Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Път ли е духовния път

Recommended Posts

Имам чувството, че духът на социализма все още ни оказва влияние и то включително и въру това как разбираме духовното развитие.

По времето на социализма се грижехме много да няма разложение сред масите и бяхме устремени към многостранно развитата личност с тенденция при комунизма да стане всестранно развита. При социализма многостранността беше стимулирана всячески. Четене на книги, работнически факултети, мероприятия, образование, че всеки българин висшист да стане. И всичко това поставено със цели и планове: петилетни планове, десетилетни планове.

Другото беше творческо претворяване на девиза на Мечо Пух за, колкото повече, толко по-добре. Нашите програмисти най-добри на света, нашите щангисти и те, нашите стероите и те най-добри. Всъщност стероидите и основните форумули за тях са изобретени в Русия, а после Запада ги „взаимства” оттам.

Наблюдавам и себе си, не само други хора, как си поставяме цели в духовното развитие като че ли знаем къде точно искаме да идеме. Купува си човек книжка с беседите на Учителя и чете и гледа колко в прочел. Вечерта си казва, ахааа прочел съм 80 страници, значи се развивам много добре духовно. Или пък си казва след две години ще стана с 50% по-добър?!, а след три ще съм си отворил чакрите?!

Всеки иска съвсем буквално да намери философския камък и да стори себе си на злато. Да, ама забравя, че основния смисъл на алхимията е трансформацията. Златото е някакъв краен продукт, който не ни интересува. Той е края на процеса, т.е. смъртта на започнатото, след което идва ново начало и златото ще бъде използвано като обикновена суровина за нов трансформационен процес, от който ще се получи нещо ниво. Олово например.

Важен е Философският камък, а това не е камък, а название на трансформацията. На процеса на смяна на състояния. Може ли на този процес на смяна на състояния да му дадем цел, да го вкараме в релси и да но насочим в някаква посока? Не, защото тези смени на състояния може да са напред, назад, нагоре, надолу и дори да тъпчат на място и въпреки, че изглежда, че няма никакво движение в някаква посока, накрая злато се получава. А това злато е любовта в нас и това можем да вземем най-вече със себе си през всички прераждания.

Човек казва, че си поставя цел да извърви духовния път към Бог. Но да се фокусираш на пътя към Бога означава да се отдалечаваш от Него, тъй като Бог е тук и сега, а не накрая на някакъв път. Да се фокусираш на мъдростта, доброто, злото, знанията те отдалечава от Бога, защото ти получаваш човешките мъдрост, добро, зло и знания, а те няма как да ти помогнат да се трансформираш така, че да увеличиш любовта в себе си. Фокуса трябва да е Бог и любовта към него и така любовта ражда трансформация, която ражда любов. Любовта може да се породи само от любов, а не от мъдрост и знания. Всеки може да роди само това, което има в себе си. Вземето едно знание. Водата е мокра. Може ли то да породи любов?!

Та първичния форус и нагласи на човек са важни. След това идва всичко останало и това останало е само средство за постигане на първичното. Може би този фокус Кастанеда нарича събирателна точка. Кое е най-важното за нас? Първоизточника. Там трябва да бъде фокуса на нашето внимание. Изместването на фокуса към знания и „духовно развитие” ни лишават от пълната любов, която бихме могли да получим, което намалява възможността да изпълним напълно задачите си в този живот и да съберем необходимата опитност. И ние се лутаме насам-натам.

Какво е карма. Това е основния начин да усетим какво трябва да правим наистина. Два са компонентите на кармата на човека. Едното е дхарма, което е една рамка, един тунел в реалността, в който човек трябва да се движи в този живот. Една преопределеност какво човек може да прави и какво не; в какви граници може да се простира свободната му воля. А другото е карма: закона за причините и следвията или той определя какво ще ни се случи, ако се опитаме да излезем от пътя на дхарма. Кармата не е просто възмездие за минали събития, но тя ни и направлява как да се развиваме в бъдеще.

Учителя всичко това го е синтзирал в едно чудесно изречение: „не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.”

Дхармата означава, че в настоящия си живот всеки има задачи за разрешаване и на тях трябва да се фокусира. Ако човек се устреми към самоцелно духовно развитие, където включва, каквото му хареса или каквото е модно (отваряне на чакрите), то той се отклонява от задачите си, губи си времето, а кармата рано или късно ще го въдвори, където трябва.

Следната картинка е илюстрация на пътя на дхарма за конкретен човек (границите на свободната му воля) и неговите търсения по протежение на живота му.

dharma.png

Синята линия е поредицата от действия и решения на човека, които предприема през живота си. В точка А се вижда как човек се лута и се опитва да излезе от пътя си. В точка B човекът е „оггънал” тунела на дхарма, т.е. кармичният закон все пак е любезен и не бърза веднага да въздейства, за да даде шанс за проявление на свободната воля. Вижда се, че на ранния етап от развитие на този човек паневритмията е извън задачите му, докато след време се оказва, че може да е част от пътя му.

