Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

За нуждата от Учител или Наставник

Recommended Posts

Ами, на въпроса на Вендор - аз бих могла да се нарека ученичка и наистина Учителя сам ме намери. Т.е. съдбата ме заведе при нея, а тя ме "избра", ако може така да се каже. Въобще на много от вас може и да ви се струва, че това е някакъв много мистериозен процес, но не е така. Е, аз направо се същисах, а и още се чувствам съвсем като новобранка (макар че това се случи преди около половин година).

Преди това от време на време също съм се замисляла как може човек да си намери Учител, как така уж Учителя сам те намирал. Е, явно наистина става така и просто се случва, съвсем естествено дори. Друг е въпроса, че въпреки че преди се бях замисляла за Учител, сега пък се чувствам неподготвена и като че ли нещата се случиха твърде бързо за мен.

Ще се радвам и вие да споделите нещо по конкретно по въпроса, а не само така - чисто теоретично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

До колко признаваш авторитета на своя учител?Приемаш ли всичко което чуеш от нея за истина?Сляпо ли следваш нейните "поучения"?Би ли направила всичко което тя ти каже?

Редактирано от Вендор

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещата стоят по съвсем различен начин. Никога не е ставало въпрос за признаване на авторитети, за сляпо приемане на нещата, никога не е имало поучения, никога не ме е карала да вярвам или да правя каквото и да било. Тя се опитва да ми обясни нещата, важно е аз да ги разбера и да се убедя сама. Предлага ми да опитам нещо и то само ако искам. Тя не ме търси и никога за нищо не настоява да правя или да не правя. Но винаги когато отида при нея ме посреща сърдечно и се опитва да ми отдели време. Оставила ме е да следвам собствения си ритъм и готовност за развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е да има наставници по Пътя. За себе си мога да кажа, че съм се учила и се уча от много хора. Много хора са ми повлиявали през годините / за добро или лошо :feel happy: /

И преди съм споделяля тук из темите, че за мен беседите на Учителя са нещо изключително важно.

Мисля, че задачата на ученика е не толкова да усвоява каквото му преподават, а по-скоро да "полива и отглежда и раздава плода" на житното зърно, заложено от Бог в него.
Да, Донче колкото ми стигнат силите и способностите се опитвам да отглеждам и раздавам. :wub:

И да постави себе си в служба на Човечеството, както това е направил и неговия Учител. Себеотрицанието е едно от качествата без които ученикът никога няма да познае Учителя.

Съгласна съм :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка религия има своята основополагаща философия, но всички в основата си имат един източник.Учителите/или водачите,гуруто и т.н./ са онези, които чрез своите умения, чрез средствата на съответната обредност и ритуали успяват да обясняват необяснимото, невиждащото се ...и да увлекат след себе си големи групи хора. Историята ни показва и много войни в името на вяра, религия или водачи.Знаете ли Рамбо?/СилвестърСталоун /Не искам да цитирам филма заради приключенията на героя , а заради скрито показаната трагедия засегнала стотици като него американци отишли във Виетнам в името на доброто си религиозно възпитание, Отечеството и честта на семейството и разбрали...объркали си мотивацията, объркали се изцяло. Сега много от тях са пациенти на психиятриите, самотни несретници и отритнати от семействата си,дори нежелани от своите религиозни общности. По повод на тези хора е създаден нов метод на лечение и цял институт по транзакция, обединяващ психиятри и психолози/ Защото терапията им по отделно не успява/И тук възниква основният въпрос:Какво е учител?Дадена вяра с идеологията си; конкретна личност; близък човек... Къде е здравият разум? В нашата собствена глава? Да четем, да умеем да слушаме, но и да мислим със собствения си ум.

Исках да е кратко, но се опитах да е по-ясно и в житейски аспект и ,разбира се това е моята гледна точка.А за онези , които ни предоставят дълги текстове за четене на книги е въпросът ми:Защо ги вмъквате?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ползваме само собствения си ум, без гласа на сърцето си и без разума нищо не се получава.

А за онези , които ни предоставят дълги текстове за четене на книги е въпросът ми:Защо ги вмъквате?

Не ти разбирам въпроса, извинявай :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато ползваме само собствения си ум, без гласа на сърцето си и без разума нищо не се получава.

А за онези , които ни предоставят дълги текстове за четене на книги е въпросът ми:Защо ги вмъквате?

Не ти разбирам въпроса, извинявай :feel happy:

Естествено, разумът включва и още. Въпросът ми е:Защо се поднасят дълги текстове в дискусии по различни теми. По ценно е всеки да взима отношение като покаже своята гледна точка, която пак може да се основава на определена философия, религия и т.н.

