[granat1]

късметче, на Nov 16 2009, 09:55, каза:

Гранат, не се чувствай виновна, че не можеш да простиш. Някога и това ще стане може би. Човек има двама родители, за да съчетае техните задачи в настоящия им живот по нов начин. Така човечеството върви напред. Това е много достъпно и добре дадено в книгите "Селестинското пророчество" и следващите от поредицата.
Твоята задача е да премислиш къде баща ти е сбъркал в своето житейско предназначение. А може би и ккъде майка ти е могла да намери допирнит точки с него. И да използваш това познание за свое добро и за своето развитие.
Благодари, че вече не си зависима от него.
Благодари, че имаш силна майка, която ти е помогнала да пораснеш.
Благодари, че друг е поел тежката съдба да извърши грешки и да бъде самотен сега, за да имаш урок. Ние не знаем, кои уроци са ни нужни. Някои са много болезнени, но тъкмо те се запомнят. За да не мислиш, че теоретизирам на твой гръб - от личен опит е.


....................................................


Най-голямото предателство е спрямо себе си. И най-често случващото се.
А най-голямат грешка след това - дане си простим. И да мислим, че сме ограничени от един неуспех - да не се осмелим отново.

Благодаря,късметче!Съпругът ми непрекъснато ме "натиска" да простя на баща ми,защото имал някаква си вила.Не искам нищо от него!Да го приема заради материалното,означава да предам собствената си ценностна система.

[късметче]

granat1, на Nov 16 2009, 10:09, каза:

Не искам нищо от него!Да го приема заради материалното,означава да предам собствената си ценностна система.

Да, така е.
Но не бързай да казваш, че не искаш нищо от него. Ако той реши да ти даде нещо, каквото и да е, приеми - това би било неговият начин да иска прошка.
Обвързането с вила в този момент не винаги е най-подходящото нещо. Вие сте в работоспособна и творчека възраст. Помисли с какво по-добро бихте могли да замените времето, прекарано на вила и къде по-добре бихте могли да вложите силите, които бихте вложили в стопанисването й. Баща ти така или иначе до края на живота си им аправото да се разпорежда с нея. Може да сте в перфектни взаимоотношения и пак да реши да я продаде. А може и да не го направи - тогава така или иначе половината ще си е твоя.
Бг манталитет да заробваме децата си с идеята за наследствени имоти, които ще ползват реално кой знае кога, е блокирал силите на много мои познати.

Така идеята да имаш някога нещо се превръща в предателство на възможността да си сега по-активен, по-продуктивен.

Твое е това, което ползваш. Но и ти си негов, защото го обгрижваш.

Мнението беше редактирано от късметче: 16 ноември 2009 - 10:31

[granat1]

Да,така е.Моят баща има нужда от обгрижване,защото осиновената му дъщеря го е изоставила.Това е основната причина да ме търси по-често,но под влиянието на алкохола и студеното ми отношение става злобен.(Навярно и осиновената дъщеря не го понася подобно отношение!Може при нея дори да е по-лошо.Има родители,които изнудват децата си за да постигнат целите си.Той е способен на това.) Ще оставя нещата на времето и на неговата съвест.

[Klaudia]

Всяко така наречено от нас хората предателство ,е всъщност един урок.От научаването на тоя урок зависи как ще продължим да се учим нататък.Дали ще повтаряме класа или ще минем напред.А как се научават уроците?Анализ,оценка,търсене на поуката,промяна в себе си,защото другия няма как да променим.Той си е на своята жизнена линия,а ние сме на нашата и тя е различна.Познава се дали урокът е научен ,когато стигнем до момента на приемане без осъждане,без обида,гняв и прочее други съпътствуващи предателството терзания.

[Христо6]

Актрисата Ернестина Шинова в предаването "Нека говорят", каза че ако детето и е застрашено, тя би предала. Смятате ли, че ако човек когото обичаме извърши нещо нередно, трябва да го предадем на правосъдието ? Кое ще е по - голям грях : да го предадем и да си получи заслуженото според човешките закони или да го прикрием ? Ако го предадем, ще предадем ли любовта си към него ? Ако не го предадем, това доказателство ли ще е за любовта ни към него ?

[Деяна]

Цитат

Смятате ли, че ако човек когото обичаме извърши нещо нередно, трябва да го предадем на правосъдието ?