Излиза, че целевото духовно развитие пречи на изпълнението на конкретните задачи, които човек има за това прераждане. И освен, че губи време, човек се претоварва, уморява, обезверява. Вреди си. След изпълнениението на задачите си той може да получи нови задачи или да използва времето за трупане на мъдрост например.

А човек може да обърне своето внимание и фокус към Бог, да събира любов и да се остави на пътя си.

Какво е съвършенството? Съвършенството пак е човешко понятие и събирателен образ или списък от белези на съвършенност за различни неща. Има такъв и за духовното развитие. Но този образ е събирателен за всички хора. А пътят на всеки човек (дхарма) и конкретните му задачи са различни. Затова той може да изглежда далече от приетия образ за съвършенство. Някой беше казал, че човек трябва да се откаже от съвършенство на всички нива, за да получи съвършенството. Така като се откаже от съвършенството той ще може да реши задачите си, което е и неговото лично съвършенство.

Друг събирателен образ е морала. Може да се направи списък от общоприетите морални ценност. Те се поддържат и от тези, които се развеждат, изневеряват, скандалничат. Защото и те мразят да им се изневерява, да ги напускат или да им вдигат скандали. Задачите на отделния човек също не могат да покрият изискванията на морала. Например, ако семейството му пречи да изпълни задачите си, той трябва да се разведе, иначе извършва кармично нарушение.

Ще дам един абсурден пример за отклонение. В Интернет попаднах преди време на един уред (или звуков генератор) за хармонизиране на чакрите. Та някакъв доволен клиент разказваше как 13 години се занимавал с не знам каква си йога, после някаква друга духовна практика, после с трета и т.н. Сумирах някъде към 25 години. И през цялото време бил тъжен, защото чакрите му не се хармонизирали. И видите ли, точно този уред бил успял механично да го направи. Краен скучай на неразбиране на смисъла на задачите в живота.

Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, която да му даде сили за изпълнение на неговите задачи и събиране на нужната опитност. И да си пази силите от излишни духовни практики, защото ни чакат още много много прераждания. Добрият бегач знае как да пази силите си, за да може най-малкото да стигне до финала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че духът на социализма все още ни оказва влияние и то включително и въру това как разбираме духовното развитие.

По времето на социализма се грижехме много да няма разложение сред масите и бяхме устремени към многостранно развитата личност с тенденция при комунизма да стане всестранно развита. При социализма многостранността беше стимулирана всячески. Четене на книги, работнически факултети, мероприятия, образование, че всеки българин висшист да стане. И всичко това поставено със цели и планове: петилетни планове, десетилетни планове.

Ами тъй като при социализма съществуването на душата беше научно необосновано, то съвсем естествено разсъжденията се ограничаваха до човешката личност, а се изключваше човешката душа. Така всестранно развитата личност замести усъвършенстването на човека, което не може да бъде друго освен всестранно (иначе би било непълно), но това усъвършенстване се отнася до душата. Личността съществува няколко десетки години и изразява само част от натрупванията на истинската същност в човека.

Божидар, защо противопоставяш поставянето на цели с приближаването към Бог и с трансформацията в човека? Изхождаш от становището, че целите, които си поставяме задължително са погрешни и ще ни отдалечат. Това обаче не е така. Аз мога да си поставя за цел да се освободя от раздразнението, т.е. в отношенията си с хората да бъда спокоен и уравновесен. Ето че в този случай ще имаме припокриване на целите с вътрешната ни трансформация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Излиза, че целевото духовно развитие пречи на изпълнението на конкретните задачи, които човек има за това прераждане. И освен, че губи време, човек се претоварва, уморява, обезверява. Вреди си. След изпълнениението на задачите си той може да получи нови задачи или да използва времето за трупане на мъдрост например.

А човек може да обърне своето внимание и фокус към Бог, да събира любов и да се остави на пътя си.

Какво е съвършенството? Съвършенството пак е човешко понятие и събирателен образ или списък от белези на съвършенност за различни неща. Има такъв и за духовното развитие. Но този образ е събирателен за всички хора. А пътят на всеки човек (дхарма) и конкретните му задачи са различни. Затова той може да изглежда далече от приетия образ за съвършенство. Някой беше казал, че човек трябва да се откаже от съвършенство на всички нива, за да получи съвършенството. Така като се откаже от съвършенството той ще може да реши задачите си, което е и неговото лично съвършенство.

