Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Еси

Дуел

Recommended Posts

Guest Еси

Това е място за словесен дуел.

Напоследък мнооого личностни конфликти, много спам и в резултат темите загубват смисъла си.

А ТУК ще го правите наволя!

Welcome!

предлагам на модераторите да прехвърлят тук мненията, които не са по темите

Редактирано от Еси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления за темата.

Но според мен човек(модераторите) би ли се справил с ''лавина'' от мнения

не по темите? :) Според мен не.

По скоро потребителите трябва да се замислят преди да започнат словестните(личностни) дуели, че не са на подходящото място(тема).

Редактирано от bee_bg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: bee_bg! Особено за последното изречение!

Благодаря на Еси за темата!

Преди време и аз се опитах да отворя нещо подобно и да правя точно това, което сега предлага Еси, но това предложение беше прието като нарушаване на личната свобода на потребителите да покажат себе си в пълния си блясък. Тогава реших, че най-добрият начин да покажем на самите потребители кое точно пречи на разговора в темите и ги разводнява и спамира, е да ги оставим за известно време непочистени. Така вместо да предполагаме какво ще се случи, имахме свободата да го наблюдаваме.

Мисля,че сега вече ще имаме чудесната възможност да прехвърляме тук заяжданията на личностна основа, а в разговорките - чешенето на езиците ей-така за разнообразие. Разбира се - всеки е свободен да го прави където поиска, както и всеки е свободен да намери след известно време в темите само онези постове, които отговарят на заглавията им.

Е, вярно е че ще имаме работа, но почистването на дома е приятно занимание :) .

Ако авторите на преместените мнения имат възражения, моля да се обърнат към модераторския екип през специалния бутон "докладвай".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да

чистене трябва и то навреме

но да не е с перце а с метла .

По този повод един виц:

''Една мутра го блъснала парната машина

отишле му на свиждане , а на печката чайника започнал да свири и да изпуска пара

мутрата скочила и почнала да налага чайника, попитали го какво прави

''убивам'' го докато е още малък.''

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Имам един голям приятел - човек без формално образование, с доста сурови представи за живота, израсъл в уличната джунгла, при все това съхранил финеса на сърцето си. Много го бива в бойните изкуства и ми е "учител" по темата. Та, той винаги се е придържал живо към максимата: "Докато един мъж не го набия, а една жена не я ***** - не мога да ги разбера". Отначало му се смеех на акъла - с годините започнах да оценявам, че това е един от най-кротките и толерантни хора, които познавам - аз не бих се сбил с него...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Я! Много ми харесва идеята да има място за дуели! Това по принцип би трябвало да направи останалите места по- мирни! Обаче мисля, че ще бъде по- ценно не модераторите да местят тук дуелите, а самите дуелиращи се да си провеждат турнирите тук!

Обаче ще да трябва някак да има правила на дуелиране... Например- предизвикващият дуела предлага на предизвикания да избере темата? Освен това- кога ще трябва дуелът да се счита за прекратен? Може би всеки от дуелиращите се да поканва по двама секунданти? Да дават мнения и точки на отговорите? И след три отговора- който събере повече точки- побеждава? А ако са наравно- не може да предизвика същия противник по същата тема?

Да?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене няма лошо в незлобливото "дърдорене", както го нарече Азбуки. Това СПОДЕЛЯНЕ е приятно, внася топлота и близост в общуването, помага ни да се опознаем по-добре като хора. Насочва ни кой докъде е стигнал, как може да си бъдем полезни един на друг. Но на общуване от този тип мястото не е в тема "Дуел". Де да ни бяха такива "дуелите"! Например добронамерени шеги - няма лошо. Докато си редактирам поста виждам, че именно такива са се появили и това много ми харесва!

