Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Репутация Активност

  1. Like
    Велина Василева got a reaction from Αέλιος in Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.   
    Петър Дънов – Учителя: „Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо, от себе си."

    Из: "УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ", ТОМ ПЪРВИ
  2. Like
    Велина Василева got a reaction from АлександърТ.А. in Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.   
    Петър Дънов – Учителя: „Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото.“
  3. Like
    Велина Василева got a reaction from АлександърТ.А. in Горко на богатите, които не са богати. Горко на сиромасите, които не са сиромаси.   
    Петър Дънов – Учителя: „Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото.“
  4. Like
    Велина Василева got a reaction from Слънчева in Споделяне на информация за личния ни живот с кого и колко   
    На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок.   Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение.

    Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не.

    В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от  достигната, от него, степен на емоционална интелигентност).

    Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това).

    В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да,  твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен."

    Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. 

    Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това). 
  5. Like
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in Елеазар Хараш, лекции и книги   
    Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.

    После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си.

    А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят."

    Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика"
    http://beinsa.bg/beseda.php?id=435
  6. Like
    Велина Василева got a reaction from Слънчева in Споделяне на информация за личния ни живот с кого и колко   
    На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок.   Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение.

    Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не.

    В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от  достигната, от него, степен на емоционална интелигентност).

    Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това).

    В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да,  твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен."

    Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. 

    Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това). 
  7. Like
    Велина Василева got a reaction from Слънчева in Споделяне на информация за личния ни живот с кого и колко   
    На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок.   Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение.

    Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не.

    В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от  достигната, от него, степен на емоционална интелигентност).

    Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това).

    В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да,  твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен."

    Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. 

    Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това). 
  8. Thanks
    Велина Василева got a reaction from Донка in Елеазар Хараш, лекции и книги   
    Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения.

    В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

    Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.

    Из: "Абсолютното малко и абсолютното велико"
    http://beinsa.bg/beseda.php?id=643
  9. Haha
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in Какво Е Учителя?   
    Така е. Прав си.
  10. Haha
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in Какво Е Учителя?   
    Cherven Svetiq,
    Нямам нищо лично, към теб, но просто ще взема този казус, за да си изясня нещо, което наистина не разбирам. То не касае пряко, самия теб, обаче – все пак – чувствам, че (вероятно) трябва да ти се извиня, че писах в "твоята тема", която си отворил само за себе си, с цел, да ти отговори някой, кратко и ясно, на въпроса: "Какво Е Учителя?" – по начина, по който този въпрос е поставен точно в твоята глава (т.е. точно според твоята гледна точка).

    Може и да се намери такъв човек, сред нас, но той трябва да бъде на абсолютно същата степен на развитие на съзнанието си, като тебе; т.е. – да бъде нещо като твой интелектуален брат близнак – да мисли, да чувства и да постъпва – точно като тебе.

    Аз, със сигурност, не съм (това нещо) и затова, за мен – все още – такъв въпрос "Какво Е Учителя?" – по начина, по който е поставен, точно в твоята глава – не съществува. Може би, в бъдеще и аз ще го видя, в тази светлина (когато се науча да се поставям точно на твоето място). Но засега, в отговорите си – мога да изхождам единствено и само от моята гледна точка, която (както вече ти споделих) – е различна, от твоята.

    С други думи – аз не съм твоят човек (т.е. не съм твоя интелектуална сестра-близначка). Кратко и ясно – аз виждам въпроса ти, в различна светлина (и публикувах онова, което считам, че е полезно за всички четящи, във форума, като дадох линк за изтегляне на книгата "Учителя за себе си" –  тук  , който вероятно, ти не си забелязал, защото, в обратния случай – със сигурност, щеше да се зарадваш).

    Това значи ли, че да пиша в "твоята тема", е грешка (както ми подсказва това междуметие "абе", придружено от повтаряне на въпроса ти: сякаш, че някой само ти губи времето, с отговора си)?...

    Защото – аз, все още, не знам и се чудя какво е; т.е. – може и да е грешка да пиша в "твоята тема", но може и да не е грешка. Не знам.

    Готова съм да приема и двата отговора, за правилни.

