Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Висшият Аз

Recommended Posts

Guest Кристиян

Но как можем да пренебрегваме личността, когато именно от личностите се изгражда индивидуалността?...

Не, ние трябва да се стремим всеки нов облик, всяка личност да бъде по-прекрасна от предходната. Трябва да мислим за красотата на настоящия живот, да гледаме на него като възможност за шлифовка на най-хубавия елмаз в огърлицата на нашия дух.

Интелектът не е висш манас, Висшият разум е мъдрост, плод на дългогодишни наслоявания. Може да притежаваш блестящ интелект и да нямаш великия синтез, който ни дава прозрение за истинската същност на нещата.

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и в целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз.

"Писма на Елена Рьорих" 1929-1938; том1; изд.Славена; гр.Варна; 2002г.

-------------------------------------------------------

Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.

И всичко това става тук, в тази реалност.

Това не е Изход.

Може да е само подготовка.

А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.

който има ухо, нека слуша...

Прав си Валентинус, прав си...Защо инак Христос от евангелието ще призовава човек да се отрече от всичко, че дори и да се отрече от себе си, ако ще да се съединява със себе си, ама видиш ли- на някакво по-високо, божествено ниво...Ако евангелието се чете с будно съзнание, много неща са представени така, че да бъдат разбрани...но, за съжаление повечето четат библията в нетрезво състояние- опиянени с религиозно-мистични коктейли, подправени или не с щипка окултен прашец, или след изпиване на порядъчно количество атеистична боза...в името на науката естествено:3d_146:

И да няма уши някой- ако му е писано, ще чуе...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.............................

-------------------------------------------------------

Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.

И всичко това става тук, в тази реалност.

Това не е Изход.

Може да е само подготовка.

А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.

който има ухо, нека слуша...

Прав си Валентинус, прав си...Защо инак Христос от евангелието ще призовава човек да се отрече от всичко, че дори и да се отрече от себе си, ако ще да се съединява със себе си, ама видиш ли- на някакво по-високо, божествено ниво...Ако евангелието се чете с будно съзнание, много неща са представени така, че да бъдат разбрани...но, за съжаление повечето четат библията в нетрезво състояние- опиянени с религиозно-мистични коктейли, подправени или не с щипка окултен прашец, или след изпиване на порядъчно количество атеистична боза...в името на науката естествено:3d_146:

И да няма уши някой- ако му е писано, ще чуе...

Ани беше задала един въпрос каква е разликата между вътрешния глас и Висшия Аз. Много точен въпрос.

Обикновено Висшия Аз се смята за нео компактно и единично, което ако успеем да овладеем и хоп овладели сме го цялото.

Висшият Аз не е обикновена стрултура, а сложна многослойна структура с нива и поднива, която се разполага нагоре по висшите светове и стига и то вечното и неизменимото.

Част от нея се намира и извън действието на Логоса, който се намира на физическото ни слънце. Така тази част е невъобразима за човека и Божеснтвена. Всеки човек е Божествен, защото неговият Вис Аз стига и се слива с Бог. Но ние са замотаваме и не отчитаме отзи факт. Затова се казва, че Бог и истинският свят човек може да намери само себе си.

Там, докъдето стигне човек нагоре в осъзнаването на себе си, там му се намира и вътрешния му глас. Човек си мисли, че с някоя хитроумна системка е овладял ВИсщия си Аз, а той е овладял само част от него, т.е. само част от себе си като не е ясно тази част под какво влияние се намира и чий е наистина вътрешния глас.

Човечеството е на етап на развитие на осъзнаването, овладяването и трупанена опит за подниво Манас на ниво Кама Манас. Иначе казано ние се опитваме да овладеем и приложим на практика висшите мисли, които са част от нашия ментал. Дори само това е достатъчно за настоящия ни етап, но човек все лампи за нещо повече и все да влезе там, където преди не е влизал. Дори само овладяването на ментала е грандиозно постижение, а вътрешните гласове, които се намират в него са много и не всеки е истински.

Нашите мисли, които се появяват в главите ни, нашият ментал не е наистина наш ментал. Това са мисли, които са ни инжектирани от един куп егрегори и самостоятелни мисъл форми шляещи се назам натам в търсене на подходящ за превземане ум. Тези егрегори не са Божествено образование по произход, а са отражение на човека. Хората ги създават със своите мсили и желания, а после теуправляват хората и тяхното мислене. Затова, за да намериш вътрешния си глас казват, че трябва да овладееш мислите, да чуеш един тих гласец, да овладееш и него, и да чуеш един още по-тих гласец, и чак четвъртия или петия ще са истинските.

Егрегорите все пак са средство. Всеки от тях е на различна височина във висшите светове. Като скачаме от един на друг можем да се искачим достатъчно високо, за да се освободим дотолкова, че да се обърнем наистина към себе си. Такъв висок егрегор е и егрегора на Бялото Братство и този форум. Тези егрегори са създадени от учителите, за да ни помогнат да се издигнем достатъчно високо да намерим и чуем гласа на собствения си учител. Ей тогава човек се обръща към Висшия си Аз.

