Jump to content
Порталът към съзнателен живот
ina-hr

"Не може да мислиш за някого, без той да мисли за теб"

Recommended Posts

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.

А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След като тази мисъл е дошла, тя има причина.

Само, че тук

"Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате."
"

може да става дума за различни видове обич.

Може да се разбира, като обич между сродни души, която изключва физическото привличане. Може да бъде обич между двама мъже със сродни души, например.

Може да се тълкува и като обич между мъж-жена, което пък от своя страна не изключва и сродството между душите. Те могат да са сродни души и пак да чувстват физическа близост.

Така, че твоята мисъл можеш само ти да разтълкуваш какво означава.

:3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.

А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?

Не мисля, че от горния цитат миже да се извлече извода "Не може да мислиш за някого, без той да мисли за теб".

Вие може да мислите за него, а той въобще да не мисли. Мислите си обратното и затова горната мсъл ви изглежда противоречива.

Ако постоянно мислите за стара любов, според мен, най-вероятно сте я отхвърлили на времето и сега разбирате грешката си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма как да разбереш и да се увериш дали е така, ако не провериш. Стига да има начин за това.

Аз съм го проверявал - така е, както е казал Учителя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чела съм,че всеки човек има сродна душа,но не винаги успява да я открие.Дали ако не започне да мисли за сродната си душа няма да я привлече?:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Попаднах да тази мисъл на П. Дънов: "Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.", но не мога да я разбера напълно. Смятам, че донякъде първата част противоречи на втората.

А и въобще възможно ли е моят случай да има нещо общо или си въобразявам?

Уверявам те, това не е признак за взаимни чувства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, трябва да се има предвид контекста, в който Учителя е казал това. Затова, би било хубаво да се посочи беседата и тогава да дискутираме конкретно.

Иначе, ще излезе, че Путин ме обича - само, защото си мисля за него :thumbsup2:

ina-hr , най-добре последвай съвета на Александър - провери как стоят нещата при отсрещния човек. След като е имало чувства между вас - възможно е те да са все още взаимни и в латентно състояние. Ако сърцето те тегли да разбереш - просто го направи. Явно има какво още да извървите заедно и със сигурност няма случайно дошли мисли и чувства :wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Не, извън шегата на преждепишещите - мисълта не е толкова силна, че да те заземи - т.е. да осъществи чувство - а само илюзията за него, затова - каквото е било, било. Ако имаш проблми със спомените - ок, всички имаме, но това не е обич :)

Онзи, който те обича, ще ти го каже.

И още нещо - миналото ни вторачва понякога и ни втрещява, но това не е любов, и не е обич.

Това са игри на нашата писихика. В такъв период си, в който спомените се връщат и нуждата от съприкосновение също, нормално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисълта може да много силна, но не бива да е манипулираща. Не бива да се получава обсебване с мисъл, трябва да има усет за реакцията на отсрещния човек, за времето, за допустимостта. Свободата е свещена и незачитането й се наказва.

Не знаем в конкретния случай какво е положението. Добър съвет, чисто по мъжки, беше даден - да се провери.

При провалена връзка се случва човек да се върне към миналото с носталгия, че нещо по-добро е можело да се осъществи, а не се е осъществило и дали не би могло...

Обикновено отговорът е: "Късно е, няма обратен път назад..."

Друг път отговорът е: "Колко пъти се събираме и разделяме с теб..."

В живота има примери и от двата вида.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това,че се връщаш към хубавите спомени,съвсем не означава,че обичаш този човек.Може би обичаш човека такъв,какъвто е бил преди 14 години?За да разбереш истината,просто му се обади и/или се виж с него.Минало е много време,а хората се променят.Може сегашният човек да не ти хареса?

Не изключвам възможността да се обичате все още!:)

И както казва kuki - не се опитвай да го манипулираш с мисъл!:)

Понякога се случва,когато човек се чувства нещастен или неудовлетворен от нещо в живота си,да се връща несъзнателно към времето когато е бил щастлив и да мисли за хората,с които е бил щастлив.Помисли и върху тази версия.

