Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Преслава Петрова

Участници
  • Общо Съдържание

    95
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

10 Следващи

За Преслава Петрова

  • Рожден Ден 07/19/1985

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

10037 посещения на профила
  1. Преслава Петрова

    Към учителите, играещи Паневритмия

    Здравейте, Предавам молба-съобщение от Даниела Анчева, която навярно някои от вас (а може би доста от вас) познават лично. Тя в момента набира желаещи да участват в провеждането на проучване, което касае връзката учители-Паневритмия. На практика нищо специално не се изисква от нас, освен да откликнем на призива и да отгворим на няколко въпроса. Предавам краткото съобщение, зад което разбира се стои много повече, но нека не губя времето ви в излишни приказки: "Търсят се учители, които искат и могат да играят два пъти седмично Паневиртмия в периода от април до юни и могат да попълнят няколко въпросника за провеждащо се изследване. Пишете ми на daniancheva@abv.bg. Благодаря Ви!" Необходим е известен брой хора, отговарящи на критерия "учител", които да вземат участие в анкетата, за да може проучването действително да засече реални закономерности и тенденции. Благодаря ви и аз, че отделихте време да прочетете това съобщение. Вярвам, че ако е писано, ще бъдем точно толкова, колкото е необходимо! До нови срещи! Преслава Петрова
  2. Преслава Петрова

    Какво бихте променили в света

    mvm, не знам какво те кара да реагираш, както си реагирала, но всъщност аз дори не съм прочела какво ти си писала и как се е развивал разговорът до момента, в който се включих - просто в случая съм съгласна с едно твърдение, изказано от Божидар, единствено него видях и него коментирах. И точно, както ти казваш, всичко, което съм написала, няма абсолютно нищо общо с теб - нито като намерение, нито като резултат.
  3. Преслава Петрова