Да се откажеш от себе си, както Кристиян цитира Библията, май означава да се откажеш от отраженията, илюзорния свят на егрегорите и да се отдадеш всецяло на учителя си,.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има само една реалност. Така и продължавам да не разбирам защо поставяте висшия аз в зависимост от илюзията на заобикалящия ни свят.

Никой няма претенциите да предлага изход. А иначе изходите са два: победа или поражение. Бягството е поражение.

В книгата „Пещерите и дебрите на Индустан“ в 33 глава, а и в следващата има доста интересни неща свързани с темата. Тук няма да навлизам в подробности, нито ще цитирам.

Има само една реалност? Напълно съм съгласна! Но няма никакъв проблем в нея нещо да си създаде един самозатворен илюзорен свят, и това прави т.нар. висш аз. Когато това се случи, той става зависим от създадения от него свят.

За да създаде както казваш свой свят, човек трябва да бъде индивидуализиран. Ако това, което наричате вътрешен човек е неиндивидуализиран, как се е появил висшия аз, който в последствие да създаде илюзорния свят, който последният създава? Как нещо неиндивидуализирано може да породи нещо индивидуализирано? Много се говори, за илюзията за аз, но кой всъщност е подвластен на тази илюзия? Как може азът едновременно да е и илюзия, и да е подвластен на нея. Излиза, че на илюзията трябва да е подвластно нещо друго. Ако пък вътрешният човек е подвластен на въпросната илюзия, то излиза, че той нито е неиндивидуализиран, нито е съвършен.

Самоъзнанието и индивидуалността идват от човешкия ум. Нисшият и висшият аз са проявления на един и същ ум, но в единия случай той (манас) е свързан с илюзорните човешки навици, нисши желания и зависимости, докато в другия случай той (манас) е свързан и отразява будхи и атма. Сами по себе си, отделени от манас, будхи и атма, колкото и да са духовни по своята същност, са несъзнателни. Значи за да бъде опознато божественото, то е необходим манас, който чрез свързването си с будхи и атма да ги опознае. Няма друг начин. Умът е един и същ, но той може да се свърже както с висшето, така и с нисшето. Изборът е във всеки от нас.

Така се самозадушава някой, който се е завил презглава. Вдишва си издишаното от самия него.

Също така е напълно възможно друго нещо да не си създаде такъв самозатворен илюзорен свят и да си пребивава в едната реалност. Но тогава не се изживява като аз.

Не, не е възможно. Творчество без воля е невъзможно, а за упражняване на волята може да се говори само при наличието на индивидуалност.

Няма никакъв проблем да издигнем на висок пиедестал нещо, което наричаме висш аз. В това имаме пълна свобода. После ... идва, каквото следва. И от него никак, ама никак не сме свободни.

Ами свободата в този смисъл, би била безотговорност. Аз предприемам действие и нося отговорност за последствията. Свободен съм да предприема действието и да предизвикам съответните последствия, свободен съм и да не го предприема. Аз и единствено аз решавам това. И въпреки това, последствията ще отминат, а аз ще продължа да си бъда аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нека се върнем "един такт" назад. Тогава това сега е било послето на едно по-ранно сега.

А приехме, че послето е обусловено от направеното сега.

Следователно човек няма как да направи каквото си иска.

И това "Да бъде моята воля!" в същност е илюзорно.

Поправете ме, ако греша, но излиза, че или имаме свободна воля, или нямаме никаква такава, а не специфично съчетание на двете.

А за неща, които бързо пожелаваме и стават бързо ... не знам. Дори и да скоча бързо :) от 10 етаж, ако Той е решил нещо друго, също така бързо отдолу ще застане ремарке пълно с дунапрени ;) .

Гадничко. Не стига, че нямаме никаква свободна воля, ами и сме убедени, че сме като волни птички!

Това за скока ми навява асоциация с едно от изкушенията на Иисус в пустинята. И двете показват, че човек има свободата дали да се изкуши, или да не се.

Може би във всеки момент имаме свободата да избираме дали да сме свободни, или да не сме. След като изберем да не сме- вече не сме свободни. Елементарните избори - бяло, или черно, червено, или черно, ръбесто, или гладко и т. н. не са реализация на свобода, макар че човек дълго време си мисли, че е.

Може ли в света, в който живем, да бъдем свободни? Изглежда, че не. Но животът ни в такъв свят вече е следствие от направен избор. Вътре в това следствие няма свобода, наистина. Освен свободата да излезем оттук. При това не можем сами. Изрично предупреждение за това виждаме в известните думи на Иисус Христос

Та цялото ни съществуване е следствие от един такъв избор. Изборът да вкусим от плодовете за познаване на доброто и злото. Имаме избор - да вкусим, или да не вкусим .След това вече не сме свободни от последствията на избора си. Но казват, че има изход. Нещо в нас също така счита. Също, нещо изобщо няма намерение да излиза, харесва си му тук. И двете неща ги има и в една инкарнация и в друга ... можем да считаме, на това основание, че и двете са безсмъртни. Но състоянието на човешкото същество тук и сега не е точно живот. Това е като вечното свободно падане на обект, намиращ се на орбита около космическо тяло.

