Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради

Какво ни мотивира да работим?

Recommended Posts

...не че човек е длъжен да прави това или онова-но е добре да прави верните неща поради минимума страдания които ще има като последствия....

...аз си ги деля на верен и неверен път и това ми помага доста добре...а инак умувания безчет има)))

Съгласен съм с поста но така както пишеш относно умуванията си противоречиш .

Нещата наистина са такива каквито са но човек за да е синхрон с нещата пак умува не може да правиш повечето верни неща без да си вложил капка разум дори и деленето на верен и неверен път си е вид умуване .

//всъщност темата е за мотивациите спрямо работата и май малко се поотплеснахме

а теб какво те мотивира да работиш ако приемем че работа=труд,създаване,творене и т.н ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...не че човек е длъжен да прави това или онова-но е добре да прави верните неща поради минимума страдания които ще има като последствия....

...аз си ги деля на верен и неверен път и това ми помага доста добре...а инак умувания безчет има)))

Съгласен съм с поста но така както пишеш относно умуванията си противоречиш .

Нещата наистина са такива каквито са но човек за да е синхрон с нещата пак умува не може да правиш повечето верни неща без да си вложил капка разум дори и деленето на верен и неверен път си е вид умуване .

//всъщност темата е за мотивациите спрямо работата и май малко се поотплеснахме

а теб какво те мотивира да работиш ако приемем че работа=труд,създаване,творене и т.н ?

Под умувания имах предвид-да гледаш на запад очаквайки слънцето да изгрее-точно никога няма да го дочакаш...исках да кажа,че всемировите учения са дадени като пътеуказатели.Има реална опасност ако човек не върви по верния път указан в указателя просто да си се върти вечно в едни и същи кръгове надявайки се "божията помощ" да го измъкне или пък казвайки си че"ами то това си е нормално-нищо че е дългия път,все някога ще дойде изхода",недочаквайки никога верния завършек и губейки все повече и повече вяра в учения и въобще в живота и осланяйки се все повече и повече на агресията и постиженията чрез нея,както забелязваме да става с много хора в нашия сегашен свят.Верен път не е умуване а е начин да изразя път за освобождаване на енергийното тяло.Неверен път пък е гледането на запад в очакване на изгрева.С поста си исках само да покажа моето схващане за вярната мотивация която не може да е различна за всеки-тя е една и съща но е на вътрешно ниво.И пак казвам-не е задължително всеки да разбира за какво става дума,но нали за това са и форумите-да се чете,мисли по темата и обсъжда.Ако форума е място дето всеки само казва какво той мисли по въпроса и толкова-то той е едно напълно безмислено място-пенсионерска говорилня или просто място за запознанства-все неща които мисля,че никой от тука присъстващите не търси...или греша?

А иначе моята мотивация за работа е именно това което пиша-старая се да върша безкористно нещата макар и да зная че ще получа заплащане,но полагам усилия да ги правя без очаквания...вярно е-ядосвам се ако заплатата ми не е колкото съм очаквал или ако нещо друго стане,но на едно друго ниво в което изграждам това безкористно служене изпитвам една тиха спокойна радост отвътре...Това което ми дава тоя подход и мотивация към работата не може да замени нищо друго-нито пари нито слава нито власт нито каквото и да е друго.И освен това придобиваш вярното чувство за "даване-вземане".Днешния човек взима многократно повече отколкото отдава!!! Това води човечеството все повече и повече към безлюбието и сърдечни проблеми,липса на истинско щастие и радост,а какво е Любовта ако не даване?...Какво прави слънцето-дава дава дава и пак дава...не престава да отдава..Ето един велик урок-да даваме като слънцето! Да сме светли и сияйни като него! Как ще го постигнем ако не сме с вярната мотивация във всичко?...Как ще стане ако не го правим в ежедневната си работа на която прекарваме толкова много от времето си?..Чувството на безкористното даване носи безкрайна тиха Радост...Наистина е страхотно!...Това е онова чувство от детството което май сме позабравили...Не зная-поне аз да.Сега си го припомням.

