Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Венцислав_

Думите

Recommended Posts

Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

Старо езеро

жабешки скок -

пльок!

Башо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Благодаря Дина
:3d_146::3d_046:
Някои неща с думи не се обясняват те се усещат.

И сега, ако някой е следил нещата как се развиват, не би могъл да отрече това което казах за менталните войни :). Е, красиво е все пак, всичко има своята красота дори когато те ограждат и атакуват от всички страни. Все пак, хубаво е когато нещо или някой обединява хората :). А сега- Бог да те Благослови Дина! По-хубави думи от това здраве му кажи.

Редактирано от Лагорда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коя е най-великата дума?

Може би "защо"?

А защо хората се интересуват?

Защо хората отчаяно търсят себе си в другите?

Естествено отговора започва със защото, но как свършва?

Думи.Защо хората ги крещят?

Няма смисъл от тях.

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy: Коя ли е ДУМАТА, която най - често е изговарял Учителя в беседите си :thumbsup:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Любов, Разум , Светлина . Мисля ,че и трите са най-често срещани .

:smarty: да, действително Учителя Беинса Дуно много често е използвал тези думи,

но все пак думата, която най - често е изговарял Учителя в беседите си е думата ТРЯБВА :hypocrite::king::angel:

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен думата трябва не ми харесва; особено когато я изричат хора много под ранга на Учителя. Аз избягвам да я употребявам.

А защо ли в много беседи забелязвам, че П.Дънов казва "нужно е да разберете ...", "нужно е да развиете в себе си ..." и т.н.? Или кой каквото иска, това вижда? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дори и да кажеш, че някой трябва да направи нещо, все още не означава, че го задължаваш да го направи, а просто, че ти за себе си си сигурен, че това е правилния път на действие. Значи тя, за разлика от думата "нужно е" изразява сигурност в това, което се казва (това все пак не гарантира, че казаното е вярно). Ако се разгледа и думата "необходимо е", ще се види, че тя е най-задължаващата. Тя показва нещо което не може да се обходи (заобиколи).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest N_Damianov

Много хубава тема : " Думите, Слагат ли ни те ограничение? "

Елементарно и абсолютно ясно за всички е ,че думите подобряват комуникацията между хората ...

Та няма да се върнем в каменната епоха и със звуци "Уъ-уъ-ууу ,я-я-яяя ,ауууу ..." да кажем

"искам да ям" - примерно! :)

От праисторически времена насам обаче човек все повече се нуждае от подобряване на комуникацията си със себеподобните т.е. увеличаване на неговите материални потребности водят и до нови и нови измишльотини,които с времето се наричат "думи" ! :)

Тук може много да се приказва ...,но важното е могат ли думите да осветлят духовните търсения на един човек? - мисля ,че много трудно ,ако думите не се трансформират в Слово ?

Думи в Слово ...Как става това ? - че ако знаеха всички,нямаше да има ученици на земята...Всички щяха да са Учители.

Всички неуспешни опити от хората за претворяване на Думите в Слова са произвели много "Професори"./често отпред се слага и прилагателното "дървени"/ :)

Та има една енергийна компонента,която в съчетание с думите дава Словото,което е необходимо за израстването на човешката душа.Тук може и да се отбележи ,че тази енергийна компонента не се предава по писмен начин и всеки опит да "фиксиране" на Слово ще бъде безуспешен !

Тогава защо са книгите,когато в тях няма Слово? - Мисля ,че чрез книгите работи Духът ,който напътствува хората и от книга на книга да намерят Пътя и да стигнат до ниво да приемат Словото! :)

А как се приема Словото без жив Учител ? - тема на други размисли ! :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са средство за общуване.За мен не е толкова важно какви думи използваш,а какъв енергиен заряд влагаш в тях(мисли,чувства).

Може и да греша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са средство за общуване.За мен не е толкова важно какви думи използваш,а какъв енергиен заряд влагаш в тях(мисли,чувства).

Може и да греша.

За мен е важно да намеря точната дума,която да изразява най-добре чувството ми в момента на говоренето.Ако събеседника не само слуша,а те разбира,недоразуменията се избягват.От известно време думите не само не ми стигат,но ми се струват бледи,за да изразят усещания.За тях е необходим поетичен език.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите наистина са важни катомаркери, но в същото време могат и да подвеждат. Но за това вината не е тяхна, а

изцяло наша, тъй като сме на различно поле на съзнание и поради тази причина сме

склонни да им придаваме различно значение. Освен това те не могат адекватно да изразят

това, което чувстваме и преживяваме. Дори се забелязва, че колкото по-висше е

преживяването ни,толкова по – отчетливо изпъква това. Да, могат да бъдат красива

опаковка, която много силно да въздейства, ако е в съзвучие с нас по някакъв начин, но не бива дори и за миг да забравяме, че те са само форма, не и същност. В противен