    В тази връзка – въпросът ми (към всички), е принципен и той е:  Могат ли да съществуват, хармонично, повече от една гледни точки, в една и съща тема, или – всяка гледна точка, трябва да си отваря отделна тема (само за себе си), за да се чувства в правото си, от свое гледище – да неглижира всички останали мнения (изказани, като съдържание, по темата)?

    Кое е по-добре: да се научим да търпим, спокойно, всяко (различно от очакванията ни) мнение, или – обратното: всеки да си "огражда" – "своята тема" – като (образно казано), я "пази чиста", от всяко съдържание, което не резонира, вътре в него, с първоначалния замисъл, с който самият той е отворил (за свои нужди) въпросната (своя) тема?

    Но ако е така – как, впрочем, някои хора се стремят да разширяват съзнанието си; т.е. как тук, в "Порталът към съзнателен живот", се стремим към наистина съзнателния живот, на който Петър Дънов – Учителя, ни учи? Защо, впрочем, ние тук общуваме точно в "Порталът към съзнателен живот", а не в който и да е друг сайт? Случайно ли е това?

    Кой живот е съзнателен? – Той е този, който е на другия полюс на това, което ние проявяваме, когато държим твърдо само на своята лична гледна точка (сякаш че всички останали гледни точки, по дадена тема, са излишни).

    Обаче – според мен, единствено и само всички гледни точки, взети заедно, към един и същ момент – показват кои сме ние; или – какво сме ние. Защото „трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт“, казва Учителя (като има предвид, че множество невидими Същества участват във всяка  конкретна проява, на Земята) и в този смисъл – няма нищо, което да е излишно, или да е случайно – но всичко е промислено, до най-малките подробности, в полза на Великото Цяло.

    Не че е лошо да проявяваме самосъзнателния си живот; напротив – нужно е, обаче (на място и на време да го проявяваме и) – не там, където се върши обща работа, по повдигането на съзнанието на всички участници, във форума и особено на тези, които го четат, като гости (т.е. – без да са регистрирани потребители), а те са много.

    Така мисля, но приемам, на драго сърце и всички останали гледни точки, които са различни, от моята гледна точка, към този момент.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Съзнателният и самосъзнателният живот – представляват двата полюса на човешкия живот.

    Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите духове, които са минали преди нас;

    самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот.

    При съзнателния и подсъзнателния живот, вие трябва да изучавате една област от Живата Природа, която има връзка със сегашния ви живот. Подсъзнателният живот е този на Ангелите, а Свръхсъзнателният – е Животът на Божествения Свят. “

    Из: „Обич към знанието“
     

     
  11. Thanks
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in социална фобия   
    Ами че, щом е така – Вие имате всичко необходимо, за едно нормално общуване, между разумни хора... Продължавайте, в същия дух и този, който трябва да Ви оцени – непременно ще Ви намери, стига Вие да проявите търпение и устойчивост, във Вашия характер.

    Не са ви разбрали, защото тези ваши качества – се ценят само от хора, които също ги имат, в себе си. Тоест – биха ви оценили само хора, които също са милички и добрички, и също като Вас, винаги търсят само доброто, у другите.

    Така е, защото, във Вселената – "подобното, привлича подобно" – това е Духовен Закон.

    Не е разумно да се сърдите, че някой не е достигнал до такова високо ниво на съзнание, че да оцени – смирението, у другия. За да различи смирението (което няма нищо общо с овчедушието) – самият той трябва да е смирен, а това взема време, за да се осъзнае.

    Смирението (когато е истинско смирение, а не само привидно) – е Велика Добродетел и е ясно, че малцина са тези, които го разпознават и го ценят. Христос, на Кръста – е смирен; Той е пример, за смирение.

    Вместо да се натъжавате, че са Ви уволнили, радвайте се, че сте се освободили от хора, които проявяват вербална агресия, към Вас.

    Нима е възможно – хищници и жертви – да имат мирно съвместно съществуване?! Съвсем естествено е – да се разделят пътищата им.

    Ако търсите съвет, от мен – той е:

    останете си миличка и добричка, и винаги търсете доброто, във всички, независимо от чертите, в характера им. Започнете да работите над устойчивостта, в характера си, като задълбочено изучавате беседите на Петър Дънов – Учителя,

    за да разберете защо ви се случват тези неща и когато напреднете – животът ви, наистина, ще се промени, към добро.

