Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
stelllla

Банално, изневерява ми, в шок съм

Recommended Posts

Здравейте. Набързо ще се опитам да разкажа. Съпруга ми ми изневерява, и лъже, че това си е моя филм. 8години, чакахме дете, и когато тя стана факт - връзката ни рухна. На първо място ме боли ужасно, май повече от лъжата, не от предателството и на второ - бебчето ми е на 5 месеца, притеснява ме имам ли правото да я оставям без баща. Няма ли да повлияее това зле на психичното и здраве. Да се опитам ли да оправя нещата, макар, че той почна и супер нагло да го прави. Прибира се от дъжд на вятър в къщи. Извинявам се, че е малко хаотично.И душата ми е такава в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Еми след като мъжа ти и без това рядко се прибира в къщи, няма причина да се притесняваш от един евентуален развод. Той и без това май няма да е полезен за детето си.

Ако искаш пък, поизчакай още малко, като поотрасне детето 1-2 години, може да му дойде акъла на мястото на мъжа ти и да се кротне в къщи.

Моят съвет е да не се терзаеш заради изневерите му, бъди сигурна, че причината не е в тебе, и идеалната съпруга да си, той пак щеше да изневерява, просто си има такива хора.

Гледкай си бебето, то сега е много по-важно за тебе от някакъв си мъж

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Здравейте. Набързо ще се опитам да разкажа. Съпруга ми ми изневерява, и лъже, че това си е моя филм. 8години, чакахме дете, и когато тя стана факт - връзката ни рухна. На първо място ме боли ужасно, май повече от лъжата, не от предателството и на второ - бебчето ми е на 5 месеца, притеснява ме имам ли правото да я оставям без баща. Няма ли да повлияее това зле на психичното и здраве. Да се опитам ли да оправя нещата, макар, че той почна и супер нагло да го прави. Прибира се от дъжд на вятър в къщи. Извинявам се, че е малко хаотично.И душата ми е такава в момента.

И който човек (с подобен опит!) да послушаш винаги ЩЕ СГРЕШИШ ! :)

Твърда "рецепта" в такива случаи няма, ...а основното нещо което се препоръчва е да си "ГЪВКАВ" ...

Като насока - необходимо е да тръгнеш от началото на вашата връзка, ...как се запознахте?, какви идеи ви свързват?, мечти?,хармония?, отношение към семейство?, деца?,родители?, приятели? ...и на базата на това да се опиташ да доловиш скритият (окултният) смисъл на вашата връзка..."Защо Бог ви е съчетал?"

Колкото по правилно си отговориш на този въпрос, толкова по-правилно ще бъде твоето решение... В този ред на мисли "правилното" решение може да се намира за едни случаи на единият полюс, а за други случаи на другият полюс... Трети пък трябва да извървят разстоянието между двата полюса ! :)

Поздрави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е то не ми остана вече нищо за чудене. Прибра се тази вечер и каза, че се разделяме. Казах ОК. Няма смисъл от драми. Но страхът, че я оставям без баща, дали ще се справя, с какво заслужих това и болката ме скапват. Обезверена съм, а зная че не трябва. Благодаря ви :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy:

Е то не ми остана вече нищо за чудене. Прибра се тази вечер и каза, че се разделяме. Казах ОК. Няма смисъл от драми. Но страхът, че я оставям без баща, дали ще се справя, с какво заслужих това и болката ме скапват. Обезверена съм, а зная че не трябва. Благодаря ви :feel happy:

Нормално е да си объркана, отчаяна, уплашена, дори да упрекваш себе си без вина. Животът ти поднася изпитание. Не забравяй и за миг обаче, че ти заслужаваш да си щастлива и спокойна, а от това има нужда и детенцето ти. Ти ще успееш да се справиш. Опитвай да се освобождаваш от чувството за съжаление, от болката и горчивината. Няма да се даваш на лошото, на страха, на обезверяването, нали? Никакви упреци към себе си, моля те, направи го заради себе си! Във време на изпитания човек не е сам - много добри същества се стараят да му помагат. Съдействай им! Човек има нужда да си поплаче, да потъне в мъката си, за да му олекне после, но не е длъжен да се дави в нея. Учителя казва "Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си". Не мисли сега, че си се провинила в нещо и за това си наказана. Не е добре да се прибързва с решението за развод, но много по-добре за детето ще бъде да расте в спокойствие и обич, макар и без баща вкъщи, отколкото всред мъките на един брак, който не върви. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Очевидно въпросният баща не може да бъде такъв, щом така лесно се отказва от детето си.

