Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Поучителни истории от Учителя - 2

Recommended Posts

"Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си една цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - тя била цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. От парите, които получил за цигулката материалните работи на цялото семейство се оправили.

Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили някъде на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви един виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири на нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашия живот. Какво повече може да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз, или учен, и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея."

Из "Малкият брат", 01.01.1939 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Един пътник минавал през една гъста гора. В торбата си той носел хляб и шише, пълно с мед. Като се уморил, той седнал под едно дърво да си почине. На дървото отгоре седяла една маймуна. Пътникът извадил хляба и меда от торбата да си хапне. През всичкото време маймуната го наблюдавала какво прави. Като се нахранил, той бръкнал с пръст в меда и започнал да маже с мед дрехите си. С това той искал да залъже маймуната, да я привлече при себе си. По едно време пътникът задрямал. В този момент маймуната скочила ловко от дървото, взела шишето с меда и започнала да ближе от него и да маже тялото си с пръст, потопен в мед. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. С това глупаво подражание тя намерила своето нещастие.

Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват. Същият пътник разправя по-нататъшната история с маймуната. Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще й допринесе този часовник? За да вземе часовника си назад, пътникът измислил една хитрина. Той събул обущата си, намазал ги отвътре с мед и се престорил на заспал. Маймуната слязла от дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видяла че не може – обущата я спъвали. Пътникът веднага скочил, хванал маймуната здраво, вързал я и я занесъл със себе си някъде в Европа, като особен екземпляр. Съвременните хора често изпадат в положението на маймуната. Те възприемат такива идеи, които не могат да приложат, нито знаят къде да ги употребят, вследствие на което стават смешни, а понякога се натъкват и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е същество, което не разбира истинските отношения на нещата. Маймуната има почти толкова заложби, колкото и човекът, но няма съответни органи да ги прояви. Един ден, когато тия органи се развият, тя ще прояви своите заложби."

"Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря. При първия удар още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!“ Той разбрал колко може да издържа и дали има смисъл да се противопоставя на закона. Разумният човек лесно се учи от страданията. Глупавият, обаче, страда много и пак не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урок от тях."

Права мисъл

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Няма по-красиво нещо от това, да владее човек някакво изкуство в съвършенство! Приятно е да слушате един певец с добре разработен глас. Приятно е да слушате един велик музикант. Когато слушате някой идеен певец или музикант, гласът му вибрира приятно, дълбоко чувство се излива чрез тоновете, чрез гласа му. Мнозина отиват да следват по музика или пение в Италия, Франция и другаде. Добре е да имаш за учител някой велик талант, но важно е и това, което криеш в себе си. Ако поставите един немузикален човек в музикално общество, и той ще започне да се развива музикално. Ще ви приведа един подобен пример. Имало някъде в Европа един господин, необикновено музикален, с тънко разбиране на музиката и със силно желание да пее, но голямото му нещастие се заключвало в това, че ларинксът му бил повреден, не могъл да пее. Тогава той срещнал една красива мома, която нямала музикални дарби, не могла да пее, но имала здрав ларинкс. Той правил следния опит: тя излизала на сцената, а той седял зад нея и силно съсредоточавал мисълта си към момата, да пее. И действително, тя пеела отлично. Обаче един млад момък се влюбил в нея заради пението й, като мислил, че тя самата пее тъй хубаво. Младият момък, от ревност към диригента, който я направлявал, гръмва един ден срещу него и го убива. От този момент момата изгубва способността си да пее. Тя сама не могла да си обясни, какво търси на сцената без глас, без дарба към пение.

Следователно, много от дарбите на съвременните хора се дължат на такива странични влияния от природата. Докато са във връзка с нея, те проявяват своите дарби, сили и способности. Скъсат ли връзката с нея, те изгубват своите дарби и способности. Този закон се спазва и в отношенията ни с Първичната Причина. Докато божествената мисъл е насочена към нас, ние всичко можем да направим. Нарушим ли някакъв Божествен закон, тази връзка се прекъсва, и ние ставаме обикновени хора.”

