Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Таня

Думи на Учителя за мисълта

Recommended Posts

. Като ученици ви трябват две неща като два метода, като пособия ви трябват: да мислите добре и да се учите добре. Защото то е същественото. Ти в живота не може да направиш никакъв успех, нищо не може да постигнеш, ако не мислиш добре и ако не се учиш добре. Сега вие може да разберете мисълта в много тесен смисъл. Чрез хубавата мисъл вие ще добиете фактите и принципите, а чрез учението вие ще придобиете начините на приложението. Наука е туй, което може да приложиш в живота, да придобиеш добродетели.

. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си.

Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл. Говори ви един човек, разсъждавате върху онова, което ви говорил. Той ви говорил с известни звукове. Виждате най-първо, какво впечатление прави неговата реч на вашето ухо. Когато той произнася думите, как ги произнася? Законът е верен. Че ние никога не може да приложим онова, в което ние не вярваме. Туй, за което имаме вяра, вярването то е да вярваш с ограничение. Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. То човек започва освобождението в живота – в надеждата. Не да се надява, ами в надеждата. Вярата вече започва да освобождава човека. Ако ти вярваш в Бога и тази вяра започва да те освобождава, ти имаш вяра. Ако тази вяра не те освобождава, ти имаш вярване. Ние мислим за вярата кога? Когато сме щастливи, задоволени, много малко мислим за Господа. Щом ни напечат лошите условия, ние търсим Господа. Ние търсим Господа само в нашето нещастие.

Сега искам вие да разсъждавате обективно. Като започне да ви се говори, вие се страхувате. Като започне да ви се говори, вие прилагате нещата. Като започне да се говори за погрешките, скоро ги намирате, скоро ги виждате. Като ви се говори за добродетелите, вие се радвате. Пък понеже имате повече притежателни букви, повече скръб имаме.

Казвам сега: Ние хората умираме по единствената причина, че не слушаме. От непослушание умираме. Бог казва: Ще се храниш с Добродетелта, ще се храниш с Истината, ще се храниш с Правдата. С какво още ще се храниш? Ще се храниш с милосърдието, ще се храниш с кротостта, с въздържанието. Сега вие имате нещата в ума си да турите по стария ред. По стария ред да турите нещата. Ти със стария чувал, дето си ходил, ти със стария чувал ново брашно не може да носиш. Със стария чувал ново жито не може да носиш. В Царството Божие нова торба трябва за новото жито. За всяка една мисъл се изисква нова торба да имаш. Ти може със своята стара торба да идеш, но ще развалиш житото. Сега онова, което при дадените условия може да приложите, приложете го.

Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл.

Та казвам: Като ученици трябва да бъдете чисти, да имате ясна, светла мисъл за Бога.

Ние трябва да имаме непреодолимата Любов, че ние прославяме Бога, и Той да ни прослави. Христос казва: „Аз те прославих, всичко което чух от тебе направих, сега ти ме прослави“. Да разберем приложението на тази Истина. Вие сте ме слушали, аз толкова пъти съм говорил за Любовта. Казвате: „Учителю, ти говориш за Любовта, но как я разбираш?“. Ще ви кажа: И аз не съм я разбрал. Любовта не е най-лесната наука. Ти като влезеш в Любовта, ти ще бъдеш абсолютно свободен. Ти ще влезеш в един съвсем нов свят. Ти като влезеш в Любовта ни помен няма да остане от страданията ти. Ти ще погледнеш на всичкия си живот и ще видиш, че във всичко се крие много хубаво. Няма да остане ни помен от тия страдания, терзания, хукания, всичко туй ще изчезне. Ти ще се успокоиш и ще кажеш: „Какво неразбрано дете съм бил“. И ти няма да кажеш, че разбираш Любовта. Единственото нещо, което освобождава човека е Любовта. И тогава знанието и свободата, това са начини, чрез които Любовта се проявява. Свободата е във физическия свят, знанието е в духовния свят, Любовта е в Божествения свят. И самата Любов е проявление на Божия Дух, нещо още по-дълбоко. Сега това са вече непостижимите работи, но казвам: Възможно е заради вас. И мисля имате нещо, което ви смущава. Мислете правилно.

Ние сме дошли да учим. Много нещастия и страдания ще преживеем в живота, те са в реда на нещата. Казвам: Ще се учите да мислите правилно, добре да мислите.

За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен принцип. Всяка постъпка, ако не произтича от нашата мисъл, ако не произтича от нашата наука, то е престъпление. Не е зло, то е престъпление. Защото, ако аз ви обичам, аз изразявам една идея, която е скрита в ума на Бога. Ще търся начин, по който да изявя своята Любов. Ще намеря начин, когато Бог иска.

Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят.

И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели.

Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете.

Правата мисъл, добрата мисъл, доброто Учение, правото Учение, те трябва да ви бъдат идеал през тази година и не само през тази година.