Всичко се развива, развива се и това място. С голямо огорчение след дългото си отсъствие видях, че мястото се е развалило в определено отношение. И не просто го видях, но и усетих на собствения си гръб. Понеже съм мека и простителна по характер, бързо ме надушиха. Сега разбирам защо се е развалила атмосферата тук като цяло - заради политиката на преголяма търпимост от страна на модераторите. Тази преголяма търпимост е влязла дори и в техните редици, както забелязах вчера.

В една зала за непушачи един да си позволи да запали цигара разваля въздуха на всички, освен това и други като него се чувстват свободни и се одързостяват да правят същото. В крайна сметка чиста атмосфера в определени моменти тук просто няма! Ние, които искаме да дишаме чист въздух, какво да направим? Аз просто си излизам от такова място, не съм длъжна да търпя и да се задушавам. Нито пък да се боря за чист въздух, щом управителите нямат нищо против той да си се замърсява - да видим още колко. Нужно е проветряване и почистване, нали?

Тема "Дуел" - ами оставете я, щом има нужда. По-добре да се пуши само в една стаичка. Всеки може да си покаже какво струва. Умните ще се ориентират кой какъв е. Ако не им хареса атмосферата, просто няма да четат тук. Това в контекста на създаване на темата за решаване на лични спорове. Все още мисля, че място им е на лични съобщения. Иначе дуелите могат да бъдат и конструктивни.

Идеите и принципите, заложени от създаването на Портала са основният камък, който не бива да се поклаща, още по-малко да се отмества. Тези идеи и принципи, заедно с установените правила за цивилизовано и добронамерено общуване тук целят подпомагане на всички участници по пътя на съзнателния живот. Какво се получава на практика? Дребнаво заяждане, обиди, уязвяване... Отговарят ли на Духа на това място? Мога още много да кажа, но ще се въздържа - заради тези, които искат да дишат чист въздух тук. И от уважение към самото място, и създателите му.

Когато един човек влезе в Духовен Дом, например Църква, има някакво чувство да не прави определени неща, да се държи достойно. Държи се добре и с останалите, които са в там. За мене този Портал е Духовен Дом. Ревнувам да се запази чистотата му, да не се превърне в ... нещо друго. Интернет е необятен, сигурно който има нужда, може да си намери място да се заяжда, да се прави на повече от другите, да ги унижава и злепоставя, да прави интриги, да настройва останалите срещу някого... каквото си ще! Учителят на това ли е учил, считал ли е подобни отношения за нормални, допускал ли ги е сред последователите си? Проповядвал е уважение и достойно поведение дори и към "враговете", към инакомислещите.

Нека да пазим чист този Духовен Дом, който е създаден в чест на Учителя и има Неговата благословия!

П.П. Багира, хареса ми предложението ти за конструктивно водене на дуели, нещо като игра. Обожавам игрите!

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Latina, разбирам какво искаш да кажеш, но такова развитие е неизбежно на един по-голям форум. Наблюдавала съм го толкова пъти. Докато са малко хората, някак си е лесно, като станат много е трудно. Разбира се, може да има и крути правила, но тогава възниква въпросът какво и кога да се модерира. Това е доста голяма отговорност и главоболие и не мисля, че на модераторите им се занимава (поне аз така предполагам).

При една голяма група от хора конфликтите са неизбежни, но те и изясняват много неща. Дотолкова доколкото не става наистина грозно (нецензурни изрази и подобни), някак си се търпи. В повечето случаи хората не търсят конфликтите, а става някакво недоразумение. И когато се е получил конфликтът, не им е кеф, но трудно се спира колелото. Пък и понякога е добре да го оставиш да се извърти.

Да си имаме тема за дуели намирам за забавно, същп както и предложенията за регламент на Багира :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, съгласна съм с тебе. Цензурата не бива да е прекалена, нека има свобода на словото, в рамките на правилата. Правилата са добри.

И без нецензурни изрази може да се ранява здравата, да стане твърде грозно.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През 1923 година е създадена Арбанашката комуна, която просъществува до 1926 година. Предлагам ви малка част от разказа на Петър Камбуров, която би осоветлила донякъде поставените въпроси.

"Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от 100 души по-свободни/пенсионери и др-/ бяха останали начело с Учителя като на курорт.

Минах през портата на Бостанджиевата градина и като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих”Братство,единство”. Всички ме поздравиха с „добре дошъл”. Отдалеч още видях Учителя, изправен пред колибата. Отидох най-напред при него, поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е,Петре, кажи сега колко изкара в София?” Разказах му подробно всички перипетии през които минах в продължение на един месец като каруцар в София Учителя ме слушаше усмихнато и най-накрая каза:

-Отлично си изпълнил задачата.

Рекох:

-Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят.

Зимата на 1925-1926 година горе –долу изкарахме добре, понеже все още имаше пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак.

През лятото получихме 1000 кг.ечемик, изпрат от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер.

Приятелите си внушиха, че неуспеха в комуната се дължеше на обстоятелството, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре, но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят! Освен тати през всичкото време работеше в печатницата в Нова Загора и поддържаше учещите Косю и Танка. А мам абеше най-здравата греда в комуната. Тя месеше, готвеше, переше, чистеше и пр., но и тя трябваше да си отиде.

Но за да не бъда голословен, преди да предложат на мен и на Марин това си решение, те отишли при Учителя. Той по това време беше пристигнал в Търново във връзка с прехвърлянето на инвентара в София, където през август същата година /1926/ щеше да се състои събора.

Наистина, Учителя одобрил тяхното решение- да се махнат старите. И те, въоръжени със съгласието на Учителя, смело ни го казаха в очите.:

-Не щем старите. Ако те си отидат, работите ще тръгнат. Това каза и Учителя.

Ние с Марин сме в недоумение! Не допущахме Учителя да е одобрил това и предложихме всички да отидем в Търново и да говорим с него.

Отидохме. Учителя каза:

-Да, за старите ще бъде по-добре временно да отидат в Каданлък. А вие двамата с Марин ще отидете в София с каруцата. Там ще работите през лятото.

-Добре,Учителю, щом Вие казвате, ще изпълним всичко.

Преди да заминем за София, имахме още една среща с Учителя.

Един предиобед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред колибата на разговор. Учителя се интересуваше от живота в комената и с голямо внимание и интерес питаше за всичко.

След като му разказахме всички по-интересни събитие в живота ни, Учителя каза:

-Идеята за комуналния живот е излязла от божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се стрева, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се приближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята.

Запитахме го:

-Ами дотогава как ще живеем?

Учителя каза:

-Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства- на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си.

Върнахме се в Арбанаси. Събрахме багажа на мама и тати и ги приготвихме за път. В това време дойде Учителя. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза:

-Учителю, на Катеринка й е много мъчно , че напуска комуната.

-Нищо-каза Учителя- те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добра за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам в София да полаботят с конете и каруцата.

Мама и тати отпътуваха за Казанлък, а ние потеглихме за София.

Но с това работите в комуната не се оправиха. Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили нито запален огън, нито ядене и затова след два дни всички се разотишли по домовете. Комената се развали. Учителя сам я развали.

Поуката от направения опит е, че всеки член на комуната трябва да е готов да дава, да се жертва, а не само да взема. Нямаше я любовта, за която пеем."

/По спомени на Петър Камбуров/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

За другите не знам, ама на мен Марс и Плутон ми разкриха няколко апокрифни блаженства, които що пък да не взема да ги разпространявам ей така, без повод...Както си прочитах новините в СНОБ-а (СамоНаписващ се Окултен Би*лежник), в новопоявилия се раздел "планетарен бюлетин", се натъкнах на тези апокрифни блаженства...а освен това, по повод на другата тема. за човешкия образ на Марс, чиято снимка се разпространява напоследък, самия Марс е "пирографирал" освен това и какво се "чува" от въпросния субект. "Ади ма како/бате..дай некой лев да ти гледам и да ти познавам...." Но, да не забравя за блаженствата:

-блажени чешещите се, защото [може би] ще вземе да спре да ги сърби;

-блажени са форумните потребители, защото може да си правят колкото си искат словоприношения (словоприношението е ритуал в знак на почит към Богинята на Дискусионните Ситуации, чието име е непроизносимо, но пък за това си има сносна абревиатура- БДС);

- блажени за лежащо-отпочиващите, защото за тях са създадени семинарите;

- блажени са пътниците по клинични пътеки, защото са си платили пътния данък на здравната каса- пък..и за да има смисъл от Гнойната и Травматичната сутри...

