Jump to content
Порталът към съзнателен живот

dian2n

Участници
  • Общо Съдържание

    25
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

3958 посещения на профила
  1. Оценявам желанието за тълкувание на моят сън, макар и да не приемам това което е написано. По причина, че сънищата могат да бъдат тълкувани след дълбоко познаване на самият сънувач. Вселената на възприятие , в която аз живея е напълно различна от всяка друга и нещата в моя свят са валидни за мен, но не и за друг. И като си говорим за сънища, напоследък доста пъти насън размишлявам. Хора са ми казвали ,че човек насън не може да брои. Броил съм. И физични теории съм развивал. И часовници съм гледал и са изглеждали истински. И съм бил убеден, че сънувам, но усещането ми е било за реалност. И доста пъти се събуждам с някакво изречение в главата. Ще ви споделя последното с което се събудих скоро. "Гнус ме хваща в какви мръсни води и подмоли се крият хелерите. А те са домашната котка на първите хора на планетата - децата." Изречение изпълнено с метафори. "Домашна котка" са защото Хелерите са едни от най-разпространените (лесни за отглеждане) аквариумни рибки. Или поне преди години беше така . Наред с гупите , те се купуваха най-често. "първите хора на планетата" Така е - първо е детето, после е самият човек. Удивително. Изненадвам се какво може да измисли човек на сън Винаги си ги записвам, защото само след няколко часа всичко се забравя.
  2. Става дума за една моя стара тема. Сънувах асансьори и някои хора ми дадоха тълкувание. Че било поради някакви социални аспекти. Следват заключенията. След като не сънувам асансьори поради страх от тях (а поради някакви социални проблеми), следва сънищата да ми причиняват този страх. И какво се получава? Имаш социални проблеми и прочие там тълкувания, от там следват сънища в които има асансьори и страх от тях. От там страха се пренася в реалността. И заради някаква социална обремененост, си навличам и страх от асансьори Направо перфектно . Смешно е обаче. Някой някъде споменал ли е че това може да се случи? Аз от страховете се отърсих. Ни от асансьори ни от каквото и друго там беше. Ама пак си ги сънувам де... асансьорите. Даже с оглед на сегашните ми психични занимания, очаквам асансьори на рояци Щото хич не ми пука за социалността. Ама нали знаем, че подсъзнанието страда. Та ... ще има още доста асансьори. Докато подсъзнанието схване как стоят нещата . Не че вярвам в подобни тълкувания де. Много добре знам на какво е синоним асансьора при мен - същото като стаи в стените, скрити стаи . Общо взето - друга реалност. Не е нужно да питам някого за да знам алегориите в моята глава. Повече ме вълнуваше предизвиканият страх от сънуването на тези асансьори. Свършена работа. Нека да разкажа един друг мой сън. Като малък много обичах да ходя на едно място, имаше една сграда там. Нещо като мотел беше . Събота или неделя ако не бях на село , там ходихме.Вътре в гората . Голяма игра падаше. Оттогава вече не ме свързва нищо с това място от много години, но през няколко години ходя да видя какво става - пустош е. Тревата превзема всичко. Сградате се руши, дърветата падат. И ето че в рамките на две седмици, три пъти сънувам сън за това място. В първият сън, сградата е действаща, нощ е , светлини светят приказно. Страхотна гледка е. Времето е тихо и се чувствам чудесно. Обсъждаме да слагаме антени на покрива. Вторият сън - отивам там а там някакви черни микробуси. някакви Турски фирми нещо внасят изнасят . Третият сън. Вървя към сградата а тя превърната в ресторант. Прозорците светят, вътре хора на масите ядат пият. Ама светлината една странна такава, сякаш ... прекалено силна. Става ми странно и решавам да вляза вътре. Но не виждам врата. По едно време си казвам "абе аз нали сънувам, дай направо ще мина през стената ,както неведнъж съм правил насън (вярно е , правил съм го и друг път в други сънища). Бутам се във стената , а тя не поддава. Нормално е - понякога не се получава. Опитвам пак , тоя път по-леко и потъвам. Самото минаване , както и другите пъти е гадно - материята те мачка и виждаш някакви точки цветни. Но преминавам. И се озовавам в някаква тъмнина. Въобще няма лампи, стъпвам директно на утъпкана земя. Чуват се стотици кокоши кудкудякания около мен. Виждам две кучета да се разхождат. Хваща ме страх да не би да се хвърлят към мен и се потапям обратно в стената. Излизам навън и се обаждам по телефона. Идва полиция и ме питат. Казвам им , че вътре всъщност се отглеждат кокошки - няма никакъв ресторант. Мой приятел също е дошъл и ме пита как съм разбрал - казвам му "влязох насън вътре". Оказва се че стъклата са монитори (ето откъде е странната светлина).
