Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Що е смирение?

Recommended Posts

Да, наистина е нужна сила, но според мен, не за да вървиш срещу силния вятър, а да проявиш търпение и да почакаш да поутихне или спре бурята.

Ако продължиш да се движиш, според мен, ще проявиш гордост - вижте колко съм силен! В същото време ще похабиш силите, които ще са ти нужни за Пътя. Ако смириш суетата си и гордостта си да се бориш с вятъра и седнеш на завет, не само ще спестиш сили, но и ще имаш време да събереш още от почивката, която Господ ти изпраща с вятъра. :D А може би Господ иска да ти каже да спреш и се огледаш дали не си сбъркал пътя или дали няма по-добър, кратък и мъдър път? А може би е дошло време да осмислиш видяното и преживяното дотук и да си научиш уроците?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D , Донка ,пак ме разтопи от душевна пълнота и слънчеви лъчи .

Вървял ,човека срещу силния вятър и все по-силно се загувал с палтотото си . Толкова бил смирен ,че не негодувал срещу времето и Бог и никак не му минавало през ума , аз съм силен или пък горд от това ,че вървя в този така силен вятър . Ами човека бил взел решение ,че няма да се откаже от путя си независимо от изпитанията , които Бог му изпращал . Но пекнало слънце и свалил човека така дебелото си палто и продължил жив и здрав все по пътя да си върви .

Изпитание му пратил Бог на така стремящия се човек .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:D:D Тоя човек, дето върви срещу вятъра, да знаете, сигурно има Овен в някоя кардинална планета :D . Разбирам го, щото аз съм Луна в Овен - майчице мила, овца и половина съм. :D:D:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:D Да, и така може да се разбира...

А ето и още една версия на приказката за палтенцето.

Хванали се на бас вятърът и слънцето кой ще успее да свали палтото на човека (палтото-това са страхът, предразсъдъците и ината му, с което се защитава егото му). :D

Вятърът решил да го свали със сила (т.е. - да му свали "палтото" противно на волята на човека, преди той да е готов за това, преди да го е поискал сам...) - изкал да покаже, че е по-силен от човека. И какво? - колкото повече се борел, толкова повече човекът се загръщал и накрая се закопчал ( повярвал на страховете си и приел живота като опасна битка, в която той трябва да победи, ако иска да оцелее).

Слънцето е мъдро, защото е само светлина и любов - то оставило човека на мира и си пръскало любовта спокойно, без да обръща внимание на човека с палтото, без да се старае да му го сваля... оставило го свободен ... На човека постепенно му станало топло, сигурно, безопасно и разбрал, че светът му не се опитва да го пречупи и промени, а го обича такъв какъвто е - с палтото или без палтото. Накрая човекът сам разбрал, че няма смисъл да стои с палтото. Сега то не го защитавало, а му пречело да се наслаждава на Любовта на слънцето... И....

:D Любовта спечелила! Всъщност Тя винаги печели така - кротко, светло, смирено, топло и ... някак не-насила, не-нарочно, не-усетно... оставя ни свободни да решим сами кога сме готови да отворим душите си за светлината и щастието .... :angel::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И по пътя си мислел , това , което Донка каза : Ако продължиш да се движиш, , ще проявиш гордост - вижте колко съм силен! В същото време ще похабиш силите, които ще са ти нужни за Пътя. Ако смириш суетата си и гордостта си да се бориш с вятъра и седнеш на завет, не само ще спестиш сили, но и ще имаш време да събереш още от почивката, която Господ ти изпраща с вятъра. biggrin.gif А може би Господ иска да ти каже да спреш и се огледаш дали не си сбъркал пътя или дали няма по-добър, кратък и мъдър път? А може би е дошло време да осмислиш видяното и преживяното дотук и да си научиш уроците?

:D:D:D:D /от луната ли е незнам , но ....

Това е моето разбиране за смирение . /

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D Две различни приказки , за две различни смирения , ми се струва . :D

Аз поне говоря за онова смирение , което ти дава силата да стоиш на пътя , независимо от изпитанията . Затова за мен смирението е решение .

Решение е и да свалиш палтото си и да се порадваш на слънцето .

И так до следващия силен вятър и до следващото слънце .

И пропуснах да кажа човекът пътувал за страната на слънцето . И по пътя си срещал други хора , които карали коли , велосипеди , яздели коне , летели със самолети и всички пътували за страната на слънцето . :huh:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А болестите да приемаме ли със смирение

И ако приемаме тежките болести със смирение

не сме ли приели Еднопосочни

Говорим за духовност.

Говорим за смирение.

А избиваме невинни животинки. Печем ги на грил. Тъпчем ги в концентрационни лагери и в затворнически килии. Връзваме ги. Теглим ги. Дърпаме ги. После бием една молитва на Господ и хоп той ни прощавал бил.

Не вярвам на тия неща.

За Господ и най-дребните микроби са еднакво скъпи на сърцето му.