- блажени са постещите- като им свърши поста ще се облажват...;

-блажени са блажещите, стига холестерола им да е в нормални стойности, в този живот...че в друг знае ли се...;

-блажен е всеки с уайърлес-кънекшън, защото това е бъдещето на виртуалното царство...

Има и още блаженства, които са все още ненаписани...като им дойде времето, може да извадя "блаженства"-бета версия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно сигурно и доказано е, че телата във Вселената си взаимодействат. В момента на раждането в зависимост от положението си различните небесни тела оказват влияние върху човека и по-конкретно върху определени мозъчни центрове. Тези влияния продължават и се изменят през целия живот. Изумена бях от точността на Линда Гудман, световно известен астролог, но се убедих, че и тук имаме вещи съфорумци-астролози. Примерът с Луната е неоспорим, но съвсем не е единствен, разбира се. Любознателността е лекарство срещу тесногръдието.

И да добавя - Беинса Дуно също е изучавал астрология. Той е Учител и ти му вярваш, нали, Психотроник?

Въпросът не е да спорим заради самия спор, а да стигнем до нещо конструктивно. Но ако има пара за изпускане, сега и тук е моментът... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

УЧИТЕЛЯТ

Беше най-големият ден в годината. Слънцето се спускаше на запад златисто, доволно, след като щедро се беше раздало на всички. Скалите бяха топли. От горите идеше лъх на балсам. Ние бяхме се разположили около нашия любим Учител

на самия връх. Наоколо беше чисто и светло, като в кът от рая. Сред общото мълчание един брат запита:

— Учителю, кажете ни нещо за Вас, за Вашата работа.

Учителят дълго време мълча и после каза:

„Аз постъпвам по един естествен метод. Не казвам какви елементи съдържа хлябът, но казвам: „Изяж този хляб и ще имаш полза."

Който иска да се наложи на хората със своето учение, той не им дава вода от шише, а трябва да ги заведе на извора, оттам да почерпят.

За мене казват: „Ти си свят човек." Оставете това, не е важно кой съм.

Ти ще гледаш доколко може да се ползваш от мене.

Благодари на Бога, че си намерил този извор, който тече, а пък за мене нищо не говори.

Някой казва: „Дали е от Бога?" Щом можеш да се ползваш от извора, от Бога е.

Желая да просветнат делата на тези, върху които е работено. Следвайте не мене, а Божията Любов.

Има нещо необикновено в света, то е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта.

Нямам никакви лични съображения. Искам да изпълня Божия закон. Каквото ми каже Бог, това казвам и това върша.

Когато Господ ми каже да отида някъде, аз зная, че там хора¬та имат нужда от мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да се освети Неговото Име.

Бог е бил толкова добър към мене, че аз искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да следвате моя пример. Вие познавате ли ме? Ще кажете, че съм ви проповядвал. Засега само ви подготвям.

Вие казвате, че много неща зная. Това е вярно. Аз живея в този свят и онзи свят едновременно. Когато отивам на Слънцето, движа се с бързина по-голяма от тази на светлината. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешкото око не прониква. След това пак се връщам. Имам апарат, с който могат да се видят и най-отдалечените слънца.

Всички можете да опитате тези неща. Кога? Когато развиете в себе си тези дарби, които Бог е вложил във вашите души. Но за това от вас се иска разумност.