  3. Изгледах клиповете. Хубави неща казва. След като съм опитвал няколко метода без успех ,сега измислих нов метод. (липсата на успех ,знам че се дължи на мен. Защото робувам на определени норми и не искам да ги изоставя. Винаги се стремя към равновесие и всяко започнало нещо съм длъжен да го завърша. Това са особености на мисленето ми , които всъщност ми пречат да се справя по всеки един начин по който съм опитвал. Ето например за шума на папагалите. Аз искам да не ми пречи, но също искам по някакъв начин стопаните им да бъдат наказани за това ,че ме смущават, понеже те нямат право да държат такива шумни животни. Знам че ако спре да ми пука за тях, то ще спре и да ми пречи шума им, но стремежа ми към равновесие ме кара да продължавам да им обръщам внимание. Същата история е и с шахтата която дрънчи. Писал съм на ремонтни екипи , идвали са но не си вършат работата добре. И равновесието е нарушено - някой не си върши работата, аз страдам заради това. Мога да игнорирам шахтата, но това ще значи че някой ще си спести работата която е длъжен да извърши. В крайна сметка звукът е неприятен защото е подплатен със разумни мотивации. И няма как да приложа разумни контрамерки, защото аз не съм по-умен от себе си. ) Знам, че всичко това ми пречи и не е лесно да го превъзмогна, защото е част от моя характер. В последно време усилено си променям характера, но надали ще оставя нещата да се случват последователно. По-скоро измислих нов метод Приложих го известно време и всъщност имам голям успех със автомобилните аларми. Методът се състои във моментално игнориране. Без размисли, без увъртане. В момента в който чуя звук който ме дразни, веднага блокирам всяка мисъл която започне да се образува- "пак ли тия гълъби","да взема да ги изгоня ли" , "тоз съсед докога ще ги събира" ... "тая аларма колко още ще пищи", "пак ли да се обаждам на 112" ,"дали е пак оная кола дето оня път се обаждах". НЕ Още преди да се е формирала която и да е мисъл - блокирам. Не мисля за звука, той не ме вълнува. Не се боря с него, а с мислите които възникват като негов отговор. За щастие имам известен опит в блокиране на мисли- тренирал съм да стоя без да мисля. Идеята е да разкъсам зависимостта между дразнител и реакция. Да спра да следвам навика дразнителят задължително да предизвиква реакция. Мозъкът е нещо което се учи лесно, дори поразително лесно. Достатъчно е няколко опита и той вече прави новонаученото. И наистина той започна да игнорира подобни звуци, които се повтарят. Колегите ми правят забележка, че не спирам фаровете на колата като слизам, въпреки че има пищяща сигнализация. АМИ АЗ НЕ Я ЧУВАМ . Тя е там и си писка, но за мен е нещо което не достига до мен. Но там нещата са прости, защото е монотонна. Също с алармите на колите е пак така - бучат си ,но не ме вълнува. С папагалите... лятото ще видим И все пак , в полето на обикновено въздействие , успех може да се постигне. Но има едно друго поле в което ... първобитните рефлекси действат силно. Например - ако мисля усилено за нещо, всеки тактуващ звук (например пищялката за несложен колан в автомобила) започва да ми дава ритъм на мисленето. Но аз не мисля с този ритъм,имам нужда да разтягам определени фрагменти. Но ритъмът от звука диктува темпо. Мисля докато се появи звука пииииит . Това ми блокира мисленето. Спирам докъдето съм стигнал. В периода в който алармата почива (половин секунда) почвам да мисля отначало, защото не ми е стигнало времето да завърша даденият фрагмент. Но срока си е все същият. И този фрагмент се върти ли върти и към следващ не се пристъпва. И реално аз цикля на едно и също място.. И това не е по никакъв начин свързано с някаква пречка от съзнателно естество. Е тук вече... природата побеждава. Все още не знам как да игнорирам такъв звук докато мисля за нещо. Просто появата му , прекратява мисленето ми ,карайки ме да му обърна внимание. Но пък нали това е идеята на алармените звуци-приковаване на внимание.