Гласни и съгласни

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Продължение на цитата:

"Като проговори 3 пъти на човека, Бог спира вечеда му говори. ко не послуча Бога, човек си изработва някаква крива форма на ума, която се възприема от сътцето му и той започва да страда. За да предпази човека от страдания, Бог дохожда до сърцето му и започва да говори: Слушай, в умствения свят ти изработи една изопачена форма, която се възприе от сърцето ти , но тя ще ти причини страдания. Внимавай да не реализираш тази форма на физическия свят, защото нещастия и страдания ще те сполетят.

Като не послуша и този глас, човек зпочва да реализира своята мисъл, но веднага се натъква на ред страдания - физически и психически. След това се чуди отде идат тия страдания.

....

Всяко съзнание, което съдейства на човека да се свърже с Първичната Причина, е добро. Всяко съзнание, което противодейства на човека да се свърже с Първичната Причина, е зло. Що е зло? Всяко нещо, което отдалечава човека от първичната причина, което съкращава живввота му и внася в него ред нещстия, като разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен и недоволен, е зло. Злото е чуждо съзнание в човека."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Знае се, че колкото по-близо е предметът до очите, толкова по-ясно се вижда. Ако сте военен и обстрелвате предмети, които са на разстояние един километър, ще си послужите с един мерник. Ако обстрелвате предмети на разстояние десет километра от вас, ще си послужите с друг мерник. Вие не можете да си послужите с една и съща мярка. Същият закон се отнася и до мисълта. Ако решаваш един въпрос, който стои на един километър от тебе, ще си послужиш с една мисъл; ако въпросът е на десет километра от тебе, ще си послужиш с друга мисъл. Невъзможно е една мисъл да решава всички въпроси. Ще кажеш, че мисълта ти е права. – Колкото по-далечен е въпросът, който решавате, толкова по-високо ще стои мерникът, т. е. толкова по-висока трябва да бъде мисълта. Високата мисъл има отношение към високия идеал, а той – към високия мерник. Великите работи се постигат по велик начин.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Вие имате голям страх, страхувате се за нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. Страх те е да не те прицелят отдалеч и да те убият. Ако те прицелват отдалеч и отвисоко, вероятността да те убият е малка. Ако един аероплан се движи с бързина 300 км в час, вероятността да падне бомба върху тебе е малка. За да падне бомбата върху тебе, ти трябва да я привлечеш с мисълта си. Човек привлича добрите, или лошите неща към себе си с мисълта и с желанията си. Забелязано е, че това, от което кай-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. Значи, страхът не може да те предпази.“

Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„Мнозина се оплакват от противоречията на живота. От кои противоречия се оплакват? Ако се оплакват от човешките противоречия, трябва да знаят, че те сами са ги създали. Човешките противоречия не са противоречия и на птиците. Човек минава през кални пътища и се цапа. Птицата, като дойде до калта, ще хвръкне и няма да се окаля. Тя показва начина, по който и човек може да не се каля. С крилата на мисълта ти можеш да се освободиш от земната кал.“

Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г.

„Стреми се да се освободиш от закачките на живота, да работиш свободно на Божествената нива. – Как да работя? – Ще се молиш и ще работиш. Молитвата е работа, от която приемаш нещо и за себе си, и за окръжаващите. Всички хора трябва да се молят, да придобият някакво благо и да го предадат на близките си. Молитвата е общ процес, както и мисълта. Като мислиш право, ти се свързваш с всички ония, на които съзнанието е будно. Те възприемат твоята мисъл, и ти приемаш тяхната. Само така хората взаимно си помагат.“

Из „Родени от Бога“ – ООК, 5 януари 1944 г.

„Дръжте се за старите правила, без да пренебрегвате новите. Старо правило е: Цени росните капки. Цени всяка добра мисъл, колкото и да е малка. Тя е свещена мисъл. Ценете най-малкото чувство и най-малката постъпка и отдавайте им нужното почитание.“

Из „Малките величини“ – ООК, 1 декември 1943 г.

„Правата мисъл е вродена в човека. Той е в положението на добрия цигулар – взима цигулката си и свири. Той не мисли, как се нареждат пръстите, как се тегли лъка. Той свири, хората го слушат с разположение, и парите вървят след него. Дали ще му плащат, или не, той не мисли за това. Добрият цигулар не мисли за пари, а те дрънкат след него, сами го търсят. Лошият цигулар търси парите, а те го избягват. И на вас казвам: Вървете вие напред, а парите след вас. Така можете да направите всичко, каквото желаете. Ако парите вървят пред вас, а вие след тях, нищо няма да постигнете. Докато хората вървят след вас, всичко ще постигнете; ако вие вървите подир хората, нищо няма да постигнете. С други думи казано: Докато вие следвате Бога, всичко може да направите. Очаквате ли Бог да върви след вас, нищо няма да постигнете.“

„Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се подложат на изпит, да се провери тяхната издържливост.“

„Помнете: Всяка добра мисъл иде от Бога. Тя е в състояние да изправи десет лоши мисли.“

„В какво се крие силата на добрата мисъл? Добрата мисъл подкрепя всички добри мисли, всички добри желания и всички добри постъпки. Тя е Божествена мисъл. Следователно, вложи Божественото в себе си и не се страхувай. То ще подкрепи всичко добро, към което се стремиш. Възлюби Бога, и всичките ти работи постепенно ще се наредят. Любовта разрешава всички въпроси. Тя е като добрата и разумната слугиня. Остави тая слугиня вкъщи, тя ще нареди всички работи. Важно е да влезе тая слугиня в дома ти. Влезе ли глупавата слугиня, вместо порядък, тя ще внесе пълен безпорядък. Погрешката на човека се крие в това, че глупавата слугиня разпорежда в неговия дом. Внесете ли една крива мисъл в ума си, тя ще разбърка работите. Каквито съвети да й се дават, тя не може да се оправи. Пусни разумната слугиня в къщата си и я остави свободна. Тя сама ще оправи всичко. Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е любовта. Щом дойде при вас, поздравете я, дайте й свобода, да свърши работата си, както тя знае. – Искам да я напътя, по-лесно да свърши всичко. – Остави твоето желание настрана.“

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. За него е безразлично, какво положение заема на земята. Какво ще придобиеш, ако живееш в царски палат? Умният човек и в палат, и в колиба да е, все умен си остава. Глупавият и в палат, и в колиба да е, все глупав си остава. Ако си глупав, но имаш сила и добро сърце, какво ще направиш с тях?“

Из „Трите срещи“ – ООК,6 октомври, 1943 г.

„Казвам: Най-важното за човека е светлата мисъл; най-важното за човека е благородното чувство; най-важното за човека е възвишената постъпка. Когато цигуларят постъпва добре това е неговото чувство; когато цигуларят внася съдържание в свиренето си, това е неговото чувство; когато цигуларят внася красота в свиренето, това е неговият умствен живот. В свиренето цигуларят участва със своя ум, със своето сърце и със своята душа. На същото основание казвам: Умът и сърцето трябва да взимат участие във всяка постъпка на човека.“

Из „Послушание“ – ООК, 20 октомври 1943 г.

„Да мисли човек, това е Божие благословение. Да изнасилваш ума си, да мислиш повече, отколкото трябва или да не мислиш достатъчно, това причинява пакости. Когато умът работи, колкото трябва, човек изпитва радост, мир. Това го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял. Като вкуси от тоя плод, той се радва и раздава на ближните си. Това значи, да си помагат хората взаимно, както една система на друга, както лявата ръка на дясната и дясната на лявата.“

Из „Малкото добро“ – ООК, 29 декември 1943 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Какво се иска от вас? – Да мислите и разсъждавате правилно. Виждаш, че брат и сестра дружат. Не ги критикувай, но пожелай им да се обичат. Ако не се обичат, те не са никакви брат и сестра. Срещаш мъж и жена – пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради.“

„Вчера слънцето показа всичката си любов към нас. Чрез лъчите си то ни изпращаше своите целувки. В целувките му се крие знание и сила. Така то изявява своята мисъл. Значи, слънцето е носител на разумната и права мисъл. Като приемеш една негова мисъл, ти трябва да му отговориш. Слънцето те пита: Какво правиш на земята? Какво ще му кажеш?“

Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

„Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. – Коя мисъл е Божествена? – Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася подтик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълчна семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се съмняваш в нея? Като опиташ нещата, ще се освободиш от подозрението си.

И тъй, когато в ума ти се ражда лоша, престъпна мисъл, знай, че вината е в тебе. Ти си се отклонил от правата и чиста мисъл. Помни: Твоята мисъл трябва да бъде права; твоето чувство трябва да бъде право, и твоята постъпка трябва да бъде права. В дадения случай, ти си баща и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вината е в тебе. Кажи си: Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя – от мене зависи. ... Знай, че ти си фактор на твоя живот, тебе държат отговорен. Като направиш връзка със зъл човек, зло ще правиш; като направиш връзка с добър човек, добро ще вършиш. Трябва ли да се оправдаваш за злото със слабата си воля?“

„За да определите посоката на вашата мисъл, служете си с отвеса, т.е. с перпендикуляра. Този отвес аз наричам живот. Той показва пътя, по който разумните същества се изявяват. Ако не знаете този път, никакво добро не можете да направите.“

„Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека.“

Из „Живите линии“ – ООК, 10 май 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Оръжие назаем не се дава. Ум назаем не се дава. Сърце назаем не се дава. Според Божията Правда пазете ума си неопорочен, никому не го давайте. Той е свещен нож, с който всеки сам трябва да си служи. Докато човек е с ума си, дотогава само той е силен. Въоръжим ли се един ден, ние ще се браним със своя ум и със своето сърце. Имаме ли сърце и ум неопорочени, нямаме нужда от никакви други оръжия. Освен тези две оръжия, на помощ иде и волята ма човека. Няма по-страшна бомба от сърцето и по-разрушителна сила от волята, проявени във физическия свят.“

Из „Праведният“, НБ, 20 февруари 1927 г.