Из "Единният живот", 22.III.1932 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та казвам: Знанието човека го избавя от много нещастия. Знанието е, което те избавя от лошите условия. Има един анекдот, един роман е написан. Един цигулар, доста знаменит, тръгнал да направи зимно време една екскурзия. Носил със себе си и цигулката в кутия. Дошло му наум да направи зимно време една екскурзия по снега, но не му дошло наум, че има вълци. По едно време го загражда една глутница вълци, вижда, че му заграждат пътя, приближават се. Той си казва: „То се вижда, че всичко ще се свърши.“ Понеже обичал музиката, изважда цигулката и започва своето последно парче. Като свирил, то се въодушевил, върви и свири. Вълците наоколо, и те вървят след него. Като наближили, другите хора гледат цигуларя с една тайфа от вълци и казват: „Този шашкънин концерт им дава.“ Те го питат: „Каква е тази ексцентричност, да си играеш с живота?“ – „Остави се – казва – аз зная колко ми струва този концерт.“ Често и ние се намираме при лоши условия на живота и ни заставят някой път да извършим лоши работи. Искам сега да ви наведа този пример, че благодарение на своята музика, освободил своята кожа. Той не е знаел, че вълците обичат музика. Вълкът е доста музикален.

Източник: Скръб и радост/Благоприятни и неблагоприятни условия,21 лекция на МОК,ХVІІІ г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие седите и мислите: „Защо Господ направил света така?“ Вие боравите с всички ваши хипотези и теории, които са прави. Във всички работи постоянно имаме спънки. Човек мисли, когато нещата се свършени. Човек не мисли, преди да свърши нещата. След като свърши, тогава започва да мисли. Тогава е свършен факт. Вървиш по пътя, удариш си крака, започваш да мислиш какво вършиш. Казваш: „Аз не трябваше да си ударя крака, кой го тури, че няма ли друго място, че там ли трябваше да го турят, какви са хора, кой ги турил, те са невежи.“ Ти разсъждаваш. А пък ти, като вървиш по пътя, трябваше да гледаш, да мислиш. Ти си тръгнал и не мислиш, търсиш своето щастие по небето. Като се удариш в камъка, казват: „Онова твое благо от небето слезе на земята.“ Сега ще ви приведа примера за онзи философ, който вървял по пътя и бил зает с една велика задача да разрешава в живота си. Блъснал се в един камък и се спрял да мисли. Казва: „Кой турил този камък?“ Търси причините, защо този камък е на пътя. Блъснал си крака, боли го кракът. Но не пита защо го боли, но търси причините. Казва: „Болката е слаба, причината е камъкът.“ Сега разсъждава: Защо турих камъка на пътя, пък и защо той се блъснал в него. Дойде другата мисъл, да дигне камъка, разсъждава, или да не го дигне. Ако го дигне, какво ще стане? Седи той и мисли. Гледа нагоре, гледа надолу, разсъждава. Бил много беден човек, от философия осиромашал човекът. Скъсани обуща, дрехи скъсани, но философствувал, разсъждавал. Казва: „Разумно е да го дигна, защото и друг човек като мене ще блъсне. Той не знае да разсъждава, ще си счупи крака. Аз ще направя едно добро, да избавя хората от едно голямо нещастие.“ Напъва се, напъва се, търкулва камъка и гледа под камъка една торба. Интересува се от торбата, какво е скрито. Гледа вътре – злато. Казва: „С какво може да ми послужи тази торба, с какво може да си услужа? Кое е право?“ Гледа: „Обуща нямах, краката ми страдаха досега.“ После гледа: „Дрехите окъсани. Срамота е от хората, трябва да се облека.“ Започва той да философствува. Взема торбата и я носи. Питам сега, ако не беше философ, ако не разсъждаваше, щеше ли да дигне камъка и да поправи своето положение? Блъснеш се в една мъчнотия, спри се да разсъждаваш, защо е турена тази мъчнотия на пътя. Тя ще стане причина да измениш своето положение. Имаш едно страдание, страдаш, мъчно ти е нещо. Някой път можеш да знаеш защо страдаш, пък някой път не знаеш защо страдаш. Има страдания чужди. Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му. Този човек през въздуха праща и ти по твоето радио приемаш страданието. Не си ти, който умираш, друг умира. Казва: „Защо са тия страдания?“ Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре. Ти един ден искаш ли и ти да умреш като него?“ Ти страдаш, страданието всякога може да дойде. Никой не е изключен от страданието. Никой не е изключен в пътя на живота като ходи да не си удари крака някъде. Страданието ще дойде. И малки, и големи страдания ще дойдат, но всички трябва да мислите. Всяко едно страдание, ако го разгледаш туй страдание, то ще ти донесе силата, която е скрита. Под този камък ще намериш злато и обущата ще се поправят, и дрехите, и храната ще се поправи. Книги ще си купиш, пиано ще си купиш, автомобил ще си купиш, аероплан ще си купиш, ще си избереш хубаво място, дето да живееш. Вие седите и казвате, какво трябва да правите. Имате разрешението. Краката ви са един начин за разрешението на въпроса.

