Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е Истина?


Иво

Recommended Posts

Истината може да бъде позната или непозната, явна или скрита, разбираема или неразбираема. Истината и лъжата са като светлината и тъмнината. Всичко, което не е истина, е лъжа (заблуда) и всичко, което не е лъжа, е истина. Но лъжата няма самостоятелно съществуване. Тя винаги е свързана със субекта, който бива заблуден. Ако го няма последния, не може да имаме и заблуда. Истината отразява същността на нещата. Тук субективните мнения нямат никакво значение. Нещата са такива, каквито са, без значение кой какво мисли за тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Изявлението на Абсолютния Божествен Дух, на Върховната Личност е Истината. В изявлението на Истината участват всички Махатми, Учители на човечеството, които образуват Всемирното Бяло Братство. А техните ученици Ги подкрепят в това изявление!

Линк към коментар
Share on other sites

Ники_, благодаря и за този комент, бях го пропуснал.

http://www.beinsadou...260#entry168287

А относно това :

Погасяването е отново съпротива. Този, който намира пречки, решен да ги отстрани, също се съпротивлява... на тях, на съдбата.

Приемането на всички дадености = без съпротива.

Не е приемане, когато все още се бориш и желаеш да растеш, защото явно нещо не харесваш, нещо не ти изнася и желаеш да го надрастеж.

Та какво точно питаш?

Може ли вътрешното приемане/несъпротива да се съчетае с външни действия в желаната посока, действия които да донесат до промени според силите ? Например ти искаш нещо, не харесваш сегашното състояние, но си го приел психически - не се дразниш, не съжаляваш, обаче в същото време правиш съответните външни действия и променяш. Ако някой е болен, може би би могъл да прави действия по оздравяването си (и това няма да е лошо), без вътрешно да се бунтува срещу съдбата, че точно на него се е случило? Комбинация от вътрешно смирение и външни действия ?

Творецът е създал именно това в началото - Творението, нещото, което да има необходимостта и нуждата от Любовта, която Творецът дава. Свойството получаване.
Eпа Творецо не си ли е самоДостатъчен ? :)

Може, може, но ако винаги имаш в ума си "Да бъде Твоята воля, а не моята", като под "моята воля" се разбира "волята на плътта и на помислите". Едно е човек да следва княза на този свят, егоизтичното съзнание, а съвсем друго е да следва сърцето си.

http://www.beinsadou...=20#entry154717

http://chitanka.info...057/4#textstart

http://chitanka.info...057/5#textstart

Някои от христолюбците пожелаха да отидат при светеца и да получат благослов от него. Един мъж, от дълги години измъчван жестоко от нечист дух, като ги видя да отиват, вървеше след тях, понеже искаше да се избави от болестта. И щом приближиха на едно поприще34 от светеца, веднага нечистият дух го разтърси и като падна, търкаляше се, викайки и говорейки: "Огън ме изгаря и не мога да вървя напред!" Те пък го вързаха и го влачеха насила и паднали на земята, молеха да получат благословията. Като изпълни молбата, [светецът] питаше за причината на идването. След като разказаха за себе си, те съобщават и за бесноватия, коленичат и молят да го избави от болестта. Но Иван, който никак не се надяваше на себе си, но на Бога, оживяващ мъртвите и назоваващ несъществуващото сякаш съществуващо35, говореше: "Не е в нашите възможности тази работа, чеда, не е в нашите възможности, но за единия Бог е възможно да прогонва бесовете. Защото и ние сме човеци, подобострастни вам, и от същата немощ обладани!" В това той следваше гласа на Владиката, който постановлява: "Когато извършите нещата, що са ви заповядани, казвайте: "Непотребни раби сме".36 Те пък чрезмерно настояваха, молейки се. Понеже видя прочее, че прилежно настояват и неспирно го принуждават, облян в сълзи, падна на земята, като въздъхна от все сърце и рече:

37. Йезек. 18:32; 2 Петр. 3:9

"
Боже, комуто се кланяме в светата Троица, сътворил всичко видимо и невидимо, от Когото всичко се бои и трепери, помилуй Своето творение! И не заради нашата правдивост, но заради Твоята благост и Твоята щедрост не оставяй този човек дълго да бъде измъчван! Не съм достоен, Блажени, да произнасям Твоето пресвето име с нечистите си и осквернени устни, обаче на Твоята благост се надявам, Тебе на помощ призовавам, защото Сам Ти с клетва Си обещал чрез устата на Своите раби пророците да не искаш смъртта на грешника!
37

Поради това всички коленичим пред Тебе и молби отправяме, чуй ни от светото Си небе, защото Си благословен во веки, амин!
"

Щом той се помоли така, веднага бесът излезе от човека и беше напълно здрав, и славеше и възхваляваше Бога. Тези, които бяха с него, когато видяха това, обхванати бяха от ужас, и получиха още по-голяма вяра в светеца, и молеха го да живеят с него. Но той не разреши. Като ги поучи грижливо и ги нагости добре от сланутъка, що беше там, отпрати ги по домовете им и при това им забрани да не смеят да дойдат при него. А те, връщайки се по домовете си, бяха съпътствувани и добросъпро-вождани от оня, който преди това беше бесноват.

Оттогава, тъй като славата за него се разнесе по цялата оная област, всички възхваляваха Бога, а спрямо [светеца] питаеха голяма любов и ревност.

из Пространно житие на св. Иван Рилски

Творецът Е самодостатъчен, но всеки бива сам да разбере на какво основание се твърди това.

Бих те насочил към философията на Адвайта Веданта и към Каббала. Според мен, там отговора лесно може да се разбере.

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

"Единствения начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта."  Бих искала да прочета вашите мнения,относно това изречение,което е от "Любов" на Е.Шафак, Как го разбирате,как го прилагате?

Линк към коментар
Share on other sites

Като всичко абстрактно и преносно всеки го разбира по свой си начин. Назад имаше много хубави определения за това "що е истина", но аз се замислям, дали изобщо такава съществува. Дали универсални отговори от типа 42 имат някаква стойност или практическо значение? И как когато двама души с различно мнение са едновременно прави се определя само едното да е истина?

Истината изразена с думи може да бъде само абстракция като "да разшириш сърцето си", която бива тълкувана/отъждествявана с толкова различни форми, колкото и хора я обсъждат.

Линк към коментар
Share on other sites

Истината винаги е само една

Но много хора, страхувайки се и не искайки да я видят

я изопачават, за да напасне на техните собствени страхове

Така се чувстват силни и защитени...от самите себе си, така се самооправдават

за слепотата си

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, дай ми пример за истина. Дори "има бог" или "живот след смъртта" или "доброто побеждава" имат безброй аспекти. Изобщо това, което аз наричам "отговора 42".

Линк към коментар
Share on other sites

"Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово добро".

Ако започна да доказвамс примери от моя и други животи, няма да ми стигнат два дни...

Линк към коментар
Share on other sites

Значи, до 1 април си готова XD
Всъщност съм съгласен с това, което казваш. Смятам обаче, че е вярно и друго: Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Като всичко абстрактно и преносно всеки го разбира по свой си начин.

...

Истината изразена с думи ...

Ето това е ключа от бараката :) Истината, тази единствената, пълната и непоклатимата, трудно може да се изрази с думи. Аз смятам, че е дори невъзможно, поне на етапа, на който сме. Затова именно много от нас виждат, разбират и обясняват една част от истината, други виждат  друга част или просто под друг ъгъл ... Именно затова истината ни се струва многолика. А не е така, просто е ... как да се изразя ... изплъзваща се. Все още изплъзваща се от нашето съзнание. Надявам се с времето (тук, като казвам време, имам предвид векове, а дори по-скоро хилядолетия) да успяваме да виждаме истината във все по-голяма пълнота и абсолютност.