Ти сигурен ли си, че задачите, които човек има за дадено прераждане са чак толкова конкретни? Извинявай за откровеността, но в първия абзац от горните три, твърденията ти са необосновани. С тях поставяш една рамка, която силно ограничава възможностите, които могат да се случат в живота. Именно по отношение на духовното развитие човешкия избор има най-голямо влияние. А изборът е поставяне на цели, които да следваме. В началото може да са погрешни, но е по-добре да си набележиш погрешна цел, отколкото въобще да не си набележиш такава. Всъщност в написаното от теб за кармата и дихармата (трябва да се отбележи, че П. Дънов дава доста по- различно тълкувание на тези думи, от това на изток) забелязах сходни идеи, но не ми е ясно защо отричаш необходимостта именно човекът да си поставя целите и да определя пътя по който да се движи. Все пак способността правилно да си поставяме целите и да използваме своя избор целесъобразно е част от развитието ни. Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част.

Някой беше казал, че човек трябва да се откаже от съвършенство на всички нива, за да получи съвършенството.

Всяко съвършенство е относително. Абсолютното съвършенство е извън всякакви възможности за постигане (освен разбира се ако не съотнесем постигането й към вечността). Според мен е правилно да се откажем от стремежа да бъдем съвършени, да постигнем съвършенството, но не и от стремежа да се усъвършенстваме.

Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, която да му даде сили за изпълнение на неговите задачи и събиране на нужната опитност. И да си пази силите от излишни духовни практики, защото ни чакат още много много прераждания. Добрият бегач знае как да пази силите си, за да може най-малкото да стигне до финала.

Ти можеш ли да възприемеш директно Бог? Аз не мога. Имам нужда от заместители, които да го ограничат и направят разбираем за съзнанието ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще отговоря отзад напред.

Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, ............

Ти можеш ли да възприемеш директно Бог? Аз не мога. Имам нужда от заместители, които да го ограничат и направят разбираем за съзнанието ми.

Не говоря за възприемане, а за фокусиране, Как става това? С мислите, с вярата. С вярата, че Създателят е първичен, а всичко останало вторично и живеещо в светлината му и т.н..

То, ако говорим за възприемане, най-високото ниво, което някакси можем да възприемем е Слънцето, а и него го възприемаме през поне 3 "преобразувателя".

Та, както казах всичко е вторично, а някои неща човешки и земни сега, дори ще зачезнат на следващ етап на еволюцията, ако не и всички.

.....................не ми е ясно защо отричаш необходимостта именно човекът да си поставя целите и да определя пътя по който да се движи. Все пак способността правилно да си поставяме целите и да използваме своя избор целесъобразно е част от развитието ни. Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част.

...............

Ти казваш "Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част."

Значи, ако някоя наша висша част, например Създателя, ни постави цели, то "развитието ни не би било пълно".

Всъщност нашите цели за живота са поставени и с наше участие преди раждането. Верно от нашата висша част. Но човек като се роди, порасне и човешкото его почва да си измисля някакви измислени цели и пречи да си спомниш истинските.

Това е и Луциферианското схващане, което някои хора несъзнателно приемат през "подходящо" развитото его.

Луциферианското, че Луцифер знае по-добре от Създателя как да се развива човешката еволюция :)

Доста хора са се заели да "редактират" Създателя :)

Но всичко е необходимо, явно и този "отбор на редакторите" е необходим. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи, ако някоя наша висша част, например Създателя, ни постави цели, то "развитието ни не би било пълно".

Всъщност нашите цели за живота са поставени и с наше участие преди раждането. Верно от нашата висша част. Но човек като се роди, порасне и човешкото его почва да си измисля някакви измислени цели и пречи да си спомниш истинските.

Това е и Луциферианското схващане, което някои хора несъзнателно приемат през "подходящо" развитото его.

Луциферианското, че Луцифер знае по-добре от Създателя как да се развива човешката еволюция :)

Доста хора са се заели да "редактират" Създателя :)

Защо не престанеш с „логическите“ си спекулации? Ако не можеш да приемеш или разбереш мнението ми няма проблем. Но да го квалифицираш като луциферианско и то не точно моето мнение, а изкривената ти представа за него, не мога да приема. Първо, разглеждането на Бог като Създател не се отнася до абсолютния и неизменен Бог, т.е. въобще не се отнася до Бог. Може да бъде създадено само това, което е ограничено и преходно. Всеки е създател – едни в по-голям, други в по-малък мащаб, според съзнанието си. За какво редактиране на създателя пишеш? Нима твоят „създател“ не ти оставя никаква възможност за свободен избор и самостоятелно вземане на решения. Какъв Бог е това? Това, което стои зад написаното от тебе по-горе, без значение дали го осъзнаваш или не, е сляпо подчинение и едва ли дори самия ти изпълняваш това, за което пишеш. Ти си тук и сега, където е съзнанието ти. Духовното развитие се извършва именно съзнателно. От значение са решенията които вземаш сега, съзнателно. От значение е това, което разбираш в момента. Това си ти. Божественото също е в теб, но то е неразкрит потенциал. То ще стане наистина твое само когато го проявиш съзнателно в живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божо, защо не си направиш блог?