  4. dian2n

    Чесънът

    При отглеждането на определени видове аквариумни рибки се използва кайма от смесени животински и растителни продукти. Освен допълнителните витамини ,които се добавят, се слага и чесън. Действа против вътрешни паразити.
  5. Не виждам видеоклипове.
  6. Здравейте! Преди малко търсих информация в интернет за непоносимост към звуци и се натъкнах на понятието мисофония. Не знам доколко може да се идентифицира с това което искам да питам, затова ще опиша как стоят нещата при мен. Става дума за дразнене от повтарящи се звуци. Не задължително на точен интервал и не всякакви звуци. В един момент осъзнах , че не понасям определени звуци, които за други хора не значат нищо. Те не им обръщат внимание и даже се изненадват, че аз ги забелязвам. Проблемът е , че години по-рано положението не беше така. Значи по някое време се е получило. И така , дразнителите са: Гълъби: "бууууу, бууууу, буууууу" все едно някакъв мотор се мъчи да тръгне но не може и опитва отново и отново и отново.Като дете много ми харесваше да ги слушам . Сега нещата са различни. Кучета лаещи равномерно : "бау бау бау................... бау бау бау...................бау бау бау................" Също и с прекъсване нарочно: "бау бау....бау" И пак станаха три пъти. Все едно нарочно го донажда... напук. Или пък мастодонтското "ау ау ау". И край. След двайсет секунди пак. "ау ау ау". Все едно казва "АЗ. СЪМ . КУЧЕ". Да бе, и кво като си? Млъквай! Онзи път една баба в една къща на село.Стара баба , има някакви психични отклонения ,води диалози наум, хъмка, мляска, пак хъмка, пак мляска и това се повтаря постоянно. Откачам. По добре да слушам гълъби - буууууууууу буууууууууууу. Шахта на пътя - колите стъпват, шахтата трака : "тангър-дангър..........тангър-дангър........ТАНГЪР-ДАНГЪР". С различна ритмика според наличието на автомобили. Винаги я чувам и сега дори. За пищящи папагали ,истински музикални инвалиди, няма да говоря - там ситуацията е по-различна- абсолютно алогично подредени тонове предимно във високочестотния спектър ,дразнещи повече със тона си отколкото с ритъма. Всички тия неща ме дразнят. Обсебват ми вниманието. Докато ги чувам ,не мога да се съсредоточа над това което правя. Ако пък съм концентриран върху нещо, ми развалят концентрацията , а това винаги води до изнервяне. И въпреки, че може да се извади заключение ,че ме дразни всичко около мен, има неща които не ме дразнят, а други хора въобще не биха ги понесли. Нещата които НЕ МЕ ДРАЗНЯТ са: -цъкащи часовници - може да е ритмично, но функция на мозъка е да се абстрахира от ритмично повтарящи се звуци. тук той явно се справя. -Непрекъснатото бълбукане на мехурчетата в аквариума - чувам го ден и нощ - никакво дразнение. -Постоянно фучене на вентилатори , компютри,охладители- никакъв проблем . Някои хора не понасят дори най-малкото фучене на вентилатор . -Чайки крякащи посред нощ в 4 часа, решили че вече е време за ставане. Чувам ги - никаква реакция (допреди време ме будеха , даже ми бяха голям дразнител, но вече не. Откакто разбрах, че докато чайките са наоколо ,гълъбите ги няма.) -Врабчета чирикат до прозореца - силно е , но самият звук е безобиден. -Гарги грачат - даже ме кефи звука. -Коли бръмчат,мотори реват по улиците... нека си реват- реакция никаква. Имам един часовник с аларма звъняща в 6 часа сутринта, но тъй като аз ставам от друга аларма в 8 часа, първата дори не я чувам. Пълно абстрахиране имам към нея. Даже мислех, че часовника е спрял да свири, докато един път бях буден по това време и я чух. По правило не мога да заспя ако някой хърка. Знам , че е природно определено (хъркането е като ръмженето, а