Никола_ Добавено Май 1, 2006 Доклад Share Добавено Май 1, 2006 "Смърт, ти горда не бъди, дори да те наричат някои могъща, страшна. Всъщност ти не си такава. Напразно мислиш, бедна Смърт, че поваленият умира, нито пък можеш мене да сразиш" Джон Дън (1573-1631) Сонет: Смърт Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 1, 2006 Доклад Share Добавено Май 1, 2006 Противно на доста хора, изказвам мнението, че смъртта не извежда от оковите на диалектиката. ... Свободата се гради само приживе и настъпва след физическата смърт, но при точно определени условия... Присъединявам се към хората, които споделят това мнение. За мен смъртта на физическото ни тяло всъщност спира за известен период процеса на "освобождаване от оковите на диалектиката". Това, което помага на съзнанието ни да се освободи от тях е по-скоро осъзнаването и приемането на смъртността на тялото ни - т.е. "Ангелът на смъртта". Той поддържа в равновесие абсолютността на Любовта и относителността и преходността на Егото ни. Той ни предпазва от изкушението да превърнем ума и егото си от инструмент за приспособяване с конкретна среда в своя същност. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Май 1, 2006 Доклад Share Добавено Май 1, 2006 Много харесвам отговорите на Донка! В тях прозира улегналост и зрялост. От отговорите преценявам че тя е много търпелив, благоразумен и честен човек.Човек с богат житейски опит.Моля те не заспивай! Напълно споделям мнението ти Донке! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 1, 2006 Доклад Share Добавено Май 1, 2006 Благодаря - радвам се, че сме заедно в погледа си към света и в любовта си към него. Всъщност непрекъснато се уча от всички вас и от децата, с които съм заобиколена по цял ден В тон с темата - напоследък си представям сродните души като "мартенички" - направени са от една "нишка" и са "вързани" някъде вън от видимия ни свят, в който живеят нашите "куклички". Това може би обяснява защо се чувстваме близки без да се познаваме лично дори, защо се "намираме" през разстоянията и времето... защо смъртта не може да ни раздели.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 1, 2006 Доклад Share Добавено Май 1, 2006 Душите се прераждат на групи .Учителят казва,че никой не идва сам,най-малката група е от 10хиляди,а най-голямата от 100милиона души,затова се усещаме близки,сигурно,все едно се познаваме отдавна ,а може и да е така и да сме забравили,ние,хората,но Душата никога не бърка,тя помни и знае .И понеже е безсмъртна,никаква смърт не е способна да заличи това знание,затова и аз като Дончето я изписвам с малка буква . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Но понеже взаимовръзките в тези групи са също диалектични, то преходни, то тленни... Естествено, дадености са, които биха могли да се използват съобразно Господния закон, но много повече е нужно за това от предопределености и дългосрочни отношения. Най-актуална си остава дейността тук и сега, необвързана от други стремежи, освен вертикални... Е, вероятно не сме съвсем готови за подобна отдаденост, но подготвяме се... Другото не се отрича, но е "между другото"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Saper Добавено Май 19, 2006 Доклад Share Добавено Май 19, 2006 Смърт, не съществува, тове е трансформация. Физическата обвивка /тялото/ гние и се разлага, но душата остава, тя живее в паралелни светове. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Юни 13, 2006 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2006 Едно мнение на chezal, което смятам, че е и по тази тема: Човек не може да бъде свободен. Човек става свободен. Да ставам свободен значи, да превъзмогвам страхът си от смъртта. Да успявам да превъзмогвам страхът си от смъртта значи, да научавам тайната на промяната. Да се променям значи, да се отказвам. От старото, закостеняващото в мен. В Йога се говори за самадхи-без-опора; чисто съзнание, без патерици. Азът е патерицата на патериците. Освобождаването е захвърляне и на най-последната патерица. Страхът от смъртта е в основата си страх от раждане. Страх от ново раждане. Няма как да се преродиш, стискайки патериците от предишен живот. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 13, 2006 Доклад Share Добавено Юни 13, 2006 Да се променям значи, да се отказвам. От старото, закостеняващото в мен. В Йога се говори за самадхи-без-опора; чисто съзнание, без патерици. Азът е патерицата на патериците. Освобождаването е захвърляне и на най-последната патерица. Страхът от смъртта е в основата си страх от раждане. Страх от ново раждане. Няма как да се преродиш, стискайки патериците от предишен живот. Добре казано.... Чел съм в Новия завет , че пише ...." Чрез смърта , смърта победи " Така е ... патериците трябва да се хвърлят. И кото ги хвърлим патериците и останем прави и живи , тогава Христос давал според Евангелието на Йоан гл.20 следните права на тези БЕЗ ПАТЕРИЦИТЕ..... [20:21] А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. [20:22] И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. [20:23] На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. Сигурно е много трудна задача да "вържеш грях" на някой човек . Предполагам е голяма отговорност !? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 13, 2006 Доклад Share Добавено Юни 13, 2006 Два смисъла на "смертью смерть поправ" 1. Наказа смъртта със смърт 2. Победи смърта минавайки през нея, индивидуално и за учениците си "чиито грехове оставите ще им се оставят" Не е тяхната отговорност, те действат по волята на Светия Дух. Както на човека в тази вселена е дадена свобода на волята, така и Бог е Свободен да прави каквото реши. Играта е честна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Юни 13, 2006 Доклад Share Добавено Юни 13, 2006 Не е тяхната отговорност, те действат по волята на Светия Дух. Както на човека в тази вселена е дадена свобода на волята, така и Бог е Свободен да прави каквото реши. Играта е честна Изключително точно казано..... и ....непълно .... но те разбрах точно, бъди сигурен в това . Дано и другите разберат точно . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 13, 2006 Доклад Share Добавено Юни 13, 2006 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 12, 2006 Доклад Share Добавено Юли 12, 2006 Св. Юстин ПоповичГоспода, смъртта е най-очевидната, най-общовалидната действителност в света. Всъщност, последна, завършена действителност на човешкия живот на земята е смъртта. Кажете, нима смъртта не е последна действителност и моя, и ваша? Всички ние сме заразени със смъртта, всички без изключение.Бацилите на смъртта са прояли всички тъкани на нашето същество; всеки от нас носи в себе си хиляди смърти. Нашата планета непрекъснато се опустошава от хроничната епидемия на смъртта. Няма медицина, която може да ни спаси от тази епидемия; няма карантина, където хората биха могли да се очистят от микробите на смъртта. Какво е човешкият живот на земята, ако не постоянно конвулсивно откопчване от смъртта, борба със смъртта, и най-накрая поражение от смъртта? Защото в медицината, в науката, във философията ние не побеждаваме самата смърт, а нейните предтечи- болестите и слабостите. И то ги побеждаваме частично и временно. Какво са триумфите на науката, философията, техниката пред страшния факт на всеобщата смъртност на всичко човешко? Нищо друго, освен врява на объркани и наплашени деца. Ако има трагедия в световете, то нейният център е човекът. Трагично е да си човек, о! Несравнено по-трагично, отколкото да бъдеш тигър или овца, змия или птица, охлюв или комар. Но колкото човек и да се напряга да превъзмогне трагедията на човешкия живот, той трябва да чувства и съзнава, че постоянно остава затворник в неотварящата се тъмница на смъртта, тъмница, която няма нито прозорци, нито врата. Раждайки се на този свят, човек от първия момент вече е осъден на смърт. Утробата, която ни ражда, не е друго, освен родна сестра на гроба. Излизайки от майчината утроба, човек вече стъпва на пътя, който води в гроба. По който и път да върви на този остров на смъртта, човек най-накрая трябва да добере до гроба. Всеки човек е залък, който в края на краищата бива погълнат от ненаситната смърт, “всеядицата смърт”9. Какво ни остава, о жалки роби на смъртта? Единствено протестът чрез горчива усмивка и спазмите на немощното сърце. източник Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 12, 2006 Доклад Share Добавено Юли 12, 2006 Замислих се за нетленните мощи на някои човеци Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Ми ако някой се беше върнал от смъртта и беше описал какво е, сигурно сичките страхове на човечеството щяха да изглеждат смешни. Исус е единствения, които се е върнал според евангелията, обаче и там не пише нищо какво представлява смъртта. Аз лично съм се сблъсквал много пъти със смъртта. В повечето от случаите в последствие разбирах за това, след като вече нямаше опастност. Дори за нещастие или щастие бих казал, че съм я опознал прекаленно много. В миналото инстинктът за самосъхранение е бил основен помощник на човека да оцелее и да стане доминантен вид на земята. Сега според мен страха от смъртта е като всеки друг страх ненужен и понякога пречещ в определени ситуации. Не казвам, че човек трябва да подохожда лекомислено към нея(такова поведение е невъзможно де). Аз лично съм положил доста усилия да преодолея страга си от смъртта. Е мога да кажа, че не ме е страх. Поне не и в нормалните човешки измерения. Страх ме е само да не объркам, часа