Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Дъгата

"Възпитание на родителите" - книги от Н.С.Лазарев

Recommended Posts

С.Н. Лазарев. Человек будущего.

Воспитание родителей. Часть 1. (2008)

" В тази книга е отделено много внимание на духовното състояние на родителите, защото главния фактор при възпитанието на децата е именно

направлението, към което се движат техните родители;

целите, които си поставят;

и смисъла на живота, който те изповядват.

За детето това е най-главното.

Има и още един важен фактор - как родителите се държат и как се отнасят един към друг.

А това последното е именно жизнения опит на родителите и техните предци, тяхното емоционално и поведенческо родословие.

Това, което ние обикновено наричаме възпитание на децата, всъщност са съвети, нравоучения, възпитаване на навици; от моя гледна точка е само 5–10 % от въздействията върху тях. Останалото се определя от вътрешното състояние и поведение на родителите.

Най-главният опит, получен от детето е на ниво чувства и подсъзнание.

Поради това аз никак не бързам да давам и да премина към практически съвети. Нали всяка практика стой на фундамент от теория и за да се премине към практика, то трябва добре да се усвой теорията......"

Продължението с цитати от книгата може да причетете тук:

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.1.html

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.2.html

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.3.html

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.4.html

Общ списък на книгите:

http://www.lazarev.ru/book.html

Моля, ако някой му харесат цитати от линковете и има възможност да ги превежда, то моля да ги пуска в темата. И аз ще се старая според времето ми.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Всеки от нас иска да бъде щастлив и ако може по-бързо. При това за много хора - щастието е просто отсъствие на отрицателни емоции. Колкото повече положителни емоции получава човек, толкова е по-щастлив - в това са уверени повечето хора. За това, че щастието включва не толкова изпълнението на желанията, но и отказа от тях, много изобщо не се замислят. А всъщност щастието, това е любов, която съществува в двете противоположности.

Да си представим човек, седнал зад масата, с вкусна храна и пристъпва към обеда си. В този момент той изпитва приятни емоции. Ако той започне да поглъща храната без да спира, неговите положителни емоции постепенно ще се превърнат в отрицателни, а ако не спре навреме може да се задави и дори да умре... На всички е известна простата истина: нужно е да станем от масата леко гладни, тоест да се откажем от удоволствието, докато то още не е достигнало пика. Но за много, отказът от удоволствие е еквивалент на неприятност.

Всички религии на света призовават към въздържание и /отрешенности/, опитвайки се да уравновесят човешкият устрем към непрекъснати положителни емоции. Сега, когато религиите отслабват, в света се формира потреблението. Сега главният девиз за много е - непрекъснато искане на удоволствия. Младежите, за които обществото забрави се опитват сами по себе си да бъдат щастливи, да създадат семейство. Но липсата на нравствени ориентири и правилно възприятие за света често е непреодолима пречка за възникване и поддържане на семейството.

Аз разбирам, че хората искат да получат няколко грамотни съвета и да направят себе си здрави и щастливи. Но сега ще приведа примери, които доказват това: нито един, дори най-грамотен съвет не работи ако човека няма нормално възприятие за света. Непълноценното усещане за света води до нарушение на Висшите закони и погубва душата на човека. Висшите Вселенски закони са отразени в заповеди, зашифровани са в свещенни книги. Без тях би било невъзможно възникването на /нынешней/ цивилизации.

Главният принцип на Вселената е - абсолютно единство и любов, като символ на това единство. Повишеното привързване към благата на обкръжаващият ни свят ражда вътрешна агресивност и води до отричане на любовта. За това писах в предишните си книги. Много хора, основавайки се на моите изследвания, опитаха да изменят своя характер. Те започнаха да се променят и даже успяха да преодолеят тежки болки. Тогава те решиха: нужно е да простим на всички и ще бъдем здрави и сведоха до това целият си свят. Но прошката е само първата крачка към любовта.

Ако в резултат семейните отношения на човека стават користни, агресивни, то заради съхранението на любовта, такива отношения е по-добре да са загубени. Най-правилният, но и най-труден път е- да съхраним любовта и да възпитаваме себе си и партньора. Любов - това е непрекъсната промяна и самовъзпитание. Когато за угода и удоволствие, комфорт и стабилност, ние убиваме любовта в душата на другия човек или в собствената си, ние този комфорт, наслаждаване и стабилност губим заедно със здравето, а понякога и със самия живот.

Този, у когото Божественото е започнало да напуска душата, има само два изхода в най-добрата ситуация: преклонение пред другите, пресметливост към тях и унищожение на себе си или презрение към другите, усещане на превъзходство над тях и възвеличаване на себе си. При това, всеки сам избира кого да убива-другите или себе си.

