Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Интуиция


Recommended Posts

Днес отивайки към автобусната спирка когато бях доста далеч от нея ми дойде следната мисъл в главата "не бързай, автобусът няма да мине преди ти да стигнеш, върви спокойно, всичко е подредено, когато стигнеш на спирката веднага ще дойде автобуса". Вървях още 5-6 минути докато стигна до нея, вече почти бях забравил ненадейното дошлата мисъл, когато веднага щом седнах на пейката и погледнах към пътя-автобусът дойде при това точно моят единствено уреждащ номер (от многото други възможни). Не чаках дори 1 минута.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Бог ни е дал само две оръжия, чрез които да побеждаваме илюзиите, заслепенията...майа, и тези две оръжия са- интуиция, чрез която е възможно да чуем Тихия Глас, и вдъхновение- да изразим това, което сме приели от Тихия Глас. Останалото, както Соломон споделя в писанието, е "суета и гонене на вятър".

Поздрави на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Както с всяко нещо и с интуицията трябва да се внимава. Това се отнася повече за жените ,защото при тях интуицията е толкова свързана с чувствата ,изобщо женската интуиция е по- скоро чувствознание .

Има един опасен момент на пренавиване на емоционалната разтегливост ,в който много лесно може да се премине границата и някъде по пътя да се скъса важна нишка .

На мен ми се е случвало това многократно .

Имам на ръката си линията на интуцията ,примерно ,както и често виждам моменти ,кадри от бъдещето , незнайно за какъв период от време. Но все пак това е особено състояние и трябва да се внимава. Усещам ,че имам някакъв праг на възприемане и когато се преминава твърде често този праг на чувствителност има опасност от психични заболявания , което никак не е маловажно .

Затова ,когато усещам , че прекалено дълго съм в това състояние ,гледам да вляза в някакъв контекст ,конкретност на реалността. Да се скрия от собствената си интуиция.

Не повече от три ,четири секунди трябва да е човек в състояние на чувстване на интуиция.

Може да са няколко тура от 3,4 секунди ,но не повече .

Наведнъж е направо изваждащо от равновесие. Не ви съветвам .

Добре е човек да има подобна чувствителност ,но не винаги е здравословна в по- големи количества. Особено ,ако той самият не е подготвен за това ,което ще види и разбере.

Редактирано от Ина Трифонова
Линк към коментар
Share on other sites

Добре е човек да има подобна чувствителност ,но не винаги е здравословна в по- големи количества. Особено ,ако той самият не е подготвен за това ,което ще види и разбере.

На мен ми е напълно непознат контролът над тази сензитивност,направо ми звучи утопично на този етап.(лично за мен)

Линк към коментар
Share on other sites

Дали интуицията винаги е чувствознание? Дали е възможно да бъде свободно познание, в смисъл една по-чиста от примеси когниция от висш тип? Според мен интуицията се проявява не само чрез чувствата, но и чрез разума. Но и както когато е водена от чувствата не се проявява директно чрез тях, но само е предизвиквана от тях, така и при разума. Когато интензивно мислиш върху нещо, чисто логически, тази експлицитна серийна стъпка по стъпка логика стига върха си и преминава в имплицитен процес на паралелни аналогични връзки. Тоест предсъзнавана и несъзнавана масивна паралелна работа върху мисления въпрос, едновременно по много линии и гледни точки. Последното може да се нарече медитация, защото когато се случва съзнателният ум затихва в отворено свободно състояние на концентрация, а сублиминално (или надлиминално...) продължава интуирането.

Един дзен коан по тази тема: "Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Същото е изразено в източната метафора за лъка и стрелата, символизиращи ума.