    Какво бихте променили в света

    Съгласна съм с Божидар. Игнорирането е една от най-висшите форми на агресия, или по-общо казано на отрицателно отношение, и има дори веществени доказателства за това в самата природа: показано е в оня документален филм за водата (с един ориз, който беше игнориран, той изглеждаше по-ужасно дори от кълновете, които бяха обиждани, като част от експеримента) и в книгата на Емото (водата, която упорито беше игнорирана, на снимката е напълно неорганизирана, без каквато и да е структура). Със сигурност има стотици други примери. Все пак, сигурно е добре да правим разграничение между неестествени (неживи) и естествени (живи) неща - да игнорираш някакви вредни прояви и явления има смисъл, но да игнорираш живо същество явно е все едно да му откажеш правото на енергия за живот.
  4. Диана, здравей - говоря за една специфична суета, която понякога съпровожда "четенето" на книги, за онази, изразена най-добре от Пушкин в "Евгений Онегин"...Е, малко сме далече от онова време, но съм срещала понякога и днес подобни "високоинтелектуални" надпревари кой какво прочел и колко книги купил...А във връзка с хваленето - струва ми се, че какъвто и да е поводът, книги или нещо друго, самохвалството само по себе си е израз на суета и чрез него най-директно се проявява егото, но не его в смисъла на Висшия Аз, а на онова примитивно ниво на самосъзнание, от което, предполагам, повечето тук се опитваме да се освободим. Затова, не смятам, че е необходимо да се хвалим с каквото и да било, най-малко с невежеството си.
  5. Информацията вече тече по-бързо, отколкото може да се предаде с книги...Друг е въпросът, че по начина, по който тече - в интернет или по други медийни канали, не може да се обработи и осмисли и преминава през човека без той да се ползва кой знае колко от нея....или да мисли и разсъждава върху нея, да не говорим за информацията, чиято цел е единствено замърсяване на съзнанието или за тази, която е непълна, изопачена, неточна, именно от бързане просто да се пусне "там нещо" да циркулира из умовете на хората, пък какво е, дали е проверено - утре вече няма да има значение.... Също така, струва ми се, ерата на романите така или иначе окончателно е заместена от филмите - не че не се пишат и сега романи и не се четат, но значението им е напълно различно, че и качеството на повечето... А друг тип книги - различни от романите и художествена литература, не знаем всъщност със сигурност дали и "едно време" са четели толкова много, най-малкото дали е било масово. Като си помисля, че още древните римляни са окайвали западналата си култура...повече от 500 години преди действително да загине, не е ли синдром не само на нашето време, ами въобще на човечеството да окайва себе си и прогресивното си "западане" и да изживява през вековете само тук-там кратки мигове на подем, възраждане и надежда...Сега оплакваме плиткостта на нашето време, краткотрайността и преходността на стремежите му - липсата на дълбочина... Миналия и по-миналия век пък не са ли оплаквали точно обратното - дълбокото потъване в неразрешимите екзистенциални проблеми....Мисълта ми е, че даже и това дали четем или не четем си остава една вълничка в морето...И все пак, аз също виждам в училище, че по някакъв начин нечетенето на книги е довело до отклонения (поне в моите очи понякога така застрашително изглежда): непоследователност в мисленето, една разпиляност и фрагментираност на мисълта, почти липса на логика или някакви огромни празноти в нея, почти пълно отсъствие на асоциативна мисъл и способност за правене на аналогии, тълкуване на смисъл, извеждане на принципи, правене на заключения....на моменти чак ме отчайват някои от учениците...но, е масово явление сред доста от тях - гордостта от нечетенето на книги. Но в същото време, другото - гордостта и декларирането, че четеш книги.. това е другият край на същото байганьовско махало - все едно да се хвалим, че ядем... - това също е абсурдно. Все пак да четеш или да не четеш е лична потребност, потребностите не могат да бъдат източник на гордост...те могат просто да бъдат удовлетворени и с това се приключва според мен целият въпрос. "Защо хората по-рядко четат книги?" - нямат вече тази потребност, дълбоката причина, поради която са го правили преди, ако са го правили въобще, сега се "обслужва" , "удовлетворява" чрез други конкретни нужди, форми и средства...Дали четенето на книги "едно време" е породено от "чиста" вътрешна любознателност или още тогава се е прокрадвала у доста умове и друга нотка? Тази на суетата - че ако не четеш, няма с какво да блеснеш...Защото ако е така, това още по-добре обяснява днешното положение - ако дълбоката цел е да блестиш пред другите, сега няма нужда да "си губиш времето" да четеш, ами просто си купи скъп телефон, таблет и т.н. - според мен именно тази "логика" е характерна поне за подрастващите, и я наблюдавам всеки ден у повечето у тях, разбира се не у всички (слава Богу). Но това не ги прави по-различни от предното поколение - просто все същата суета намира своя път и в тези "модерни" времена. Не може предното поколение да е било "чак толкова" любознателно и да роди "чак толкова" нелюбознателни потомци.
  6. И аз съм на мнение, като Cveta5, че обстоятелствата като цяло имат значение - говорят нещо на самия човек, и са някакъв чисто обективен израз на живота, може би не само на вътрешния живот, но до голяма степен на него, и за да може въобще да прави човек корекции и да върви в някаква избрана посока, трябва да гледа именно тях и да си вади изводи накъде реално върви в даден момент. И аз мисля, че обстоятелствата са продукт - сегашен или минал, няма значение, както казва Cveta5. Макар че така пък казано, много е мъчително, когато си помислим за хора в наистина тежки обстоятелства - звучи едва ли не като присъда...Все трябва да има надежда, че всяко лошо обстоятелство може да се обърне в крайна сметка на нещо добро. Имаше една сентенция: Винаги краят е добър. Ако сега не е добре, значи това не е краят... Иначе, ако се погледне от друга страна, от гледна точка на вечността, доста обстоятелства действително са преходни и маловажни, стига да не ни спъват по пътя ни.
  7. Преслава Петрова