     
  12. Like
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in Самотата като етап от духовното развитие   

    Би било добре, ако сме готови за това, разбира се - да осъзнаем вече, че има два вида знание - външно(светлина) и вътрешно (виделина; това е духовната светлина). Библиотека "Триъгълник" ще помогне - един бърз преглед , по ключова дума "знание" - лесно ще ни убеди , че Учителят разделя знанието на два вида - външно, с отрицателен знак, от което следва да се изчистим, защото назначението му е било временно и само да ни доведе до истинското, вътрешното, до знанието с положителен знак, виделината, което единствено е спасителното знание и води към Царството на Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Докато не направим това разграничение - всеки за себе си (ето тук е ролята на самотата) - само ще се занимаваме във "външната тъмница" , "където е плач и скърцане със зъби" (Библия)...
  13. Like
    Велина Василева got a reaction from Ines Raycheva in Lilito   
    Към Lilito,

    Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

    Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

    В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

    Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

    Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
    "Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
    Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

    Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

    В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

    Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

    Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

    Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

    От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

    Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

    Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

    Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

    Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).
  14. Like
    Велина Василева got a reaction from Ines Raycheva in Lilito   
    Към Lilito,

    Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

    Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

    В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

    Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

    Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
    "Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
    Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

    Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

    В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

    Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

    Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

    Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

    От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

    Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

    Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

    Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

    Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).
  15. Like
    Велина Василева got a reaction from Ines Raycheva in Lilito   
    Към Lilito,

    Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

    Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

    В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

    Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

    Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
    "Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
    Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

    Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

    В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

    Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

    Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

    Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

    От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

    Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

    Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

    Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

    Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).
  16. Like
    Велина Василева got a reaction from Ines Raycheva in Lilito   
    Към Lilito,

    Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт.

    Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони.

    В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл.

    Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си).

    Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание:
    "Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот."
    Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат.

    Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може.

    В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога.

    Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила).

    Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго.

    Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят),  ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят.  Това е сериозно.

    От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш.

    Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено.

    Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите.

    Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме.

    Тук е нужно не съмнение –  а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).
  17. Like
    Велина Василева got a reaction from АлександърТ.А. in Щастливи взаимоотношения след изневяра   
    Това зависи единствено и само от гледната точка на Съзнанието, което преценява.

    В този смисъл – всяко съзнание е (относително) право, за самото себе си (каквото и да мисли, по този, а и по който и да е въпрос).

    Обаче има нещо Върховно, в разбирането на взаимоотношенията, между хората, върху което Петър Дънов (патронът на този сайт) хвърля Светлина. И ако даден въпрос е продиктуван от питането на едно сърце, което търси Върховната Истина, в Живота, то – отговорът ще го намери, в определеното (подходящо за самото него), време.

    Искам да кажа, че ако системно четете беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя, те ще ви дадат едно съвсем ново житейско разбиране, което ще ви спести много време (в напразно лутане и терзаене), както и купища ненужни страдания, породени от неразбиране.
  18. Like
    Велина Василева got a reaction from Ines Raycheva in Токсични родители   
    Мила Ейвъри,

    Много мислих, как да те утеша и много исках да го направя, но наистина не успях да намеря подходящите думи.

    Трябва много да внимавам и аз да не "сгазя лука". Опасно е да се приближава човек, до тебе, защото ти си се поставила на мястото на човек, който вече е отсъдил (казваш: "токсични родители"), следователно – казусът е решен... И май че, според теб – не може (изключено е), да има и алтернативно мнение, по твоя въпрос. Поне така ми се стори, на мен, че си категорична, в оценките си.

    И затова – аз няма да споря с тебе, но не мога и да те подкрепя, защото ти никъде не си писала къде е мястото на доброто, в цялата тази работа. Дали няма никакво добро, или – ти си добрата, а те са лошите?

    Изобщо, какво мислиш за доброто – има ли го, или го няма доброто – в твоя мъничък свят? Ако ти ми отговориш на този въпрос (къде е доброто, в твоя свят?), поне ще знам за какво да се хвана, за да ти кажа нещо, по въпроса, който си поставила, във форума, за да намериш помощ.

    Сега, прочети абзаца, по-долу и ако искаш си помисли, върху него. Това са думи на Учителя Петър Дънов, на когото е посветен този сайт, в който ти си дошла, за помощ. На мен, думите на Учителя, много ми помагат да се ориентирам, в живота (т.е. помагат ми – да намеря мястото на доброто, като опорна точка, в живота, защото ние живеем в дуален свят).