Линк към коментар
Share on other sites

На мен ми е напълно непознат контролът над тази сензитивност,направо ми звучи утопично на този етап.(лично за мен)

:) То само се нарича контрол, поради по-познатата аналогия с инстинктите и разума, а всъщност е спонтанното й овладяване. Повечето хора сега имат твърде редки и смътни интуитивни проблясъци, а и които ги имат чести и ярки, пак ги губят. На изток интуицията - това е саттва гуна, чистотата, която се притежава от много малко хора. При тях именно има спонтанно овладявае, те я използват, както ние ползваме разума. Йогананда казва, че много мъже с развита логика и много жени с чисто чувство притежават полуинтуиция, но да се зависи от нея е опасно. Просто е необходимо да се направи следващата стъпка, "над върха"... Просто, ама много трудно, като нямаме необходимите опитности и условия, за да ги получим. Дотогава, състоянията на чистота ще бъдат само проблясъци и ще ни изглежда невъзможно да ги овладеем. Другото е раджас - активността, човешката неспокойна разумност; и тамас - инстинктивният ум. Чистотата единствена притежава ясна интуиция, което при това все още не е висша духовност - саттва само отразява като чисто огледало величието на духовната Същност, но не може да я изяви от само себе си, изявата стартира още от по-горна инстанция... :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

На мен ми е напълно непознат контролът над тази сензитивност,направо ми звучи утопично на този етап.(лично за мен)

И на мен. Защото това не е познатата ни сензитивност. Дори не е никаква сензитивност като вид познавателна дейност. Напротив - тя е разбиваща всички стереотипи, създавани от човека. И го поставя на колене точно когато си въобрази, че ще съумее да я контролира и обясни с познатите си представи.

По-скоро е свързана с дясно хемисферната дейност, както и с емоциите. И протича до голяма степен автоматично.

Не объркваш ли леко интуиция с инстинкт?

Линк към коментар
Share on other sites

Не объркваш ли леко интуиция с инстинкт?

Ами не, за интуицията говоря! Тя наистина протича автоматично, но резултатите от тази автоматична обработка на информацията може да бъдат направени по-достъпни, когато съзнанието, тоест краткосрочната памет и вниманието бъдат директно свързани с интуитивния процес, без посредничеството на логиката или груба чувственост. Логиката или емоционалният стремеж към даден обект са като обтягането на лъка, а интуирането е като летенето на стрелата, като вниманието е свободно и отворено за резултатите от този полет. Въпросният процес отдавна е известен и на изток и на запад и си е рутинна практика. Нямаме директен контрол върху случвнето му, тук сте прави. Но създаваме най-добрите предпоставки за случването му: 1) Насочена работа на съзнателния ум в търсената посока (фокусиране), придружена с подходяща емоционална настройка на желаност на мисленото, 2) стигане до предела на възможностите на логиката и емоционалната мотивация. Това фокусиране в началото е чисто логическо,л като постепенно преминава в интуирането, както следва, 3) Съзнанието, тоест вниманието + краткосрочната памет, стигнали върха на възможностите си, експлицитно логически и емоционални, затихват в отворено насочено състояние, отпускат се подобно тетивата на лъка от източната метафора за ума. 4) Тогава следва интуирането, директното свързано на интуитивно постиганата информация с отвореното фокусирано в търсената посока съзнание, без посредничеството на логичния и чувствен когнитивен апарат 5) Интуитивен инсайт - тоест в съзнанието постъпва резултат от паралелната масивна несъзнавана интуитивна обработка на информацията/ свързване с информацията, 6) Съзнателно осмисляне и обчувстване на постъпилата информация ....

Казват, че с редовното практикуване на интуиране (някои го наричат медитация) се развивали по-фини способности, сидхи и т.н. Може би - при постъпателната редовна практика всичко е възможно - когницията ни, казват някои, едва мъждука и има некултивиран потенциал !

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте :)

Радвам се, че ви има :thumbsup2:

Въпросът за интуицията винаги ме е вълнувал, още повече че има неща, които не мога да си обясня сама. Ще се радвам, ако някой има опитност и я сподели.

Преди 20-тина години интуицията ми беше много силно развита и просто знаех....без съмнение. Тя ми е давала индикация за всички важни събития в живота ми, друг е въпроса,че понякога съм разчитала усещането си едва след събитието, но така или иначе съм имала усещане като насока.После животът си "взе" своето и тя милата започна да се обажда все по-рядко и по-рядко. Напоследък имам мигновени прозрения, но не са толкова наситени като увереност и усещане. Стигам до извода,че ще е хубаво, ако успея да се върна към чистотата на усещанията и възприятията си от по-ранните години. :hmmmmm: Вие какво мислите? :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

Насила едва ли ще стане. Може би си започнала да разчиташ прекалено много на интуицията си, да очакваш готови решения?