Опитване,проверяване,прилагане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?

Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам: и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!“

Новото разбиране на връзката в живота

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И тъй, докато сте в противоречия, вие се намирате в положението на онзи индуски земеделец, който хващал големи и най-разнообразни змии, слагал ги в една каца в колибата си и ги изнасял за Европа. Една вечер той забравил да намести капака на кацата и си легнал. Змиите отхвърлили капака настрана и излезли от кацата. Като се видели свободни, те плъзнали из стаята и се увили около врата на своя господар. Сутринта, като станал, той се видял цял обвит със змиите. Особено едно от кобрите така се увила около врата му и така го гледала в очите, че най-малкото помръдване би му коствало живота. Той успял да запази присъствие на духа и не мръднал – чакал отнякъде спасение. В това време в колибата влязъл слугата му, умен човек. Като видял господаря си в това положение, той веднага съобразил какво да прави. Внесъл един котел с мляко в колибата и го сварил. Змиите усетили миризмата на вареното мляко и веднага се отпуснали от врата на земеделеца и отишли към млякото."

"Ще ви приведа един пример, да видите как разумният човек използва злото. Един ученик не обичал учителя си и търсел случай да му причини някаква пакост. Един ден му дошла идеята да постави пред вратата на учителя си няколко големи камъни и така да задръсти входа. Учителят да не може да излезе. Както намислил, така направил. Донесъл няколко големи камъни и ги сложил пред вратата на къщата. Като видял това, учителят излязъл през прозореца, извикал един майстор, на когото поръчал да издяла стъпала от тези камъни, които поставил пред вратата на къщата си. Като го питали откъде е взел тези хубави камъни за стъпалата, той отговарял: „Един от моите любезни ученици ми ги донесе."

Истински поклонници

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съвременната педагогия се нуждае от нов начин на възпитание и самовъзпитание. В природата съществува метод, чрез който човек всякога може да си помогне. Той е изключителен метод. Дали той е изпитан и проверен, не е важно. Той всякога може да се опита. Какъв е методът, няма да кажа, но всеки може да го опита. За тази цел, човек трябва да мине през двете крайности: оптимизъм и песимизъм. От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. Като се намериш в средно състояние, ще опиташ този метод. Какво разбираме под „краен оптимизъм“ и „краен песимизъм“? Искаш да следваш в странство. Един приятел ти обещава да те поддържа. Ти си доволен, щастлив и казваш: „Наредиха се работите ми, ще замина за странство. Сбогом, неблагоприятни условия!“ На ума ти не дохожда мисълта, че може да стане нещо и да ти попречи да заминеш. Последният ден, обаче, приятелят ти фалира, остава без стотинка в джоба. Той казва: „Обещах да те поддържам, но изгубих всичкото си богатство – нищо не ми остана“. Отчаян, обезсърчен, ти решаваш да се убиеш и тръгваш към близката гора. Търсиш здраво дърво, да се обесиш на него. В този момент срещу тебе излиза една мечка. Като я видиш, ти се уплашиш и хукваш да бягаш. От страх, спъваш се и падаш на земята. Мечката се приближава, до тебе, почва да те мирише и се отдалечава. Страхът от мечката измества в тебе желанието да се самоубиеш. Сега Провидението ти иде на помощ. На излизане от гората ти срещаш един професор, който почва да се разговаря с тебе, и между другото те моли за една услуга: „Виждам, че си беден момък, искам да ти помогна да следваш университета, срещу което всяка сутрин ще ми палиш печката“. Кажеш ли ти, че не искаш да се занимаваш с тази работа, и тук пътят ти за следване ще се прекъсне. Знайте, че когато човек дойде до крайния предел на своето отчаяние, помощта ще дойде. Нека утихне сърцето ти, нека се успокои и чакай – помощта иде.

Съществува Промисъл в света. Ще ви дойде помощ оттам, отдето не очаквате. Вярвайте в Божествения Промисъл. Той иде по такъв начин, че вие сами ще се чудите как е станало това. Никой не може да предвиди начина, по който иде помощта."