    Разбира се, ти (ако искаш), можеш да се хванеш и само за лошото и да го направиш своя опорна точка, в живота, обаче – сама виждаш какъв е резултатът: Явяват се, неизбежно, на сцената – "токсичните" родители.

    Ето какво казва Учителя (имайки предвид злото и доброто): "Привидност и същина не са едно и също нещо.

    За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.

    Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:

    първо, да различаваш същественото от несъщественото;

    второ, да нямаш амбиции;

    трето, да имаш добро поведение;

    и четвърто - любов.

    Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори.
    Вие може да се сърдите.
    Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца.
    Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.

    Този живот не е личен. "

    Из: "Отдайте Божието Богу"


     
  19. Like
    Велина Василева got a reaction from АлександърТ.А. in Писмо до баща ми.   
    Права си...

    Обаче, реално, въпросът за Любовта, не стои така, в Живота...

    Всичко опира до индивидуалното разбиране на Живота, от даден човек. Затова хората се сърдят, един другиму. И понеже хората изключват Бога, от съзнанието си – всяка личност заравя главата си, в своята лична житейска философия, все едно че е сам - самичка, в цялата Вселена...

    Временно, може и така да се живее. Най-много, до смъртта на физическото ни тяло. Тоест, докато ОТГОРЕ, ни чакат, да се освестим, преди окончателно да ни затворят кранчето на Живота (който сме дошли да опитаме, но при много тежки условия и с много малки възможности.  Това е задачата, която всеки човек, сам за себе си, трябва правилно да реши).

    Защото – Живота – ти можеш да Го разбираш от, от гледната точка на едно незнаещо същество, а също така – можеш да избереш –  непрекъснато да научаваш по нещо малко; по нещо ново, с намерение – да разшириш и да облагородиш съзнанието си, за да се домогнеш до едно ново разбиране, което да бъде от една по-висша гледна точка, при която – Животът се разбира по- ясно, ерго – по-малко се страда. Защото всяко неразбиране на нещата, в Живота, предизвиква страдания.

    Много хора вече знаят, че човешкото съзнание еволюира; развива се, постепенно; т.е. човешкото съзнание е на степени. Разбира се – зависи доколко този въпрос  те интересува; има хора, които не вярват, в това.

    Има хора, които считат, че вече достатъчно знаят и те са прави, за себе си. Просто – така мислят; толкова разбират (от своята камбанария) и това е. Изобщо не е работа на някой друг – да ги коментира негативно и да ги съди, защото всички ние, земните личности – ако бяхме на тяхно място (т.е. ако ние бяхме при техните външни условия и при техните вътрешни възможности) – щяхме да бъдем същите (поне аз така мисля и така постъпвам; т.е. старая се да разбирам всекиго)...

    Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си).

    Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или  чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея),  я получава, от Бога.

    В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича.

    Мога ли аз да обичам? Това е истинският разумен въпрос, а не – "защо той не ме обича?".

    Бог те обича, вън от всяко съмнение, защото ти си частица от Неговото Съзнание (но всеки земен баща е само символ на Истинския Баща; т.е. на Бога. Ето защо не е много умно, да имаме претенции към един символ, само защото ни изглежда като истински; един ден, ще разбереш какво точно имам предвид).

    Ако някой човек не те обича, то е – само защото този човек – все още, просто не е добър проводник на Любовта, която слиза от Бога. А не е добър проводник, защото не разбира Живота. А не разбира Живота, защото погрешно мисли, че вече знае всички неща, които на него са му полезни, в този живот (т.е. – този човек има специфични интереси, в живота, в които няма място за Любовта). Такъв човек не знае, че този временен и преходен земен живот е само прелюдия, към Истинския Живот, в който съществените неща са Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина (чиито вибрации са непознати, на земните личности).

    Но ти имаш целия ресурс, който ти е потребен, за да преживяваш (ако искаш) Любовта, във всеки момент. Проблемът ти е само в посоката, в която търсиш Любовта. Ти искаш да я вземеш от хората (но те, предварително трябва да са я взели, от Бога,  при което, преминала през ситото на техните възгледи – Тя вече не е същата онази чиста Божествена безкористна Любов), за да я консумираш (самостоятелно, в себе си). Обаче това не е разумно решение, на задачата на живота.

