Jump to content
Порталът към съзнателен живот

stelyana

Участници
  • Общо Съдържание

    75
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Нормално ли е? (Вегетативна дистония)   
    Ето, казваме ти: изкачи Еверест! Вътрешния си Еверест! Искаш светът да е по-добро място: помогни за това!

    Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
    при омразата нека давам любов;
    при обидата - прошка;
    при съмнението - вяра;
    при отчаянието - надежда;
    при мрака - светлина;
    при тъгата - радост.
    О, Божествени Учителю, благослови ме
    не да търся утешение, а да утешавам;
    не да бъда разбиран, а да разбирам;
    не да бъда обичан, а да обичам;
    защото давайки получаваме,
    защото като прощаваме, биваме опростени,
    и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.


    Франциск Асизки

    Докато виждаш симптомите си като неприятен продукт на нещо извън теб и ги отричаш и мразиш, вместо да осъзнаеш аларма за какво са и накъде те тласкат, доста е вероятно те да продължат да "звънят"! Промяната е по-лесна и по-приятна, отколкото си мислиш! Терапевтът ти вероятно те води към нея!

    Бъди щастлив!
  2. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Нормално ли е? (Вегетативна дистония)   
    И двамата си приличате по идеализма си, който обаче е само друго име на перфекционизма. По защитно високите стандарти към себе си, към хората, света. Приличате си и по най-базисните си и дълбоки страхове - от нараняване, отхвърляне, злоупотреба, провал като цяло и в очите на "важните" хорица наоколо, от неразбиране, лишение от топлота, обич и свързаност. Валин е може би малко по-зависима от мнението на хората и малко по-мазохистично гълтаща, докато Стеъритърнити малко по-ригиден. Но, като цяло психичните ви движения си приличат. Идеализмът - тази маска на перфекционизма, в ядрото си е сремеж към свръхконтрол. Защитен свръхконтрол (защита от споменатите базисни страхове/комплекси/когнитивни схеми), едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат каквито си мисля, че ТРЯБВА да бъдат. Но те са каквито са! А и светът, пречупен през базисните страхове, бива виждан по-черен, отколкото е! Не че е много беличък, но не е и толкова мрачен и неприятен. Шарен е! Със свободната си воля избираме какво да видим в него. Ако обаче тя е потулена и изкривена от психични процеси, наситени с негативизъм, виждаме само отрицателното, филтрираме само болката. Това в естествена работа на подсъзнанието ни - така манипулирайки ни, то смята, че ни защитава... Така, мислейки се за много умни и съзнателни, всъщност сме манипулирани като кукла на конци от един твърде древен и неадаптивен както за съвремието, така и за Човечността като цяло автоматичен механизъм на ума си. Разбира се, залагането на комплекси често идва от детството - но психиката може да се види ясно и директно, тук и сега. И преди всичко, важно е да се знае, че ние сме творци ба съдбата си. Тя се гради от характера ни, а той е подвластен на осъзнаването и намерението на свободната ни воля! Характерът на свой ред се процесира в невралните връзки на мозъка, които са пластични и променливи - до края на живота ни си остават пластични. Затова и докрая можем да се учим, променяме, растем, развиваме. И както се казва в българската поговорка, "Всичко е за добро" или "Всяко зло за добро!" Днес сме едни, утре други... На всеки седем години клетките ни се обновяват напълно - това си е като едно динамично и плавно прераждане в самия живот. Доскоро се смяташе, че гените ръководят доминиращо поведението и мисленето ни. Оказа се, че едва няколко % от гените са активно ангажирани в процесирането на биологична информация, а останалите са свободни - свободни са и се насочват и задействат именно от свободната ни воля. Дори и тези няколко % не са някаква детерминираност, а просто предиспозиции, които също се управляват от свободната ни воля! Ако я имаме, развиваме и можем да летим на крилете и! Тя обаче не е налагане или инат, не! Свободната ни воля е върхът на Човешкото в нас и е неразривно слята с Любовта и Светлината на онази тиха интуитивна Мъдрост на сърдечния ни разум, която е самата същина на съзнателността ни!

    Как да променим песимизма, който практически винаги съпътства защитния перфекционизъм?

    1) Разширяване на осъзнаването за психичните факти и процеси в нас - това разширяване тече постоянно.
    2) Осъзнаване на грешките в процесирането на информацията и изправянето им - "Чувстваш това, което мислиш!"
    3) Задълбочаване на изправянето на мисленето до осъзнаване задействането на базисните програми (комплекси) и работа директно с тях.
    4) Пренасяне на променящата се психика в ежедневните взаимоотношения: "Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!". Поведенчески експерименти...
    5) Постепенно осъзнаване източника на Човечността, на Извора на Живота извътре - молитва, релаксация, медитация, съзерцание.
    6) Състояние на съзнанието на постоянна медитация, постоянна молитва - не с думи, а като цялостна настройка на обич, оптимизъм и свързаност с ... тъканта на Вселената, на Живота (някои ползват удобното съкращение на думичката Бог...) ...
  3. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in Нормално ли е? (Вегетативна дистония)   
    -Ето аз съм на 29г., неомъжена, еманципирана, кариеристка..... и никога на никой не съм казвала думите "Обичам те". Мен никой не ме научи как да обичам, не мога да разчитам на никой освен на себе си (макар и да имам все още приятели).
    Дали от тук не тръгва всичко???? Дали това може да е причината за моята "нервно вегетативна дистония" ? ----


    Да, това е причината.
    Дори ще си позволя да цитирам някои по-умни от мен писали по темата.