Всички са душички.

Всички обитават тела.

Макар и различни.

За да докажат че душата може да обитава безкрайно много тела.

И растенията имат тела.

И те са живи същества.

Преди да се молим за собствените си души би трябвало да сторим нещо за животните около нас, които ритаме, блъскаме, колим и обиждаме с разни имена. Без освобождаване от вина няма смирение. До тогава ще бъдем престъпници. А със собственото си престъпление, човек никога не се смирява.

Когато престъпленията към всички души спрат. Тогава идва и смирението, доволството. Разтоварването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:( А не са ли болестите и жестокостта ни именно резултат от липсата на смирение?

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:(  А не са ли болестите и жестокостта ни именно резултат от липсата на смирение?

:hmmmmm:

Ами то ако се разбира обхватно, всички нещастия са свързани с липсата на смирение. Несмиреният не може да е истински откровен - значи все в някакъв смисъл ще лъже. Не може да се примири с това, което притежава по нормален начин - значи и ще краде или поне ще са налице импулси да присвоява. Ще е невеж, защото предварително ще си мисли, че знае и няма да отвори място на новото, по-висше познание. Няма да има истинска любов в него, тъй като ще иска само да получава във всяка връзка или отношение - а без даване любов не може да се излъчи... И т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Що е смирение според вас?

(източник)

Смирение:

http://yoocards.com/details.php?image_id=1...8ff2752a3530b09

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че с тези десетина изречения Учителят е казал най-кратко и ясно нещата.

"Изворът на Доброто" - Беинса Дуно:

"Трябва да знаете, че смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.

Само чрез Любовта ще разберете смирението.

При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.

Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят не могат да направят нищо.

Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята."

Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

Във високия и в обикновения смисъл на думата, в смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Само смиреният може да бъде духовен.

Само чрез Любовта ще разберете смирението.

При смирението човек съзнава, че има множество високи върхове.

Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те съзнават, че колкото и да са повдигнати, без силата на Възвишения Свят не могат да направят нищо.

Смиреният казва: "Господи, не моята воля да стане, а Твоята."

Висшият израз на смирението е желанието на човека да изпълни Божията Воля.

:feel happy::angel:icon12.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v:  С+МИР+Е+НИЕ

С Мир е Ние!

Ние - това са  всичките ни  много много клетки ...и всички те са  С много, много сМИРни и С МИРолюбиви! Благодат! :smarty:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост  :feel happy:

Така добре е казано....от Благост, а Иво го е разширил и аз съм напълно съгласна с тези два поста :)

http://www.misli.hit.bg/peace.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е човек да развива любовта си към Бог без смирение?

Според мен да но само до известна граница. Кого считаме за по-важен - светския си земен живот, материалните придобивки и удоволствията, или Този който създаде нашия безсмъртен дух.

"С вяра човек ще живее" Свети Апостол Павел

След като разбере за какво става дума в живота,

истинският Божи човек "счита всичко за боклук" да спечели Христа.

Смирение е да сложим "центъра на тежестта" в живота си където трябва.

"... дойди и Ме следвай" Господ Иисус Христос

И когато камилата пречи, може и без камила.

И ние имаме тяло, и другите хора имат тела.

И ние трябва да ядем, също и другите.

И ние трябва да храним децата си и да ги обличаме, както и другите хора

"не се грижете какво ще облечете, нито какво ще ядете и пиете...

Първо търсете Божието царство, а останалото ще ви се прибави."

Господ Исус Христос

Тоест не трябва да гледаме своите нужди и интереси като нещо от първостепенна

важност. Те са толкова важни за Бог колкото нуждите на нашите ближни.

"Където е твоето богатство, там е сърцето ти"

Когато мислим за себе си, авторитета и положението си, и т.н. като изключителни,

центърът на нашия свят е върху материалното.

Не можем да имаме смирение тогава, а алчност, грубост и арогантност.

"Събирайте си богатства на небето, където нито крадци могат да ги откраднат,

нито молци - да ги изядат"

Господ Исус Христос

Без истинско смирение, не можем да имаме истинска любов към ближните си.

А без такава безкористна любов, неминуемо правим грехове.

"Отиде, продаде всичко що имаше и купи оная хубава перла"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"не се грижете какво ще облечете, нито какво ще ядете и пиете...

Първо търсете Божието царство, а останалото ще ви се прибави."

Господ Исус Христос

"Събирайте си богатства на небето, където нито крадци могат да ги откраднат,

нито молци - да ги изядат"

Господ Исус Христос

Без истинско смирение, не можем да имаме истинска любов към ближните си.

А без такава безкористна любов, неминуемо правим грехове.

"Отиде, продаде всичко що имаше и купи оная хубава перла"

:thumbsup2::smarty::yinyang::angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Вземете моето иго на себе си и се научете от мене”/Матей 11:29,30/

„Вземете моето иго”.Това е една положителна заповед.-Защо трябва да вземем Христовото иго?-Защото е благо и леко.Какво ще се придобие от това?- ще се научим да бъдем кротки и смирени.