Не бих го направила.Стоя от лявата страна или си хващам пътя!Това е....и като си хвана пътя пак няма да го предам!
И не смятам ,че това е доказателство за любов.Въпрос на избор.Стиска ли ти или не?
Или помагаш или не пречиш.Не може да се месиш в избора на другите.Какви ще са последиците за тях ... времето ще покаже!

Мнението беше редактирано от Деяна: 22 декември 2009 - 19:59

[Христо6]

Благодаря за отговора твой,
поднесен към въпроса мой.

[AriesWildChild]

Варки, на 07 февруари 2006 - 16:05, каза:

Здравейте,мили приятели!
Напоследък ми се случват доста странни неща и реших да направя една тема в която всеки да изкаже своята гледна точка по въпроса.
Какво мислите за предателството?
Има най-различни видове предателство от любим,от приятел и така нататак.Според вас кое е най-болезнено?
Вие били ли сте предавани от някой?
Според мен наистина много боли от него и особедно когато то бъде неочаквано,когато имаш доверие на някой а той злоупотребява с него.Мислите ли,че един истински приятел би Ви предал?
Въобще нека всеки да изкаже своето мнение!
Благодаря предварително

Мразя го повече от всичко. Гледам на предателите като на долни и безволеви същества. Ако някой разчита на теб и ти се е доверил, и ти съзнателно му обърнеш гръб - за мен такъв човек е мъртъв. Ама не просто мъртъв, аз бих се погрижила да го разбере и да му приседне.

[granat1]

Случвало ми се е да прощавам на човек който ме е предал и винаги съм съжалявала.Който те е предал веднъж,ще го направи пак.На предател не се прощава,но не се и отмъщава,защото той просто не заслужава никакво внимание.

[Станимир]

Ще си послужа с една аналогия (цитирам по памет):
Ако една порцеланова ваза бъде счупена, колкото и старателно да се опитваме да я възстановим, залепвайки парченцата, те вече е изгубила своята стойност.

Предателство е когато човек скъса окончателно връзката си с нещо. Докато въжето е цяло, колкото и тънко да е, нещата са възвратими. Прекъсне ли се обаче нишката... същата връзка никога не може да бъде възстановена. А в космоса всичко се движи. Ще използвам друга аналогия: ако сме пътници на един кораб и скочим във водата, без да сме свързани по някакъв начин с кораба, то последния ще отплува, а ние ще трябва да чакаме друг кораб за да достигнем до брега. Когато се прекъсват човешки връзки нещата не са чак толкова фатални, но когато се прекъсват духовни връзки, това е възможно най-ужасното нещо, което въобще може да се случи. Тези връзки са изградени на базата на духовно сродство, а нови подходящи условия да се създадат нови връзки могат да дойдат след невъобразимо дълъг период от време. Когато говорим за космическа еволюция, корабът от който сме скочили никога няма да се върне и ще трябва да чакаме друг кораб, който да ни приеме.

Разбира се когато говорим за предателство в обикновения живот, нещата нямат този мащаб, но принципът е същия. Нещата са болезнени защото предателство може да дойде само от много близки хора с които сме се чувствали като едно цяло. Отговорността обаче на кого и колко се доверяваме, и кой колко близо до себе си допускаме си е изцяло наша. ... А който си мисли, че може да възстанови цялостта на счупената ваза, ... ами ще получи едно подобие на вазата, но нищо повече.

Мнението беше редактирано от Станимир: 27 април 2010 - 11:48

[късметче]

Е, аз съм повече по практическите задачки - ето една:

Ако си поел дадени задължения в момент, когато никой не иска да го направи, а после се окаже, че нямаш нужните качества и подвеждаш хората, като стоиш на това място -
това предателство или е?
И как да се постъпи?

Мнението беше редактирано от късметче: 27 април 2010 - 12:28

[Кристиян]

Ако вземем примера с Христос и Юда, който го предава, то, предателството може да придобие съвсем друг смисъл...