    Любовта лекува

    Струва ми се, че всички болести в крайна сметка са свързани с липсата любов или с користната любов, тъй като предизвиканите от тях изтощение и потиснатост на имунната система водят до физическа уязвимост.
    Много хора израстват с убеждението, че някъде в самата им същност има някакъв ужасен недостатък, дефект, който трябва да крият, за да бъдат обичани. Смятайки, че няма да бъдат достойни за любов, ако истинското им Аз излезе наяве, тези хора не си позволяват да споделят най-съкровените си чувства с когото и да било. Те усещат как способността им да обичат намалява и изпадат в още по-голямо отчаяние. Достоевски е имал предвид точно това, когато е написал: "Убеден съм, че единственият Ад, който съществува, е неспособността да обичаш." Тъй като усещат огромна вътрешна празнота, тези хора възприемат всички връзки и отношения като възможност да получат нещо, да запълнят празнотата в себе си. Те дават любов само ако срещу нея получат нещо - утеха, сигурност, похвала или подобна любов. Тази "користна" любов, ги изтощава и им пречи да изразят истинското си Аз. Тя води до още по-дълбоко усещане за пустота и затваря порочния кръг.
    Когато успея да накарам хората да се приемат изцяло, да се почувстват достойни за любов такива, каквито са, те стават способни да дават и откриват, че безусловната любов не черпи от някакви ограничени емоционални запаси. Напротив, безусловната любов се самоумножава.
    Най-непосредствената отплата за безусловната любов е посланието "Живей", което получава тялото. Убеден съм, че безусловната любов е най-мощният имуностимулатор. Ако кажа на пациентите си да повишат кръвните нива на имуноглобулините или Т-клетките си, никой няма да знае как да го направи. Но ако успея да ги науча да обичат себе си и другите с цялото си сърце, кръвните нива на имуноглобулините и Т-клетките автоматично се повишават.
    Истината е следната: любовта лекува. Нещо повече: тя ни пази от всякакви зарази. Вярно е, че любовта лекува, но идеята е да обичаме заради приятното усещане, а не защото това ще ни помогне да живеем вечно. Любовта е целта, а не средството. Тя осмисля живота, независимо колко дълго продължава той. Любовта и истинската духовност увеличават не само времето ни на тази земя, но и щастието ни.
    Болни, оздравели въпреки всички превратности, се характеризират с общи черти:
    1. Дълбока психическа промяна чрез медитация, молитва или друга духовна практика.
    2. Сериозни междуличностни промени, в резултат на което отношенията им с другите хора са поставени на по-здрава основа.
    3. Промени в храненето: тези хора вече не приемат храната си като даденост; те я избират внимателно, за да извлекат максимална полза.
    4. Дълбоко усещане както за духовните, така и за материалните страни на живота.
    5. Съзнание, че оздравяването им не е дар, нито спонтанна ремисия, а дълга и тежка битка, която сами са спечелили.

    Когато лекарите и пациентите си дадат сметка за целебната сила на любовта, медицината ще придобие ново значение. Тогава ще сме на път да осъществим бляскавото прозрение на Теляр дьо Шарден: "Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."
    Д-р Бърни Сийгъл-хирург онколог

    Вътрешния покой

    Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме.
    Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург

    Двадесет и девет години е една прекрасна възраст човек да избере и се научи на нещо ново и много полезно, да обича себе си.

    Успех!
  4. Like
    stelyana reacted to Ники_ in Постоянни симптоми/всекидневно прилошаване   
    Бива да се познават влиянията и енергиите, както и механизмите.
    Когато човек подходи с пост, с въздържание от към храни, то той автоматично и постепенно започва да се "отваря" за енергията от "вън", наречена "космическа енергия", "прана", "ци", "чи", "ки" и пр. Повечето хора не знаят нищо за т. н. "вътрешна енергия", която може да черпят от "вътрешния си извор".
    Именно поради това "отваряне", съществува и опасността да "лепнеш" нещо нехармонично, ако средата е такава.
    Има много видове среди, които могат да се видят и усетят/осезават, подушат, или вкусят, че даже и да се чуят.
    Там хармонията липсва, т.е. нехармонично е, тъмно е, сиреч там т. н. "Космическа енергия"/"Светлината" е малко.
    В такива случаи човек лесно се "оцветява" и придобива нехармонично състояние, а от там и страдание, депресии, тъга и пр.
    Тъй че с това бива да се внимава и да се има една на ум.

    Дихателните практики са наистина от полза, както и релаксациите, но пак казвам - да се търси добра среда за практикуването и на двете - най-добре в сред природата, далеч от тъмнината, енергийната, на големия град.

    Да се спи след обяд е абсолютно вредно. Не е присъщо и не е естествено. Човека спи през нощта. Денят е за друго.
    Много често "астралните атаки" се случват именно насън, още повече през деня, когато покоят е далеч и динамиката, мисловните процеси са хиперактивни.
  5. Like
    stelyana reacted to Ники_ in Постоянни симптоми/всекидневно прилошаване   
    Здравей,
    Пиша ти, като човек, който е минал през всичко това, което си описала в темата. Абсолютно през всичко.
    Християнството, Будизма, Дао (до колкото между тях има разлика) и въобще духовния живот и практики, ако може така да се каже... много помагат в такива случай.
    Чрез тях човек се свързва с Бога, с Твореца и му се разкриват много неща, не само болестите, не само причините за тях, но и смъртта.

    Виж сега, предназначението на страхът е да се страхуваме. Колкото и банално и недодялано да звучи.
    Но не само. Страхът те подтиква към нещо, към търсене, към развитие, към промяна. Затова е писано, че страхът Божи (разбирай от съдбата, от стечението на обстоятелствата, от страданието/болката/нещастието) придава мъдрост.

    Сега, на тази етап няма да те занимавам с Кундалини, с духовно развитие, със състоянието "Страшен Съд" или с енергийната система от чакри и нади. Въпреки, че ако имаш желание със сигурност ще посоча разяснения.
    Нека поговорим просто.

    Страхът идва от мислите и е абсолютно свързан с светогледа ни - с нас, с аз-а/индивидуалността, като център, и с другия/другите/другостта, като периферия.
    Абсолютно всички страхове, които си описала до тук са свързани с теб самата - с твоето желание за щастие и с твоето нежелание за нещастие.
    Желанието произлизат от ума, от психиката (душата и духа) и те са свързани с нивото на развитие, индивидуалното за всяко същество, в духовен план.

    На мен ще ми е лесно да ти река, във връзка със слънчев сплит и тежестта в сърцето/душата, че нещата тръгват от менталния свят, сиреч от мисловния, но в случая се изразяват най-вече в астралния свят, сиреч емоционалния, но за да ме разбереш правилно и за да е по-лесно за схващане, ще обясня по друг начин.