Правя духовни опити, които изискват специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онези, които са готови с Любов и безкористие да служат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За закачки нямам време - писал съм го и преди. Не съм въвел аз понятието "пренатален грях" за да обясня как може слепороден да е бил с грях по-време на раждането си щом идва за пръв път на Земята, обясниха ми го проповедниците.

Религията и светогледа вървят заедно и те трябва да се изпитват и проверяват, а тогава важи правилото "Няма религия по-горе от истината". Колкото и субективни да могат да бъдат изжияванията на духовните реалности за различните религиозни системи/светогледи, те неминуемо имат обща логика и тя си заслужава търсенето.

Ти, Диане, си говориш с проповедниците?! Охо! И те ти обясниха, че ако не си прероден и в същото време си сляп по рождение, то имаш “пренатален грях”? Занимателен разговор ще да е било това; и при всички случаи не е напомняло на някакви “закачки”.

Според християнската ортодоксия всички християни носим първородния грях (Павел), а според думите на Исус (и отново на Павел), грехът се вменява на човек, за да може да се прояви благодатта. За един атеист (по сърце) това може да звучи несправедливо, но подобна религиозна теза изисква осмисляне, а не заместването й с опростенческото разбиране за пренаталния грях.

----

Надявам се, всички които нямат време и в същото време са участници в тоя форум, да използват ценното си време, за да целуват жените си – например, а не да се чудят как да увеличат брутния вътрешен продукт. Щото да нямаш време си е карма. Тежка карма!

Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да бъде волята ти. Сигурен съм, че си прав - и нека егото ти бъде помилвано и успокоено...

Приятна вечер, приятели!

Сърдечни поздрави: Орлин

Нима смяташ, че изкривената ми представа за реалността се опитва да се наложи?

Предположението което изказваш, че нямам лично спокойствие само ми показва, че правиш прекалено много предположения. Всъщност, отчитам факта, че досега не си ми задал нито един въпрос. "Виждаш" ме като развълнуван егоист, копнеещ да покаже колко е прав. Смяташ, че имам нужда от това. Свързвам го с термина:

"Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти."

Сигурен съм, че си с нагласата, че в момента ми правиш голямо добро.

Само един въпрос ме интересува: Защо ги вярваш тия неща?

Аз имам едно нескопосано обяснение: за да вярваш, че ми липсва спокойствие, усещаш отсъствието на собственото си. Или искаш да кажеш, че знаеш по-добре от мен какво чувствам аз? Това е нещо като да си мислиш, че си по-добър от мен? Нещо като его ли е това?

Мога, да ти кажа, че не знам как се чувстваш. Милостив или търсещ милост, защото думите ми те "нараняват"? Ти си знаеш най-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, нека те питам: ти имаш грижата за собствената си сърдечна чистота, или имаш грижата да създадеш представа за собствената си сърдечна чистота?

Погледни отговора, който си дал на Mecholari. Съгласяваш се с него, пожелаваш му приятна вечер (на всички и в частност на него), отправяш сърдечните си поздрави, но…! Но мислиш, че егото му трябва да бъде помилвано и успокоено. Това каква форма на съгласие е? Къде е сърдечността? В нежеланието да му отговориш?

Психологията е наука, която се нуждае от изключително високо ниво на критичност, а ония, които се опитват да подминат тая критичност, никак не подхождат на психологическото знание. И когато някой иска да подложи на критика познанията и позициите, които имаш, ти наричаш това “злобуване”. Но виж каква е твоята “критика”: ти не приемаш нечия психология по два основни “аргумента” – пристрастие и авторитарност. Докато Mecholari ти говори по същество, за предмета на психологическите разбирания, ти се отплесваш от какъвто и да е психологически прочит и виждаш страсти и лична власт там, където трябва да виждаш когнитивни слабости.

Как може да напишеш тъй дълъг пост и в същото време да нямаш време да говориш върху един конкретен психологически въпрос? Отговорът на тоя въпрос е в първото изречение на моя пост.

