Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
4 Следващи
Последни Посещения
54224 посещения на профила
Велина Василева's Achievements
Статус Обновяване
Виж всички обновявания по Велина Василева
-
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Учението носи здраве на човека. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият Живот е на постоянна Любов, или на блаженствата. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния Живот, а не на човешкия, временен живот. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния, в положителни, това е човекът. За Истинския Живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса ѝ. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за Живота, да изгуби и той своята Първоначална Чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот... „Пазете се от бомбитe на Живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само Любовта, Мъдростта и Истината, могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЕГНЕШ БОМБИТЕ НА СВОЯ ВРАГ, АКО НЕ ГО ОБИЧАШ. БЕЗ ЛЮБОВ, НЯМА ПРОГРЕС; БЕЗ ЛЮБОВ, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШИШ ЗАДАЧИТЕ СИ. БЕЗ ЛЮБОВ, ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК И ПЪЛЕН С МЪЧНОТИИ. – КАКВО ДА ПРАВЯ, КАТО НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН? – МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СЪВЪРШЕН. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота. „Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. „Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата. „Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: "Ще учиш!" Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е Новото [знание], което иде в света. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само за да го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото Знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хромела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са на място. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, вярно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, вярно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е вярно, аз го приемам. Ами ако не е вярно? Ако онова, което аз ви казвам, е вярно, ще го приемете; ако не е вярно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е вярно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.Казвам, вие сега искате Новия Живот. Всички искате да се подмладите. Новото [знание], в света, носи Царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. [Всички отрицателни възгледи за живота, не са истинни; т.е. лош живот няма, но има примеси в живота, от които се страда. А страданията трябва да се приемат, с разбиране, защото страданията повдигат и облагородяват съзнанието ни. „Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене, грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания, човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости.“ П.Д.]Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място заемате в Природата. В Природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата [т.е. дали се служи, поради проявено насилие, върху дадено същество, или е служба, от Любов, към Бога]. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е на място. Ти – като част на Божественото Творение – си на място. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа [ако доброволно, т.е. от Любов я изпълняваш, защото вече знаеш, че това е най-доброто, което може да ти се даде, към дадения момент]. Например вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.“Из: „Ще ви даде царство“