Желая го и на вас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубави мисли, flysilf :thumbsup:

Чувството на безкористното даване носи безкрайна тиха Радост...Наистина е страхотно!...Това е онова чувство от детството което май сме позабравили...Не зная-поне аз да.Сега си го припомням.

Желая го и на вас!

:sorcerer:

Благодаря и ти желая приятна работа :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За тихата радост за която говори flysilf :dancing yes: ами и при мен е това. Да работиш като дете което си готви с кал в една счупена кофичка и това да те изпълва с радост. Мисля си че точно това е по-скъпо от всичките пари на света. Благодаря за светлината, която ми осветли мислите за да открия това!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За тихата радост за която говори flysilf :dancing yes: ами и при мен е това. Да работиш като дете което си готви с кал в една счупена кофичка и това да те изпълва с радост. Мисля си че точно това е по-скъпо от всичките пари на света. Благодаря за светлината, която ми осветли мислите за да открия това!!!

ТОВА Е ТО!!! :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За тихата радост за която говори flysilf :dancing yes: ами и при мен е това. Да работиш като дете което си готви с кал в една счупена кофичка и това да те изпълва с радост. Мисля си че точно това е по-скъпо от всичките пари на света. Благодаря за светлината, която ми осветли мислите за да открия това!!!

Мнго точно казано. И като продължение - може би съм случила на професия, но на мене ми е скъпо и това, че нямам два еднакви дни, че като се потопя в работата си, където основният ми ангажимент е да създам нещо красиво, полезно и трайно, забравям за мръсотиите на ежедневието. И това ми зарежда батериите нон-стоп. Всяка сутрин, като вляза в офиса си, се чувствам като новородена. А парите са си пари, но не на всяка цена. Когато някой изисква да направя нещо, което противоречи на личните ми принципи или на професионалния и общочовешкия морал, или не сключвам договор с него (ако се усетя навреме), или връщам взетия аванс, дори и вече да съм в напреднала фаза на работата. В това отношение, слава Богу, със съдружника ми сме единодушни. Може би затова в последните години парите не бягат от мене.

Редактирано от НелиТ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С поста си исках само да покажа моето схващане за вярната мотивация която не може да е различна за всеки-тя е една и съща но е на вътрешно ниво.И пак казвам-не е задължително всеки да разбира за какво става дума...

Тук сме на едно мнение и за почти целия ти пост, не че това е от кой знае какво значение

и не мисля че накой специално от този форум няма да разбере за какво говориш.Аз си мисля за друго какво е по-различното в твоята мотивация и мотивацията на някой друг човек спрямо една и съща работа освен единствената разлика... виждам я в това че ти осъзнаваш че освен парите има и вътрешна мотивация за бескористно даване а другия не . Всъщност другия къде греши ако изобщо греши... или само я няма тая тиха и спокойна радост на осъзнатост.Защото лесно е да кажеш да аз върша работата така и така и мотива ми е най-светъл аа примерно другия човек върши същата работа а неговото е само стремеж за пари макар че донякъде е наистина така защото той не осъзнава и другото значение.

За мен слагането на такива етикети и класификаци е малко пресилено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек върши една работа без любов, тогава единствената мотивация са парите, когато обичаш работата си , парите са на втори план.

Редактирано от Roemy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато работиш само за парите и не обичаш и харесваш работата си ,идва един момент на непоносимост към самия себе си.

Едно силно чувство за неудовлетвореност завладява мислите и разбираш ,че нещо ти липсва ,но какво точно ,минава време докато разбере човек.

При мен продължи доста дълго и беше доста мъчително.

Имах чувството че "добрите" и "лошите" си играят с мен:).

Многото пари и необичната работа ,придружени от мисли като "Какво искам всъщност".

:) отговора дойде -не искам парите, след това всичко се подреди по възможно най-добрия начин .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

А иначе моята мотивация за работа е именно това което пиша-старая се да върша безкористно нещата макар и да зная че ще получа заплащане,но полагам усилия да ги правя без очаквания...вярно е-ядосвам се ако заплатата ми не е колкото съм очаквал или ако нещо друго стане,но на едно друго ниво в което изграждам това безкористно служене изпитвам една тиха спокойна радост отвътре...

