Guest Христо Добавено Февруари 23, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2012 На мен ми се струва селско като звучене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Итое Добавено Февруари 24, 2012 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2012 На мен ми се струва селско като звучене. Ами такова си е :) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) А аз се дразня, когато виждам написани такива неща: - Този ми Оронва форОмната репОтация (Този ми уронва форумната репутация.) - ас сАм Балгарин (Аз съм българин.) - КонцертА е част от... (КонцертЪТ е част от...) - МагазинА се премести на... (МагазинЪТ се премести...) - Ас не сам не грамотен. (Аз не съм неграмотен.) - незнам, нз, немога, неискам, (не зная/не знам, не мога, не искам) - цигЪни (цигани) - вишу обтазУвание (висше образование) - оневерсетет (университет) - очилеще, оченици (училище, ученици) - учо (око) - 5я, 5ко, 100ян, Десиslava, Браниmira, Димитъ... (Петя, Петко, Стоян, Десислава, Браимира, ДимитъР...) - Ще кажа на учителЯТ. Повикайте ученикЪТ! (Ще кажа на учителя. Повикайте ученика.) - пет ученици, пет учебници (петима ученици, пет учебника) - знамеТата (знамеНата) - Удобрявам този УфицЯлен дОкомен (Одобрявам този ОфициАлен докУменТ.) - едЖин дЖунер (един дюнер) - кАде са ми Жапаните? (КЪде са ми ДЖапанКите?)... - Мен ми се струва, че... (На мен ми се струва, че...) - На кой да дам това? (На коГО да дам...) - ... Нека не забравяме, че границите на нашия език (езика, такъв, какъвто го говорим и пишем) са граници и на нашия свят. За справяне с тези и с много други досадни грешки в писмената и в устната речева практика на българите съм пуснал една интересна тема тук: http://nauka.bg/foru...opic=11657&st=0 В този форумен раздел ще откриете още много интересни теми. Приятно четене! Редактирано Май 9, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 те повечето нямат какво да кажат голяма работа, че пишели неграмотно jul и vorfax 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) те повечето нямат какво да кажат голяма работа, че пишели неграмотно Вероятно и ти, след като пишеш с малки букви. Много хора, много лингвистични търсения. Редактирано Май 9, 2012 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 А, ТОВА НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВА МОГА ДА ПИША И С ГЛАВНИ БУКВИ ВАЖНОТО Е ПОСЛАНИЕТО next2u и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 9, 2012 Доклад Share Добавено Май 9, 2012 (edited) А, ТОВА НЕ МЕ ПРИТЕСНЯВА МОГА ДА ПИША И С ГЛАВНИ БУКВИ ВАЖНОТО Е ПОСЛАНИЕТО А мен ме. Важен е езикът, често посланието е просто словесна каламбура. И най-вече, езикът (и в неговото лингвистично послание) е проекция на някои малки части от нас, които искат да са големи ... Пак проекция. Редактирано Май 9, 2012 от Ивета Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Неграмотността на българите е следствие от липсата или недостатъчно работа над фонемния състав на думите в процеса на ограмотяването. В грамотността също има послание, и то доста съществено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Да си представим, че успявахме да живеем малко по-дълго от сега... Ето, да кажем, на младини сме писали на глаголица, после на оригиналната кирилица, след това на орязаната кирилица, после сме писали по правописа на Найден Геров с всичките му русофилски залитания, след това сменяме още два-три правописа и се кротваме върху сегашния правопис. И кой правопис е най-правилен? Абсурдно би било да се налага да учим една дума как се пише по няколко начина. Но абсурд няма, това е цялата абсурдна човешка култура. Младите хора са отвратени от системата, неграмотността е тяхна естествена реакция. По-добре да мислим върху причината. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Достатъчно е да познаваме съвременните правописни правила. А подборът на думи и правилното писане са важни така, както е важно в една картина да са подбрани правилните цветове, правилната композиция и линии, както в една музикална творба са от значение чистотата на тоновете и правилното им съчетаване... Да, дори и да напиша даден текст изпълнен с правописни грешки, аз пак ще бъда разбран. Но къде остава красотата на словото? Това е все едно да нарисувам една посредствена рисунка с просташки подбрани цветове и да се надявам тя да има положително въздействие върху хората. Е, това няма как да стане. