velinavasileva

Изключени
  • Общо Съдържание

    778
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    14

velinavasileva last won the day on November 16 2015

velinavasileva had the most liked content!

За velinavasileva

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден February 11

Метод за Връзка

  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

21014 посещения на профила
  1. Сега и аз ще бъда "лоша" и докато съм още под този, наистина голям стрес (породен от приятелската вероломност на моя Хриско) – ще попитам, във Форума за обратна връзка – етично ли е; позволено ли е – бившият Потребител: Хриско, от Портала – да "възкръсне", през 2014 година – като нов Потребител: Сингам, от Портала. Иво, щом за Хриско може – не може ли и за мен – също втори профил, но вече с всички налични опции (а не само с ограничена "демо-версия", на онези опции, с които разполагат останалите потребители).
  2. Недей. Вече приключихме с изясняванията си.
  3. Но Сингам, аз приемам ВСИЧКО, без никакво изключение, защото мисля, че така е правилно. Аз съм нежна Душа и щом някое Същество изповядва нещо, като свое кредо – и аз го приемам, и се съгласявам, с него. И се съгласявам с него, да съгласявам се – с абсолютно всички мнения, на Земята, защото знам, че всяка дейност на Земята – е колективен акт и че няма нищо случайно; т.е. – всяко мнение си има свой смисъл и значение, обаче само в контекста на Цялото. Ако аз бих била на мястото на това Същество – и аз бих мислила, по същия начин. Затова го разбирам и се съгласявам, с него; т.е. знам, че си има причина – някой нещо да твърди, или да отрича това нещо – за негово добро, или пък обратното. Но за мен – всички мнения, само в тяхната заедност (т.е. само всички мнения, заедно) представляват нещо значимо и важно. Не е важно, за мен (като Велина) – какво точно мисли, или какво точно – не мисли някоя отделна личност (например Александър), щом тя е доволна от себе си. Обаче какво мисли, или какво не мисли някоя отделна личност (например Сингам) – е много важно, за самата нея. (Т.е. за мен не е важно, ти какво мислиш, обаче за тебе – какво ти мислиш – е от изключителна важност). Затова е добре, ако някой иска помощ – да се даде помощ, в мисленето. Когато виждам, че мога малко до помогна, с нещо, на някого – опитвам се да мисля на глас (това е образно казано; т.е. давам си мнението; обаче това мое мнение – никого – с нищо – не задължава). Просто – това е поискана – малка приятелска помощ; в смисъл: прочети, ако искаш, или прескочи мнението ми – но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал. Ами – аз, само толкова си мога, към този момент; приеми го така. Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. Затова – просто приеми, че и аз, както много други хора, които познаваш, съм твърде глупава и невежа; какво да направя. Толкова ми стига акъла, към този момент; дай Боже, за в бъдеще – повече ум. Моля се. После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!" Е, ... хубаво, не ми вярвай, но (проблемът си е твой; мен не ме касае, в смисъл) – твърде грубо е да ми напишеш, че не ми вярваш. Няма нужда аз да го знам това, че ти не ми вярваш. Това, че ти не ми вярваш, мен не ме прави нито по-умна, нито по-добра. Вярно е, че Александър ме обвини в лицемерие, но същото го направи и ти, тъй като – ти пък го "лайк-на" същия този коментар на Александър, което направо ме изуми. Плеснах се по челото и си казах: "Я, Велино, да си се занимаваш само с твоите си теми! Какво си тръгнала да отговаряш на въпроси на "странни" хора?!? Занимавай се само със себе си и с тези, които са доволни от това, което публикуваш; има достатъчно такива хора, които наистина проявяват интерес, към твоите публикации; разбират ги и с радост ги четат. Я не се тикай в драките!" Така си казах и така ще направя. Да – с тебе – не ми се получи, братченце (по-точно – с отговорите на твоите въпроси, не успях и наистина; наистина трябваше да си мълча). Нека, отсега нататък – който иска да отговаря на въпросите ти. Без да считаш, че съм ти обидена, или пък – че ти се сърдя (защото ще сгрешиш) – но аз не бих ти отговаряла на повече въпроси, съдейки по досегашните ти реакции. Много подробно го задълба, сякаш че сме сключили някакъв договор (с малки букви) и аз съм неизправната страна... Много претенции, много нещо... Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. Затова – не искам да ти се бъркам; ти сам, най-добре си знаеш, кое е добре, за теб. Г-н Цендов, Вие сте много мил човек. Харесвам любезни хора
  4. Моля, има и второ мнение, г-н Цендов : Все пак – не бива да бъркаме обектите с процесите. Тоест – когато правим разбор на нещата, не бива да поставяме напр. "моркова", като материален обект, до – "процеса на ушиването на дреха" – само защото и двете неща – можем да ги наблюдаваме, отстрани и те – еднакво ни харесват, или еднакво ни объркват. Духовното развитие е процес; то не е никакъв обект. Духовното развитие може да бъде обект на разисквания, например – в специализираните форуми, какъвто е "Порталът към съзнателен живот", но то не може да бъде обект, по смисъла на казаното, от Учителя, в цитирания абзац. Защото Духовното Развитие е процес на развитие на духовното тяло, който процес (например, на Земята), постепенно "превръща" личността, в Душа; или – по-простичко казано: Духовното развитие е процес, който "превръща" низшата астрална душа, във Висша Божествена Душа. Духовното развитие постепенно повдига човека, на по-висока степен на съзнание, чрез "скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят." Вижте, г-н Цендов, ако духовното развитие можеше да бъде обект (по смисъла на казаното от Учителя), то – като заменим в предложения текст, думата "обект", с "духовно развитие", бихме получили следното: " Там, където съществува Духовно развитие, то спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа." Понеже, обектът е поставен само в неговата връзка с разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за човешката Душа, то – ако е вярно, че духовното развитие е обект – следва да направим абсурдния извод, че духовното развитие спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата Душа, което е нонсенс, нали така. Моля ви, да не спорите, с мен. Нямам никакво време, за доказване на елементарни неща и затова – ако държите на своето – веднага ще ви дам правото, на Ваша страна. И заради Вас, ще приема (като изключение от правилото), че понякога, в някои глави – духовното развитие може и да бъде обект. Обаче – очевидно е, че Учителя е имал предвид единствено и само материалните обекти (т.