Канел Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Компания пътува с кола по първокласен път. Говорят си, смеят се, пеят. Шьофорът не забелязва дупка на пътя, гумата влиза в нея, колата подскача и влиза в насрещното платно. Всичко е на път да се размине, защото виждат насрещната кола чак на 150 метра. Само че не знаят, че тя се движи с 200 км/ч. Двете коли започват да лъкатушат в опит да избегнат удара. В крайна сметка се удрят полустранично и изскачат от пътя. Първата кола се забива в дърво - шофьорът се спасява с изкълчено рамо, но друг от пътниците умира докато чакат линейката час и половина, втори загубва двата си крака, а при третият се отключват психически отклонения. Втората кола изхвърча на туристическа пътека, минаваща наблизо и помита детето на една от туристките, които са излезли да се разходят в този прекрасен слънчев ден. Пита се в задачата: как да се разпредели отговорността за станалото? Това е само фикция, но всички сме гледали филми за подобни по смисъл истории. А тези пък филми отразяват реални случки от всекидневието, различни катастрофи, буквално и преносно, които хората преживяват в живота си. За отговорността, вината, престъплението, наказанието, прошката, проклятието, неизбежността, избежимостта, и т.н. и т.н. Предполагам, че и в този форум има хора, които са преживели подобни дълбоко драматични и трагични ситуации. Моля, споделете вашите мисли по въпроса. Редактирано Януари 4, 2011 от Канел Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Компания пътува с кола по първокласен път. Говорят си, смеят се, пеят. Шьофорът не забелязва дупка на пътя, гумата влиза в нея, колата подскача и влиза в насрещното платно. Всичко е на път да се размине, защото виждат насрещната кола чак на 150 метра. Само че не знаят, че тя се движи с 200 км/ч. Двете коли започват да лъкатушат в опит да избегнат удара. В крайна сметка се удрят полустранично и изскачат от пътя. Първата кола се забива в дърво - шофьорът се спасява с изкълчено рамо, но друг от пътниците умира докато чакат линейката час и половина, втори загубва двата си крака, а при третият се отключват психически отклонения. Втората кола изхвърча на туристическа пътека, минаваща наблизо и помита детето на една от туристките, които са излезли да се разходят в този прекрасен слънчев ден. Пита се в задачата: как да се разпредели отговорността за станалото? ... В действителност кармата се определя от отношението на участниците към случилото се. Отговорността е в отношението на шофьора към шофирането, в осъзнаването на възможните последствия. Шофьорът карал с 200 км/ч при всички случаи ще си навлече отрицателна карма. Но всъщност такава могат да си навлекат абсолютно всички свидетели на случката, според своето отношение към нея и към останалите участници. Ако мен ме блъсне кола и аз пожелая зло на шофьора, започна да проклинам съдбата за случилото се и т.н., аз ще си навлека лоша карма без значение, че нямам никаква вина за инцидента. Значи отговорността не се изчерпва до дадена ситуация, но включва и това как реагираме на тази ситуация. Отговорността е свързана с умението за осъзнаване на последствията, които могат да имат нашите действия. Ако не осъзнаваме последствията от действията си, ние пак няма да избягаме от тези последствия, но когато ги осъзнаваме, ние задълбочаваме техния обхват (защото вече предизвикваме последствия не само на физически, но и на ментален план, които са далеч по-реални). октим и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Канел.пожелавам си твоят пример, да е наистина само една теоретична постановка; или кадър от екшън и да не се случва наяве на никого.Ако изходим от принципа,че в големите събития на живота ,нищо не е случайно,това означава,че за всички участници в тази измислена драма ,събитието е предопределено от самите тях .Стара карма,нова карма,все едно.Това е ситуация,която по драматизма си говори за много сериозни нарушения и дългове на участниците.Изобщо не става дума за 200 км в час,защото детето на пътечката,първо не е на пътя,второ е пешеходец,но също е потърпевщо..Това е първото,което ми излиза на ум в твоя пример. Понеже сме имали житейски ситуации(слава на Бог без толкова драматични последствиея,но много сериозни)също имам още един ракурс към подобен род премеждия.И той е,че участниците са ни причем,но мястото на драмата е по някакъв начин заредено с кофти енергия,която периодично се проявява и тогава има случайни ,наистина случайни жертви.Повод за второто ми разсъждение ,дава следния пример.Край един блок в нашия град ,има гаражи,от които за последните 25 години има три много драматични случая на падане на деца по време на игра.