Ако Божественото и човешкото в душата ни загива, ние сме обречени на разруха и разпад. Парадоксът е в това, че Творецът присъства във всяко живо същество и във всичко съществуващо - това е главното съдържание. Именно това съдържание позволява на формите да се променят непрекъснато. Ако тази форма, забрави за съдържанието си, тя спира развитието си и също умира.

Божествената Любов в нашата душа, се покрива, /обволакивается/ с човешка любов и винаги, скрито присъства в нея. Но ако човек престане да се подчинява на Висшите закони на Битието, Божествената логика става неотличима от човешката. Той мисли, че живее в Божествената логика, и единение с Твореца, а всъщност започва да се кланя на езическите свои чувства и страсти...."

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.1.html

Има много интересни неща, ще продължа да превеждам откъси при възможност. :)

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хамелеона, много благодаря за превода!!!!

Пуснах темата, защото "случайно" на приятелка са пратили "излишни бройки" от няколко книги.

А аз преди това никак не можех да си ги намеря по руските книжарници.

Затова ще превеждам конкретни цитати от книгите, без текстове от интернет.

Първата книга от поредицата: "Първи крачки в бъдещето" е преведена на български преди около година.

Другите книги принципно ги има по руските книжарници, макар и трудно да се намират.

Авторът предупреждава, че вече разрешава да се препечатват и цитират неговите думи, само ако изрично е упоменат източника.

А тук има съдържание на видеоприложения с Николай С. Лазарев:

http://www.lazarev.ru/dvd-soder.html

В портала torrents.ru има много негови семинари.

Ако се регистрирате може да намерите с ключова дума "Н.С.Лзарев" в търсачката им много дискове със негови семинари.

В свойте лекции и семинари той често говори за консюмеризма, потребителството и егоизма, които пречат по пътя на развитие на хората и принципно създават негативни последици.

И понеже безплатното сваляне на интернет води до потребителство, то той е дал банкова сметка за дарения на една християнска църква.

Или съветва човек да се отплати на автора поне с благодарност и след това да пожертва, да дари нещо на някого в нужда.

".....Целта е в човек да се научи да жертва доброволно, да поддържа доброта и алтруизъм, защото егоистичното потребителско отношение създава отрицателна карма. ..'

"...Не съветвам хора с потребителско отношение да четат моите книги....."

"...Много чудеса са ставали пред очите ми, но това е заслуга изцяло на човек, чиято душа се устремява към Бога..."

"....Много често са ме питали защо има толкова неморални и нечестни хора, които тънат в разкош, а други - честни и добри са в неволя и страдания. Нима това е справедливо?

Гледайки пластовете фини енерргии аз виждам как понякога Бог дава "кредит" на някой и после следи дали този човек добре го употребява за благото на всички.

Ако не - често децата му и внуците му, ако въобще се родят, изплащат греховете му. На фините енергийни пластове ние всички сме едно, всички родственици са свързани....."

".....При някой родове е имало много добри и богоугодни хора, които с добрите си постъпки и мисли са създали едно добро бъдеще с много възможности за наследниците си.

Един човек би имал широко поле за развитие в такъв род, би му вървяло, както казват хората. Ще изглежда здрав, богат, щастлив, макар и да не води здравословен начин на живот.

Но това е благодарение на капитала, натрупан от предците ми. А той ще се изчерпи един ден неминуемо, ако човекъ води непристоен живот......"

".....Има и други случай - тихо, добри хора живеят на ръба на оцеляването, страдат.

Стараят се да са честни и справедливи, да помагат на другите. И тихо питат защо те - с толкова праведен и здравословен живот страдат?

Отговорът е прост - родът им има тежка карма и де факто няма енергия за обезпечаване нуждите на хората, за оцеляването на рода.

И много хора от такива родове инстинктивно се насочват към църква или друго религиозно и езотерично течение, защото подсъзнателно усещат, че нямат стратегическа енергия търсят как да си я набавят......"

"Никога не съм бил за широкото рекламиране на книгите ми. Те имат силно въздействие и един неподготвен човек (с консуматорски подход) не би могъл да ги възприме цялостно и би могло да има нежелателни последици."

"....При мен са идвали хора в последен стадии на рак и благодарение на осъзнаване и преосмисляне на ценностите си, на живота си, на устременост към любовта и към Бога, те са могли да влязат в ремисия и да живеят дълги години.

Имало е и обратните случай - хора, с първи стадии на рак, са изпадали в отчаяние и самосъжаление и болеста бързо се е развивала и са умирали по-рано от очакванията на лекарите..."