    Духовният живот като героизъм

    Здравей Преслава, примера от приказките е хубав когато сме деца и все още не осъзнаваме вселената в нейната цялост. В приказките в повечето случай няма Бог и героите разчитат сами на себе си и на собствените си сили. Всичко зависи само от тях и от някоя магия. Освен това героите често се борят за златна ябълка, половин или цяло царство или за сърцето на принцесата която носи зестра. Разбира се има и изключения но като цяло приказките отразяват материалния начин на мислене. Учителя говори за духовния свят, за трите закона на вселената: Любовта, Мъдростта и Истината.Докато в материалния свят се учим по едни и същи учебници с обща програма, то в духовния свят всеки е частен ученик - има самостоятелна учебна програма в зависимост от това кои са силните и слабите му страни. За това в духовния свят е недопустимо да се търсят герои и героизъм защото учебния процес е различен за всеки, а има духовни закони които са валидни за всеки. Самия факт че допускаме съществуването на герои означава че вече сме разделили хората на герои и обикновени "негерои" което нарушава закона за Свободата. Христос идва да ни научи на това че за Бог всички сме еднакво важни и са ни дадени еднакви шансове да се развиваме. Христос не е герой а учител, Петър Дънов също е определян като учител. Мислих как да отговоря на Криси 33, която / който очевидно смята, че не съм разбрала духовния характер на Словото на Учителя и съм го сбъркала с някоя материалистична идеология / доктрина, и стигнах до извода, че след като има (поне в случая) такива ниски очаквания за събеседника си, всъщност няма какво да отговоря. Така че, така е, всичко е така, Криси 33, прав(а) си за всичко, което мислиш в ума си. Съгласяването в такива случаи е единственият разумен изход. Съгласявам се, че влагаме различни значения в смисъла на думата "герой". Призивът ми е просто, да не се ловим за буквата, а да търсим духа на нещата...макар че действително и това явно не би довело до по-добро разбиране между хората там, където самия "дух на нещата" се разбира по различен начин, както сега например, затова аз лично се съгласявам именно с това различие. Но за да завърша моето участие в темата, сметнах за необходимо да доразвия това, което се опитах да кажа с по-малко думи по-рано: Има една стара книга "Героят в теб", от Каръл Пирсън, която макар и с някои излишни локуми, струва ми се добре описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание. Струва ми се, че именно в това седят неразбирателствата, ако смея да твърдя, че има такива, в тази тема...всеки явно влага различна идея в думата "герой" и я свързва с различен архетип. Въпреки всичко, не можем да кажем, че "героят" като една висша идея в съзнанието на човек няма обединителни, характерни черти като честност, почтеност, чистота, разумност, и т.н. - една редица от добродетели, висши качества, високи идеали, таланти и способности...Как, по какъв начин ги комбинира, прилага и проявява конкретният човек, е нещо действително уникално - само че самата същина, духът е един и същ. Затова е казано, всяка душа да прояви Божия Дух, и колкото и да има свобода, излезеш ли от рамките на тия висши принципи, ти не си герой, а още се учиш да бъдеш такъв...Затова смятам, че целта на всяко учение спуснато от висшите светове - целта на Христос, на Учителя и всички велики посветени, идвали на Земята, е да внесат, събудят и възпитат в нас именно тези базови "предпоставки" така да се каже - тези висши принципи, които проявявайки се в конкретни действия, мисли, чувства и т.н да станат уникални изрази на Божествения Дух...Затова, аз не мога да разгранича идеята за героя от идеята за съвършенството, чието олицетворение са точно Висшите велики духовни същества като Христос и Учителя, и дали се правило разграничение между хората - разбира се, че се прави, и сега се прави - едните са станали съвършени, геройски са преминали всички препятствия и са взели всички изпити по пътя и ги наричаме ангели, другите сме още тук, учим се да станем такива...герои в смисъла на Божествената "пиеса". И разбира се, че има нива на геройство, както има нива на съвършенство - дори онази жена, от притчата на Христос, която "просто" е дала всичките си пари в храма, е показана като герой в сравнение с останалите в тази ситуация - т.е. показана е чрез нея една геройска черта...и разбира се, че докато сме тук, всеки в различна степен успява да проявява героизъм, и че има някои, които са усвоили и проявили повече "геройски" черти от други и затова са издигнати като пример за човечеството, дори и ако не са били достигнали все още пълно съвършенство...Например, за Левски, четох някъде, че Учителя се произнася: "ето един човек, който отлично е изпълнил своята мисия" - следователно моят извод е, геройска е тази постъпка, което е в изпълнение на Божията Воля и само един Бог знае и може да отсъди действително кой е герой и кой все още не е на тая земя. Ако разчитаме на човешката ни преценка - опитът показва, че често хората линчуват героите на човечеството и не ги разбират...като че ли няма почти нито един от тях, който да не е бил убит или най-малкото предаден...
  8. Преслава Петрова

    Духовният живот като героизъм

    Добре, Диана. Възможно е да не съм в синхрон с първоначалната идея на темата. Просто споделих моето мнение. Под герой разбирам модел на поведение, пример - героите в приказките винаги служат за пример за благородното, мъдрото, дойстойното...и т.н. Затова смятам, че всичко, което е описал Учителя е все за героя, който всеки един от нас рано или късно трябва да стане.
  9. Преслава Петрова