Линк към коментар
Share on other sites

Дали интуицията винаги е чувствознание? Дали е възможно да бъде свободно познание, в смисъл една по-чиста от примеси когниция от висш тип? Според мен интуицията се проявява не само чрез чувствата, но и чрез разума. Но и както когато е водена от чувствата не се проявява директно чрез тях, но само е предизвиквана от тях, така и при разума. Когато интензивно мислиш върху нещо, чисто логически, тази експлицитна серийна стъпка по стъпка логика стига върха си и преминава в имплицитен процес на паралелни аналогични връзки. Тоест предсъзнавана и несъзнавана масивна паралелна работа върху мисления въпрос, едновременно по много линии и гледни точки. Последното може да се нарече медитация, защото когато се случва съзнателният ум затихва в отворено свободно състояние на концентрация, а сублиминално (или надлиминално...) продължава интуирането.

Един дзен коан по тази тема: "Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Същото е изразено в източната метафора за лъка и стрелата, символизиращи ума.

:rolleyes: Интуиция и предчувствие се съотнасят както форма и съдържание в изкуството.Интуитивното НЕ Е РАЗУМНО!!! Интуицията е именно това което не можеш да обясниш, нямаш доказателства, преки или косвени,но УСЕЩАШ, а в последствие и ЗНАЕШ.Но не онова усещане на база клетъчна памет, то е и това, а Знание в чист вид, не от УМА на хората с измислените им теории.Приведи интуицията си в ежедневието, особено към любимата жена и ТОГАВА ще придобиеш Знанието за необяснимото. А предчувствието вече ти дава и форма, ясновиждане дори за последващи случки или отношения с хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Дали интуицията винаги е чувствознание? Дали е възможно да бъде свободно познание, в смисъл една по-чиста от примеси когниция от висш тип? Според мен интуицията се проявява не само чрез чувствата, но и чрез разума. Но и както когато е водена от чувствата не се проявява директно чрез тях, но само е предизвиквана от тях, така и при разума. Когато интензивно мислиш върху нещо, чисто логически, тази експлицитна серийна стъпка по стъпка логика стига върха си и преминава в имплицитен процес на паралелни аналогични връзки. Тоест предсъзнавана и несъзнавана масивна паралелна работа върху мисления въпрос, едновременно по много линии и гледни точки. Последното може да се нарече медитация, защото когато се случва съзнателният ум затихва в отворено свободно състояние на концентрация, а сублиминално (или надлиминално...) продължава интуирането.

Един дзен коан по тази тема: "Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Същото е изразено в източната метафора за лъка и стрелата, символизиращи ума.

:rolleyes: Интуиция и предчувствие се съотнасят както форма и съдържание в изкуството.Интуитивното НЕ Е РАЗУМНО!!! Интуицията е именно това което не можеш да обясниш, нямаш доказателства, преки или косвени,но УСЕЩАШ, а в последствие и ЗНАЕШ.Но не онова усещане на база клетъчна памет, то е и това, а Знание в чист вид, не от УМА на хората с измислените им теории.Приведи интуицията си в ежедневието, особено към любимата жена и ТОГАВА ще придобиеш Знанието за необяснимото. А предчувствието вече ти дава и форма, ясновиждане дори за последващи случки или отношения с хората.

Их, как хубаво си го написала!

Линк към коментар
Share on other sites

Когато ума е изчистен от ежедневните мисли и просто си блееем :blink: се усеща интуицията, дори като глас можем да я чуем... :harhar: Шантавичко е, ама когато се случи е разтърсващо...

Наистина понякога въображението се намесва, но може ако сме внимателни да се разграничи...

Интуиция и предчувствие се съотнасят както форма и съдържание в изкуството.Интуитивното НЕ Е РАЗУМНО!!! Интуицията е именно това което не можеш да обясниш, нямаш доказателства, преки или косвени,но УСЕЩАШ, а в последствие и ЗНАЕШ.Но не онова усещане на база клетъчна памет, то е и това, а Знание в чист вид, не от УМА на хората с измислените им теории.
:thumbsup2:

Е, нещо такова имам предвид... Интуицията заглушава логиката....

