krem4i

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Една вечер преди година, когато всички у нас бяха заспали, аз на спокойствие се ровех из интернет. Тогава за първи път попаднах на материал, от който научих за богинята Бастет. Беше ми много интересно. Както си четях изведнъж ме обзе някакъв безпричинен страх и ужас. Направо се смразих. За мен беше необяснимо защо се чувствах така. Успокоих се бавно, казвайки си на ум молитви.

Не живея в София. Налага ми се 1-2 пъти в в годината да ходя до там.  Винаги се учудвам как може да има толкова много хора, които гледат сърдито. Живея в сравнително голям областен град. Вече се познавам с доста хора. Дори да не им знам имената, визуално се познаваме. Усмихваме се и се поздарвяваме при среща. Усмихвам се и при недоброжелателно отношение от отсрещната страна - например при среща с някоя адмистрация (там по правило всички са строги и сърдити, че ги безпокоим с присъствието си). Аз лично винаги се стремя да съм усмихната и доброжелателна. Смятам, че настроението е "заразно" и се сремя да "заразявам" с хубаво настроение. 

Искам да ви споделя сладната история за дядо Влайчо. Скоро ми я разказа моя свекър, който сега е на 80 години.

По време на втората световна война бащата на свекъра ми бил мобилизиран и бил на фронта. По едно време дошла вест в селото, че е убит. Майката на свекъра ми сложила черна забрадка и заоплаквала съдбата си на вдовица. След време дошла друга вест, че човекът е жив и е в концлагер в Германия. Жена му се объркала, не знаела какво да си мисли. Решила да пита дядо Влайчо каква е истината. Взела влака от Свищов и отишла в Нова Загора. Дядо Влайчо й казал, че мъжът й е жив и ще си дойде. Дори посочил точната дата. Така се и случило - на уречената дата човекът се прибрал в родното си село.

Искам да ви споделя сладната история за дядо Влайчо. Скоро ми я разказа моя свекър, който сега е на 80 години.

По време на втората световна война бащата на свекъра ми бил мобилизиран и бил на фронта. По едно време дошла вест в селото, че е убит. Майката на свекъра ми сложила черна забрадка и заоплаквала съдбата си на вдовица. След време дошла друга вест, че човекът е жив и е в концлагер в Германия. Жена му се объркала, не знаела какво да си мисли. Решила да пита дядо Влайчо каква е истината. Взела влака от Свищов и отишла в Нова Загора. Дядо Влайчо й казал, че мъжът й е жив и ще си дойде. Дори посочил точната дата. Така се и случило - на уречената дата човекът се прибрал в родното си село.

Благодаря, Диана, за подкрепата!
Според мен само някой катаклизъм, който би разтърсил човечеството ще може да го извади от т.нар. система. Или пък дано наистина всички се осъзнаят сами.
За съжаление нещата така са "нагласени", че в системата се попада още от детската градина. И когато човек се усети, вече е част от нея.
На мен сегашните ни градове ми приличат като някакви птицеферми например - живеем в бетонни кутийки, чакаме да ни доставят изкуствена храна в супера и т.н. Обаче телевизионните реклами и медиите много, много се старят да направят така, че това да се харесва на хората и те към това да се сремят. Така да се каже "възпитават" хората за "правилното" поведение.
Искрено се надявам, все повече хора да се осъзнаят навреме и селата пак да се оживят. И да се отворят училищата в тях.

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Във кой град е отворило врати първото в България валдорфско училище "Николай Райнов"?

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

Може би част от отговора е - супермаркети пълни с кренвиши, салами, "кисело мляко" и т.н. храни с неустановено съдържание; работа на столове и бюра; изкуственото създаденото забързано ежедненвие което ни кара да се придвижваме с автомобили; телевизорите с диваните пред тях ...

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Благодаря, Диана, за подкрепата!
Според мен само някой катаклизъм, който би разтърсил човечеството ще може да го извади от т.нар. система. Или пък дано наистина всички се осъзнаят сами.
За съжаление нещата така са "нагласени", че в системата се попада още от детската градина. И когато човек се усети, вече е част от нея.
На мен сегашните ни градове ми приличат като някакви птицеферми например - живеем в бетонни кутийки, чакаме да ни доставят изкуствена храна в супера и т.н. Обаче телевизионните реклами и медиите много, много се старят да направят така, че това да се харесва на хората и те към това да се сремят. Така да се каже "възпитават" хората за "правилното" поведение.
Искрено се надявам, все повече хора да се осъзнаят навреме и селата пак да се оживят. И да се отворят училищата в тях.

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Благодаря, Диана, за подкрепата!
Според мен само някой катаклизъм, който би разтърсил човечеството ще може да го извади от т.нар. система. Или пък дано наистина всички се осъзнаят сами.
За съжаление нещата така са "нагласени", че в системата се попада още от детската градина. И когато човек се усети, вече е част от нея.
На мен сегашните ни градове ми приличат като някакви птицеферми например - живеем в бетонни кутийки, чакаме да ни доставят изкуствена храна в супера и т.н. Обаче телевизионните реклами и медиите много, много се старят да направят така, че това да се харесва на хората и те към това да се сремят. Така да се каже "възпитават" хората за "правилното" поведение.
Искрено се надявам, все повече хора да се осъзнаят навреме и селата пак да се оживят. И да се отворят училищата в тях.

"Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режимът се започва при нова Луна и трае пак 10 дена. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък."
“Хранене, пост и житен режим”, София 2000г.
автор: Светозар Няголов
ИК Виделина
ISBN 954-8925-06-X

Искам да попитам съфорумците - някой има ли опитност при Житен режим при нова Луна? С какво този режим се различава от режима при разсип на Луната? Моля, сподеделете.

Съгласна съм с Диана за това, че сме удавени с информаця. И то най-вече негативна. За добро утро в 7 часа сутринта любезно ни информират колко човека са загинали през нощта. И утрото става едно "добро" ... Добре, че телевизорът може и да не се включва.
Аз пък се изнервям от почти ежедневните си контакти с различни държавни институции. Все повече оставам с впечатлението, че тези институции съществуват сами за себе си, а не в помощ на гражданите, живеещи в държавата.

Съгласна съм с Диана за това, че сме удавени с информаця. И то най-вече негативна. За добро утро в 7 часа сутринта любезно ни информират колко човека са загинали през нощта. И утрото става едно "добро" ... Добре, че телевизорът може и да не се включва.
Аз пък се изнервям от почти ежедневните си контакти с различни държавни институции. Все повече оставам с впечатлението, че тези институции съществуват сами за себе си, а не в помощ на гражданите, живеещи в държавата.

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Ех, колко е приятно да се общува с истински кавалери ...

А ето една "прясна" случка. В училището на сина на наши приятели, който е 2-ри клас, правили учение как се реагира при опасност от пожар. Госпожата подредила децата от класа и им казала, че първо излизат момичетата, а след тях момчетата. Момчето на нашите приятели беше много възмутено от това и смяташе, че госпожата искала всички момчета да умрат. Що приказки му изприказвахме, че момчетата са по-силни и по-издръжливи, а момичетата са по-нежни и по-крехки ...