"....Четенето на моите книги и гледането на семинарите ускоряват всички процеси. При някой, ако има нужда от 40 години да се преосмисли нещо и да се пречисти душата, то с четене на тези книги този срок може да се скъси до 3 години..."

"....Всеки случай е индивидуален.

Много хора ме обвиняват, че много мои пациенти умират. Но при мен идват случай, отхвърлени вече от официалната медицина и лечителите. И благодарение на това, че аз споделям своите изследвания и наблюдения те имат шанс, ако не спасят тялото си, поне да спасят душата си.... "

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Как може да изглежда неправилното отношение към друг човек? В какво се състои смисъла на отношенията между хората? Нали именно разнообразните отношения са направили човека-човек. Общуването и речта - са инструменти за развитието на тялото, духа и душата на човека. Общуването се явява един от главните фактори за развитието. Значи, неправилното отношение към общуването може да бъде силен фактор за деградация. Размишлявайки за това, аз стигнах до любопитни резултати. Оказва се, че причина за много заболявания и нещастия е неумението да се породи конфликт. Но развитие без конфликт е невъзможно. В какво се състои развитието? Двойно да благодариш на този, който ти е направил добро, да отдадеш на родителите си любов, грижа и топлота, повече, отколкото си получил. И тогава, твоите деца ще ти дадат още повече любов, грижи и топлота. Тоест развива се този, у когото има желание многократно да благодари за получената помощ.

В какво се състои развитието да кажем, на клетката? В това, че оставайки си клетка, тя осъществява единство с целият организъм. Това е реализация на принципа на абсолютното единство на Вселената. Най-добрият обект в мярката на свето развитие е задължен не само вътрешно, но и външно да осъществи абсолютно единство с всички същности, не само във времето, но и в пространството.

По същия начин за човека можем да кажем, че той е длъжен да осъществи пълно единство с цялата вселена, обхващайки момента на нейното възникване, до възвръщането и в изходно състояние. При това, пространство и време ще се съберат в точка и човек ще се слее с Първата причина. Тогава развитието ще приключи. Пространство и време горят в Любов. Развитието - това е вътрешно натрупване на Любов и енергия. Неразрешимите противоречия и абсолютно враждебните противоположности на любовта, се увеличават, започват да се обединяват, докато не усетят себе си като абсолютно единни.

Значи-развитието не е само конфликт на две противоположности, това е усилване на конфликта и едновременно с това усилване на единството между тях, чрез увеличаване на любовта. Ако любовта не достига то, конфликтът може да стане смъртоносен за двете противоположности. Най-доброто общуване между двама човека - това е конфликтът, защото общите интереси на външен вид никога не съвпадат. Имат различни тела и различни желания.

Правилно разрешеният конфликт задължително повишава енергията и разширява възможностите на човека. Когато родител общува с детето си-това е конфликт. Когато четем във вестника, за това, което става в страната ние също сме в конфликт. Главният въпрос е - как да конфликтваме правилно?

Мислите ми пак се връщат в миналото. Един спомен, се заменя с друг. Когато започнах сериозно да се занимавам с лечение, аз видях, колко е опасно да се убива любовта в душата. Най-главното беше да не се убива любовта, да не се отричаме от нея, да не я дискредитираме и да не ставаме зависими от каквото и да било, да не я управляваме.

После това чувство постепенно укрепна в душата ми. Ако любовта е жива, то въпросът трябва да се зададе по друг начин-как да я защитим и укрепим? Ако в началото средствата бяха само покаяние, прошка и молитва, то за укрепване на любовта е необходимо да говорим за правилен образ на живота, храненето, обкръжаващият свят и себе си. После, работейки с неизлечими, тежкоболни или умиращи пациенти, аз се опитвах да разбера, защо те оживяваха и какво им помагаше да преживеят болките? Защо при едни и същи прояви на болестта, някои умираха, а други преодоляваха своя недъг? И реших, че ще говорим вече за трети етап. Нужно е да се повиши интензивно чувството на любов. Любовта - това е висша енергия. И ако тя не просто съществува, а активно сияе и живее в душата, то приготвеният за смъртта оживява, убиец се превръща в дете по характер, като напълно променят своето отношение към света. Тоест, спасява се не само тялото, но и душата. Чрез дълбоко изменение на характера може да се преодолее даже аутизъм, шизофрения и маниакално-депресивна психоза. Струва ми се, че накрая всичко ми стана ясно и разбираемо. Намерен е универсален елексир за душата и тялото. Остава само да прекрачим в този прекрасен и здав свят. До рая остават само някакви две крачки... И изведнъж се оказа, че интензивната любов-това е огромна енергия и неумението да се ползваме от нея бързо води до трагедия не само тялото, но и душата.