Линк към коментар
Share on other sites

На мен лично интуицията ми помага когато не започна да мисля и да разсъждавам.Просто когато я усетя и веднага изпълня това което ми казва тя, тогава ми помага, започна ли да анализирам, да размишлявам и пр.....просто съм я загубила, не съм я чула и до там съм. Също ми помага и когато изведнъж в ума ми изникне дадена дума, например "очила" и ми се върти тази дума в главата един период от време...и нещо иска да ми каже, и ето идва някой близък с нови очила например...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравейте, :)

Интуицията е част от нашия живот, но още много неизследвана и непризната от "официалната" наука.

На мен лично винаги ми е помагала, когато съм я слушал.

Когато не, само съм се убеждавал колко е безгрешна и мигновена...

И съм се изумявал.

Как мислите - дали това не е проява на Всемирната Мъдрост, един глас на Разума, много по-висш от нашите анализи?

Самият Айнщайн е твърдял че всичките му открития са по Интуиция.

Имате ли някаква опитност с нея? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Пишете по-горе, че интуицията е извън разума и логиката?! Какво е извън логиката? Божественото ли? Чистата енергия, какво ли? Нима само чувството е надлогично? Може би когницията работи на различни нива... Според науката за човешките познавателни процеси (когнитивна наука), интуицията представлява ИМЕННО ЛОГИКА! Но от друг тип! ПАРАЛЕЛНО ПРОЦЕСИРАНА ЛОГИКА! Такъв познавателен процес се различава от серийната логика, за която твърдите, че не е интуиция - и сте прави. Но нима разумът се огранбичава само до серийната логика на лявата хемисфера. А дясната - именно тя процесира паралелно информацията, многоканално, едновременно. Но също логично! Тази дясна хемисфера интимно преплита работата си с по-древните мозъчни структури - емоциите и усещанията, защото развитийно, исторически погледнато, процесира информацията по по-древен начин - паралелно и автоматично. Дори емоциите са логични, но по свой си начин - това последното не го твърдя аз, а Юнг.

Преди време целият ни мозък е работел на принципа на дясната хемисфера, както е сега при животните, но впоследствие именно тази експлицитна, серийна логика плюс символното знаково процесиране на езика са ни направили това, което определяме като ХОРА.

Познавателната наука твърди, че по какъвто и начин да е процесирана информацията - дедукция или индукция (отгоре надолу, по общо правило или отдолу нагоре, чрез обобщаване на данни), зад тях стои един базов когнитивен принцип: АНАЛОГИЯТА! Ако дедукцията и индукцията са Господа и дявола, то Аналогията е игрището на което те действат, самата им тъкан, и двете! Аналогията се изследва експериментално в НБУ и БАН, като се оказва, че далеч не знаем много за нея и е безкраен хоризонт за изследвания!

Та, на въпроса за интуицията - според съвременната наука представлява паралелно процесиран аналогов процес - дясномозъчно. Процесирането му е много бързо, скоростно, почти мигновено и изходните данни от този паралелен аналогов процес при достигането си до работната памет и вниманието ни (съзнанието) се обагрят емоционално поради вплетеността на дясната хемисфера със старите мозъчни структури, процесиращи емоциите. Самосъзнанието (метакогницията) на познавателната ни система "хваща" емоционалното обагряне, но не и несъзнаваната когнитивна обработка на информацията - поради това човек решава, че интуицията е просто чувство, чувствознание. Не е така!

...

Относно становището, че интуицията е не само преработка на инфо, но връзка с познание от качествено различен тип, за това науката засега мълчи. Но дори да допуснем, че част от интуицията е това, и там имаме същият закон за аналогията, ако ще да е на енергийно ниво.