е. обектите в гъстата материя), които винаги са били препъни камък, в духовната еволюция на личностите. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– За духовното развитие, като процес: "За да расте и се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят. Някои автори поддържат, че не са необходими специални методи за духовно развитие, че това това е един естествен процес. Но ние виждаме, че и на физически план човек преминава през, известна школовка — било под възпитателното влияние на родителите, било в училище, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. Силите, които ще изградят човешкото духовно тяло съществува като зародиш в самата Душа, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата — Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на светлината, топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви Душата. Преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха, това тяло се разрушило. Тогава то му бе дадено от Бога, но сега човек трябва да го изгради сам. От онова духовно тяло е останал само един зародиш и върху този зародиш трябва да се работи, за да расте и да се развива, за да си възвърне предишното великолепие и блясък и да служи като проводник на Душата, за да влезе тя в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип — който е организирал света и живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип — който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Сега тя работи като помощен метод, за да се прояви Любовта. Защото в случая под Любов разбираме същината на живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина. Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките Души. Всичко това става в така наречения инволюционен период. Сега, в процеса на еволюцията, която почва от идването на Христа — н в това е главната мисия на Христа, да обърне инволюционния процес в еволюционен, т.е. от низходящ във възходящ — влезе в действие принципът на Любовта. Този принцип трябва да внесе безсмъртния живот, във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно Цяло. След като са станали индивидуалисти под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди Съзнание за Единството на живота и да се почувстват като удове на едно Цяло. В това се състои пробуждането на Душата. Това става под влияние на Любовта, като Принцип. Но като методи за проявление на Любовта влизат и Мъдростта и Истината. В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и развие, Мъдростта е самият процес на израстване и развитие, а Истината — плодът на този процес. В следващото изложение ще изнеса ред методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждане на Душата. Това, което ще изнеса, е само една малка част от това, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципиално, то включва всичко." Из: "Пробуждане на човешката душа" Из словото на Учителя Петър Дънов Влад Пашов –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– П.П. "По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш." Но в кой свят е това, моля? Къде е този свят? Обикновените хора, на Земята – изобщо не знаят какво е това "духовно развитие". Пълно е с такива личности – които изобщо не знаят, за какво иде реч, когато става дума за духовно развитие – по причина, че тези хора, погълнати от материалните си стремежи – изобщо не се интересуват, от духовни процеси. Което не е лошо. Добре е да има всякакви хора. Сингам – аз пиша само и единствено за себе си, във форума (защото така се уча; т.е. така и аз разбирам по-добре нещата, когато ужким ги обяснявам, на някого; а то – обяснявам ги май, на себе си, само. Но така е добре.). Също и всички онези хора, които намират за полезно (за себе си) – написаното от мен, са добре дошли "на борда". Знам, че сред гостите има такива хора. Не се занимавам с теб. Съжалявам да го кажа и наистина се надявам – това да не ти прозвучи грубо, защото е помислено с най-нежната ми мисъл, която съм в състояние да си помисля, точно в този момент: разбери го – не се занимавам, с теб. Когато пиша – изобщо не мисля, за теб.
  5. Сингам, изобщо не личи, че си прочел нещо от този мой постинг, затова го цитирах, за да се увериш, че отговори на въпросите ти, са дадени. Друг въпрос е – какво си разбрал. Да си доволен – не зависи само от мен. Ще ти обясня: 1.Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това – докато първо, от сърце, не пожелаеш да разбираш нещата, с ума си и второ – докато не ти дойде времето (т.е. докато не ти разрешат, защото вече са намерили смирение, мекота и честност, у тебе, за) да се промениш, в този дух). Относно разликата между материалния и духовния стремеж – на човека-личност – още веднъж: "колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума." Тоест – лично ти, Сингам – няма как, все още, да видиш разликата между материален и духовен стремеж, докато най-напред не си придобил Виделина, в ума си; тоест – докато не си "запалил светлина" в "тъмното помещение" на ума си, където напразно се опитваш да видиш Нещо от по-висш (от Божествен Порядък, в Който Душите живеят, за което следва – първо и ти да повишиш вибрациите си). Защото засега – ти виждаш само човешкия делничен порядък на нещата, порядъка на обикновените хора, който се вижда с физическата светлина. Ще направя опит, да обясня: А Виделината – това е високо-вибрационна Духовна Светлина, посредством която, в ума, ясно се виждат духовните неща. Както има физическа слепота, така има и духовна слепота. Липсата на духовна светлина; т.е. дефицитът на Виделина, в ума на всяка личност – е наречен: "Духовна слепота". Духовно слепият – не вижда духовните реалности. За да ги види – първо трябва да се повдигне, духовно (т.е. да повиши вибрациите си). Всички личности, а не само ти (поради ниските вибрации, в които живеят) – страдат от Духовна слепота, защото те са заслепени точно от материалните си стремежи.Това е един факт. Материалното влече личностите и те не разбират, че материалното е залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи. И сега, след като го прочете това – ако не се спреш, съзнателно, и затова – оцветиш (този иначе неутрален факт) – емоционално негативно – ще имаш добра причина, да се почувстваш лично засегнат, без да обърнеш внимание на това, че този факт касае всички хора, които са на степен на разбиране на живота, наречена "личност". Това, според Учителя, е най-ниската степен на разбиране, на живота. Но фактът си е факт (и той си остава, като една диагноза, валидна, не само за тебе, но и за всички личности (това не е обида, а е само факт). Нарича се "(Нисковибрационна) Духовна слепота"; т.