Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ани

2 юни - Ден в памет на Ботев

Recommended Posts

Всяка година на 2 юни - Денят за всенародна почит, в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

За кого ще си спомните, когато ги чуете?

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъй като никой май няма да напише нещо в тази тема, реших да дам линк към едно доста интересно писмо на писателя Георги Марков до Христо Ботев, написано през 1976г. Ето някои откъси от това писмо:

Драги Христо Ботев,

Д ълго се колебах дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да му се припомня момента на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите.

........................

Искам да видя как гледаш и слушаш зарята, церемонията за падналите, клетвите, че всички ще бъдат като тебе, гъгнещите речи на дебелите партийни ръководители, които произнасят празни дежурни фрази за свобода или смърт и те цитират и рецитират до посиняване...

... Въпреки това, драги Христо Ботев, Стамболов е прав. Тези хора, техните бащи или техните деца щяха да те обесят, ако ти не бе имал щастието със спасителния куршум. И аз съм сигурен, че ти знаеше това много добре, ти го предчувстваше, ти го виждаше и точно като Исус Христос избра своята Голгота, за да спасиш народа си от греха....

Ти сякаш отгатна какво те искаха от тебе и се съгласи с тях, с твоите вероятни бъдещи убийци. Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти. Никой от тях никога не се е интересувал от теб, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, не на теб.

.........

С една дума, ти си славното знаме, под което вилнее позорът. Ти знаеше това. Беше ти пределно ясно. И ако си забравил, нека ти припомня твоята ЕЛЕГИЯ, където ти така пророчески видя какво ще последва:

Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „ Търпи, и ще си спасиш душата!"

Това си писал ти самият. И не само си го писал, но си го и вярвал.

И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев:

НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?

Не смяташ ли, че е трябвало да се постараеш да останеш Жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезната легенда за Христо Ботев. И вместо това да им създадеш позорната грижа да те обесят те самите. Физически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане огромен черен камък, който да тежи върху всички поколения и зловещо да им напомня за страшния позор и така може би да спаси мнозина бъдещи Христо-Ботевци.

...................................

Така идвам до втория ми въпрос:

НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?

Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии, нито дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, с просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си извикал: „Лозето не ще молитва, а мотика." Но си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.

Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов.

Затова него не го честват.

Дори откъсите от писмото може да ви се сторят много дълги, но исках все пак да извадя най-важното и да не разруша това което е искал да каже Г. Марков.

На мен това писмо ми хареса и май е актуално и сега, след почти 30г.? :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря,Ани,за писмото на Георги Марков.Много тъга и горчивина лъха от него.Става ми болно за нас, за българите.И въпреки всичко се гордея и се радвам,че съм се родила тук,земята на богомилите,на Ботев,на Левски-хора с обширна душа,чисти сърца и помисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам защо, но този ден в съзнанието ми се свързва с един друг празник - Денят на Будителите.

Отдавна се опитвам да си обясня защо сме ги разделили...

За мен Паисий и Раковски, Миткалото и Левски, Каравелов и Ботев, безименните селски даскали и въстаниците по барикадите на Априлското въстание са заедно. Всички те са обичали и милели за своя род и свободата му. Всички те са дали живота си. Какво значение има дали е било с оръжие в ръка на бойно поле или забравени от всички в манастирска килия.

Историята иска безумци, които да стряскат сънищата и съвестта на примирения човек, да запалят сърцето си и да го вдигнат високо да изгори, за да освети Пътя на цял един народ...

Историята иска и безумци, които всеки божи ден тихо и полека да учат децата на четмо и писмо, на Добро и Свобода, да пеят песни за Героите и да сеят семената на Новия Живот.

Историята е поискала плеядата герои, за да можем да се чувстваме Българи.

Историята е поискала и един Учител за този народ - да му отвори очите и за Любовта и за Истината - ние всички на този свят сме братя и сестри.

Разбирам горчивината на Георги Марков, но от своята височина, той не е могъл да види това, което виждам аз тук, долу - сред обикновените хора. Те имат нужда и от Светлината на Ботев и Левски, и от Светлината на Просветителите, и от Мъдростта на Учителя... И ако върховете търсят разликите, ние - обикновените българи ги носим в съзнанието си в едно свято място...

Поклон

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, определено имаме нужда от примера на будителите. Което разбира се не означава, че бихме ги приели като нормални хора, ак ги срещнем живи :) Георги Марков съвсем точно е определил тяхната функция: те са знаме. Народът има нужда от знамето, не от живите му създатели... Вероятно ние имаме и в момента свободни, активни и идеално насочени личности. Ще почнем да ги почитаме много след като си отидат от този свят.

Независимата и действена личност не е от най-добрите партньори в повечето случаи - практически. Понеже не е управляема, а твърде често не е предвидима също така. А нашият свят се нуждае от управляеми и предвидими хорица.

Така аз виждам тезата на Г. Марков - като вик на човек, прозрял иронията на съдбата. Будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите... Така дори и те укрепват Матрицата :)

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко тече, всичко се променя - Матрицата също има своя посока на промяна.