"Вървят двама американци и виждат един петел, пред който има царевица. Той рови с краката си и кълве. Американците разискват философски въпроси, но като виждат петела, започват да се смеят и казват: „Петелът мисли, че като рови по тротоара, оттам излиза царевицата“. Ето и ние, като разсъждаваме по философски въпроси, приличаме на този петел. Ние мислим, че като се ровим в мисълта си, ще извадим царевица. Царевицата не излиза от камъните. Няма защо петелът да рови. Той си мисли, че ако не рови, няма да има царевица. Камъните нищо не дават. Не трябва много да се мисли. Като туриш 2–3 зрънца на едно място в земята, върви си по работата."

Три вида процеси

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми?“ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“

Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога."

Познание. Самопожертвуване

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, за да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: "Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят." Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал над този въпрос, точно над главата му една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал птичката и казал: "Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени." Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изскочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. "Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш." В този момент той чул страшен рев и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: "Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе кожата ми щеше да отиде." От този момент поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровит поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че, докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе.

Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: "Слава Богу, че спасихме кожата си!" Като изучавате живота на хората, виждате какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки."

Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си може ли човек да прекара известно време в Лондон без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но за целта му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар един чек от един милион английски лири и следял как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам дал на един от келнерите чека да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. - Мога ли тогава да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? - Да, може, господине. Като излязъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облякъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. - Извинете, господине, нямаме възможност да разменим този чек. Имате ли по-дребни пари? - Нямам. Можете ли тогава да ме кредитирате? - Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опита, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар да разполага с него, както намери за добре. Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот.

Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек от един милион английски лири? Следователно и вашето верую трябва да бъде равноценно на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит."

Из беседата "Сам се опасваше", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един млад момък отишъл при един виден германски професор по философия и поискал да му препоръча някакъв кратък курс, за шест месеца да свърши философия. Професорът му отговорил: Когато Бог иска да създаде една тиква, употребява малко време – шест месеца; когато иска да създаде дъб, употребява сто години. Това, което тиквата придобива, лесно го изгубва; това, което дъбът придобива, е вечно и трайно. Ти какво искаш да станеш: тиква, или дъб?

Помнете: има добродетели, които се придобиват за шест месеца, като тиквата; има добродетели, които се придобиват за сто години, като дъба. Има знания, вярвания, убеждения, които се придобиват за шест месеца; има и такива знания, вярвания и убеждения, които се придобиват за сто години. Някой се страхува, че животът бил кратък. Това показва, че той е от рода на тиквите, съзнава, че ще живее малко. Каже ли някой, че животът е вечен, той има здрави разбирания, живее като дъб. Не ходете по пътя на тиквата, в кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пътя на дъба, който работи здраво, с вяра и постоянство. Той не бърза, но работи с постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го за вечни времена. Който бърза да постигне всичко изведнъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, дъб става. Постиженията на тиквата са малки, а на дъба – големи. Който иска големи постижения, трябва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания. Това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили.“

Външни и вътрешни влияния - МОК, 14 септември 1928 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Пазете се, да не изпаднете в положението на онзи ученик, който запалил 10 свещи на св. Никола, за да му помогне в изпитите. Голяма била изненадата му, когато се явил на изпит и пропаднал. Той запитал свети Никола: Защо не ми помогна? Запалих десет големи свещи за тебе. Ученикът разсъждавал криво. Той не знае, че св. Никола няма нужда от неговите свещи и не се интересува от изпитите му. Най-после св. Никола му отговорил: По-добре запали една свещ и започни да учиш, отколкото да ми палиш много свещи и да не учиш. Друг ученик казва: Аз не палих никакви свещи, не се молих на никакъв светия, но учих и добре издържах изпитите си. Значи, ученикът трябва да учи с любов и постоянство, а не да очаква на ангели и на светии. Ангелите са заети с други работи. Те не могат да оставят своята работа и да помагат на ученици, които не учат.“

Външни и вътрешни влияния - МОК, 14 септември 1928 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал:” Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям.” Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!" Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.”

„Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята „Пчела и ловец". Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполети. Някога и аз ще ти бъда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие.

