Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Ивета

Ентропията

Recommended Posts

Guest Мона

Вторият принцип на термодинамиката може да се формулира и така: При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства. Изводът би трябвало да е: каквото и да правим - ентропията ще се увеличава, с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света".

Науката, а и животът изобщо познава два вида системи: отворена и затворена системи: линейна и нелинейна. По презумпция линейната система е предсказуема, за разлика от нелинейната: можем да предвидим какво би могло да се случи с движещо се тяло от точка А до точка Б, но не и с тяло, което образно казано, минава по ексентрична орбита. В едната система властват самоорганизацията и саморегулацията, в другата система, това понятие не съществува. На физически език, нарастването на ентропията се свежда до това, че състоящата се от множество частици изолирана (с постоянна енергия) система се стреми да мине в състояние с най-малка подреденост на движението им. Това е от друга страна, най-простото състояние на термодинамично равновесие, коет одвижение е ентропично или хаотично. Т. е. липсва взаимовръзка между отделните части, енергообменът е прекратен - както с окръжаващата среда, така и вътре в себе си - настъпва термодинамичен колапс.

В тази връзка, ако Вселената е една затворена система, то я очачква термодинамична смърт: древните гърци пишат, че тя е възникнала от Изначалния хаос (където няма нито Божии план, нито изначален теургичен проект), а по съвременната наука - че Вселената отново ще се върне отново там - към изначалния хаос. Като цяло, изводът е печален за тоталния ни живот изобщо: ако вселената еволюира само към хаос - т.е. ако е тотално ентропична, то как е могла да възникне изобщо до сегашното си йерархично битие?

Ако приемем, че Вселената (не живота) е статична, който статичен характер никой не е оспорвал до скоро, дори и Анщайн, и дарвиновата сянка е властвала над учените умове, според която процесът на развитие на флората и фауната се развива прогресивно и еволюционно, с все по-високо ниво на организация и ред, живата природа опълченски се съпротивлява на термодинамичния хаос.

Явно законите на развитието - на неживата и живата природа (условно казано) си противоречат.

Защото Вселената трябва да се увеличава или да се стеснява, ала не и да е статична: решението на уравнението ни отвежда към един закривен, но без граници свят, подобен на външна изкривена повърхност на кълбо, но четиримерно - в сферата на пространство-времето, а законът на Хъбъл принуждава тази сфера постоянно да се разширява.

Голямата грешка на Анщайн, която после се е оказала вярна, е да поправи уравненията - въвежда поправката Линда - сила, като притеглянето, но с обратен знак - т.е. отблъскване, антигравитация, която отблъсква звездите, докато гравитацията се стреми към обратното.

НО, ако Вселената ни изглежда статична и неизменна, на места - тя се разширява, а на други се свива компесаторно; динамична тук, но неизменна другаде.

Мен ме интересува обаче друго: възрастта на вселената е 13.7 млрд. години, но би могла да е и с милиард години повече, заради бавното протичане на въглеродно-азотния цикъл на термоядрени реакции в звездите, каквато е и теорията през последните години. Така или иначе, Вселената се раширява и по всичко личи, че живеем в една отворена система, в един отворен свят, допускащ хаоса. А аз бих добавила и свободата.

И ако не беше така, нямаше да съществуват нито системи като Таро, за които бъдещето е известно, дори и недоказано официално, нито други гадателски практики, в които времето вече е било. Освен това, за което може да се пише безкрайно много, съществува и другият въпрос - за тоталната човешка самота, която в източните религии (в частност на исляма), се приписва на Аллах, а християнските малоазийски култове на непрекъснато възраждащите се божества - линията Адонис-Дионис-Христос, а в съвременната философкса мисъл - на архетипа и на непознатият човек вътре у нас ...

За мен законът на ентропията е универсален, предшестващ философията и езотериката и може би трябва да се благодари на откривателя на този закон - Клаузиус, защото приносът му е велик.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислиш ли, че цялото това раздробяване може да достигне до отговори?

