Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    799
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Велина Василева last won the day on Май 5 2018

Велина Василева had the most liked content!

За Велина Василева

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден Февруари 11

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://www.facebook.com/velina.vasileva1

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

29240 посещения на профила
  1.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ЧРЕЗ ЧИСТОТАТА, ЩЕ ПРИДОБИЕТЕ НУЖНАТА СВЕТЛИНА, ЗА ДА НЕ СЕ СПЪВАТЕ В ЖИВОТА СИ. ПРИДОБИЕ ЛИ ЧОВЕК ТАЗИ ЧИСТОТА, ТОЙ СТАВА СИЛЕН. ЗА ДА БЪДЕТЕ СИЛНИ, НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ЧИСТИ!
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Чистотата е първо необходимо условие за правилното развитие на човека.
       
      В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. ПРИДОБИЕ ЛИ ЧОВЕК ТАЗИ ЧИСТОТА, ТОЙ СТАВА СИЛЕН. ЗА ДА БЪДЕТЕ СИЛНИ, НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ЧИСТИ!
       
      Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста светлина. Те се нуждаят още от чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човека.
       
      Чистотата е необходима, за да се избегнат нещастията на Земята. Чистота в устата, в ума, в сърцето, в Душата и Духа. Без чистота практически нищо не може да се постигне.
      ЧРЕЗ ЧИСТОТАТА, ЩЕ ПРИДОБИЕТЕ НУЖНАТА СВЕТЛИНА, ЗА ДА НЕ СЕ СПЪВАТЕ В ЖИВОТА СИ.
       
      Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството.“
       
      Из: "НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЧИСТОТА"
    2. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „Има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.“ „Ако имате Любов, ще станете меки. Ако имате Ум, ще станете твърди. Ако много Любов ви се даде, ще замязате на Вода; ако много Ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на Живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.“ „Кое определя топлината, кое определя студенината? Топлината разширява телата и дава живот, т. е. тя спомага на живота. Да допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна? От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в себе си, а си въобразявате, че мислите. МИСЪЛТА ВСЯКОГА СЕ ОТЛИЧАВА С ЕДНО КАЧЕСТВО: ЩОМ ЗАПОЧНЕТЕ ДА МИСЛИТЕ, ВЕЧЕ ИМА ИЗХОДЕН ПЪТ ОТ МЪЧНОТИЯТА. ЩОМ НЯМА ИЗХОДЕН ПЪТ, ВИЕ САМО ЧУВСТВАТЕ; ЩОМ ИМА ИЗХОДЕН ПЪТ, ВИЕ МИСЛИТЕ. МИСЪЛТА Е ПРОЦЕС ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ВСИЧКИ МЪЧНОТИИ, НО В ДАДЕН СЛУЧАЙ ТЯ РАЗРЕШАВА НАЙ-МАЛКО ЕДНА МЪЧНОТИЯ. Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате си и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах да измисля." Нищо не си мислил.“

  2.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      • ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
        Петър Дънов – Учителя: „Като кажеш думата Истина, ако можеш да я разбереш сама по себе си, без тия прибавки, тя е по-силна, отколкото с тях. При думата Истина, като се тури друга дума, обезсилва се. Тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно. Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина?
        ''(Някой): Значи същина''.
        (Учителя): Ако промените ударението – истина? „ИЗ" значи „КВАС“, нещо, което заквасва. Значи, ИСТИНАТА е СИЛА, която прави формите, от тесто. Туй, което прави СЪЩИНАТА на нещата, то е ФОРМАТА.
        Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. ИСТИНАТА, В НАЙ-ПРОСТОТО РАЗБИРАНЕ, Е ТАЗИ СИЛА, КОЯТО ПРОИЗВЕЖДА СЪЩИНАТА НА НЕЩАТА И ТЕХНИТЕ ФОРМИ, ИЛИ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ, ЧЕ ИСТИНАТА Е СЪЩИНАТА, ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА. ИСТИНАТА, КОГАТО ПРАВИ ФОРМАТА, ВЛИЗА ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО; ТЯ НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА ОТ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО.
        ''(П.Чорбаджиев): И времето е форма.''
        (Учителя): И ВРЕМЕТО, И ПРОСТРАНСТВОТО Е ФОРМА.“
         