Линк към коментар
Share on other sites

Приема се, че нивото на цивилизованост и интелект в различните общества определя колко думи за цветове имат. Примерно разни забутани племена имат само 3-4 думи. Даже едно племе имаше обща дума за зелено и кафяво. Тъй че ползваме, колкото ни трябват. На мен човешкият език ми се струва дискредитиран и саботиран от това, че е нагоден спрямо нуждите. Езика е до там, докъдето ни потрябва, а не дотам докъдето е света. И междувпрочем ми харесват жени, които знаят 30-40 думи за цветове, но това е друга тема XD

Линк към коментар
Share on other sites

Ах, защо говорим за истината. Истината е тежка за носене, тежка за изтърпяване, истината е непоносима. Всички бягаме вкупом, неудържимо от нея. Все пак, ако истината би ни навестила, някак си всичко би изгубило смисъл. Всеки дом, всяко семейство, всеки човек си има своите малки тайни. Колко плачещи, колко изкривени и измъчени лица, колко разкайващи се души биха се появили, ако трябва да се изправим пред истината. Предлагам да оставим истината намира, да оставим нашите малки тайни скрити, добре пазени надълбоко в килера на самозабравата. Нека погледнем към буркана с мечтите, изпълнен с приказни и вълшебни светове, където всеки може да се потопи в своят си вълшебен и прекрасен свят, където всичко е наред, където всеки може да бъде какъвто си поиска и най-вече, там, където всеки ще бъде скрит, на безопасно, на спокойно, на необезпокоявано от истината място. Погледнете в буркана с мечтите, там ви очаква вашият приказен свят :)

Линк към коментар
Share on other sites

. Всички бягаме вкупом, неудържимо от нея. Все пак, ако истината би ни навестила, някак си всичко би изгубило смисъл. 

Аз не бягам неудържима от истината, напротив, бягам към нея

И не е вярно, че ако тя ни навести, всичко ще изгуби смисъл

Точно обратното - нещата ще придобият смисъл и ще си дойдат на мястото

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря,момичета и момчета,за споделеното!Искам да пиша какво за мен е Истината,макар да знам,че думите са рамки и ще променят всичко.Истината не може да се ограничи,защото е Живот,не може да се обясни-нямаме достатъчно думи.В моментите,когато ме е навестявала,съм съжалявала че нямам дарбата на поет.Ще опитам дори да изглежда глупаво.За мен Тя е Едно,единство--няма "аз" и "ти",няма добро и лошо,тъмнина и светлина,няма "трябва" ,няма "добродетели" и "недостатъци",няма нищо за промяна и все пак това усещане ме променя.Не се напрягам,не се насилвам,не сравнявам,не слагам розови очила--всичко е подредено и красиво.С две думи--не са мои--"всичко,което присъства с отсъствието си". В тези моменти,които ми  подарява Живота,се случват неща които не съм и мечтала,изпълва ме енергия и обич,която имам нужда да раздам,да споделя,защото формата ми-тялото-не може да издържи.

Линк към коментар
Share on other sites

Най-благодатните теми са онези, за които не знаем нищо ^^

 

Ах, защо говорим за истината. Истината е тежка за носене, тежка за изтърпяване, истината е непоносима. Всички бягаме вкупом, неудържимо от нея. Все пак, ако истината би ни навестила, някак си всичко би изгубило смисъл. Всеки дом, всяко семейство, всеки човек си има своите малки тайни. Колко плачещи, колко изкривени и измъчени лица, колко разкайващи се души биха се появили, ако трябва да се изправим пред истината. Предлагам да оставим истината намира, да оставим нашите малки тайни скрити, добре пазени надълбоко в килера на самозабравата. Нека погледнем към буркана с мечтите, изпълнен с приказни и вълшебни светове, където всеки може да се потопи в своят си вълшебен и прекрасен свят, където всичко е наред, където всеки може да бъде какъвто си поиска и най-вече, там, където всеки ще бъде скрит, на безопасно, на спокойно, на необезпокоявано от истината място. Погледнете в буркана с мечтите, там ви очаква вашият приказен свят :)