Лошото на науката е, че има посоки, тоест предварително зададени ограничения.

Бих спорил по всички точки, които тук представяш като даденост (определена от други), но така само допълнително ще раздробим общото безсмислие на всички физични постановки.

Предполагам, че скоро нещата ще започнат дори и там да се връзват, но това определено ще се дължи на един съвсем различен подход.

Ето един пример - ентропията не е нещо по-различно от потенциалната енергия на някаква частичка, която е обратнопропорционална на кинетичната. И ако се замислим, това въобще не са различни сили, а само различно впрягане, различна посока (навън или навътре). Редът е изява на определени възможности. Безредието е с по-ниско ниво на изява, кристализация, уплътняване и т.н., поради което с по-голям брой възможности за евентуална изява. Така стигаме до теоретичния извод, че тоталният хаос би било единственото начало на евентуалното всичко. Точно както ако бе възможно една частица да достигне до абсолютен кинетичен покой, това би означавало, че притежава безкрайна честота на собствено трептене, което пък ще рече, че тя е навсякъде едновременно.

Това ми хрумна сега, за момента и мога да ти изкарам сигурно още един куп физични теории, които ще са съвсем логични и доказуеми, но няма да има никаква полза от тях.

Иначе, ентропията бихме могли да я усетим в себе си, ако не трябваше да се наливаме с обяснения и теории за нея в стремеж да търсим центъра в периферията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Бих спорил по всички точки, които тук представяш като даденост (определена от други), но така само допълнително ще раздробим общото безсмислие на всички физични постановки.

Предполагам, че скоро нещата ще започнат дори и там да се връзват, но това определено ще се дължи на един съвсем различен подход.

За безсмислието, за което ти говориш - ти живееш в него, дали ще са физични закони или други, все едно - ти си тази малка частица, която, всуе, не определя законите, ти само можеш да ги констатираш; не си творец на закони.

По тази логика всяко нещо обезмисля и говоренето за него.

Ала, докато ти търсиш закони в незаконието на свободата, аз разбрах, че всичко е подчинено на закон, дори и ентропията: хаосът е около нас, условно наречен хаос. Само дето не разбирам пренебрежението ти към учените и науката, но пък това си е твоя път.

Нека не заливаме с поток от взаимонихилиращи се думи един сериозен проблем, да не намесваме нашата времена бтийност в свят, който утре ще е друг. И отново - предсказуем, моля.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както всяка научна теория обхвата е ограничен по дефиниция.

Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система.

Става въпрос за термодинамичното равновеси. А колко други равновесия би могло да има в една система, за които ентропията "не ще и да чуе" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система.

И кой ли учЕн ще определи що е то равновесие и според какви критерии? Ами разбира се - ентропията е критерия... ммм по вероятност, според възможностите...

Важните думички са за важните ора.:feel happy:

А за таквизи, като мен глупаци, ще остане мястото на зрителя, наблюдаваш лутането на учЕните ... от трън та на глог.

Да беха поне намерили защо теорията на относителността и квантовата и "приятелка" са несъвместими. Яко опъване на стун(н)и ще пада, дорде не скинат лирата.

Ама кой ме бие през устата, та да дрънкам!? А и не плащат десятък!:3d_146::yinyang:

Напретват де, не може да се отрече. По системата две напред и една назад. Пак е нещо, особено, ако си викал "всичко коз", с Таро-то, а не да играеш "пас" като косето босето!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Странно е, че колкото повече е нараснал хаосът в моята стая, толкова по-голям покой чувствам. Много съм близо до усещането, че редът и хаосът нямат особено значение, щом се взирам в молекулите и атомите. Толкова малки са ми станали очичките, че не виждам големите структури и няма значение как точно са подредени. Това ми дава усещане за сила и свобода да нареждам тези малки частички както си искам, а също така да ги превръщам една в друга, както ми хрумне, на всичкото отгоре и да ги поставям във времето и пространството, където ми се ще. Вълшебство!

