Страданието

[Silviya]

Страданието, болката, е разплащателната ни монета в кармичната ни обремененост често с най-близките около нас хора( а те никога не са случайни), при една духовно отворена личност. Важно е обаче, не степента на страдание( за всеки има праг на чувствителност, и Съдбата Знае кога и колко да поднесе), а посоката на развитие.

Да останем будни и да имаме волята да преживеем страданията!

[maggee]

Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си.

Източник

[Impulsa]

Мисля си,че страданието е учителя по предмета състрадание.Хората,които изпитват голямо състрадание към всички и всичко,дали обръщат внимание въобще на собственото си страдание и определят ли в живота си нещо като такова.

Всъщност страданията са необходими само до определен етап в духовното осъзнаване на човек.Целта е достигането на този етап,след който страданието всъщност изчезва или поне не се приема по същия "страдащ начин".Докато страдам аз приемам света като висша ралност,на която поставям акцент.Ако съм на етап в който съм успял да се дистанцирам от тази реалност и я осъзнавам като една от многото,като до някъде определена от мен,като вид илюзия дори ,такова нещо като страдание(болка) не би могло да съществува.

То е като горчиво хапче,което на някой помага при лечението,но при други води до пристрастяване и липса на вяра,че могат да оздравеят напълно и да живеят без него.

[Добромир]

То е като горчиво хапче,което на някой помага при лечението,но при други води до пристрастяване и липса на вяра,че могат да оздравеят напълно и да живеят без него.

[Guest hrisko_89]

Какво мислите за упражняването в апатия ? Май в Древна Гърция е имало философски школи, чиито последователи са се упражнявали в апатия, до какво биха могли да доведат такива упражнения, явно не са много полезни за духовното развитие.

[Виктор]

Какво мислите за упражняването в апатия ? Май в Древна Гърция е имало философски школи, чиито последователи са се упражнявали в апатия, до какво биха могли да доведат такива упражнения, явно не са много полезни за духовното развитие.

Ако предположим, че духът е плод и обект на причинно-следствените връзки, то чрез упражнения обвързани с тях - той ще се развива или деградира. Но, ако изключиме тази възможност - той ще е неутрален към упражненията. Според мен душата и духът са отвъд причинно-следствените феномени и не се влияят от практики, които са продукт на егото.

[Станимир]

Какво мислите за упражняването в апатия ? Май в Древна Гърция е имало философски школи, чиито последователи са се упражнявали в апатия, до какво биха могли да доведат такива упражнения, явно не са много полезни за духовното развитие.

Вероятно целта е да се постигне някаква непривързаност, независимост от обектите или състоянията. Все пак има сериозна разлика между това да не си прекалено привързан към едно нещо и това, то да ти е безразлично.

[Багира]

Но, ако изключиме тази възможност - той ще е неутрален към упражненията. Според мен душата и духът са отвъд причинно-следствените феномени и не се влияят от практики, които са продукт на егото.

Ако душата е проводник на духа, то душата, с която човек днес разполага, тъй като явно не е проводник на духа непосредствено, а на разни други неща, изглежда не е тази душа, която би била неутрална към упражненията и към каквото и да било друго.

Страданието ще да е резултат от липсата на връзка. И също така единствената възможност да си припомним,че нещо ни липсва. Необходио ли е? Ако можем да си припомним по друг начин- не е. Но ако не можем ...

Обаче остава все пак резултатът от липсата на връзка. Това може да се премахне само като се възстанови връзката.

[Guest hrisko_89]

Интересен откъс от Шри Чинмой по темата :

"Ако страдаме, трябва да сме съзнателни за грешката, която сме направили. Когато станем съзнателни за грешката си, в нас автоматично изгрява чувството за пречистване. Но за да постигнем чистота, не е необходимо да преминем през страдания. Не! За осъзнаването на Бог страданието не е необходимо. Това, което е нужно, е любов към Истината, любов към Светлината. Ако позволим на светлината да навлезе в нас и да остане в нас, тогава няма да има страдание."

[magih]

Страданието е начин да се пречистим.

Когато страдаме, ние сме хора. Страданието е чувствителност.

Ако това, което ни заобикаля ни превърне в машини, затворени в себе си, ще спрем да страдаме. Да чувстваме. Да сме хора.

Страданието, разбира се може и да отнеме много от душите ни. Да отнеме вярата. Тогава това би означавало, че вярата не е била достатъчно силна. Никой не обича да страда. Това е болка, от която всеки с радост би се разделил. Но как тогава ще оценяме това, заради което страдаме?