    Вместо това – като вече знаеш, че който обича, само той се ползва от благата на Божията Любов (защото така съзнанието му се разширява и се облагородява) – ти не чакай някой друг (освен Бога), да те обича, но самата ти го обичай. Обичай най-напред само Бога, а виждайки Бога, у всеки човек – обичай и ближния.

    Обичай, но без да чакаш – тебе да те обичат! Хората не са виновни, че не могат да обичат (те не могат да обичат, само защото съзнанието им е замъглено). Всички хора, един ден, ще се поправят и ще започнат да обичат безкористно, но това ще стане постепенно. И за да се поправят – всички хора имат нужда от разбиране (т.е. – не от осъждане, а от състрадание).
  20. Like
    Велина Василева got a reaction from Кон Круз in Иска ми се да умра   
    Миличка!

    Самоубийството изобщо няма да разреши проблема ти (както погрешно си мислиш), а само ще усложни и ще задълбочи проблемите ти, (защото ще се явят и нови проблеми, за които ти сега изобщо не подозираш). Не подхранвай, с енергията си подобни мисли за самоубийство, защото няма нужда, от опит, да проверяваш какво е да се самоубиеш; достатъчно е да знаеш, че това е престъпление – защото вече си предупредена, че задачата, която Животът е поставил, пред теб (по ПРИНЦИП) трябва да се разреши – само по методите на Любовта и без никакво насилие.

    Това, което преживяваш, не е нещо извънредно; по-скоро може да се каже, че то е нещо, което често се случва, в земни условия. В подобно тягостно състояние на съзнанието изпада почти всеки интелигентен човек на Земята, преди да започне съзнателно да търси и да открива връзките и взаимозависимостите на нещата, в Живота. Това е сложна (и даже е най-сложната) наука, и наистина взема време, за да се надникне, в нея. Но на първо време, ще е добре, за теб – да се фокусираш върху придобиване на нови, за самата теб, знания, които – вътре в теб – да се оформят в нова тактика и стратегия, относно живота, която да те подкрепя, вместо да те хвърля в огъня на този ужас, който, по-горе, описваш.

    Разбирам какво чувстваш и мога да ти кажа много неща (за реалното, като съдържание, в живота и за привидността, като временна негова форма, които – привидност и реалност – работят заедно, с оглед постигането на благородната цел – която е повдигане на Съзнанието (което, в конкретния случай, си ти), на по-висока еволюционна степен на развитие; т.е. на ново, по-високо; по-висше разбиране на Живота). Обаче знам, че засега няма как да ме разбереш, защото ти нямаш (все още, своя) вътрешна "база данни" от знания, на която да се опреш.

    Така, поради тази причина (т.е. поради отсъствието на вътрешна "база данни") – НОВА ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА
    (при която е невъзможно да се преживява това, което описваш),
    се придобива постепенно, с времето и посредством съзнателна вътрешна работа на човека, върху самия себе си.

    Преди всичко друго, знай, че ти си Съзнанието, което ползва това физическо тяло (и тази мисъл трябва да ти остане, завинаги). Ако Съзнанието, обитаващо вътре, в нечие физическо тяло – твърдо реши, че няма да си тръгне от това физическо тяло, то – това няма как да случи.  Но това твърдо решение, задължително трябва да бъде подкрепено и от адекватни мисли, чувства, и постъпки (защото това са елементите на живота).

    Заслужава си усилието да се учиш, в тази посока; да знаеш и да разбираш нови неща. Защото твоят проблем, преди всичко друго е, че ти си мислиш, че си сама, в борбата си за живот, което е заблуждение, от което мнозина страдат.

    Не си сама – ти си онази малка частица от една Обща любяща Цялост, която невидимо (за физическите ти очи), те обгръща и никога няма да те изостави, каквото и да си мислиш ти, в привидната си "отделеност", от Нея. Но трябва да се научиш да я слушаш. Защото тази твоя "отделеност" (имам предвид самотността ти, в мъката), е породена единствено и само от твоето неразбиране на живота. Помни, че ти си много скъпа, за тази Цялост и в стремежа си – да се приобщи, към себе си, Тя те е разтърсила (колкото е потребно), за да те разбуди – защото ти си спящо Съзнание (Съзнание - бебе), чието време е дошло, да погледне с "други очи" на нещата, около себе си.