Из беседата "Изпълнение и отлагане", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Знание, с което можем да си помогнем, то е знание, или да кажем имаме ухо, можем да слушаме някого. От всякого можем да се поучим. Не считайте за срамота. Много пъти гледам много задачи децата ги разрешават много по-лесно, отколкото възрастните. Те ги разрешават, понеже децата са богати. Богати хора в света са децата. Те са богати с енергия, със сила, но децата са сиромаси в знание. Старият човек, той е бедняк. Това изобилие от енергия го няма както младия, но той е богат в умствено отношение. И старият има какво да учи. Старият учи как да придобие сила. Децата си играят със сила, у тях естествено иде животът, здравето. Някоя рана лесно заздравява, но у старите не заздравява така лесно. Децата сега разрешават въпроса. Вие казвате: „Остаряхме“. И знаете какво сте изгубили. В старостта вие сте изгубили онова богатство, което децата имат. Децата като се родили, изгубили знанието, което имали. Като са минали от невидимият свят, децата са слизали, те са били много учени. Сега да ви представя: Човек може да изгуби своето знание, изгубват хората своите бележки. Те носят бележки. Като дойдат към митницата, на земята, секвестират и остават без бележки. Нямаш бележките, тогава ще мязате на онзи православен свещеник, който за да знае какво да чете в неделя, кое Евангелие, ще отиде в църквата, ще обърне Евангелието и ще тури някое листче. Един ден той носил със себе си праз, обичал праза, и той вместо листче турил праз, за да намери кое да чете. Нали и вие си туряте в Библията или в някоя друга книга някой копринен конец или някоя лента. Свещеникът ходил с праза и си турил праз вътре. Него ден иде жена му по някаква работа и като видяла праза, казва си: „Колко обича праз“, взема че му натуряла на 10–15 места още. Гледа попа на другия ден, вижда много праз. Чудите се,когато дойде някой и тури във вашето Евангелие праз. Докато само вие туряте праз, лесна работа е. Като дойде някой друг, че и той тури, ще се чудите откъде дошъл праза. Онази попадия, тя ни най-малко не е разбрала, но за да го улесни в тази работа, тя турила праза. Тя мислела, че той като прочете Евангелието, той изяда по едно листо. Целта на това не е ни най-малко.

Казвам: Като се приведе един пример, вие от него какво можете да извадите? Ще кажете, та да извадим примера от свещеника, ще кажете колко глупав човек е бил? – Праз туря ли се, за да отбележи страниците? Толкоз не знае ли? Да вземе едно листче, да запише еди-коя си страница, какво ще туря той праз? Но ония свещеници сме и ние, които правим същите погрешки. Случи ти се една опитност, трета, четвърта, всяка опитност показва по кой начин да се разреши мъчнотията. Срещнеш една мъчнотия някъде в живота, тя показва по кой начин може да се разреши. Всяка мъчнотия в тебе може да се разреши. В тебе са слаби очите, упражнявай се, не плачи, не се безпокой. Ще седнеш ще се упражняваш. Никога не правете тия движения, никога не правете неволни движения, в които вашата воля не взема участие. Подвижиш си крака, трябва да знаеш защо го подвижваш. Някой върви, движи се така. Те са неща неестествени. Ще имаш един ход много правилен. Всичките движения, в които нашата воля не взима участие, те са вредни за нас. Неволните движения на вашето сърце ги изключете, понеже друга воля има, която регулира сърцето. Други същества има, които регулират в нас сърцето. То е друг въпрос. Ние още не сме готови да регулираме. Ако сега почваме да регулираме нашето сърце, ще се осакатим. Дето нас са ни дали свобода на ръцете, на краката, на очите, на тялото, можем да правим тия упражнения. Всякога трябва да туряме нашата воля.

Туй е закон. Някои хора са по-даровити, понеже са се упражнявали, вярват в Бога, турили са умът си на работа. Помнете, че всичките дарби се развиват при мисълта. Чувствуванието е спомагателно. Трябва да знаете чувствата, които имаме, това са завършените мисли на същества, които са мислили. Нашите чувствувания са завършените мисли на напреднали същества. Туй, което аз чувствувам, това е завършена мисъл на напреднали същества. Аз така мисля, казвам: Аз имам едно чувство, което е завършено чувство, което е завършена мисъл на едно същество, което е работило преди мене. Тогава аз започна да мисля върху моето чувство, да се свързвам с туй същество, за да ми разправи произхода на туй чувствувание, което имам в себе си. Онова, което аз сега мисля, моята мисъл, като стане завършена мисъл, тази мисъл ще бъде завършено чувствувание на някое друго същество. Следователно, туй същество със своите чувства, трябва да се свърже с мене. Със своите чувства ние сме свързани с по-висш свят, а с вашите мисли, трябва да мислите, за да се свържете с по-низшите. Ти не можеш да обуздаваш своята нисша природа, ако не мислиш. Ако вие чувствувате, чувствуванията са били в други. Вие трябва да мислите, за да ви се подчини вашата нисша природа. Понякой път казваме: „Пейте.“ Пейте за себе си, не искам да пеете за други.