Мисля, че да страдаш означава да се опознаеш. Стига, разбира се, да не се превърне в начин на живот. Страданието иНадеждата вървят ръка за ръка.

[Pavelchy]

Колкото повече страдаш, толкова по-големи шансове има да влезеш после в Царството Божие. Но не само да страдаш, а да се радваш, че страдаш.

[magih]

Колкото повече страдаш, толкова по-големи шансове има да влезеш после в Царството Божие. Но не само да страдаш, а да се радваш, че страдаш.

Е, не мисля, че трябва да се превърнеш в страдалец, за да идеш там.

Страданието е чувство като радостта. По-важно е, че можем да чувстваме, да изживяваме. Не мога да се съглася, че трябва да се радвам, че страдам. Бих се радвала, че все още умея да страдам. Ако страданието се превърне в начин на живот, при това вземе, че ни хареса, вече става въпрос за психично отклонение, в ненужна жертва. Страданието е един етап от живота, един осъзнат етап, в който преценяш на какво държиш, какво обичаш, кое ти носи удовлетворение. Защото страданието е реакция на изменение или загуба на същите тези неща. Етап на преосмисляне. И скрита надежда.

Да страдаш означава да обичаш. Да обичаш значи да си щастлив.

[Pavelchy]

Колкото повече страдаш, толкова по-големи шансове има да влезеш после в Царството Божие. Но не само да страдаш, а да се радваш, че страдаш.

Е, не мисля, че трябва да се превърнеш в страдалец, за да идеш там.

Страданието е чувство като радостта. По-важно е, че можем да чувстваме, да изживяваме. Не мога да се съглася, че трябва да се радвам, че страдам. Бих се радвала, че все още умея да страдам. Ако страданието се превърне в начин на живот, при това вземе, че ни хареса, вече става въпрос за психично отклонение, в ненужна жертва. Страданието е един етап от живота, един осъзнат етап, в който преценяш на какво държиш, какво обичаш, кое ти носи удовлетворение. Защото страданието е реакция на изменение или загуба на същите тези неща. Етап на преосмисляне. И скрита надежда.

Да страдаш означава да обичаш. Да обичаш значи да си щастлив.

Явно не съм го казал мн. добре, но в общи линий е така  Имах предвид, че човек трябва да е благодарен от живота, каквото и да му се случи.

[magih]

Явно не съм го казал мн. добре, но в общи линий е така Имах предвид, че човек трябва да е благодарен от живота, каквото и да му се случи.

Ми пак не мога да се съглася напълно с теб, Pavelchy. Мога да бъда благодарна, че съм жива. Мога да бъда благодарна, че оцелявам, каквото и да ми поднесе живота. Но не мога да бъда благодарна на всичко, което ми се случва. Да, това е моят живот и аз не бих се отрекла от него, каквото и да ми струва това. Но не мога да бъда благодарна на това, че не живея така, както ми се иска, примерно, заради ограничения, ситуации, условия. Мога да изредя много неща, които не бих искала да ми се бяха случвали, но те са факт. Мога да ги приема, но не съм благодарна, че се случиха. Да, те каляват характера, правят те по-силен. По-силен за какво, обаче? За още по-сложни ситуации? Страданието е едно голямо изпитание - да оцелееш или да рухнеш.

[maggee]

Темите, които най-много ни интересуват - за смисъла на живота, Бог, любовта, включително и значението на страданието, което ни е постоянен спътник, често се отклоняват в една абстрактна посока. Когато не мога да бъда сигурна за смисъла на нещо, за значението му, за правилния избор, аз винаги се опитвам да сведа нещата до едно "по-ниско ниво", по-материално, където наблюдението отстрани на познати обекти и зависимостите между тях ми помага да разбера общите принципи и да ги приложа към въпроса, който ме интересува, доколкото мога. Защото вярвам, че правилата, по които се движи света, са универсални - "каквото горе, такова и долу", и ако горе не ми е достъпно, то долу е.