е. слепота за ценността на Божествената Истина, на Мъдростта и на Любовта). Приеми го, или го отхвърли – и в двата случая – ще бъдеш прав, за себе си (защото сега само толкова можеш да видиш; тук никой няма вина). Аз не ти натрапвам моята гледна точка (та тя, обективно, не е по силите ти, към този момент!), но поне бъди честен и осъзнай факта, къде се намираш; т.е. – къде общуваме, в момента. Ти не вземаш предвид, че се намираме във форум "Езотерика. Методи и Практики", на сайта "Порталът към съзнателен живот", т.е. – точно тук, където е мястото – тези неща да се наричат с имената им и да се обсъждат, с всички хора – и потребители, и гости (които четат, в Портала). С други думи – като съм отговорила на теб (и макар че ти нищо не си разбрал, по причина, че, все още, не си придобил Виделина и тя ти липсва – тъй като живееш в по-ниските вибрации, на живота) – чрез отговора си – аз съм помогнала на някой друг човек (който се е повдигнал, в по-високите вибрации на живота и затова – вече има Виделина, в ума си и който, същевременно, чете, тук) – да получи нещо (малко), което той, за разлика от теб, вече е в състояние да оцени и да бъде доволен, от отговора ми. С което не искам да кажа, кой какво трябва да цени. Всеки е свободен да цени, каквото иска (и по-точно казано: каквото може; т.е. всеки е свободен да цени – каквото му е позволено, в зависимост от еволюционния му статус, към момента); в това число си и ти. Ти, както и всеки друг човек, си свободен да мислиш, каквото можеш и според мен – никой нищо не бива да ти натрапва. (То – няма и как да ти бъде "натрапено", към днешна дата, защото ти нямаш почва; т.е. – ти не можеш да го приемеш, докато държиш на старите си материални възгледи, за живота. Това е все едно – на един първолак, да му "натрапиш" да решава задача по висша алгебра, когато той едва е научил таблицата за умножение?!? Разумно ли е това?) Работата е такава, че ние тук сме едно Цяло; т.е. – ти попита нещо, но сега – от отговора на "твоя" въпрос – друг ще се ползва, а после ще стане обратното – т.е. друг ще попита нещо, а ти ще се ползваш, от отговора на въпроса му. Затова – свободен си да бъдеш такъв, какъвто си; свободен си да бъдеш доволен, или да бъдеш недоволен, от отговора ми – това не е моя работа. Аз го написах, не само за теб (и не – понеже точно ти питаше), но отговорът ми е за всички (които го намират полезен, за себе си), включително и за мен (защото и аз сега се уча). За мен, откриването на темата "За материалните стремежи и разбирането на Истината", макар че ти си я открил – тя изобщо не е "твоя" (както ти си въобразяваш), а това (без да ти е известно) е станало, от името на всички потребители и гости, тук. Знай, че със сигурност, твоите въпроси (макар и поставени, от теб) – са зададени от името на всички четящи, тук. Да, вярно е – поставени са чрез тебе, но намират отговор (и обсъждане), в полза на всички (проявяващи интерес, към тях), които даже и в бъдеще, ще четат тук, в този форум. Защо? Заради Името на Учителя Беинса Дуно и заради всеобщият ред във Вселената. Нищо никъде – не се прави само за отделната личност – дори и външно, така да изглежда, някому. Само че личността – така (погрешно) е свикнала да мисли (и затова да се обижда). И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може (като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен! Всеки отговор си има свой адресат. Може днес – това да не си ти; няма значение – днес някой друг се радва на отговора (или даже – само този, който го е написал; и това е добре). Утре – ти ще прочетеш нещо и ти ще се зарадваш (а друг някой друг – ще остане недоволен). Трябва да забелязваме и другите хора. Ние не сме сами. 2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват. Така че аз – нито съм в нарушение, нито съм смешна, както напразно се опитваш да внушиш някому, в постинга си. Вярно е, че на невежите (хора на ниските вибрации) – със сигурност съм им смешна – но на тях всичко им е позволено. Нека те да се смеят сега; има време и за смях, и за сълзи, в живота. Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост. И когато тук, в този форум – някой пита нещо – отговорът, съгласно регламента на сайта, се дава, не от светска гледна точка, а от гледна точка на Божественото Учение на Учителя Беинса Дуно. Значи – това, което пиша, е по условие (т.е. то е в Регламента на сайта). Може така да се пише (а не защото "в облаците", където съм аз, според Александър – на мен ми се привиждат розови слонове , както също би казал Александър – когото също, както и теб – много ценя, заради Божественото Начало, в него, на Което един ден – все ще се даде ход и тогава – всички неща ще му се виждат, различно; напр. – как се виждат нещата, на ултравиолетова светлина; не е ли различно?). И защото Името на Учителя е ангажирано, тук, от респект (и щом, все още я няма Любовта), ще говорим само за Неговото Учение, за да не цапаме; т.е. – за да не спамим, във форума. Ето, щом не вярваш – прочети сам, за целите и задачите на сайта. Линкът е даден, от Иво, преди няколко дена, когато направих справка, с екипа; виж тук: http://www.beinsadouno.com/old/about_us.php , за да не се окаже, че без да искаш, си се включил там, където не си искал да бъдеш, а обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори, от гледна точка на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. Нищо подобно. За мен е все едно – какво ти мислиш; т.е. – каквото и да мислиш и в каквото и да вярваш – аз ще те подкрепя; за мен, наистина е все едно – ти в какво вярваш и какво мислиш; аз съм спокойна, в това отношение. Ти не можеш да мислиш, както аз мисля и това ми е ясно. Не мога да очаквам, да мислиш другояче, освен – като самия себе си. И това е добре. Обаче тук, аз няма да обсъждам, с тебе – идеите на човешкия порядък на нещата, по причина, че това място е отредено за друго, а именно – само за обсъждане на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. За това е предвидено това виртуално място, според организаторите на сайта. 3. За сведение: Божествено Учение означава такова високо вибрационно Учение, което (тъкмо защото е високо вибрационно) е чисто от (ниско вибрационни) светски възгледи и т.