Напоследък пишеш едни изложения не като за тема;) , а ... такива едни хубави и изчерпателни, като за отделна публикация.

Аз обаче, като от малко по-предното поколение :) , да кажа нещо за социализма:

Имам чувството, че духът на социализма все още ни оказва влияние и то включително и въру това как разбираме духовното развитие.

По времето на социализма се грижехме много да няма разложение сред масите и бяхме устремени към многостранно развитата личност с тенденция при комунизма да стане всестранно развита. При социализма многостранността беше стимулирана всячески. Четене на книги, работнически факултети, мероприятия, образование, че всеки българин висшист да стане. И всичко това поставено със цели и планове: петилетни планове, десетилетни планове.

Ами тъй като при социализма съществуването на душата беше научно необосновано, то съвсем естествено разсъжденията се ограничаваха до човешката личност, а се изключваше човешката душа. Така всестранно развитата личност замести усъвършенстването на човека, което не може да бъде друго освен всестранно (иначе би било непълно), но това усъвършенстване се отнася до душата. Личността съществува няколко десетки години и изразява само част от натрупванията на истинската същност в човека.

...

За мен дължим едно голямо благодаря на една светла душа - Людмила Живкова - за тази многостранно/всестранно развита личност, защото по това време само така можеше да се поддържа жив интереса и стремежа на хората към култура, духовност и др.п. неща, изпаднали в немилост тогава. Не съм съгласна, че се е изключвало развивтие на душата; това, че не са били пряко споменавани такива думички като Бог, дух, душа ... не означава, че не е имало стремежи именно към това, завоалирани под благовидни за тогавашното управление термини.

...

Божидар, защо противопоставяш поставянето на цели с приближаването към Бог и с трансформацията в човека? Изхождаш от становището, че целите, които си поставяме задължително са погрешни и ще ни отдалечат. Това обаче не е така. Аз мога да си поставя за цел да се освободя от раздразнението, т.е. в отношенията си с хората да бъда спокоен и уравновесен. Ето че в този случай ще имаме припокриване на целите с вътрешната ни трансформация.

Не, не че са задължително погрешни (в същност какво значи погрешни :rolleyes: ) , но ако сме ги уцелили да са съвсем подходящи, то това при 99% от хората ще е случайност (ако приемем, че именно човекът си ги поставя целите, съвършено свободно и самостоятелно). Защото съвсем не е ясно кой взема решението за поставянето на определена цел (в този смисъл и случайностите са кът ) .

А примера, който си дал, е типичен за неподходяща цел. Как бихме могли да сме спокойни и уравновесени в отношението си с хората? - по два начина: външно и вътрешно.

Вярно, можем да се стараем да овладеем реакциите си (дали ще успяваме всеки път обаче?) и външно да се отнасяме спокойно и уравновсено. Но това ще е точно външно и по-скоро ще е овладяване на реакции, свръхконтрол на аз-а.

Да бъдем спокойни и уравновесени с хората по-скоро е един от косвените резултати от друга цел - да се научим да приемаме хората и да ги обичаме, както себе си или най-точната - да се чувстваме част от Цялото. Тогава вече ще е вътрешно.

Да разделим развитието си типично анализаторски на определени конкретни цели и постижения ... не мога да преценя доколко е удачно. Да, по-близко и човешко е като начин на поведение, но специално за духовното развитие като че ли не стоят точно така нещата. Точно там, ако се вгледа човек, може най-ясно да различи колко комплексно и взаимосвързано е всичко; точно там се получават разни неща от типа на "Къде го чукаш, къде се пука." , точно там полагаш услилия за едно, а получаваш друго или нищо не получаваш ...

Сега, да не бъда разбрана превратно, не казвам, че е най-добре да се затворим в черупките си и нищо да не предприемаме, но е много важно какво и как да предприемаме, много е важно да усетим как се вписваме в Цялото, да разберем какви са нуждите на Цялото, което древните са побрали в едно единствено изречение "Познай себе си!".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо, разглеждането на Бог като Създател не се отнася до абсолютния и неизменен Бог, т.е. въобще не се отнася до Бог. Може да бъде създадено само това, което е ограничено и преходно. Всеки е създател – едни в по-голям, други в по-малък мащаб, според съзнанието си. За какво редактиране на създателя пишеш? Нима твоят „създател“ не ти оставя никаква възможност за свободен избор и самостоятелно вземане на решения. Какъв Бог е това?

