Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ris_78

Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?

Recommended Posts

Смърта е нещо нормално, тя е, като завръщане у дома след учубун ден или срок.Нашият същински дом всъщтост не е земята, а е огненият свят, който образно казоно е след финия.Земята е нашето училище за развитие на душата и съзнанието, и както всеки ден като деца и младежи ходим на училище, така отново и отново се раждаме и прераждаме във визическият свят докато изкласим и последния клас.Завършим ли земното си убочение, вече не ни се налага да се раждаме и после умираме във физическия плътен свят.Затова не мисля, че е необходимо да расъждаваме толко за смърта, колкото за това как живеем и учим уроците си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората се страхуват да мислят за смъртта. А не се страхуват да мислят, говорят :3d_088: , чувстват и постъпват грозно. :3d_168:

"Не е страшна смъртта. Страшен е животът, който води към смърт." Учителя

"Бог не благоволява в смъртта на грешника." Новият завет

"Да умрем за лошите мисли, чувства и постъпки, за греха" Учителя

Важно е приложението, а не страхът.

"Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях. Научи ни да чувстваме добре и да постъпваме добре."Учителя

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

1/2 жив = 1/2 умрял

1/2 от едната страна се съкращава с 1/2 от другата, получава се жив=умрял. :D

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В настоящия момент приемам смъртта спокойно.

Но тя никога няма да бъде за мен нещо красиво каквато е нощта например.

Въпреки че се опитвам да осъзная, че както нощта е прехода към следващия ден, така и смъртта е прехода към следващия живот.

Смъртта не ми харесва , защото не мога да възприема пространството, защото величината време е твърде ограничено възприемана от нашето съзнание. Това ми пречи да осъзная развитието.И затова смъртта ме депресира.Създава ми усещане за край, а всеки край дори и лошия ни обвързва със спомени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много ме провокира това - "Помни смъртта". То е същото като: Помни, че има Бог, не Го забравяй.

Според мен хората ги е страх от смъртта, защото интуитивно усещат, че животът им на земята е в по-голямата си част безсмислен и че след като умрат нищо няма да са придобили. Повече се страхуват от смъртта тези хора, които разчитат на преходните материални неща, а другите знаят или поне усещат, че ако живеят разумно на земята, могат да придобият нещо, което да им остане и след като си заминат от тук. Така няма да имат усещането, че губят нещо, а напротив - все едно отиват да покажат какво са научили, придобили и развили. :) Страхът идва от това, че нещо не правим правилно..според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Страхът от смъртта може би е страх от непознатото. Зад всеки страх стои този базисен страх. Трудно се преодолява обаче страхът от смъртта, когато си материалист. Може да е изтласка, да не се мисли за него, но така става още по-силен! Когато обаче се отвориш за познанието на Учителя, смъртта се превръща в освобождение, проход към един по-голям и истински живот, а този биологичен живот в полезен и интересен урок! Вярата в безсмъртието на вечната ни природа прави чудеса при психични проблеми, но и при оздравяването на тялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?Преди някалка седмици сънувах ,че дядо ми ,който е починал ни идва на гости.Сутринта дойдоха да кажат на баба ми, че братовчед му е починал-човека дори не га познавам.Затова се замислих над тази постановка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?Преди някалка седмици сънувах ,че дядо ми ,който е починал ни идва на гости.Сутринта дойдоха да кажат на баба ми, че братовчед му е починал-човека дори не га познавам.Затова се замислих над тази постановка.