stelllla, със сигурност не ти е лесно но човек с подобни постъпки трупа карма и тч рано или късно си казва думата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е то не ми остана вече нищо за чудене. Прибра се тази вечер и каза, че се разделяме. Казах ОК. Няма смисъл от драми. Но страхът, че я оставям без баща, дали ще се справя, с какво заслужих това и болката ме скапват. Обезверена съм, а зная че не трябва. Благодаря ви :feel happy:

Нищо страшно не е станало - важното е да не търсиш вината в себе си и да се обвиняваш. Нормално е да чувстваш несигурност в бъдещето и дали ще се справиш, но важното е да не падаш духом и ще видиш, че всичко ще се нареди като от само себе си.

Поздрави и успех по пътя ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Още нищо не е свършило.Понякога за да обърнем повече внимание на Божественото трябва да се откажем от човешкото.Аз имам също 7месечна дъщеричка и искам да ти кажа,че тя ми е постоянно в мислите.

Не винаги съдбата е в нашите ръце и колкото човек минава по-лесно(с повече любов и разбиране) през травмиращите ситуаций,толкова по-добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да напишем, каквото и да кажем, болката си е болка и тъгата също. За тях си трябва време. Но колкото и съкрушени да са чувствата ти, колкото и мъка, самотност, стрес и разочарование да има в теб просто бъди сигурна, че то е временно и може и за добро да е, защото ако не е тази ситуация в момента, може би няма да срещнеш по-добрия баща и съпруг, по-добрия другар.

Колкото и банално да е "Всяко зло за добро". Важното е, да имаш родители и приятели на които да можеш да разчиташ в момента и хора около себе си. А времето само ще покаже. Обичай детето си и ВЯРВАЙ, че доброто тепърва предстои във вашия живот! То Ви очаква, а Вие го приветствайте! Желая ти много топлина в сърцето и много сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Семейството е сложно и многопластово взаимоотношение.

Понякога не е там където си мислим и го търсим.

А биологичният баща не винаги е най-добрият.

Така че раздялата винаги е начало на нещо ново.

stelllla,желая ти едно прекрасно ново начало.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви приятели. :feel happy: Приятелката е малко 19 годишно момиче. За протокола, аз съм на 35. Чак се изплаших, като разбрах. Била страхотна. Сигурно. Ами ако утре дъщеря ми е на нейно място :( .Зная, че не бива да се саможълявам, но той ме изкара мен виновна за всичко. Най-вече липсата на полов живот между нас и това, че не съм му обръщала внимание било проблема. Приятелката - следствие. Накара ме да мисля, че от мен нищо не става.Аз съм най-черната и най-некадърната. Какво пиле ме окълва. Ох как не искам да мрънкам и да се оплаквам. Дали не ме манипулира. Обезверявайки ме, знае че може и да остана и да го търпя. Объркана съм.Много. Дълбоко в себе си, съм сигурна, че щесе справя, но в главата ми пищи - ти за нищо не ставаш. Нищо не можеш да направиш сама. Егати и депресията :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислех си да пиша нещо в отговор, но преди да започна отворих мисълта за деня:

Мисъл на деня - 28 Февруари 2009 г.

„Хората казват: „Докога ще страдаме?” – Докато излезете от вашия свят, който сами вие сте образували. Докато имате тези понятия и вярвания в живота, все ще страдате. Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния свят, за държавата, за бащата и за майката, за дома, за какво ли не. Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някои изопачени идеи.”

Из Някой си стотник, 29-та НБ, 1 май 1938 г.