Та съществената мисъл е: Да упражнявате очите си. Мислете за Бога, отправете погледа си към Господа. Мислете за благата, които Бог турил на всички. Мислете и за земята. После, мислете за северния полюс, понеже там е Истината. Мислете и за южния полюс, понеже двата полюса като се съберат, урегулират светлината и топлината. Светлината се урегулира от двата полюса. Топлината се явява най-много на екватора. Ако така мислите, във вашия екватор ще имате повече светлина. Ще имате и повече топлина, следователно, ще имате повече продуктивност. Животът ви ще бъде по-лесен.

Мислене и чувствувание

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е направил първия човек. Това е според една богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола? Първият живeе и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.

Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживее, както разбира. Ще направя курбан, да откупя сина си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която човекът се свърза. Следователно, когато човек даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става под влиянието на дявола в човека. Красив е стремежът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.

Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповядваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нужно непременно да проповядваш Словото Божие. Стани търговец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето станал голям търговец. Работите му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и помагал на бедни. Въпреки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Като видял, че не може да върне богатството си, решил да стане проповедник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.

...

Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.

Из „Огънят на Любовта“ – УС, 16 февруари 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Двама американци, добри приятели от детинство, решили да търгуват заедно. И двамата вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вървяла добре, и приятелските им отношения се закрепили повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили да разменят жените си, дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега те разбрали, че първият път не са попаднали в избора си. – Какво показва това? – Че хората често разместват нещата. Следователно, когато работите ви не вървят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата, че те не са поставени на истинските им места. Поставите ли ги точно на местата им, противоречията и мъчнотиите ви ще изчезнат.“

Из „Познат от Бога“ – УС, 1 март 1936 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като не разбират смисъла на противоречията, хората се питат, не може ли без тях. Сегашният живот е невъзможен без противоречия. – Какво трябва да правим с противоречията? – Ще ги приемете и ще се учите от тях. Щом се намерите пред някакво противоречие, ще постъпите като онази царска дъщеря в древността, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трябвало да се ожени за красив, умен царски син. От едно съседно царство се явил един царски син, млад, красив момък, и поискал ръката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. В деня на сватбата дошъл отнякъде един жрец. Царската дъщеря се почудила, защо е дошъл този жрец, кой го е довел и попитала баща си, той да й отговори. Бащата казал: Жрецът е дошъл да оформи вашия съюз. – Не може ли без това? – Не може. Щом стъпвате в брак, този акт е необходим. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалност. Между присъствуващите тя видяла един лекар. Запитала баща си, защо е дошъл лекарят на сватбата, бащата отговорил: Лекарят е дошъл да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощ. – Но сега ние сме здрави, нямаме нужда от лекар. – Той е предвидлив, дошъл е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видяла един готвач и запитала баща си: Защо е дошъл този готвач? – Той знае, че като се ожените, ще имате нужда от добър, опитен готвач. Не дойде ли на време, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видяла между посетителите една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорил: Бабата е дошла да ви се представи, защото един ден ще имате нужда от нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да са противоречиви тия явления в момента на сватбата, те трябва да се приемат. Царската дъщеря се опитала да се освободи от тях, но не могла, трябвало да ги приеме.

беседа "От сърцето", книга "Да ви даде"

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единъ много хубавъ пѣтелъ съ едно парче сирене се качилъ на едно клонче. Дохожда при него лисицата, турила око на сиренето и започва: „Колко си хубавъ, пѣтльо, най-голѣмо щастие ще намѣря, ако ми пѣешъ една пѣсень съ твоя хубавъ кършенъ гласъ!“ Пѣтелътъ, поласканъ отъ това, отваря си устата да запѣе и сиренето пада на земята. Питамъ: това приятель ли е или крадецъ? Такива крадци ги има навсѣкѫдѣ, но сега ловятъ като крадци само тѣзи, които сѫ откраднали нѣколко лева. А крадци има и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ сѫдилищата, навсѣкѫдѣ. Хора, които не сѫ искрени по отношение къмъ себе си, къмъ своитѣ близки, тѣ сѫ крадци.