Сложен въпрос. Общо взето за да контактува с душите на мъртвите човекът на земята е нужно да издигне съзнанието си до нивото на съзнание на душата на умрелия, а не обратното. Дори и медиумите обаче (вероятно със съвсем редки изключения) не могат да достигнат до това ниво. Това не е астралния свят където това с което медиумите се свързват не са самите души на умрелите, а полусъзнателни отпадъци от психо-емоционалната им природа, които са ненужни на душата, задържали са я на астралния план и тя се е освободила от тях. Самата душа няма как да си взаимодейства с човека във въплъщение, освен чрез собствената му душа. Последната обаче във времето на въплъщението обикновено е силно заглушена, а съзнанието дълбоко потънало и обвързано с грубата материя. Освен това може душата е в състояние на блаженство в Девачан. Това е един вид награда за всички добри и положителни действия, мисли и стремежи които човек е проявил по време на земното си въплъщение. Всяка душа минава през такова състояние, по-кратко или по-продължително, с различна степен на наситеност. Това е състояние на пълна илюзия, човек сам си създава вътрешна изцяло положителна (според неговите представи) субективна реалност и пребивава в нея, почти изцяло откъснат от външното обкръжение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?

Не е сигурно дали не ни го казват по някакъв начин. Колко от нещата казани в съвсем прав текст разбираме право?

А и това , което се случва след смъртта, не е точно форма на живот. Но не е изчезване, така, както си го представяме.

И всеки от нас "знае" съвсем добре това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?Преди някалка седмици сънувах ,че дядо ми ,който е починал ни идва на гости.Сутринта дойдоха да кажат на баба ми, че братовчед му е починал-човека дори не га познавам.Затова се замислих над тази постановка.

Сложен въпрос. Общо взето за да контактува с душите на мъртвите човекът на земята е нужно да издигне съзнанието си до нивото на съзнание на душата на умрелия, а не обратното. Дори и медиумите обаче (вероятно със съвсем редки изключения) не могат да достигнат до това ниво. Това не е астралния свят където това с което медиумите се свързват не са самите души на умрелите, а полусъзнателни отпадъци от психо-емоционалната им природа, които са ненужни на душата, задържали са я на астралния план и тя се е освободила от тях. Самата душа няма как да си взаимодейства с човека във въплъщение, освен чрез собствената му душа. Последната обаче във времето на въплъщението обикновено е силно заглушена, а съзнанието дълбоко потънало и обвързано с грубата материя. Освен това може душата е в състояние на блаженство в Девачан. Това е един вид награда за всички добри и положителни действия, мисли и стремежи които човек е проявил по време на земното си въплъщение. Всяка душа минава през такова състояние, по-кратко или по-продължително, с различна степен на наситеност. Това е състояние на пълна илюзия, човек сам си създава вътрешна изцяло положителна (според неговите представи) субективна реалност и пребивава в нея, почти изцяло откъснат от външното обкръжение.

Стан, без душата, която и да е част от етерното и астралното тяло тяло не може да съществува в съзнателност, била и крайно минимална, или по-точно във форма. Затова и душата върви бавно отвъдния си път, а разпадащите се тела я задържат в тежест. За съжаление, онези остатъци, които продължават да пребивават близко до материалната сфера, са си свързани с всички останали тела и с душата и продължават да я държат в плен. Понеже тя, независимо от тяхната воля е принудена да си продължава издигането, те се разпадат. Поради тази причина са принудени да търсят допълнително етери и си ги набавят от нас. Така успяват да задържат и душата си. Но това си е техен, макар и не точно - избор. Точно те са, с които осъществяват контакт медиумите (предимно като инструмент за набавяне на етери, а го правят и по всякакви други начини), но са достойни за съжаление.

А като казваш, че самата душа няма как да си взаимодейства с човека, то би следвало да ти е ясно, че е същото и с нашите си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Аметист

Според вас ,защо близките ни ,които са починали по някакъв начин не могат да ни кажат в прав текст ,че има някаква форма на живот,съществуване не зная точно как да го нарека?Преди някалка седмици сънувах ,че дядо ми ,който е починал ни идва на гости.Сутринта дойдоха да кажат на баба ми, че братовчед му е починал-човека дори не га познавам.Затова се замислих над тази постановка.