Мисля, че тук е отговорът и изходът.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви приятели. :feel happy: Приятелката е малко 19 годишно момиче. За протокола, аз съм на 35. Чак се изплаших, като разбрах. Била страхотна. Сигурно. Ами ако утре дъщеря ми е на нейно място :( .Зная, че не бива да се саможълявам, но той ме изкара мен виновна за всичко. Най-вече липсата на полов живот между нас и това, че не съм му обръщала внимание било проблема. Приятелката - следствие. Накара ме да мисля, че от мен нищо не става.Аз съм най-черната и най-некадърната. Какво пиле ме окълва. Ох как не искам да мрънкам и да се оплаквам. Дали не ме манипулира. Обезверявайки ме, знае че може и да остана и да го търпя. Объркана съм.Много. Дълбоко в себе си, съм сигурна, че щесе справя, но в главата ми пищи - ти за нищо не ставаш. Нищо не можеш да направиш сама. Егати и депресията :(

Къде, къде по - страшни неща има!

Мъжът ти те обвинява, може би, за да оневини себе си. Когато връзка между двама се разпада, вината никога не е едностранна! Дори аз не бих говорил за вина. Просто нещата се случват - някои имат късмет, други - не. Затова за един мъж може да не ставаш, а за друг - да си богиня. Един мъж може да убие желанието ти за живот, а друг - да го възроди. Човек е като книга. Когато се сближим с някого, той започва да чете от нас, но... всеки ни разгръща на различна страница. Някои от тези страници са по - съдържателни, красиви, а други - не. Всеки познава (според любовта си) определен аспект от личността ни. Но проблемът е друг - той не е мъжът ти, нито пък неговата 19-годишна приятелка! Твоята неувереност, липсата ти на самочувствие, което позволява на мъжа ти да те манипулира и да създава у тебе комплекс за малоценност. А коренът на всичко това е, че ти не познаваш достатъчно добре себе си - онова дълбоко себе, което ти нашепва, че ще се справиш и че всичко ще бъде наред... и че може би това "зло" се случва, за да се освободиш от мъжа, който смята, че от тебе нищо не става и ти си "най - черната и най - некадърната", и да намериш мъжа, за когото ще бъдеш богиня. Но... за да се случи всичко това, е необходимо да не пропуснеш шанса, който ти предоставя тази ситуация - да познаеш себе си - онова дълбоко "себе", което е стабилна и непоклатима основа във всяка житейска ситуация. Пожелавам ти успех! Ние сме с теб и вярваме в твоята вътрешна сила!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли за да си пооправиш самочувствието може да се запишеш на каланетика или сама да си правиш у дома. Винаги като съм имала трудни моменти ми е помагала а и след това ставаш пластична, изправена с добро самочувствие. Като човек страда той се попрегърбва и от далече му личи че нещо не е наред. Аз ти желая бързо да се изправиш във всеки смисъл на думата :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние всички ще помолим твоите ангели да ти помогнат, но и ти самата трябва да поискаш тяхната помощ. Ако го направиш, не се съмнявам, че ще има резултат. А вие приятели? ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние всички ще помолим твоите ангели да ти помогнат, но и ти самата трябва да поискаш тяхната помощ. Ако го направиш, не се съмнявам, че ще има резултат. А вие приятели? ;)

Ще я потърся. Непременно. Благодаря ви, че ви има. Поне съм спокойна вече. Приех го. Станалото станало. Не съм сама. Имам своето слънце. Да ще е трудно, но то лесно няма. Длъжна съм да се справя. :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние всички ще помолим твоите ангели да ти помогнат, но и ти самата трябва да поискаш тяхната помощ. Ако го направиш, не се съмнявам, че ще има резултат. А вие приятели? ;)

Ще я потърся. Непременно. Благодаря ви, че ви има. Поне съм спокойна вече. Приех го. Станалото станало. Не съм сама. Имам своето слънце. Да ще е трудно, но то лесно няма. Длъжна съм да се справя. :thumbsup:

ЩЕ СЕ СПРАВИШ, ДОБРОТО Е ПО-СИЛНО ОТ ЗЛОТО, БОГ Е С ТЕБ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това с чувството за вина ми е много познато.Преди всичко бъди силна сега когато трябва да гледаш детето.Ако се грижи за вас,значи всичко е моментно,но ако не проявява грижи тогава положението е сериозно и се замисли има ли смисъл да си губиш енергията и времето с този човек,макар и баща на детето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това с чувството за вина ми е много познато.Преди всичко бъди силна сега когато трябва да гледаш детето.Ако се грижи за вас,значи всичко е моментно,но ако не проявява грижи тогава положението е сериозно и се замисли има ли смисъл да си губиш енергията и времето с този човек,макар и баща на детето.