Оплакваше ми се единъ българинъ отъ Варна отъ своитѣ синове: Макаръ, че бѣхъ невѣжа азъ, но успѣхъ да издържамъ синоветѣ си да, свършатъ гимназия и послѣ често ми казваха: „Ти си простъ, нищо не знаешъ.“ Една майка ми се оплакваше отъ своитѣ дъщери за сѫщото нѣщо и казваше: „Втори пѫть, като имамъ дъщери, нѣма да ги дамъ да учатъ, а ще ги туря на стана да тъчатъ.“ Много хубаво мисли тази майка. Ако азъ бѣхъ на нейно мѣсто, ще имъ дамъ мотиката да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието – да копаятъ.

Вземане и даване, НБ, 6 май 1917г.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Един светия живял в продължение на 20 години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той виждал един каменар, беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва прехранвал семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошнички, каменарят го поканвал при себе си, заедно да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молил на Бога да подобри материалното му положение, да не се измъчва. Бог казал на светията, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията не могъл да си представи как е възможно толкова добър човек да се развали и все още настоявал в молитвите си да му се облекчи положението. Най-после Бог решил да изпълни молбата му. Той открил на светията къде има заровено голямо богатство, за да съобщи това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разрови земята, да види къде е скрито богатството. Каменарят направил всичко, каквото светията му казал и наистина намерил голямо богатство. Той взел парите и веднага започнал да си строи голяма къща, която мебелирал добре. След това купил скъпи, разкошни дрехи на себе си и на семейството си. Едновременно с това той се снабдил с хубав файтон и тръгнал из града да се разхожда. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден, знатен господин, със сила и влияние между хората, заради което бил избран за министър-председател в своята държава. Светията продължавал да минава край старото място на каменаря, но вече не го виждал. Каменарят отдавна напуснал чукането на камъните. Няколко години след това, светията срещнал каменаря в града, спрял го, да се разговори с него, но каменарят, скъпо облечен, погледнал надменно и отвисоко на светията, като му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат. Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил, но понеже имал знания, той си обяснил всичко това с променливото човешко сърце.

И тъй, каменарят, за когото светията се молил на Бога да подобри материалното му положение, станал наистина богат, но погубил душата си. Понеже светията не съзнал погрешката си, Бог изпратил при него един ангел, да му даде добър урок. Ангелът се приближил при светията и започнал да го бие, след което му казал: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Като разбрал каква голяма грешка е направил, светията отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, да спаси душата на каменаря. И този път молитвата му била приета. Срещу каменаря, като министър-председател, започнали ред интриги и преследвания, в резултат на което той изгубил положението си и се върнал към първия си занаят. Доволен от себе си, че изправил погрешката, светията се върнал в гората, дето се занимавал с правене на кошнички. И всеки път, когато отивал в града да ги продава, той се спирал в дома на каменаря, който го приемал сърдечно, угощавал го добре и го изпращал в града. Като се разговаряли, каменарят му казал: Помоли се пак на Бога, да върне богатството ми. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

Следователно, искаш ли да помогнеш на един човек, ти трябва да вземеш участие в неговата работа. Ако двама души не работят заедно една и съща работа, те не могат да си помагат. Учителят помага на учениците си, защото взима участие в тяхната работа. Майката помага на децата си, защото взима участие в тяхната работа. Ако във всяка работа човек не вложи вяра, надежда и любов, тя не може да даде никакъв резултат.“

Из „Аз съм“ – НБ, 2 февруари 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един американски мисионер пътувал от един град в друг, да проповядва Словото и да събира пари за бедните. Трябвало да мине през една гъста гора. По едно време той почувствувал голям страх, голяма вътрешна мъчнотия и слязъл от коня да се помоли на Господа. После се качил на коня и продължил пътя си. Изведнъж той видял пред себе си човек, с пушка в ръка, който се готвел да стреля, но не стрелял. Мисионерът не се уплашил, спокойно минал през гората. След няколко години го повикали при един умиращ. Преди да започне молитвата, умиращият му казал: Познаваш ли ме, кой съм аз? – Не те познавам. – Аз съм онзи разбойник, който те срещнах в гората и мислех да те убия, за да те обера. – Защо не изпълни желанието си? – Когато ти слезе от коня си да се молиш, до тебе седеше бял човек на бял кон, добре въоръжен. Аз не посмях да те убия, уплаших се и се отказах от намерението си. Казвам: Разбойникът видял Господа, а мисионерът не Го видял. Другите хора виждат Господа около вас, а вие не Го виждате. – Какво виждате вие? – Само мъчнотиите си.