„Защото съм кротък и смирен по сърце”. Кротостта и смирението са толкова необходими в живота, колкото и солта.Това са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно.Така той дохожда не само до външното , но и до вътрешното знание. Кроткият се проявява само тогава, когато влиза в общение с хората. Тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и обкръжаващите го познават.С присъствието си той внася мир между хората.Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества. Така действа и Бог със своето присъствие.Възможно ли е различни хора с различни характери да се обединяват в едно цяло?Вижте какво правят музикантите в един оркестър.Всеки музикант свири своята част и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане. Тук действа законът на сливането.Следователно, всяка музикална пиеса, която е основана на този закон, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и хармонична музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която почива на любовта, вложете за основа кротостта; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки.Кротостта повдига вибрациите на даден човек и го води към чист, Божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието.Чистота и искреност се иска от човека.

Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно. Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и спокойно и така се проявява.Христос дойде на земята именно за това, да покаже на хората как да живеят.Без кротост и смирение няма спокойствие.Вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му- пътят на кротостта и смирението. Защо трябва да се смущава сърцето ви?Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго.Ученият се смущава за своето изобретение.Ако съчинението ви почива на истината, няма защо да се смущавате.Има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни.Важно е човек да бъде искрен към себе си и към своите ближни, да не изпада в лицемерие.Лицето на някого се е изкривило от страдание, а той се представя за спокоен. Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността върху другите хора.- Не се носи лесно бремено-От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него. Само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно, дето и да носите иго- на врата, на гърба, в утробата си, в ума си, в сърцето си-носете го с радост, кротост и смирение.

„Вземете моето иго, защото съм кротък и смирен по сърце”. Ето един стих, който заслужава да се приложи в живота; всеки трябва да го напише в ума и сърцето си. Бременната жена да повтаря този стих през всичкото време на бременността си.Така ли постъпва тя?Понякога си спомня този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече.Христовото иго е необходимо за умствения и духовния живот на човека.Без него той изопачава своите мисли, желания и постъпки.

Кротост и смирение, две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето. Който иска да влезе в общение с възвишените жители на астралния свят, трябва да бъде кротък и смирен Без тези качества пак ще отидете в астралния свят, но ще се върнете, без да сте придобили нещо.Кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро. Без кротост и смирение, лекуването на човека е невъзможно.Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. Кроткият се отнася добре и с хората, и с животните. Той знае силата на грубите отношения, на лошите думи и ги уподобява на отровните и вредни питиета.Затова казвам:Не се черпете с лоши думи и с груби отношения. Всяка дума е ценна, когато е употребена на мястото си. Днес на всички хора са дадени условия да бъдат кротки и смирени по сърце." Източник: Моето иго.Учителя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Или когато открие себе си всред океана на безкрайността и почувства този океан в себе си, и го открие във всяко едно нещо, и обикне всяко едно нещо, с тази любов, която не иска нищо за себе си, но иска всичко за всички.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Що е Смирение?

Съзнание за нищожността на собственото ни величие спрямо неделимостта ни от Първоизвора.

Свобода! Най-трудното нещо на света. Неотменима, защото е наш дар от Първия. И ужасна, защото носим бремето на нейната отговорност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Смирението е Сила, или по-точно осъзнаването и "подчиняването" на силата от волята...

Или, смирението е продукта на реакцията неутрализация- ако аз съм постигнал солта в себеси- тази сол вече не може да взаимодейства и да променя своя състав- може само да се разтваря във вода...и така е и със смирението- то е краен продукт, и нищо отвътре или отвън не може да накара силата да се прояви, независимо дали ще действа като киселина или като основа- солта няма да взаимодейства..."Вие сте солта на земята..."- "ако солта обезсолее..."- как обезсолява солта? Чрез разтваряне в много количество разтворител- универсалният разтворител е водата...а водата е емоция...Ако допуснем много вода (емоция) да разреди солта в нас...смирението се заличава, но не се губи- ако се изпари водата, солта пак си остава сол...Смирението е показател, че човек е осъзнал простичкото нещо- силата, която има и е в него, принадлежи само на САМИЯ НЕГО- тя не се отдава нито на аури, нито на разни вътрешни деца, под/над-съэзднания, обикновени или възвишени учители, на други хора и прочие- тази сила е единствнения инструмент за духовното извисяване на човек- този инструмент човек използва за своето духовно извисяване, както и за съзнателното общуване с Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Свободата е личен стремеж.Приеми толкова от дарението, че да не се ужасяваш от товара му.

Личен стремеж звучи самоограничаващо.

Свободата е първичното състояние на човешкия Дух. Именно той е неделим от своя произход и естество.

Човек се стреми да живее там, където може да бъде щастлив, свободен и отговорен.

И в това няма нищо лично.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×