         
      •  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
        СЪЗНАНИЕТО
         [е Бог; Който] е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата?". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх.
        ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
        Петър Дънов – Учителя: „Животът се ражда, без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното [т.е. от Божествения; от Идеалния Свят на СМИСЪЛА; на ЕДИНСТВОТО / на ЛЮБОВТА] влиза в граничното [влиза във физическия свят, на временните и преходни ФОРМИ; т.е. влиза в света на разделението; на МНОЖЕСТВОТО] и излиза в свободата [на Духовния Свят, където е СЪДЪРЖАНИЕТО, а СЪДЪРЖАНИЕТО е, което се отлива във ФОРМИТЕ на Живота].

        Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на Свободата. Ти ще минеш по една крива линия.

        [Т.е. – ти, най-напред ще любиш (идеално, а не за някакви облаги, с които личността ти се заблуждава, относно) Бога, като мислиш за Божествения Свят (и ХРАНЕЙКИ СЕ с ежедневния Хляб – Христос – СЛОВОТО БОЖИЕ). После, от Божествения Свят, ще слезеш към физическия свят (защото на физическия свят, от материята на безкористността), ще приготвиш, в главата си, своя нова вътрешна ФОРМА, за Живота и чак тогава – ще можеш да влезеш и в Духовния свят (иначе казано: да се свържеш с Ангелите), където е СЪДЪРЖАНИЕТО, с което се пълнят формите.

        Значи – като разбереш СМИСЪЛА на Живота, ще го поставиш в (своя адекватна) НОВА ВЪТРЕШНА форма (приготвена в главата ти), за можеш, след като се напълни с НОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ – ти да се чувстваш СВОБОДЕН. Новото БЛАГОРОДНО СЪДЪРЖАНИЕ, е взето от Духовния Свят (в процеса на слушане на Ангелите)]. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е Свободата.

        Земният живот [в смисъла на изложеното – е само граничното и затова, този живот, без Божествения и без Духовния; т.е. ако го разглеждаме земния живот] сам по себе си, няма смисъл.