Познавам хора, които успяха да преборят рак в последен стадий. Има много известни случаи и общото при всички тях е, че хората са отхвърлили миналото, страданията, болките и са заложили на борбата за живот. Борбата за живот се явява отказ от страданието (на физическо и псхическо ниво). Известно е, че страданието се предизвиква от конфликт между желанията на индивида и реалната ситуация в околния свят. Този конфликт създава дисбаланс в организма първо на психическо, а след това и на физическо ниво, възникват болести. Медицината днес все повече се доближава до идеята, че в основата на почти всички заболявания стои психологическият стрес, който създава дисбаланс в контролните органи на човешкия организъм - нервната и хормоналната функция и имунната защита. Не се разболяват хората, които имат правилно отношение към проблемите - които успяват да контролират нивото на стрес. Оздравяват хората, които успяват да овладеят стреса и да спрат разрушителното му действие. Хората, които живеят с идеята, че страданието ги пречиства и му се отдават изцяло, по-бързо или по-бавно гаснат - те позволяват на стреса да разрушава психиката и тялото им.

Наскоро четох статия за проучване, проведено от американски кардиолози, които изследвали въздействието на приятната музика върху физиологичното състояние на човека. Сърдечно-съдовите заболявания са най-широко разпространените днес, вече се знае, че атеросклерозата започва още в детска възраст, развива се безсимптомно и в зряла възраст започва да се изявява с хипертония, ангина, инфаркт и т.н. Днес учените приемат, че в началото на тези процеси стои нарушаването на функцията на най-вътрешния слой на кръвоносните съдове - ендотела, и използват ендотелната функция като критерий за оценка на риска.

Та тези американци са направили следното изследване - помолили са изследваните хора да изберат приятна за тях музика с продължителност 30 минути, а така също и неприятна музика, и в поредица от изследвания измерили кръвотока след слушане на музика. Установили, че артериите се разширяват с 26% след слушане на приятна музика, с 19% след гледане на смешен видео-клип, с 11% след слушане на релаксираща музика и се свиват с 9% след слушане на неприятна музика.

„Ние смятаме, че мозъкът играе ключова роля в поддържането на съдовото здраве. Високото ниво на холестерола и високото артериално налягане са много важни фактори, но те не се установяват при някои лица със значима сърдечно-съдова болест и вероятно се дължи на техния отговор към стреса. Ако музиката може да създаде позитивни емоции, които да противодействат на стреса на ежедневния живот, това би имало важно значение върху сърдечно-съдовото здраве. Тя би трябвало да се включи като компонент на програмите за здавословен начин на живот. Предполагаме, че това се дължи на освободените от мозъка ендорфини и ендорфино-подобни компоненти, които оказват директен ефект върху съдовете." Същите автори преди време са доказали подобен ефект и на смеха.

Очевидно, страданието не се свързва нито с приятни емоции, нито със смях - тоест, за какъв положителен ефект от страданието можем изобщо да говорим?

Страданието е само алармиращ признак, че сме влезли в конфликт със света. Както физическата болка е признак на заболяване на тялото, така психическата болка е признак на заболяване на душата - и двете искат лечение. Лечението има смисъл, когато повлиява причината за болестта, и при всички случаи се състои във възстановяване на баланса. А възстановяването на баланса се състои в разрешаване на конфликта. От този конфликт можем да излезем само чрез промяна на собственото си отношение, защото на всички ни е ясно, че светът няма да се промени заради нас и нашето страдание.

Единствената пречистваща сила на страданието виждам като червен светофар, който ни казва СТОП, тръгнал си в грешна посока.

[Pavelchy]

Явно не съм го казал мн. добре, но в общи линий е така Имах предвид, че човек трябва да е благодарен от живота, каквото и да му се случи.

Ми пак не мога да се съглася напълно с теб, Pavelchy. Мога да бъда благодарна, че съм жива. Мога да бъда благодарна, че оцелявам, каквото и да ми поднесе живота. Но не мога да бъда благодарна на всичко, което ми се случва. Да, това е моят живот и аз не бих се отрекла от него, каквото и да ми струва това. Но не мога да бъда благодарна на това, че не живея така, както ми се иска, примерно, заради ограничения, ситуации, условия. Мога да изредя много неща, които не бих искала да ми се бяха случвали, но те са факт. Мога да ги приема, но не съм благодарна, че се случиха. Да, те каляват характера, правят те по-силен. По-силен за какво, обаче? За още по-сложни ситуации? Страданието е едно голямо изпитание - да оцелееш или да рухнеш.

