Това е популярно мнение. Ани Добавено Октомври 2, 2010 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 Слоу революция, забавете темпото! Спешно трябва да забавим темпото, иначе планетата ще се разбие в стената - това е философията на движението, за което разказва Сандра Лакют от Франс прес В епохата на свръхбързите компютри и на новите технологии всичко напредва прекалено бързо. Спешно трябва да забавим темпото, иначе планетата ще се разбие в стената. Такава е философията на движението "слоу" (бавно), което е на път да се превърне в културна революция. То се е зародило преди 20 години около организацията "Слоуфуд" (с девиз: "Яж добре, правилно и чисто") на Карло Петрини в Италия, създадена в отговор на нездравословното хранене тип "фастфуд" (бърза храна). Днес движението "слоу" вече има разклонения и разновидности в почти целия свят. Появиха се т.нар. "слоу" градове (или как да живееш добре в града), "слоу" производство (да произвеждаш качествени неща), "слоу" пари (да инвестираш в местните продукти и в биопродуктите), "слоу" възпитанието (да отделяш повече време за децата си), "слоу" облеклото (дрехи, които са с високо качество и не се изхабяват бързо). Всичко това приканва планетата и отделните индивиди да натиснат спирачките. В Европа се появиха много трудове, посветени на темата за вредите, нанесени от високата скорост и забързаното темпо. Германският философ Хартмут Роза стига до извода, че "скоростта, която помогна на света да се модернизира преди два века, сега може би е на път да тласне същия този свят в бездната. Пределите, които може да достигне човек както в индивидуален, така и в екологичен и политически план, са достигнати. Ние не ускоряваме вече темпото, за да подобрим нещата,а за да запазим тяхното настоящо състояние и да гарантираме обществения ред". Навсякъде последователите на забавеното темпо, дните, в които нищо не се върши, или паузите за възстановяване на силите, се множават. Лондонската фирма "Дейтамонитор" дори прецени, че през 2010 г. над 20 млн. души по света са готови да преотстъпят покупателната си способност срещу това да разполагат с повече време. В Япония т.нар. "Клуб на мързела" насърчава към един по-спокоен начин на живот в тази страна, в която съществува думата "кароши", означаваща в превод "смърт от преумора". В град Клагенфурт, Австрия, Дружеството за забавяне на времето събира всяка година своите членове на "бавен конгрес". В САЩ инициативата Предизвикателството на изключването приканва хората редовно да изключват телефоните, компютрите и телевизорите си. Този успех може да се обясни до известна степен с това, че движението "слоу", въпреки че се вписва в екологичните течения или теченията срещу растежа, се интересува преди всичко от едно универсално понятие - понятието за щастието "Тук не става дума за война срещу скоростта, а за осъзнаване. За неотложна необходимост от намиране на правилното темпо във всяко едно нещо, за да не се превърне животът в непрестанно тичане", обобщава Карл Оноре (CarlHonore.com), автор на бестселъра "Възхвала на бавното темпо", преведена на повече от 30 езика. "Намираме се в повратна точка в историята. Тази дума понятие "слоу", която през 2004 г. изписана в търсачката на "Гугъл" не даваше много резултати, днес препраща към безчетен брой сайтове", добавя той. "Начинът на консумация търпи обрат. На хората им е писнало да прекарват живота си в задръствания, да бутат колички в хипермаркетите. Тази промяна ще отнеме няколко десетилетия", смята Жан Леритие, президент на френското движение "Слоуфуд". "Дори в Индия, застигната от турбокапитализма, се води дебат за опасностите от скоростта, защото хората не са щастливи да губят семейните връзки, да пренебрегват възрастните", отбелязва Карл Оноре. Сред по-неочакваните форми на това осъзнаване е създаденият от служител на компанията Ай Би Ем "слоу" имейл, който позволява по-малкото, но и по-добро използване на електронната поща. Виенски свещеник пък призна, че се опитва да произнася по-бавни проповеди. Но освобождаването от скоростта минава през курс на дезинтоксикация, през колективен и личен селективен подбор именно при използването на новите технологии, които пораждат прогреса, но които могат лесно да поробят хората, припомня Патрик Вивре, френски философ и автор на есета. "Култът към скоростта е част от голямото структурно нарушаване на нашето отношение към времето, което поражда всякакви други подобни нарушения на отношенията. А да живееш непрестанно в напрежение, пречи да живееш, като обръщаш внимание на нещата, на качеството им и оценявайки това, че си част от този живот". /от тук/ Mindfield, Донка, Иво и 5 others 8 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 Подкрепям Дори в много сфери в живота ми активно прилагам именно тази идеология, без да съм знаела, че има такова движение. Много се радвам, че има и други хора с такива разбирания. Гледам обаче, че тази тема е останала без видим интерес от посетителите на сайта - защо така? Ще ми бъде интересно да разбера какво мислите. Mindfield, Креми (късметче) и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 Сигурна съм, че много хора го прилагаме вече - и няма нужда да се зачисляваме към движения - просто да следваме вътрешния си усет за темпо, а не това, което външните обстоятелства и ценности искат от нас. Пред доста години трябваше да взема решение - София или Хасково. Избрах спокойствието, макар и да пожертвах кариера. Всяка сутрин се събуждам благодарна на това, което тогава ме е насочило към този избор. Все повече прилагам