    Мисловните модели, са свързани с проявата на различни емоции, на различни страсти. Емоциите се усещат най-вече в/с горната част на коремната кухина и по-точно в областта на слънчевия сплит.
    Страстите се усещат най-вече в/с ниската част на коремната кухина и най-вече на нивото на половите органи.
    Всичко това тръгва от ума, от моделите на мислене.
    Мислите са като река, която тече и всеки човек, всяко съзнание привлича и изживява мисли, които отговарят и са полезни за неговото развитие и ниво.
    В наши дни, вече не знам колко пъти и на колко хора съм обяснявал, емоциите са силно осезаеми. Емоциите се наричат метафорично "огън". Но и страстите са "огън", друг вид. Любовта, истинската, която не бива да се бърка с обич, също може да бъде оприличена с огън, от трети вид.
    Като цяло обаче е най-характерно с огън да се оприличават емоциите, особено ако те са ярки, ако са взривни.
    Та, в тези времена този вид огън е най-характерен. Всичката динамика, всичката рязкост, всичката агресивност са продукт на този огън.

    Мнозина от хората се сблъскват с това, което си описала. Лично съм отчел поне десетки, с които пряко сме говорили по този въпрос и на които съм давал някакви по вид разяснения.

    Човечеството се подготвя за преминаване в друг тип взаимоотношение. Няма да ти пиша за друг тип съществуване, защото асоциациите по този въпрос могат да бъдат подбудител за бетониране на страховете.

    Има два варианта за твоето положение, за положителен изход.
    Първият вариант е да усилиш вярата и доверието в Бога, както и да предадеш изцяло своето съществуване на Неговата Воля. Можеш да усилиш общението си Него, молитвата, да Му изплачеш тревогите си, опасенията си, да потърсиш помощ, подкрепа от Него.
    Това е най-добрия вариант, но не е лесно да се отдадеш изцяло на Божията Воля. Това изисква много решимост, много смелост, много готовност, съгласие, смирение с това да бъде каквото ще.

    Вторият вариант е да се опиташ сама да се справиш с проблемите, като не даваш на зловредните мисли храна, сиреч като не допускаш въпросните да играят порочното си хора в ума ти. Това също не е лесно, но пък е въпрос на настройка, на оптимизъм, на позитивна нагласа. Нали си чула за позитивното мислене!?!
    Овладееш ли мислите си, то те няма как да дават израз в емоции, които да блокират сплита ти, където се изживява онова, дет си описала - тежест, буца, парене, огън, сковаване в областта на слънчевия сплит.
    Именно това стопира хармонията на органите и на тъканите в областта. Нарушава се функцията на черен дроб, на жлъчка, на стомах, на тънките черва и дванадесетопръстника, на панкреаса, на далака и не на последно място - на диафрагмата, която ако не работи добре, ако е блокирала, то и дишането не е нормално, а от там се усеща угнетяване в сърдечната област, в душата и се изживява тъга, нещастие.

    Още нещо може да направиш.
    Взимай студени душове. Пий топли чайове, но не и горещи, а тъй че да не горят на езика и небцето. Прави упражнения, гимнастика, като например "Слънчевия комплекс" от Йога:
    http://www.google.bg...Surya+Namaskar+

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/53/Suryanamaskar.gif


    или т. н. "Прострации" в Будизма:


    Може и да приложиш някои билки, за в помощ. Има една рецепта от 12-сет билки, които прочистват кръвта и много помагат:


    Другия вариант е да пиеш един месец билката Бял пелин - една супена лъжица от нея се слага към 800 мл. топла вода и тъй нощува. На сутринта се водата се прецежда и се пие през целия ден от нея.
    Следващия месец по същия начин се приема билката Червен кантарион.
    Третия месец пак по същата система се приема билката Жълта тинтява.

    И тъй...
    Не е лошо да се запознаеш с това какво се случва с човек, когато енергията (Кундалини) вътре в него тръгне да работи.
    http://www.beinsadou...ndpost&p=141387

    Имаше преди един човек, което прекрасно е описал своя опит с тези неща - Гопи Кришна:
    http://www.koausa.org/Kundalini/

    Както и друг - Равиндра Кумар: http://www.quantumso.../shakti_pat.php
    http://books.google....ata&redir_esc=y

    Единя от двамата, до колкото си спомням, е имал индентични на твоите проблеми 12-сет години, а другия 20-сет, но в това не съм сигурен, защото съм забравил точните данни от биографиите им, пък и не бива да те плаши, защото нещата днес се случват много по-бързо, както вече поменах.

    Та, това е което мога да пиша по тези въпроси и да посъветвам.
    Поздрави!
  6. Thanks
  7. Thanks
    stelyana reacted to Иво in Мисли от Учителя за ваксините и ваксинирането   
    "Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.

    Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто."
    източник
    (благодарности на Димо за цитата)

    "Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването."
    източник

    "Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се пресаждат, умират повече, отколкото ония, които не са пресадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука?"
    източник
  8. Thanks
    stelyana reacted to Ники_ in Що е медитация? Видове медитация.   
    Два са големите Пътя, ако не считаме, че работата върху тялото не се обособява като самостоятелен път..., та два са големите Пътя - на сърцето и на ума. Медитацията е част от Пътя на ума.
    При Пътя на сърцето тя не се търси целенасочено.
    Когато сме по Пътя на ума, същия може да бъде насочен към кой и да е обект, без голямо значения, стига това да му помогне да се самоприведе в покой (т.н. съзерцателна медитация). Обектът може да е самото сърце - човек да се съсредоточи в областта на сърцето, или същинския пулс.
    Съсредоточението не бива да е "тежко" за да не води до напрягане, до насилие.