Ако стоава въпрос за финансовата страна на нещата - да грижи се. Снощи мислех, че съм приела нещата и не ми пука. Днес отново съм адски самотна.Кога ще мине това? Ту съм спокойна и вярвам, ту полудявам от рев и самосъжаление, после бяс, че съм слаба. Наистина боли, много боли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не знам защо това за 19-годишната приятелка ми прозвуча като нещо симптоматично, почти тривиално. Не винаги е така, разбира се, но много често тези увлечения по много по-млади жени са краткотрайни и целят да избият някакви мъжки комплекси, проблеми, несигурност. Знам ли и аз. Може би си струва да се попиташ какво търси твоят мъж в това младо момиче. Освен ако не е абсолютно повърхностен и инфантилен мъжът ти, търсеното нещо рядко е равностойна връзка, любов. Рядко е и нещо, което може да се "конкурира" с това, което дава една по-зряла жена, в случая съпругата. По този повод и тези ти разсъждения и комплекси за теб самата нямат никаква почва. Струва си да помислиш за това обаче, не защото е задължително да си счупиш краката да гониш точно този мъж - напротив, щом иска раздяла, дай му я. Струва си заради теб, защото всяка ситуация цели да ни покаже нещо важно, да ни направи по-мъдри.

Препоръчвам ти един филм, много тежък за гледане, но може би си струва за теб. Казва се "Сцени от един брак" на Ингмар Бергман. Предупреждавам, че филмът може да е подтискащ, но е безпощаден в отразяването на някои брачни реалности и заблуди. И там го има и увлечението по много по-младата и реакциите на съпругата, раздялата, развода... и връщането при нея в крайна сметка (не казвам, че това трябва да е развитието при теб). Просто филмът стимулира към много дълбок размисъл.

Имаше и един друг филм, с Шърли Маклейн, ама вече не си спомням как се казваше. Тя беше жена на средна възраст, която откри, че мъжът й изневерява с някакво много по-младо момиче. Беше наранена и се впусна в авантюра с... ами някакъв техник беше, който дойде да й оправя нещо по къщата. Добре се чувстваше с него, но в един момент се разделиха, защото, ами не помня точно, но май тя все още обичаше мъжа си. Пък мъжът й не даваше особени признаци на загриженост по повод нейното състояние вкл. забежките й. Не даваше такива до момента, в който я видя в един бар да седи с един мъж на неговата възраст. Тогава за първи път изпита ревност. Вероятно си даде сметка, че това вече не е забежка "напук", а нещо съвсем различно, и че този човек наистина може да заеме неговото място в сърцето на жена му, не просто да й предложи разтоварваща авантюра.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви приятели. :feel happy: Приятелката е малко 19 годишно момиче. За протокола, аз съм на 35. Чак се изплаших, като разбрах. Била страхотна. Сигурно. Ами ако утре дъщеря ми е на нейно място :( .Зная, че не бива да се саможълявам, но той ме изкара мен виновна за всичко. Най-вече липсата на полов живот между нас и това, че не съм му обръщала внимание било проблема. Приятелката - следствие. Накара ме да мисля, че от мен нищо не става.Аз съм най-черната и най-некадърната. Какво пиле ме окълва. Ох как не искам да мрънкам и да се оплаквам. Дали не ме манипулира. Обезверявайки ме, знае че може и да остана и да го търпя. Объркана съм.Много. Дълбоко в себе си, съм сигурна, че щесе справя, но в главата ми пищи - ти за нищо не ставаш. Нищо не можеш да направиш сама. Егати и депресията :(