„Казваш: Важно е да пазя достойнството си като човек. Всеки говори за своето достойнство. В какво се заключава достойнството на човека? Според мене, достойнството на човека зависи от това, доколко той пази достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш достойнството на баща си, който те е родил, какво достойнство ще имаш? Следователно, ако ти не пазиш и не цениш това, което Бог е вложил първоначално в тебе, нищо не си. ... Дръжте в ума си мисълта, че Бог е мъдър и справедлив, за да бъдете и вие мъдри и справедливи. Каквато мисъл държите в ума си за Бога, такива може да бъдете и вие. Щом се усъмните в Бога, вие губите всички блага, всички дарби и способности, дадени ви от Него.“

Из „Ликвидация на века“ – ООК, 26 септември 1937 г.

„Ти си войник и каквото ти заповядват, това правиш. Полковникът ти казва: Войник, вземи този и го арестувай. Ти казваш: Слушам! Обърнеш се назад и изпълняваш заповедта. Полковникът е чуждата мисъл, която изпълняваш. – Кой е отговорен: полковникът, или войникът? – И двамата. Ама полковникът заповядва. – Ти пък изпълняваш. Макар да изпълняваш чужда заповед, и ти си отговорен. Какво печелиш, ако арестуваш, или убиеш някого? Този полковник дава една заповед, друг полковник дава друга заповед. Той казва на войника: Слушай, вземи този човек, закарай го до границата и го пусни свободно да си отиде в отечеството. Кажи му една-две благи думи и се сбогувай с него. Кой от двамата полковници постъпва по-добре? Да застреляш човека, това е лесно, но какво се печели с това?“

Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г.

„Вие съдите хората, че имат особени възгледи, особени вярвания, които не можете да приемете. И те ви съдят, че вие не приемате техните възгледи. Кой е на правата страна? – Аз имам право да мисля. – Че кой няма право да мисли? Важно е, че мисълта не е ваша. Вие не създавате вашите мисли. Мисълта е подобна на парите, с които си служите. Както изваждаш и туряш в джоба си пари, така и мислите идат отнякъде и си отиват. Вие ли създадохте парите? – Държавата ги създаде, а вие се ползвате от тях. Ако ти отпечаташ една банкнота, държавата ще те държи отговорен за това. Тя те пита: Ти ли отпечата тази банкнота? Ако не можеш да се оправдаеш, ще намериш затвора. Както държавата съди човека за делата му, така и невидимият свят го съди. Светът е пълен с фалшиви мисли, желания и постъпки. Те са фалшиви, защото нямат никакво съдържание. Има един закон в природата, който хваща фалшивите мисли. Той пита човека: Отде взе тази мисъл?“

Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

„Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш, какво нещо е Бог, не е важно; обаче, всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Да мислиш за Бога, това значи да мислиш право. Ако кажеш, че Бог те е забравил, че на едного дал къща, а на тебе нищо, твоята мисъл за Бога е крива. Къщата е човешка придобивка. – Моят съсед има добри деца, ходят на училище, учат се, а моите деца не учат добре, нямам възможност да ги издържам. Бог на мене нищо не е дал. – Ти мислиш криво за Бога. Ти не оценяваш това, което ти е дадено, и не го прилагаш. Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ.“

Из „Оценяване и прилагане“ – УС, 3 октомври 1937 г.

„Някой казва: Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на черната ложа. Ти взе тази мисъл без позволение и я внесе в своята глава. Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи, и ти я приемаш като своя. Тъмната, мрачна мисъл е подобна на бомба. Ти внасяш бомбата в къщата си и мислиш, че си в безопасност. Не, къщата ти, в един момент ще хвръкне във въздуха. Онези, които са направили бомбата, ще бутнат запалката и ще бягат. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание имат експлозивна сила. Всеки момент могат да избухнат и да ти причинят пакост. Като знаеш това, дръж всяка лоша мисъл, всяко лошо желание далеч от себе си, да не избухнат. Те са бомби, които кога и да е, ще избухнат.“

Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

„Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя.“

Из „Служене на Бога“ – УС, 28 ноември 1937 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.“

„Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. Отдалеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях.“

„Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи, да се радваш на всичко, което те обикаля.

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.“

„Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща.

Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли. Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави.“

„– Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? – Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа.“

„И от мъжа, и от жената се изисква работа. Да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и, дето седне, веднага заспива.“

„Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.“

Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Едно трябва да помните: Каквато мисъл и да ви дойде на ума, тя крие в себе си нещо хубаво. Някои мисли са лоши по причина на това, че са окаляни, дълъг път са минали; изчистите ли ги, във всяка от тези мисли ще намерите по един скъпоценен камък, дълбоко някъде скрит. На това основание вие трябва да изчистите всяка нечиста мисъл, която минава през ума ви. Смисълът на живота не се заключава в това да избягвате лошите мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите от тях, но трябва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дете. Кроткият човек е силен, защото постъпва така.“

„Казвам: Хората не се поправят нито с убийства, нито с обесване. Ние не можем да изменим великия Божи закон, който казва: „Не убивай!“ Вие имате право да убиете човека само тогава, когато, като го извадите от неговата стара, нехигиенична къща, го поставите в нова, по-хигиенична къща от старата. Поставите ли го в нова къща, запалете старата! Така Бог прави с грешния човек. Той го изважда от неговото грешно състояние и го поставя в друго, по-благоприятно за неговото развитие. Следователно, и вие трябва да приложите в своите мисли и желания закона за смяна на състоянията, с които си служи Бог. Вие не можете изведнъж да премахнете едно лошо чувство което се е породило в сърцето ви, или една лоша мисъл която се е породила в ума ви, без да обмислите начина и времето за тяхното премахване. Вие трябва да работите разумно, да решите, трябва ли да ги премахнете, и ако трябва, по какъв начин да направите това. В Божествения свят съществува закон, който точно определя времето за реализиране на всека мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не спазите ли времето което този закон е определил, вие ще чакате друго време. Първото време е вече пропуснато. Божественият свят е свят на пълен ред и порядък. Като естествено последствие на този живот, и разумните хора живеят в пълен ред и порядък.“

Из „Кротките“ – НБ, 20 март 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сегашните хора се намират при особени условия на живота, когато цялото човечеството е подложено на големи изпитания, на специална матура. Всъщност, човешкото сърце минава в нова фаза – във фаза на служене. Много хора имат криво разбиране. Те считат, че с ума си човек служи на Бога, а със сърцето си се учи. Там е грешката. Със сърцето си ще служат, с ума си ще учат. – Защо страдаме? – От сърцето си. Не служите правилно. Значи, грешките и страданията идат от неправилното служене на сърцето, а не от неправилното учене. Не служиш правилно със сърцето си, а държиш отговорен ума си. Не дръж отговорно сърцето си за грешките на ума. Прави разлика, кога греши сърцето и кога – умът. Само така може да се самовъзпитавате. Ако смесвате дейността на сърцето и на ума, няма да постигнете добри резултати. Имаш желание да направиш едно добро, но не знаеш, как да го направиш. Разбираш, че имаш грешка в учението си, но не знаеш, как да я поправиш. Чувстваш, че имаш грешка в служенето, но не знаеш, как да я изправиш.“

„Научете се да отличавате своите мисли и чувства от Божествените. Където е Божественото, там грешките са изключени. Ако мислиш, че и Бог греши, трябва да се намери друг, по-силен от Него, за да оправи работите.“

Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г.

„Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея.

Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено.“

Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли. Кои мисли са здрави? Здрава мисъл е тази, която носи мир за душата и светлина за духа. Здравата мисъл трябва да произвежда такава реакция в човека, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човек е неразположен, здравата, добрата мисъл трябва да измени състоянието му в добро.

...

Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му, а оттам – и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта, и самата болест изчезва.

...

Може ли човек да мисли, преди да е обичал? Мисълта ли е дошла по-рано, или любовта? Това значи кокошката ли е излязла по-рано, или яйцето? Божията любов предшества мисълта на човека. Човек мисли само когато е обичан. Да мисли човек, това значи да се ползва от Божията любов.

Здраво мислене – 27 лекция, 16 май 1926 г. МОК „Време и сила“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човешката мисъл може да бъде права, само когато се влияе от закона на любовта. Никога човешката мисъл не може да бъде права, чиста, ако не се влияе от закона на любовта, няма какво да доказвам това. Това е за мен правило: чистата мисъл се влияе от любовта. Щом дойдем до чувствата, те не могат да се влияят от любовта. Чувствата трябва да се влияят от Божествената мисъл. Нашите мисли са прави и чисти тогава. Следователно любовта пречиства мисълта ни, а Божествената мисъл пречиства нашите чувства. Някой казва: „Да дойде Божията любов да се всели в нашето сърце." Най-първо трябва да се пречисти хубаво мисълта. Тя да е под влиянието на Божията любов.

Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта е, която определя човека. Чувството е външната страна на човека. Неговата постъпка е външната форма, по която може да се познае човекът. И животът ви на земята зависи от всяка една ваша мисъл, която е изпратена на Небето. Това е вашето богатство.

...