случай попадаме в тяхната клопка. Особено уязвими са филолозите, които са поддатливи и могат да се упоят от магията на словото! А за да създаваш тази магия, първото необходимо условие е

да станеш проводник - защото в мига на творчество

истинският творец дава възможност на Небето да целуне земята. И То (Небето) му е

благодарно, а и творецът е благодарен на Небето, Което е благоволило да се прояви чрез него. За да се стигне обаче до това, е необходима усилна вътрешна работа по

изпиляване на егото,което е пречка за проводничеството. Безусловно думите са

важни, но нека да не им придаваме по-голямо значение, отколкото им

подобава. Понякога тишината на един човек или на двама може да е много

по-дълбока изразителна и многопластова, отколкото думите. А що се отнася до душите - те могат

прекрасно и хармонично да се сливат и без думи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите наистина са важни като маркери, но в същото време могат и да подвеждат. Но за това вината не е тяхна, а изцяло наша, тъй като сме на различно поле на съзнание и поради тази причина сме склонни да им придаваме различно значение.

Да, във всяка дума (било то като писано или изречено слово) има кондензирана светлина (информация и знание) и тази светлина преминава индивидуално през всеки по различен начин, предвид индивидуалните ни характеристики (интелектуални, психо-емоционални, духовни и т.н.). Но, не съм съгласна, че ТЕ са маркерите. Напротив, ние сме маркери, които се подвеждат от собствените си предубеждения и тълкуваме различно "видяната" в думите светлина.

Да, могат да бъдат красива опаковка, която много силно да въздейства, ако е в съзвучие с нас по някакъв начин, но не бива дори и за миг да забравяме, че те са само форма, не и същност. В противен случай попадаме в тяхната клопка.

Тук си противоречиш с горното си мнение...

Напротив, думите си носят много точно съдържание, но ние напъхваме неговата интерпретация в различна опаковка, според собственото си възприятие, отношение и разбиране..

Понякога тишината на един човек или на двама може да е много по-дълбока изразителна и многопластова, отколкото думите. А що се отнася до душите - те могат прекрасно и хармонично да се сливат и без думи.

Това е нещо различно.. И е вярно само понякога. Тишината често е просто мълчание и много рядко е "хармонично сливане" на душите. Последното е възможно само при резонанс на души, при които има обмен на въпросната кондензирана светлина (информация и знание), отвъд думите. А това, знаеш, че става рядко и зависи от степента на отделеност на душите от материалното.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...те не могат адекватно да изразят това, което чувстваме и преживяваме. Дори се забелязва, че колкото по-висше е преживяването ни,толкова по – отчетливо изпъква това.

Мисля че това е искрено и е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еееее, как бе...

Ето, колко ясно звучи - "висше преживяване"...

И мен също не ме побират думите сега за да изразя отношението си.

Добре, че има емотки...

:3d_161::3d_029::3d_077:

:3d_125:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дума – мисъл – идея. Думата разбира се винаги е нещо конкретно, но изричайки я ние никога нямаме за цел да предадем самата дума, а определена мисъл. А мислите ни в повечето случаи са неясни дори и за самите нас. Думата е като тялото на човека – то има някаква (относително) определена форма, но то не е самия човек. Последният не е нещо определено и никога няма да бъде. Колкото в по-голяма дълбочина вникваме през думите на някого, толкова по-неопределени стават нещата. Ако продължим дори и отвъд идеята ще достигнем до някакъв принцип, който е вечен и неизменен, универсален и неподлежащ на словесно дефиниране.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

колко ясно звучи - "висше преживяване"...

Мисля че когато някой се е опитвал дълго и безрезултатно да опише нещо божествено което е преживял, той много добре разбира думите на Борислав.

Колкото в по-голяма дълбочина вникваме през думите на някого, толкова по-неопределени стават нещата.

Интуицията някак успява да интегрира значенията и да се справи с разбирането. Но дори тогава може да се окаже че говорещият и слушащият имат пред вид различни неща, макар и двете значения да са верни.

първото необходимо условие е да станеш проводник - защото в мига на творчество

истинският творец дава възможност на Небето

Да. Тук е много на място един цитат от Локатор в темата "Мисли за думите":

Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. ...когато евангелистът казва: „И Словото стана плът и всели се между нас“, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека. Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества... Те са нещо велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. ... когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото.

Аз съм чувал веднъж това слово. Беше като бликаща светлина ангелският руски език на Небесната Русия. Изобщо не може да се опише с нашия български или със съвременния руски. Всяка дума беше част от неземна поема издигаща се нагоре в радост и любов. Говореше се само в мерена реч. Сигурно друга беше невъзможна. Най въздействащото свойство на този език-музика беше красотата. Нямаме такива думи сега в земните езици. Нарекли са Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният. Ето такива думи ми трябват, а ги няма.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×