ръмженето е сигнал за опасност) и затова знам, че с него справяне няма. Допълвам още: много хора знам, че мразят звуци от стържене на вилица в стъкло, тебешири по дъска и прочие. Във връзка с това казвам :Никаква негативна реакция нямам към: -търкане стиропор в стиропор,вилица по стъкло, нож по стъкло,стържене на тъпа бургия при пробиване на желязо (метал в метал),режене на метал с ножовка,стиропор по стъкло,нокти по стъкло, нокти по метал. Не мога да се сетя друг неприятен звук . Всички те са ми напълно безинтересни , не ми пречат , не ме вълнуват. Допълвам още: странни звуци които ми харесват много : -въртящия стол се амортизирал от употреба, скърца като се клати човек - нарочно се клатя да скърца . Колегите се дразнят и заради тях не го правя, но звука много ми харесва- всякакви честоти. -скърцаща панта- красота... чудесен звук . Отварям ,затварям, опитвам различна скорост, наслаждавам се на звуците. -при транспорт на стоки се ползват едни найлонови форми заместващи стиропора. Когато се трият в мокро стъкло се получават уникални звуци - с много различни честоти. Харесват ми , стържа понякога . Колегите ми се карат - тях не им харесвало. В крайна сметка , аз нямам достатъчни познания за да мога да категоризирам различните психологични процеси наблюдаващи се при хората, не знам какви са , не знам кое как се определя, кое е значимо, кое е произволно и няма как да разбера причините за тази моя непоносимост. Това ми е и питането - възможни причини за подобна нетърпимост към звуци и възможни действия за справяне. Ако някой има свои звуци ,които го дразнят може да сподели също. Отворен съм към добри идеи, наскоро се справих с голям мой проблем - неоправдан страх. Успях да систематизирам добра логика и методика и страхът изчезна. Вярвам ,че има начин за справяне и с ритмичните звуци, просто не знам причината за непоносимостта си към тях. Досега съм опитвал замаскиране на негативно с позитивно - опитах да придам различен смисъл на звуците (пискащите папагали). Приех ги като тест: ако ги чувам и ме дразнят, значи все още се вълнувам от глупости. Но този метод изисква дълготрайна концентрираност върху действията и може би съм изгубил по някое време връзката. С чайките пък се получи без да искам - приех, че те гонят гълъбите и вече крякането им не ми е неприятно. Мога да опитам да придам на тракащата шахта функция на брояч на коли и по този начин тя да стане маловажна за наблюдаване (слабо ме вълнува колко коли минават по пътя). Но пък ме е яд, че никой не взема мерки да я оправи и може би това надделява - искам хората да си свършат работата, а не аз да им я решавам.
  7. dian2n

    Душата

    Толкова много цитати и цитати, мисли и слова- по едно време се почувствах все едно съм на проповед в някоя църква. Вярвате ли че всичко това което се пише в тази тема , дава отговор? Мъдростта ми казва :уважавай и чуждите мнения. Но пък реализмът ми казва - те дават ли конкретно разбиране? Имах две мнения по-назад в тази тема , по които (странно защо) , никой не се опита да дискутира. Всички постват някакви цитати ,които взимат от някъде и това е. Предоставих няколко интересни аспекта за дискусия, но никой не ги дискутира. До такава степен ли сте загърбили реалността? Хора, аз лично не виждам смисъл в проповедите- да не се засяга никой. Обаче колкото и да четох това което сте публикували, аз не стигнах до никакъв извод, никакви въпроси не възникнаха в моята глава и общо взето крачих сред всички тия думи ,както човек крачи в блато. Още повече че не виждам как бих могъл да дам коментар на тези ... неща. Нали в размислите се ражда истината. При всички тия проповеди аз размисли не виждам .