        Животът на Земята е най-голямото, разочарование, което човешката душа ще срещне [понеже пространството произвежда страх, а времето - съмнение]. По-голямо разочарование, надали ще срещнете. На Земята, най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят така, като тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме, и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо, като дойдете на Земята, баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после, като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин, с тарга. – ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ НИЩО НЕ СИ НАУЧИЛ. Велик смисъл има ЖИВОТЪТ, но трябва да го РАЗБИРАТЕ. Животът не може да се разбере в кръчмата [на лековатото отношение, към Него].“
  3. Майкъл Лайтуивър: "Когато се пробудите, вие ще осъзнаете, че истинското ви семейство не е това на вашата раса, култура, религия, страна, или дори вашето биологично семейство. Това е вашето Космическо Семейство; тези които са дошли, като вас – със задачата да помагат, по начини, малки или големи, в извършващия се преход. Истинското Братство и глобализация, в най-висшата си форма ще стане, едва когато си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. То ще стане, когато се завърнете в истинския Храм на Божественото Присъствие – вашето СЪРЦЕ, където става това припомняне и от където сте призовани да служите на света.[Вие сте въплътени] Светлинни Същества, с две задачи: 1) Да останат в сърцата си 2) Да ПОМНЯТ кои са, защо са там и за какво е всичко това... Дуалността е достигнала своя връх, на тази планета и е довела до съвършенство – ИЛЮЗИЯТА за “добро” и “зло”... Наблюдавайте ОТНОШЕНИЕТО си, към другите. В момента, в който забележите, че съдите, ще знаете, че сте забравили Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво е Всичко Това... И вие ще можете да разберете, че сте в позиция на съдене и че сте излезли от сърцата си, когато обвинявате."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „СЪРЦЕТО НОСИ ПЪЛНОТАТА НА ЖИВОТА. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ, КОЙТО ДУШАТА Е ПРАТИЛА ДО СЪРЦЕТО ВИ, Е СЪЗНАНИЕТО [за ЕДИНСТВОТО на Всичко, Което Е – това е ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ]. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си ПЪРВИЯ ЛЪЧ. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце, умът не може да мисли
     [право и затова], днес хората се занимават повече със злото, с отрицателното в света, а по-малко с доброто. Те трябва да излязат от областта на злото, от мътния извор, в който са попаднали и да влязат в Божествения Извор, да разберат, защо са дошли на Земята и какво е тяхното предназначение. Като стане от сън човек трябва да знае, какво му предстои да извърши през деня. На утрешния ден пак трябва да знае, какво му предстои да работи. Няма ли човек пред вид, какво днес трябва да извърши, неговият живот няма смисъл. Ако отсега нататък хората търсят приятелите си, ако отсега нататък определят, с какво да се занимават, техният живот е свършен. Човек слиза на Земята със строго определена задача, която трябва да реши. Макар че днес се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени в човешките души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умовете на хората. И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на Земята. Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява. Иска ли да успява, казвам: Не приемай условия, които могат да те ограничат. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничават. БЛАГОРОДСТВОТО НА ЧОВЕКА – Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. ТО Е ЕДИН МОМЕНТ, КОЙТО НЕ ЗАЕМА ДАЖЕ ЕДНА СТОМИЛИОННА ЧАСТ ОТ СЕКУНДАТА. ЗА ДА БЪДЕШ БЛАГОРОДЕН, ТРЯБВА [в главата си], ДА СИ ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. За да успява в живота си, човек трябва да разбира свойствата на материята, с която работи. Същевременно той трябва да разбира и законите на ума и на сърцето си, както и РИТМУСА  [това е  – в дадения момент – Единната Обща Мисъл, в Битието], на който те се подчиняват. Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата, отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество, ябълката си остава неизменна. Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия. Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Pamela Kribbe: "Истинската ЦЕЛ на вашето пътуване НЕ Е СВЕТЛИНАТА ДА ПОБЕДИ ТЪМНИНАТА, но ДА УСПЕЕТЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕТЕ НАД ТЕЗИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ И ДА СЪЗДАДЕТЕ НОВ ВИД СЪЗНАНИЕ, което може ДА ПОДДЪРЖА В – ЕДИНСТВО – ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ: СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА.
    Ще обясним този доста труден въпрос, с помощта на една метафора: Представете си, че сте ловци на бисери и се гмуркате дълбоко в моретата. Вие отново и отново се гмуркате в дълбините на Океана, в търсене на онази специална перла, за която всички разказват, но никой още не е видял. Говори се, че дори Бог, който е Главният Гмуркач, никога не се е докосвал до тази перла.
    Гмуркането в Океана крие много опасности: можете да се загубите, или да се гмурнете толкова дълбоко, че да не ви достигне въздух за връщане. Но вие сте настойчиви и слизате в Океана, отново и отново, изпълнени с решимост и вдъхновение. Може би сте смахнати?
    Не, вие сте ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ на НОВОТО.
    Тайната е, че в ПРОЦЕСА на намиране на перлата, вие сами я сътворявате. Перлата е духовното злато на ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ.
    ПЕРЛАТА - ТОВА СТЕ ВИЕ – ТРАНСФОРМИРАНИ, ОТ ОПИТНОСТИТЕ НА ДУАЛНОСТТА... Ето го и истинският парадокс – ИЗСЛЕДВАЙКИ НОВОТО, ВИЕ ГО СЪЗДАВАТЕ. ВИЕ СТАВАТЕ ПЕРЛАТА на Божието Творение."
  4.  