Та единственото нещо е да превърне Господ всичко това в добро. Каквото се случи в живота, да се превърне за добро. Това е смисълът. Ама защо е станало, оставете това. Това е друг въпрос. ...Някоя лоша мисъл дошла в ума ти, ти кажи: „Господи, превърни я за добро." Направил си една погрешка, кажи: „Господи, превърни я за добро." За всичко, което се случи всеки ден, казвай така. И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие. Не се хвалете. Някой казва: „Аз съм много грешен." То е тщеславие. Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие.

Из „Най-съвършенният идеал“,ООК, „Ако говоря“, 12.12.1934 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни от там и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той!“

„Някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.“

„За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.“

Из „Тесният път“ – НБ, 11 януари 1925 г.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неврастенията не е болест. Неврастенията показва, че нервната система не функционира правилно, нищо повече. Силите, които функционират чрез нервите, не вървят правилно.

Но причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два вида: едни мисли, които съграждат, и други мисли, които рушат. Едни, които спират капилярните съдове, и други, които ги разширяват. Едни мисли има, които изстудяват, мисли има, които повишават температурата.

По някой път човек го втресе, повишила се температурата. И действително, опасно е да се повиши температурата. Но още по-опасно е, когато спадне температурата. Едното е опасно, но другото е по-опасно. Има една нормална топлина в човека, която е естествена. Тя не се образува от известно триене. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже туй, което се трие, се изтрива. Има една топлина, която е естествена, тя е мека и приятна, тя е топлината на здравето. Когато човек изгуби тази естествена топлина…

Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, той не знае какво нещо е болест и мисълта му е здрава. Каквото и да дойде, той издържа всичко. Казвам: Много неприятни работи има натрупани, носи ги юнашки. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се нервира, да се тревожи за нищо и никакво, озлобява се, завижда. Завистта ражда ред болести. Страхът ражда друг ред болести. Пиянството ражда трети вид болести. Разюзданите страсти раждат друг род болести.

Всичките отрицателни мисли имат лоши последствия. Те ще се явят в известна форма и туй природата допуска като лечебно състояние.

Сега хората очакват своето щастие там, отдето няма да дойде. Щастието на хората е написано, „които идват във виделината.“ Виделината е потребна за онзи, нормалния живот. Когато човек мисли нормално, когато чувствува нормално и постъпва нормално, то е виделина. Каквато и болест да има, най-първо се спри и опитай [с] твоята вяра какво може да направиш.

Източник: Който прави Истината от томчето Приготовленията на сърцето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мене, хората изгубиха първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката.

Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин. Сиромахът мисли по един начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Всеки човек, в каквото състояние се намира, неговата мисъл съответства на онова негово вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта. Туй, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка водица, това не значи още, че ти си се запознал с водата. Само водата, която утолява твоята жажда, може да усетиш каква е нейната сила. Ние говорим за човешката мисъл, без тази мисъл да произведе онзи ефект и ония процеси, които мисълта е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта.

Сега на съвременните хора трябва да им се доказва, че човешката мисъл има влияние. Тук веднъж в едно учреждение в София, служещите искали да се подиграят с един техен колега, който казвал: „Мене не ми влияят човешките мисли“. Четирима души се надумват да го срещнат един след друг: единият на вратата, другият на стълбите и третият горе. Първият го среща и му казва: „Какво си пожълтял, не ми се виждаш да си добре“. Вторият го среща и му казва: „Виждаш ми се като да си трескав“. Третият му казва същото. Четвъртият пред стаята му казва: „Ти съвсем си заболял“. Той казва, че никак не се чувствува добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуск, но накарал четиримата негови колеги да свършат неговата работа. После му доказали, че внушението работи в света, работи навсякъде.

Наричам добър човек този, който е роден добър. А добрият не може да го направиш лош. Роденият човек с дарби, ти на него може да повериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на който Бог дал сила, на силния не може да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим нашите идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на Божествените идеи, общо за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото. В Божественото няма туй различие, което съществува в сегашния наш живот.

Законът е такъв. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз.“ Дето са двама или трима души, събрани в името Божие, Божията Любов и Мъдрост, и Божията Истина, там е силата. Какво е Любовта? Туй, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е Мъдростта? Туй, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданията. Що е Истина? Туй, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения, в които се намира.

Великото в света е човек да е доволен от малките мисли, които му помагат.

На слънцето жителите издържат една топлина може би от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев лъч дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството, са все слънчеви типове. Астролозите обясняват другояче. За да мислиш, да можеш да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си, носи три качества: той носи Любов на човечеството, той носи Мъдрост и знание, той носи свобода, носи разширение, законите на причини и последствия, които съществуват.

Новото, което трябва да имаме: Научете се да вярвате в светлата мисъл. Като се поставите в спокойно състояние, оставете всички нерешени въпроси, за сиромашия, богатство, оставете всичко настрана, понеже тъй, както гледате на света, няма ред и порядък.