Ще се запитате какво общо има това бръщолевене с ентропията? И аз не зная, но ми хареса идеята за ред в хаоса и за хаос в реда. И колкото съм по-близо до идеята за ентропията, толкова по-близо съм до "невъзможните" комбинации, благодарение на които са възможни чудесата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ентропията сама може да създава сложни кристали от прости форми

091209134633.jpg

Изследователи от Мичиганския университет, демонстрираха как пирамидални форми, могат спонтанно да се самоорганизират в комплексни квазикристали. Трудът бе публикуван в последния брой списание „Nature”, накара учените да преосмислят каква е ролята на ентропията в самоорганизиращите се структури.

Макар че ентропията често се свързва с хаоса, тя понякога е причина за спонтанно появяване на подреденост в някои системи. За откритието учените използваха пирамидални форма наречена тетраедър. „Тетраедрите са най-простите обикновенни твърди тела, докато квазикристалите са сред най-сложните и красиви образувания в природата. Удивително и напълно неочаквано е, че ентропията сама по себе си може да произведе такава степен на сложност”, казва Шарън Глотзер, професор от университета.

В тази компютърна симулация, учените откриха че хилядите малки тетраедъри се организират в дванайсетостенен квазикристал, направен от паралелно разположени петоъгълни двойни пирамиди. Този мотив на подреждане се повтаря в цялата структура и играе ключова роля в цялата подредба на съставните блокчета на квазикристала.

„Този резултат демонстрира първия ни познат случаи, че само геомтричната форма на твърдите частици може да създава сложни форми без нуждата от привличащите сили на взаимодействие на молекулите”, казва Глотзер. „Резултатите повдигат доста въпроси свързани с ентропията и самоорганизацията на различни сложни структури в природата. Знаем че ентропията сама по себе си може да възпроизведе подредени структури, но че те могат да бъдат толкова сложни бе изненада за нас. Можем само да предполагаме, колко много възможности може да ни предостави ентропията”.

„Това откритие може да доведе до разработката на интересни нови наноматериали, като техните свойства няма да се ръководят от химическите им свойства, а просто от тяхната геометрия”, казва Ролф Петчек – участник в проучването и физик към университета. „Квазикристалите ще имат различни свойства от кристалите и обикновените материали и ще е любопитно да се види до какви открития ще доведат”.

Според Петър Мъхори, участник в екипа и професор в университета, квазикристалите ще имат сериозно приложение в оптиката, комуникационните и „Стелт” технологиите.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Както всяка научна теория обхвата е ограничен по дефиниция.

По тази логика и път на разсъждение, всяка теория е ограничена по дефиниция: от теорията на Дарвин до хипотезите за Бога: в крайна сметка, както е прието да се казва - "ограниченият" човешки ум ги измисля. С подобно съждение ти самият създаваш затворена система, чиято единствена цел е да бъде прогнозируема и контролируема: редът цели да пребори хаоса, а хоризонтът на очакване е свръхкомпенсаторен. Подобни тези в крайна сметка могат да ни доведат единствено до агностизицизъм.

Аз дълбоко вярвам в науката и човешките постижения, независимо, че живеем в ентропичен свят, в които самите ние сме ектропични.

Става въпрос за термодинамичното равновеси. А колко други равновесия би могло да има в една система, за които ентропията "не ще и да чуе" smile.gif

Не зная, кажи ти и се аргументирай: колко други равновесия има, за които ентропията "не ще и да чуе" :)

П.С. Все пак, не ми се ще да се излиза извън формулировката на темата, кяото преди всичко се отнася до Вселената и разглеждам ентропията по-скоро като онтологична същност на битието, не предимно и само физична.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вторият принцип на термодинамиката може да се формулира и така: При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства. Изводът би трябвало да е: каквото и да правим - ентропията ще се увеличава, с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света".

Не съм много навътре във физиката, но ще споделя някои разсъждения (не от гледна точка на физиката).