Относно "гласчетата" мислички, които ти казват: "За нищо не ставам! Аз съм виновна!...". Поглеждайки реално ситуацията ти, през един обективен честен поглед, един нормален човек ще види, че мъжът ти е най-малкото безотговорен в степен много по-голяма от нормалната. Аргументите му, че не си му отговаряла на сексуалните нужди са просто инфантилни, особено идващи от устата на мъж около и вероятнонад 35. Как да му отговаряш в последните месеци на бременността и в първите след раждането? Не само физиологични са причините. Естествено е, когато детето се роди, женската любов да се концентрира върху детето. Ако мъжът е зрял, разбира това, а не се държи като тийнейджър с примитивна дивашка първосигнална психика. Нормално е да има залитания, нормално е понякога и изневери да има - това е по-скоро норма отколкото изключение. Но не е нормално да имаш току що родена дъщеря и да се държиш като 16 годишен хлапак в решенията си, поведението си и емоциите си. Поведението на съпруга ти говорят за емоционалната му инфантилност. Защо не се обърнеш към психотерапевт?! С негова помощ ще сложиш в ред мислите и чувствата си, ще видиш ситуацията си ясно и спокойно, с непредубедени очи. Ясно е, че имаш нужда от помощ. Вероятно не само сега имаш склонност да се чувстваш виновна в ситуация, в която обективно няма място за грам вина от твоя страна - това е депресивен модел идващ от комплекси, заложени ти от отдавна.

Имаш нужда да потърсиш вътрешната си сигурност и стабилност! А това може да стане след като разчистиш комплексите си с помощта на анализирането им, осъзнаването им, със здравия разум и положителното мислене, със силата на духа, намерена в тишината на сеенаблюдението (медитацията)...

Мъжът ти прави каквото прави. Ти не можеш да мислиш, чувстваш и действаш вместо него. Затова му прости, освободи се от емоционалната си вплетеност с него - поне докато не заслужи наличието на такава (ако решите да останете заедно). Разери, че ти нямаш нищо общо с изневярата му. Той самият явно има такава склонност. Както хората са писали по-горе ,вероятно чувства че остарява и затова търси врзъзка с тийнейджърка. Между другото, една жена на 35 е много по-сексуална, по-женствена и красива дори от 19г. момиче. Погледни се в огледалото, усмихни се и разбери, че си стойностна, важна и хубава. Кажи си го сто пъти!

Умееш ли да казваш НЕ, когато искаш да го сториш и ДА, когато искаш? Умееш ли да се заявява в живота си, пред хората, обществото ,пред ТИ-тата в живота си? Имаш ли една здрава агресия, която да проявяваш есетсвено и на място, когато има нужда от нея? Умееш ли да бъдеш женствена и съблазняваща - не само в сексуален смисъл, но в емоционален, като умение за едно здраво положително влияние над другите - били те мъже или жени? Здравата агресия, здравия егоизъм, умението за резонанс и едно здраво влияние над другите са признак за оптимални емоционални и поведенчески модели. Имаш ли ги? Как си в сексуален план - честно!? Имаш ли сексуална нужда и желание - а оргазми? Липсата им говори за емоционални блокажи.

...

Обективно погледнато - злоупотребяващият в тази ситуация е мъжът ти. Никой не е идеален, нито ти нито той, нито никой друг. Но има принципи и социални закони, които са над личните характеристики. Един такъв закон е, че ако си баща, си отговорен за психоемоционалния живот на дъщеря си. детето чувства всичко, дори все още да не го разбира когнитивно. И действията на един баща имат пряко влияние върху качеството на злаганата психика на детето му. Особено когато то е невръстно бебе. Сега сте в любовен (по-скоро любовно омразен) триъгълник, по който тече когнитивна и емоционална информация. Дъщеря ви е четвъртата страна. Тя чувства, че баща и, нейният Анимус, воля, разум, сега е раздвоен. Чувства го като изоставяне ,неприемане, пренебрегване. Там е работата, че мъжът ти очевидно е далеч от разбиране на това какво причинява на дъщеря си.

Вероятно има повече фактори иразсъждението ми е твърде общо. Извини ме ако е така.

Потърси терапевт - изясни си собствените емоции, когниции, процес по вземане на решение!

Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Голям смях, признавам.

Смехът е в онази част, в която господин Съпругът казва, че една 19-годишна девойка можела да задоволи неговите сексуални желания по-добре от една 35 годишна жена.

Че те какво знаят тия 19-годишни девойки? Ние да не пасем трева? /ай, точно трева паса, нали съм вегетарианец, уффф/.

Но така или иначе - ясно. Млада, крехка и сочна. А на всичкото отгоре и глупава. Че той като каже нещо и тя да мига и да му се възхищава.

Гледали сме го тоя филм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×