Любов и обич

[Guest Fut]

Майчице какви съм ги списвала тук да, и следва продължение хахахаххаааа

zorito30 страхотно е това което си казала и също, че човек минава през различни състояния...Както и да го погледнеш все си е любов и с думи и без думи. Хиляди теми има за Любовта и все са пълни а уж не трябва да се говори за нея Влече ни всичките какво да се прави. Това е то си е ЛЮБОВ!

Редактирано Май 12, 2008 от Fut

[Станимир]

Обичта се отличава по това, че дала клонищата. Обичта е възвишен живот. В обичта растат клонищата и цветове има. Когато говорите за любовта, разбираме, любовта винаги спуща корени. Обич и любов се различават, че любовта създава корените, обичта създава клонищата на живота. Следователно, то е поляризиране на онази енергия. Ако вие не разбирате закона на любовта и закона на обичта, вие не може да се ползувате от тях. Единият закон създава корените на сърцето, обичта повече влияе върху ума. Та казвам: Едновременно, ако вие любите един предмет и ако обичате един предмет, ще имате два различни процеса, които едновременно вървят. Ако развивате вашето сърце, знаете ли какво ще стане? Казваме: „Да се обичаме.“ Вие някой път казвате: „Да се обичаме“, пък разбирате любовта. Хубаво, ако се развиват корените, пак тези корени нямат изходен пункт да излезат, да се прояви стеблото, тогава каква полза може да допринесат корените на тия растения?

Обичта седи в това, ние обичаме един човек, който ни дава възможности в неговото присъствие да се проявим, без той да ни ограничава. Като се проявим, той да даде най-добрата оценка. Аз така разбирам обичта. Може да обичаме един човек, в присъствието на когото ние може да се (проявим) или който ни дава възможност да се проявим.

Та обичта значи е законът, който показва свободата, дето можем да се проявим. Такова същество е Бог. Затова ние като мислим заради Него, понеже Бог иска да ни остави свободни, да се проявим навсякъде, каквото и да вършим. Доброто и злото ние проявяваме. Той винаги се оттегля, ние да се проявим. Затова ние не Го виждаме. Като намислим да направим нещо добро, Той се скрие. Говоря по човешки. Като намислим да направим нещо зло, Той само каже: Ти тази работа обмисли ли я хубаво? Само ще ти каже така.

Денят показва начина, по който да реализираме нашите копнежи. Вечерта показва скритите възможности. Че като погледнеш, то са векове, милиони години за бъдеще, то са възможности за постижения. ... Звездите показват пътя на възможностите. Една мисъл е като една звезда. Втора, трета, четвърта, то са все звезди. Като дойде слънцето, ще разберем закона на любовта. Щом дойде любовта, тогава вече идват всичките постижения. Любовта и обичта как ще ги определите, как ще ги оприличите? Кое слънцето и кое месечината? Имаме две тела на земята: Едното е вечерница, другото е слънце. Де ще турите обичта и любовта? Обичта е месечината. Всичките растения вечерно време растат. Месечината въздействува вечерно време върху растенията. Денем акумулират енергия, вечерно време израстват. Три, четири, пет сантиметра израстват. Обичта е месечината.

Та при обичта трябва да растете. А пък при любовта вие трябва да събирате енергия. Растенето е вторият процес. Най-първо трябва да акумулирате енергия. Любовта е, която акумулира енергия. Като мислите за любовта, казвате: „Какво ме ползува?“ Тази събрана енергия вече ще се яви възможност да се прояви. Ти без любов не може да се проявиш. Любовта е един вътрешен процес на събиране. Вие вземате сега любовта като процес да се проявите. Най-първо любовта ще акумулира енергия, ще възприемаш при любовта, ще се напълниш. Всичко като се напълни в тебе, тогава тази любов ще се прояви. Докато ти не се напълниш, не давай любов навън. Тук имате скачени съдове. Могат ли тези съдове да дават, ако не са напълнени? Те трябва да се напълнят. Всичките хора са скачени съдове тука на земята. Нямаме право, искаме, не искаме, ще дадем. Любовта върви в света. И в неразбирането на този закон идат всичките противоречия. Ние искаме механически някои неща. Пък той човек като се напълни, ще ви обича. Без разлика е заради него. Ако идете на една чешма, какъвто съд и да носите, водата ще го напълни, няма да направи разлика. Чешмата ще направи ли разлика? Какъвто съд занесете на чешмата, все ще го напълни. Любовта каквото намери, ще го напълни.

Основни положения в живота

[Guest Fut]

Замислих се над днешната мисъл най- отдолу в Портала -

Ценна мисъл за деня:

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. (Беинса Дуно)

[braman]

Замислих се над днешната мисъл най- отдолу в Портала -

Ценна мисъл за деня:

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. (Беинса Дуно)

А аз се замислих колко съм далеч от Нея, защото нищо не разбирам.