Това, което иска да се освободи от последствията на избора на плодовете за познаване на доброто и злото за да живее в свободата, за която смътно си спомня, че я има някъде, това е "вътрешния човек" сърдечния атом - искра, "психическото същество" на Шри Ауробиндо, Божието царство в сърцата ни - според Евангелията. Но това не е аз. Където е аз - няма свобода. Тъй като сега явно не е активно (дори не можем да си представим състояние не-аз, считайки състоянието "аз" за висша, дори Божествена добродетел, дар...), можем да го разглеждаме като спящ, пасивен елемент Спящата красавица, която очаква своя принц. И снея е заспал и целия и свят ...

Това, което собствено е направило изборът да вкуси от плодовете за познаване на доброто и злото може да се нарече висш аз - защото има азово самосъзнание, защото е висше и е безсмъртно. Но е видоизменено, съвсем различно от това, което е било преди да е направило избора си. Не е вече това, което е имало връзка с Божественото. Не може да се изявява като божие творение. Самозатворило се е в създаден от самото него подсвят. И му харесва да си седи затворено. Докато не му дойде до гуша, разбира се.

Пост, изпълнен с противоречиви съждения.

Започнах да оцветявам в червено и синьо, за да са по-лесно видими, но в един момент ми омръзна.

Виж, ако говорим за един всемирен закон, дали е нормално той да има изключения?

Установила съм следното, човек може да си построи какви ли не теории, да ги подкрепи с извадки от древни документи и т.н. - като особено любими са тези части от тях, които се "връзват" с неговата теория, другите части, ако не противоречат силно се приемат малко или много благосклонно, ако обаче "спъват" теорията, лесно може да се обявят за привнесени от някой ентусиаст още от по-ранни времена също, за изкривени през вековете, за остарели, за необходимост да не се тълкуват така, ами онака и какво ли още не.

И всички ние сме горе-долу в едно и също положение.

Всеки вярва в тази теория, която е прегърнал.

Какъв е проблема (поне този, който аз виждам) - проблем е, когато някои започнат твърде активно и настойчиво да пропагандират своята си теория. А още по-опасното е, когато човек спре да мисли и спре да приема отвън - това означава, че на него не може да се каже нищо ново, той не е в състояние да види нещо друго, освен това, в което вярва.

И тъй като е доста спорно дали въпросната теория (няма значение чия) е вярна, то това си е много самоограничаващо положение.

А между другото, това си е едно много добро изкушение, да не кажа най-доброто - ето, аз много съм чел, с много учения съм се запознал, от години търся и най-накрая стигнах до теория, която е вярна! Но ... дали?

Пък най-интересното беше в темата, която преди време пуснах: Променя ли се Вашия мироглед? , как болшинството се обявиха, че да, променя се и са склонни да се променят, дори много изоснови, а ... действителността май е друга.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

.............................

-------------------------------------------------------

Агни йога е път за овладяването на Висшия аз, на ауричния наместник, който управлява вместо Истинския.

И всичко това става тук, в тази реалност.

Това не е Изход.

Може да е само подготовка.

А може и да е още една верига, приковаваща ни в килията.

който има ухо, нека слуша...

Прав си Валентинус, прав си...Защо инак Христос от евангелието ще призовава човек да се отрече от всичко, че дори и да се отрече от себе си, ако ще да се съединява със себе си, ама видиш ли- на някакво по-високо, божествено ниво...Ако евангелието се чете с будно съзнание, много неща са представени така, че да бъдат разбрани...но, за съжаление повечето четат библията в нетрезво състояние- опиянени с религиозно-мистични коктейли, подправени или не с щипка окултен прашец, или след изпиване на порядъчно количество атеистична боза...в името на науката естествено:3d_146:

И да няма уши някой- ако му е писано, ще чуе...

Ани беше задала един въпрос каква е разликата между вътрешния глас и Висшия Аз. Много точен въпрос.

Обикновено Висшия Аз се смята за нео компактно и единично, което ако успеем да овладеем и хоп овладели сме го цялото.

Висшият Аз не е обикновена стрултура, а сложна многослойна структура с нива и поднива, която се разполага нагоре по висшите светове и стига и то вечното и неизменимото.

Част от нея се намира и извън действието на Логоса, който се намира на физическото ни слънце. Така тази част е невъобразима за човека и Божеснтвена. Всеки човек е Божествен, защото неговият Вис Аз стига и се слива с Бог. Но ние са замотаваме и не отчитаме отзи факт. Затова се казва, че Бог и истинският свят човек може да намери само себе си.

Там, докъдето стигне човек нагоре в осъзнаването на себе си, там му се намира и вътрешния му глас. Човек си мисли, че с някоя хитроумна системка е овладял ВИсщия си Аз, а той е овладял само част от него, т.е. само част от себе си като не е ясно тази част под какво влияние се намира и чий е наистина вътрешния глас.