Неправилното светоусещане, неумението да решава конфликти, води до това, че /вспышка/силата на любовта дава на човек две възможности: да унищожи другите и себе си, ако не умее с огромна вътрешна сила да се владее или да загуби енергията на любовта, за да живее и да се върне на нивото на ниските енергии. Ако човек забрави за това, че най-доброто общуване и развитие е възпитание, за това, за да измениш другия е най-добре да възпиташ себе си, то в конфликта с обкръжаващия свят или със себе си той отрича любовта и започва да се надява само на сила и енергия. Това е началния процес на дяволизма..."

http://www.lazarev.ru/book/cb-2.1.html

Преводът ми е любителски и моля за извинение ако има малки неточности.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

".....Когато човек старее се руши асоциацията с неговото аз. Старее съзнанието, отслабва паметта. И човек се пита “А къде е моето аз?”

И така човек е принуден да се отъждествява с душата, която не старее. Външния слой на душата също старее, макар и в течение на много години, но божествената част е вечна.

Ние сме божествени по същност, Ние сме вечни.

Нашето бежествено аз не може да остарее по определение. Затова, когато стареем и умираме започваме да се отъждествяваме с душата, с любовта...и с Бога.. ето това е механизма...

“Знаете ли, вие на семiнара казахте "Aз съм любов, а моето тяло е на 25 години". И знаете ли какво стана,едва ли не дяволизъм ме превзе. Защо?”

Защото в момента в които казваме “Аз съм любов, аз съм Бог”, то това е много опасно за неподготвения човек.

Аз си повтарях ”Аз съм Бог, аз съм любов.”.. Първо се включва идентификацията с тялото, а това си е чист дяволизъм. А този, които приема, че е душа, е добре, защото същноста на душата е любов.

Като повтарях аз съм любов - и разбрах, че нещо не е както трябва и после разбрах – аз не съм подготвен. Може би не трябва да си повтарям това.

Но ето - същноста на душата ни е любов, а за това не трябва да се забравя..

Староста е нужда на човека, за да усети разпада на тялото и на съзнанието и да се усети, главната точка на опора е “Аз съм душа, аз съм любов”..........."

Семинар МОСКВА 30.05.2009г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На своя сайт Н.С.Лазарев поканва всички да задават общовалидни въпроси, на най-интересните би отговорил в семинарите и книгите си.

Моля пишете само на руски език, на лични въпроси не се отговаря.

А тези,които искат да зададат интересен за широк кръг хора въпрос – да погледнат тук за е-mail.

http://www.lazarev.ru/question.html

"......Замислих се каква е педагогиката?

Класическата схема на педагогиката - никога да не хвали и винаги да се ругае. Ако детето прави нещо добре, ако всичко е нормално – ами така трябва да си е, детето е длъжно да го прави така.

А ако сбърка му се карат, ах ти какъв си лош, ще ти покажа аз на теб, ще видиш ти,...

И в резултат какво се получава: Не се хвали детето, а често се ругае. А това вече е антипедагогика.

И педагозите вече се усетиха и започнаха да препоръчават по-често да се хвали детето. И то ще прави това, за което го хвалим по-често.

Каква е педагогиката на жените?

Жената се отнася към мъжа си като към дете.

Ако той я носи на ръце – тя ми мълчи – той е длъжен да го прави.

А ако не й додаде необходимите левчетата – ах ти какъв си негодник...

Т.е. отношението към детето се пренася към мъжа.

И знаете ли от къде идва това?

Това е отношение към себе си.

И сега се пренасям към играта на билярд – като не ударя и аз се коря, и броих – за около час сам себе си ругах 15 пъти. После се замислих;и приех, че не удрям добре и положението стана по-добро, но все още има нещо..

И се досетих – трябва човек да се похвали, за да потече енергия. Ето – пак не вкарах топка, но по-плавно удрям, динамиката ми на игра е добра. И енергията потече.........

Оказа се, че не сме свикнали да се хвалим, да се пощрявамве. И се оказва, че ние се отнасяме към себе си антипедагочияно.

И човек може да се дистанцира, и ето – моето божествнено аз ще похвали човешкото ми аз.

Отношението към към Бога, себе си и към родителите определя аспектите на отношението ни към света. Ако не се отнасяме правилно към себе си и към Бога, то не може да имаме нормално взаймоотношение със света, защото всичко е свързано, всичко е едно.

На тънките планове няма родственици, има само тенденции, определена програма, която се развива и угасва. Времето тече, трупа се опит, и има цели родове, които се развиват или загиват. И те привличат определени души да се родят.