СИгурно съм страхотно сърдечно замърсен. Относно представата - право на всеки е да има каквато си иска представа за каквото си иска, в случая за моята невзрачна личност ... :) Аз съм пределно откровен. Ня някои допадам, на друг не - нормална ситуация... За представата - ти какво проектираш с този въпрос? И с теб как се разговаря - нищейки философия с предъвкване на психоаналитични рахат локуми или в стил съгласен с теб или в стил "като говориш с мен ще мълчиш"? Определен оникой от трите варианта не ми допада...

Психологията като наука и подхождането или не на "онези" - прав си, иска се критичност, включително и към себе си. Може би не съм подходящ за психологията наистина. Не съм достатъчно критичен, дори не желая да се вкопча отчаяно в егото си и да го милвам в наслада доказвайки се пред съфорумците си или пък да си го покритикувам критично, заливайки го със сярната киселина на критичния перфекционизъм към себе си и другите. Ах, представяте ли си? Всъщност защо ли да не се оттегля - има свободни места за уличен хигиенист, за това все ще стана ... :):):)

Ом Мани Падме Хум!!! :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно си много чист сърдечно. :rolleyes:

Извинявам се, ако съм офф топик, но какво значи :Ом Мани Падме Хум?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Скъпоценност в лотоса" буквално. Смислово: Поклон пред истинската същност в храма на тялото ми!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И с теб как се разговаря - нищейки философия с предъвкване на психоаналитични рахат локуми или в стил съгласен с теб или в стил "като говориш с мен ще мълчиш"?Орлин

Хей, аз желая да говориш, а не да мълчиш; дори желая, като говориш и не съгласяваш с мен, да имаш грижата да се обосноваваш? Ето имаме тема: какво е психотерапия (например когнитивна психотерапия) и какво е психоанализа? Защо да не проведем едно паралелно изложение, да се спрем на конкретен предмет в разговора.

Hip казва в своите “директиви” до всички, че съм искал да побеждавам в спор, нека разсея това: аз желая да загубя спор! Или – за да не е войнствено – по-скоро желая да чуя добри аргументи и да се докосна до добра психологическа подготовка. Само онзи, който симулира такива, избягва подобен разговор. Щото всеки, обичащ психологията (и висшата математика) с радост би провел разговор по нея.

За представата - ти какво проектираш с този въпрос? – Орлин

Ето – проекцията! Чудесен въпрос. Искаш ли (знам, не искаш) да си говорим за това “кога има проекция” или “как да различаваме проекцията от обективната представа”. Понеже аз мога да обясня защо в случая не се проектирам и защо ти ми вменяваш проекция, за да не отговориш (най-вече на себе си) разиграваш ли сърдечност или наистина си сърдечен.

(Аха, прехвърлил си постовете в тема "дуел". А готов ли си за дуел?)

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Скъпоценност в лотоса" буквално. Смислово: Поклон пред истинската същност в храма на тялото ми!

Харесва ми тази мантра! Защото "лотос бял е твоята душа".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако ти се плати хонорар, ще те мързи ли по-малко?

Ха-ха, селсал, ти сигурно вместо хонорар ще поискаш от пациентите/клиентите ти да аргументират позицията си :)

Все пак да не забравяме, че в тази тема отношенията са малко по-различни. Поне аз до сега не съм видял желание от някой да навлезе истински в позицията на другия. Дали това ще стане с хонорар или без хонорар (вероятно можем да използваме и думите доброволно или по задължение)... Ами хонорара не трябва да се превръща в цел и трябва да е разумен. Ама в случая с вас тримата става въпрос за спор (пък бил той и воден културно, без намесване на лични чувства), а не за професионални отношения, така че не знам какво общо има хонорара. Липсва основното - едната страна да е заинтересована (с или без хонорар) да помогне на другата.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ехааа, дуелче!

Но не и дуел. Защото последните се свързват с аристократичната и честна игра. При която има красиви правила - например едно от тях е равностойната позиция на двамата дуелиращи се. А тук тя не е такава - първо поради спора между обикновен участник и модератор. Второто Орлин сам го призна по-горе.