Ето това вече не разбирам - хем изпитваш тиха и спокойна радост, хем се ядосваш за заплатата, хем ни убеждаваш нищо да не очакваме, хем за себе си казваш "ако не е колкото съм очаквал или нещо друго стане", значи ти също очакваш нещо и ако стане нещо друго ... не ти е добре.

Аз работя, като целта ми е винаги една - да съм полезна на хората, дори и ако нещо не ми изнася много, пак го правя така, че да е добре за моите клиенти. Това е моето вътрешно убеждение и то за учудване на много хора ми носи и финансови успехи. Но трябва да ти кажа, че за да мотивирам персонала, да работи по същия начин, им представих философията си в обратна светлина - т.е искаме финансови успехи (тъй като заплатата им е на процент), а за да дойдат те, е нужно да бъдем полезни на своите клиенти, само така те ще се върнат пак при нас и т.н., защото когато веднъж се изтървах и казах нещо от рода на: бъдете по-лоялни към клиентите, отколкото към фирмата, те така се ококориха, че не повторих повече. :D

Това имах предвид, като казвах, че принципът на източния начин на мислене трудно сработва в прав вариант при всички хора. А ето, и при теб има някакъв отглас от западното мислене :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С поста си исках само да покажа моето схващане за вярната мотивация която не може да е различна за всеки-тя е една и съща но е на вътрешно ниво.И пак казвам-не е задължително всеки да разбира за какво става дума...

Тук сме на едно мнение и за почти целия ти пост, не че това е от кой знае какво значение

и не мисля че накой специално от този форум няма да разбере за какво говориш.Аз си мисля за друго какво е по-различното в твоята мотивация и мотивацията на някой друг човек спрямо една и съща работа освен единствената разлика... виждам я в това че ти осъзнаваш че освен парите има и вътрешна мотивация за бескористно даване а другия не . Всъщност другия къде греши ако изобщо греши... или само я няма тая тиха и спокойна радост на осъзнатост.Защото лесно е да кажеш да аз върша работата така и така и мотива ми е най-светъл аа примерно другия човек върши същата работа а неговото е само стремеж за пари макар че донякъде е наистина така защото той не осъзнава и другото значение.

За мен слагането на такива етикети и класификаци е малко пресилено.

Въпроса е само и единствено в изграждането на енергийното тяло!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Грешенета и негрешенета не са тема за обсъждане между двама човеци а са въпроси които всеки трябва да си задава сам на себе си!Между двама човеци винаги възниква конфронтация заради ЕГОТО или тъй нареченото себеотразяване!То както знаеш винаги се стреми да се защищава,което води след себе си НЕИСТИНАТА!...Това е!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си че някои от емоците :3d_076: не са добри съветници и мотиватори за работа

най-малкото за форумни писания...

Нямам идея да доказвам кой греши, но не трябва и да сме и съдници на хората които не осъзнават

просто няма как да сме всички еднакви .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете да работиш и да служиш на хората без пари? Това на запад е доста разпостранено, работиш някъде, за да помагаш , например на инвалиди или стари хора. Но мисля ,че това може да се постигне в България,не само ако си хуманно настроен да помагаш, но и да имаш известен доход от който да живееш. Например ако нямаш работа и получаваш социална издръжка или евентуално пенсия по болест и т.н. И въпреки всичко да накараш хората да работят, само от хуманна гледна точка ,това е доста труден процес , живеем все пак в материялен свят.

Редактирано от Roemy

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете за писането по форуми през делничните дни, когато всичко живо по света работи.

В богатите държави , като Холандия, Белгия, Швеция и др. не всички работят, има страшно много и на социална издръжка, който се правят на болни за да не работят, изключвам чужденците!

А колкото до делничните дни, ако работя на смени, какво ми пречи да пиша във форум, било то сутрин или на обяд.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете за писането по форуми през делничните дни, когато всичко живо по света работи.

И писането по форуми е вид работа )))

От онези, които вършим с удоволствие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си че някои от емоците :3d_076: не са добри съветници и мотиватори за работа

най-малкото за форумни писания...

Нямам идея да доказвам кой греши, но не трябва и да сме и съдници на хората които не осъзнават

просто няма как да сме всички еднакви .