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоест, по логиката на някои от по-горните разсъждения, аз не мога да мисля за Анжелина Жоли, без тя да мисли за мен...! Леле, не знаех, че тя ме обича! :) :) :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

"Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.",

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и
Ти си се сетила за него изведнъж ...Тоест не си мислила цели 14 години. Тоест - мисълта за него дълго време е отсъствала от съзнанието ти, което ще рече, че той не те обича, защото според тази мисъл ако те е обичал, мисълта за него постоянно е щяла да бъде в съзнанието ти. Щом не те е обичал, значи не е мислил за теб.

Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Ти не си мислила за него 14 години, това значи че не си го обичала, от което следва че мисълта за теб е отсъствала напълно или частично през изминалите 14 години от неговото съзнание.

Това че сега си се сетила сега за него и непрестанно мислиш, може да означава , че неговите чувства към теб са се възродили, или че поради някаква друга причина той постоянно мисли за теб, или че ти липсва първата любов.

-------------------------------------------

П.п. : Ирина каза :Иначе, ще излезе, че Путин ме обича - само, защото си мисля за него :thumbsup2: Значи ако съм мислил за Хитлер, Борисов, Симеон, Крум, Бербатов, Личността и отбора Левски, или пък за някакви жени : значи ли че те всички ме обичат. Да, обичат ме, но на по - дълбоко ниво, където всички съ убичъми. :3d_146:

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако непрекъснато мисля за друг човек, това означава, че съзнанието ми (във всичките му нива) се опитва да реши някаква задача, свързана с моя личен опит с този човек. За него личността на човека е нещо като ключ към задачата.

Възможно е сега Ина (ina-hr) да се намира в период, сходен по смисъл с онзи период преди 14 години и пред нея да стои сходна задача.

Възможно е ключът на конкретната личност да бъде към важни елементи от задачата, които ще донесат просветление за решението.

Възможно е ситуацията да е различна, но решението и да бъде по някакъв начин свързано със старото решение - ключът към което е въпросният човек.

Ще продължа хубавия пост на Донка. Едва ли Учителят ще си позволи да говори думи, които да не са почерпени от живия живот.

Та, личният опит е важен: винаги досега, когато усилено съм мислила за някого (ако скоро не сме общували, независимо дали е месец или 5 години), този човек или ми се обажда: под някаква форма получавам новини от него, или го срещам; това е просто неминуемо. То и самата дума мислене е някак недостатъчна, много често просто виждам как другият човек ме гледа, отнякъде изниква образа му ясно и отчетливо, сякаш иска да ми каже нещо. Лошото е, че невинаги разбирам какво ми казва :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понякога се случва,когато човек се чувства нещастен или неудовлетворен от нещо в живота си,да се връща несъзнателно към времето когато е бил щастлив и да мисли за хората,с които е бил щастлив.

Точно в това е проблема. Чувствам се много добре сега, а периода, свързан с този човек беше много болезнен. На практика не се разбрахме и останаха някои неизяснени неща.

Не искам да се връщам към това, но в случая аз се чувствам като обсебена и усещането ми е все едно този човек се е "вселил" в мен и се депресирам все повече.

Така се чувствах и преди.

Единственото, което исках да си обясня е, защо се върнах изведнъж толкова назад във времето.

Благодаря на всички за отговорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Назряло е време за изясняване - нямам предвид в пряк смисъл с определен човек, а най-вече вътрешно изясняване.

От своя личен опит - няколко пъти съм постигала временно "добре ми е" като просто съм изтласквала проблема, бягала съм от него, но той си е стоял вътре в мен. Естествено един ден циреят се пука отново и то по-болезнено от предишния...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Обикновенно това се случва, когато търпим някакъв вид загуба като например приключване на любовна връзка. В старанието си да заместим празното място, което остава след тази загуба ние се връщаме към старите си връзки, стари спомени и вече познатите неща защото така е по-лесно! Не те обиждам, нито съдя, нито нападам! Аз също съм го правила.