След 40-тия ден от смъртта си душата поема по своя път в Духовните светове. Предстои и подготовка за новото слизане. Някои казват, че пребиваването в отвъдния свят е 20 години, други, че то се равнява на 1/3 от земният живот или, че грешниците се прераждат много по-бързо… Но абсолютна истина е, че в Духовния свят властва една желязна необходимост и никаква свобода – там се плете кармата. Свободата е само тук, долу! Заминалата от земния живот душа никога не трябва да бъде безпокоена нито с медиумни сеанси, нито с прекалена скръб, защото това я дърпа назад към миналото и и пречи, а всъщност и предстои пречистващ период. Трябва да и се помага само с молитва и добри мисли.

Понякога обаче, и това го казва самият сегашен сетивен живот, починалите намират начин да се свържат с близките си, ако има защо. Това е най-често насън. Идват, споделят ни нещо (това е често като телепатично предадени мисли) и си отиват. Бабите казват, че не е на хубаво да говориш насън с починал човек – почне ли да ти говори умрял – пътник си за Оня свят. Но такива „срещи” винаги ни оставят замислени…за живота, за смъртта…

На нас не ни е дадено все още да знаем много за Духовните светове, те са като скрити зад завеса за нас, но такова време предстои. Тогава човекът ще може свободно да съзерцава цялата панорама от предни свои животи, всички души, с които е бил завързан в сложна кармична верига. Нищо няма да бъде скрито. С развитието на всяко ново сетиво (а те са дванадесет) ние се приближаваме до това време…

И последно - в света, зад всяко чудо е скрито ново послание от Духовния свят, а ние тепърва трябва да си създаваме азбука за него... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, без душата, която и да е част от етерното и астралното тяло тяло не може да съществува в съзнателност, била и крайно минимална, или по-точно във форма.

Говоря за автоматично съзнание, способност за автоматична реакция, основана на спомените съхранени в самата материя, навиците и др. Да, формата няма как да съществува без обединяващата сила на душата. При астралните черупки тя е в процес на разпадане, което за съжаление може да продължи доста дълго време. Физическото тяло също не се разлага веднага след смъртта. След смъртта на тялото клетъчният живот не се прекратява веднага.

Астралната черупка задържа душата до определен момент, докато има достатъчно сила. Всъщност тука нещата са доста различни за различните хора в зависимост от равнището на съзнанието им. Тъй или иначе на този етап с душата не може да се разговаря, а с астралната и черупка, без значение освободила ли се е душата от нея или не.

Говориш за задържане на душата, но в действителност душата си е на нейното си ниво, над трите нисши свята дори и по времето когато човек е в грубо физическо тяло.

А като казваш, че самата душа няма как да си взаимодейства с човека, то би следвало да ти е ясно, че е същото и с нашите си...

Казвам че си взаимодействаме с душите на другите хора посредством собствените си души. Ще се повторя:

Самата душа няма как да си взаимодейства с човека във въплъщение, освен чрез собствената му душа. Последната обаче във времето на въплъщението обикновено е силно заглушена, а съзнанието дълбоко потънало и обвързано с грубата материя.

Разбира се с духовното развитие на човек материята оказва все по-малко привличане за съзнанието му, а погледът на съзнанието постепенно се измества все повече и повече към душата, което неминуемо води до нейното достигане.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, ти говориш от позицията на теософията. Венци пък има друга позиция - тя е сравнително по-разпространена в окултните вярвания. Как стоят обаче точно нещата можем ли ние сега да знаем? как да ги проследим обективно? Може ли някой от нас да проследи живота на душата след оставянето на тялото? Дори ако може някой, на другите им остава да вярват в интерпретациите му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, прав си, че си е на нейното ниво.

Но въобще не си прав, защото тя там е заключена и няма взаимодействие със самото "ниво".

Ама и ти, уж опонираш на задържането, пък си го каза.

Ама за взаимодействието на душите - Ц. Ако още бяха запазили способността си да приемат и отвореността си, нямаше да имат материализираната нужда от толкова груби носители, които евентуално, някой път, да им принасят по някое и друго благце.

