Lavie Enrose

Лесно е отстрани винаги. И сто тояги са малко на чужд гръб. Полигамия? Полигамия ли е следния случай, въображаем, но не съвсем - приятелка имам една, която скоро става на 40 години и тя има съпруг и дете. Този съпруг има няколко любовници, точният им брой е неизвестен, но понеже ходи много по света и у нас, тоест в командировки, може да си позволи да поддържа n-брой неангажиращи или полуангажиращи връзки. А тази моя приятелка пък си има един близък приятел, с когото са близки по всеки един начин. Старая се да се изразявам деликатно и да не я съдя, защото съм огнено момиче и такива ги биех с лопатата едно време, а сега доживях приятелките ми да правят щуротии. 
Тя със съпруга си не е интимно близка, само с този нейн приятел. Какви са тези отношения? Полигамни? Реално тя своя съпруг го вижда най-често като иконка във вайбър, но така е по-добре, защото и тя, като мене, е мъжко момиче и се справя сама в живота. 
Простете, че задавам въпрос в стара тема, но си давам сметка, че явно навлизам в друга възраст, когато на хората вече не им пука особено. Не че като бях на 20 им пукаше на хората, които бяха на моите години, но сега виждам, че колелото се върти, както намери за добре.
И още един, допълнителен въпрос имам към вас - Една друга приятелка ми съобщи наскоро, че смятала флирта за нещо нормално. И не само нормално, имаше предвид "тръпка", "емоция", "нещо хубаво". А според мен това е недопустимо поведение за една сериозна дама, която има до себе си мъж и държи на него. Тя е на моите години и сега е решила, че няма да пропуска нищо хубаво от живота - каквото и предложи живота, мислела да го вземе. Ужасявам се от тази мисъл. Нормално ли е това?

Не бих тормозила рибите със своето желание да ги изям. Струва ми се грубо. Да не говорим, че рибата е пълна с отрови. Нима моретата и океаните ни са чисти? А рибата от язовири е просто фураж. Като си помислите, че от 1 кг фураж рибата наддава 1 кг, ние не ядем риба, а фураж. 

Не бих тормозила рибите със своето желание да ги изям. Струва ми се грубо. Да не говорим, че рибата е пълна с отрови. Нима моретата и океаните ни са чисти? А рибата от язовири е просто фураж. Като си помислите, че от 1 кг фураж рибата наддава 1 кг, ние не ядем риба, а фураж. 

Рано или късно единият трябва да каже- ,,  Обичам те и искам да прекарам целият си живот с теб,,.

Послушай съвета ми.
Стига с това мислене.

Извинявай, че ще задам директен въпрос, ама този мъж за какво ти е? 

Чудех се какво ми се яде. Пуканки.
Отивам за царевица и после сядам над тенджерата да им бая.

Той е сигурен,че те има,.както котката в клипа е сигурна,че мишката е нейна.

Това, което наблюдаваме в практиката е, че при подобно преживяно насилие, в случая системно изнасилване, психиката на жертвата е склонна да компенсира травмите чрез повтаряне на травмиращото действие. Тоест, жена ви не е никаква курва, нито е болна, а носи в себе си нелеки травми, върху които е силно желателно съзнателно да работи в психотерапевтичен процес. Обвиненията ви не само, че не и помагат, но "наливат масло в огъня" на травмата, която тя така или иначе вече носи. По-скоро, има нужда да си поговорите спокойно, разбиращо, с обич и сърдечност, да осъзнае, че има нужда от специализирана помощ. Силно и препоръчвам психотерапия при колега, знаещ как да действа в случай на травми. Споменавам това, тъй като подходът при травми е различен от този при обикновените невротични състояния. Но, това е работа на колегата, не ваша. С много любов, мекота и грижа, с доверие в потенциала и качествата, които има, я насочете към избор на психотерапевт! В рамките на няколко месеца положението може да бъде силно променено. Понастоящем травмата и е капсулирана в подсъзнанието и оттам изкривява и манипулира живота ѝ. Нужно е да се преодолее, да се преработи! 

Този момент с недостиг на магнезий и хрупане на шоколад с колците и трупане на маса е известен момент. 
Д-р Михайлов препоръчва да се разтвори 1 пакет английска сол в 1 литър вода и човек да пие по две глътки вечер преди лягане. 
Аз така отслабнах няколко килограма, без да променям хранене. Върнах се в норма.

Възможно е човек да получи хиповитаминоза С от консумиране на зелени салати тип айсберг, китайско зеле и прочие, противно на очакванията и нагласите, но дори и така, си остават по-полезни от консумиране на маргарин, богат на фино диспергиран никел и на чипс, богат на акриламид. В чипса и в маргарина полезни съставки няма. Дори фибри няма. 
Acrylamide doesn’t appear to be in raw foods themselves. It’s formed when certain starchy foods are cooked at high temperatures (above about 250° F). Cooking at high temperatures causes a chemical reaction between certain sugars and an amino acid (asparagine) in the food, which forms acrylamide. Cooking methods such as frying, baking, broiling, or roasting are more likely to create acrylamide, while boiling, steaming, and microwaving appear less likely to do so. Longer cooking times and cooking at higher temperatures can increase the amount of acrylamide in foods further.