Човечеството е на етап на развитие на осъзнаването, овладяването и трупанена опит за подниво Манас на ниво Кама Манас. Иначе казано ние се опитваме да овладеем и приложим на практика висшите мисли, които са част от нашия ментал. Дори само това е достатъчно за настоящия ни етап, но човек все лампи за нещо повече и все да влезе там, където преди не е влизал. Дори само овладяването на ментала е грандиозно постижение, а вътрешните гласове, които се намират в него са много и не всеки е истински.

Нашите мисли, които се появяват в главите ни, нашият ментал не е наистина наш ментал. Това са мисли, които са ни инжектирани от един куп егрегори и самостоятелни мисъл форми шляещи се назам натам в търсене на подходящ за превземане ум. Тези егрегори не са Божествено образование по произход, а са отражение на човека. Хората ги създават със своите мсили и желания, а после теуправляват хората и тяхното мислене. Затова, за да намериш вътрешния си глас казват, че трябва да овладееш мислите, да чуеш един тих гласец, да овладееш и него, и да чуеш един още по-тих гласец, и чак четвъртия или петия ще са истинските.

Егрегорите все пак са средство. Всеки от тях е на различна височина във висшите светове. Като скачаме от един на друг можем да се искачим достатъчно високо, за да се освободим дотолкова, че да се обърнем наистина към себе си. Такъв висок егрегор е и егрегора на Бялото Братство и този форум. Тези егрегори са създадени от учителите, за да ни помогнат да се издигнем достатъчно високо да намерим и чуем гласа на собствения си учител. Ей тогава човек се обръща към Висшия си Аз.

Да се откажеш от себе си, както Кристиян цитира Библията, май означава да се откажеш от отраженията, илюзорния свят на егрегорите и да се отдадеш всецяло на учителя си,.

----------------------------------------------

- за "Вътрешният глас" доста е казано във вицовете, та не знам какво да добавя. Не знам да има пряка връзка с висшия аз /ауричното същество/, но виж, ауричното същество сигур често го използва като свой говорител.:3d_146:

------------------------------------------

Има терминологични разлики, в различните школи се влага различно съдържание в категорията Висш Аз. Някои го идентифицират с Вътрешния човек, с Христос в сърцата ни, с Чудната перла в сърцето и с лотоса в главите ни. Други ги представят поотделно, като различни части на микрокосмоса, наречен човек.

За това са и противоречивите и объркани мнения, които тук изказваме. Но да изясним терминологията и идеите си тук е невъзможно. Първо иска огромна работа и добронамереност, които явно липсват, и второ - така ще превърнем Живото слово /Логоса/ в нарязан мъртъв труп, сиреч ще тръгнем по печалния утъпкан път на богословието и философията...

-------------------------------------------

Съгласен съм, че егрегорите, еоните и архонтите на еоните, както и множество йерархии и отделни астрални същности инициират много от мислите и чувствата ни.

За да намалим това влияние учителите / и Беинса Дуно в частност/ ни учат да "почистим къщата си", сиреч да изчистим дихателното си поле от мисъл/форми, проникнали отвън. Това става с етично поведение, светли мисли, отказ от критика и неутрализиране, доколкото можем, от силите на този свят, от силите под небето, от князът на този свят.

Съгласен съм и с последното, че да се откажеш от себе си е да загубиш интерес към себе си изобщо и изцяло да се посветиш на другите. Но не волево, не воден от мисли и чувства, а по вътрешна непреодолима необходимост. Тогава може да се каже че си станал Просветлен / анонс към една друга тема/.

наместе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Valentinus, така е.

Да не превръщаме живото слово в догма. В тази връзка жицът беше много добро вметване. Много на място :)

Това за волевото усилие също е много важно по мои наблюдения. Волята може да доведе до потискане на чувствата. Човек си мисли, че нещо го няма,а то си продължава да копае надълбоко. По-важното е да се открие откъде идвата тези мисли и чувства. Да ги оставим да ги изживеем, защото само така ще останат в съзнателния ни контрол и едновременно с това безпристрастно да анализираме причините да появата им. Така илюзиите започват да стават ясни една след друга и живото слово влиза постепенно в нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани беше задала един въпрос каква е разликата между вътрешния глас и Висшия Аз. Много точен въпрос.

....................

Да се откажеш от себе си, както Кристиян цитира Библията, май означава да се откажеш от отраженията, илюзорния свят на егрегорите и да се отдадеш всецяло на учителя си,.

Да се отречеш от себе си не означава да се отречеш от божественото в себе си, а само от нисшата си част. И даже не да се отречеш от нея, а да я подчиниш на висшето в себе си. Това го писах вече ( #69 на същата тема).

А Ани зададе друг въпрос:

"Каква е разликата между понятията "вътрешен човек" и "Висш Аз"? Може би спорещите в тази тема да са наясно, но за мен например тези две понятия се препокриват...донякъде...? "(#83)

Трябва да се четат внимателно думите в мненията на другите, преди да се коментират.