Диана, ти секундантът в дуелчето ли си? Или Атлантида. Или Латина. Е, те станаха доста... А, не, не - една била, една и съща секундантката.

Да не ме разберете погрешно, аз нямам нищо против дуелите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поне аз до сега не съм видял желание от някой да навлезе истински в позицията на другия.Станимир

Сигурен съм, че разбирам напълно онова, което казваш във всеки свой пост. Мога да го изразя със свои думи по начин, чрез който ти ще разбереш, че съм те разбрал. Мога, разположен в твоята позиция, да кажа нещо, което да развие мисълта ти, и да даде възможност на теб, на свой ред, да развиеш онова, което съм предложил. Това ли наричаш “навлизане в позицията на другия”, или имаш предвид нещо друго?

И аз – като всеки човек – желая, каквото казвам, да бъде разбрано в смисъла, който съм вложил в него. Но! Не желая онзи, който би ме разбрал, да се съгласи с мен. Напротив, иска ми се другият да прояви осторожност и да потърси местата в моите думи, които не съм обмислил добре, пунктовете, които съм пренебрегнал. Така аз прозирам човека в другия, получавам сериозно и наистина другарско отношение.

Вярно, има хора – и те не са малко, – които не е подходящо да бъдат подлагани на подобна другарска критичност. Поради тая причина във форума аз никога не я проявявам с ония, които пишат тук, като изразяват предимно емоции, нови впечатления и изобщо искрена откритост. Винаги подбирам тези, които имат изградена позиция, развили са в главите си теоретична концепция и в постовете им личат контрапозиции, които те своевременно са отхвърлили.

С тоя подход аз се докосвам до истинската интелигентност на другите, а и – което важно – разбирам доколко емоционално подготвени са за подобна ситуация. Човек твърде често избира да претендира от другите добри обноски, точно в миговете, когато трябва да е малко по-искрен със себе си, което означава: да развие по-добре виждането си, или ако трябва да го преоцени.

Ха-ха, селсал, ти сигурно вместо хонорар ще поискаш от пациентите/клиентите ти да аргументират позицията си – Станимир

Искам човек да има позиция, а не да се тръшка, че не е разбран; искам човек да не се крие зад правото на гледна точка, щом гледната му точка вече от нищо не се поддържа; искам когато някой каже нещо да не бяга след това, за да не чува нищо друго, освен себе си.

За да помогна на някого – ако мога – в душевна неприятност, никога не бих взел пари. (Ти би ли го направил?) Както и не обичам някого за пари. Но пък има хора, които вземат пари, когато помагат на душевно страдащите, и хора, които вземат пари, за да обичат. Това е истината, другото са социални замаски.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А на мен ми се струва, че хората си търсят постоянно причина, която ги кара да се чувстват "по-добри" от другите. Това е игра на техния егоизъм. Един се крие зад дипломите и "висшата си математика", друг зад "безплатната си любов", трети, че знае как да постъпи "по-правилно" в дадена ситуация, или пък е "над безмислените спорове", но на мен ми се "привижда", че зад всичко това стои мотива "аз съм по-добър от Вас". И в "победата" и в "благородното отстъпление" всеки рекламира собствената си философия и "знае", че ако всички бяха такива, света щеше да е "по-добър". И това го осъзнах, защото сам ги "играех" игрите и понякога все още ги играя, но усещам, че те не ми носят нищо хубаво. Напрегнато търсейки "доказателства" за "добрината си" усещам, че губя спокойствието си. А ми е толкова хубаво да го имам. Това не е като тежеста да "лекувам" хората, да бъда Петър Дънов или Иисус Христос. Или пък да "преподавам" като на първолаци. Ако можех щях да им подаря "спокойствие" за да го опитат. Но не мога. Сами ще си го заслужат, когато спрът да бъдат "по-добри".

А сега можете да кажете, че аз се крия зад спокойствието си. Ами давам ви да го опитате...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×