Всяко действие е съпътствано с противодействие. Значи, колкото е по-организирано и разумно едно действие, в толкова по-голяма степен ще нараства противодействието от страна на хаоса (не самият хаос). Това го виждам като част от Закона за Равновесието. Въпросното противодействие спомага за израстването на хората. Ако него го нямаше, енергията необходима за осъществяване на духовното развитие би била постоянна като големина и качество, а това вече няма да е развитие. Хаосът е несъвършенство и разбира се само по себе си несъвършенството не може да се усъвършенства. Материята сама по себе си не може да се изтънчи и да придобие духовност. Така че за физиците, които наблюдават единствено материалната страна на нещата и то за ограничен според космическите мащаби период, е нормално да изглежда, че хаосът нараства.

... Така или иначе, Вселената се раширява и по всичко личи, че живеем в една отворена система, в един отворен свят, допускащ хаоса. А аз бих добавила и свободата.

Хаосът си е неизбежен, както и свободата. Между двете обаче зависимостта е обратнопропорционална. Свободата изисква ред и закони, които да обуславят причинно-следствените връзки. За свободен избор можем да говорим дотолкова, доколкото можем да преценим какви ще са неговите последствия. В условията на преобладаващ хаос това е невъзможно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както всяка научна теория обхвата е ограничен по дефиниция.

По тази логика и път на разсъждение, всяка теория е ограничена по дефиниция: от теорията на Дарвин до хипотезите за Бога: в крайна сметка, както е прието да се казва - "ограниченият" човешки ум ги измисля. С подобно съждение ти самият създаваш затворена система, чиято единствена цел е да бъде прогнозируема и контролируема: редът цели да пребори хаоса, а хоризонтът на очакване е свръхкомпенсаторен. Подобни тези в крайна сметка могат да ни доведат единствено до агностизицизъм.

Аз дълбоко вярвам в науката и човешките постижения, независимо, че живеем в ентропичен свят, в които самите ние сме ектропични.

Вярвай, вярвай. Всеки си вярва, в каквото си иска.

Мона, като казвам ограничена по дефиниция, това означава, че самата теория се е ограничила по дефиниция. Тя разглеждам единствено термодинамичното равновесие. Ето един цитат за пояснение: "...дадена термодинамична система е в термодинамично равновесие, ако е едновременно в термично, механично и химично равновесие." Освен това вторият закон е за "изолирана термодинамична система". Тптално откъсната от Вселената по този физически модел.

Ентропията е понятие, което по дефиниция засяга само физическия свят...в една изолирана и от физическия свят система. А има още много светове. А ти се опитваш на базата на ентропията да правиш изводи за всички тези останали светове. За цялата Вселена.

Този хаос, както го наричаш, е нещо, което го няма. Хаоса пак се развива по Вселенските закони и не е хаос. Само на човека така му изглежда.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ентропията не трябва да се разглежда изолирано от цялостната теория на термодинамиката..:whistling:

Да си припомним

Вътрешна енергия ed58c440cc0dc493dbc1d04b543a61bc.png

Свободна енергия на Хелмхолц 6e9e82d72f55f64b76312a65dfd97b6c.png

Енталпия ebcd2a931a8a2f24a1cf7bb0d7fea6ea.png

Свободна енергия на Гибс 0bc0aaa7fde7690545eed48202ed60e0.png

Голям термодинамичен потенциал 6580802b98c1c18bddea32fdec31b563.png

Божидар, прав си!!!

Това, че мислим, че нещо е хаос,

означава само, че не знаем и не разбираме добре ( да не кажа никак) останалите закони

и техните сложни взаимовръзки.

Често хората искат хем да имат свобода - собствена (неограничена),

хем да знаят какво ще се случи ( т.е. всичко да е предварително детерминирано),...

та границата между свобода и контрол

не може да се определи от физичните закони,

но може би пък от :sorcerer:метафизичните:rolleyes: може...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вярвай, вярвай. Всеки си вярва, в каквото си иска.