.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Може би защото като следваме едно учение, ние сякаш ставаме част от него. Или защото:

Отдавна вече всичко е казано

няма стих нито проза различни.

Най-Великото, най-просто е

и не трябва да бъде доказвано,

че в доказване на Великото сме безлични.... :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

като следваме едно учение, ние сякаш ставаме част от него

...[пред] Великото сме безлични.... :feel happy:

:feel happy::thumbsup2:icon12.gif

Твърде много неща не бих могъл да кажа и наполовина така добре както Учителят Дънов ги е казал.

Той е като математик. Винаги точен и истинен. icon12.gif

Мисъл, вибрация и значение, идеално си съответстват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен изборьт или нуждата на и от Учител, както и това дали сме готови/ заслужили да бьдем ученици произтича както от умьт, така и от сьрцето, и задьлжително от действията. Умьт не е достатьчен да обясни нуждата. Той може да направи изборьт, но необходимостта, нуждата обяснява сьрцето. Умьт който прави изборьт, сьрцето което чувства притегателната сила на Учителя и действията които се проектират трябва да се свьржат в единство и хармония, за да бьдем пьрво ученици, за да бьдем заслужили. Умьт може да броди безспир в главобльсканицата - "Избран ли сьм?", "Готов ли сьм?", "Заслужил ли сьм?","Срещнах ли истинският Учител?", "А, познах ли моят наставник?" и така нататьк до безспир, но сьрцето е това което ще почувства и с топлината си ще разсее всички сьмнения, докато постьпките са тези, без които изборьт се обезсмисля.

" Инструментьт на който свири вашата душа, е сьставен от три главни октави: октава на ума, на сьрцето и на тялото."

Може да сме избрали с ума си Учителя, да сме почувствали притегателната му сила, помощ или нужда, но следваме ли го наистина? Според мен вьпросьт не е :"Ученик ли сьм?" или "Заслужил ли сьм?", защото изпитите от живота многокротно могат да ни поставят в опровержение, а и дозата его не е малка тук, затова по правилно ми се срува :" Следвам ли пьтя?"

Позволих си без претенций на изчерпателност, както и без претенций за оформление и изказ да конспектирам с най- прости думи списьк на изискванията кьм ученика, вземайки за основа "Изисквания от ученика", лекц. от Учителя, дьржана на 14 юни, 1922г. Моля, продьлжете списька ако мислите, че е полезен и би могьл да има полза. За мен ще бьде голямо улеснение и полза ако продьлжите с някое напьтствие или допьлнение, вашето тьлкувание или направление.

Изисквания от ученика

1)Послушание и внимание

"За да бьде в постоянен контакт (с Учителят си), необходимо е послушание и внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото Тук се изисква абсолютно послушание."

"Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът требва да има послушание към Него и да Го познава; ако не Го познава, да се старае да Го познае."

2)"Ученикът требва да разполага с такива чувства и способности, с които може да познае Учителя си."

3)"Ученикът не требва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в начало о н а своето ученичество. Светът в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество"

4)Сила на волята и способност за конценрация на ума.

5)Будност. :3d_012:

"Будност се изисква от ученика, защото, ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай"

6)Да бьде смел и решителен и да вьрви напред. :3d_069:

7)"Като ученици на окултна школа, вие требва да се съгласявате с процесите на природата, а не да ги ограничавате"

"Ще имате самообладание, търпение да понасяте всичко онова, което природата ви дава".

8)"Също така и окултният ученик може да се спъне от своя минал живот, Той ще иска да възкреси старото и ще падне в изкушение. Старото подразбира връщане към старите форми. Дойдете ли до старото, кажете си: Тона ми е непотребно. Минал съм Вече през тези състояния и сега търся новите условия". :3d_017:

9) Да разчита на себе си и да знае, че когато човек работи с Божествените закони, в тях няма никакво изключение.

"Постьпвай според тези закони и не се безпокой."

10) Искреност. Никога да не прикрива грешките си, нито пьк да ги преувеличава или намалява. Може да си прости за грешката, но не и да я извинява.

11) Да има отношение, да внимава за всяка мисьл и чувство вьрху което размишлява. Да се стреми да се свьрзва с добродетелите. :3d_117:

12) Досетлив и сьобразителен.

13)Благоразумие и разсьдливост.

"Отстъпването не е страх, но пестене на време и енергия."

14) Да пази хармония в отношенията си с околните.

"Помнете, че всеки, който нарушава хармонията, пакости на себе си, пакости и на другите. Каквато пакост да направете някому, първо тя има отглас, отражение във вашето съзнание. Всека крива мисъл, всяко криво чувство, или всека крива постъпка е лош, грозен образ, който се отпечатва първо в съзнанието на онзи, от когото е излязъл, или от когото е направен".