нар. "светска мъдрост". Светските възгледи, за разлика от вечната Божествена Мъдрост, са временни ниско вибрационни схващания, на низшия човешки порядък, които подлежат на промяна. И макар че за отделни времена и за отделни човешки нрави – точно тези възгледи – да са относително ценни, то , в общия случай, точно ниските вибрации на егоизма, в които живеят всички личности, са причината светската мъдрост, в Библията, да бъде наречена "глупост, пред Бога."1 Коринтяни 3:19 "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". С което – сам разбираш, че не искам и не мога да кажа, че изобщо е възможно да ти натрапвам – какво да мислиш и какво да не мислиш. Ще мислиш (само до там, докъдето си достигнал, с вибрациите си, казано на "небиблейски" език), т.е. според текущия си еволюционен статус. Защото никой не може "да надскочи" вибрациите си и така да мисли от позиция; т.е. от такава степен на (по-висше) съзнание, до която, все още, не се е повдигнал, по причина, че съзнателно не е работил над самия себе си.. И само когато, и ти самият, вибрационно, малко се повдигнеш – по нависоко, отколкото си сега – ще осъзнаеш, че вече се чувстваш далеч по-добре, когато оставиш и другите да мислят, да чувстват и да постъпват – така както могат, към дадения момент, без да им се сърдиш и без да ги коментираш негативно. Няма смисъл да бъдеш недоволен, от когото и да било. Това никак не е достойно поведение. Един ден, когато вибрационно се повдигнеш, ще осъзнаеш, че не е лицемерие, а напротив – добро е, когато приемаш всяко чуждо мнение (обусловено от текущия еволюционен статус на конкретния човек), за еднакво валидно, наравно с твоето. Ще разбереш, че когато някой, във всеки момент, осъзнава, че стои, пред Бога – лукавството му е изключено (понеже спомена, че не ми вярваш; обаче това, че не различаваш истина, от лъжа – не е мой проблем, а си е изцяло твой проблем, свързан със степента ти на разбиране на нещата). Не разбираш това, сега, нали? Свикнал си, като всяка личност – все ти да бъдеш пръв, в изказванията; т.е. все да "плуваш като масло, във водата" и все ти да си прав, а събеседника ти – крив. Да сте еднакво важни – никак не може (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. Обаче – Божията Правда, за която ти нищо не си чул – е точно такава; т.е. Бог приема всичките хора – еднакво – и харесва да има различия, във възгледите им; Той намира красота, в това). И това ще ти се изясни, все някога... Когато (вибрационно) дойдеш в такова състояние, че вече сам да можеш да приемеш Виделината, в ума си – тогава няма да имаш нужда от никакви (външни) обяснения. Но дотогава, ако можеш – бъди признателен, че някой, все пак, мисли за твоите въпроси, ако и да не може да те удовлетвори напълно. Само когато се новородиш в Божието Царство – "богатите приятели", за които Учителят говори (вече имахме случай да го обсъдим заедно с теб и ти самият – позна, от първия си опит – кои са тези богати приятели; та точно те) – ще поемат грижата, за теб и ти – чак тогава ще можеш да видиш ясно, че не си измислям нищо. Ще си спомниш, какво съм ти казала за еднаквото приемане на всички хора и че наистина съм била винаги добронамерена, макар че, не винаги си могъл да осъзнаеш, каква е била тази добронамереност (и че тя е пред Бога, преди всичко друго и затова – просто няма как да бъде фалшива)... А дотогава – аз ще приема спокойно всичко, което ти предложиш, на аудиторията, във форума, като израз на възможностите ти, към момента, защото ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало, в него. Защото само Божественото Начало, в нас, е важно, а всичко останало – са дребнавости, в живота, които нямат значение.
  6. За материалните стремежи и разбирането на Истината, може да се каже само едно: ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ – за да можете да видите ЯСНО нещата. Защото познаването (но не на човешките временни "истини", а само) на Вечната Божествена Истина – винаги е едно предварително условие – да можем ние да помислим, да почувстваме и да направим нещо – и то да има някакъв положителен реален смисъл, в живота ни, погледнато от Божествено Гледище. Без познаване и без прилагане на Божествената Истина, както и на Божествената Любов, и на Божествената Мъдрост – всеки човек (колкото и умен да се счита самият той; и даже да го вземат за "мъдрец", в обществото на личностите), е духовен слепец и духовен пияница, пред Бога. И затова – и цялата му активност на Земята, която (поради липсата на съзнателност за Цялото), от известна гледна точка, е преливане от пусто в празно – е само едно предисловие на Истинския Живот на Висшата му Душа и на Духа му (но когато Те се пробудят). Защото, за такъв човек се казва, че Съзнанието му спи; т.е. – че Висшата му Душа; Духът му – или Христос, в него – спи (а сърцето и умът му – са "изцапани" с материална "кал"; т.е. със светски възгледи за живота, които са временни и преходни, а не са вечни, за да имат някаква ценност). Точно затова – самият човек-личност, е само една (материална) сянка, от гледна точка на Реалността; т.е. от гледна точка на Божествената Истина – всяка една личност е фикция (каквото и да си мисли тя, за самата себе си). Това го казва Учителя Беинса Дуно (а не учениците му). Но тази (материална) сянка; тази фикция – не знае, че е само сянка; самата тя се мисли за фактор, в Битието. Поради тази причина, тази материална сянка – има нужда от малко външна помощ, за да го разбере това положение, в което се намира и така – да допусне промяната, вътре в себе си. И тази външна помощ, идва, посредством Божествените Учения на Великите Учители на човечеството, за всички времена. Защото човешката личност (в общия случай не знае, че) е само мираж, който се е взел твърде на сериозно, тъй като има големи желания – обаче няма достъп до истинския Божествен Разум, за да може да види ясно – колко са смехотворни, по принцип, всички човешки материални желания, погледнати откъм страната на Висшия Божествен План, за човека (в България, на това му казват: "Да си правиш сметката, без Кръчмаря"). Понеже – в края на земния път, на всеки несъзнателен човек-личност – смъртта, по категоричен начин – ще се присмее на всяка необуздана грандомания и на всяко духовно пиянство, ограбвайки слисания, след смъртта си, човек – до край (и не само от материалните му притежания, но и от всичките му