Това не съм го измислил аз, това е мисъл на Учителя Петър Дънов в една от книгите му "Абсолютната Истина", ето какво гласи: "Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае" (стр. 129, който иска да провери) 

Edit: Уважавам правото ти на мнение и се радвам, че имаш позиция. Аз просто изразявам моето мнение по въпроса и не се опитвам да ти го наложа 

Редактирано Януари 7, 2009 от Pavelchy

[Багира]

Страданието е само алармиращ признак, че сме влезли в конфликт със света. Както физическата болка е признак на заболяване на тялото, така психическата болка е признак на заболяване на душата - и двете искат лечение. Лечението има смисъл, когато повлиява причината за болестта, и при всички случаи се състои във възстановяване на баланса. А възстановяването на баланса се състои в разрешаване на конфликта. От този конфликт можем да излезем само чрез промяна на собственото си отношение, защото на всички ни е ясно, че светът няма да се промени заради нас и нашето страдание.

Напълно съм съгласна! И тъй като още Буда е установил, че страданието е неизменен спътник на човешкото битие, какъв е изводът?

[Guest НиколаДамянов]

...

в момент, в който изживявам най-голямото страдание през живота си. Не съм си представяла, че такава болка може да съществува, това продължава от 1 година вече и за това време десетки пъти съм предпочитала смъртта... цяло чудо е, че днес съм тук и пиша това. В началото не разбирах, защото не бях направила нищо, започнах да търся и намерих отговора на въпросите си - това, което съм написала по-горе, към този момент, след една година на безумни страдания, съм стигнала до този извод. Може да не осъзнаваме, че грешим, може да не разбираме в какво, но появи ли се в живота ни голямо страдание - с нещо сме нарушили природните закони. Моето нарушение е, че обичам много - оказа се, че и любовта е наказуема, дори когато оставиш другия напълно свободен, дори когато не искаш нищо от него. И аз не обичам страданието, безкрайно уморена съм, по 100 пъти на ден си казвам "Стига ми толкова!"... но не е в моята власт нито да убия любовта си, нито да променя ситуацията.. и продължавам, както мога.

Здравей maggee !

Много правилен и изстрадан извод и ...какво от това ?!?

Съжалявам, че трябва да го напиша, но това е класически пример за страдание, което не е постигнало целите си и за жалост човек трябва да продължава да страда, за да прозре Истината ... Истината, която ще накара човека да преосмисли факта, че да обичаш много не означава нарушение в никакъв случай, особено както ти си го описала...Проблема е някъде другаде !!!

Не мога да допусна и мисълта, че истинската Любов е наказуема, както споменаваш по-горе!

Жалко, че си в период, когато "раните" ти са отворени още широко, а дефакто нямаш никакво намерение да се "лекуваш"... Мисля, че в твоя случай оправданието и такова погрешно тълкуване на ситуацията, само ще ти действат като временно обезболяващо,... и когато премине действието му болката ще бъде още по силна.

Малка е надеждата ми, че ще разбереш това, което искам да ти кажа, но все пак се надявам по-задълбочено да помислиш, ...защото често си показвала добри способности в тази насока.

Поздрави и успех ти желая !

[magih]

....

Това не съм го измислил аз, това е мисъл на Учителя Петър Дънов в една от книгите му "Абсолютната Истина", ето какво гласи: "Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае" (стр. 129, който иска да провери)

Edit: Уважавам правото ти на мнение и се радвам, че имаш позиция. Аз просто изразявам моето мнение по въпроса и не се опитвам да ти го наложа

Никой нищо не се опитва да наложи. Просто обменяме мисли. А несъгласието, ако може така да се нарече, е само повод за разсъждения. Поне аз така мисля.

"Винаги да работи, без да роптае" - сигурно Учителя има нещо друго впредвид, защото иначе ми звучи като: бъди роб, нямай своя воля и избор.

[maggee]

Здравей maggee !

Много правилен и изстрадан извод и ...какво от това ?!?

Съжалявам, че трябва да го напиша, но това е класически пример за страдание, което не е постигнало целите си и за жалост човек трябва да продължава да страда, за да прозре Истината ... Истината, която ще накара човека да преосмисли факта, че да обичаш много не означава нарушение в никакъв случай, особено както ти си го описала...Проблема е някъде другаде !!!

Не мога да допусна и мисълта, че истинската Любов е наказуема, както споменаваш по-горе!

Жалко, че си в период, когато "раните" ти са отворени още широко, а дефакто нямаш никакво намерение да се "лекуваш"... Мисля, че в твоя случай оправданието и такова погрешно тълкуване на ситуацията, само ще ти действат като временно обезболяващо,... и когато премине действието му болката ще бъде още по силна.