15)"Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от ония връзки, които са го спъвали в миналото, които и до днес още го спъват"

16) Да работи вьрху себе си смело и рашетелно без да се обезсьрчава.

"Задачите, които ви се дават, требва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.

Достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача. тя требва да се изпълни без никакви разсъждения"

17)"Който иска да бьде ученик, той трябва да приложи своята разумна воля."

18) Стремеж кьм чистота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За напредналите ученици стремежът е контактите с Наставника да бъдат сведени до минимум за да не губят от ценното му време и енергия, които Учителя отдава изцяло в полза на Човечеството. При тях връзката с него се осъществява само в краен случай. Но в ранните етапи учениците очакват от Учителя да се занимава едва ли не само с тях и тяхната дейност :3d_022: . Всъщност той прави това, но не директно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Да научиш, означава да разбереш.

Да те научат, означава да те убедят.

"Наградата" е:

'НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ЧУВСТВУВАШ"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Естествено, разумът включва и още. Въпросът ми е:Защо се поднасят дълги текстове в дискусии по различни теми. По ценно е всеки да взима отношение като покаже своята гледна точка, която пак може да се основава на определена философия, религия и т.н.

:3d_081:

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха неговото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си отиваше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Иде човек от света със свое възпитание, образование, култура и обществото е разнородно, а лесно хармония и единство не се постига. Само Учителя със своя авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това разнородно общество. Въпреки всичко, в цялото общество, както и в отношението на Учителя към учениците като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е. Поради това, при светлината на Учителя ние бяхме един за други предметно учение. При тази светлина имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и на своите близки и да се учим от тях."

Из спомените на Паша Тодорова,

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учителят е връзката между ученика и Йерархията на Светлината (Бялото Братство). Без Учител тази връзка не може да съществува. Принципа на Йерархичността присъства навсякъде във Вселената - от най-малкото до най-голямото нещо. Без закрила и водачество от Учителя напредъкът е немислим. С нарастването на духовността и съпротивлението на което е подложен ученикът се засилва неимоверно и ако няма основа за която да се хване, ако не е във връзка с Духовната Йерархия, победата е немислима. Сам човек не е способен на нищо, той е като откъснато листо изправено срещу вятъра. Йерархията е дървото което му дава устойчивост, сила и живот. Често се споменава, че Учителят е в нас самите, като се визира човешкия дух. Човешкия дух няма натрупана необходимата опитност, сила, съзнателност. В основата си духът е съвършен, но само като потенциал. Учителят е реализирал много повече от този потенциал, отколкото ученика, и е в състояние да го прилага съзнателно и мъдро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички!Прочетох няколко мнения по темата и реших и аз дам своето по нея!!!Тази година на 3 март осъзнах кой е Учителят ми в моя живот.Случи се съвсем случайно.Стоях си у дома и нещо вътре в мен ми каза, че точно този определения човек е Учителят ми в живота.Много се зарадвах,че осъзнах това важно нещо.Според мен всеки човек има нужда някой да му показва пътя,когато му е трудно.От тогава ми преподаде един урок,посвети един ден на мен,може би най-важния ден, който ден чаках близо 3-4 години, а сега очаквам да ми предаде нов урок.Спокоен съм.Наистина се радвам,че осъзнах тази истина,кой е Учителят ми.Пожелавам на всички да намерят своя Учител,който да ги учи и да им показва правилния път, по който да вървят!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моите учители са майка ми и баща ми, всички други са допринесли за развитието ми като личност, но в много по-малка степен.

Редактирано от darkinvader

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За Учителятъ и Утешителятъ

Преди време присъствах на разговор където се спомена, че за идването на Учителят Петър Дънов е загатнато в Евангелието на Йоана гл.15 ст. 26: ”А когато дойде Утѣшителятъ, когото Азъ ще ви изпратя отъ Отца, Духътъ на истината, който от Отца изхожда, той ще свидетелствува за Мене.” Как мислите, може ли да се приеме на сериозно едно такова изказване. Как бихте изтълкували факта, че ако извадим от Утѣшителятъ – ѣ = Утшителятъ, т.с. Учителятъ, (т + ш = ч). Това случаино ли е, да се разсъждава така това стъкмистика ли е, или може да се даде някакво по сериозно обяснение.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Съвременните хора се плашат от живота и се питат какво ще стане с тях. Да задава ученикът такъв въпрос, това значи да се страхува. Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на парахода. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога."

"Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа."

Божият глас

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духовния Учител е подкретата ти по пътя който вирвиш.....

Той може да не е от плът ,но да е наблизо до теб-когато имаш нужда от помощ или съвет...

Учителите се появяват само след обстойно одобрение ....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×