В края на краищата предателството е нужно (и естествено- полезно) явление, особено в случай, че някой, който е стигнал до някакъв житейски кръстопът и се колебае в каква посока да продължи, т.е. какво решение да вземе...Е, предателството от страна на друг човек би му спестило всичките тези житейски терзания, така че посоката в която да тръгне (която всъщност, винаги се оказва правилната) е следствие на това полезно, лечебно, че дори и профилактично явление в човешките отношения, каквото е предателството. Ама никой не е благодарен за това, че друг човек му е дал тласък в посока, която иначе не би му стискало да избере и да закрачи без начално ускорение...

Героят и Предателят са като ези/тура. Невъзможно е да има от едните, пък от другите да няма...Предателството винаги има цена, затова неговата страна е тази, с изписаната стойност на монетата, докато героизмът е следствие на едни и същи житейски принципи и ценности в точно определено общество, което си е съвсем като страната на монетата с герба, на която често има и някакъв поучителен надпис, девиз или нещо такова...Принзипа на героя е прост- ако печели обществото, то това е и заплата за самия мен, а предателят си има друг принцип- обществото няма да пострада, нито да се промени с един герой по-малко, той губи, аз печеля- обществото нито губи, нито печели, следователно и принципите си остават същите...
Също така си остават и добре платените изключения на тези принципи, от които еднакво се възползват и героя и предателя...Мотивите и на двамата са егоистични, с тази разлика, че на героя не му изнася да си го признае директно, а на обществото най-често не му изнася да приеме, че точно едикой си се е сетил да се облажи от някаква ситуация, поради която го посочва с пръст за предател...
А в крайна сметка, предателите и героите са еднакво популярни в повечето случаи, които може да бъдат проследени в световната история...

Е, в края на краищата, предателството и геройството са явления, разкриващи в достатъчно голяма степен липсата на свободна воля и избор, което прави индивида зависим от обществото...

Ако се отнася до мен лично- готов съм да предам и принципите си, и всякакви хора- стига да се спазаря на добра цена. А добрата цена е тази, която позволява да напуснеш едно общество и да се впишеш в друго- но не с гръм и трясък, а тихо, кротко и незабележимо...След време всичко това може и да се повтори и потрети- всичко зависи от потребностите на егото. А всичко това се отнася и за проявата на героизъм, който е следствие на същите причини, както и за предателството...

[късметче]

С Кристиян сме писали едновременно, така че неговото мнение не е отговор на моето.

А видях и подзаглавието -
има по-болезнено нещо от предателството.
Напразната саможертва.

[късметче]

"17. Страданието има две лица: страдание за себе си и страдание
за хората.
18. Едното лице води до падение, а другото – до Възход."

Източник

Обаче човек трябва да обича и себе си колкото ближния, т.е. да страда за себе си , колкото за ближния. Това не е ли противоречие - излиза, че и страданието за себе си( което може да води до предателство), и страданието за ближния ( което може да води до саможертва) трябва да са уравновесени. Тогава и саможертвата е излизане извън хармонията.

Мнението беше редактирано от Иво: 27 април 2010 - 17:47

[Станимир]

късметче, на 27 април 2010 - 12:25, каза:

Е, аз съм повече по практическите задачки - ето една:

Ако си поел дадени задължения в момент, когато никой не иска да го направи, а после се окаже, че нямаш нужните качества и подвеждаш хората, като стоиш на това място -
това предателство или е?
И как да се постъпи?

Според мен, зависи. Аз примерно мога да се наема със задължения, които не са по-силите ми, ако няма друг подходящ човек да ги поеме, но предварително ще държа това да е ясно (че задълженията не са по силите ми) на всички които разчитат на мене. Не бих влязъл в позицията да давам празни и фалшиви обещания.

[ris_78]

може и да си прва в разсъжението си

[Станимир]

Кристиян, на 27 април 2010 - 12:26, каза:

Ако вземем примера с Христос и Юда, който го предава, то, предателството може да придобие съвсем друг смисъл...

В края на краищата предателството е нужно (и естествено- полезно) явление, особено в случай, че някой, който е стигнал до някакъв житейски кръстопът и се колебае в каква посока да продължи, т.е. какво решение да вземе...Е, предателството от страна на друг човек би му спестило всичките тези житейски терзания, така че посоката в която да тръгне (която всъщност, винаги се оказва правилната) е следствие на това полезно, лечебно, че дори и профилактично явление в човешките отношения, каквото е предателството. Ама никой не е благодарен за това, че друг човек му е дал тласък в посока, която иначе не би му стискало да избере и да закрачи без начално ускорение...