    И когато осъзнаеш, че – за да оздравееш – просто ти е необходима нова гледна точка – чак тогава ще я потърсиш и ще я намериш (защото само който търси, само той намира) и който търси Доброто – добро намира, а който търси лошото – намира лошото.

    Постепенно ще разбереш, от опит, че животът има две страни (външна и вътрешна, и освен това, е поливариантен), така че от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще последва; т.е. от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще преживееш.

    Сега, успокой се, доколкото ти е възможно, за да можеш да се "вземеш в ръце" и да започнеш сама да работиш върху Съзнанието, което си ти, като помниш, че не си сама, а по-висши Съзнания, от тебе, невидимо (от физическите ти очи) ти помагат.  Чувала си за Ангелите Хранители, нали? Те са Истински – не са човешки измислици. Като начало, за да се насърчиш, може да прегледаш книгите на Дорийн Върчу, стига те да ти допаднат (използвай линка, за улеснение).
        Също Луиз Хей, чиято житейска история е подобна на твоята, може много да те окуражи. Тя успява да се "вземе в ръце" и да потърси и да намери Доброто разрешение на (своя разтърсващ я казус, в) живота си.

    (Подобни примери има колкото искаш, в интернет; потърси ги, ако искаш, за да се насърчиш).

    Не се спирай върху негативните мисли и чувства, които минават, през теб. Остави ги да се оттекат, без да се бориш  с тях, а ти се фокусирай върху придобиването на една позитивна нагласа на съзнанието си; т.е. изработи си, сама – Съзнание, чиято перманентна текуща нагласа към Доброто – лекува физическото тяло (а не го разболява, както прави отрицателната нагласа на Съзнанието, в живота).
    Ето линк, към книги на Луиз Хей (някои са свалени), но със сигурност ще ги намериш и някъде другаде, в случай, че проявиш интерес. (Но Луиз Хей, както и Дорийн Върчу – са само подходящо начало, за теб; те не дават сериозната Наука за разбирането на Живота, за която вече ти споменах.)

    Сигурна съм, че ще се справиш! Дерзай; много други Съзнания, вече те подкрепят; усмихни им се, вътрешно, в отговор, и ти!

     
  21. Like
    Велина Василева got a reaction from АлександърТ.А. in Щастливи взаимоотношения след изневяра   
    Това зависи единствено и само от гледната точка на Съзнанието, което преценява.

    В този смисъл – всяко съзнание е (относително) право, за самото себе си (каквото и да мисли, по този, а и по който и да е въпрос).

    Обаче има нещо Върховно, в разбирането на взаимоотношенията, между хората, върху което Петър Дънов (патронът на този сайт) хвърля Светлина. И ако даден въпрос е продиктуван от питането на едно сърце, което търси Върховната Истина, в Живота, то – отговорът ще го намери, в определеното (подходящо за самото него), време.

    Искам да кажа, че ако системно четете беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя, те ще ви дадат едно съвсем ново житейско разбиране, което ще ви спести много време (в напразно лутане и терзаене), както и купища ненужни страдания, породени от неразбиране.
  22. Like
    Велина Василева got a reaction from д-р Тодор Първанов in Ivatina   
    Здравейте Иватина,

    Решението на какъвто и да е проблем, в човешкия живот, не се намира на същото ниво на разбиране на живота, на който е възникнал. Значи – за да се освободите от това страдание, което описвате – Вие задължително ще трябва да погледнете на противоречията си, от нова гледна точка, която ще ги разреши. Естествено е, че това няма как да стане изведнъж, но постепенно ще се случи, ако проявите търпение. Искам да кажа, че за да се освободите от това тягостно положение, което споделяте  – Вие задължително трябва да промените (доколкото Ви е възможно), разбиранията си за живота  и да се съобразите с новата си (променена и вече облагородена) житейска нагласа.