Да, сътвореното е преходно и ограничено, но само докато е отделено от Създателя. Когато сътвореното и Създателя станат отново едно цяло ("Аз и Отец ми сме едно"), тогава се получава връщане към Абсолюта (Парабрахман, "пълнота в Божието единство"). Понеже нищо друго освен Абсолюта не съществува, то "творението" е тази част от Абсолюта която е поставена в невежество (мрак), илюзия (мая) за да стане възможен процеса на възвръщане към светлината и реалността. Създателят е тази част която способства за излизането от това състояние. Така "творението" и "Създателя" са всъщност колективно име на всички същества които играят тези роли. Това са само временни и преходни роли, в крайна сметка нищо не създадено, нито ново съвършенство или знание е постигнато, така Абсолюта остава непроменен и независим от играта на роли. Единствения смисъл е намирането на правилното отношение между преходните и ограничени изяви на Абсолюта, това е Любовта. Така че крайната цел не е ново съвършенство или познание на Абсолюта за себе си, което е абсурдно, а Любовта която се изявява в процеса на търсенето му, тя е истинската ценност.

Например в преходния човешния свят най-голяма ценност имат отношенията между хората, те се запазват и Любовта е тяхния измерител, тя именно трябва да бъде намерена и изявена.

Процесът на възвръщане към Абсолюта минава през етапи включващи загуба на сътворената индивидуалност, това създава представата за саможертва, страдание и съпротивление (т.нар. луциферични същества), тогава явно Любовта не е намерена защото не включва свободата. Свободата при намирането на Любовта е част от изявата на Любовта, макар да се изявява спрямо ограничени и преходни същества, защото свободата е Пътя към Абсолюта, т.е. към липсата на ограничения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз към това, което Диан е казал, мога да добавя мисли на Учителя от беседата, от която е мисълта за днешния ден.

След като така и така се е получило да я посочат днес, значи е подходящият източник.

Относно фокуса в Бог и мислите за него, и значението на любовта:

"Нека остане в ума ви мисълта, че Бог живее във вас. Той ви дава благата, с които се ползвате. Така ще се създаде връзка между Него и вас. Горко на оня, който не е свързан с Бога! Щом ти не мислиш за Него, и Той не мисли за тебе. — Как да мисля? — Ще мислиш, както мислиш за буквите, които изучаваш. Ако не мислиш, как да съчетаваш буквите, ти не можеш да четеш. — Кой ще ни научи, как да изпълняваме волята на Бога? — Любовта ще ви научи. Без любов нищо не се постига. Без любов животът е мъчение. Любовта осмисля живота. Тя дава знание, свобода и простор на човешката душа. Щом имаш знание и свобода, ти живееш в областта на истината."

Относно поставянето на цели и задачите в живота:

"Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе. Речеш ли сам да се повдигаш, нищо няма да излезе. То е все едно, да градиш нещо в ледовете на северния полюс. Щом се стопят ледовете, и съграденото ще отиде. Това, което човек съгражда, е преходно; това, което Бог съгражда, е вечно и неизменно."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще отговоря отзад напред.

Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, ............

Ти можеш ли да възприемеш директно Бог? Аз не мога. Имам нужда от заместители, които да го ограничат и направят разбираем за съзнанието ми.

Не говоря за възприемане, а за фокусиране, Как става това? С мислите, с вярата. С вярата, че Създателят е първичен, а всичко останало вторично и живеещо в светлината му и т.н..

То, ако говорим за възприемане, най-високото ниво, което някакси можем да възприемем е Слънцето, а и него го възприемаме през поне 3 "преобразувателя".

Та, както казах всичко е вторично, а някои неща човешки и земни сега, дори ще зачезнат на следващ етап на еволюцията, ако не и всички.

.....................не ми е ясно защо отричаш необходимостта именно човекът да си поставя целите и да определя пътя по който да се движи. Все пак способността правилно да си поставяме целите и да използваме своя избор целесъобразно е част от развитието ни. Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част.

...............

Ти казваш "Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част."

Значи, ако някоя наша висша част, например Създателя, ни постави цели, то "развитието ни не би било пълно".

Всъщност нашите цели за живота са поставени и с наше участие преди раждането. Верно от нашата висша част. Но човек като се роди, порасне и човешкото его почва да си измисля някакви измислени цели и пречи да си спомниш истинските.

Това е и Луциферианското схващане, което някои хора несъзнателно приемат през "подходящо" развитото его.

Луциферианското, че Луцифер знае по-добре от Създателя как да се развива човешката еволюция :)

Доста хора са се заели да "редактират" Създателя :)

Но всичко е необходимо, явно и този "отбор на редакторите" е необходим. :3d_146:

Напълно споделям тези мисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.