Малка е надеждата ми, че ще разбереш това, което искам да ти кажа, но все пак се надявам по-задълбочено да помислиш, ...защото често си показвала добри способности в тази насока.

Поздрави и успех ти желая !

Проблемът е другаде, да - проблемът е в това, че сме хора и че това, което наричаме истинска Любов е просто идеал. Този проблем ще съществува винаги, когато човек обикне сродна душа, когато майка обича детето си, когато детето обича майката си. Привързаността между хората вероятно е най-сериозното изпитание за душата и всеки минава по своя път, всеки се научава да живее така, че да избягва страданието.

Не мога да приема тълкуванието ти за неща, които са твърде лични и няма как да знаеш. Аз съм намерила своя начин да се справям със своите задачи, а най-показателен за това е фактът, че в миналото ми няма човек, към който да изпитвам негативни чувства, с които да имам недовършени отношения. Това, което изживявам в момента, е в процес на развитие и то далеч не е болка - напротив, онази силната болка, за която говоря по-горе (а това е много стар пост), ми помогна да погледна света по друг начин, да видя живота си отстрани, да подредя причини и следствия. И най-важното - да си спомня, че всяко нещо, което ми се е случило, е било мое желание, тоест аз съм отговорна за всичките си радости и мъки. С това сложих точка на миналото и реших, че не желая да го пренасям в бъдещето. Защото болката днес означава болка и утре, болката утре означава болка вдругиден и така до безкрай - в това няма смисъл.

Да се върнем към темата.

Има една техника, която аз зная от системата на Норбеков - той я нарича трениране на емоциите. Състои се в редуване на приятни и неприятни емоции - човек "разлюлява" емоциите си в целия спектър, предизвиква съзнателно и волево радост, после скръб, после пак радост... Та Норбеков казва: "Защо се смяхме? Защо плакахме? Няма реални причини. Просто решихме да поплачем, и се натъжихме. После решихме да се развеселим, и се посмяхме до наслада. Проявихме волята си и нашият организъм ни се подчини. Така ще ни се подчинява (и занапред все повече) винаги и за всичко."

[tomodashi]

След поредният ми азиатски филм стигнах до следният извод.

Че може би в библията някои идеи за Христос са подправени.

Още от раждането си тои е отхвърлен от обществото,ражда се в обор.

За него, за синът на бога сякаш няма място на този свят,всички кръчми са претъпкани,те хората не го искат.

Срещата с мъдреците и подаръците, е измислица.

След това мнозина от хората не вярват че е син на бога,а че маика му е имала извънбрачна връзка.

Тои показва добротата си , започва да лекува,започва да говори че бог е сред него,че бог е сред хората.

Библията само че вместо да ни разкаже истинската притча,

за човека,за добрият и благородният,за учителят,за прощаващият,за лечителят  ни обяснява религиозни истории.

И тои добрият,които прогонва търговците от църквата,които се обявява против потоците от кръв които се леят от жреците убиващи хиляди животни в чест на празника си,

именно тои олицетворение на доброто е подложен на страдание.

Отвсякъде го хулят,раздирят го.

Хората не могат да се примирят не че е пратеник на бога,а че е толкова добър и че носи толкова добро в себе си,

че носи енергията да лекува хората.

Накрая разбира че трябва да бъде предаден,че тои ,

че отново доброто трябва да бъде пожертвано.

Това е страданието,страданието от несправедливостта.

Не е честно,не е честно все доброто и благородните характери да страдат.

Не е честно че Христос е замерян и хулен,че тои е презиран.

Не е честно че доброто е презирано,

това е страданието.

Това е страданието което разкъсва плътта,

което разкъсва материята,енергията и всичко земно.

Но благодарение на страданието,на жертвата на едно добро същество,

хиляди си променят възгледите.

Хиляди хора след ужаса,ужаса да загубят доброто , а да знаят че злото е ненаказано сред тях

се променят.

Променят се хората,защото дори и в наи-ужасните създания,се прокрадват сълзи,

се прокрадва мисълта че.

НЕ Е ЧЕСТНО,не е честно доброто да загине,да си отиде ,

а злото да е навсякъде.

Не е честно искрата да загасва, а мракът да е навсякъде.

Това е истинското страдание,когато нещо добро си отиде.

Това добро може да бъде извън нас,вътре в нас или дори една добра мечта.

Това ни променя наи-много,

страданието от несправедливостта.

Тези сълзи,този гняв и безнадежност които ни обхваща.