    В този момент (когато сте толкова обсебена, от тази ваша болезнена емоция, към бившия Ви приятел), няма как да Ви се даде точен съвет, защото разковничето е в самата Вас; т.е. – вие самата трябва да знаете как да се промените – отказвайки се от старите си схващания (които Ви пречат) – и да намерите нови решения; т.е. – нови идеи, които да Ви правят да се чувствате доволна (но без да нарушавате интересите на други хора, разбира се; бъдете умна, в това отношение и се хващайте само за доброто, в живота си). Например – ВНУШЕТЕ СИ, ЧЕ Е ЛЪЖА, мисълта, че човекът, когото досега сте издигали в култ, е единственият, за Вас. Ако наблегнете на тази нова, за Вас, идея – мозъкът Ви ще я приеме, защото няма да има друг избор.

    Общо правило, в живота е, че истинският човек е доволен, когато едновременно е полезен както на себе си, така и на онези, с които Съдбата го е свързала (за да го постави в ситуация – да научи определени житейски уроци, от които да излезе по-добър човек, отколкото е бил, в началото).

    В общия случай, ще ви споделя, че това, което Вие описвате и наричате "любов", всъщност е нещо друго. Вие прекалено дълго време сте се фокусирали, върху нещо, което НЕ Е БИЛО ПОЛЕЗНО, за Вас (в смисъла, в който Вие сте го разбирали), така че – в края на краищата – то е "оживяло", в съзнанието Ви (и затова Ви мъчи). Сега, за добро – Вие трябва да го "изтриете" от съзнанието си (но не Ви препоръчвам да търсите нова подобна "любов"; не това!); просто – помислете, какво друго (извън описаното вече, от Вас), би ви направило радостна (в даден момент) и (като не неглижирате грижите за семейството си), се фокусирайте върху него.

    Намерете това нещо, което ви прави радостна! Така, от момент на момент, избирайте радостта (но свързана само с доброто, за всички замесени) и се фокусирайте върху нея. Действайте, само в тази посока, без да се обръщате назад и постепенно Слънцето ще изгрее и на Вашата улица .
  23. Like
    Велина Василева got a reaction from Василена Христова in Винченцо   
    Ако чувстваш, че си интелигентен човек и ученето ти се отдава, започни самостоятелно да работиш върху себе си, с оглед – повдигане на нивото ти на разбиране на живота и облагородяване на съзнанието ти. Всяка човешка личност има нужда от това, но малцина са, които го осъзнават и това са само необикновените хора.

    Всички трудности, в живота ни, са нещо като "остен"; т.е. несгодите, които преживяваме, са нарочно са изпратени от Провидението, в живота ни – с цел, постепенно да ни избавят от съществуващото състояние на застой, в еволюцията на съзнанието ни.

    Споделянето на секса не е нещо лошо, но сексът е най-висшето преживяване, достигнато от животните – а човек трябва да се научи да мисли, правилно. Защото неправилната мисъл и погрешното чувство – задължително раждат и недостойните постъпки, в резултат на които, ние страдаме. Когато страдаме, в неведението си (т.е. в неразбирането си на живота)  – обвиняваме други хора, за неудачите си, но причината е винаги вътре, в самите нас.

    Успех; ти не си сам! Всички ние, на своето време, минаваме по този труден път! Много същества, незабележимо, за теб самия, ще ти помогнат, ако ти решиш да се стремиш само към доброто!
  24. Like
    Велина Василева got a reaction from feya in Доверието!!!   

    Не е това...

    Моля, прочети отново постовете ми в темата, в случай, че сериозно си останала с такова впечатление... "Вагабонти" - както се изразява Учителят - винаги ще има... Такива, които са предназначени да мамят хората... Те не са случайни; и те са си целева група...

    Обаче ако ти подходиш сериозно към Бога и имаш вътрешния стремеж наистина да проумееш какво Той мисли по въпроса за доверието и не бързаш непрекъснато само да му казваш - твоето страхливо становище, защото Той го знае, но иска ти да порастнеш в разбиранията си, респ. - да ги промениш към по-висока степен на разбиране, ТОГАВА ще ти се даде едно ново, вътрешно чувство към непочтените хора и те няма да те обезпокояват и нараняват...

