гръб, има и разбиране за ситуацията, и оптимално решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опитът, според мен, става във все по-голяма степен безличен с развитието и разширяването на съзнанието. За бебетата е нормално да се учат след като се опарят, но не и за възрастните. Не че не го правят, но те имат възможността да го избегнат. Освен това поставянето на човек в дадена ситуация често води вместо до решаването й, до все по-голямо затъване в нея. Всички отрицателни навици и модели на поведение, всички нежелани автоматични реакции на случващото ни се са все резултат от опита ни. Това са реакции, които сме изградили в миналото и които продължаваме да повтаряме в бъдеще при аналогични ситуации. Те не винаги са правилни. Всъщност в изключително много случаи са погрешни в някаква степен. Съзнанието осмисля опита, изгражда някакви структури на негова база, но тези структури могат както да го разширят, така и да се превърнат в негови окови. Опитът е само храна за размисъл на съзнанието. Не винаги е нужно да те ударят по главата с чук за да схванеш дадена идея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

14 пасаж от 11 глава на евангелието на Матея . Тук Христос заявява , че Йоан Кръстител е Илия .Но Илия е живял много преди времето на Йоан Кръстител . На планината според 17 глава от Матея , Христос също казва : ,, Илия вече е дошъл и не го познаха , но постъпиха с него както си искаха...Тогава учениците разбраха , че им говореше за Йоана Кръстителя ". Това е потвърждение , че доктрината за прераждането е преподавана на апостолите .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно са инвенциите за прераждане в езотериката на специални личности, друго - преражданията на хората.

Милиони, милиарди се прераждат, на кой бог му пука - на никого.

 

Няма прераждане. Животът е един. Минаваш и отминаваш. а историята мълчи.

Който може да ме обори, нека ме обори, но с факти. Визирам Упанишадите и Ведите спрямо учението на Бялото Братство. Факти срещу факти. Истина срещу истина. Доказателства срещу доказтателства.

 

Срещу подобни факти излагам документални материали от края на 19 век до средата на 60-ти години на 20 век.

Все още съм член на теософското общество - автентичното, основано от Блаватска.

 

И те биха искали да знаят как се става безсмъртен ...

Редактирано от Лиула

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма причина без следствие и следствие без причина. От казаното може да се изведе и безсмъртието и преражданията и много други неща. Да умре нещо, означава дадена причина да остане без последствия. Няма нищо сътворено за да говорим за завършек на каквото и да е. А когато се говори за безсмъртие, но много често се има в предвид непрекъснатост на съзнанието. И да, в този смисъл хората не сме безсмъртни, тъй като дори и през нощта, ние губим своето съзнание. А още повече в духовните сфери. Но то все пак се появява отново всяка следваща сутрин - неизменно. Защото такъв е законът за причините и следствията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×