И аз виждам много ясно и точно на тънките планове – ето там бабата се е обиждала, неправилно се е държала, после това се усилва в децата, после ето ги и внуците – боледуват, иамт проблеми. После един няма деца, трети има болни деца....

Семинар МОСКВА 30.05.2009г.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кой орган отговаря за общуването...

Гледах на тънките планове – при мислене за някой - се включват слюнчените жлези. А те именно определят киселинно-алкалния баланс в устата, които влияе на здравето на зъбите.

Защо при много обидчиви хора има супер претоварване на слюнчените жлези и те се претоварват, а после зъбите се развалят. Ако аз се обиждам, то след 3 дни ми се разваляха зъби. При мен процесите са много бързи. Дисбалансът го усещам първо по мен.

Зъболекарката ми сподели, че ако жената има много големи проблеми със зъбите, то има и с гинекологията. Проблемите с общуването с близките хора винаги водят до проблеми със зъбите, с гинекологията, защото нашите близките – това са нашите чувства.

И така – при общуването се включват и слюнчените жлези, и после и задстомашната жлеза (ревност, диабет). А после се включва и гинекологията.

Изглежда странно? При общуването първо са слюнчените жлезите, ..

..................смях в залата.......... е-е не, за да го изядем човека.......... смях......

те дават сигнал и после се включва задстомашната жлеза, защото ще отдели инсулин, а това значи разграждане на захарите, т.е. енергия!

Включват се и енергии от тънките планове, за да ги използваме при общуването с хората!

Семинар МОСКВА 30.05.2009г.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос:

С мъжа ми живеем дружно, децата растат. Но ако той ме докосне дори с малък сексуален намек то там, където му е била ръката (рамо, ръка, гръб) започва да ме боли. Сексуалните ни контакти са редки...

Н.С.Лазарев: За жените най-силният фактор на привързване към наслажденията е секса.

И увлечението му към него може да измести напълно конкурента си – любовта към Бога.

Заради това, ако една жена се увлича по секса, то Природата изтребва потомците й. Те се израждат и като дух, като душа, като тяло.

Ако в рода някой е прекалявал със сексуалните удоволствия и храната, убивал е любовта си с невъздържаност, ревност и униние, то тогава за спасение на потомците, на тази жена се затормозва сексуалното влечение.

Сега все повече има фригидност. А при мъжете - снижение на потентноста.

Такова спасение може да се окажат и постоянните инфекции, които поради странни обстоятелства не се поддават на никакво лечение. Може и мъжът подсъзнателно да се стреми да си намери любовница.

Има много варианти на спасение!

Важно е да разберете следното. Това, което ви се струва патология е вид спасение.

Вие не се чувствате сексуално хладна жена, защото на вас ви е дадено да изпитвате чувства.

Но божественото чувство не може и не трябва веднага да се превръща в животинско.

Аз поради интерес съм гледал полетата на хора , които са пристрастени към секса. Понякога до това се стига поради изместване на ценностната система и ориентация. Ако за един човек главното в живота е езическото поклонение на удоволствията, храните и тялото, то неизбежно се достига до поклонение на сексуалноста.

Тази патология може да се появи не от мировозрението, а от неправилна емоционална реакция. Ако при родителите е имало неправилен мироглед и секса за тях е бил най-голямото удоволствие, то децата ще бъдат силно ревниви, няма да могат да понесат болката от физическата промяна и изменение.

А след това ще се появят и обида на близките, накърняване на удоволствията, а после и желание да се погуби сам и любимия. След такива емоции се образува сериозен блокаж в района на пъпа.

Божествената енергия се трансформира в сексуална, животинска.

А след това тя трябва да се повдигне нагоре и да стигне до сърцето, където да се превърне в чувство на топлина и дружба.

След това сексуалното, животинско чувство минава през етап на трансформация и трябва да се превърне в Божествена любов. И тогава може да се появят хармонични потомци.

Ако в резултат на неправилен мироглед, на излишества, и емоционална агресия, се образува енергиен блокаж, то животинската енергия с труд преминава и се превръща в човешка. Представете си тръба, на която диаметърът е намален 10 пъти. Ако й се подаде вода с голям напор, то тръбата ще се пръсне.

В съвременния свят, фригидноста при жените, ниската потентност при мъжете и отвращението към секса се явява подсъзнателен опит да се спасят идните поколения. На малък фундамент може да се строят само 1-2 етажа. В емоционален план за нас, времето на небостъргачите отмина, защото фундаментът (Божествената любов) е почти разрушен.