Беседа „Окото на любовта”, кн. „Ликвидация на века”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В миналото съдът осъдил една бедна вдовица, майка на четири сирачета, за престъпление, което не е извършила. Като не могли да намерят истинския виновник за престъплението, съдът попаднал на тази вдовица, несправедливо уличена от нейни неприятели, и я осъдили на доживотен затвор в Сибир. Един млад момък, който нямал близки в света, чул за нещастието на вдовицата и се явил в съда, дето се признал за виновник на извършеното престъпление. Престъплението се заключавало в това, че някой изгорил къщата на един богат чифликчия. Момъкът казал, че той запалил къщата на чифликчията. Съдът веднага освободил бедната вдовица и вместо нея турил в затвора младия момък. Десет години след това един свещеник, някъде в Русия, бил повикан да изповяда един умиращ. Умиращият изповядал престъплението си, което някога направил, а именно: за да отмъсти на един богат чифликчия, той запалил къщата му и вместо да си, признае престъплението той хвърлил вината върху една бедна вдовица. Тази изповед дошла до съда, и съдията се разпоредил да освободят момъка от затвора. Обаче, късно било вече – момъкът не бил между живите. Той пожертвал живота си за бедната вдовица и малките сирачета. Колко хора са готови днес за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи света.“

Из „Изпитай и виж“ – НБ, 16 февруари 1930 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Вчера, като отивахме на Витоша, към село Симеоново ни настигнаха три деца, които тръгнаха с нас. Ние вървим – аз и още един брат, бързо се изкачваме, но и децата вървят с нас. Братът ги запита, отде са, в кое отделение са, и те отговаряха. Ние се качваме нагоре, и те след нас. Разбрахме, че те имат намерение да ни следват докрай. Накарахме ги да съберат малко клечици за огън. Те събраха доста клечици и, когато стигнахме на определеното място, помогнаха на брата да накладе огън. Братът отиде за вода, и те го придружиха. Седнахме да обядваме. Те се отдалечиха малко настрана. Те казаха, че нищо не си носят, учат се да минават без обяд. Искат да ядат по два пъти на ден: сутрин и вечер. Едното момче си отиде, останаха само двете. От града дойдоха четири сестри – станахме всичко девет души. Започнахме да се храним. С нас заедно седнаха и децата, взеха участие в молитвата. Дадохме им по три ябълки и по една филия хляб. Така прекараха и те целия ден с нас.

Казвам: Добре е и вие да имате характера на тия деца. Без да ги каним, те тръгнаха с нас. Те никога не са присъствали на молитва. Ние се обърнахме на изток, и те се обърнаха, свалиха шапките си и застанаха прави с всичкото си благоговение. Като свършихме молитвата, те се сбогуваха и слязоха надолу радостни.

Казвам и на вас: Без да ви канят, тръгнете сами нагоре, в Божествения път. Не чакайте да ви канят. Като видите, че някой тръгва в Божествения път, тръгнете и вие след него. Чакате да ви канят по няколко пъти. Вижте, как постъпиха децата от Симеоново. Братът на няколко пъти им каза да се върнат, но те вървяха след нас. ... Пак ви казвам: Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. Върви без страх. По пътя ще намериш съчки за огъня. Добрите постъпки са съчките, които ще поставиш на Божествения огън, за да принесеш своята жертва. Огнище без огън не съществува. Огънят е мястото, дето животът се проявява. Влезте в Божествения живот, дето нещата горят, без да изгарят. Влезте в безопасния път, в пътя на любовта.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„– Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.“

Из „Работа и почивка“ – ООК, 9 август 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?“ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?“ Каквито условия сега си приготовлявашъ."

"Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия. Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи. Мечетата трѣбва да знаятъ какъ да се хранятъ, а вие трѣбва да знаете какъ да удряте плѣсници."

Пръбѫдване

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×