    Защо му е на човек да търси успокояване на ума?
    Шри Чинмой казва, че има два подхода - или успокояваме ума, или освобождаваме сърцето от негативните емоции.
    Умът бива да се успокои, защото именно там, в този момент сам ума може да разпознае своята изначална същност, като сякаш се оглежда в огледало.
    С други думи човек да познае, че е самия Мир, самия Покой. Като е важно да се отбележи, че този Покой е и "вътре" и "вън", и в тялото, и е изпълващ цялото Битие, явяващ се като негова Основа, негова трансцедентална същност...
    Мирът вътре в мен не е по-различен от този вътре в който и да е, в което и да е същество.
    Беинса Дуно, до колкото си спомням, бе казал, че човек към човека трябва да се има за равен, нито по-нисш, нито по-висш. Тъй и в тази Велика Равнопоставеност, както се нарича тя в небезизвестните "Четири Неизмеримости" - моят мир по нищо не се различава от мира у което и да е друго същество, или както казва Согиал Ринпоче - моята буда природа по нищо не се различава от буда природата на всеки друг.
    Та, човек бива да осъзнае тази своя природа на Покой, като за това се минава през различни осъзнавания в самата медитация, наречени медитативни постижения.
    Най-главните от тях са и същински стълбове, или "печати", даващи характеристика на самото учение, правейки го различимо, един вид като "запазена марка".
    В началото, в медитацията човек вижда, ме всичко е непостоянно - няма постоянна позиция на тялото, или постоянна форма, няма постоянна емоция, или страст, няма постоянно чувство. Нито едно фино усещане не е постоянно. Няма постоянна мисъл. Всички те се пораждат, съществуват и угасват.
    Човек вижда и, че всичко е болезнено и това е също един от стълбовете/печатите. Без значение, дали става дума за приятни, или неприятни мисли, чувства, или форми. Всички те са болезнени - неприятните заради самата им болезненост, а приятните щото са непостоянни.
     
    Третото нещо, което се забелязва, което се осъзнава, че помежду две емоции, или помежду две чувства, или помежду две мисли има пространство от покой, като този покой не е нищо, не е празнота в негативния смисъл на думата, а е точно обратното - хем е мирно, успокоено, хем не е празно, а е пълно с живот.
    Именно това се вижда и именно така се разпознава, че дълбоката същност е мир, който е излъчващ светлина/живот и той не е по-резличен от теб, от мен, от което и да било... разгледано в дълбоката му сърцевина, с очите на прозрението.
    Да разберем, че сме самия Мир, това е "единя от двата крака" на медитацията. Другата цел е да разберем, че сме любов. Да, дълбоко в себе си ние сме любов.