[Станимир]

Замислих се над днешната мисъл най- отдолу в Портала -

Ценна мисъл за деня:

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. (Беинса Дуно)

Човек може да обича домати и краставици примерно. Желанието му в случая е единствено да получи засищане и удовлетворение. В много чужди езици на пръв поглед няма отделни думи за любов и обич. Но в английският език има примерно думичката like (харесвам). Значението което българите предаваме на думата обич (обичам) в едни случаи е синоним на любов (любя), а в други на харесване (харесвам). Този „проблем“ в английския не съществува. Може би Б. Дуно се е опитвал да го разреши (поне сред учениците) и да разграничи любовта и обичта, като последната да остане да се използва единствено в смисъл на харесвам. Любовта е любов, независимо дали харесваш някого или не. Под някого разбирайте начина по който даден човек се проявява, защото към Божествената същност винаги трябва да изпитваме любов, независимо в кого се намира. Харесването на нещо (и обичането в случаите в които се употребява като синоним на харесването), винаги предполага да сме опитали това, което харесваме (обичаме). Желанието в този случай винаги е да получим отново същите усещания, които свързваме с обекта на харесване (обич) в представите си и очакваме да удовлетворим. Когато изпитваш любов към нещо, не е задължително да си опитвал от него, т.е. да си получил. Любовта е даване и не изисква нищо в замяна.

[томи]

Онзи,който е познал Любовта;Е познал безсмъртието.Бог няма образ и Любовта;другото име на Бога също няма образ и не може да се изрази ,в това число и с бедни човешки думи.Разбирате ли правилно Любовта?-Значи да се запитате;безсмъртни ли сте? А пък за Обичта ,която е по-дълбока от Любовта ,защото я включва в себе си ,можем само да посветим живота си.

[braman]

Написах думата обич в търсачката на библиотека Триъгълник и излязоха доста и разнообразни неща. Та ме въведоха на древната индииска притча за слона и тримата слепци: трима слепци не знаели какво е слон. Завели ги. Разбрали каквото разбрали. После ги попитали: "Е, какво е слон?" Първият слепец, който бил застанал до ушите му, казал: "Слонът е едно голямо ветрило. Като един голям стълб е" - казал вторият, който бил застанал до крака му. "Неее. Нищо не сте разбрали." - казал третият. - "Слонът прилича на огромна делва." Той бил се докоснал само до корема му.

Ние сме тези слепци и на нас е нужно да ни се обяснява като на слепци. Не можем да поемем залъка, за това ни го правят на трошички.

Редактирано Август 4, 2009 от braman

[Mesmerized]

Темата за Любов и Обич е доста обширна. Лично аз смятам, че има разлика между тях. И незнам защо,  Любовта е хубаво нещо, но някак без корени. Докато Обичта се казва към роднини, отечество..и да..към човек , към който не си просто влюбен, а обичаш. Обичаш както обичаш родителите си, отечеството си. И не искаш да го притежаваш. Стига ти да го обичаш..някак несъзнателно ти обичаш нещо без някой да те кара или без да очакваш каквото и да било. Това за мен е Обич. А Любовта и влюбването..не ги подценявам..те са началото на нещо което се заражда в теб. Но то или се превръща в Обич или остава просто Любов, без корени. За мен Любовта  представлява короната на дървото, кара те да летиш и  те кара да се чувстваш на седмото небе... А Обичта са корените.Дълбоко впити в земята..нещо с което живееш. И двете разбира се, не могат едно без друго. Дървото винаги ми е било прекрасен пример как някой неща не могат едни без други и как се опитваме да разграничаваме това от онова ..А в един момент се оказва, че не можем да го направим. По простата причина че всичко е свързано.

Дали е Любов или Обич...дали е и двете...няма значение. Важното е да ги има.

[Guest Fut]

Замислих се над днешната мисъл най- отдолу в Портала -

Ценна мисъл за деня:

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. (Беинса Дуно)

Човек може да обича домати и краставици примерно. Желанието му в случая е единствено да получи засищане и удовлетворение. В много чужди езици на пръв поглед няма отделни думи за любов и обич. Но в английският език има примерно думичката like (харесвам). Значението което българите предаваме на думата обич (обичам) в едни случаи е синоним на любов (любя), а в други на харесване (харесвам). Този „проблем“ в английския не съществува. Може би Б. Дуно се е опитвал да го разреши (поне сред учениците) и да разграничи любовта и обичта, като последната да остане да се използва единствено в смисъл на харесвам. Любовта е любов, независимо дали харесваш някого или не. Под някого разбирайте начина по който даден човек се проявява, защото към Божествената същност винаги трябва да изпитваме любов, независимо в кого се намира. Харесването на нещо (и обичането в случаите в които се употребява като синоним на харесването), винаги предполага да сме опитали това, което харесваме (обичаме). Желанието в този случай винаги е да получим отново същите усещания, които свързваме с обекта на харесване (обич) в представите си и очакваме да удовлетворим. Когато изпитваш любов към нещо, не е задължително да си опитвал от него, т.е. да си получил. Любовта е даване и не изисква нищо в замяна.

Много хубаво мнение. Поздравления!