Благодаря на Ани за цитата от Учителя ето тук!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами според мен вътрешен глас и вътрешен човек е едно и също. Този, който управлява мислите, чувствата и волята. Поне като гледам Учителя какво е писал по въпроса. Ако са засягани други учения нагоре, то трябваше изрично да е казано и сугурно е казано, а аз да не съм прочел.

И вътрешният човек/вътрешният глас е осъзнатата част от Висшият Аз, който Висш Аз си съществува обективно независими човек каква част от него е осъзнал.

Ние говорим за обучение, управление на чувствата и волята. Няма такова нещо. Това така изглеждащо ни управление всъщност е процес на осъзнаване на допълнителна част от Висшия Аз или по-точно от себе си, че не се знае дали ще стигнем до Висшия Аз :) хе хе.

Мдам, бъркаме понякога себепознанието с управлението, а с опити за управление и контрол нищо не се постига,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

-

Ани беше задала един въпрос каква е разликата между вътрешния глас и Висшия Аз. Много точен въпрос.

....................

Да се откажеш от себе си, както Кристиян цитира Библията, май означава да се откажеш от отраженията, илюзорния свят на егрегорите и да се отдадеш всецяло на учителя си,.

Да се отречеш от себе си не означава да се отречеш от божественото в себе си, а само от нисшата си част. И даже не да се отречеш от нея, а да я подчиниш на висшето в себе си. Това го писах вече ( #69 на същата тема).

А Ани зададе друг въпрос:

"Каква е разликата между понятията "вътрешен човек" и "Висш Аз"? Може би спорещите в тази тема да са наясно, но за мен например тези две понятия се препокриват...донякъде...? "(#83)

Трябва да се четат внимателно думите в мненията на другите, преди да се коментират.

Благодаря на Ани за цитата от Учителя ето тук!

-------------------------------------------------------------------

1. Висшият Аз е един от трите Аза, които управляват нашата същност. Той е носител на Космическия разум и посредством енергиен канал, минаващ през един център, съставен от дънната чакра Моладхара , Плексус сакралис и някои други компоненти влияе на Огнения триъгълник /разум, чувства и воля/ който ни води в живота.

За разлика от природния Аз той е безсмъртен /поне относително/ и е натрупал опит от предишните ни инкарнации. Но не е Истинския. Само е Наместник

2. Вътрешния човек, Божествения човек, Господаря - сега спи. Буден е бил, когато сме същесвували /по точно НЕсъществували/ в Небесното царство, в друга, висша реалност,от която сме дошли тук. И пак ще е буден, когато се завърнем там, у дома, при Отца си, Всевишният.

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, бъркаме понякога себепознанието с управлението, а с опити за управление и контрол нищо не се постига,

Бъркат някои от нас, пишещите в тази тема, себичността и егоизма с любовта към себе си, която в никакъв случай не изключва и любов към ближния. Даже бих казала, че започва от там. Не можеш да обичаш Бог, ако не обичаш божественото в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мдам, бъркаме понякога себепознанието с управлението, а с опити за управление и контрол нищо не се постига,

Бъркат някои от нас, пишещите в тази тема, себичността и егоизма с любовта към себе си, която в никакъв случай не изключва и любов към ближния. Даже бих казала, че започва от там. Не можеш да обичаш Бог, ако не обичаш божественото в себе си.

E, тоа казвам, де :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: нисша и висша - според чувствата, които също биват нисши и висши.

................

Когато човек мисли неправилно, кръвта нахлува в малкия мозък, дето са страстите и обикновените чувства; събужда се половата дейност, той се поддава на неестествени чувства. Нисшите чувства нищо не допринасят. Това е духовно пиянство. Човешката, личната любов води към това пиянство.

................

Ако не мисли правилно, човек не може да бъде здрав. Чрез мисълта си човек събира 3 вида енергия, от която съгражда своето умствено тяло, което отнася със себе си в другия свят. Безсмъртието е умственото тяло на човека.