фалшиви предположения за някакво мнимо благоденствие на "наследниците" му, на Земята) – и по този начин – бързо ще го отрезви. Чистилището, в отвъдния свят (без изобщо да го е грижа за земния ранг на човека) ще го смири и ще му покаже, че само Бог е Господарят, Който определя Правилата на онази Хармония и на онази възвишена Любов, по които Съществата във Вселената, трябва да живеят. И затова – тези от тях, които (като нас, тук в "Порталът към съзнателен живот") казват, че се стремят към Съзнателен Живот – от добра воля и защото вече са познали Истината (за себе си: че докато са личности, са само фикция, и за Бога: че Той е Този, Който определя Правилата) – избират само такъв живот, във фокуса на който е поставено ДОБРОТО за всички Същества. ДОБРОТО за всички Същества – трябва да бъде поставено във фокуса (вместо в периферията) на живота на всеки човек, който казва, за себе си – че е съзнателен човек и че се стреми към съзнателен живот! Това е то – будност и трезвеност, в духовен аспект. Съзнателният човек, преди всичко, се намира в процес на ликвидиране на егоизма си, защото той е буден човек, който дава Път – на Христос, в себе си – да расте, а самият той – от ден, на ден – се стреми да се смалява (което значи – човек да няма никакви материални стремежи, тъй като се е осъзнал, че е Дух, който служи на Цялото. Това е единствената реална опция, за съзнателния човек; всичко друго е само фантазия на духовното му "пиянство"). Както е казано, за Христос, в Йоан 3:30 „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Това е съзнателност – от Любов към Бога – доброволно, във всеки момент, да отстъпваш място, в съзнанието си – на Христос, в теб, да расте. Ето, в този смисъл – изобщо не е важно какво тук, във форума, мисли Велина, какво мисли Сингам, или какво мисли Александър, по въпроса за материалните стремежи и разбирането на Истината, а е важно – какво мисли Бог; т.е. какво мисли Христос, по този въпрос. Защото Бог е този, който ни учи и ни изпитва. И ако това не беше форум на сайта "Порталът към съзнателен живот" , аз изобщо не бих коментирала тези неща, тук. Защото светът е в правото си – да живее, както може и както разбира нещата. Тоест, всеки обикновен човек – има това право – да спи "духовно". Но съзнателният човек не е обикновен човек (според класификацията на Божественото Учение) и затова – той не бива да спи духовно; т.е. – той трябва вече да познава Истината, от Божествено Гледище и да помага и на всички онези, които питат за Истината, от Божествено Гледище, тук, в (тези форуми, на) един сайт, който е под егидата на Беинса Дуно. Така мисля, след като се запознах с целите и задачите на сайта, към днешна дата. Само Христос е Истината, за съзнателния човек: Йоан 14:6 „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Очевидно е, че някои вярващи хора; християни, все още, изобщо не разбират колко е сериозно това положение, с определянето на стремежите им; т.е. на целите и на задачите им, в живота им, като вярващи. Реално погледнато – Името на Христос – не бива да бъде просто едно украшение на егото на вярващия в Бога човек; нито пък Името Беинса Дуно – може да бъде такова. Когато му дойде времето – неразбиращите ще схванат разликата в ОТНОШЕНИЕТО (и оттатък ще минат, дето се вика). "Няма да остане българска глава, която да не узрее" – казва Учителят. Въпросът е друг – дали Чистилището (т.е. понеже всички ние сме Духове, влезли в материално тяло; дилемата е – дали изчистването ни от калта на земните заблуди в мисли, в чувства и в постъпки) – да го преживеем тук, докато сме още на Земята, или пък – да оставим главата ни "да узрее", при по-тежки условия, а именно – в онзи свят, след смъртта на физическото ни тяло (когато образно казано – циреят на егоизма ни окончателно ще се спука). Само в това е разликата, в изчистването – на Земята ли да бъде, или – на онзи свят, след смъртта на физическото тяло. Който не вярва – ще провери това нещо, когато му дойде редът да се представи пред Господа (когато сам ще се убеди, в нечистотата на мислите, на чувствата и на постъпките си, които е имал на Земята). За сведение само – има и такива хора, които преминават през Чистилището – още докато са тук, на Земята. Изчистването на човека-личност от материалната "кал" – това не са "бабини деветини", а е строго необходим етап, от духовната еволюция на всяка личност. Затова – основна задача, на всеки човек (който казва, че е съзнателен) – е да се изчисти именно от материалната "кал" (в мислите, в чувствата и в постъпките) на живота си, защото точно тази материална "кал" – продуцира егоизъм. А човек е егоист, само защото е заблуден, че самият той е по-скоро тяло (т.е. че самият той е по-скоро материя), а не – че е Чист Дух, влязъл в материално тяло. Защото ако човекът бъде напълно убеден, че е Дух, то той – съвсем естествено би прегърнал каузата на Духа и би се дистанцирал от всякакви материални стремежи, като несвойствени, за Него; т.е. – би се "изчистил", от тях. И не би правил никакви опити да съвместява каквито и да са материални стремежи, с духовността си, защото сам щеше да вижда ясно, че това е абсолютно невъзможно. По дефиниция, невъзможно е – да се съвместяват материалните стремежи, с духовните стремежи; т.е. невъзможно е – да се съвмести Бог, с мамона, защото това (освен че са различни посоки, на двата стремежа: посока надолу и посока нагоре) – са и, преди всичко останало, различни степени на вибрации, в случай, че изрично не искаме да употребим понятията низше и Висше Съзнание). Ето Божието Слово, по този въпрос, в Лука 16:13 „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ Не можете да служите на Бога и на мамона, но можете да изберете Единия, от Двамата Господари – и Вселената ще ви подкрепи еднакво, и в двата случая, само че – за вас – резултатът от този избор, ще бъде различен.
  7. Александър, каквото и да кажеш, ти винаги ще имаш моята пълна подкрепа. Защото ние с теб не можем да имаме разногласия; тоест – аз винаги ще съм напълно съгласна, с твоите преценки за нещата. Благодаря ти; много мило е, от твоя страна, че ми отделяш от времето си.
  8. Александър, много хубаво обясняваш и си прав. Прав си – точно така е, както си го написал.
  9. Колко са прекрасни тези думи на Учителя! 

     Когато две Същества съзнаят, че имат Божественото начало в себе си, те вече се познават, имат допирни точки помежду си и няма защо да се спират върху дребнавостите на обикновения живот.