Що е това аналогия? Релация между корови структури! Какво не е аналогията - релация между повърхности подобия. В аналогията има стъпки, може да бъде проследена - но определено е основен познавателен закон!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Да ,съгласна съм познавателен закон . На много нива едновременно. Точно затова е изваждаща от равновесие. Случвало ми се е да имам и интуитивни сънища,породени от интуиция.Това състояние да се появи и докато спя ,сънувам. Тогава като че ли е по - поносимо. По- нормално ,по- лесно се смесва с възприемателното ми мислене. По-точно давам си сметка забавено,в едно малко по- различно време от момента на чувстване на интуиция. За логиката ,да съществува ,но в един различен асоциативен ред от нормалния .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Всяко познание за вещи и явления, всяка истина, идея, мисъл, усещане или решение, които се появяват спонтанно в нашето съзнание като хрумване или внезапно просветление, се приписват на интуицията. Трето око, шесто чувство…независимо как ще я наречем, трудно можем да я обясним.

Опитите рационално да се обосноват механизмите на интуитивното схващане, засега продължават. Дали това не се дължи на факта, че тя се е развила преди интелекта и че зачатието на мисълта е именно в нейното лоно, ръководено от нейните наставления?

В историята на човешката цивилизация отношенията между интелекта и интуицията никога не са били еднозначнo определяни. Амплитудата им се простира от краен интуитивизъм до краен рационализъм. Съвременният свят е приел за даденост боравенето с предпоставки и съждения, от които се изграждат умозаключения. И всеки факт, който не може да бъде доказан, изведен или проверен по този път, се приема за неистинен.

Работата на интелекта е да извежда своите заключения индуктивно и дедуктивно, анализирайки и синтезирайки. Готовите решения, формули и истини биват отхвърляни със същата страст, с която бяха отхвърляни старите митове и приказки, защото не се поддават на верифициране, не издържат логическите проверки за истинност.

Парадоксът на съвременното рационално мислене обаче е, че то е подвластно на ирационални (интуитивни) нагласи, които намират изява в сферата на дизайна, модата, неформалното поведение, личностните нагласи и мироглед, изкуството (музика, театър, кино, литература, изобразително изкуство), народопсихологията, политиката, дори науката.

Откъде произтича подобен парадокс?

От императивните внушения и изисквания на човешкото несъзнавано. Колкото по-силно мисленето се опитва да подтисне ирационалните нагласи и в частност интуитивните, толкова по-крайни са техните прояви.

Да вземем за пример модерното изкуство (абстракционизъм, дадаизъм, кубизъм и др.). То се появява като реплика в противовес на силната рационализация и като такова е трудно смилаемо, трудно разбираемо, и трудно обяснимо със средствата на разсъдъка, от друга страна то е свободно от неговите изисквания и предразсъдъци и свободно да изявява своите собствени.

Друг пример може да се потърси във философията. Сенсуализмът, като крайно упование в истинността на сетивните данни се появява след дългия период на метафизично догматизиране. Но той пък дава основание за развитие на интуитивизма и други подобни течения.

Да разгледаме основните определения на интуицията:

1. Интуицията като незсъзнавана личностна проява.

Спонтанността на проявите й в човешкото поведение е причина някои течения във философията да я доближават по механизъм на действие до инстинктите. Което е причина те да бъдат представяни за несъвместими с логиката.

2. Интуицията като творчески принцип.

Боравенето с образи и символи от дълбините на несъзнаваното винаги е вдъхновявало хората на изкуството, особено в модернизма и постмодернизма.

3. Интуицията като компенсаторен механизъм на личността.

Един от основоположниците на съвременната аналитична психология - К.Г.Юнг, разглежда интуицията като компенсаторен механизъм по отношение на всички прояви на личността, без да намира отношения на противопоставяне между интелекта и интуицията.

4. Интуицията като непосредствена интелектуална форма на познание.

В зората на европейската философия, Платоновия идеализъм представя сетивния опит за ненадежден източник на познание. Истинно познание според него се достига чрез непосредственото съзерцание на непреходните предобрази на сетивния свят. Разбира се, това е постижимо единствено за разума и то не всеки. В по-нови времена интелектуалната интуиция, под формата на внезапно просветление на ума, в резултат на неговите дирения, е вдъхновила много научни открития.