"Воспитание родителей. Ответи на вопроси” Н.С.Лазарев, 2009, Санкт Петербург

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво може да се направи на външен план?

Най-силното ни влияние към потомците е в периода февруари – април.

В този период е крайно нежелателно да има физическа близост. На тънките планове секса и храната са едно и също. Значи е желателно да се прави пост.

Въобще преяждането е вредно за потенцията и сексуалноста, защото тя убива тънките (фините) енергии, а заедно с тях и любовта. По-добре е да се спи отделено от съпруга. Преди секс има смисъл човек да се помили, да си убеди душата, че най-висшето щастие е Любовта към Бога.

Всички моменти на обида към бащата, мъжа, униние и отричане от любовта при измяна – всичко това е нужно чрез покаяние да се снеме. Колкото повече поколения преди са се държали неправилно, толкова по-големи усилия са нужни, за да се измени душата.

Но Бог не ни дава изпитания, които не са ни по силите.

И при децата ви ще тръгнат изменения. Но затова чувството на любов трябва да е непрекъснато. Трябва да се преодолеят не само обидите и претенциите, но и унинието.

Ние всички сме привикнали да мисли, че жертвата е нещо мъчително, че се разделяме с нещо завинаги, че това е нещо, от което сме нещастни. Но всъщност жертвата - това е щастието да се получи Божеставената любов.

Въздържанието – също е жертва.

Много са свикнали да мислят, че жертвата е саморазрушение.

А в края на крайщата това е ограничение на човешкото, за да се усети по-силно Божественото.

По-рано на ограничаването в секса, храната, материалните владения се е гледало като на благо.

А сега това се възприема като нещастие и ущърб. Но не може вечно да се върви срещу физиологията на тялото и душата.

А ако пък има постоянно преяждане, то ще се стигне до проблеми с постоянно недообработване на храната, надебеляване и диабет, защото и храната може да убие тънките енергии. Външната енергия изтласква тънката енергия като конкурент. Първото правило на дългожителите е да станат от масата леко гладни.

И тогава недостигът на външна енергия се компенсира с активното развитие на вътрешната.

В последно време съвременната цивилизация за захласва по секса, храната и стремеж към благополучие.

Всичко това оказва влияние на всички нас.

Нравственото разложение на сегашната ни цивилизация набира обороти, а това води до разпад на семействата, болни деца, деформации в емционалната сфера на хората.

По-рано за хората е било трудно да оцелеят физически.

Сега е сложно да се оцелее нравствено.

Човечеството се е справило с първия проблем. Мисля, че ще може да реши и втория.

“ Воспитание родителей. Ответи на вопроси” Н.С.Лазарев, 2009, Санкт Петербург, стр. 117-118.

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпрос:.........

Н.С. Лазарев:

Първо не трябва да взимаме ситуациите много навътре и да не се боим.

Ако е нужно да се почистят половин килограм картофи и да се сготви супа, то тогава може да поемете отговорнoст и да планирате всички действия.

Но ако иде реч за съдбата и живота на друг човек, то нашата помощ може да бъде само консултативна.

Всеки човек има своя воля и съдба.

Ако вие давате съвети и възлагате на себе си отговорност, то тогава и вие трябва да боледувате и да умирате заедно с този човек.

Затова силно да се намесваме в съдбата на другите хора е некоректно.

Нали има над нас и Божествена воля, която управлява всички нас.

Дали ще можем ние да помогнем на човека или не - това се определя свише.

Вие пишете, че през цялото време работите над себе си.

А мислили ли сте какво означава това?

“ Да се чисти кармата”, както предлагат много лечители напоследък, или да се прости на всички?

Смисълът на работата над себе си – това е да разкрием “Божественото аз”.

Това не е само да се научим да прощаваме.

Прошката е отказ от обида, ненавист и осъждане.

Но нали ненависта, обидата, осъждането – това са все пак примитивни форми на възпитание на другия човек.

Прошката означава, че ние се отказваме от първобитното ниво на възпитание и преминаване към по-високо ниво, което подразбира, че възпитанието на другия е едновременно и самовъзпианиеза нас.

Това ниво изглежда като непрекъсната любов, като многократни опити за придобиване на нови навици и рефлекси. Това може да се нарече търпение.

Разбиране на това, че всички недостатъци могат да се преодолеят с любов и упоритост може да се назове снизходителност към недостатъците. Т.е. ние не си затвяряме очите, но и не слагаме човека на позорния стълб, следвайки поговорката: “Гърбавият гробът ще го изправи.”

Любовта помага да се признае въможноста и правото на изменение на всеки човек.

Работата над себе си – това е възможност да се усети любов и при радоста и при загубата, да се вижда във всичко божествената воля; да се разбера, че всяка ситуация работи към единство и любов с Твореца.