    Стар и нов живот

  10. Чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Теоретически вие разбирате нещата, но не разбирате тяхното практическо приложение – далеч сте от тези схващания. Представете си, че имате едно малко кръгче, което представлява един малък зародиш, в който е скрита потенциална Божествена енергия. Тази енергия от потенциална ще се превърне в кинетическа, т.е. от този зародиш ще покълне едно растение и ще се развива. Значи в духовния, в Божествения свят доброто е плюс, то се проявява. С други думи: в Божествения свят доброто е кинетическо, злото е потенциално, а във физическия свят злото е кинетическо, доброто е потенциално. Възможностите, които имате за реализиране на тези живи идеи, създават радостите и скърбите в света. Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? – Скръбта. Законът е верен и в обратен смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта. Сега имате ли ясна представа, кога се явява скръбта в човешкия живот? Енергиите, които действат, същите ли са? – Не са същите. Следователно, вие трябва да имате представа за бързите смени на тези енергии в живота. Да кажем, че вие имате една кратковременна радост. Какво показва тя? – Че ще се замени със скръб. Тази радост е въведение към една голяма скръб. Много пъти една малка скръб е въведение към една голяма радост. Този закон е верен и в двата случая. Питам ви сега: от чисто философско гледище, можете ли да обясните защо светът е създаден така? Не само вие, но и най-видните философи, най-големите мислители на човечеството не са били в състояние да обяснят вътрешния смисъл на живота. Човек може да се досеща за тези неща, но колкото и да философства, не може да си обясни защо именно той изгубва своята радост. Защо именно при скръбта вие се отчайвате? Щом дойде скръбта, не само вие младите, но и старите не могат да я носят. Питам: защо сте недоволни от скръбта? Най-после, защо сте доволни от радостта? Дайте си едно философско обяснение. Знаете ли, че тази радост, от която сте доволни, подир половин час ще ви донесе най-голямата скръб? Тогава защо се радвате? Пък тази скръб, която след половин час ще ви донесе най-голяма радост, вие не искате да я видите и казвате: „Да се махне!“ Това е смяна на енергии. Всякога на една положителна енергия от Божествения свят съответства една отрицателна енергия от земята. Тези неща, които в невидимия свят се проявяват като добри, на земята се проявяват като лоши. (– „От какво зависи това противоречие?“) Вие може да знаете от какво зависи това противоречие, а при това пак да не можете да приложите закона. За да бъдем добри, не е необходимо да знаем какво нещо е доброто. И за да бъдем лоши, не е необходимо да знаем какво нещо е лошото. Ако се качите на някоя голяма скала и се спуснете от нея, необходимо ли е да знаете какво нещо е дълбочина? – Не е необходимо. Като слезете долу, ще знаете какво нещо е дълбочина. Допуснете, че вие сте в някоя машина, която ви издига нагоре, но не знаете още какво нещо е височина. Необходимо ли е да знаете какво нещо е височина? – Не е необходимо. Онази машина, като ви издигне нагоре, като аероплан, ще почувствате какво нещо е височината. Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля. Ще имате предвид следното: на земята човек не може да знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен. Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него. Сега ще ви обърна вниманието върху приложението на закона. Вие сте млади, искате да работите, да се проявите, но ако не можете да проявите навреме вашата енергия, във вас ще се прояви едно спящо състояние и вие ще започнете да заспивате. Аз гледам, тук в класа, както и навсякъде в събранията, много от слушателите заспиват. Виждам, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате. Що е заспиването? – Заспиването е потъване в една по-гъста материя. Когато се говори често по един въпрос, който не ви интересува, казвате: „Не ме интересува този предмет“. Защо? – Съзнанието ви не е будно. Допуснете, че имате един план, искате да организирате едно списание. Събирате се да говорите веднъж, втори, трети път, разисквате, но нищо не вършите. След като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: „Не ни трябва нито списание, нито какво и да е мероприятие!“ Защо така? – Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки, не се бойте, работете! Като работите, у вас ще се роди импулс, стремеж към работа. Затова за предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. В България често идваха американци, но не говориха български език, казваха: „Когато се научим да говорим хубаво, тогава ще се отпуснем да говорим“. Някои от тях, които се решаваха да говорят, правеха грешки наистина, но научиха български език, а онези, които не се отпускаха да говорят, не го научиха. Ако отидете в странство и не говорите съответния език, докато не го научите, вие никога няма да се научите да говорите. Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много грешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а да бъде добър, това е средство. Та когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава аз обяснявам защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? – За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде Духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе – нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу – няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страдащ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни и вашите клони са по-силни – съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. Тази сутрин ви говорих, че човек трябва да обича Бога. Тази е идеята, която трябва да стане във вас плът и кръв, ако искате да бъдете мощни и силни, за да може да се образуват корените на вашия живот. За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование. Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път. Никой светия не оставя костите си на земята. Светия, който оставя костите си на земята, не е пълен светия. Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания. Та казвам: понеже вие се приготвяте за работници в света, сега именно ще дойде и вашето време да се проявите. Не чакайте да бъдете съвършени! Всеки ден трябва да правите микроскопични опити. Щом направите един малък опит, във вас ще се роди един малък подтик. Не губете напразно енергията си, защото другояче ще имате същата опитност, каквато са имали всички хора, които са живели преди вас. Скърбите и страданията, това не е животът. Това, което причинява радост в живота, то е законът на съвършенството, понеже Божественият живот се намира в съвършенство. Когато ние предчувстваме това съвършенство, което ще имаме за в бъдеще, то носи радост за нас. Но когато чувстваме, че не можем да придобием това съвършенство, в нас се заражда скръбта. Сега, на първо място трябва да знаете, че не ви даваме изведнъж всички окултни сили, с които ще боравите, защото ние не искаме да ви въведем в интензивна деятелност, понеже вашият мозък и вашата нервна система ще се разстроят. Даже и от това малкото, което имате, по някой път мнозина от вас ще се обезсърчат, ще станат индиферентни. Индиферентността не е нищо друго, освен отпускане, мозъкът се размеква. Мозъкът трябва постепенно да се кали; трябва да се кали и човешкото сърце; трябва да се кали и човешкият ум, да станат пластични, издръжливи. Също така трябва да се кали и човешката душа и човешкият дух. Или казано на чисто материалистичен език: нервната система трябва да се кали, за да може Божествената енергия да тече постоянно през нея. Сега вие се връщате от събора. Как ще работите през тази година? Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи, и като срещнете най-малкото съпротивление, вие ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. Докато узреете, няма да има място за работа. Щом узрееш, настава друг закон. Узрелият плод подразбира съвършенство. Щом си узрял, ти влизаш вече в Божествения живот, а на земята ще работиш, докато си зелен. Щом узрееш, ще те дигнат от земята, няма какво да търсиш тук. Затова, докато си на земята, няма да искаш да узряваш. Който иска да живее по-дълго време на земята, ще бъде зелен, а който иска да узрее, ще замине. Кои хора са зелени? – Зеленият човек се отличава по това, че не желае много работи. Той желае най-същественото, само това, което е за днешния ден. Той е като децата, с малко се задоволява. Та сега вие се връщате в света и ще влезете в стълкновение с два лагера на противоположни сили, затова всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника. Нашата задача не е само да определяме времето, както махалото. Някои мислят, че като се движат наляво и надясно, като махалото на часовника, вършат нещо. Този часовник може по механически начин да определя времето, но за вас не е важно да определяте времето. За вас целта на живота ви е в съвършенството. За тази година вие младите ще имате задачата да бъдете съвършени. Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна. Има една висша математика, която може да изчисли след колко време като си започнал да страдаш, ще се промени твоето състояние. Например, ако направите един голям разрез на ръката си, заздравяването на този разрез ще зависи от концентрирането на вашия ум. Ръката ви може да оздравее за 5 минути, за 1 минута, за 15 или за 20 минути, за един ден, за два дни, а може и за няколко месеци. Колкото интензивността на вашата мисъл е по-слаба, толкова повече се продължава и времето. Затова за всички идеи, които искате да прокарате в света, трябва да имате една усилена интензивност, т.е. енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трябва да съответства на самата реалност. Този закон съществува и в механиката. От интензивността на силата, която изхвърля гранатата например, зависи какво пространство ще пропътува тя, т.е. какво разстояние ще измине. Трябва да вложите в ума си идеята, че всичко, което желаете през тази година, ще можете да го постигнете. Ще си поставите за задача един постижим идеал. Ще си поставите за задача постигането на една конкретна идея, която да може да реализирате. Например, от толкова години насам ви преподавам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година, или каква е първата лекция от първата година, какво ще ми кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас. Аз трябва да се върна към тях, да ви покажа съществените места в лекциите. Във всяка лекция има по една съществена мисъл. Разбира се, вие още не сте готови за този материал. Това, което съм ви говорил, тези идеи ще изпъкнат във вашия ум, може би, след 10–20 години. Едновременно вие трябва да си зададете задачата, да работите, освен индивидуално, още и колективно. Голямо изкуство е да знае човек как да работи! Например, счупи ти се колата – изкуството е да си способен сам да си я поправиш, без нечия помощ. При това, ако работят 10 души на една кола и всички знаят как да се поправи, работата ще върви по-бързо. Ако сам поправяте колата си, това може да ви отнеме цял ден, но необходимо е да знаете и сами да си поправяте колата. Дойде ви известна трудност, трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. Не е нужно да разрешите цялата задача сами, но поне една малка част от нея. Използвайте всеки даден случай, колкото малък и да е, за вашето издигане. Използвайте всички случаи, които ви се дават. Всеки трябва да бъде на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да е на мястото си. Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо да е на мястото си. Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? – Не можете. Лесно се пее, мъчно се вдигат. Често аз проверявам тежестта на вашите скърби. Когато някой скърби, аз взимам скръбта му и намирам, че е доста тежка. Казвам: доста тежка е тази скръб, непоносима е заради него. Тази скръб е доста тежка за едно дете. Има скърби, които известни индивиди могат да носят, а други не могат. Същото е и по отношение радостите. Радостите са достъпни за някои, а за други са недостъпни. (– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат да се носят?“) Не, ние от лакомия избираме големите страдания. Някои от вас ходят по 10 пъти на ден да хлопат за страдания, без да знаят това. Говорих повече; трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Посейте този орех и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има в него. На работа! Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън. Не трябва да бъдете като онзи банкер, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури. Не трябва да бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот. Вие трябва да бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи трудности. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца. Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота си, и никога не отлагайте! Кой какъвто план има, нека го приложи. Аз не подразбирам някой глупав план. Не, всеки от вас има добър план. Този ваш план приложете! Каквито благородни идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеите си. Приложете доброто, което имате във вас! Често младите казват: „Да видим как ще работят старите, че тогава и ние“. Старите пък казват: „Да видим как ще работят младите“. Вие очаквате от старите, а старите очакват от вас. В това отношение всички трябва да работите. Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? – Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Но успите се и станете в 5 часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Обаче ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1, 2, 3 месеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. Из: „Добро и съвършенство“
  11. Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря. Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са. Това, че ти наопаки си схванал нещата, е съвсем друг въпрос. Поправи се сам, защото – да отговоря на твой въпрос (стига да е по силите ми, разбира се) – за мен е истинска радост . Така и аз разбирам някои неща, далеч по-пълно и по-добре, та – ползата е и за двама ни, когато ти питаш нещо, което аз (отчасти и донякъде само) знам и затова мога да ти бъда (малко) полезна. Със сигурност, аз също се уча от въпросите, които се задават във форумите (защото вече имах случай да споделя, с всички, тук – колко много неща, всъщност, не знам). Обаче има и нещо друго: уж все държа да отговарям само на въпроси, които са написани грамотно (като твоите, Сингам), защото съм забелязала, че ако това не е така – никак не ми се получава отговорът и винаги ставам "пишман" , че неуместно съм се опитала да помогна на някого, защото само го обърквам повече (понеже няма как да схвана – какво точно има в главата му. Неграмотните хора, по моему, докато не изправят правописа, езика и стила си – са непредсказуеми.) Затова – наистина гледам да внимавам, на кого точно отговарям. Само това е разликата.