Тои ни кара да сме по-добри и по-извисени,

защото знаем че някъде някакво добро си отива и изчезва.

А ние злите хора все още се вълнуваме от това как да се мислим за по-велики от другите,

кроим планове да завладеем света.

Но какъв е смисълът да завладееш света,ако в него няма вече добри хора,ако го няма доброто?

Какъв е смисълът всичко да е в бетон,ако го няма уханието на цветя и дървета?

[Guest НиколаДамянов]

Страданието, Нужно ли е то?

Страданието има доста голям диапазон и разновидности при различните хора,…но преди всичко се свързва с болката, която можем да разгледаме в материален и нематериален аспект, но това сега не е нужно.

Дали има необходимост от страданието може да се разбере, ако открием неговият окултен смисъл …

При всеки случаи страданието е един от най-мощните методи на Невидимият свят, чрез който ни накарат да мислим.

Предизвикване на разумността пък от своя страна помага на човек за осъзнаване на своята Божествена същност, което е основна цел и задача на Земното ни пребиваване…

В този ред на мисли страданието е свързано с човешкия живот както сянката с тялото и е илюзия, ако някой си мисли, че може да избяга от страданието.

Наистина ли толкова сме „свързани” със страданието, не е ли пагубно това за нас? – Да, но „от Горе” са помислили за тази „тежест”, която не бива да ни смазва все пак… Как ? – просто в човек е кодирано да помни и запечатва хубавите и добрите моменти, а тези за които е страдал може да забрави много лесно …Не случайно народа казва „Времето лекува!”, …а и можем да сведем още много примери в тази насока.

ОК! А има ли и други методи, които "лекуват" страданието?

Страданието е вторичен продукт (следствие) и зад него винаги стои определена причина, която го е породила. Не намерим ли причината-първоизточник, рискуваме страданието да се повтаря под различно естество и форма, докато не си научим урока, който е запланувано да научим.

Наистина ли страданието е перманентна част от човешкият живот? Не можем ли да го избегнем ? – за жалост НЕ !

А какво става тогава, когато израстем духовно? И тогава ли има страдание? – Да и тогава има, но страданието тогава е съзнателен процес свързан с законите на жертвата, което е пряко свързано с изпълнение на Божията воля … Интересен момент тогава е, че човек страда повече за „чужди” проблеми, но дефакто страданието си съществува и методиката на действие е сходна …

Поздрави!

п.п. Много хубава мисъл за деня и май тя си е изцяло по темата!

[Креми (късметче)]

ние злите хора

Tomodashi, внимавай какво пишеш.

Понякога мислим едно под прилива не емоцията , а после разбираме, че никога не сме го мислили истински.

В момента, в който поправиш на "те, неразумните хора" , и страданието, и филмът са изпълнили част от предназначението си.

Наистина ли страданието е перманентна част от човешкият живот? Не можем ли да го избегнем ? – за жалост НЕ !

Ще си позволя да изкажа мнение, различно от Н.Дамянов и в подкрепа на сравнението на Маги с червения светофар.

Когато израстваме духовно, разчитаме все по-добре пътните карти и други указателни, предупредителни и забранителни знаци, така че не ни се показва червен светофар и не се стига до стресово набиване на спирачки.

Редактирано Януари 8, 2009 от късметче

[Pavelchy]

...

Никой нищо не се опитва да наложи. Просто обменяме мисли. А несъгласието, ако може така да се нарече, е само повод за разсъждения. Поне аз така мисля.

"Винаги да работи, без да роптае" - сигурно Учителя има нещо друго впредвид, защото иначе ми звучи като: бъди роб, нямай своя воля и избор.

Естествено, че е нямал предвид да бъдеш роб и да нямаш своя воля и избор. Във всяка негова дума се крие дълбок смисъл, а същевременно всичко е написано ясно и лесно за разбиране, за да могат повече хора да вникнат в смисъла на същественото. Според мен има предвид, че каквото и да ти поднесе живота, не трябва да спираш да вярваш и обичаш Бога, случи ти се нещо лошо и ти кажеш "Бог не ме обича", как разбра, че не те обича, говори ли с Него? Говоря по принцип за хората, не специално за теб 

[Guest Еси]

Когато израстваме духовно, разчитаме все по-добре пътните карти и други указателни, предупредителни и забранителни знаци, така че не ни се показва червен светофар и не се стига до стресово набиване на спирачки.

... нима не си страдала заради други хора?