Хубавото е достатъчно до като не дойде обратното.Като те налегне лошото най прекия път минава през този килер.Ровейки там с ум и сърце откриваме истината за кривиците който сме допуснали.Тяхното изправяне пък е смисъла на нашето присъствие  тук .Това е част от истината за израза  ,,опознай себе си"                                                               Най-благодатните теми са онези, за които не знаем нищо        Това е твоята истина... :)  .Абсолютната истина не можем да разберем.А иначе истината за личността е опората без която не може да съществува.Чрес промяна на истината се променя и личността.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз си мисля, че истината е нещо по-различно от справедливостта или нечия позиция. Даже не съм сигурен дали е възможно някой да посочи истина, при положение, че аз се съмнявам и че думите са достатъчни за целта. Чувството за справедливост и достойнство е нещо, което се учи, докато истината би трябвало да се чувства, усеща. Някак интуитивно съзнаваме, че има нещо по-голямо от нас и целия свят и се позоваваме на него за да въведем ред в живота си. Така казваме "истина е, че еди какво си", както се кълнем "Господ ми е свидетел". Не знам какво е истината, затова мога да изпиша за нея още 16 страници XD

Линк към коментар
Share on other sites

Истината... Мисля си, че се пропуска нещо важно. Истината е отражение на действителността - вярно отражение на действителността, което може да бъде с различна степен на пълнота. Но истината не е действителността. Тя може да е познание за действителността, описание на действителността. Да кажеш, че знаеш истината е същото като да кажеш че познаваш действителността - нещата такива, каквито са. Да кажеш истината е способността да опишеш тази действителност. Тук пак напомням, че можем да имаме различна степен на пълнота.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво според вас е Истината?

В Библията се казва (цитирам по памет): "Само Истината ще ви направи свободни."

Как го разбирате това? Как Истината ще ни направи свободни?

Що е Истина? Каква е разликата между Истина и истина?

„истина” е само една дума.

„Истина” е само една дума.

"Лъжа", "море", каквото и да е - са само думи. 

Думите и мислите са обекти, отразяващи други обекти. Тъй като субекта придава стойност на обектите - сами по себе си, без субект, който да ги възприема и оценява обектите нямат стойност => думите нямат стойност без субекта. Думите са идеи, с които говорим за други идеи или обекти - все тая извън, субекта са. Може би - само може би ...  :) истината, че субекта е непознаваем ще ви направи свободни! Това е нещо като да се научиш да пишеш буквата "А" в първи клас. Възможно е вече да умеете да я пишете и да знаете простата истина.

"Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл. Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение."

А какво е идеята? „Мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката.”  А какво е мисленето? ...мдам... за какво ставаше въпрос... как мислим изобщо, как изобщо си задаваме въпроси ? В този ред на мисли :)  - свободна интерпретация на "И истината ще ви направи свободни" в днешен, настоящ прочит. 

 

Йоан 1:1 В началото бе словото; и словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

 

Общо взето, всички думи, с които боравим са етикети за обекти, т.е. не ги съдържат, не са способни да ги опишат, просто имена. „Истина” е име на нещо. Това е интересното, на какво е име? Към какво ни сочи етикета „истина”? За да можем да разграничим истината от лъжата трябва да имаме отправна точка, трябва да имаме някакъв критерий, трябва с нещо като образец да различаваме истина от лъжа и ние мислим, че умеем да го правим. В Библията Исус, освен всичко друго, е образец за християните. Християните водят праведен живот – истинен. Защото християните вярват в Господ Исус Христос, „Бог истинен от Бог истинен”. Определение за вярата дава самата Библия ("словото") в "Евреи гл.11.1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда." Значи с вяра в нещо, което не се вижда, понеже се надяваме, ние, лично, за себе си, следваме Исус за да бъдем спасени, ние - лично.  Това ми звучи доста егоистично и недуховно. Ако има някой проповедник тука – моля за съдействие и пояснения!