Онзи, Който създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте Неговия глас и вашето бъдеще Той ще го определи. Ще имате едно познание. Ще проверите нещата. Аз не искам да вярвате. Ще проверите. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен. Тогава ще кажеш: „Има Един, Който е създал небето и земята, Комуто ще служа“. Понеже три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

Който направи небето и земята от томчето "Радостта", НБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте.

И на мене не искам да изпращате подхвърлени деца, родени от незаконни родители. Като Учител аз не съм пратен на Земята да отглеждам и възпитавам такива деца. Да отгледаш един грешник е едно нещо, а да отхраниш едно незаконно дете, това е друго нещо. Грешникът, който е дошъл до известно съзнание и се кае за своите грехове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христос на земята. Всеки може да се спаси. И грешникът може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повече се храни, толкова по-голяма става. Един ден тя ще се увие около човека и ще строши костите му.

Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас, чрез Светия Дух.

Не отхранвайте отрицателните мисли, които черната ложа е посяла във вас. Майката казва: „Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа“. Не, един ден това дете, като змията, ще счупи костите ти и ще те изхвърли вън от тази вълна.

***

„Освети ги чрез Твоята Истина.“

Никой човек не може да научи Божествения закон, докато не освети Божието име.

Когато осветите Божието име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа.

Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни.

***

Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае.

Братът на най-малките

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В мозъка, именно се отбелязва човешката мисъл.

Той е като градина. Каквато е почвата в човешкия мозък, такива ще бъдат и неговите мисли.

В човешкия мозък има същите зони, както върху земята.

В него мислите растат така, както на земята растат цветята.

Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на лисица, на змия, на паяк, на мравка и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер.

И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко в човека, издига и добрите, и лошите животни, безразлично, дали те са вълци или овце.

И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: "Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко."

Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: "Внимавайте, аз ще създам във вас необходимото."

Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие - това са отрицателни качества.

Виделината, е един живот на Божествената хармония

и само човек, в когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината.

Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина. Същото е и с виделината.

Мъжът е единият полюс на виделината, жената - другият.

Събират се, за да образуват една Божествена хармония.

Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви.

Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето.

Но непременно, двамата трябва да произвеждат виделина.

Като казва: "Вие сте виделината", Христос подразбира всички други.

Когато казва: "Аз съм виделина", той подразбира: "Аз и Отец Ми."

Виделината

(Неделни Беседи, 01.04.1917 Неделя, София)

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, през време на този събор, искам да направите следния опит: намерете някоя сестра или някой брат, които са се обезсърчили или изпаднали в меланхолия, и се опитайте да трансформирате тяхното състояние. Образувайте една група от 10–20–30 души, която да изпрати най-добри мисли и желания към този брат или към тази сестра, и проследете да видите какъв обрат ще произведат върху тях тези ваши мисли. Като се изредите един след друг да изпращате добри мисли, ще видите какъв обрат произвеждат те. Направете един такъв опит, да видите какво чудо върши човешката мисъл. Само по този начин ще се създаде между вас една вътрешна връзка.

Отвън и отвътре

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек е една написана книга с много ситно писмо и най-учените хора едвам може да четат това писмо.

И следователно, вие като се раждате на земята, дали са ви нещо, което трябва да прочетете.

Вие казвате: „Еди-кой си човек е даровит.“ И ти имаш тази дарба, но не си работил.

Този човек е посял своята семка, а твоята седи още в хамбара.

Животът е почва, в която нещата се сеят.

Мисловният свят е почва, в която мислите се сеят.

Всяка мисъл е свързана с някоя дарба.

Мислите са резултати на човешките дарби и идват като подхранване на онова, което расте в нас и се развива.

Музикален живот

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу като тези течения в растенията и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него.

Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си.

Всяко едно растение след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл.

В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо?

– Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота.

Силите в природата

Редактирано от Дъгата

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да се приложи правилният и разумният метод в живота.

Божествените мисли се отличават със следното качество:

когато вие дадете ход на една Божествена мисъл, няма да се намери същество в света, което може да ви осъди.

Но питам ви: извършили ли сте вие едно Божествено нещо?

Аз ви казвам: в деня, в който изпълните една Божествена мисъл тъй, както аз я разбирам, всички ще ви се усмихнат – и дърветата, и животните, и бръмбарчетата, и хората, и ще си кажат: много хубаво е това нещо!

Някой казва: нека ми каже Духът какво трябва да правя, аз съм готов да изпълня всичко.

Но това е само идейно.

Приложете на опит доброто и вижте какви резултати ще имате.

Голямо щастие за човека е да дойде една Божествена мисъл чрез него и той да я реализира правилно.

Ако човек може да изпълни само една Божествена мисъл, аз считам, че той е придобил вече най-голямото богатство.

Всяка Божествена мисъл е един скъпоценен камък, който струва милиарди.

Млади и стари

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.“

Из „Спасителни положения“, ООК, 16 март 1927 г.

„Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причината за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите – да им покаже, че е по-силен. Ученият иска да наложи мисълта си на всички хора, религиозният иска да наложи своето верую на другите – да им покаже, че е на прав път.“

Из „Трите родословия“, УС, 22 септември 1935 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил слънцето и месечината. Какво означава това слънце? То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се проявил човешкият разум – най-възвишеното нещо в човека. Тогава се създал умът в този космически човек, и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. Това подразбирал Моисей, като казал, че в четвъртия ден Бог създал слънцето.“

Из „Миротворци“ – НБ, 21 декември 1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Сега, аз искам да си съставите ясна представа за човека. Казваш: Аз съм човек. – Наистина, човек си, но под „човек“ се разбира същество, което мисли. Обаче, човешкият ум има седем качества. Ако те не съществуват, човек не може да мисли, не може да се прояви. Достатъчно е да липсва едно от тези качества, за да се натъкне човек на страдания и нещастия. Следователно, щом се натъкнеш на страдания, не питай, защо става това, но си кажи: Липсва ми едно от качествата на ума. Кои са седемте качества на ума, няма да изброявам, това сами ще намерите.“

„Сега да остане у вас мисълта: Човек трябва да създаде в себе си една мислова централа. Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творчески принцип; тя е водовъртеж. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното за тях става възможно. Значи, първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят.“

„Сега едно ви недостига: Да приложите закона на любовта. Обаче, без силна мисъл любовта не може да се прояви. Когато мисълта е мощна, любовта се проявява; когато мисълта е слаба, любовта не може да се прояви. Значи, мисълта е свързана с любовта. Всички трябва да станете проводници на любовта.“

Из „Новите положения. Мислова централа“ – ООК, 2 август 1933 г.

„Време е да се освободите от всички излишни неща, останали от ред поколения, от деди и прадеди. Когато се освободите от излишъците във вашия ум, сърце и воля, ще започнете да мислите право.“

Из „Въжделения на душата“ – ООК, 17 май 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Днес всеки иска да живее охолно, да бъде свободен, да бъде господар на себе си, никой да не му заповядва. Това желание е естествено, обаче, ще знаете, че свободата не принадлежи само на един човек; животът не принадлежи само на един човек. И мисълта също не принадлежи на едного. Животът, свободата и мисълта са достояние на всички хора, на всички живи същества.“

„Казва ви се, че някои мисли и чувства не са ваши, дошли са отвън някъде, но можете ли да ги различите от вашите? Обаче, великият Учител ги различава. Достатъчно е да ви види, за да познае веднага, кои мисли и желания са ваши и кои – чужди. Той има ясна представа за всяка своя мисъл и за всяко желание. Обаче, Той оставя човека свободен, да се проявява, както знае. – Защо го оставя свободен? — За да се учи сам от себе си. Само така човек дохожда до вътрешно различаване на своите мисли. Така той ще познае, кои мисли отговарят на неговите, и кои не са в хармония с тях.“

„Ако приемеш Божествените мисли като основа на своя живот, тогава ще се освободиш от лошите, наследствени качества на своите родители, както и на своите деди и прадеди.“

„Различавайте Божествените мисли от човешките. Един ден, като заминете за онзи свят, ще вземете със себе си само Божествените мисли. Човешките ще останат на земята. Божествените мисли носят в себе си онази алхимия, онова богатство, към което човек се стреми. Те крият онази тайна, онова изкуство да извличат жизнените сокове от всички мисли и желания. Ценното ще остане като капитал на човека, а непотребното ще се изхвърли навън. Така ще се подобри човешкият живот. Ако остане с непотребното, човек ще се намери в положението на фалирал търговец, изоставен сам, без никакви приятели. Ако това положение е тежко на земята, колко по-тежко е за невидимия свят! Движиш се натук-натам, но нито едно същество не ти обръща внимание.“

„И тъй, лошият живот се дължи на страничните чужди мисли и желания. Освободете се от всички външни влияния.“

Из „Влияние на материята“ – ООК, 14 юни 1933 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„И тъй, когато се казва, че слънцето няма да зайде веч, ние подразбираме човешкия ум. Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва да свети. Ние не говорим за онзи илюзорен ум на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човек има два ума: умът на луната и умът на слънцето. Умът на луната постоянно са пълни и изпразва и нищо не донася на човека. Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея. Когато българите сеят дини, например, те винаги се съобразяват със състоянието, в което се намира луната. Те не обичат да сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре. Добре е да се сеят дините, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшият човешки ум. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшият ум, който никога не залязва, той постоянно свети. Умът на слънцето подразбира култура, която никога не залязва и не изгрява, а постоянно свети и грее. Луната пък постоянно се празни и пълни. Учените астрономи знаят причините за изпразването и пълненето на луната.“

Из „Слънцето не ще зайде“ – НБ, 27 февруари 1927 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×