И пак казвам слава на Бог,че нещата и в трите случая се разминаха с травми без последствия..Но повторението на ситуацията ,през определен период от време ,ме кара да мисля това,което споделям. Редактирано Януари 4, 2011 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Добре, може да намалим броя на замесените и да опростим (?!) нещата. Може би си спомняте този епизод от началните кадри на филма "Катерачът". Нека анализираме него. Редактирано Януари 4, 2011 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Интересно Канел,твоята цел в това обсъждане е на всяка цена да има поета отговорност ли @.(сори,нямам въпросителен знак). В това отношение аз приемам казаното от Стан по въпроса за отговорността. Наскоро четох книгата на наш съфорумец Борислав Русанов -"Мистерията Лим".Препоръчвам я . Когато се обърне колата ,както казва нашият народ -пътища много.Имаме много драматични случки в най-новата си история ние българите.Все с деца.Извън личните драми на семействата,загубили най-милото си,тези случки са камбана за всички нас.Лесно е да се впуснем да обвиняваме и да искаме наказание за виновните.По-трудно е да простим и да продължим без справедливия си гняв ,възмущение и търсене на отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Интересно Канел,твоята цел в това обсъждане е на всяка цена да има поета отговорност ли @.(сори,нямам въпросителен знак). А, не, просто вчера си говорихме за отговорността в една друга тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Анализът се прави като съпоставиш ситуацията -инцидент със ситуацията в живота и тогава изводите обикновено не са трудни. На житейско/човешко/ ниво има отговорност,има закони,съд. На Божествено ниво причините са други. Редактирано Януари 4, 2011 от Мария-София Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Анализът се прави като съпоставиш ситуацията -инцидент със ситуацията в живота и тогава изводите обикновено не са трудни. Искаш да кажеш с някакъв еталон може би? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Ситуации като описаната по- горе има непрекъснато. Ничия не е отговорността. Получава се понякога струпване на хора и събития и се прекъсват няколко линии едновременно.Защо? и какво ?няма смисъл да се задълбочава, след като нито едно от нещата не е направено умишлено. Има една приказка: " Да си на Грешното място в грешното време" т.е. нещата са се случили и нищо физическо не е било в състояние да ги спре. Човешкото е да се започне с това: ",,,,ама ако,,,,,, ама ако той, тя, то ,,,,,ама когато" и т.н. или да се впускаме в езотерични интерпретации за духа, кармата и преражданията, съдбата и все неща, които никак не са ни ясни. Просто знаем нещо, което е станало ясно, на някого по неясен за нас начин. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Botio Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Каквото е писано да се случи,то ще стане.Един човек отишъл при баба Ванга на посещение.Тя говорила с него и го предупредила,че на еди коя си дата ще умре от камион.Човекът се прибрал и на тази дата не излизал никъде извън дома си.Лежал си на леглото,разхождал се вътре из къщата и чакал да отмине денят.След обяд пак си полегнал.Прибира се жена му и го вижда,че е умрял от картината паднала върху главата му.На нея е бил нарисуван камион. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Добре, може да намалим броя на замесените и да опростим (?!) нещата. Може би си спомняте този епизод от началните кадри на филма "Катерачът". Нека анализираме него. E, аз имам подобен случай в живота си... В малко по-различна среда, но подобна... В живота ми така се е случило, че съм спасил от удавяне(по-близо или по-далеч от смъртта, но все в застрашаващи живота ситуации) повече от 50 човека. Виждал съм как някой навлиза в опасност и винаги съм скачал за да помогна... и не съм имал изгубен човек... Един единствен път не скочих... и човекът си отиде. Не го направих, защото разумът ми нашепваше, че и двамата ще си отидем(беше зима, водата беше 2 градуса, а във водата трябваше да прекарам повече от 10 минути..., а аз съм "тънкокож"...) Човекът беше възрастен мъж от дом за стари хора, който беше скочил да се дави в морето през февруари. Сгънал дрехите, събул обувките. Писмо оставил... Бях наблизо "случайно". И въпреки нашепването на вътрешния ми глас тръгнах да се събличам, за да скоча... Спряха ме хората с които бях... За първи път в живота си не направих това, което съм правил винаги... Човекът си отиде... от този свят. Вечерта, обаче се върна - в съня ми. Сънувах , че спя и на вратата се звъни. Станах да отворя, а на