Когато се разбере, че всеки човек е изпълнител на Божествената воля, че това е инструмент, чрез който Бог ни възпитава, тогава чувството за мъст, ненавист, и обиди стават безмислени.

“ Воспитание родителей. Ответи на вопроси” Н.С.Лазарев, 2009, Санкт Петербург, Стр. 120-122

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Днешният свят е основан на конкуренцията, сякаш тя е неизбежна ...Смятате ли че някой ден ще живеем в свят, в който хората няма да се конкурират ? Според С.Н.Лазарев двама души може да са конкуренти и без да се мразят, т.е. без да вредят на духовното си развитие : Лазарев дава следния пример - двама боксьори които на ринга се удрят, но в душите си не се мразят. Лазарев казва, че врагът е враг, с него може да се бием, дори да го убием, но не трябва да мразим.

...

Ползвам цитат на hrisko_89 от една друга тема пълна със щури въпроси... :)

Настоящата тема е сериозна, но не трябва ли да внимаваме, въпреки нашето желание за "родителско възпитание", относно това, кой ни "възпитава" ?!?Не е ли важно от кой се учим ? или кой ни съветва ? Може би на тези въпроси би ни помогнала тема като "Степен на духовно развитие ?!? ", която доста критики отнесе преди време... :)

От примера на Лазарев с боксьорите и констатациите че "врага си е враг", НО не трябва да има омраза ,... допускането на тезата за извършване на убийство (може би "хуманно" ?!?), НО без омраза... Силно съм озадачен - доколко Лазарев може да помогне на хора, които казват, че изучават и четат Беседите ... По скоро може да се наблюдават доста "странични ефекти", които после не знам си с каква карма и оправдания трябва да се оправдават.

Изобщо в пълна сила е поговорката "Човек каквото сам си направи и най-големият му враг не може да му направи!"

Нека мнението ми не се тълкува като критика на Лазарев... Аз специално съм препоръчвал на два пъти "диагностика на кармата"(част1) на хора, които искат някакво знание и поглед върху езотерични и окултни неща и терминологии. Така се спестява много време и енергия да обясняваш,... а човек има ли някаква основа след прочетеното (дори и не перфектна!), лесно се поправят нещата,... при условие, че жаждата за знание продължи и има вътрешен импулс и силен стремеж в тази насока.

Мисълта ми е друга... Защо човек не може да се раздели с старите си "дрешки" ? Всяко "дете" пораства и старото облекло е най-малкото неудобно... А какво да кажем когато вече зрели хора се опитват да обличат детски дрешки ?!?

Смешна работа, освен ако хората не са пораснали, но се смятат за големи ?!?

В случая не мисля, че е така, ...но все повече се изкушавам (четейки тази и подобни тема) да мисля в тази посока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От примера на Лазарев с боксьорите и констатациите че "врага си е враг", НО не трябва да има омраза ,... допускането на тезата за извършване на убийство (може би "хуманно" ?!?), НО без омраза... Силно съм озадачен - доколко Лазарев може да помогне на хора, които казват, че изучават и четат Беседите ... По скоро може да се наблюдават доста "странични ефекти", които после не знам си с каква карма и оправдания трябва да се оправдават.

Изобщо в пълна сила е поговорката "Човек каквото сам си направи и най-големият му враг не може да му направи!"

Доста руски езотерици затъпват тази теза.

Идеята е, че не е толко важно какво се причинява на човек, а с какви чувства го правиш.

Много по-зле за кармата било да мразиш някой, отколкото да го треснеш по главата без никакви лоши чувства и да го пратиш в болница за 1 месец.

Между другото и тука в една от темите на Хриско някой (не Хриско) изказваше нещо подобно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То и на мен Лазарев ми даде много, но още повече ми дадоха срещите с хора, потърпевши от неговите книги.. Е, сигурно е вложен "велик" замисъл в цялата работа и е с добри намерения. Обаче, някак между другото се пропуска съзнателно нелицеприятната истина, че личния живот на г-н Лазарев е в пълно противоречие с лансираните му доктрини и е разтурен и алкохолизиран отвсякъде и поради тази причина славата му е извън пределите на родината му и само в очите на тези, които не прозират и не се информират отвъд страниците на многотомниците му :D

Е, аз пък нямам наивинитета да се доверявам на някого, колкото и авторитетно или благо да ми говори, ако самият той лъже и не прилага това, което пропагандира :feel happy:

Редактирано от Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То и на мен Лазарев ми даде много, но още повече ми дадоха срещите с хора, потърпевши от неговите книги.. Е, сигурно е вложен "велик" замисъл в цялата работа и е с добри намерения. Обаче, някак между другото се пропуска съзнателно нелицеприятната истина, че личния живот на г-н Лазарев е в пълно противоречие с лансираните му доктрини и е разтурен и алкохолизиран отвсякъде и поради тази причина славата му е извън пределите на родината му и само в очите на тези, които не прозират и не се информират отвъд страниците на многотомниците му :D

Е, аз пък нямам наивинитета да се доверявам на някого, колкото и авторитетно или благо да ми говори, ако самият той лъже и не прилага това, което пропагандира :feel happy:

Чебурашка, и аз съм се питал същото много пъти. Защо те не помагат сами на себе си?!

Но духовното развитие е нещо странно. Не е ясно даден човек защо прави еди какво си.

Ето, казва се, че от учениците на Исус само Йоан го е бил разбрал напълно?!

А пък се твърди, че духовното развитие на човек може да отиде на много напред, а кармата си той може да промени в доста по-тесни граници. Доста учители и лечители са умирали от рак, туберколоза...алкохолизъм и т.н. Достигнали напред в духовното развитие, те не са успели да направят много за кармата си. Защото духовното развитие ти помага да помагаш и на другите хора и явно е доста по-разширяемо :)

Може би затова Апостол Павел (истинският създател на християнската религия) е казал:

"Не ме гледайте какво правя, слушайте ме какво говоря..."

И аз те моля Чебурашка, ако се запознаем и ме гледаш намръщено, да се сетиш да ме гледаш какво говоря ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашка, и аз съм се питал същото много пъти. Защо те не помагат сами на себе си?!

Сигурно им е трудно да излязат от въртележката, в която са.. Такива хора се учат докато учат другите, но пък са се хванали с много тежка задача - при цялото това нашествие от хора с проблеми, претоварено със срещи, разговори, а пък и лекции, книги, курсове, машинка за пари... някак им е трудно да останат чисти, особено ако не могат да преодолеят собствените си семейни и генетични проблеми..

Обаче, това му харесвам аз на Лазарев, че най-чистосърдечно поне човека си признава "греховете". Е, това не го оправдава или друго - но, поне в моите очи това е достойно. А и отговорността на погрешното разбиране или прилагане на диагностиката му все пак е и на този, който я прилага, а не само негова.

Абе, харесвам го тоя човек аз, каквото и да говоря :D

И аз те моля Чебурашка, ако се запознаем и ме гледаш намръщено, да се сетиш да ме гледаш какво говоря ;)

Споко, братле, ясно-виждам те както трябва :D:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То и на мен Лазарев ми даде много, но още повече ми дадоха срещите с хора, потърпевши от неговите книги.. Е, сигурно е вложен "велик" замисъл в цялата работа и е с добри намерения. Обаче, някак между другото се пропуска съзнателно нелицеприятната истина, че личния живот на г-н Лазарев е в пълно противоречие с лансираните му доктрини и е разтурен и алкохолизиран отвсякъде и поради тази причина славата му е извън пределите на родината му и само в очите на тези, които не прозират и не се информират отвъд страниците на многотомниците му :D

Е, аз пък нямам наивинитета да се доверявам на някого, колкото и авторитетно или благо да ми говори, ако самият той лъже и не прилага това, което пропагандира :feel happy:

Благодаря за информацията. :3d_046:

А аз се чудех, защо като отворя да чета някой от многотомниците му и ... тутакси ме заболява главата. Пък главата ми е дебела :D - боли ме мнооооого рядко, само ако съм тръгнала да се разболявам от нещо примерно. И естествено след 2-3 страници затварям книгата. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Mили хора,

това е темата за цитати от новата му серия книги 2007-2009г.

С тази тема исках да споделя цитати, които още не са преведени.

Радвам се, че има много мнения.

Темата за обсъждане е ТУК

Моля нека правим разлика между различни му серии книги.

Аз лично се радвам, че всички израстват.<img>

Какво да се прави - не можем да обвиняваме хората, че не са се родили в БГ

и не са чели книги на Б.Дуно.<img>

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво може да се направи на външен план?

Най-силното ни влияние към потомците е в периода февруари – април.

В този период е крайно нежелателно да има физическа близост.

“ Воспитание родителей. Ответи на вопроси” Н.С.Лазарев, 2009, Санкт Петербург, стр. 117-118.

Заченатите през март и април се раждат в зодиите Водолей и Риби - най-"напредничавите" зодии, доколкото знам. Извинете ме за неправилния може би изказ, но астролозите ще ме разберат. Как да си обясним, че не трябва да има такива хора според цитата?

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×