  8. От много време ме мъчат всевъзможни сънища с присъстващ елемент - асансьор. Сънувам всякакви вариации- слизане на асансьора в мазата, изкачване до несъществуващ етаж, трансформации на асансьора, странично движещи се асансьори. И дори по време на съня, аз знам че ме е страх от асансьора и го отбягвам. Принципно вече съм приел че имам фобия. А интересното е че когато бях малък , неведнъж съм гледал какво има в шахтата и не ме е било страх. Откакто обаче почнаха тия сънища, никой не може да ме накара да погледна в шахтата когато кабината не е там. Просто е мисия невъзможна. Не мога да си обясня как така сън провокира фобия. А принципно ползвам асансьори редовно.И дори съм засядал вътре, и съм спирал посредата на етажи и не ме е страх.Поне докато в кабината е светло. Обаче сънищата продължават своята атака: Ето например снощи сънувам че стоя в един асансьор а той не иска да отиде на определен етаж ами го подминава и спира по средата. Аз натискам копчето отново и отново , а той подминава етажа и спира наникъде. Тогава се принуждавам да отворя капака отстрани и да дръпна ръчката за да изляза.И след като го правя неколкократно с голяма неохота, най-после се изнервям и започвам да крещя :" по дяволите, не разбрахте ли че не искам да гледам какво има зад кабината, не мога повече да гледам защото ме е страх". А после трябваше да се кача на един покрив минавайки покрай двигателя на асансьора с макарите и въжето и си казах: надали ще мога, та мен ме е страх да ида там. В реалността обаче, аз непрекъснато минавам през асансьорните помещения и никога не ме е било страх да гледам двигателя, макарите и прочие. Но защо тогава в съня си ме е страх? А какво ще стане когато утре се наложи да се кача в асансьорното и открия че не мога да го сторя? Интересно как сънят влияе на реалността а тя от своя страна влияе на един сън. Сънищата не би ли трябвало да са хаотични и лишени от логическа мисъл? Защо по време на сън мога да си спомня за страха си от асансьори и да го споменавам и да се съобразявам с него? Не трябва ли сънят просто да е нещо което да ме плаши? Да го сънувам и когато се събудя да си кажа "е да, това беше просто поредният сън който налива масло в огъня. Но не- аз сънувам и си спомням за страховете си докато сънувам и това ме кара да се страхувам на сън. Един вид - страх ме е защото сънувам това от което ме е страх, но ме е страх не защото го сънувам , а защото си спомням че в реалността ме е страх от него. Какво странно преплитане на сън и реалност... Вече почти съм убеден че получавам послания да се пазя от асансьори. Просто не мога да си го обясня по друг начин.
  9. Сещам се за няколко пъти в които сънувайки разбрах че сънувам и поисках да полетя. Беше яко. В останалите случаи дали падам от някъде или се издигам нагоре, винаги е неприятно усещане и почти винаги се събуждам . Спомням си веднъж сънувам че стоя на пътя зад блока .Вали слаб дъжд и е през нощта. Уличните лампи светят и асфалтът блести. Изведнъж си пожелавам да се издигна нагоре и това веднага се случва. Изстрелях се с доста добра скорост и след няколко секунди бях на 200-300 метра нагоре. Веднага ме обхвана страх. Не се държах за нищо, Около мен нямаше нищо. Виждах града далеч под мен. Замислих се как ли ще сляза обратно. Събудих се.