Книга за здравето

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човѣка по нѣкой пѫть наричатъ растение. Богъ го уподобява на растение. Той казва: „Отъ плода си се познава“. И дѣйствително, като се разгледа човѣкъ чисто органически, той е двояко растение. Въ него сѫществуватъ двѣ растения, които се прѣплитатъ. Клонетѣ на едното растение сѫ горѣ въ мозъка, а коренчетата – долу въ стомаха. Коренитѣ на другото растение сѫ въ симпатичната нервна система, или въ тъй наречения стомашенъ мозъкъ, а клонетѣ му отиватъ горѣ въ мозъка, тъй щото тѣзи двѣ растения сѫ прѣплетени. И между това двойно растение, именно, живѣе човѣкътъ, като мисляще сѫщество. Значи, щомъ растението прѣстане да расте, и животътъ прѣстава. Щомъ човѣкътъ прѣстане да мисли, по сѫщия законъ и растението умира. До тогава, докато човѣкъ мисли, и растението живѣе. И обратното е вѣрно. До като човѣкъ живѣе, до като има чувства въ сърдцето си, до като има мисъль въ ума си, той е човѣкъ. Когато сърдцето на човѣка изсъхне, той прѣстава да е растение. И когато мисъльта въ човѣшкия мозъкъ прѣстане, той прѣстава да е мисляще сѫщество. Какво става тогава отъ него? – Той минава въ Нирвана – едно състояние безъ съдържание. И мнозина отъ съврѣменнитѣ хора искатъ да живѣятъ въ Нирвана, т.е. да не мислятъ, да не чувствуватъ, да не страдатъ – искатъ невъзможното. Тѣ искатъ да бѫдатъ радостни, безъ да бѫдатъ скърбни; искатъ да мислятъ, безъ да чувствуватъ. Това сѫ двѣ невъзможни нѣща. Да чувствуватъ, значи да мислишъ; да мислишъ, значи да чувствувашъ. Когато чувствувашъ, ти носишъ товаръ, а когато мислишъ, другъ носи твоя товаръ. Слѣдователно, тежката работа въ този свѣтъ – какъ трѣбва да прѣживѣемъ и какво трѣбва да мислимъ, това е прѣдоставено на Бога. Богъ, великиятъ създатель на цѣлата вселена, мисли за всичко това, а ние носимъ малкия товаръ на ежедневния ни животъ. Този товаръ е само за насѫщния хлѣбъ. Ние мислимъ за ежедневния животъ, а въ сѫщность, нашиятъ товаръ е само за това, какво трѣбва да ядемъ. Сегашната ни философия не е нищо друго, освѣнъ „философия на хлѣба“. Каквото и да говоримъ, каквито култури и теории да разглеждаме, ние сме хора на хлѣба – нищо повече! Проповѣдници, философи, или каквито други и да сме, ние изучаваме още „хлѣбъ нашъ насѫщний, дай ни го намъ днесъ“. Това е, което се изучава днесъ.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Плодътъ опрѣдѣля качеството на растението. Азъ ще засегна духовния животъ. Онези отъ васъ, които сѫ родени отъ Духа, ще взематъ дълбокия смисълъ на тази философия. Онѣзи отъ васъ, които още не сѫ родени отъ Духа, а сѫ въ ембрио, въ зачатие, ще вземете живота, а онѣзи отъ васъ, които сега се приготовляватъ отвънъ, които съставляватъ тази каль, отъ която Богъ за въ бѫдаще ще прави хората, ще гледате пръстьта да бѫде по-доброкачествена. Колкото е по-доброкачествена пръстьта, толкова по-добъръ хлѣбъ може да стане отъ нея. Твърдата пръсть, за която говори Христосъ, това е хлѣбътъ, който има отношение до стомаха. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Това се отнася до сърдцето на човѣка, „а живата вода“ подразбира единъ още по-високъ животъ отъ хлѣба. Хлѣбътъ трѣбва да се прѣвърне на вода, а водата трѣбва да се превърне на Духъ. Затова и въ Писанието е казано: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, водата е потрѣбна за сърдцето, а Духътъ – за ума. Слѣдователно, ако се съединятъ тия два полюса – умътъ, който е почва за човѣшката мисъль, и сърдцето, което е почва за човѣшкитѣ чувства, ще се образува човѣшката душа, или съзнателното човѣшко его.

Из Плодът на дървото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искате ли да поставим нещата на научна основа и да дефинираме различните термини.

Може и още едно сечение по различните учение, ако едно нещо при различните учения (с представители тука) има различно значение.

Така ще дефинираме понятията и ще елиминираме изкуствените разлики между понятията с едно и също значение. По-лесно ще обсъждаме след това. Така аз досега мога да изредя понятията:

- Триада

- Висш Аз (ей това сигурно има куп дефиниции)

- Божествен Аз

- Истински Аз

- Вътрешен човек

- Вътрешен глас

Ще си позволя да дефинирам триадата:

Триадата това са последните три тела на човека: атма, будхи и манас

Манас - Висши мисли. Мислене, което предстои да усвоим.

Будхи - Висша интуиция.

Атма - Божествена воля.

Като тела във висшите светове не е ясно къде се намират различните части на триадата в тях, но последната, атма, съвпада с Божествената воля. Тоест човек по човекосъздаване притежава тяло, което е част от Бог.

Триадата за обикновения човек е неосъзнавана. За да бъде осъзнавана, то трябва да се създаде връзка с нея, която в източните учения се нарича антахкарана.

Това е и същността на началото на просветлението.

Тази връзка се създава при индивидуална И задължително групова работа в съвременнмите школи работещи по модела на Триадата.

Човек не може да направи атахкарана, ако преди това не трансформира себе си. Трансформация подобна на алхимичната.

Работата се осъществява по йерархията на Бялата Школа.

Основен принцип е неотхвърлянето, а приемането на безусловната любов.

Антахкарана предолява пространство, което е подобно на Даат в Кабала. Там се намира основата на Черната Школа, която си мисли, че се грижи по-добре от Бог за човечеството.

