Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Велина Василева last won the day on Май 5 2018

Велина Василева had the most liked content!

За Велина Василева

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден Февруари 11

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://www.facebook.com/velina.vasileva1

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

33365 посещения на профила
  1. „ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви.“ „Под "ЖЕНИТБА", аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво значи да живееш, по Бога? – Да живееш по Бога [значи, да си доволен, от всичко]; то е едно динамично състояние. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на [динамиката, в промените на] своите вътрешни стремежи и разбирания [без да се поддава на недоволство]. Недоволството представлява психически прах, в съзнанието на човека. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Чувствата внасят само влага, те още не са ЛЮБОВ. ТЕ СА УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА. Любовта подразбира Единство в Целокупния Живот. ЕДИНСТВОТО осмисля живота. То го прави красив. Ако идеята за ЕДИНСТВОТО влезе в човека, В УМА ЩЕ СЕ ВНЕСЕ СВЕТЛИНА И ТЯ ЩЕ ПОКАЖЕ ПЪТЯ НА ИЗБАВЛЕНИЕТО. ПОД ДУМАТА „ТЪМНИНА“, НИЕ РАЗБИРАМЕ НЕПРОЯВЕНАТА РЕАЛНОСТ, Т. Е. РЕАЛНОСТ, БЕЗ СЕНКИ. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО [т.е. едно Божествено, относно Тъмнината и Светлината], РАЗБИРАНЕ, В НЕГОВИЯ УМ, ТОЙ Е [в] ЕДИН РАЗУМЕН СВЯТ [на РАВНОВЕСИЕ на нещата]; СВЯТ НА СВЕТЛИНАТА, ДЕТО ИМАШ ПРОЗРЕНИЕ; РАЗБИРАШ. Дето има РАВНОВЕСИЕ на нещата, там съществува РАЗУМНОСТ. ВСИЧКИ НЕЩА СТАВАТ ЯСНИ. ДОЙДЕ ЕДИН СВЯТ [поляризиран, само] НА ТЪМНИНАТА, ДЕТО НЕЩАТА НЕ СА ЯСНИ. На научен език – БЕЗСМЪРТИЕТО е РАВНОВЕСИЕ на нещата; на силите, които действат в природата. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога, в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. Едно устойчиво Първично съединение, то е БЕЗСМЪРТИЕТО. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем [относно Бога], трябва да умрем [относно нашата личност; да не заличаваме Бога, в себе си, възприемайки се като мъже и като жени], защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. „И тъй, РЕАЛНО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВА в УМА, в СЪРЦЕТО, в ДУШАТА и в ДУХА, на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В СЪРЦЕТО ОСТАВА ТЪМНИНАТА, В УМА – СВЕТЛИНАТА, В ДУШАТА – ИСТИНАТА, А В ДУХА – ЛЮБОВТА. Светлината и тъмнината са два процеса, за РАЗБИРАНЕ на всички съществуващи ОТНОШЕНИЯ. В ТЪМНИНАТА, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в СВЕТЛИНАТА, ще имате друго разбиране. Сегашните хора още не разбират СМИСЪЛА на Тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви Тъмнината, в тях, те страдат; недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви. Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на Земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    П
    етър Дънов – Учителя: „Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал. [Земните блага произтичат от МАТЕРИЯТА, а Небесните блага произтичат от Духа. Ето защо, роденият от материята (т.е. роденият по плът), за да има участие, в Небесните блага, трябва да се роди втори път – да се роди, по Дух.]“ „Ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после, идвате при [Христос – Законът на ЕДИНСТВОТО – ] Дървото на живота, гдето с вашата опитност, [още докато сте в това тяло], ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.“ „Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл [да служи, във всеки даден момент, за благото на всички същества, едновременно (защото такава е Волята Божия)], той не може да се свърже с Небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На Небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук, не се прави разлика между [външно] гледане и [вътрешно] виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат "невежи". Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език; на неразбрани ключове.“ „Целият Живот е Музика.“ „Целокупният Живот не е нищо друго, освен Музика; песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето.“ „Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.“ „Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.“ „Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. И Христос чрез Своето Възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото Възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам!“, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам!“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!“, и започвате да свирите. „Чакай! Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече!“ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят.“ „Помнете: Докато минава през Закона на развитието [на СЪЗНАНИЕТО си (и докато не стане Едно, с Бога)], човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе.“ „Лозето е емблема на Духовния живот [това е вътрешният живот], който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита".“ „Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.“ „Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан.“ „В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.“ „Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него.“ „Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като листо, слиза на Земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на Земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата, през иглените уши, за които се говори в Писанието.“ „Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно.“ „Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият [в смисъл: онзи, който се мисли за учен човек], в Царството Божие.“ „Христос казва, че на небето за един грешник се радват повече, а не за 99 праведни – те не ги интересуват. В Небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи.“ „Каквото [знание] е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си.“ 
     
  2. СМИРЕН – ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Всеки момент, човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Когато казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Какво означава думата „култура"? В широк смисъл, културата подразбира обработване на нещо. За пример, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата, в себе си с цел да види един ден техния плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.“

    Само онзи може да изработи нещо; да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение. Само геният, светията и Учителят, могат да бъдат смирени. Те са върхове, които възприемат енергиите от възвишения свят и ги отправят към долините на живота. Те съзнават, че колкото да са високи, без енергиите на възвишения сват, представят голи, студени, неосветени върхове. Под „смирение" аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот.
    С МИР", смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога, за себе си и за цялото човечество.
    От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
    Смирението е велико качество на мъдрия и разумен човек.
    Смиреният човек знае, какво представлява от себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е.
    Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен.
    Като говорим за смирението, това подразбира човек да се откаже от грандоманщината, от лакомията, защото смисъла на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.
    Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове.
    Търсете смирението.
    Смирението се придобива отвътре, а не отвън.
    Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее да проговори. Това не е смирение. Под смирен човек разбирам този, който ходи в мир, с никого не се кара, нито с малки, нито с големи.
    Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Гордостта без смирение е болезнено състояние на човешкия дух.
    Всички велики хора са били смирени.
    Смирението е процес на поглъщане на Божествената енергия. Не можете да приемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение.
    Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. Например, какъв смисъл има човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение.
    В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на Великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота в петолинието и милиони такива ноти в живота образуват една велика ария.
    Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога.
    Смиреният човек познава Бога, познава своя Учител. Той не се съмнява, нито се колебае.
    Да бъдеш смирен значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.
    Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален.
    Всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението.
    Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението и става вътрешно силен и богат.
    Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение. Да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
    Смирението е нужно на човека, за да знае коя работа е за него и коя не е.
    Хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие.
    Смирение се иска от всинца ви.
    „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат."
    Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот.
    Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си.
    Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете.“
     
    Да се уважаваме – това го иска Небето. Трябва да имаме смирение. Гордостта е една духовна болест; горделивият човек търси своето право там, където го няма.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.“
     
    Из: „Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., 28.8.1909г.“
×