Ентропията е понятие, което по дефиниция засяга само физическия свят...в една изолирана и от физическия свят система. А има още много светове. А ти се опитваш на базата на ентропията да правиш изводи за всички тези останали светове. За цялата Вселена.

Този хаос, както го наричаш, е нещо, което го няма. Хаоса пак се развива по Вселенските закони и не е хаос. Само на човека така му изглежда.

Ентропията е понятие, което засяга всички светове и всички системи, всички сфери на живота. Не се опитвам аз, а много по-умни хора от мен, например Айнщайн :) Многото светове отново си е теория, чието доказване е недоказуемо, освен ако не приемеш тезата за съществуването на паралелни светове, но това отново не изключва ентропията. Хаосът го има и той е естествена среда за развитие, друг е въпросът ако ние се опитваме да виждаме в хаоса ред. А и всъщност, това, което визирам аз няма никаква връзка с твоя дискурс на разсъждения. "Вселенските закони" е твърде надута и префърцунена фраза за моя скептичен ум; защото отново ентропията е вселенски закон в този смисъл :)

А това, че на повечето от вас ви се иска да има добър Господ или телеологичността на всяко човешко действие да завършва с велика цел и постижение - е физически невъзможна.

Нямам време сега да навлизам в аргументация, но така или иначе, идеята ми за диалог е друга.

Усмихнат ден :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Многото светове отново си е теория, чието доказване е недоказуемо, освен ако не приемеш тезата за съществуването на паралелни светове, но това отново не изключва ентропията.

Самоцитирам се, защото си спомних нещо много интересно, което отваря още едно безкрайно поле за разсъждения: Стивън Хокинг и колегата му от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) Томас Хертог твърдят, че вселената няма ясно дефинирано начало. Вместо това едновременно са възникнали безкраен брой паралелни вселени – „всички, които можем да си представим, а също и тези, които не можем”. Според авторите това е единственият възможен извод, ако приложеният теоретичен модел, включващ суперструнната теория (неин автор е именно Хокинг), е коректен. „Квантовата механика забранява съществуването само на една единствена вселена” смята Хертог. Според физици, работещи в полето, вероятно предстои да бъде открито някакво ограничение, което силно да редуцира броя на възможните вселени.

И още нещо: съществуват две непримирими (е, относително непримири) системи: Квантовата механика и Теорията на относителносттa на Айнщайн (за онези, които не знаят тази теория цели да обясни едновременно явленията звездна аберация - видимо движение на звездите при движението на Земята около Слънцето и отрицателните резултати от опита на Майкелсън-Морли, което и прави Айнщайн). Според теорията на Айнщайн времето трябва да се разглежда като четвърта координата, подобна на трите пространствени координати. Точно както ляво и дясно или напред и назад се променят, когато се завъртим, така и времето се оказва зависимо от другите три координати, когато се движим бързо.Ентропичната теория определя начало на Вселената, докато според Хокинг и неговата квантова теория, Вселената е безначална и отново според нея Нютоновата механика не дава правилни резултати. И още по-любопитното е, че теорията на Хокинг определя не 4 измерения, а 5 ... Според квантовата механика светът съвсем не е такъв, какъвто изглежда.

Но, така или иначе ентропията присъства и в двете теории; променят се само детайлите. Пример за черните дупки: докато температурата на една черна дупка може да е страшно малко число, то ентропията й е огромна. Учените все още не знаят каква е същността на ентропията на черните дупки (т.е. на какво се дължи безпорядъкът в черните дупки). Колкото по-голяма ентропия има една затворена система, в толкова по-голям безпорядък (хаос) е тя.

Абсолютното пространство прилича на прозрачен стъклен блок (по Julian Barbour, The End of Time) простиращ се от безкрайност до безкрайност; то е установената рамка за съотнасяне, побираща всичко в себе си. Нютоновото време прилича на невидима река, която монотонно тече през вечността. Обезпокояващото в тази представа е, че не виждаме брега, а само движещите се едни спрямо други неща. Това е относителна гледна точка, която влиза в противоречие с Нютоновата абсолютна гледна точка.