За да се преодолее влиянието на Черната Школа, най-важно за човека е усвояването и приемането на безусловната любов. Любовта към всичко. Любовта към добро и зло.

Доброто и злото като понятия са творение на Черната Школа и ако обичаме само доброто, то отхвърляме Божественото и Неговата Любов, защото Творение на Бога са и доброто и злото, и ако обичаме Бог, то ще обичаме и двете без условности. Мисли подобни на "Ще те обичам само, ако...." са дело на Черната Школа.

Например, мисли като "Ще те обичам само, ако ми купиш блузка", "Ще те обичам само, ако ме обичаш и ти", "Ще те обичам само, ако следваш моето учение", "Ще те обичам само, ако си добър" са дело на Черната Школа и те ни държат в заблудата на този свят,

Това е накратко философията на Триадата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Та, казвам, събудете вашия Господ, на това аз настоявам.

И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“.

Признавате го вие. И според Писанието Господ казва: „Призовете ме в ден скърбен вие, които скърбите, и аз ще ви помогна и вие ще ме прославите“.

И Христос казва: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас“ – във вашите отношения към Него – „Тогава – казва Той – Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя“.

Как ще се изяви? – С любов.

Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога,

второХристос в нас и,

трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас,

– и Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви.

Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.

Какво трябва да искаме

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар:thumbsup2:

Много важно нещо е да отворим сърцето си. За всичко и всички. Да "виждаме" с него. Тогава разбираме смисъла отвъд думите. Когато имаме любов в очите си, виждаме любов навсякъде. Т. е. - уроци, висш смисъл на всичко случващо се. Тогава разбираме, че учението е Едно, въпреки различните названия и термини...:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам доколко е правилно да казваме, че Антахкарана се изгражда, ако се водим от определението , че тя е нишката върху която като перли са нанизани духовните опитности от многобройните прераждания. След края на всяко прераждане Будхи абсорбира от Манас всички негови духовни натрупвания. И тук когато говорим за духовни натрупвания, става въпрос за истински духовни натрупвания, а не за илюзорни такива. До Будхи не може да достигне нищо илюзорно, просто защото между двете няма съответствие. Това дали ние си мислим, че дадени натрупвания са духовни, няма никакво значение – камъкът ще потъне във водата и няма да изплува на повърхността (т.е. нищо недуховно няма да достигне до Будхи). В определен момент след като принесе достатъчно натрупвания за Будхи, умът започва да се отъждистваво все повече с Него, отколкото с астралните желания и физическото си тяло.

Това, което беше наречено вътрешен човек, всъщност е Атма и Будхи. И двете са безличностни, но в същото време без Манас, не са самосъзнателни. Именно Манас, обединен с (а може да се каже и отразяващ) Атма и Будхи е висшия аз в човека. Тогава той осъзнава всичко, което е натрупал в Будхи през множеството си въплъщения и вече не се отъждествява с илюзорните желания и зависимости на астралния свят.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стан, виж къде е основната отлика в нагласите ни...

Манас няма нищо общо с каквито и да е натрупвания, независимо дали ни харесва да ги наричаме "духовни".

Той, който е духът, няма как да натрупва каквото и да е. Той е просто е единосъщен с Пълнотата.

И именно натрупванията, ако ще и наддуховни да са, сами по себе си са доказателство за отделеността ни от него.

Именно поради това, завръщането не се осъществява посредством тях, а напротив - посредством освобождението от тях.

Е, те, разбира се, са ни необходими, от гледна точка на законите на тази природа, с която взаимно се самоопределяме.

Но някъде около осъзнаването на тези неща вероятно проблясва и възможността за нещо, което само на тази база би могло да се нарече Освобождение.

Ап. Павел казва, че законът е доказателство за греха. Съзнателното изпълнение на закона е нещо, което ни помага да се движим по-безпрепятствено и облагодетелствано...

в тъканта на греха (отделеността).

Явно освбождението е нещо съвсем различно.

Нека преди да възразим да помислим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Стан, виж къде е основната отлика в нагласите ни...

Манас няма нищо общо с каквито и да е натрупвания, независимо дали ни харесва да ги наричаме "духовни".

Той, който е духът, няма как да натрупва каквото и да е. Той е просто е единосъщен с Пълнотата.

И именно натрупванията, ако ще и наддуховни да са, сами по себе си са доказателство за отделеността ни от него.

Именно поради това, завръщането не се осъществява посредством тях, а напротив - посредством освобождението от тях.

Е, те, разбира се, са ни необходими, от гледна точка на законите на тази природа, с която взаимно се самоопределяме.

Но някъде около осъзнаването на тези неща вероятно проблясва и възможността за нещо, което само на тази база би могло да се нарече Освобождение.

Ап. Павел казва, че законът е доказателство за греха. Съзнателното изпълнение на закона е нещо, което ни помага да се движим по-безпрепятствено и облагодетелствано...

в тъканта на греха (отделеността).

Явно освбождението е нещо съвсем различно.

Нека преди да възразим да помислим...