Не би трябвало детето да получи мозъчни увреждания в резултат от веганска диета /тоест невъзможно е/, въпросът е в родителите, те могат да го увредят с глупостите, които правят. За съжаление познавам вегани, чиято кожа изглежда ужасно, с изгнили зъби и проблемна коса. Като цяло - изглеждащи с около 10 години повече от реалната им възраст. 
Така че човек трябва да бъде внимателен.
По отношение на детокст програмите с фрешове - има доста застъпници, един от които е д-р Атанас Михайлов, а на него му имам доверие като специалист, доказал е, че намира лекове най-различни за болежки. Естествено, говоря за неговата програма. На мен ми е много да пия толкова течности, даже ми е по-лесно да не пия почти никаква вода, щом не ям храна, не усещам глад и се чувствам много добре.
Фрешовете се пият на малки порции по много често, за да не се наблюдава това играене в огладняване и описаните съпътстващи събития от нашия модератор. 4 литра сок, но разреден с вода 1+1, тоест говорим си за 2 литра фреш. 
За кафето бих коментирала - ами ако ти става лошо от кафе, измисли нещо подобно, което да ти доставя удоволствие - подобна напитка, може и да не е чай. Има ги най-различни. Инка със соево мляко с ванилия? Какао?

Ще се абстрахирам от множеството елементи в ситуацията, понеже те добавят нюанси. Семейство, дълг, отглеждане на дете, вярата, морала, родителите. Знаеш ли кое трябва да те води? Махни ги скандалите. Скандалите може да са били и по твоя вина, понеже си премълчавал и тя не си е давала изобщо сметка какво става в теб и в един момент с изненада да си й казал нещо, което да я е изкарала от релси, тоест ако тя е овен, а ти си примерно риби. Както и да е, няма нужда да вярваш в зодии, достатъчно е просто да помислиш, че ако ти си спокоен темперамент, който не прави скандали, а тя е скандалджийка, то причина вероятно си ти с твоето премълчаване, защото тя го тълкува като лицемерие и подлост. Ти пък смяташ, че тя е груба, понеже ти говори по начин, по който ти не си свикнал да се изразяваш. Това е доста встрани.
Кое трябва да те води? Ами Любовта. Не мисълта за детето, деца много, има деца - сираци, има захвърлени деца, има всякакви. Ти ако не я обичаш, ако живееш под един покрив с жена в името на детето, каква среда ще му създадете? На мир и хармония? Какъв модел ще възпитате в него? Ти - на любящия баща, тя - на подкрепящата майка? Съмнявам се.
Имам по-възрастна приятелка, която един ден ми сподели нещо за живота си, към което се настроих негативно, но в един момент си дадох сметка, че е права. Беше минала през много бурен живот, пълен с много изпитания. И като я попитах как са удържали фронта с мъжа си, тя каза с усмивка, че те много са се обичали във всяко едно отношение - като приятели, като любими - с думи, с погледи, и интимно като мъж и жена. Правенето на любов тя го сравни като да ядеш от любимия си сладолед на любимата си пейка в парка.
Без приятелство няма любов. Вие щом се познавате от 9 години, имате общо хоби, това е много добре. Аз имам един приятел, който имаше дълга връзка и бившата му го укоряваше за разходите по хобито му, което му тежеше. Сега е с друга приятелка, с която споделят страстта си към това хоби и тя го насърчава да се развива.
Отношенията мъж - жена са като една къща. Основите са интимния живот. Без тях няма здрава къща. Тя трябва да те уважава като мъж, да те цени, да те харесва. Така ти се чувстваш оценен и уверен - в семейството, в работата, в отношенията с приятелите. В противен случай тя ще се чувства недолюбена, а ти ще се чудиш какъв мъж си такъв дефектен, който ще търси несъзнателно признание на друго място.
И, естествено, къщата не е само основи. Има етажи. Приятелство, Партньорство, каквото се сетиш. Има един обмен, вероятно - едно непрекъснато слизане и качване по стълбите на къщата, за да се получат хармонични отношения.
Ако това с вас е така, хващай телефона и се обаждай.
Не искам да звуча менторски, искаш съвет, надявам се да съм ти дала една добра отправна точка за размисъл. Прецени и ти сам какъв тип човек си. 

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция  - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.
 
Дерастежът  не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.
 
Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.
 
Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще.  Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.
 
Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.
 
Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата  значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и  разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството  между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като  решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин  обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура  и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя  социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената  отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!
 