    Учителят е учил и е дал тази форма - "Бог е Любов.; Само Божията Любов е Любов." и това с оглед объсловеността на егоистичното съзнание, което никак не позволява на въпросната любов да се проявява и което, в същото време, само не е способно на любов. То точно заради това Учителят е посочил въпросната истина.
    Бог е Любов! Нашата сърцевина е Бог, е Любов и само Божията Любов е Любов, в сравнение с егоистичната обич.
  9. Thanks
    stelyana reacted to Слънчева in 357-Постоянна благодарност 1941-УС, 26 октомври 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев   
    Молитвен наряд за начало:
    Добрата Молитва
    Псалом 91
    Постоянна_благодарност_1941 - беседа
    Молитвен наряд за край:
    Duhut_Bojii.mp3 - песен
    Venir_Benir.mp3 - песен
    Ще прочета първата глава от евангелието на Лука.
    Смешно е по някой път да говориш на един човек, който е работил десет–дванайсет часа. Той се нуждае от почивка. Сегашните хора са уморени от грижи какво ще стане с тях. Някой се грижи за своята старост, някой се грижи за своята младост, за ядене, за какво ли не. Грижи се по някой път да не стане някаква катастрофа със земята. Някой път се плашим да не би слънцето да изгасне. Заоблачи се небето, изплашим се. Стане студено, изплашим се. Който няма, го е страх и който има, и него го е страх – не е една беля. Като няма – лошо, като има – пак лошо. Минаваш в гората, когато нямаш нищо, хванат те разбойници, бръкнат в джоба, пуснат те. Ако си богат, като минеш, хванат те, претърсят те, вземат ти, каквото имаш. Кое е по-хубаво: като имаш ли да те оберат, или като нямаш? Някой ден си разположен хубаво, но след малко погледнеш всичкото това разположение, ограбил те някой. Станеш бедняк. Здрав си бил известно време, дойде някаква болест, температура имаш, яви се главоболие, стомахоболие, какво ли не. След всичките тия противоречия ще ни учат, че в оня свят ще идем в рая. Хубави работи са, но за далечното бъдеще. Сега не може да идем в рая. Сега иде някой проповедник да проповядва на рибите да излязат при хората. Като дойдат рибите, как ще ги посрещнат? Доста пиростии имат хората за рибите. То са сравнения.
    Трябва да се знае, че ангелите имат съвсем други умове, съвсем други опитности. Те са същества чисти, фини, техният организъм не е като човешкия. Човек, накъдето тръгне, всички ще го видят. Един ангел никой не може да го види. Ако иска да бъде видим, става видим. Ако иска да бъде невидим, остава невидим. Пътува от една слънчева система до друга, отива на екскурзия, когато иска. Ти не може да идеш. За да идеш оттук до Бургас, трябват осемстотин лева. Пеш да вървиш, колко време ти трябва? Хляб къде ще намериш? Сега трябват купони. Идеш в Швейцария, трябва разрешение навсякъде. Като идеш там, пак трябват купони, пък и пари трябват. С малко пари, както тук в България, не може, с много пари става. Тъй както говорим, представяме един свят за ония хора, които не са напреднали за Божествения свят, които не разбират законите. Тия противоречия тогава съществуват. Противоречията съществуват за ония хора, които не са просветени. Виждаме отчасти света, понеже нещата не стават, както ние мислим, че всичко е противоречие. Запример в нас има голямо противоречие, когато става студено или топло времето. Когато стане студено и после топло времето, то са условия за дъждовните капки. Ако времето не стане студено и топло, не може да се образува дъждът.
    Постоянна_благодарност_1941
  10. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in На ръба съм - моля за насока   
    Осем години - нищо работа... А от друга страна, доста време. Животът минава бързо, миговете се нижат, а когато вместо обич и творчески дух , провеждаме страх, тъга и вина, вместо да горим, тлеем. Според мен, добре е да походиш на психотерапия при ефективен психотерапевт - лична, групова, на работилниците му... Влязла си във въртележката на генерализираната тревожност (вегетативната дистония), с "букетни" социофобични  и хипохондрични "връхчета". Когато тревожността не се решава, стъжнява живота, потиска, депресира. водеща обаче е тревожността, страхливостта ти. 
    Не е до изнасилването - и преди него си си носела предразполагащи тревожна симптоматика характерови черти - то ти е било само тригер. Докато те чета, в мен се заражда едно усещане за теб, като за човек с ниска самооценка, с автоагресия, привличаща си агресорите. Когато изчистиш таи си психична установка, ситуацията се променя - започват да те уважават. Защото ти самата се самоуважаваш и цениш. Не ти говоря за говорене, а за излъчване. Когато се цениш, самоуважението и обичта към себе си се излъчват подобно на wi fi и подсъзнанията на другите дори и да не сте си казали и една дума, се държат с теб както ти със себе си - уважават те! Когато в психотерапия се научиш така да се уважаваш, отпада както страхът от самота, така и ригидната маска  и напън за справяне с изцъклени усилия. Уважавайки се, ти преодоляваш страха си от мнението на другите, защото се самоприемаш и обичаш безусловно. Тогава вътрешното усещане за празнина изчезва, пълна си с любов към себе си, света и другите, като обаче можеш и смело да се заявяваш, отказваш и бъдеш себе си, вместо да пробваш на всяка цена да се харесваш на другите. Именно тогава те харесват - когато ти се харесваш ,приемаш, обичаш и цениш присъствието си в този свят. Тогава с тялото си знаеш, че няма нужда от свръхнапъна на себедоказването, идващо от битката с вятърните мелници на страха от неприемане, излагане, изоставяне. Живееш от душа и сърце! Не питай как да постигна това, а насочи усилията си към силен в работата си психотерапевт, който да те преведе по пътеката към самоуверената ти смелост! Уважавахки се, вярвайки си, започваш да привличаш купища желаещи да бъдат с теб - тогава имаш чара, харизмата и самоувереността да поставиш границите си пред нехаресваните от теб, както и смелостта да допуснеш и се довериш на подходящия!
    П.П: Още нещо - направи ми впечатление, че говориш за дистонията като за някаква медицинска диагнозза. Не е такава. Начин е неврологът да ти каже: "Няма ти нищо, тревожна си!". Това, което невролозите наричат вегетативна достония, психиатрите и психотерапевтите назоваваме генерализирана тревожност. Не е болест, за да се лекуваш от нея, а е израз на нерешени характерови убеждения, пораждащи твърде стресово възприятие на живота, себе си и хората. С това ти казвам, че не в медицината е спасението ти, а в психотерапевтичната работа, в която ти самата влагаш ресурса си от осъзнаване, разбиране, мотивирани малки стъпки, водещи до мащабни резултати и промени в живота ти. 
    Весели празници! Успехи!
  11. Thanks
    stelyana reacted to Донка in Откъде да започна?   
    Добре дошла Стеляна. Началото винаги е вълнуващо и ... малко разочароващо. На времето и на мен ми се струваше излишно, но после се убедих, че преподавателите са прави. То е като с четенето. Тълкуването на астрологичната карта е като да четеш роман ... от дебелите книги, многотомните. :)НО, преди да се докосне човек до тези книги, би следвало да научи буквите, после сричките, после да ги слива в думи, после буквара, после читанката, после още няколко книги с лесни текстове и... при добър късмет, търпение и много много усърдие, да дойде до томовете. 
    Иначе ще бъде като първолак да чете Война и мир. Да ти я разтълкува друг астролог, е като да изгледаш филма вместо да си прочетеш сама книгата. 
    Препоръчвам първо да се запознаеш с основите на звездната карта - какво представлява тя, на какви части е разделена, кои са основните точки и какъв е техния смисъл. акво представляват зодиакалните знаци и техните стихии. Какво представляват планетите в хороскопа и тяхното разположение в него. После постепенно да се запознаеш с начина на комбинирането на трите елемента - зодиакални знаци, планети, домове. По време на самото четене е добре да се разглеждат примерни карти - особено личната, и да се сравнява с реалните събития и особености на характера и т.н. 
    Препоръчвам няколко книги: Стивън Аройо  (моята доста се поопърпа вече), д-р Светла Балтова  - на особено добре достъпен за начинаещи език, Иван Антонов - Изворски .
  12. Thanks
    stelyana reacted to Явор Лазаров in Моят опит със синдрома на хроничната умора, фибромиалгия и мизофония   
    Благодаря за включването - Ебщайн Бар и надупчените сливици (бяха подути и големи като лунен пейзаж) присъстваха и при мен като проблем. Имах 10 пъти над нормата антитела, които се срещат при хронична болест. Препоръчваха ми навсякъде да вадя сливиците, като почти сигурна причина за хроничният вирус, фибромиалгията, синдрома на хроничната умора и т.н. Но това пак се оказа само симптом на един по-дълбок проблем - реших да не вадя сливиците, а да подходя по холистичен начин. 
    Ако навлезете малко в китайската медицина можете да забележите, че енергийните канали на дебелото черво, жлъчката и тройния нагревател (специфичен термин/орган в китайската медицина) минават точно през областта на сливиците. Първите два канала са първите, които се запушват съответно при потисната тъга и гняв. Третият обикновено е блокиран при по-обилни емоционални наслагвания и травми. Запушен енергитичен канал на физическо ниво означава нервна система, която не провежда сигнали и свити фасции около дадения орган/област. Този блокаж в мускулите и нервната система води до нарушена обмяна на лимфата - сливиците са лимфен орган, а вирусът Е. Бар поразява първо/главно лимфната система. Като цяло при потиснати емоции, стрес и т.н. се блокира много шийната област - вратът е мостът между главата и тялото, между съзнанието и подсъзнанието.
    Ако познавате психотелесната психотерапия - там често се описват проблеми в цервикалната област (сливици, щитовнидна жлеза, разместени вратни прешлени, лебедова шия и т.н.) при оралната и мазохистичната характерова структура. При едните поради потисната скръб поради чувство за изоставяне в ранното детство (между 1-вата и 2-рата година), при другите при потиснат гняв поради твърде контролиращ и налагащ се родител между 2-рата и 4-тата година.
    И така... след вече почти цяла година практики и изкарване на емоцинален "багаж", сливиците и гърлото вече не са ми хронично възпалени, от вирусът няма и следа, всичко е в норма. Без вадене на сливици (преди няколко години лекарката в Токуда ми каза, че рядко е виждала по-тежки случаи). Епщайн Бар е като грипа - присъства навсякъде, среща се в почти всеки човешки организъм. Сливиците също - естествен орган на имунната система, който е сложен там, за да спира инфекции. Значи причината е някъде по-дълбоко в нас? Проблемът привидно е решен при махането на органът, гърлото се отпуска, блокажите се отхлабват, но продължават да работят и могат да се обадят под друга симптоматика след време.
    Още нещо - като говорим за вируси, тимусната жлеза е главния участник в образуването на Т-лимфоцити (т-килъри) и основен орган, който участва в имунната система. Тази жлеза е точно в областта на сърдечния център, който е затворен при повечето хора като ригиден блокаж. Учените до скоро твърдяха, че тимусната жлеза започва да се свива и закърнява след дестките години, но вече са на друго мнение. Дали няма връзка с това, че като възрастни умело си свиваме сърцето като защитна реакция към болката и блокираме тази област? И как се отразява това на имунната система?
  13. Thanks
    stelyana reacted to Nina Nikolova in Хомеопатия - попитай класически хомеопат. Задай въпрос тук   
    При всички нас, включително и мен, проблемите имат дълбок корен. Както и всички ние носим страховете си и ги проявяваме по различен начин, но реално страхът и любовта движат този свят, всъщност по-точно са Танатос и Ерос импулсите, но страховете са в основата. Така че всъщност страхът е в основата на всичко. Опитвам се да ви кажа, че няма нищо страшно в това да имаме страхове, въпросът е когато те започнат да определят битието ни, постъпките ни. Тогава вече търсим помощ.
  14. Like
    stelyana got a reaction from DilianaD in Тревожност   
    И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително.
    Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание.
    Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността.
    Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива.
     