Предателството всъщност идва, когато човек вече е взел решение по коя посока ще поеме. И даже когато вече е положил сериозни усилия в предвижването си по въпросната посока.

Всяко действие си има своето противодействие. Това важи не само за физическия свят, но навсякъде. Когато човек полага сериозни усилия за нещо и е постигнал определени успехи, предателството към него се явява като противодействие. Това противодействие разбира се следва да бъде преодоляно, за да може целта към която човек се стреми да бъде утвърдена. Без съпротивление нищо не може да се утвърди. Ще дам пример: аз мога да съм много спокоен и уравновесен докато съм материално задоволен и сред положително настроени към мене хора, но ако попадна в стресова ситуация от спокойствието ми няма да остане нищо. Значи спокойствието ми и равновесието ми не са истински. Те трябва да бъдат утвърдени при тежки условия за да мога да твърдя, че ги притежавам. Ако говорим за героизъм, то предателството винаги се явява като тест, като изпитание. Но ако в крайна сметка героят въпреки предателството успее да утвърди идеята, която следва, то заслугата за това няма да е в предателя. Космическият закон ще прояви отрицателния полюс със същата интензивност с която героят се опитва да прояви положителния. А хора, които да изпълнят ролята на предателя винаги ще се намерят. Те не са специално подбрани, а предателството в крайна сметка си е техен личен избор, които ще им донесе съответните тежки последствия. Космическият закон никого не принуждава да влезе в ролята на предател. Просто има хора, които са склонни към такива действия в невежеството (или в още по-лошия вариант, в съзнателното си желание да навредят). По същия начин никой не кара пияницата да се напива всеки ден, но той сам е развил в себе си склонност към това и щом види или помисли за алкохол желанието му се събужда.

Кристиян, на 27 април 2010 - 12:26, каза:

Героят и Предателят са като ези/тура. Невъзможно е да има от едните, пък от другите да няма...Предателството винаги има цена, затова неговата страна е тази, с изписаната стойност на монетата, докато героизмът е следствие на едни и същи житейски принципи и ценности в точно определено общество, което си е съвсем като страната на монетата с герба, на която често има и някакъв поучителен надпис, девиз или нещо такова...Принзипа на героя е прост- ако печели обществото, то това е и заплата за самия мен, а предателят си има друг принцип- обществото няма да пострада, нито да се промени с един герой по-малко, той губи, аз печеля- обществото нито губи, нито печели, следователно и принципите си остават същите...
Също така си остават и добре платените изключения на тези принципи, от които еднакво се възползват и героя и предателя...Мотивите и на двамата са егоистични, с тази разлика, че на героя не му изнася да си го признае директно, а на обществото най-често не му изнася да приеме, че точно едикой си се е сетил да се облажи от някаква ситуация, поради която го посочва с пръст за предател...
А в крайна сметка, предателите и героите са еднакво популярни в повечето случаи, които може да бъдат проследени в световната история...

Е, в края на краищата, предателството и геройството са явления, разкриващи в достатъчно голяма степен липсата на свободна воля и избор, което прави индивида зависим от обществото...

Ако се отнася до мен лично- готов съм да предам и принципите си, и всякакви хора- стига да се спазаря на добра цена. А добрата цена е тази, която позволява да напуснеш едно общество и да се впишеш в друго- но не с гръм и трясък, а тихо, кротко и незабележимо...След време всичко това може и да се повтори и потрети- всичко зависи от потребностите на егото. А всичко това се отнася и за проявата на героизъм, който е следствие на същите причини, както и за предателството...

Написаното по-горе ще опиша само с една дума: ужас!!! Няма почти нищо вярно, но твое право си е разбира се да споделяш каквото мнение желаеш.

[ris_78]

За мен мнението на Станимир е правилно, и ако мага да се върна на темата как да се отнасяме към човека извършил предателството.До колко можем да се доверим на човек който ни е предал?Как да се държим към него?Според мен ,ако трябва да съм справедлива бих изчакала да докаже,че на него може да му се има доверие.Но като се прекъснат или охладят взаимоотношенията не ми е ясно как ще стане това.А и обсоятелствата биха ме отдаличили от този човек.