Петте стъпки за повдигане на човешката душа - Н. Дойнов

Да сме ученици на Духа - ""Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе...."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Път е БожидарЗим.Широк друм и светъл.Обаче ние хората,като едни деца,не виждаме друма и често се залутваме в лабиринта на Минотавъра.Който си има една Ариадна да му даде кълбо с прежда,може и да се върне на друма,на който всички сме изначално поставени.

Понеже даваш пример с паневритмия,ще кажа,че според мен този космичен танц,даден ни от Учителя е като нишката на Ариадна за митичния Тезей и може да изведе някои души от лабиринта.Винаги,когато чета материали за това как точно се е започнало създаването и даването на паневритмичните упражнения,си мисля,че танцът паневритмия е даден на напредналите ученици ,като продължение на обучението им,а на всички останали като една възможност да излязат от лабиринта на широко и светло.,Паневритмия се разкрива постепенно пред онзи,който се занимава с нея и зависи много от това какви и колко раници носи човек , дали се е освободил ,изчистил и каква е вярата му..Записите на беседите,колкото и да са изменени от записващия и принасящия ги до нас,имат същата функция.

Миналата неделя,Лъчезарна представи във форума с неделните беседи една много силна според мен беседа,която съдържа отговори на всички въпроси от твоята тема.

"Земният и небесният"

Поздрави

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

...

Божидар, защо противопоставяш поставянето на цели с приближаването към Бог и с трансформацията в човека? Изхождаш от становището, че целите, които си поставяме задължително са погрешни и ще ни отдалечат. Това обаче не е така. Аз мога да си поставя за цел да се освободя от раздразнението, т.е. в отношенията си с хората да бъда спокоен и уравновесен. Ето че в този случай ще имаме припокриване на целите с вътрешната ни трансформация.

Не, не че са задължително погрешни (в същност какво значи погрешни :rolleyes: ) , но ако сме ги уцелили да са съвсем подходящи, то това при 99% от хората ще е случайност (ако приемем, че именно човекът си ги поставя целите, съвършено свободно и самостоятелно). Защото съвсем не е ясно кой взема решението за поставянето на определена цел (в този смисъл и случайностите са кът ) .

Основното е, че за да се научим да вземаме правилни решения, трябва да използваме волята си. Дори за да приведем волята си в съответствие с Божията воля, също е необходимо да използваме волята си.

А примера, който си дал, е типичен за неподходяща цел. Как бихме могли да сме спокойни и уравновесени в отношението си с хората? - по два начина: външно и вътрешно.

Вярно, можем да се стараем да овладеем реакциите си (дали ще успяваме всеки път обаче?) и външно да се отнасяме спокойно и уравновсено. Но това ще е точно външно и по-скоро ще е овладяване на реакции, свръхконтрол на аз-а.

Да бъдем спокойни и уравновесени с хората по-скоро е един от косвените резултати от друга цел - да се научим да приемаме хората и да ги обичаме, както себе си или най-точната - да се чувстваме част от Цялото. Тогава вече ще е вътрешно.

Е, аз не говорих за външно овладяване на реакциите... А вътрешното спокойствие и равновесие може да бъде цел. Условията за достигането на това състояние са много, които могат да се приемат като подцели. Те ще изникват едно по едно в опита ни да постигнем основната цел, т.е. вътрешното равновесие.

Да разделим развитието си типично анализаторски на определени конкретни цели и постижения ... не мога да преценя доколко е удачно. Да, по-близко и човешко е като начин на поведение, но специално за духовното развитие като че ли не стоят точно така нещата. Точно там, ако се вгледа човек, може най-ясно да различи колко комплексно и взаимосвързано е всичко; точно там се получават разни неща от типа на "Къде го чукаш, къде се пука." , точно там полагаш услилия за едно, а получаваш друго или нищо не получаваш ...

Да разделим развитието си можем единствено след като сме го преминали или ако предварително знаем абсолютно точно в какво се изразява то.

Няма разделяне на развитието или поне не по начина, който ми приписваш. Конкретните по-големи и по-малки цели свързани с развитието ни възникват напълно естествено в резултат на честното самонаблюдение, в откриването на това по което можем да работим по себе си – да се освободим от някои навици и слабости, да развием определени качества и др. Всичко зависи от това как виждаме себе си и своето бъдеще (т.е. това, което искаме да станем). С развитието ни ще изникват други цели, защото визията ни за това, какво следва да се постигне, ще е променена. Някои от предходните цели могат да отпаднат или вече да ни изглеждат незначителни, докато с други да се получи тъкмо обратното. Нужна е гъвкавост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първо, разглеждането на Бог като Създател не се отнася до абсолютния и неизменен Бог, т.е. въобще не се отнася до Бог. Може да бъде създадено само това, което е ограничено и преходно. Всеки е създател – едни в по-голям, други в по-малък мащаб, според съзнанието си. За какво редактиране на създателя пишеш? Нима твоят „създател“ не ти оставя никаква възможност за свободен избор и самостоятелно вземане на решения. Какъв Бог е това?