    Успех!
  15. Like
    stelyana reacted to Alexander in Как да разпознаем добрия хомеопат?   
    "...Много от най-добрите хомеопати не са задължително и лекари, макар от друга страна това, че си лекар да не пречи да си и добър хомеопат.

    Най-често хората се насочват към хомеопат, когато им бъде препоръчан от приятел, който е бил излекуван или е останал с достатъчно добри впечатления.

    И така – как да разпознаем добрия хомеопат?

    Много хомеопати са завършили няколкогодишни професионални курсове, но има и такива, които са се обучавали сами и допълнително са посещавали курсове и семинари.

     Вие може да храните голямо уважение към вашето джипи или да сте влюбени в него като лекар – само по себе си това не го прави хомеопат и не означава, че той знае как да предписва хомеопатични лекарства и да води хомеопатично лечение.

    Когато джипито или друг лекар ви предложи или предпише хомеопатично лекарство, просто се поинтересувайте дали е завършил курс на обучение по Хомеопатия, или просто разчита, че една-две прочетени хомеопатични книги са му достатъчни, още повече, че погрешно смятат че хомеопатичните лекарства са безвредни.

    Безгрешен критерий дали човекът, който претендира да е хомеопат, наистина е такъв е броят на хомеопатичните лекарства, които ви предписва.