вратата беше човека, с разгневено лице и метална тръба в ръка - без думи замахна и ме удари с все сила в главата, а аз в съня си изгубих съзнание. Питате се дали изпитвам чувство на вина, и дали мисля, че съм отговорен за смъртта му? Не зная. Не помня хората, които съм спасил. Помня този човек, когото не успях. Едва ли ще го забравя някога. Не изпитвам вина. Мисля, че ако бях направил опит да го извадя, в онзи ден щеше да има двама удавени... Но отговорността може да определи само Господ. Не се мъча да отговоря на този въпрос - спокоен съм, че тази задача не е моя. Бог създава условията в живота ни. За да може всеки от нас да научи по нещо. Онзи човек може би и без това е бил решил да сложи край на живота си и щеше да успее, независимо от моите действия... но аз също бях там и аз също преживях нещо. Случайни неща няма. Не се мъчете да определяте отговорността на другите. Отговорни сте само за онова, което вие правите, до степен, в която вашето съзнание и вашата съвест са способни. Не съдете друг човек. Не съдете твърде строго и себе си. "Не съдете, за да не бъдете съдени". Всеки ще отговаря за всичко - сторено, помислено, почувствано... когато му дойде времето... Иво и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Питате се дали изпитвам чувство на вина, и дали мисля, че съм отговорен за смъртта му? Не зная. Е, че ти си ясен - човека решил да си ходи, ти се опитваш да го спреш, т.е. да му развалиш работата, той се ядосал и ти ударил една тръба в главата. Какво неясно има? Ирина - Horus - Чебурашка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) ...Всъщност, нещото което не написах по-горе е, че през целия онзи ден докато заспя не спирах да се терзая. Човекът дойде в съня ми за да ми донесе покой. Така се почувствах - изгубих съзнание насън - все едно умрях и намерих покой. Може да звучи странно... Сякаш по някакъв начин човека ми даде възможност да "изкупя" греха си към него: Неговото "отмъщение" беше моето "изкупление". Сякаш неговото "отмъщение" беше и неговата "прошка". (Или просто имам услужливо подсъзнание, което се грижи да не полудявам...) Редактирано Януари 4, 2011 от albatross_bg Ирина - Horus - Чебурашка и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Януари 4, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Да, точно така! Ти си го обидил като не си зачел неговия избор да сложи край на живота си (на теб ако някой дойде да ти се бърка в плановете и да ти натрапва помощ как ще се чувстваш, а?) и ти е ударил един, за да се научиш да зачиташ правата на другите. В крайна сметка не е викал за помощ, нали? Е, може и да е викал, то в такъв момент се задействат всякакви инстинкти за самосъхранение. Но намерението му е било друго. Редактирано Януари 4, 2011 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Януари 5, 2011 Доклад Share Добавено Януари 5, 2011 Да, точно така! Ти си го обидил като не си зачел неговия избор да сложи край на живота си (на теб ако някой дойде да ти се бърка в плановете и да ти натрапва помощ как ще се чувстваш, а?) и ти е ударил един, за да се научиш да зачиташ правата на другите. В крайна сметка не е викал за помощ, нали? Е, може и да е викал, то в такъв момент се задействат всякакви инстинкти за самосъхранение. Но намерението му е било друго. Канел, мисля че не си разбрал, че горното споделено е отговор на въпросите ти от темата. Дори и в частен случай, а като цяло те никак не са малко. Какво е искал умрелия в съня, никой, ама никой не може да каже, просто може да си интерпретира спрямо собственото си светоусещане. Но това какво е усещането на живия, самия той може много добре да каже (както е и направил) . Това е реалното, другото са приказки сложени в пространството без аргументи. И всъщност основния отговор е като този, който бях написала по горе обобщено. Никой не носи отговорност за никого в случаи в които съдбата се е намесила. Всеки носи отговорност за собствените си постъпки. Ако в подобни случаи започне да се търси някаква отговорност си е чиста загуба на време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 5, 2011 Доклад Share Добавено Януари 5, 2011 Анализът се прави като съпоставиш ситуацията -инцидент със ситуацията в живота и тогава изводите обикновено не са трудни. Искаш да кажеш с някакъв еталон може би? Пример:Правиш пътен инцидент поради голяма скорост,с която се движиш. Аналогия:В живота си се забързал, и то в посока,която не е удачна за теб,за развитието ти като Душа. Спират те от горе... Ако си буден,ще разбереш Божият промисъл в случващата се ситуация и ще преосмислиш посоката си в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.