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Навремето, като модератор в научен форум аз много държах потребителите на форума да пишат грамотно. Когато се налагаше, редактирах постингите им (словоред, пунктуация, граматически грешки, правописни грешки, технически грешки, фактологически грешки)... Когато видях, че те не четат старите си постинги или ги четат, но не взимат предвид корекциите, започнах да ги коригирам с червен цвят (все едно учителят е проверявал контролни). В някои случаи се получи "потоп от кръв". Някои бяха доволни, че посочвам грешките им, други бяха щастливи, че са попаднали на грамотно написани постинги във форум, претендиращ да бъде научен. Обаче след като много потребители и модератори протестираха, аз спрях да се занимавам с тази дейност. Сега модерирам (при нужда) повече своите постинги, отколкото - чуждите. Ще попитате - защо? Ами - защото, когато пишем, трябва да го правим грамотно. Ако някъде сме пропуснали пунктуационен знак (дори и една запетая да е, пак е важно да я има) или сме допуснали техническа грешка, пропуснали сме да напишем някоя дума - от бързане или от невнимание, трябва да си коригираме текста, за да изглежда той съвършен - и като послание, и като външен вид. Няма значение, че може да е разбираем, дори - и изпълнен с погрешно написани думи, с липсващи точки, запетаи или други препинателни знаци! Трябва да бъде издържан и от граматическа гледна точка. Грамотното писане не е демонстрация на елитарност спрямо неграмотните и илитератите (онези, които нито са чели, нито са оцветявали книжки в детството си). Напротив - грамотното писане е на първо място уважение към самия себе си, на второ място - уважение към труда на своите учители, на трето - това е и уважение към своите читатели, без значение какво е нивото им на лингвистична компетентност. Неграмотният ще се научи как трябва да се пише, а грамотният ще се възрадва да прочете грамотно написан текст. (Защото това се случва все по-рядко; неграмотните текстове са навсякъде около нас - в учебниците, в книгите, във вестниците и списанията, в субтитрите на филмите, по плакатите, по билдбордовете, в обявите за работа, в официалните документи... И носят информация за лингвистичната НЕкомпетентност на своите автори!). В крайна сметка, всеки има правото да пише каквото и както си иска. Всеки има правото да се самокомпрометира пред аудиторията си чрез своите неграмотно написани текстове. Обаче не бива да се забравя, че погрешно написаните думи и цели текстове са обида от страна на автора спрямо четящите ги. Като казах по-горе: "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой пише като неграмотник, читателите на неговите текстове най-вероятно ще си помислят, че този човек действително е тотално неграмотен. Или - че грамотността му е твърде ограничена (и надценена от самия него). "Езикът кости няма, но кости троши.", твърди една българска поговорка. А проф. Беньо Цонев казва: "Слаби познания по други научни и учебни дисциплини може и да успееш да скриеш. Но слаби познания по роден език не можеш скри. Те веднага излизат наяве, само щом напишеш два-три реда. Това е отмъщението на думите." Ако някой иска да си спести научаването на ВСИЧКИ или - на НЯКОИ граматически правила, той не би имал правото после да се сърди на някой по-грамотен от него, който е успял да долови неговата частична или тотална лингвистична неграмотност. Грешките може да бъдат и технически, но най-често са фактологически, граматически, правописни, пунктуационни и стилистически. Ефективното речево общуване предполага: - познаване на езиковите единици (словното богатство на езика) и начините, по които те се съчетават в текстове - владеенето на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа - спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична, правописна, пунктуационна, правоговорна) Всичко това осигурява правилността и уместността на нашия изказ. Езиковото ни поведение трябва да бъде съобразено с няколко важни фактора: нашата социална роля, нашата речева стратегия, социалната роля на нашите събеседници, социалната и възрастовата ни дистанция от нашите събеседници, наличието на неволни читатели или слушатели на нашата устна или писмена реч. Има голямо значение дали говорим на съвременен книжовен език, на професионален език, на професионален жаргон, на диалект или - на младежки жаргон. От голямо значение е и умението ни в различни комуникативни ситуации да можем да ги използваме поотделно и заедно. Събеседниците ни може и да не успеят да ни разберат, ако използваме неизвестни за тях термини, архаизми, диалектизми, жаргонизми и вулгаризми. От друга страна, няма смисъл, пишейки неграмотно и неразбираемо, да утежняваме собствената си карма и кармата на събеседниците ни. Редактирано Май 10, 2012 от ISTORIK Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) тука нищо не пише ако виждате текст е време да си вдигнете дозата да смените лекарството или ликуващия лекар лекарят няма да ликува че сме го сменили с друг ликуващ лекар затова ще стане неликуващ лекар неликуващият лекар е като ликуващ нелекар вие си избирате Редактирано Май 10, 2012 от Емил от Льонеберя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Препоръчително е да се овладеят всички граматични правила на книжовния език. Всяко правило е елемент от граматическия пъзел на съвременния книжовен български език. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Препоръчително е да се овладеят всички граматични правила на книжовния език. Всяко правило е елемент от граматическия пъзел на съвременния книжовен български език. Препоръчително е, да. Но дали е възможно. Аз мисля - не. Защо казвам това? Един от големите проблеми е, че не се чете достатъчно художествена литература, хората нямат достатъчно мотивация да се изследват сериозни автори, но и липса на интелектуален капацитет да осъществят пътя към някакво познание чрез търпение. Т.е. за всичко се изисква търпение. А почти всички бързат, но закъде бързат? Когато упрекнеш някого в липса на достатъчно лингвистична култура, се получават като реакция обидени и възмутени физиономии. А също като теб, многократно съм упреквала пишещите тук в липса на езикова грамотност. Но целта ми е била не да възвеличая себе си, а да акцентирам върху значимостта да се владее словото. Не било толкова важно това, са ми отговаряли - че кое е важно - ако нямаш познания по езика, на който пишеш, ти няма да имаш и познания за значенията на думите му, които, си мислиш, че използваш правилно. Да пишеш правилно и значимо, изисква усилия, на каквито, повечето от нас, не устояват. Скромността и неглижирането на езика изобщо, но и на това да се пише правилно, не е от достойнствата на един съзнателен индивид. Редактирано Май 10, 2012 от Ивета ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
сиджей Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 Отпуснете се малко. Голяма работа че някой допуснал някакви си граматически грешки.Това не означава че не обича българския език.Просто хората влизат във тези форуми да се разтоварят малко. А съблюдаването на тези граматически правила може да бъде меко казано обременяващо. next2u 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 10, 2012 Доклад Share Добавено Май 10, 2012 (edited) Честно казано, не разбирам защо грамотността разбирана като правописни умения основно, се приема като нещо, което е трудно и се гради цял живот едва ли не. Няма такова нещо, трябва да ви успокоя. Цял живот съм работила над това като специалист по ранно чуждоезиково обучение, а заедно с майка ми - над ограмотяването по родния ни български език. За нас не съществуват съмнения - правописните умения се изграждат в самото начало, т.е. когато детето осъзнава фонемно-графемните отношения, и на втори етап, когато се осъзнават морфо-фонемните отношения в българските словоформи. (Термините ми спестяват ценно време). Тези два процеса протичат през първите 3-4 години в училищния курс, т.е. в началната степен. Ако човек на възраст над 11 години има стряскащи проблеми с правописа, това означава, че по някаква причина те не са протекли качествено и пълноценно. Това може да се поправи, но вече наистина ще иска повече усилия. Съвсем не смятам, че сега процентът на хората с лош правопис е по-голям от преди. Просто сега на тези, които не са го усвоили добре, се налага да пишат повече и на по-видни места. Има и още една причина - децата сега са много интелигентни и често заблуждават началните учители за степента, в която осъзнават звуковия и фонемния състав, а после и морфемите и морфите. Някак се претупва тази работа, в надпреварата за "скорост на четене". Много учители смятат, че като дават на децата обилно преписване и диктовки, някак ще се попие правописа, а то не става така. Липсва един много ценен етап в 5 клас, който сега по неразбираеми за мен причини е смачкан до неузнаваемост - ние сериозно се занимавахме с фонетика и словообразуване, а сега бързат да научат децата на изреченията и текстовете, а малките камъчета.... Въобще това си е наша сериозна тема... Редактирано Май 10, 2012 от Донка Розалина, Inatari и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юли 22, 2012 Доклад Share Добавено Юли 22, 2012 "Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята". „Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 22, 2012 Доклад Share Добавено Юли 22, 2012 Аз също имам някаква нетърпимост към грешки, допуснати поради неграмотност. Аз самата също допускам някои грешки от рода на шпация преди запетаята или пълен и кратък член, от една година редовно си редактирам постингите, защото допускам и много технически грешки, когато бързам.