Венци, не съм чул/чел апостол Павел да е стигнал до Испания, нито да е писал послания до испанците...:3d_146:

А в религиозно-езотеричните и мистично-окултните среди, латиното е на мода от столетия...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам към какво е скептичен Кристиян, но това, което виждам в думите на Павел е:

Римляни 5:13 защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

Тоест, ако няма закон, няма грях, а не "...законът е доказателство за греха...".

Ако си спомняте, Павел отива при наследника на Исус и пита може ли да учи не-евреите на учението. Те му казват, че да, но не е задължително не-евреите да спазват закона, т.е. еврейските закони за начин на живот, хранене, обличане и т.н. Тъй като са неевреи, то те не са длъжни да спазват закона. Тоест като не спазват законя, няма грах, както и Павел казва по-горе. Също и като няма закон няма грях.

Съвсем не означава това, че "...законът е доказателство за греха...".

Може би Кристиян говори за латино, защото в римското право, което важи и в наши дни е залегнала максимата, че престъпление има след като влезе закона в сила, а тези, които са го престъпили преди това, не са извърщили престъпление. После нека казват някои, че в съвременните закони няма религия :) хе хе хе

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В цялото послание към римляни се говори за закона и в полочината към галатяни, а се споменава и в първо към коринтяни и евреи. И сто пъти да ги прочетем, едва ли ще ни стане много ясно за какво се говори, ама, знам ли, може поне нещо и да допуснем...

Като сме тръгнали с изрезки, ето и от мен малко:

Римляни 3:20

Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Римляни 4:15

понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

Римляни 7

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

1 Коринтяни 15:56

Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

Галатяни 2

16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18 Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

Галатяни 3:13

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас;

Галатяни 3:19

Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Галатяни 5:4

Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.

Евреи 10

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Венци, е да, става въпрос за старозаветните закони, за старозаветния човек.

Докато Исус говори вече за новозаветния човек, този на любовта. Който служи на стария закон, не служи на любовта.

Така и не разбирам защо толкова се впечатлявате на този факт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Не става въпрос само за Декалога от Стария Завет, а за всички закони, за законите на "силите на този свят" , законът на кръвта и законът на кармата, на Немезис.

Апостол Павел влага един по - общ смисъл в категорията закон, която употребява. При внимателно четене това е очевидно. И тогава е наистина впечатляващо, нали?

намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Не става въпрос само за Декалога от Стария Завет, а за всички закони, за законите на "силите на този свят" , законът на кръвта и законът на кармата, на Немезис. Апостол Павел влага един по - общ смисъл в категорията закон, която употребява. При внимателно четене това е очевидно. И тогава е наистина впечатляващо, нали? ....
<BR><BR>Ти събра всички възможни закони накуп :) Браво :)<BR> <BR>Ако съдим по това, което Исус е наричал закон и е нормално Павел като негов ученик да разбира същото, то законът, това е еврейския закон или начина, по който един истински евреим трябва да живее, <BR><BR>Въобще не си мисля, че е имал предвид само декалога, а онези изначални 618 закона, който слагат началото на още хиляди и за които говори Талмуда. А тука изведнъж хоп и в един кюп събрахме "всички закони, за законите на "силите на този свят" , законът на кръвта и законът на кармата, на Немезис." <BR><BR>А пък Вселенските закони уж са непроменими. Истате ли да ме светнете как точно закона на кармата вече не действа или вече не е закон?! :) <BR><BR>Да не забравяме, че по времето на юдеите Йехова говори за своя закон, но това е закона, който равините описват и тълкуват. Не може да се каже, че това са Божиите закони наистина, а законите за равините, техните тълкувания.<BR>Знаете ли вица: <BR>Четирима евреи спорят за някакво тълкуване, а един от тях все не е съгласен. По едно време Бог се обадил отгоре и потвърдил тезата на четвъртия. Останалите възроиптали:<BR>- Да, ама ставаме трима на двама и ние сме прави. Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех...

Не знам защо разделяш нещата...

Но след като си търсещ, предполагам не се задоволяваш само с външното и твърдо-явното.

Та, Моисей е символ именно на Висшия Аз (или връзката му с нисшия). А каменните скрижали са неговата дреха, липиката, карма... Той е почти първосвщеник, но както добре знаем, той повежда народа израилев към обетованата земя, но в никакъв случай не го извежда. Нужни са 40 години в пустинята, изпълнени с глад, мор и т.н. и предаването на водачеството на Иисус Навин, който единствен е способен да освободи Израиля.

Точно както 40 дневния Иисусов пост в пустинята... И когато противникът изкушава Иисус с хвърляне от крилото на храма в светия град, му споменава част от псалм 91: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

Но Иисус знае как се изпълнява това:

"Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха."

И да кажа ли какво ще да означава: "Да не би да удариш о камък ногата си."

Става въпрос за онзи камък, върху който е написан закона...

На въпроса ти, може ли да ти задам един друг въпрос - според теб Бог има ли карма? (надявам се да не подлежи на обсъждане)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×