Например таблицата на химичните елементи. Менделеев прогнозира съществуването на 10 неоткрити елемента и оставя празни места за тях в таблицата, описвайки техните специфични характеристики.

В този смисъл интелектуалната интуиция има характера на откриване, разбулване. Тя се проявява във вид на прозрения на нивото на разсъдъка, ума или разума. Когато тези прозрения имат статута на предсказани научни истини, те все някога доживяват своята емпирична проверка или логическо верифициране.

5. Интуицията като принцип на мистично откровение.

Тук се включват всички езотерични и мистични практики. Една изключително широка област, почти толкова, колкото историята на религиозните вярвания.

Видно е, че проявите на интуицията не се ограничават единствено в сферата на ирационалното. Нещо повече, участието й в достигането на рационални истини и решения, се легитимира и оправдава разсъдъчно. В сферите на науките (дори точните), където емпиричните данни са недостатъчни или неприложими, се отваря пространство за интуитивно интелектуално дирене.

Какво остава за нашия живот? Като умалено подобие на човешкото развитие, той изобилства от рационални и ирационални залитания.

Линк към коментар
Share on other sites

Парадоксът на съвременното рационално мислене обаче е, че то е подвластно на ирационални (интуитивни) нагласи, които намират изява в сферата на дизайна, модата, неформалното поведение, личностните нагласи и мироглед, изкуството (музика, театър, кино, литература, изобразително изкуство), народопсихологията, политиката, дори науката.

Откъде произтича подобен парадокс?

От императивните внушения и изисквания на човешкото несъзнавано. Колкото по-силно мисленето се опитва да подтисне ирационалните нагласи и в частност интуитивните, толкова по-крайни са техните прояви...........................

.....Видно е, че проявите на интуицията не се ограничават единствено в сферата на ирационалното. Нещо повече, участието й в достигането на рационални истини и решения, се легитимира и оправдава разсъдъчно. В сферите на науките (дори точните), където емпиричните данни са недостатъчни или неприложими, се отваря пространство за интуитивно интелектуално дирене.

Какво остава за нашия живот? Като умалено подобие на човешкото развитие, той изобилства от рационални и ирационални залитания.

Даа :hmmmmm: Логичният ум винаги намира доводи в своя полза и всичко останало, дето не е научно обяснено, просто не съществува...

Все пак освен, за да се изкарват пари, интуицията има и други приложения... Например в приказките... :) И откриването на този приказен свят....

Линк към коментар
Share on other sites

Според психолозите интуицията е нещо като подобрена версия на инстинкта. И всички я притежаваме. Също както инстинктите. Просто някои от нас умеят да я използват по-добре.

Ако се научиш да достигаш до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще си в състояние да разчиташ перфектно посланията й.

Както и да я наричаш – шесто чувство, интуиция, предчувствие, става дума все за едно и също нещо. Това е способността да разбираш усещанията си с помощта на мисълта, нещо като мост между разума и чувствата.

Има ли наистина "женска интуиция"?

Едва ли съществува друго толкова популярно клише. Сигурно защото е прието да се смята, че дамите сме доста по-склонни към всякакви свръхестествени занимания и съответно по-надарени с „гадателски“ заложби. Но както казахме по-горе, интуицията няма нищо общо с магическите ритуали. Всички – и жени, и мъже, имаме „вътрешен глас“, който нашепва разни неща в главите ни (спокойно, това не е някаква форма на тиха лудост). Само че когато се заслушаш повечко в него, ти се струва, че не можеш много-много да разчиташ на приказките му. Причината е, че често пъти мозъкът ти е претрупан с толкова информация, изпълнена си със страхове за бъдещето, с угризения за миналото, с емоции за настоящето, или просто си прекалено заета, за да обърнеш внимание на вътрешния си глас и да разбереш какво иска да ти каже. А той ти изпраща сигнали какво е най-добре да направиш в дадена ситуация.

Проблясъците на интуицията се проявяват под най-различни форми в зависимост от човека. Но винаги разбираш, когато те осенят, защото усещането е различно и някак си по-истинско. Възможно е да се изразява в картина, дума или "нашепване", които ти подсказват как да действаш, или да е просто странно чувство, което те обзема изневиделица.