    Ако ви предписва две или повече хомеопатични лекарства наведнъж при това на гранулки, или ви предписва смесени хомеопатични лекарства, това не е Класически хомеопат, а т.н. "боаронец".
    Ето и пълната статия в ХомеоХелп: Как да разпознаем добрия хомеопат?
  16. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Моят опит със синдрома на хроничната умора, фибромиалгия и мизофония   
    А при този 1%, където епщайн действа така,  има за променяне ментални модели и нужда от уроци по сърдечна обич. При положение, че този вирус го има масово, да се слага като причина за хронична умора и фибромиалгия, е бягство от намиране на причините отвъд това - а те са ментално емоционални. 
  17. Like
    stelyana reacted to Слънчева in Мисли на Учителя за храненето   
    ...Някой казва: „Яж така, че ушите ти да пукат“. Кога пукат ушите? – Когато се яде бързо. Тогава челюстите се движат бързо и ушите пращят. Питайте какво ще каже стомахът. Като ядеш бързо, той започва да протестира. – Защо? – Не може да се справи с бързо нахвърляната храна. Червата също протестират. При бързото ядене храносмилането не става правилно. Една част от храната не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Несмляната храна се наслагва във вид на утайка около ставите, както и в капилярните съдове. Тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Казваш: „Откъде дойде тоя ревматизъм?“ – Много просто, от бързото хранене и от несдъвканата храна. – „Какво трябва да правя?“ – Бавно ще ядеш и много ще дъвчеш храната. Това е предвидено в Божия план. Щом изпълняваш тоя план, работите ще се нареждат добре. Ако не го изпълняваш, всичко ще тръгне назад. В това няма никакво изключение...
    ...Всеки може да пее, но истинско пеене е това, което оправя обърканите човешки работи. Да пееш хубаво, това значи да дъвчеш храната си добре, за да се всмуче още от езика и устата. Колкото по-дълго време се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от храната. Така те отиват направо в нервната система. Ония сокове, които не се всмукват в устата, отиват направо в стомаха, където става пълно смилане. Казваш, че няма време да дъвчеш много храната и да я задържаш в устата. – Ако се разболееш, как ще имаш време да лежиш? Като болен, ще ти дадат отпуск две–три седмици и ще изгубиш много време. За предпочитане е по-бавно да ядеш, но да бъдеш здрав, отколкото да ядеш бързо, да не губиш време и да боледуваш. Казвате: „Да се обичаме!“ Какво означават тия думи? Какво дава любовта на човека? Това всички знаете...
    Великодушие и целомъдрие
  18. Thanks
    stelyana reacted to Орлин Баев in Адреналинова умора, тревожно разстройство или проблем без решение?   
    Не винаги се усеща като тревожност и/или депресираност - както при теб. О'к, кръвна картина, хормони и т.н. - ако има отклонения, вземат се мерки. Често обаче над соматичните фактори за така преживяваната дистония и хронична умора, стоят психични, а на по-високо ниво, психо-духовни причини. Модели, вярвания, разместени ценности и цели, прекъсващи енергията. 
    Цитирам мисъл на Сергей Николаевич Лазарев и мой коментар по нея:
    „Физическата енергия е показател за работата на функцията. Ако енергията спада, това означава, че функцията не е наред. Значи са избрани погрешни цели. След като сега в света наблюдаваме масово така наречения синдром на хроничната умора, това вероятно е показател, че вярата на хората е отслабнала.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 5, стр. 178
    В математиката функцията е свързана с аргумент, а той на свой ред със стойност. Как стоят нещата в математиката на живота? Функция идва от латински и означава изпълнение. Гьоте я нарича „Приведена в действие мисъл.“ Изпълняване на причинна аргументация, резонност, идваща от изначално смислена стойност. Запознатият с вътрешната символика на човешкия микрокосмос и аналогията му със съзнателните нива на макрокосмоса, веднага прозира паралелите в градацията на това живо понятие.
    Целият домейн, през който преживяваме отелесената си съзнателност, е функционален – майа, холографска вселена. Една нереална реалност, субективна обективност, пуста в основата си феноменалност (будизъм, шунята), следствие от една по-висока причинност, произлизаща от космическия смисъл.
    Функцията е целесъобразна и качествено реализираща предназначението си, когато изпълнява зададеностите на стоящия зад и над нея, причинил проявата ѝ смисъл.
    Единичната клетка, явяваща се функция на органа, е дотолкова целесъобразна, доколкото изпълнява задачите на органа или тъканта си. Единичният, специфичен орган е дотолкова оправдано здрав, доколкото изпълнява собствените си конкретни цели, в служба на организмичното цяло. Човек е здрав, когато живее според смисъла на любовта, мъдростта и творческия потенциал на комическия организъм, по законите на Дхарма.
    По-горе дискутирах пример, в който тялото остава здраво, въпреки тоталния душевен разпад – но, това е привидно, илюзорно, частично и изкорубено от целостта, псевдоздраве.
    Сергей Лазарев често говори за важността на поставяните цели. Когато са съответни на стратегическите посоки на причинната смисленост на Бога, на организма на целокупния, разумен живот, в телесно организмичната функционалност, се влива постоянен, стабилен приток от захранваща енергия.
    Когато целите са дисонантни на Бога, енергията намалява, секва, а функционалността на телесно психичната система заблатясва. Появява се уморяемост, тревожност, депресиране, зараждат се болестни симптоми и житейски сривове – не за да измъчват, а за да насочат вниманието на човека към течащия извор на живот от позицията на цялото, в който функционалната частичност на земното, социално битие, се явява целево свързана с причинния смисъл на живота за цялото.
    Цели, идващи от Бога и през социално телесната функция, изпълнявани за Бога. Тогава източникът на енергия е непреривен, константен, насищащ до здрава жизненост душата, ума и тялото. Божественост, конкретизирано иманентно проявявана във функцията си. Функция, трансцендираща себе си, за да трансформира обусловеното битие в безусловността на Логоса, на смисъла. Цялост, проявяваща се в частта, служеща на организмичното единство на целокупния живот. Или, както метафорично или не, се твърди в една мъдра книга, царството Божие на земята и земя, качествено отразяваща през функциите си Бога. Каквото горе, такова и долу.
    Когато целите на человека синхронират със стратегически валидните цели на безкрая, с любовта, мъдростта и истината, тогава енергията е преизобилна. Когато целите идват от тактически струващите се изгодни, но стратегически невалидните цели на тялото, съзнанието и щенията на егото, откъснати от Бога, тогава енергията секва, а потокът на живота се превръща в тинеста, отцепена от извора локва. Появяват се неврозите, психозите, телесните болести, трудностите в житейската съдба.
    Когато човекът се вслуша и прояви съзнателна готовност за учене, характерова, поведенческа промяна и целеполагане в акорд с принципите на живота, преживените трудности са си свършили работата и отстъпват, а енергията и здравето се завръщат. При всички изброени трудности – неврози, психози, болести и преживелищни сривове, душата боледува, но връзката с нея присъства, а шансовете за обръщане и завръщане (покаяние) към извора на Бога, на цялото, са налице.
    Съществува обаче психичен процес, при който нещата се задълбочават. Процес, който масово се възпитава и стимулира от медиите, политиците, финансовите тъмни лидери на съвременното деградиращо спрямо закономерностите на безкрая общество. Процес на психопатизиране. Говоря предимно за асоциалното (социопатия), нарцистичното и параноидното личностови разстройства (често се случват в букет, с превалиране симптоматиката на някое от тях).
    При психопатията егото в огромна степен се откъсва от цялостната личност, от висшите принципи, от същински човешкото, от Бога, от Буда природата, от тази същина, от която се излъчва всяка любов и живот. Съществува историята за един светлоносец, най-искрящият от сите ангели, решил нарцистично да откъсне себе си от Себе си, его самостта си от целостта на Бога... Малкото его инфлирано гордо се поставя в центъра на субективната вселена. Поради сцепената отделеност от любовта, изплуват параноидни страхове, компенсирани от социопатни цели и поведение. Властовата психопатия, целяща още и още социален контрол, започва да оправдава каквито и да е, колкото и кошмарни да са средства за постигането му. Защото енергията, идваща от любовта и безкрая, липсва. Самата любов тотално липсва, отчаяно замествана от сурогатите на удоволствието, разврата, насилието. Когато енергията липсва, на такъв жив дявол, диаболизирано общество, държава и свят, му се налага да я изсмуква чрез насилието, манипулацията, нараняването на ближния, обществото, природата, планетата, живота...
    Но, какво ползват цялата земна власт, всичките финансови средства и имане, когато човек загуби душата си?! Та нали целият насилствен кошмар, причиняван от психопата чрез разделяй и владей, манипулация, болно властолюбие, лъжа и кражба, му служат през експлозиите от малките, изстрадани искрици на болката, да осветят поне мъничко празната дупка, крещяща на мястото на липсващия живот, любов и светлина на душата?! Няма запълване тази вътрешна психопатно диаболична липса.
    Трудно е връщането на психопата към здравия, наситен с любяща светлина живот. Възможно е – през преминаването през обичайното сито на болестта, житейските бури, вече приемани смирено, невротизирането, а понякога и психотизирането. Но, твърдя, че това е малка цена в сравнение със загубата на извечната същност, на Себе си и Бога. Защото цената се заплаща, здравето, любовта и светлината заживяват отново, но загубата на Себе си е духовно неинтелигентна дебилност, купуваща шарените дрънкулки на преходността с непреходните бисери на вечността.
    Искаш енергия – живей по Бога!
  19. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Вегетативна дистония   
    Здравейте!