За съжаление няма теория, изградена върху изначалните отношения на изначалните неща, а не върху отношенията на реалните неща с ненаблюдаеми неща. Това е въпросът.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Многото светове отново си е теория, чието доказване е недоказуемо, освен ако не приемеш тезата за съществуването на паралелни светове, но това отново не изключва ентропията.

Самоцитирам се, защото си спомних нещо много интересно, което отваря още едно безкрайно поле за разсъждения: Стивън Хокинг и колегата му от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) Томас Хертог твърдят, че вселената няма ясно дефинирано начало. Вместо това едновременно са възникнали безкраен брой паралелни вселени – „всички, които можем да си представим, а също и тези, които не можем”. Според авторите това е единственият възможен извод, ако приложеният теоретичен модел, включващ суперструнната теория (неин автор е именно Хокинг), е коректен. „Квантовата механика забранява съществуването само на една единствена вселена” смята Хертог. Според физици, работещи в полето, вероятно предстои да бъде открито някакво ограничение, което силно да редуцира броя на възможните вселени.

Ще си позволя няколко коментара по въпросните теории. С това, че вселената няма ясно дефинирано начало съм съгласен. Все пак не разбирам защо при положение, че няма ясно дефинирано начало се говори за възникване, пък било то и на неопределен брой едновременно (също несъвместима с безначалието дума) възникнали вселени. Всяко начало е относително. Според мен разделянето на времето на калпи и еони в древността е много по-вярно отколкото възгледите от по-горе. А колкото до съществуването на множество вселени, то и сега това е факт от гледна точка на факта, че всяка частица от вселената е нейно отражение и съдържа целия й потенциал. Т.е. всяка част от вселената е сама по себе си вселена. Интересно ми е дали С. Хокинг и Т. Хертог допускат някаква връзка между вселените или те са абсолютно независими. Във втория случай съществуването на други вселени е недоказуемо, докато в първия реално тези вселени ще представляват едно цяло и разделението им ще е само относително.

Но, така или иначе ентропията присъства и в двете теории; променят се само детайлите. Пример за черните дупки: докато температурата на една черна дупка може да е страшно малко число, то ентропията й е огромна. Учените все още не знаят каква е същността на ентропията на черните дупки (т.е. на какво се дължи безпорядъкът в черните дупки). Колкото по-голяма ентропия има една затворена система, в толкова по-голям безпорядък (хаос) е тя.

Реално учените на знаят нищо за черните дупки, а само въздействието, което последните оказват на околната среда. Видимото поведение на черните дупки е всичко друго, но не и хаотично. Може да се очаква същото и вътре в системата. Всъщност както намекнах по-рано в цялата тази тема за ентропията се разглежда единствено физическата материя, а тя поради отдалечеността си от духа е преобладаващо хаотична. Еволюцията може да се разглежда и като процес на организиране и изтънчване на въпросната материя. Общото движение винаги е в посока обратна на хаоса. Но разбира се ако една изключително материална система бъде оставена сама на себе си, без външно влияние (и все пак ми е чудно как ще избяга от влиянието на природните закони, на които материята така или иначе се подчинява сляпо и в тази връзка никога няма да бъде съвсем неорганизирана), то хаотичния характер на елементите в системата ще се прояви и външно във взаимодействието им. Същото може да се отнесе и до хората. Без водещото духовно начало, единственото което може да се очаква е хаос и анархия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Станимир, поставяш редица тези, на които може да се отговори с необходимата аргументация, специално и за черните дупки, и за така наречената материя - всъщност чиста енергия.

На мен обаче ми направи друго впечатление: това противопоставяне на дух и материя, което реално не съществува: нито духът е ред, нито материята е изначален хаос. В повечето случаи в човешкото съзнание духът е просто един раздут аз, според който във всичко трябва да има един велик замисъл, често това е понятието за бога, който пък от своя страна е това огледало на човешкото его, което трудно може да се примири, че не е вездесъщо.