Това обаче не е нито любов, нито знак за взаймни чувства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време постоянно си мисля за един човек, когото не съм виждала от около 14 години. По незнайни за мен причини изведнъж се сетих за него и колкото и да искам да престана да мисля за това, не успявам. Да уточня, че това е първата ми любов.

Обикновенно това се случва, когато търпим някакъв вид загуба като например приключване на любовна връзка. В старанието си да заместим празното място, което остава след тази загуба ние се връщаме към старите си връзки, стари спомени и вече познатите неща защото така е по-лесно!

Деяна, в това със сигурност има логика, но съм сигурна, че в моя случай не е така.

За сравнение мога да кажа, че съм приключвала връзки, но никога не съм търсила такъв вид "заместител", а съм се стремила съвсем съзнателно да осмисля ситуацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може, може, може.

Ако искаш да те обичат, то може да намериш човек, който те обича.

Но трябва толкова много да промениш себе си.

Готова ли си за това?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може, може, може.

Ако искаш да те обичат, то може да намериш човек, който те обича.

Но трябва толкова много да промениш себе си.

Готова ли си за това?!

Отдавна към намерила такъв човек. Сега само искам да се отърва от тази мисъл, която ме е обзела.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тоест, по логиката на някои от по-горните разсъждения, аз не мога да мисля за Анжелина Жоли, без тя да мисли за мен...! Леле, не знаех, че тя ме обича! :) :) :)

Орлине,Много ме развесели!Страхотно чувство за хумор!

Донка каза:

При мен, например, така няколко пъти се повториха периоди, в които много упорито мислех за човек от миналото ми. Доста по-късно, преосмисляйки събитията и отношенията, стиганх до извода, че и в четирите случая пред мен е стояла една и съща задача от кармичен характер. Едва четвъртия път успях да я осъзная и взема адекватно решение за себе си и живота си. Изведнъж тогава чак ми проблеснаха думите на същия този човек за съжалението и самосъжалението, изречени съвсем случайно и без повод, но явно изпратени за мен. Тогава не ги "чух" - явно не съм била готова..

Кармична задачка-ситуация,повтаря се докато не я отработиш,може и се повтаря до безкрай,само участниците се сменят.Обикновено се питаме-защо така всеки път ми се случва.......А правилният въпрос е-защо се повтаря ,къде бъркам,какво трябва да променя в себе си???Когато започнах да търся в себе си,всичко си дойде на мястото.:3d_131:

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък често мислех за приятел, когото съвсем съзнателно и по неприятен за него начин изключих от живота си преди около половин година. Мисълта беше много натраплива, имах чувството, че нещо се е случило с него и трябва по човешки да го попитам просто как е. Когато усетих, че мога да му се обадя с лекота, без чувство на податливост и обвързване, му звъннах. Оказа се истина, имал някакво премеждие. Може да не се видим, въпреки че той поиска, но аз се почувствах спокойна, че е добре и че не ми се сърди, защото, погледнато реалистично, в стремежа си да се защитя, аз му отвърнах зло за добро.

Та, такава беше причината в моя случай да мисля за него - бил е в "приключение" и е имал нужда от малко човешко отношение от моя страна. Аз, докато се чудя, минал моментът...

Този човек наистина ми направи голямо добро и се постара да го запази в тайна.

Редактирано от kuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако в мислите ти ненадейно се появи човек когото познаваш,това не е случайно - може би този човек има нужда от теб или ти от него.

Ако обаче мислиш за непознат,едва ли този човек ще "улови" мисълта ти.Ако успееш да установиш контакт с този човек по телефона,чрез негов предмет и т.н. има вероятност той да усети твоята мисъл и ти неговата

(И моята мисъл беше обсебена от д-р Рос когато гледах "Спешно отделение" ,ама той не усети...:D)

Редактирано от granat1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×