    Вегетативната дистония се случва, когато човек има малко по-тревожна личностова структура плюс повишена способност на тялото да соматизира, да конверзира психичните преживявания в телесни симптоми. Погледнато от добрата страна, вие имате способността да бъдете чувствителен, сърдечен, лесно резониращ с нещата човек. Когато овладеете състоянието си, същите тези психични предразположености, които ви причиняват дистонията, могат да ви тласнат към едно много фино и дълбоко вчустване на светлото и радостното в живота, на духовността, доброто и щастието!

    Един директен подход към състоянието ви би било лечение чрез хипнотерапия - при сертифициран хипнотерапевт. Хипнотерапията може да прерасне в самостоятелна практика по медитация/ автохипноза. При терапевт можете да анализирате тези психични модели, които поддържат случването на дистонията и да ги промените в адаптивни такива. Така че, не се бавете, изберете си терапевт и започнете психотерапия!
  20. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Създаваш или вървиш по вече създадения Път?   
    Така го чувствам: Аз съм (ние сме) душата, социалното его и персона са вторични, изпълнители са. Доколкото съм в идентификация със Себе си като душа, дотолкова изборите стават по-значими, като дори общите параметри, зададени поначало преди раждането могат да се променят. Защото в позицията на душа няма преди и след, а едно настояще, в което бидейки, ролята ти на творец нараства. С което и личната отговрност. Големите промени не винаги са нужни - винаги раждат много любов и разширение на съзнанието, на фона на много страдание, носено с благодарност и ползвано като гориво на любовта в житейската диалектика. Но, такава мащабност е като раждане за втори, трети и т.н. път в един живот и е нелека ако щеш и за тялото. 
    Когато зърнах темата, я видях в съвсем приземен контекст - създаваш свой път или следваш пътя на някого. В социалния ни бит е наистина така - ако не приземяваш собствения си потенциал до реализируеми цели и не ги следваш, ставаш част от таланта и целите на някой друг. Колкото повече съзнаваш Себе си като душа, единна с Бога, повече творчески гений тече през живота - тогава прокарваш своя си път!
  21. Like
    stelyana got a reaction from Слънчева in Паник атаките и Кундалини   
    Георги, имала съм посещения при няколко психотерапевта, но нещо не се получаваше. Два месеца работихме с д-р Петър Николов от Варна, но не го усетих близък, не успя можеби да вникне в проблема ми, или аз не успях да му го формулирам правилно, не знам. Ходих при Диди на групова терапия, но ме натоварваше, усещах се напрегната. Явно не е било за мен. После заминах в командировка и прекратих посещенията си при нея. Малко след това разбрах, че съм бременна, което беше прекрасна емоция разбира се... Интересното е, че през 9 месеца не получих нито една паническа атака. Имах си паразитните мисли, но не и атака.
    Разбираш, че с гледането на детето ми е невъзможно да посещавам психотерапевт. Гледам го сама през деня.
    Четенето тук ми помага да разбера ума си и автоматичните мисли, което досега не се е случвало. Дава ми увереност до някаква степен и страхът е доза по- малко. Искам да позная себе си, да разбера коя съм, за да получа онзи така мечтан вътрешен мир и устойчивост.
     
    Благодаря за, Георги, че отделяш от времето си. 
  22. Like
    stelyana got a reaction from DilianaD in Тревожност   
    И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително.
    Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание.
    Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността.
    Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива.
     
    Успех!
  23. Like
    stelyana got a reaction from DilianaD in Тревожност   
    И един малък съвет от позицията на страдал човек. Грижи се повече за себе си, намали използването на компютър и телефон, въобще всичко, което превъзбужда мозъка допълнително.
    Чети книги в спокойна атмосфера, има страхотни текстове на Михаил Иванов (Омраам) за личността и индивидуалността. Може да приемеш състоянието си като тласък в живота, като възможност за себепознание.
    Добър е и течният морски магнезий на д-р Пашкулев. Усвоява се добре и намалява тревожността.
    Общувай с позитивни хора, чети истории за смели такива.
     
    Успех!
  24. Like
    stelyana reacted to д-р Тодор Първанов in Объркан съм доста   
    ,, Как да разгранича кога ми се яде и да си върна този несъзнателен или подсъзнателен механизъм обратно.,,
    Няма как, за това , приемаш,че никога не ти се яде.Никога!
    Има хора които никога не спят, http://www.zajenata.bg/невероятно!-запознайте-се-с-човекът-който-не-спи-от-35-години-и-не-старее!-news26260.html
    http://sanovnik.bg/n4-21479-Човекът,_който_не_спи
    ти си човек, на когото никога не му се яде.
    Приеми го.
  25. Like
    stelyana reacted to Орлин Баев in Объркан съм доста   
    Разбира се, че си специален - вселената се грижи за уникалната "неповторимост" на натрапливата ти фиксация, типична обаче за сума ти народ. Тодор не се шегува - просто си спестява повтарянето: натраплив си и с отговори на натрапливостите се стига до още и още натрапливости, гордо човъркащи неувереността на несигурността си. Така или иначе ще четеш, ще предъвкваш, ще се свръхвглеждаш в телцето, от позицията на малкото его ще свръхконтролираш тщеславно страховете си, с което ще ги раздухваш, за да се роди още и още натраплив, невротичен контрол.... 
    Нищо особено не преживяваш. Има маса народ като теб, всеки със своите си фиксацийки. Въпросът е, че те могат да са всякакви, докато механизмът на справяне е сигурен, когато го искаш. Искаш справяне, или всички да се въртят около гордостта на неврозата ти? Ако е първото, супер - тълкуването на мислите се свежда до подходящо, следва много шегуване, транс, медитативно пропускане. Последното се получава, когато първите стъпки са качествено добре преминавани. Ако искаш обаче само да ревеш, влизаш в графа хистеричка, прикриваща вторичните си хистерични печалби с окр. Ти си знаеш! 
×