Прав си за астралната черупка, но това е естествения отвъден път. А аз ти споменах за един малко противоестествен.

Орли, не знам защо, но на мен ми се струва, че позицията на Стан е окултно-разпространената. Моята, де да знам, не съм я срещал из езотеричните книжки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А как я възприемате смъртта?

Чисто човешки, материално, емоционално.

Защото когато тя дойде в дома ни всичката информация, която имаме някак си не върши работа.

Според мен това е защото всичко е просто информация, тя може да донесе само някакво разбиране, но не и утеха.

Бях чела в "Синухе египтянина" ,мисля че за остров Крит ставаше въпрос, че когато някой умре или усети че идва краят му се оттеглял от обществения живот и никой повече не чувал за него.Всички негови познати спирали да говорят за него и така поддържли безкрайна радост от живота, като за смъртта не се говорело.

Доста хора край мен постъпват по същия начин, усещам че и при мен става така.

Не можем да върнем духа в тялото, защо тогава поддържаме спомена?

Нужно ли е да мислим за човек, който няма да присъства повече в нашия живот, защо толкова много хора живеят с мъртъвците си и толкова често говорят за смъртта?

А на мен смъртта не ми харесва , не защото ме е страх, а защото ме е яд.

Защото съм егоист и се ядосвам, когато ми отнемат нещо любимо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ди, не знам дали за да поддържат земните си усмивки са го правили, но по този начин безмерно са облагодетелствали първите стъпки на починалия в отвъдния му път.

Чисто човешки, емоционално, липсва ми. Тя е като глътка въздух... но... като и дойе времето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сънят и смъртта са почти едно и също нещо. Ако сънищата ни са хаотични , мрачни и безсъзнателни, то смъртта едва ли ще е по-различна. По-добре да се страхуваме не от смъртта, а от безсъзнателното. Теорията е много хубаво и полезно нещо, но не трабва да забравяме, че на даден етап е добре да се освобождаваме от нея. Иначе сънищата ще стават все по-ярки и красиви, но ще си останат сънища. И нямам предвид, че проходилката трябва да бъде захвърлена изведнъж. Нека да бъде като забавна детска игра – пускаме едни играчки за да хванем други. Тогава ще разберем за най-добрата релаксация и почивка – от време на време да се пускаме от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Нощта целува гаснещия ден и шепне на ухото му:Аз съм смъртта,твоята майка.Аз ще те родя отново."Р.Тагор "Смъртта е угасване на светлината на лампата при лъчите на изгрева,а не угасване на слънцето."Р.Тагор Вярвам в тези думи на поета и човека Р.Тагор,цитирам го ,защото най-добре изразява моите мисли и усещане за смъртта.Години наред скърбях и живях с убеждението за несправедливо отношение спрямо мен,след смъртта на баща ми.Сега знам,убедена съм,вярвам,че ми се случва това,което е най-доброто за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам как възприемам смъртта. Знам само, че ако я нямаше смъртта хората щяха да си останат винаги едни и същи, без никаква промяна, без развитие. Нали старото трябва да се унищожи, за да може новото да заеме неговото място? Тука има една уловка – унищожавайки старото, ние трябва да имаме идея за новото, т.е. да имаме определено виждане за него в съзнанието си. Иначе разрушавайки старото няма да можем да направим нищо повече от това да го изградим отново, може би малко по-различно, но отново същото старо. Смъртта е във всяка промяна, във всяко вдишване и издишване, във всеки пулс на сърцето. Умирайки човек получава възможността да се ражда отново и отново, с обновени сили и устрем, с обновен ентусиазъм, да бъде вечно млад и растящ. Хубаво е хората по-честичко да умират и отново да се раждат мислено в съзнанията си, да гледат на света с различни очи, все едно старият човек вече е умрял и сега на негово място се е родил нов, запазил всичко добро от стария и освободен от всички ненужни психични наслоявания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×