Изобщо, наблягането и акценирането на духа, не замества ли липсата на друго познание?

Отклонявам се от темата, но ако хората четяха повече сериозна литература, а не елементаризмите на разни духовни гурута, така преизобилно напоили книжните пазари, като Славейков, щеше да има по-лесен мост за преминаване и между духа и материята, и между човека и неговата психика.

П.С. Жалко е, че тази тема е преместена в този форум, в разговори на другите теми, с подзаглавие - свободни разговори. Това ми прозвуча - нека да поговорим за квантовата механика, просто хей така, докато си пием кафето ... Нищо лично.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен обаче ми направи друго впечатление: това противопоставяне на дух и материя, което реално не съществува: нито духът е ред, нито материята е изначален хаос.

Нищо не противопоставям. По-голямата материалност предполага по-голяма хаотичност. Това не означава, че материята е хаос. Колкото по-груба е материята, толкова по-трудно е взаимодействието й с духа (с който дори и да са в същността си еднакви, са диференцирани в проявения свят).

П.С. Жалко е, че тази тема е преместена в този форум, в разговори на другите теми, с подзаглавие - свободни разговори. Това ми прозвуча - нека да поговорим за квантовата механика, просто хей така, докато си пием кафето ... Нищо лично.

Темата е в този форум и ще остане още известно време тука, докато се поизясни (според мненията, които ще се публикуват) къде ще е най-удачно да се постави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

нито духът е ред, нито материята е изначален хаос.

Да, точно обратното е.

ентропията не е нещо по-различно от потенциалната енергия на някаква частичка, която е обратнопропорционална на кинетичната. И ако се замислим, това въобще не са различни сили, а само различно впрягане, различна посока (навън или навътре). Редът е изява на определени възможности. Безредието е с по-ниско ниво на изява, кристализация, уплътняване и т.н., поради което с по-голям брой възможности за евентуална изява. Така стигаме до теоретичния извод, че тоталният хаос би било единственото начало на евентуалното всичко. Точно както ако бе възможно една частица да достигне до абсолютен кинетичен покой, това би означавало, че притежава безкрайна честота на собствено трептене, което пък ще рече, че тя е навсякъде едновременно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

П.С. Жалко е, че тази тема е преместена в този форум, в разговори на другите теми, с подзаглавие - свободни разговори. Това ми прозвуча - нека да поговорим за квантовата механика, просто хей така, докато си пием кафето ... Нищо лично.

Темата е в този форум и ще остане още известно време тука, докато се поизясни (според мненията, които ще се публикуват) къде ще е най-удачно да се постави.

А къде трябва да бъде тази тема?

В Съвременна наука може би? :lol:

Прочетох първите няколко поста и тъй като съм учила 5 години теория на системите реших ... въобще да не пиша в тази тема. :D

Но пък като се замисля, докато си пием кафето наистина можем да си говорим за каквото си искаме - ядрена физика, лингвистика, международното положение ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) На чаша хубаво кафе и разговор между приятели човек научава много неща. Плюс това хубавият кон и под скъсан чул се познава, а и самото заглавие на темата е достатъчно интригуващо за да привлече вниманието където и да се намира. Точно това направихме и ние с философа. Обсъдихме между нас си темата, за което благодаря за хубавата идея за размишление която стана повод за интересен разговор :v: Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

нито духът е ред, нито материята е изначален хаос.

Да, точно обратното е.

Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш. Както вече споменах редът и хаосът са по-скоро в проявлението, т.е. във взаимодействието между духа и материята. Значи според твърдението ти, колкото по-голямо е влиянието от страна на духа върху материята, толкова по-хаотична би следвало да се проявява тя. Стремежът на хората в такъв случай би следвало да е към дисхармония, анархия и унищожение на сътвореното. Изкуството, науката и образованието биха се оказали несъвместими с духовното развитие. Тогава за висши добродетели трябва да смятаме недоволството, раздразнението, гнева, омразата и страха...

„Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.“

„Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.“

„Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.“

„Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.“

„Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях.

Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.

„Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.“

Организиран и неорганизиран живот

Също може да се прочете и беседата Организиране.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш.

На какви езици говорим...

Нали се самоцитирах именно заради обосновката. Прочети по-внимателно какво съм написал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако приемем, че ЖИВОТЪТ е едно съвършенство, едва ли ще приемем ХАОСА за негов създател! По скоро хаоса допринася за неговото съвършенство. Ентропията спомага за разрушаване на човешките дифинираности ограничаващи ЖИВОТЪТ! Извън нас има хаос и ние се самоопределяме в него създавайки своят свят (религия-наука). В нас настъпва ред, който ни спира развитието. Ние ставаме "специалисти" и трябва нещо да разрушава тази наша стабилност лишаваща ни от възможността да Живеем свободно. Проблемът е и липсата на цялостно познание за ВечноТо! Раздробяваме го за да го изследваме и нарущаваме неговия облик. Ние създаваме научно подреден хаос. Съвършенството на Живота, че ни е създал, за да Го създаваме! И ние Го създаваме. Но трябва да има нещо, което да разрушава вече ненужните идеи-форми и това е Ентропията - буклукчиата на Вселената! 

<a href="http://divensvet.com/" class="bbc_url" title="Външна връзка" rel="nofollow external">http://divensvet.com/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

А къде трябва да бъде тази тема?

В Съвременна наука може би? :lol:

Прочетох първите няколко поста и тъй като съм учила 5 години теория на системите реших ... въобще да не пиша в тази тема. :D

Но пък като се замисля, докато си пием кафето наистина можем да си говорим за каквото си искаме - ядрена физика, лингвистика, международното положение ...

Докато пък аз се замислям :), едва ли учене на теория на системите (дори и 100 години) е сериозен довод и аргумент да не се намери и намира място на подобни теми.

И още нещо, съвременната наука е до такава степен напреднала и езотерична пар екселанс, че да: хубаво е да си говорим за ентропия, за Спиноза и Декарт, или Платон и Хюм (особено пък за съвременната квантова физика), на по чашка кафенце :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасното на светещата черна дупка ПКСЖ е че поглъщайки ме сложи ред в древният хаос на моите мисли помогайки ми да се събера и да осъзная, че всъщност това е бил изначалният порядък. Един могъщ ясновидец в един момент съзрял, че от тайният изход на ПКСЖ в един момент се появила съвсем преобразена нова ярка звезда:D.

skype-18.gif Говоря си и аз нещо, не ми обръщайте внимание. На кафенце или не, където и както и да е, важното е обстановката да е приятна и предразполагаща за подобен род разговори с цел всеки да се обогати с истинско познание :)

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

По примера на Стивън Хокинг: „Ако наблюдаваме самолет, който лети над хълмиста местност: въпреки, че той се движи по права в тримерното пространство, неговата сянка описва изкривен път върху двумерната земна провърхност.” (A Brief History of Time: From the Big Bang to Black Holes)

Това е аналог и на нашите устойчиви представи за нещата, и разминаванията, които имаме, когато се опитваме да теоретизираме върху реално недоказуеми теории. Но, така или иначе, съвременната наука отдавна не борави със завещаното от Нютон :) Темата е прекалено обширна и може да стане твърде научна - тъй като аргументацията го изисква, дори според някои (отново проблема с координатите :)), да е езотерична ...

Ще се върна на подзаглавието на темата: Сън ли е Вселената? В известен смисъл е сън, да; само че не зная ние ли сънуваме това минало или то сънува нас ... Всичко, цялата вселена, която виждаме: визирам космическото пространство, звездите - когато гледаме Вселената, ние я виждаме такава, каквато е била в миналото. Всички знаем защо.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×