... Единствения смисъл е намирането на правилното отношение между преходните и ограничени изяви на Абсолюта, това е Любовта. Така че крайната цел не е ново съвършенство или познание на Абсолюта за себе си, което е абсурдно, а Любовта която се изявява в процеса на търсенето му, тя е истинската ценност.

Точно колко крайна цел имаш предвид?

Например в преходния човешния свят най-голяма ценност имат отношенията между хората, те се запазват и Любовта е тяхния измерител, тя именно трябва да бъде намерена и изявена.

Процесът на възвръщане към Абсолюта минава през етапи включващи загуба на сътворената индивидуалност, това създава представата за саможертва, страдание и съпротивление (т.нар. луциферични същества), тогава явно Любовта не е намерена защото не включва свободата. Свободата при намирането на Любовта е част от изявата на Любовта, макар да се изявява спрямо ограничени и преходни същества, защото свободата е Пътя към Абсолюта, т.е. към липсата на ограничения.

Любовта е безгранична, следователно и степените на изявяването й са безгранични. Не може да бъде постигнат завършек в това отношение.

Индивидуалността не може да бъде изгубена, без значение колко човек желае това. Колкото до свободата, не е ли именно индивидуалността, която я постига? Отричането от себе си всъщност означава съизмеримост, а не отхвърляне. Аз съществувам. Въпросът не е дали съществувам или не, а правилно определяне на мястото ми в и взаимовръзката ми с цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз към това, което Диан е казал, мога да добавя мисли на Учителя от беседата, от която е мисълта за днешния ден.

След като така и така се е получило да я посочат днес, значи е подходящият източник.

Относно фокуса в Бог и мислите за него, и значението на любовта:

"Нека остане в ума ви мисълта, че Бог живее във вас. Той ви дава благата, с които се ползвате. Така ще се създаде връзка между Него и вас. Горко на оня, който не е свързан с Бога! Щом ти не мислиш за Него, и Той не мисли за тебе. — Как да мисля? — Ще мислиш, както мислиш за буквите, които изучаваш. Ако не мислиш, как да съчетаваш буквите, ти не можеш да четеш. — Кой ще ни научи, как да изпълняваме волята на Бога? — Любовта ще ви научи. Без любов нищо не се постига. Без любов животът е мъчение. Любовта осмисля живота. Тя дава знание, свобода и простор на човешката душа. Щом имаш знание и свобода, ти живееш в областта на истината."

Текста във връзка с написаното от мен ли си го подчертал или просто така? Защото написаното от мене не предполага нарушаване на връзката с Бога и немислене за Него.

Относно поставянето на цели и задачите в живота:

"Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе. Речеш ли сам да се повдигаш, нищо няма да излезе. То е все едно, да градиш нещо в ледовете на северния полюс. Щом се стопят ледовете, и съграденото ще отиде. Това, което човек съгражда, е преходно; това, което Бог съгражда, е вечно и неизменно."

Тук може да се каже същото. Кой е казал, че човек трябва да мисли само за себе си? В цитирания текст човешката воля е представена в смисъл на разминаване с Божията воля. Но в действителност двете могат да бъдат съвместени, т.е. разминаването съществува само при хората в по-начална степен на своето развитие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Попаднаха ми едни цитати на Учителя относно това дали развитието ни не би било пълно, ако целите ни ги поставяше някаква друга сила.

Беседата е "Ето Човекът"

"Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ ... Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват."

Според мене не трябва да се отъждествяват проявата на воля с егоизма. „силните [ще си призная, че намирам подбора на думата за изключително подвеждащ] хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.“ И в двата случая имаме проява на воля, но само в първия имаме егоизъм. Значи, човек може да прояви волята си без да бъде егоист. Божията воля не отменя човешката воля. Тя дава едни широки рамки в които човек може да се проявява свободно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват."

Според мене не трябва да се отъждествяват проявата на воля с егоизма. „силните [ще си призная, че намирам подбора на думата за изключително подвеждащ] хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.“ И в двата случая имаме проява на воля, но само в първия имаме егоизъм. Значи, човек може да прояви волята си без да бъде егоист. Божията воля не отменя човешката воля. Тя дава едни широки рамки в които човек може да се проявява свободно.

Дава рамка в рамките на съответната за човека рекичка :)

Но да не изместваме нещата. Темата не е толко за волята, а за пътя и доколко човек има неотменими задачи за този живот и не може да си избира цели, които го отклоняват от задачите му или намаляват приоритета им.

И тези задачи той не може да ги открие с поставяне на цели.