  10. Не мога да се похваля че сънувам един и същи сън,но има няколко теми по които често сънувам сънища. Едната от тях донякъде мога да си обясня ,но другата и до ден днешен ми е загадка. Първо да кажа че съм изненадан на мнението където се казваше "Аз като мъж трудно си спомням сънищата си" . Е аз да не съм жена не знаех че мъжете не сънуват Едното от нещата които сънувам често е асансьор. Пътувам в асансьор и слизам в мазе или се качвам толкова високо че сградата няма такъв етаж. Винаги се страхувам след като съм сънувал такъв сън. Нямам идея защо толкова неотменно присъства асансьор в сънищата ми. Спомням си навремето как съм гледал в шахтата когато монтьорите оправят асансьора. Не е имало проблеми. Сега не мога да погледна през вратата на етажа ако кабината я няма. А пък ако видя кабината да е спряла с две педи надолу или нагоре, направо отстъпвам като опарен и не могат да ме накарат да се кача. Иначе нямам проблеми - возя се редовно. А ако асансьора захълца или спре между етажите , започва да отнася псувни на поразия. Псувам защото ме е страх- изнервям се.Ако има друг човек с мен - всичко е наред . И в общи линии ме е страх само при преминаването от етажа в кабината. Понякога го правя със затворени очи. Открих че страхът ми е само визуален- ако не гледам не ме е страх Интересно. Ако човек има фобия от паяци и пред него има паяк , дали ако не го гледа пак ще го е страх? Защото аз като не гледам не ме е страх. Както добре знаем , човек сънува почти винаги, но не винаги си спомня сънищата си на сутринта. Е понякога ставам ,обличам се извиквам асансьора и в момента в който го отворя , разбирам че не мога да се кача. тогава си казвам "сигурно пак съм сънувал асансьор тая нощ" . Понякога се шегувам че имам страх от асансьори защото ги сънувам.Страх ме е заради съня. Макар че по-скоро сънят е заради страха. Не знам защо. ФАКТ. Другото нещо което доста често сънувам са риби. Сънища с няколко тематики повтарящи се често. -отивам в гората и намирам река , а в нея аквариумни рибки.понякога ги ловя -гледам аквариума с рибки и изведнъж те излизат от водата и започват да плуват във стаята. запитвам се защо не ги отглеждам в стаята. Като се събудя си отговарям защо -на село съм , махам една от плочките на пътеката пред къщата и отдолу море. пускам въдица и хващам рибка. -вървя през гората и опитвам да си спомня къде е реката в която има аквариумни рибки рибки,рибки , рибки... голяма мания
  11. Здравейте. Доста от сънищата които сънувам са смислени и последователни - цели филми. Винаги има събития в тях, винаги има действие, планиране , осъществяване ... И доста от нещата които сънувам са продиктувани от вече случили се събития, преиначени и събрани в едно смислено приключение. ОСВЕН НЯКОИ... Понякога сънувам сънища в които се разказват неща които въобще не мога да свържа с нищо от това което ми се е случило през деня. Недоумявам защо сънувам дадено нещо след като то въобще не ме вълнува и не съм си го и представял дори. Наскоро сънувах подобен сън. Вървя си по пътя и един познат ме настига и ми казва "ела вкъщи намерих уреда". Знам естествено за кой уред става дума .Знам че го бях накарал да го търси и се зарадвах доста когато разбрах че го е намерил. Веднага тръгнах с него. Влязохме в тях и отидохме в неговата стая. Само че най-ненадейно ми се доходи до тоалетна. Казвам му "къде ви е тоалетната" ? А той "върви напред в следващата стая и там е. Отварям вратата на следващата стая и виждам човек на легло - това е баща му. Отварям и следващата врата , но там няма тоалетна. Връщам се и го питам "а не може ли да ме заведеш че не я намирам". Тръгваме. Влизаме в стаята с баща му. Навежда се и отваря някакъв капак на пода . Казва ми " там долу е тоалетната, аз не мога да дойда с теб защото ме е страх". Слизам и изведнъж се оказва че