Но има няколко съфорумци, които просто са неграмотни, сега няма да им цитирам имената. Случвало ми се е да не разбирам написаното от толкова много допуснати грешки, чак не се чете, не се разбира смисъла.Смятам, че не бива да пренебрегват факта, че отдавна са пълнолетни, а все още не могат да пишат на български език. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 22, 2012 Доклад Share Добавено Юли 22, 2012 Достатъчно грамотен трябва да значи дотолкова, че да не могат да ти открият грешка. Е, зависи кой проверява, но в случай, че всички могат да ти открият грешки, ситуацията е ясна. Що се отнася до окултните науки предавани с български език: Говорех с един философ българин, който сега живее в Германия. Той ми писа, че думите ползвани във философията, а от там и езотериката, като численост и нюанси са много повече отколкото българските. Обясни ми, че имат думи, които няма как да се преведат на български, защото просто на български за тях има една дума. И като се замисля, наистина, за всяка една дума можем да открием или създадем израз с който разделяме понятието на две, диференцираме го по някакъв критерий и създаваме повече цвят в езика. Естествено това е на цената на учене на повече думи, но всъщност това позволява с по-малко думи да бъдем по-конкретни, по красноречиви, лаконични. Баланса е някъде там. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Що се отнася до окултните науки, предавани с български език... Говорех с един философ - българин, който сега живее в Германия. Той ми писа, че думите, използвани във философията, а от там - и в езотериката, като численост и нюанси са много повече, отколкото - българските. Обясни ми, че имат думи, които няма как да се преведат на български, защото просто на български за тях има една дума. И като се замисля, наистина, за всяка една дума можем да открием или създадем израз, с който разделяме понятието на две, диференцираме го по някакъв критерий и създаваме повече цвят в езика. Естествено, това е на цената на учене на повече думи, но всъщност това позволява с по-малко думи да бъдем по-конкретни, по красноречиви, лаконични. Баланса е някъде там. Ако се появи необходимост, някакви термини биха могли да бъдат преведени на български или биха могли да навлязат директно в българския от някой чужд език като заемки. Би могло да се създадат и нови български думи - неологизми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 За съжаление такива думи обслужват интереси на ограничен кръг хора и не съм наясно какъв е механизма за да бъдат допуснати. Като цяло медиите налагат нови думи и обикновено са нонсенс глупости. Когато обаче се наложи да се преведе дума, която няма аналог на български, т.е. няма българска дума с такова значение, не знам какво се прави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Ами превежда се буквално, ако има възможност. Ако няма, създава се, измисля се. Или се взима като заемка (понеже няма такава дума в езика ни) и става неологизъм. Например думата компютър е такава заемка. Когато обаче имаме предварително своя дума за дадено понятие, чуждата дума се третира като чуждица. Чуждица тя може да стане и, когато се изнамери неин заместител в родния език. Пак за думата computer. От английския език бе заета във френския като computre. (Обърнете внимание на разликата в окончанието: -ter/-tre!) По-късно французите измислиха думата ordinateur, с която заместиха думата компютър. Ако използвате която и да е от двете думи ще ви разберат, спокойно. Но computre вече не се смята за френска дума, въпреки, че окончанието й е пофренчено. Това вече е дума от англо-френския микс, наречен franglais (или frenglish). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Повече за неологизмите можете да прочетете тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC http://liternet.bg/publish4/igutoranova/radichkov.htm http://www.neolog.bg/nest/8/1 vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Последния линк е много забавен XD Само не разбирам защо трафопоста да е лишен от концепция, след като е нещо като двуизмерния вариант на съвършената форма по отношение на минимум ресурси за максимална здравина, или т.нар. ферма. Ползва се при мостовете, опашките на хеликоптерите, Айфеловата кула... то не че тя не се счита за един от най-грозните паметници на света, ама ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 9, 2012 Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 (edited) Странното е, че в този речник, наречен "Неолог", преобладават по-скоро жаргонизмите, а не - неологизмите. Редактирано Септември 9, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.