Та, като говорим за прословутата женска интуиция, едва ли има жена, която да не се е възползвала от нея. Попитай обаче някой мъж, дали му се е случвало да се осланя на подобно чудо и най-вероятно ще те изгледа с насмешка. Какво да ги правиш, мъже! Не че са лишени от вътрешен глас, просто за разлика от тях, жените му обръщаме повече внимание. Представителите на другия пол от край време са научени да разчитат основно на логическия, аналитичен и праволинеен начин на мислене и всичко друго за тях обикновено е пълна измишльотина и "женски глупости".

Всеки стига до шестото си чувство по различен начин. В общи линии, не е чак такава философия да се научиш да се възползваш от него. Трябва само да се упражняваш да блокираш онази част от мозъка ти, която те подтиква да подлагаш всичко на съмнение. Понякога интуицията проговаря, когато си под силен стрес, умът ти е блокирал и логическото мислене не може да ти даде отговори. В други случаи интуитивното решение може да те осени, докато си под душа, или докато пътуваш към работата. Най-лесно се получава, когато мозъкът ти не е погълнат от конкретния проблем и разумната му страна е съсредоточена върху други неща.

За разликата между интуиция и параноя:

Честно казано, много пъти ми се е случвало да усещам отвътре, че трябва да направя нещо (или съответно да не го правя) и първата ми мисъл в такива случаи е била, че това е гласът на интуицията ми. Но също толкова често се е оказвало, че като задълбая малко повече в нещата, виждам, че в решението ми са намесени много други фактори, но не и интуитивни – всякакъв род опасения, притеснения и какво ли не още... Шестото чувство е безотказна стратегия за оцеляване, но истината е, че когато в сметките се намеси дори бегла форма на страх, вътрешният глас вече не е толкова надежден ориентир, колкото може да бъде.

Впрочем, разделителната линия между шестото чувство и най-обикновената параноя (не се стряскайте от думата) е доста тънка и внимавайте да не сбъркате двете неща. Параноята се появява, когато изцяло подчиниш мислите на фантазиите си. В такова състояние постоянно си задаваш едни и същи въпроси. Докато интуицията е нещо като безпристрастен страничен наблюдател. В момента, в който се появи каквато и да е емоция, мислите, които ти минават през главата, вече не са обективни.

Съществува и обратният вариант – да не се доверяваш на инстинктите си достатъчно и погрешно да отхвърляш интуитивните сигнали като параноя. Или да ти се струва, че просто на теб ти се иска да стане еди-как си. Само че тук не говорим за онези мисли, когато се надяваш нещо да се случи.

Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасно обяснение Чебурашка :thumbsup:

Според психолозите интуицията е нещо като подобрена версия на инстинкта. И всички я притежаваме. Също както инстинктите. Просто някои от нас умеят да я използват по-добре.

Ако се научиш да достигаш до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще си в състояние да разчиташ перфектно посланията й.

Както и да я наричаш – шесто чувство, интуиция, предчувствие, става дума все за едно и също нещо. Това е способността да разбираш усещанията си с помощта на мисълта, нещо като мост между разума и чувствата.

Най-трудно се овладява съмнението на ума, а то е и чувство за вина, несигурност, изобщо отрицанието на нещо по-различно... Но ако имаме смелостта да се потопим вътре в себе си, бихме могли да овладеем това чувство. Просто да повярваме, че го има :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Прекрасно обяснение Чебурашка :thumbsup:

Според психолозите интуицията е нещо като подобрена версия на инстинкта. И всички я притежаваме. Също както инстинктите. Просто някои от нас умеят да я използват по-добре.Ако се научиш да достигаш до най-затънтените кътчета на съзнанието си, ще си в състояние да разчиташ перфектно посланията й.

Както и да я наричаш – шесто чувство, интуиция, предчувствие, става дума все за едно и също нещо. Това е способността да разбираш усещанията си с помощта на мисълта, нещо като мост между разума и чувствата.