В нея има място за Будители, има и за "приспиватели". Радостно е, че последните не се честват официално. Всички претендират да честват Доброто.

Ако ние усещаме себе си по-издигнати от други, то е ,защото някой ни е дърпал нагоре. Което не е било лесно. Редно е и ние да стиснем зъби и да дърпаме тези (условно казано) под нас. Така сме просто част от основния поток...прашинки.

.....................

А конкретно - ако българите разровят родословното си дърво до четвърто-пето коляно, ще се види, че за всеки десети поне онези имена на Шипка горе не са на непознати и неизвестни. Втората достойна стъпка би била да не парадираме с тях, докато не можем да положим до техните дела своите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подобни ситуации - на асимилиране и конформиране на личности и идеи, които са определено нонконформни и свръхлиберални по същността си - могат да бъдат забелязани навсякъде, където възвишеното се среща с ежедневното. Ежедневно - битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по- удобно, упрявляемо и предсказуемо преклонение пред тях. Така ежедневната битийност успява да съхрани хомеостазата си, вътрешният си мир. Един вид да позалъже гласът на съвестта. Никакви тревоги не смущават, а и не биха могли да смущават този род съзнания, понеже те са удобно предпазени от реалността с помощта на култа към избраните от самите тях идоли - знамена.

Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не може да накърни последното по никакъв начин. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.

Редактирано от Васил

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Ани, за писмото!

Накара ме да се замисля.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Както сам знаеш, не е трудно „кога въстане робът" да си найдеш гробът. Защото, когато ро­бите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да пре­върнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев ви­наги е била далеч по-голяма от ле­гендата за мъртвия Ботев.
Пак там

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така аз виждам тезата на Г. Марков - като вик на човек, прозрял иронията на съдбата. Будителите са положени в основата на схема, запазваща съня на спящите... Така дори и те укрепват Матрицата

Получава се нещо много интересно. Будители, но укрепващи съня на спящия народ. Да направиш от светлите личности, дали себе си за възраждането на нацията, приспивателно за същата тази нация, си е направо престъпление. Не знам дали при другите народи е така, но при нас определено или сме заспали или треперим от страх “под юргана” и се правим на спящи. Защото само по този начин мога да си обясня факта, че докато в другите държави има мафия, то в България мафията си има държава.

Това го е имало в зародиш и по времето на Георги Марков. Мафията тогава беше управляващата върхушка, наричаща себе си “комунисти” и имаща за цел да натрупа определен капитал, който беше вече легално пуснат в действие при промените след 89-та година. Тогава беше пуснато в действие още едно приспивателно за народа –“борбата” между сини и червени, между БСП и СДС. И когато това приспивателно даде фира, дойде жълтата приспивна мъгла на царя. И т. н.

Като равносметка – българите сме най-бедният народ в Европа, народ който позволи икономиката му, енергетиката му, телекомуникациите му да попаднат в чужди ръце, да носят приходи за чужди държави. Например защо беше необходимо държавата да продаде голяма част от българските електроразпределителни дружества на държавната чешка компания CEZ? Защо чехите не разбиха и разпродадоха своята икономика? Според мен – защото нито спят, нито са страхливци. Става дума за чешкия народ. А при наличието на такъв народ, управляващите не смеят да си разиграват коня, както си искат. Същите тези чехи, които в собствената си страна доста биха мислили, преди да вдигнат цените, в България най-нагло всяка година искат поскъпване на тока. Сега ни очаква доста шоково такова.

Може би си задавате въпроса, какво общо има това с 2 юни и със смъртта на Ботев?

Аз също като писателя Г. Марков смятам, че това е една илюзия, имаща за цел да укрепи Матрицата в която сме приспани.

Ежедневно - битовото съзнание се справя твърде успешно с проявите на възвишеност. То ги опакова, капсулира в хиперболизирани свръх-идеални образи - икони. Икони - знамена, заместващи личните усилия с много по- удобно, упрявляемо и предсказуемо преклонение пред тях

От иконата има полза само ако вярваш в идеята стояща зад тази икона. Тогава вече не е приспивателно, а стимул за борба.

Разбира се, отношението на ежедневното съзнание към възвишеното не може да накърни последното по никакъв начин. Просто за пореден път можем да забележим, че е нужна будност за отсяване на зърното от плявата, на имитацията от оригинала, на истината от доброволно приетата масово разпространена илюзия.

За да се отсее зърното от плявата, наистина е необходима будност. Но за съжаление ми прави впечатление как се води целенасочена политика за затъпяване на българите. Логическото им мислене се заменя с шаблонно, истинската култура – с “чалга” такава.

Не знам какъв е изхода за съжаление? Хората с гена на Ботев и Левски май отдавна са изчезнали? :angry:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ХРИСТО БОТЕВ

Видено

...Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири "гайда".

Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?

Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.

(Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек).

[Будилник, г. I, бр. 2 от 10 май 1873 г.]

"Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите пети-вековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!"
Христо Ботев, В. "Знаме", бр. 4, 5 януари 1875 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×