    Духовният живот като героизъм

    Не съм съгласна, че темата за геройството е слабо застъпена в Словото на Учителя, точно напротив - мисля, че постоянно за това говори, според мен Учителя постоянно рисува качествата и характеристиките на героя - новия човек.
  10. При първа възможност ще го преведа, но засега сметнах, че не вреди да го пусна и така с идеята, че ако има интерес по темата, да се съберат и други желаещи, с които заедно да свършим работата.
  11. Знаем, предимно от Учителя, за дълбокото значение на думата "добродетел" и колко е важна тя, а също и че на пркатика в този свят тя има много разновидности. Аз обаче, а навярно и други - не мисля, че мога да назова точно и ясно повече от 5-6 вида прояви на добродетелта - след тая приблизителна бройка, общо взето в ума ми почва едно размиване и преплитане на понятията и идеите зад тях, макар и да ми е ясно, че нюансите и посоките на добродетелта са много повече от 5-6... Затова наскоро потърсих из интернет списък с добродетели - естествено намерих не един, а няколко основни списъка, а освен тях дори цели разбработени уроци и учебни материали върху добродетелите за различни възрастови групи (дори и такива, които да бъдат изнасяни в училище - забележете...само че не на български). Реших да сложа тук един от списъците (за съжаление е на английски и нямам възможност сега да го преведа целия - може и това да стане, ако представлява интерес за някого), защото мисля, че човек може да следи и практикува нещо само ако има изградено, поне първично, понятие в ума си за него. Затова е и важно нещата да се назовават (точно), за да може в човешкия ум да се създаде връзка между дадено нещо и идеята за него. Само като има в речта ни понятие за нещо, ние всъщност можем да го забележим, осмислим и изучим. Това е доказано отдавна и научно, макар и да има също много хора, които оборват полезността на думите, смятайки ги за "капани". Малко задълбах, но...не е случайно, че първото нещо, което се възлага на Адам от Бога, е да даде имена на всички неща... Затова, колкото и да е обширен и дълбок въпросът с добродетелите, такива списъци според мен са полезни, защото първо - са структурирано знание - труд на много размишления и духовни търсения, второ - назовават поне с някаква точност посоките, в които човешкия характер е добре да се развива и чертите на характера, върху които е добре човек да работи. И накрая, освен всичко това, мисля, че има прояви, които човек не е разглеждал като добродетели, докато не прочете нещо или животът му не му обърне внимание, да почне да мисли върху тях в друга светлина - например, не мога вече да се сетя с точност какво съм мислила за "смирението", но не мисля, че изхождайки от чисто светския си манталитет имах идея за него като за "висша добродетел", преди животът да ме доведе до заветния момент - беседите и лекциите на Учителя... И така, без повече доводи, ето един списък с добродетели: Virtues Definitions (ако всичко е наред с линка, би трябвало да се отвори автоматично прозорец за смъкване на PDF файл). Източник: http://www.virtuesproject.com
  12. На всички братя и сестри, горещо препоръчвам да прочетат поне една от книгите на д-р Стефан Гайд (американски проферсор - българин) от поредицата "Тракийското писмо - Декодирано" и най-вече тази, която дойде лично до мен (сега мисля да си набавя сама и останалите) - "Тракийското писмо - Декодирано II: Кивотът на Орфеевия Завет - Открит" С тази книга много липсващи звена стават така ясни, че според мен направо може да се ползва като допълнително "помагало" за разбиране на основополагащи Идеи в Словто на Учителя - особено от такива като мен, които не са прочели още и 1/3 от Словото и не са се запознали с всички по-дълбоки тълкувания на Учителя на символи, знаци, или пък излагане на факти от отдавна забравената история на човечеството. Връзката между "Орфизмът", "Езотерично християнство" и Учението на Учителя, в които са залегнали изначалните Истини, дадени на човечеството, тук е просто ясна като бял ден - и с тази книга (а сигурно и с цялата поредица) ако не друго, поне едно нещо от Учението на Учителя започваш най-после истински да усещаш - когато за някои неща понякога Учителя ни казва, че сега той дефакто не излага нови неща, а отново ни донася знания и мъдрост, които Той и Духа са ни носили нееднократно и преди...Млъквам, защото ще разваля работата с човешките си бращолевения, но вярвам, че Учителя и Всемирното Бяло Братство имат пръст в откриването на тези "артефакти" точно сега, а не в друго време...Най-после има условия да се разбере, и осмисли цялостно (дори чрез методите на съвременната наука) тази първа истинна картина на света... Интересното е, че ако не беше Учителя - никога нямаше да разбера, а навярно и да повярвам на това, което като че ли "самостоятелно" е открил д-р Гайд - а сега, то просто все едно следва Учението...при това, без явно това да е целта...все едно "пасва" от само себе си, органически и идеално на целия пъзел...Така или иначе за мен ефектът беше усещането, че най-после Истина, а не натаманени, скалъпени лъжи, най-после почва да излиза наяве за историята на нашите земи....за която постоянно, от Учителя и не само от него, се говори колко е важна за сегашната ера на човечеството и колко е свещена.
  13. Преслава Петрова

    Интересни ТВ предавания

    Здравейте, днес се натъкнах на един кратък репортаж за едно момиче. Поне от казаното в него, в мен възникна въпросът дали Учителя не говори именно за тези "деца на бъдещето" - дошли не само с желанието, а и с вътрешната сила да проявяват Доброто? Споделям го, защото поне според мен има нещо ценно в него. http://novanews.bg/n...нли-до-харвард/
  14. И аз се записвам и съм благодаря на вас, които сте се заели да въведете пълни лаици (като мен) в нещо толкова важно за живота
  15. "Лечебният код" на д-р Лойд и д-р Джонсън
×