Най-трудно се овладява съмнението на ума, а то е и чувство за вина, несигурност, изобщо отрицанието на нещо по-различно... Но ако имаме смелостта да се потопим вътре в себе си, бихме могли да овладеем това чувство. Просто да повярваме, че го има :)

Знаеш ли, мисля си колко сме обременени... и че, твърде много мислим.

Децата, например, не мислят - те сякаш знаят. Животните - също.

Днес точно това ме споходи като усещане за пореден път.

Спомних си как навремето като работех с децата в Руското училище - сякаш се потапях в един приказен и вълшебен свят и всичко беше лесно, просто и цветно. Споделях често проблемите си с тях и те ми даваха толкова простички решения и ми казваха: "Ех Ирина, вие големите все мислите и все нищо не виждате!"

Спомних си как кучето ми знаеше винаги кога ще се прибера от София и ме посрещаше, как кварталните кучета всяка вечер ме чакаха на спираката да ме съпроводят до вкъщи, и макар всеки път да идвах по различно време - те знаеха. Сега виждам как същото прави котарака ми...

Линк към коментар
Share on other sites

Голяма чистота е нужна ;най-вече вътрешна.Да се освободим от омразата и зависта,от критиката и ревноста от непроверени твърдения ,всяка лъжа.След като се пречистим от всичко това,тогава можем да се надяваме ,да влезне някое светло същество в нашия дом и да ни заговори вътрешно на божествен език ,който наричаме интуиция. 

Линк към коментар
Share on other sites

Зачетох се горе в постовете на Ирина. Наистина, интуицията идва когато пуснеш мислите да отминат, като влакчета в метрото... Тогава информацията, която интуираш сублиминално и паралелно (вместо да мислиш серийно, стъпка по стъпка), се обработва масирано, по много канали, едновременно във всички асоциативни мозъчни зони, дори в подкорието. Поради последното, често се бърка с чувстване, дори Юнг така се е бъркал. Всъщност тя е друг начин на мислене, едновременно свързан както с рационалното съзнателно мислене, така и с чувствата! Интуицията е многократно по-бърза и мощна от обикновеното мислене. За да бъде точна обаче, е нужна съзнателна работа върху чистенето на собствените сублиминални наличности, схеми, страхове, комплекси. Защото в процеса на случването си, интуицията се процесира на същото познавателно дълбинно ниво, на което са и тези когнитивни схеми! И ако не бъдат осъзнато прочистени, интуирането се изкривява. Може в параноидни заключения, но и в маниакални или просто някакви - каквото има дълбоко в дългосрочната памет, през това се филтрира и интуицията! Ако обаче е свършена добра вътрешна работа по чистене - чрез психотерапия/ автоанализ, медитация, осъзнаване и т.н., интуицията е прекрасен инструмент на такава по-широка когниция! Аз лично я ползвам постоянно. Тя е просто пускане на стрелата на вниманието в посоката, определена от лъка на ума. Това не изключва ума, нито тетивата му: емоциите!

Линк към коментар
Share on other sites

Така е Орли, но идеята ми всъщност беше друга.

Че интуицията е проява на подсъзнанието и често е несъзнавана биолокация. Затова дадох примера с децата и животните, които не правят никакви ментални гимнастики и я използват от самосебе си.

Когато живеех във Виница, си правех експеримент да си „викам” кучето да ме посреща. Прибирах се по различно време и слизах на различна спирка. Още от „Явор” започвах да му пращам сигнали къде да ме чака.

И то беше там. Винаги.

Имах съмнение първоначално, че просто като наближи определен час – отива там и чака или обикаля двете спирки, докато дойда. Обаче, тези съмнения се разсеяха, когато започнах да питам в магазина отсреща кога е дошло на спирката. Всеки път се оказваше, че то идвало десетина минути преди да сляза – тоест, няколко минути след като бях започнала да го „викам”. Независимо, че сменях мястото и часа на прибиране.

Следователно – интуицията няма общо с мисленето, интелекта и осъзнаването. Тя се родее с инстинктите ни – и всички същества я притежават.

Друг е въпросът колко от тях я използват и кои са бариерите, които на нас „големите” ни пречат да я използваме.

Това е обективна подсъзнателна биолокация, която съзнанието ни често изкривява.

Ей това си мислех тия дни...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...