    Самият Господ ще се грижи тогава за твоя интерес и така той ще бъде наистина опазен... Дадените примери бяха дадени в подкрепа само на тази идея... На прилагане на ДОВЕРИЕ С РАЗБИРАНЕ... Това е то прилагане на една идея - Господ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да участва в схемата; да бъде включен на Почетното Място!...

    С такова разбиране - човекът никога не пита - какво общо има Господ в човешките ни взаимоотношения?... Докато пита това - той нищо още не е разбрал от Учението, а камо ли - да го е приложил, за да дочака добър резултат - в живота си... Опитай Господа и виж, че той е благ! Тогава друго ще умуваш и ще разбереш, че е безполезно сама да се пазиш, ако Той не участва в играта... Както е казано в Библията: Псалми 127:1
    Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

    Проблемът ни е, че ние непрекъснато Го загърбваме и даваме преднина на нашите собствени усилия... А пък нашите усилия, ако не е Господ - отпиши ги изцяло; не разчитай на тях!...Това значи само, че работата е дадена на вагабонтите и те ще я разрешат по своему, защото Господ Го няма там...

    Ти не можеш да се опазиш, чрез страха и недоверието си... Тъкмо напротив... Колкото повече се страхуваш от измамници - толкова повече , чрез собственото си недоверие и страх от измама - ти ще ги привличаш в живота си... И апартамента, и колата ще пострадат, защото "вагабонтите" са умни, когато трябва да пакостят; те са по-умни от нас и винаги ще ни надхитрят...

    Но детската вяра в Бога и милото доверие в ближния, който е и твой брат в Христа - в крайна сметка - ще защитят реално твоя интерес...

    Между другото - съвсем сигурно е, че и интересът ти няма да остане същия, а ще включва все повече и повече хора, в обхвата си...Така е, според Учението...
  25. Like
    Велина Василева got a reaction from feya in Доверието!!!   
    Мисля си сега, че следващия цитат се отнася до всички ни,

    но всеки един от нас трябва лично за себе си да го приложи,

    ако има поне капчица здрав ум в главата си и едновременно с това се счита за вярващ човек...

    На всички ни липсва чистота и святост.

    Много ни липсва - иначе нямаше да сме тук, на земята - за да се подготвим за живот сред възвишените любящи същества, които ни наблюдават отгоре...

    Някои от нашите постове - със сигурност биха ги удивили много, с надутото си късогледство... Не можем ли тук да се опитаме - поне малко да бъдем по-скромни, когато толкова напористо предлагаме - своя, отдавна престояла, консервирана домашна умствена продукция - на другите - като "мъдрост от последна инстанция"?...Така заблуждаваме и себе си , и другите...

    Отговорност е - сам да се чистиш и да предлагаш само чистото на другите!...

    Защо тук , в Портала към съзнателен живот - да не предлагаме - чистите идеи, които са проверени и произходът им е от чисти Източници?!

    Тези чисти идеи, оставени от Учителя, на български език - те ни чакат - забравени като бедни роднини...

    Нека да не забравяме, че всяка една мисъл, всяка една идея - е живо същество, което е в състояние да ни промени - да ни повдигне, или да ни срине още повече...

    Какво правим ние и кому доверяваме развитието си, щом не правим никакви специални усилия - да подбираме храната си... В окултен смисъл това означава - да разбираме идеите, които излагаме, в техния чист смисъл; да се стремим към чистотата в духовното разбиране и съзнателно да я търсим ... Затова имаме оставени образци с чисти идеи... Ние не можем сами "да сътворим" нещо чисто ; ние можем единствено да го заемем от чисто място и така - след като го разберем и приложим - да го предадем и на други, за да им принесе полза, а не вреда; духовен напредък, а не - духовно осакатяване...

    Когато преповтавяме човешките поучения, ерго - сами умотворим по дадена тема и това изнасяме в поста си, без да проверим - така ли е, както го мислим, или образецът на чистота - за тази именно текуща идея - намиращ се в чист Източник - е по-висок - ние сме духовни месоядци... На трапезата, външно - може и да сме вегетарианци, но духовно - ние консумираме нечии човешки бълвочи, или - своите собствени такива и даже се гордеем с "постиженията" си, вместо да се засрамим, че са ни уловили в нечистота... Стигаме даже до там, че да оспорваме чистото и святото...

    Това се отнася за нас, така казва Учителят, за нас:


    Денят на доброто
×