За да твърдим, че познаваме „Бог” и знаем „Истината”, вероятно сме достигнали до онзи всеобщ, кардинален критерий за истина, подобен на примера или пътят на Исус. Или на някой друг критерий, като например Буда, който също само е едно име, една "идея", чудесна идея, но само и просто идея. Ще успеем ли да  разберем и обясним съзнанието, всички мистерии; ще успеем ли да отговорим на всички въпроси, на които няма отговор и вероятно няма да има на всички? Как ще разберем истината? Отговора на тези въпроси е, че не можем да знаем истината, но в това познание се крие свободата ни, тя е възможна само извън ограниченото ни знание, тя не се определя от знанието. Исус, Буда, самите ние, всичко това е нещо като дъвка за мисловния процес. Необятна е идеята за „Бог” в нашите умове. Свободата като идея, като осмисляне е непостижима, тя не съществува в мисленето, и защото ние не избираме и не можем да контролираме мислите си. Естествено за вярващите, всичко е възможно. Дори да повярват във собствената си свобода! В крайна сметка каква е истината? Истина е, че всички сме смъртни. И е неоспорим факт, че досега няма нито едно същество, което се явило пред всички нас, било е преди нас, ще бъде и след нас - вечно, безсмъртно, освен идеята за Бог, която самите ние сме си измислили за да спим спокойно, защото греховете могат да бъдат простени, има справедливост и има вечен живот. Все идеи, в които ни се иска или вярваме да са истина.

 

Просветлението не съществува. Просветлението е само една идея. Аз не съществувам извън този текст.

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Просветлението не съществува. Просветлението е само една идея. Аз не съществувам извън този текст.

И как става съществуването в текст, щом като според теб думите и предизвиканите мисли са само обекти отразяващи други обекти? Ако няма други обекти, то какво отразяват думите и мислите? Ако пък приемаш че съществуването на обектите е само частично и доколкото са отразени чрез думи и мисли, то как обектите стигат до сетивата ни? Има същества около нас които не използват думи и мисли, те не възприемат ли външни обекти, нямат ли отражение на тези обекти?

Освен това думите и мислите са обусловени от нагласата на ума към тях, някои от тези нагласи например идват от образованието. Затова в сферите на умствената работа се използват утвърдени системи от думи и обяснения към тях, така че да станат ясни идеите свързани с тях. Така хората могат ясно да се разберат какво имат впредвид и се получава колективна работа. Във философията например има подобни системи и те позволяват на хората да разбират взаимно мислите си, изказани по важни и трудни теми, като истината например. Това е една необходимост, иначе щом всеки дефинира текущите си прозрения използвайки думи и термини както в момента ги разбира, няма начин на другите да стане ясно какво иска да каже. Затова който е сериозен в такива търсения учи философия, също както който е сериозен в танците учи танцуване.

Линк към коментар
Share on other sites

И как става съществуването в текст, щом като според теб думите и предизвиканите мисли са само обекти отразяващи други обекти?

 

Субектът няма незвисимо съществуване без обектите.

Субект<<<>>>обекти>>>идеи>>>мисли изразени в думи и текст

„Думите и мислите са обекти, отразяващи други обекти”, защото идеите са обекти спрямо субекта.

 

Ако няма други обекти, то какво отразяват думите и мислите?

 

Субектът няма незвисимо съществуване без обектите.

 

Ако пък приемаш че съществуването на обектите е само частично и доколкото са отразени чрез думи и мисли, то как обектите стигат до сетивата ни?

 

Има един дзен коан: "Когато в гората падне дърво, то издава ли шум, ако няма кой да го чуе?" 

 

Има същества около нас които не използват думи и мисли, те не възприемат ли външни обекти, нямат ли отражение на тези обекти?

 

Субект<<<>>>обекти

 

ОК съм с това да не ме разбират  :)

 

Редактирано от no_self
Линк към коментар
Share on other sites

Това, че си Ок, дето другите не те разбират, е чудесно.

Обаче ми е интересно, допускаш ли, че може и да не си права, относно това, което говориш? Защото в действителност не отговаряш убедително на доста въпроси, касаещи твоята теория. Вярно, това не пречи, на теб да ти харесва и да ти се струва съвсем истинско, но си достатъчно умна, за да се поразмислиш върху въпросите, на които не ти се отдава да отговориш. Поне аз именно по този начин на 2 пъти си смених тотално мирогледа. Надявам се за добро :)

Линк към коментар
Share on other sites

Допускам. 

Казват, че в спора се ражда истината.

Нямам отговори на всички въпроси и с това съм ОК :)

С липсата на време за концентрация целяща по-дълбоки себенаблюдение и разсъждения на другите също съм ОК :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...