Но ако говорим за пътя, пътят за всички е един :)

И не е свързах със разни сидхи, умения, способности, знания и т.н. Те са по-скоро следствие от пътя. Ако си поставим за цел "сидхи, умения, способности, знания", то ще се отклоним от пътя.

Пътя е един и води към Бог и е следният:

обикновен човек -> вярващ -> ученик на изпитанията -> ученик -> посветен (няколко нива)

Какво е вярващия. Той има вяра в Бога и знае, че тъй като всичко му е дадено от Бог, то всичко принадлежи първо на Бог. Вярващия още се лута насам-натам, скача насам-натам....пише по форуми.

Ученик на изпитанията. Вече е овладял себе си и е последователен и постоянен в търсенията. Има различни посредници по това време, които му помагат.

Ученик се става, когато учникът достигне (може и несъзнавано от него) ниво, когато към него се свързва учител от средите на посветените, който в повечето случаи не е въплатен.

И след това получава инициации.

Как изглежда ученик на изпитанията? На нас ще ни изглежда удивително мъдър :)

Та пътят е един. Задачите са различни и затова всеки трябва да си намери конкретните задачи и решаването им ще го придвижва по този път.

А свободата на свободната воля е начина на решаване на задачите, как, колко и кога, и дали да ги решава. И какви средства да използва при решаването им и как да се забавлява, докато ги решава.

Медитацията, дишането, упражненията, развиване на сидхи, самолечението, стремежът към морален живот са само средства за изпълнение на задачите.

Но човек има слонност да измества цялото към частното, да замества цялото с част от него. И така истинските задачи се заместват със тсремеж към по-добра медитация и т.н.

Въобще не говоря за крайности човек сам да си определи духовна цел да стане водач на школа и да учи хората.

И като се съсредоточи човек върху средствата и стои на едно място.

Например човек има кола, постоянно я усъвършенства, сменя двигател, форсира, лъска всеки ден.

Но през цялото това време колата си стои и не помръдва и човекът не прави и крачка напред.

А за да спечели състезанието, например, му е достатъчен двигател с два пъти по-малка мощност, отколкото той иска да приготви.

А още по-лошото е, че по някое време той забравя, че трябва да ходи на някое състезание.

Хората забравят, че за този живот задачите им може да нямат нужда от средства като медитация, усъвършенстване на морала и т.н., а може да са съвсем прозаични и уж "не много духовни" неща като това човек да промени отношението си към жените (което може и да не съзнава, че го има такова), да промени отношението си към Бог, да се научи да обича истински, да стане политик и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За Божидар,с посвещение:

http://www.taynovede.../ezonew/6-9.php от 9 до 14беседа вкл. Приятно четене.

И "Път към висшите светове" - Р.Щайнер

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Въобще не говоря за крайности човек сам да си определи духовна цел да стане водач на школа и да учи хората.

Защо наричаш това „духовна цел“?

И като се съсредоточи човек върху средствата и стои на едно място.

Например човек има кола, постоянно я усъвършенства, сменя двигател, форсира, лъска всеки ден.

Но през цялото това време колата си стои и не помръдва и човекът не прави и крачка напред.

А за да спечели състезанието, например, му е достатъчен двигател с два пъти по-малка мощност, отколкото той иска да приготви.

А още по-лошото е, че по някое време той забравя, че трябва да ходи на някое състезание.

И защо разглеждаш единствено възможността човек да се съсредоточи върху средствата, сидхите и т.н? Не мислиш ли, че това е само едната от две възможности?

Хората забравят, че за този живот задачите им може да нямат нужда от средства като медитация, усъвършенстване на морала и т.н., а може да са съвсем прозаични и уж "не много духовни" неща като това човек да промени отношението си към жените (което може и да не съзнава, че го има такова), да промени отношението си към Бог, да се научи да обича истински, да стане политик и т.н.

И как можеш да знаеш дали задачите ти имат нужда от медитация или нямат? Не, човек трябва сам да реши за себе си дали има нужда от медитация или не. Сам трябва да реши за себе си дали да стане политик или не. Сам трябва да реши за себе си какво ще е отношението му към жените. Това става в живота на земята, а не на някакво предполагаемо духовно равнище от висшия му аз или от Бог. Съответната инкарнация на човека може да предоставя определени специфични възможности за изграждането и изтънчването на определени качества, както и за отработването на определена част от узрялата карма, но нищо повече от това. Това не означава, че човек не може да работи (и) над други свои качества, ако има желание за това. Подобни ограничения никой няма право да поставя пред човека.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, човека всичко сам си решава.

И сам си налага ограниченията :)

Да, може каквито си задачи да си измисля. Въпросът е в приоритетите и фокуса.

Уж малко нещо, но с голям ефект върху самия живот на човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×