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с Живата Природа! Помни: Отрицателни процеси, в Природата, не съществуват. Това, което наричаме отрицателен процес, не е нищо друго освен смяна, между два процеса. Съзнанието ви е разкъсано. Новите работи не се приемат лесно. Сега вие се намирате в положението на камък, в планината, който чакал само да го бутне някой, да се подвижи и тръгне надолу. За всяко нещо има причина. Значи, причината действува ОТГОРЕ, а последствието се изявява отдолу. Като слезе до долу, човек казва: "Повече няма някъде да слизам, свърших работата си. Животът няма вече смисъл". Това показва, че си в царството на минералите. За да се осмисли животът, ти трябва да вземеш стъпка нагоре, да влезеш в растителното царство, а оттам – в животинското и човешкото царство. Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е МУЗИКАТА. Тя внася подтик, импулс в човека. Без МУЗИКА [т.е. без Божествена Организация (идваща от ЕДИНСТВОТО; от/на Космическото Съзнание)] нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без МУЗИКА нищо не се постига. – Що е МУЗИКАТА? – Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С МУЗИКАТА можеш да извървиш всички пътища. МУЗИКАТА, това е Божествена организация, която слиза да организира света. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните сол, ре, ла и ми. Христос, Който иде на Земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота [т.е. на духа] – „сол“. Ето първият урок, който ще ви даде Христос. Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон; безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Казвам, че законът е такъв. Малкото страдание, това е един отдушник, за вас. Не затуляйте вашия отдушник. Ако ти ще изхвърлиш всичките страдания, ти ще затулиш канала отдушник на твоя живот. Следователно, непременно трябва да имаш един отдушник - отгоре един и отдолу един. Затвориш ли твоя отдушник, ти се излагаш на смърт. Някой ще каже: „Аз в живота си, бял ден не съм видял." Човек, който не е видял бял ден, той не може да живее. Сега, вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е Великият Закон. Защо е създаден човек? За да научи тази Велика МУЗИКА на милосърдието. Истината, ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „За всеки човек, Природата е определила специален път за развитие. Следователно, всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: "Ето, пред тебе се откриват много пътеки, избери си, която искаш." Всички пътища са изчислени, само един не е изчислен. Той е за оня, който търси лесния път. Изчислените пътища са мъчни, а неизчисленият е лек; без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа с думите: "Господи, освободи ме!" Бог те изважда от тоя път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад. Едно се иска от всички: Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с Живата Природа!“

