Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Блогове

Важни Постове

  • Надеждна

    Двете течения

    От Надеждна

    Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на четирийсет и пет-петдесет години, можете да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Можете да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не върху това да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, които ние трябва да преобразим
    • 1 коментар
    • 3620 прегледа
  • Слънчева

    Завеждам ви при извора

    От Слънчева

    Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Той каза: Идването на Великите Учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на Светлината, която носи Живот и няма да ви покажа малките светлинки. Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря
    • 1 коментар
    • 3562 прегледа
  • Розалина

    Оправдание и спасение БС 5 април 1917 г

    От Розалина

    Оправдание и спасение
    • 0 коментара
    • 2591 прегледа
  • Лъчезарна

    Примирете се със себе си

    От Лъчезарна

    Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия.
    • 1 коментар
    • 3041 прегледа
  • Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране

    От Рассвет

    Музика и пеене – средство за тониране
    • 0 коментара
    • 3188 прегледа
Полъх с аромат на тишина

Надежда

Ръка, протегната към утрото усмихнато. Искрица, неудавена във времето. Дочут глас в самотата от стонове и викове. И глътка въздух потушаваща съмнението. За миг поспри и погледни простора от лъчи, над руслото водовъртежно криволичещо. Ръка подай и смело полети с вятъра в пътуване магическо. Повярвай и с пръсти докосни ликът на слънцето в небето – сред звездите. Към царството космическо се устреми в което неизменно сбъдват се мечтите.
Станимир

Станимир

4
Лилиеви мисли

Ние и времето ...Времето и ние...

Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин... Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които оп
Milena

Milena

5
xameleona- Блог

"Да съм слънчево момиче"

В дланта ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а с
Слънчева

Слънчева

3
В тишината на хаоса..

Верижна реакция

Защото аз не искам да си тъжен. И с думичките си разливам слънце в безименния бродник на дъгата /до тихичко покълналия цвят/ където седем огнени изгряха за да смълчат иконите в душата ми. И пръстите ти потопени в нея да оживеят сивото валяло. Като усмивка. Или слънцелеене. Като да пипнеш коминочистач във бялото.
infinity1305

infinity1305

6
Росица П- Блог

Лира на пролетта

Ухае на пролет...................! всичко е чисто, утрото бяла роса покрила с нежност уханни тичинки на пролетни стръкове- с нова Душа ! Когато те сгрее в утрини ранни, от слънцето пратен пролетен лъч, Душата улавя звуците странни...... нежни акорди , тихи без глъч ! Бързай да вземеш от новата пролет, дихание чисто - душевен балсам........ литвай нагоре , готова за полет........ към нови простори някъде там ........!!!
Росица П

Росица П

1
Полъх с аромат на тишина

...

Стоях на брега и наблюдавах грозните патенца. Но те не знаеха, че са грозни патенца – просто си плуваха безцелно. Лебедите бяха надалеко. ------------------------------------------------- Вълните пламват и угасват. Да те люлеят нагоре-надолу е толкова унасящо. Лодките обаче не са в морето заради вълните. ------------------------------------------------- Черупката на яйцето защитава пиленцето. После то я разчупва и излиза на свобода, но си е пак същото пиленце. -------------
Станимир

Станимир

1
Лилиеви мисли

Аглая (или едно връщане назад във времето...)

Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярв
Milena

Milena

2
В тишината на хаоса..

Неочакван силует

Рисувам как пътува времето в зениците на вятъра - в купето прашно сенки се топят под слънчев дъждобран откъснат миг наднича зад коминчето на гара под керемидките - откъснат вик преглъща дъх затрупан в тишина и слиза силуетно в акварела ми от капчиците песенна тъга едно момче с разплакана китара...
infinity1305

infinity1305

3
Klaudia's Блог

"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал що дрънка." (I. Кор. 13:1)

Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно: Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година. Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,ч
Розалина

Розалина

5
xameleona- Блог

вяра

Сега вие вярвате, че като ядете хляба, вие вярвате в Бога. Като приемате въздуха, вие вярвате в Бога. Като влиза светлината във вашите очи, вие вярвате в Бога. Не е до човешките понятия, във външното и в буквалния смисъл. Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в себе си. Има нещо у тебе, когато ти направиш едно добро, и никой не те е видял, има нещо, което те одобрява, чувстваш един дълбок вътрешен мир. Кое е това? Това е Божественото, което е скрито в тебе. Господ казва "Добре си стор
Слънчева

Слънчева

1
×
×
  • Добави...