стълбата води на улицата. Минавам покрай жена подреждаща дрехи на една сергия. Виждам че всъщност се намирам насред пазар със маси. Вървя напред и след малко виждам градска тоалетна. Спомням си че съм виждал тази тоалетна ---Фактически наистина съм я виждал - сънувах я преди два дни. Тогава сънувах , че влизам в една такава тоалетна а вътре има една голяма стая с размери 40 на 40 метра. Таван на около 3 метра. Вътре полутъмно . По цялата земя бяха разположени местата за ходене по нужда , но нямаше никакви кабинки- просто подредени в редички насред огромната зала. И ВСИЧКО ПОТЪНАЛО В МРЪСОТИЯ. Ужасна мръсотия. Нямаше чисто място къде да стъпи човек, а как се очакваше и да върши нещо въобще. Тоалетни чинии няма. Обичайните дупки с две места за стъпване. --- Спомних си за тоалетната. Въобще не ми се искаше да влизам . Чух приятелят ми отдалеч да се провиква - "не там, там не ходи!". Продължих направо. Вървя и пред мен много маси, навес и хора седнали край масите. Минавам между тях и вървя напред. Вървя още и виждам точно в средата между масите една голяма дупка 10 на 10 метра - квадратна пълна с боклуци. Казват ми - това е тоалетната. Гледам и се чудя. Очакват да застана на ръба на това нещо и да... Оглеждам се и не вярвам на очите си. Навсякъде около мен има маси с хора. Масите са масивни дървени , много занемарени, стари, потънали в мръсотия.По тях има храна от всевъзможен вид, разпиляна мухлясала.Мухи хвърчат навсякъде . По земята е пълно с боклуци и най-вече кал. Поглеждам хората - груби,стари, облечени с дебели мръсни дрехи, брадясали немити .Тъпчат се ,крещят и се смеят. Изведнъж се оказвам по средата между хора които сякаш са се пренесли от друго време . Обхваща ме страх.
  12. Получавам имейл който се състои от следното: dian2n, Имате лично съобщение от burdirkaz със заглавие " Когато вляза във сайта ми изписва че имам ново лично съобщение от "изтрит потребител". въпроса ми е :как така потребителят е изтрит пък аз получавам вече трето писмо от него -и предният път беше "изтрит" и сега е "изтрит". Писмото не съдържа нищо.И тъй като няма нито заглавие,нито текст, не мога да го разгледам и ми стои като неотворено.
  13. Страхът от смъртта Изчетох всички заглавия на теми от "езотерика" но не намерих някъде да се говори за смъртта. Кой се страхува от смъртта? Какъв страх е страхът от смъртта -осъзнат или примитивен? Защо се страхуваме от нещо което сме изпитали. Какво е смъртта? В биологически план смъртта е спиране на живота на едно същество. Защо хората се страхуват да умрат? Така или иначе някога всеки ще умре. Ако беше нещо от което може да се оттървем , би било нормално да се страхуваме. Страхът обаче е всъщност защото умирайки ще "слезем от сцената".Всички ще останат след нас и ние няма да сме там за да наблюдаваме, да се месим и да чувстваме. Още като бях малък се замислих за смъртта и честно казано доста се уплаших.Представих си че един ден ще дойде времето да умра и след като го сторя повече никога няма да живея.НИКОГА. Това е доста дълго време.По точно -безкрайно дълго.Ще лежа в гроба а столетията ще се нижат и аз няма да усещам нищо и никой няма да си спомня за мен.Никога не ще имам възможността да чувствам нищо от света в който съм живял .Колкото и време да мине , няма да мога да съм жив отново.Всичко това ми изглеждаше ужасно страшно. След време също се връщах към размислите си за смъртта ,но вече с едно по разумно виждане за нещата.Намерих доста контрааргументи с които смъртта вече не беше толкова страшна . Представете си времето преди своето раждане.Времето когато майка ви и баща ви още не са се познавали дори.Къде сте били вие? Никъде. Някой познавал ли ви е, знаел ли е че ще се появите? Никой никога. Какво сте усещали вие тогава? Нищо. Да се върнем още по назад.