и в работата си - всичко видяно и преживяно през 30тте почти години практика ме убеди, че съвсем не е важно за колко време колко ще научи човекът като количество. Най-важно се оказа друго - докато учи, да изпитва спокойна радост и успех, да учи с любов. Наученото с този фон остава за цял живот и не само наученото конкретно. Миналия ден през школата мина един от първите ми ученици в нея - беше на 7 годинки - сега е на 17. "да ви видя, госпожо - и да ви се похваля, че уча за ..... сертификат. И още си уча така както когато бяхме в 1 клас." Съвсем сериозно смятам, че нашата цивилизация е тръгнала в грешна самоубийствена посока, събирайки големи маси население на едно място. Осигуряването на комфортно съществуване в тези условия изисква много енергия, инвестиции и завишаване на темпото. Може би все още можем да променим тази тенденция, влагайки в комуникациите между малките селища. Опитът ясно показва, че в рамките на голямото селище общуването между хората намалява и като интензивност, и като качество. А вижте, например нас тук - ние сме от всякъде и сме по-близки един на друг отколкото със съседите си.... Защо? Много пъти съм мислила над този въпрос - може би защото тук няма срокове, няма ангажименти, няма формални връзки и роли... Времето тече бавно и винаги можеш да си помислиш над нещо, да откриеш темата след месеци дори и да си напишеш до каквото е дошла душата ти. И винаги ще има кой да го прочете и да сподели с теб и ти да споделиш с него.... Рассвет, Слънчева, Mindfield и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 Не знаех,че съществува такова движение,но през целия си съзнателен живот съм се старала да забавя темпото и да си оставя време за обикновените човешки радости. Според мен бясното темпо превръща хората в биороботи,които действат по зададената програма без да могат се отклонят и за миг от нея,бързо се износват физически и психически и си отиват от този свят незадоволили естествените си човешки потребности от обич,приятелство,спокойствие... Приветствам движението! Слънчева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 Опитвали ли сте да се движите баааааавно и нооосещо флегматично по най-натовареното време в центъра на "големия град"? Много е приятно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Бързите темпове на развитие натехнологиите, на всичко около нас, провокира нашия вечен избор-"Да имаш или да бъдеш".Бих избрала второто, на хуманноста, на духовността, на онова, което събужда човешкото и дарява светлина на ближните.Изборите ми не ще спрат до тук, те вечно ще ме провокират и дано надделява Божественото.Винаги ще търся мярката на нещата, не крайностите. Мисля, че и ние българите не сме по- различни от европейците, дори да не сме създали подобно движение.Европейските инициативи ни дават свобода да създаваме всякакви локални граждански сдружения.Не искаме да упражняваме правата си! Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Подкрепям Дори в много сфери в живота ми активно прилагам именно тази идеология, без да съм знаела, че има такова движение. Много се радвам, че има и други хора с такива разбирания. Гледам обаче, че тази тема е останала без видим интерес от посетителите на сайта - защо така? Ще ми бъде интересно да разбера какво мислите. Винаги съм имала свое темпо, при което резултатът е оптимален. Забързването по-скоро пречи, а забавянето пречи на други задачи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 Напълно подкрепям! Нужно е осъзнаване, свобода и любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 (edited) Слоу революцията е нещо изключително ценно, според мене. Дори и само затова да си запазим нервите и здравето, да съхраним материални и нематериални ресурси. Ще ви дам един абсурден пример от живота, толкова характерен за нашето ежедневие: На едно работно място има камери. Работа няма кой знае колко, но понеже има камери и шефовете гледат, всички се претрепват от работа, хващайки по един парцал и бършейки едни и същи места по няколко пъти, тъй че прах не може да падне... Някои при това в бързината си издират ръцете и си чупят ноктопластиката /а тя не е евтина.../... Освен това хапват по нещо много набързо или въобще пропускат яденето, да не би да ги обвинят в бездействие. Нямате представа колко грозна и жалка гледка е иначе красиво момиче, натъпкало устата си с храна, едва преглъщащо в бързината, което на всичкото отгоре за няколко месеца заприличва на излязло от концлагер, поради описания по-горе стрес. И подобна практика се превръща в стандарт - който не го спазва, не работи добре. А всичко това е напълно излишно и не води нито до по-голяма продуктивност, нито до по-голяма печалба... Редактирано Ноември 23, 2010 от kuki Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Ноември 23, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2010 (edited) Нямате представа колко грозна и жалка гледка е иначе красиво момиче, натъпкало устата си с храна, едва преглъщащо в бързината, което на всичкото отгоре за няколко месеца заприличва на излязло от концлагер, поради описания по-горе стрес. И подобна практика се превръща в стандарт - който не го спазва, не работи добре. А всичко това е напълно излишно и не води нито до по-голяма продуктивност, нито до по-голяма печалба... За това обичам нормирания труд, а не надничарския - знаеш, че всичко си зависи от теб. Така е по-добре и за шефа и за служителя. Освен това надничарството винаги ми напомня за робството. Редактирано Ноември 23, 2010 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.