Всяка една емоция е оправдана ако те води към осъзнаване а като следствие до Любовта!

А какво ще кажете да работиш и да служиш на хората без пари? Това на запад е доста разпостранено, работиш някъде, за да помагаш , например на инвалиди или стари хора. Но мисля ,че това може да се постигне в България,не само ако си хуманно настроен да помагаш, но и да имаш известен доход от който да живееш. Например ако нямаш работа и получаваш социална издръжка или евентуално пенсия по болест и т.н. И въпреки всичко да накараш хората да работят, само от хуманна гледна точка ,това е доста труден процес , живеем все пак в материялен свят.

Който го е опитал-знае вкусът на такъв тип работа и никога не би се отказал от тоя вкус!...Който живее в страх и гледа само в собствените си тревоги....е за такива замълчавам за да не съдя...Ако си живееш в топличката кал на себелюбието и заради ненараняването му с "емоции" от страна на "недружелюбните" другарчета бихте ли ми казали тогава как изобщо някога ще се превърнете от прасе в човек а сетне и в ангел?....Не сте ли чували никога песента-"Със пръчка във ръката след нас върви съдбата?...Да не говориш ИСТИНАТА от страх за ненараняване на нечии съмнителни чувства си е престъпление спрямо ЦЯЛОТО!!!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А какво ще кажете за писането по форуми през делничните дни, когато всичко живо по света работи.

Много интересен въпрос .

Незнам тия които са на работа, а чатят и форумясват дали не им пречи за така наречената осъзната работа (бескористно даване) .

Всяка една емоция е оправдана ако те води към осъзнаване а като следствие до Любовта
Дано ,но малко се съмнявам защото такъв вид нахъсаност :3d_076: (емоция)започва да клони към подписа ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По интересно е като, чели в днешно време какво не мотивира хорота да работят или сиреч, кое ги мотивира да не работят????Освен ниското заплащане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ла Горда

Не ме мотивира работа която трябва да свърша от принуждение, но си има изпитан метод за това...

Когато работиш нещо с любов, то вече не е работа, а песен и не усещаш как минава времето. Колкото до писането във форуми
:hmmmmm:
е, това вече май се превърна в хоби, за мен
:D
. Винаги когато имам свободно време се залепвам, за компютъра
:feel happy:

Редактирано от Ла Горда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ниското заплащане е демотивиращ момент за мнозина, но и при тях второстепенно (при много други основно) се намесват много други фактори: унаследени матрици на шаблонен или нетворчески подход, лоши отношения в професионалния кръг, липса на време за много желани хобита и, разбира се, общо слаба енергичност (на която обикновено се дължи и т.нар. мързел), а тя пък е отражене на з0-дравин проблеми и т.н. :sleeping:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

липса на време

Чудех се кога ще стане дума и за времето.

За мен една от мотивациите за работа(тая която не ми е по сърце) е да си я свърша навреме за да имам повече свободно време за мързелуване или за вършене на тая която ми е по сърце .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Но ставаше въпрос за антимотивацията в случая, тя също може да е продиктувана от това, в смисъл че човек би желал някоя работа при условие, че му остава време и за друго, иначе и най-желаната професия се превръща в еднострончиво "блъскане" и рано или късно демотивира...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Антимотивацията донякъде се насажда и от медиите - рекламни клипове и разни сапунени сериали са пълни с хора, които като че ли по цял ден или пазаруват, или пият коктейли на зелена морава или на плажа, или ходят на ресторанти, или ... Разбира се, основната идея е да се събуди консуматорската страст (особено в рекламите), но подтекста е, че някак междудругото трябва да си изкарваш парите или ако може дори просто да ги получиш отнякъде (наследство, късмет ...), а през голямата част от времето да се отдаваш на всевъзможни "удоволствия", колкото по-скъпи, толкова по-добре, дори и ако тези скъпите не са ти точно по вкуса ... С една дума натрапва ни се, че не е модерно да се работи ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото напоследък броя на младите хора, които не работят и не са богати като чели не е малък...затове е интересно освен мотивите ни за работа, и тези за мързел какви са. Въпреки, че всичко е индивидуално вси пак сме едно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×