 
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=
 

Основната манипулация идва от факта, че незаменимите аминокиселини се съдържат в месото всичките наведнъж. А в растителните продукти се съдържат я четири, я пет, я шест, я дори седем, но никога осем от тях. Да, ама вие не ядете само един тип растителен продукт. Едно време си бях правила изчисления, че е невъзможно за един вегетарианец, който не яде нищо, дето мърда, да получи някакъв проблем по отношение на протеиновата обмяна.

Не бих тормозила рибите със своето желание да ги изям. Струва ми се грубо. Да не говорим, че рибата е пълна с отрови. Нима моретата и океаните ни са чисти? А рибата от язовири е просто фураж. Като си помислите, че от 1 кг фураж рибата наддава 1 кг, ние не ядем риба, а фураж. 

Основната манипулация идва от факта, че незаменимите аминокиселини се съдържат в месото всичките наведнъж. А в растителните продукти се съдържат я четири, я пет, я шест, я дори седем, но никога осем от тях. Да, ама вие не ядете само един тип растителен продукт. Едно време си бях правила изчисления, че е невъзможно за един вегетарианец, който не яде нищо, дето мърда, да получи някакъв проблем по отношение на протеиновата обмяна.

Изобщо не се притеснявай, всичко е наред. Аз колко бях разсеяна. Помня как дори тръгнах веднъж като студентка за чужда държава на някакъв студентски семинар и изобщо забравих да проверя къде отивам. Стигнах на гарата и се сетих, че не зная нито къде, нито как се казва точно събитието, а нямаше мобилни телефони с интернет, че да проверя.
Станах учителка по английски и забелязвам как децата си искат играта... дори да учим английски, ами нека да порисуват. Да попеят, да поиграят.
Ето, дори математика да вземем - дала съм си сметка, че много добре децата разбират къде им е грешката в задачата, ако си визуализират, представят какво е условието и го нарисуват. Губи се време, но така се работи върху правилното решение.

Съжалявам, че първото, което правя в този форум, е да пусна тема. Но се чувствам объркана и обезверена, наистина бих била благодарна за мнение и съвети.
Със съпруга ми сме заедно от 8 години, 6 от които сме женени. Имаме дете на 1 година и 8 месеца.
Страшното за мен започна 3 месеца след раждането. Трудно дете, сън по около 2 часа на денонощие първите 2 месеца... И при първия преглед гинеколожката с неудобство ми съобщи, че трябва да се лекуваме и двамата от предавана по полов път болест. Когато го попитах дали може да ми даде обяснение, той ми разказа, че преди около година е извикал проститутка в дома ни. Това е станало по време на едно мое 5 дневно отсъствие, точно в деня на завръщането ми. Каза, че тъй като никога не е бил с момиче на 18 и е бил сигурен, че все някога ще иска да е, е решил да го направи преди да имаме още деца и да са минали години от брака. Водело го е любопитството. Търсел е момиче с детско лице и кожа, много слабичко тяло на тийнейджърка. Може би е интересно на колко съм била аз тогава? На 30 и макар и да изглеждам и досега с няколко години по-млада, в никакъв случай нямам вид на момиче на 18.
Имах усещането, че светът ми се срути. Не ми се живееше. Не помня дори какво съм правила цял месец, как въобще съм гледала детето си. После започнах да ходя на психотерапия. Аз бях човекът с проблема, който се чувстваше зле.
Ще спестя описанието на ада от повече от година и половина, в който живях. Вътрешният ад.
Когато детето ни беше на около 7 месеца, съпругът ми замина да работи в друга страна. Нямаше как да тръгнем с него, видяхме се отново след 3 месеца. 
Една вечер засякох негови регистрации в сайтове за неангажиращи отношения, както и за компаньонки. Говорихме и обясни, че само си е разглеждал. Докато бяхме с него поне видимо не влизаше.
Наложи се около 2 месеца след като бяхме при съпруга ми да пътуваме до България само двете с детето. Престоят се проточи до 3 месеца, заради сериозен мой здравословен проблем. 
При завръщането ни се държеше добре с нас. И така изминаха 4 месеца и отново изскочиха регистрации в сайтове. Обяснението пак беше, че просто му е интересно да си гледа снимки, било като порно. 
Той цяло наистина се отнася добре с мен и детето ни. Много го обича и видимо е готов на всичко за него. В последните 2 месеца дори имах възможност да изляза сама , което не бях правила от почти година (той се притесняваше да гледа сам детето, защото беше свикнало да е основно с мен). 
Като цяло аз съм по-инициативна да сме мили и нежни един към друг. Той е някак по-съсредоточен в други неща. Заяви, че макар и да му е приятно да прави секс, той не му е приоритет. 
Много дълго е написано... Не зная защо, но се чувствам объркана. Усещам разминаване между думите и действията му. От една страна той твърди, че иска семейството си, както и да остарееш заедно. А това никак не ми се връзва с някои негови действия. Нямам му никакво доверие. Мразя това, в което се превърнах-невротична параноичка...