Войни,робство,създаването на българската държава... Къде сте били вие? Никъде. Още по назад-динозаврите. Кое обединява момента преди раждането на един човек с момента след неговата смърт? Липсата на осъзнаване.Както след смъртта си , така и преди раждането си на нас ни липсва осъзнаване за живота.Липсва ни осъзнаване за самите нас, за всичко около нас-за самият живот като понятие. ПРЕЧИЛО ЛИ НИ Е ТОВА ЧЕ НЕ СМЕ БИЛИ ЖИВИ? Изпитвали ли сме неудобство от това ,че животът е течал а ние не сме били там за да го усетим? Липсвал ли ни е? НЕ Какво ще стане след като умрем? Ще спрем да усещаме живота.Ще бъдем отново извън него.Нещо което вече сме преживяли и не сме съжалявали в момента в който сме го изживявали (докато сме "изживявали" откъснатостта си от света на живите) . Защо след като явно и преди сме се справили добре, това да ни затрудни сега? Какво му е лошото да си мъртъв? Всеки е бил мъртъв преди да се роди и от това не му е било зле. След смъртта си просто ще повторим онова което сме били винаги. А да не забравяме че светът е съществувал винаги ,а това че можем да го усетим си е наша грижа. На кого ли му пука за нашите грижи?
  14. dian2n

    Душата

    Нарочно пускам втори отговор за да не се смесва с предния ми писан преди известно време. Досетих се за още нещо на което се натъкнах размишлявайки върху душата. Да си представим един човек.Можем да го наблюдаваме, да го изучаваме да си представяме какво мисли и усеща, но никога не можем да усетим нещата все едно сме в самия него.Такова усещане можем да направим само относно себе си.За другия човек обаче как можем да сме сигурни че той наистина чувства себе си точно така както ние чувстваме нас.При определено положение може да погледнем на всички хора като на едни биологични машини-мислят си че имат усещания, че са индивидуалности и че всичко което усещат им се случва на тях, но това не може ли да е измамно усещане.Откъде сме сигурни ,че всеки човек с изключение на нас изпитва точно това което и ние? Да си представим че успеем да създадем машина с изкуствен мозък който работи досущ като човешкия-може да мисли, да чувства и да усеща. За нас това е една машина, понеже тя си е точно това-сбор от електронни компоненти. Дали обаче машината ще има усещане за самата себе си както ние имаме такова за самите нас ? - ако тя няма такова усещане, тогава защо ние да го имаме? Та нали ние сме също един вид машини-състоим се от точно определени клетки които съставляват нашият мозък и без тях ме бихме могли да мислим.Следва че машината ще има усещане за самата себе си. -ако тя има такова усещане то какво наричаме тогава "душа".Нима машината има душа? Да си представим ,че създадем биологично копие на даден човек.Не го накараме да се РОДИ, а го създадем.Например чрез "сглобяване" на клетки така че да се получи точно копие на човек. След като това е човек следва той да има себеусещане и да се чувства като отделна личност.Следва че трябва да има душа. Тогава как въобще се ражда тази душа? Откъде идва и се влива в човек? Защо и е да го прави? Защо "сглобеният " от нас човек просто не останеше без душа? Душата не е ли всъщност едно голо себеусещане. Къде отива душата когато мозъкът не работи-когато спи? Защо не усещаме времето прекарано в сън? Защото душата е усещане , а усещането при спящ мозък е спряно. А като умрем? Край на душата.
  15. dian2n

    Инволюция и Еволюция

    Преди всичко погледнете ми подписа. Материала който ми каза да прочета не го прочетох докрай.Хвърлих му само бегъл поглед. Да виновен съм .Да, говоря без да знам.Да , не спазвам съветите които ми се дават. Да, опърничав съм. Аз обаче не говоря за еволюцията на духа на човека.Говоря за повсевместната (физическа ,ако щете) еволюция. Съжалявам ако не съм разбрал смисъла на темата.Все пак всеки разбира различни неща от едно и също нещо. Аз си казах мнението.
×