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „ПЪРВИЯТ ЧОВЕК – ДУХЪТ В ЧОВЕКА Е НАПРАВЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, ВТОРИЯТ ЧОВЕК – ПЛЪТТА, Е НАПРАВЕНА ОТ КАЛ. ДУМАТА „СВОБОДА ЗНАЧИ ПРОБУЖДАНЕ; СЛУЖЕНЕ НА ДУХА. – „Защо ми е перото? “Трябва един Ум, да се напише смисълът на живота. Ако е ръждясало твоето перо, нищо не можеш да напишеш. Златно перо [златен ум – това е символ на Духа; на Христос], ще имаш, което да не се окислява. Повечето от хората спят. „Златният Светилник“ означава Христовото Учение, което сега се търси и което сега настава.“ Та рекох сега, погрешката на живота седи в това: вие искате друг човек да ви покаже как да пишете. 
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Нашето разбиране за света е илюзорно, понеже големите неща са намалени, а малките - увеличени. Погрешката е в разбирането. Ако с перото [т.е. с Ума] можеш добре да пишеш, перото е на място. Ако не можеш да пишеш, не перото е виновно, щом не е повредено. Магарето [т.е. плътта – това е емоционалният плътски ум] носи книгите, а човекът [Духът] ги чете и трябва да приложи прочетеното. Умствена материя да събереш, за да мислиш. Тя съществува в природа­та. Трябва да я събираш. Един грам да събереш е достатъчно. Най-лекият път за постижение е Любовта. Като се прояви Любовта, и силата ще дойде. Търсете щастието в себе си, за да разберете и хората. Като му изпееш една ангелска песен, ще му дадеш най-голямата си любов. Трябва едно ангел­ско разположение. Пред ангел можеш хубаво да пееш, но пред друг не можеш да пееш хубаво. Като почнем да чувствуваме, разтопяваме се на вода и мисълта дава направление. Да оценим благата, които Бог ни е дал. Да напуснем нашия ропот, да не сме като евреите из Египет, понеже отиваме в Ханаанската земя. Кажете: „Господи, научи ни добре да пеем!", като влезете в обетованата земя. Тя е първата песен на Любовта. Първата песен на Любовта, това е Свет­лината. А първата песен на Светлината е свободата. А първата песен на свобо­дата е Любовта. Само когато влезете в Истината и пеете, Любовта тогава ще разберете - какво е Любовта. Иначе не можете да познаете Любовта. Истината ще ни покаже Любовта. Желая ви от Светлината - Свобода, от Свободата -Любов. ПЪРВИЯТ ЧОВЕК – ДУХЪТ В ЧОВЕКА Е НАПРАВЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, ВТОРИЯТ ЧОВЕК – ПЛЪТТА, Е НАПРАВЕНА ОТ КАЛ. ПОД „РАЗУМНОСТ“, РАЗБИРАМЕ БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА има, толкова е на по-ниска степен на развитие. Противоречията се дължат на ОТСЪСТВИЕ на БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА, в човека. РАЗУМНОСТТА Е КАЧЕСТВО НА БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ. За РАЗУМНИЯ човек, противоречия не съществуват. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Въпросите се разрешават [когато е осъзнато Божественото СЪЧЕТАНИЕ – ] посредством ОПИТНОСТИТЕ на човека, от една страна, а от друга-посредством ЗНАНИЯТА; посредством науката.“  
  5. На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок. Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение. Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не. В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от достигната, от него, степен на емоционална интелигентност). Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това). В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да, твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен." Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това).
  6. Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието. После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят." Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика" http://beinsa.bg/beseda.php?id=435
  7. Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. Из: "Абсолютното малко и абсолютното велико" http://beinsa.bg/beseda.php?id=643
  8. Велина Василева

    социална фобия

    Ами че, щом е така – Вие имате всичко необходимо, за едно нормално общуване, между разумни хора... Продължавайте, в същия дух и този, който трябва да Ви оцени – непременно ще Ви намери, стига Вие да проявите търпение и устойчивост, във Вашия характер. Не са ви разбрали, защото тези ваши качества – се ценят само от хора, които също ги имат, в себе си. Тоест – биха ви оценили само хора, които също са милички и добрички, и също като Вас, винаги търсят само доброто, у другите. Така е, защото, във Вселената – "подобното, привлича подобно" – това е Духовен Закон. Не е разумно да се сърдите, че някой не е достигнал до такова високо ниво на съзнание, че да оцени – смирението, у другия. За да различи смирението (което няма нищо общо с овчедушието) – самият той трябва да е смирен, а това взема време, за да се осъзнае. Смирението (когато е истинско смирение, а не само привидно) – е Велика Добродетел и е ясно, че малцина са тези, които го разпознават и го ценят. Христос, на Кръста – е смирен; Той е пример, за смирение. Вместо да се натъжавате, че са Ви уволнили, радвайте се, че сте се освободили от хора, които проявяват вербална агресия, към Вас. Нима е възможно – хищници и жертви – да имат мирно съвместно съществуване?! Съвсем естествено е – да се разделят пътищата им. Ако търсите съвет, от мен – той е: останете си миличка и добричка, и винаги търсете доброто, във всички, независимо от чертите, в характера им. Започнете да работите над устойчивостта, в характера си, като задълбочено изучавате беседите на Петър Дънов – Учителя, за да разберете защо ви се случват тези неща и когато напреднете – животът ви, наистина, ще се промени, към добро.
×