  12. Сингам, това са думи, из Словото на Учителя Петър Дънов, касаещи Философията на настоящия момент, които точно отговарят на въпроса ти – как да живееш без материални стремежи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия, нещата са непостижими, но при други – те са постижими.“ Из: „Езикът на Природата“
  13. Благодаря за линка, Иво. Там прочетох следното: ––––––––––––––––––––––––––––––– „Основен източник на вдъхновение за основателите на сайта е Беинса Дуно и философско-езотеричното му учение, разбирано в неговия универсален аспект. Екипът вижда във всяка уникалност път към хармония и единение, високо уважава и цени всяко духовно учение, което освобождава човешкия дух. Цели и задачи BeinsaDouno.com e информационно ориентиран портал, посветен на пробуждането на съзнанието и неговите необятни възможности. Мисията на сайта е да бъде в помощ на тръгналите по пътя на себепознание. Вниманието на аудиторията се насочва към универсалните истини изложени в лекциите и беседите и приложението им във всекидневния живот.“ ––––––––––––––––––––––––––––––– Предполагам, с известна доза неувереност, че "универсалните истини изложени в лекциите и беседите" има предвид, по-скоро, само "Божествените Идеи, изложени в лекциите и беседите", които са вечни, защото доколкото човешките "истини" (т.е. човешките "идеи" / или "факти", може би?) – са временни и преходни, считам, че те не могат да бъдат предмет на специален интерес и особено на изучаване, в този сайт, а по-скоро – човек трябва съзнателно да се освободи от тях (от всяка една такава човешка "истина", поотделно) и да постави на освободеното, в съзнанието си място – чистите Божествени Идеи, изложени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Не е ли това смисълът на вътрешната промяна, изразена в пробуждането на съзнанието, у всеки човек (който е готов за това, разбира се – и за която вътрешна промяна (на нуждаещия се човек) – сайтът поема грижата, да помогне, посредством ресурсите си)? За такова нещо – наистина би имало смисъл, човек да се потруди, над самия себе си и тогава да помогне, и на другите, да го разберат. Но ако не съм права, то моля, нека някой от екипа да ме поправи, за което ще бъда благодарна, защото понятието "универсален" (както е тълкувано в речника) – струва ми се, че няма как да пасне на тази задача, към българите, така както е поставена тя, в Новото Учение на Беинса Дуно, от самия Него. Разбира се, ние не сме длъжни да приемем, за себе си, точно това тълкуване, което речникът дава на думата "универсален", но все пак – едно изясняване, от страна на екипа, на понятията "универсалност" и "истина", в контекста на изразите: "универсалните истини изложени в лекциите и беседите", и "универсален аспект", мисля, че би било от полза, за всички потребители, тъй като точно те (т.е. универсалните истини, в техния универсален аспект), съгласно текста, регламентиращ целите и задачите на сайта, са поставени на вниманието на аудиторията му. Моля, ако е възможно, обяснете на аудиторията на сайта – и по какъв начин визираната, от вас, универсалност, вие свързвате с пробуждането на съзнанието на човека. Благодаря. универса̀лна, универса̀лно, мн. универса̀лни, прил. 1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения. 2. Който може да служи за много цели или дейности. ИСТИНА - КАКВО Е ИСТИНА? Ядка на Божественото учение
  14. 1. Александър, аз разбирам всичко, което ти напишеш. Ясно ми е и те разбирам добре. Ти казваш: "... пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?"... Не си само ти, който не разбира какво пиша. Има и други хора, тук, които не разбират написаното, от мен. Според мен, това не е нито за порицание, нито за хвалба. Така е и толкова. Нормално е. Има много хора, които ме разбират, обаче те са на същото ниво на разбиране на света, на което съм и аз, към този момент; затова те ме разбират. И това което съм написала – на тях им е интересно, защото те откриват смисъл, в него; т.е. те правят връзки между нещата там, където ти намираш противоречия. Мисля, че ти трябва да четеш само това, което ти допада, а моите постинги – просто да ги прескачаш; те са за други хора написани. 2. Хората, ако съзнателно не са работили, върху самите себе си; т.е. – ако те не са чели много (Чисти Източници) и не са писали много (имам предвид – дълги години да са работили, върху самите себе си) – имат само един неорганизиран ум, в който цари хаос; "материална каша" – я нарича Учителя. Те, разбира се, не знаят това, защото нямат база, за сравнение и вземат "материалната каша" за "чиста монета". Но човек, когато напредне интелектуално и духовно – сравнява себе си, със самия себе си и чак тогава вижда разликата. (Не е правилно да се сравняваме с други хора.) В този смисъл – това, което вижда един неорганизиран ум, е различно от онова, което вижда един по-зрял ум (и това е на степени на развитието, както всяко нещо, разбира се). Обикновеният човек вижда само низшия човешки порядък на нещата. Но освен низш човешки порядък, има и Висш Божествен Порядък на нещата. Когато писах за виждането на ума, аз имах предвид – умът да е в състояние да види Висшия Божествен Порядък на нещата, за което се иска много предварителна самостоятелна работа – и четене, и писане, и молитва. 3. Казваш, че човек се ражда с любов към Бога – да, така е, но тази любов е само такава, каквато е позната в човешкия порядък на нещата, а не в Божествения; т.е. – това е само половинчатата любов, към Бога, изразена чрез ума, или чрез сърцето. Тази любов към Бога, не е онази Първа Любов, в Божествения порядък, на нещата, за която Писанието, в Откровение 2 глава, казва: "Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов." Само пълнотата на Първата Любов към Бога, изразена чрез Душата и чрез Духа, имах предвид, когато говорих за Любовта към Бога. А това е съвсем различно разбиране. 2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; 3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. 4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.
  15. Сингам, отговарям на трите абзаца, така: 1. Да, в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие! Защото, със сигурност, намираш онези приятели милионери, за които Учителят говори и които решават всичките ти проблеми. Ти правилно си отговорил на въпроса ми – кои са те. 2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи): "Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение." Ти, наистина, си много внимателен, с другите участници, във форума, Сингам. 3. Тук може и да си прав, но може и да не си прав, затова – замислих се и реших да направя запитване, до екипа на сайта, за това – какви са целите и задачите на сайта, към днешна дата. Ако сайтът наистина, по регламент – не е посветен на чистотата на Божествените Идеи, в Учението на Петър Дънов – тогава няма какво да се прави – всеки може свободно да си излива умотворенията и ще бъде прав да не мисли за никаква Чистота на Божествените Идеи. Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума, недоразумения, че може всякак да се пише (като се смесват низши светски и Висши Божествени Идеи), и че Учителя е казал неща, които изобщо не е мислил да ни казва (защото е искал да ни предпази точно от онези грешки, които ни пречат, в живота, но ние не ги различаваме, защото съзнанието ни не е будно).