деня и година в която трябва да се случи и по този начин, да разваля нещо... Иначе ако е по божията воля и след 1 минута да е няма проблем. Дори си чакам часът с нетърпение. Нали знаете човешкото любопитство няма граници . Иначе опитите ми да се преборя със страха си от смъртта дадоха резултат и промяни в житейската ми философия и разбирането ми за света. Бих могъл да ги оценя като положителни. Аз мисля, че човек никога не умира, все пак оставя част от себе си духовно в децата си. Дори и физически всъщност децата ни са част от нас. А що се отнася до живот след смъртта: Според вас елените живеят ли след смъртта си ? А мишките ? А хлебарките ? Растенията ? Хъм според Аристотел живеят. Ама според същия този робството е съвсем нормално и естествено. И било нормално, човек да не може да разполага с живота си. Ако има прераждане тва много много не ни засяга, щото не помним нищо и пак ще ни е страх от смъртта в началото, ако въобще успеем да се преборим. Аз дори мисля, че ако се преродя шанса ми да стана по - добър човек от човекът, който съм сега е по - голям.Понеже опитът ми от сегашния ми живот се някъде трябва да отиде нали ? Ами ако се родя в семейство на цигани, в което още от малки ги учат да крадат ? Или като си Българин имаш абонамент за българско прераждане докато има човечество ? Незнам струва ми се, че прераждането е само един вид предпоставка за облекчаване на страха от смъртта. Може да има СЪЩЕСТВУВАНЕ след смъртта, обаче то сигурно е под форма непозната още на човечеството. Просто ни е доста угодно да вярваме в това, че има нещо след смъртта, защото неможем дори да си представим, че може да има край, се ни се иска още и още.Да сте чували някои да разправя, че помни минал живот ? И да има прераждане то се едно го няма, като нямаме спомени. Мен ме радва самия факт, че дори и аз да изчезна безследно ще има други хора, които ще се наслаждават на живота и ще изпитват емоции като моите. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Не искам да роя твърде много темите на подтеми, затова ще дам ход на едно малко по-различно разклонение. Става дума за смъртта и свързаните с нея ритуали. В различните култури са различни, макар да има постоянни догми, които се откреват сред племена отдалечени на хиляди километри. Но нека се огранича във въпроса си - подкана за разговор с нашата култура, виждания, схващания и разбирания - защото, все пак сме родени и израстли сред определени вибрации, с които щем-не щем се съобразяваме. При смърт на човек се спазват определени ритуали, има някои табута, - например родилка или бременна не бива да ходи на погребение, спазват се определени дни за траур - 3 дни, деветини, 40 дни, 3 месеца, 6 месеца, 9 месеца, година... Какво е редно и какво не е редно да се предприема в дни на траур? Редно ли е да се състоят, макар и предварително уговорени, радостни обреди много скоро след смъртта на близък роднина /баба, дядо/? Защо едни хора смятат подобно въздържане за излишно, а други ревностно държат да се спази известен траур? Кое е на лошо и кое на добро? Вярно , че смъртта и животът са едно цяло, но това цяло е двуделно...все пак... в нашия илюзорен свят. Има енергии, движение, преминаване, отваряне на полета, протичане... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Въпроси много, отговори много! Зависи от роднините и близките на починалия! Зависи от съзнанието и вярванията им! В някои култури например смъртта сама по себе си е повод за радостно празнуване - прекъсване на жалкото съществуване в затвора на плътта и раждане в един по-истински свят! За връзката между радостните събирания и скорошна смърт - ами ако самият умиращ е благословил това събиране и го е желал, ще е престъпление да не се осъществи! Всичко зависи от съзнанието! Понякога едно материалистично трезво съзнание повече се доближава до реалните езотерични положения от църковно суеверното ограничено невежо съзнание! Нормите, правилата, рамките са за незнаещите, слепите и невежите! Виждащите и будните нямат нужда от тях! Всъщност - едно тъжене, сълзи, мъка и скръб по починалия му пречат неимоверно много - задържат го, оковават го, дърпат го обратно! А да речем една сватба или въобще радостно събиране след смъртта направени с уважение към починалия (освободилия се от жалките окови на плътта) само биха му помогнали радостно да се освободи от тежкия чертог на грубата вибрация, която ние, невежите, наричаме живот ... хм! Ом Шанти! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 5, 2006 Доклад Share Добавено Септември 5, 2006 (edited) Май накрая се оказва така, че "животът" е сън, а смъртта е връщането към живота - събуждането от съня!?! Защо някои души след смъртта на телата им и страданието на близките им са склонни да се върнат към "живота"? Аз си давам следното обяснение: В осъзнатият свят, когато си скъсал с илюзията и когато си под постоянната любов на Божествените вибрации, без да ги има пречките на мая, ти самият си в любовта и не насилието и ако в това ти състояние усетиш мъката и скръбта по теб от земните ти близки, поради физическата ти смърт и заради тази тяхна мъка и страдание в теб, би могло да се появи съжаление към тези страдащи и точно това съжаление към страдащите ти близки души да те накара да се върнеш в тялото си или най-малкото да те задържи наблизо като магнит и да не можеш да поемеш пътя си натам, на където си тръгнал. Затова в повечето случаи, след смъртта на физическото, душата пребивава тук около 40 дена, в невъзможност за по-ранно откъсване, заради въпросните мъка и страдание, които създават една задържаща вибрация. Редактирано Септември 5, 2006 от Синева Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Орлин, къде се губиш приятелю, радваме се да те видим отново сред нас, активните празнодумци, пардон - форумци. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Защо някои души след смъртта на телата им и страданието на близките им са склонни да се върнат към "живота"? Аз си давам следното обяснение: ако в това ти състояние усетиш мъката и скръбта по теб от земните ти близки, поради физическата ти смърт и заради тази тяхна мъка и страдание в теб, би могло да се появи съжаление към тези страдащи и точно това съжаление към страдащите ти близки души да те накара да се върнеш в тялото си или най-малкото да те задържи наблизо като магнит и да не можеш да поемеш пътя си натам, на където си тръгнал. Затова в повечето случаи, след смъртта на физическото, душата пребивава тук около 40 дена, в невъзможност за по-ранно откъсване, заради въпросните мъка и страдание, които създават една задържаща вибрация. И затова ми се струва, че така наречената и смятана за благородна "вечна скръб" по заминал си близък човек всъщност никак не е проява на обич към неговата душа. Заради нашия егоизъм тя не може да да поеме пътя си натам, на където е тръгнала. Може би най-доброто, което можем да направим за близкия, който не е вече с нас, е да го оставим да продължи по пътя си, да не чувстваме остро липсата му, а да го приемем в новата му форма и да го обичаме такъв... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Господи, ПРОСТИ+ПОМЕНИ+ПОМИЛУЙ душите на всички отишли си с вяра в теб.Амин Затова в повечето случаи, след смъртта на физическото, душата пребивава тук около 40 дена, в невъзможност за по-ранно откъсване, заради въпросните мъка и страдание, които създават една задържаща вибрация. Пребиваването на "душата" в 40 дневния интервал е свързано с разпада на опредените връзки / тела , то си е нещо като задължителна процедура. Изборът да се "задържи" по после се дължи / случва поради различни причини. Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Господи, ПРОСТИ+ПОМЕНИ+ПОМИЛУЙ душите на всички отишли си с вяра в теб.Амин Пребиваването на "душата" в 40 дневния интервал е свързано с разпада на опредените връзки / тела , то си е нещо като задължителна процедура. Изборът да се "задържи" по после се дължи / случва поради различни причини. Любов + Светлина + Мир + Радост При всички души е различно! Връзките са повече емоционални от колкото материални. За пример ще посоча духът на дядо ми, за който подозирам, че се откъсна и пое пътя си още на вторият ден след смъртта. Нищо материално не издържа на силата на духовното и неговият стремеж! Дори и времето! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Да, ама не е баш така както предполагаш подозирайки. Както и да е , прости , но не ми се пише повече по темата. Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 И 40 дневния вариант, а и останалите времеви чествания - като 3 месеца, 6 месеца, година и т.н. са неслучайни и свързани с важни неща от изкачването на душата на покойника, които трябва и ние да разберем, за да не се излагаме на емпиричности относно тези моменти. Това, с което можем да помогнем на близкия си, определено не е нашата мъка, произтичаща от слепотата ни. За мен моите, починали си от твърдостта и остротата на този свят, любими хора са в по - живо и от най - живото състояние, в което мога сега аз да се намирам, например. Нека ги обичаме и помним, така, сякаш не са си отишли от тук и да споделим радостта си и с тях, те повече ще я разберат от тези, които са още тук. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Смъртта е най-сигурното нещо, което ще ни се случи на тази земя. Искаме или не, тялото възнамерява някой ден да ни изостави. Тогава ще станем спокойни, не е ли по-добре да станем спокойни още когато сме във вертикално положение? И това е естествен процес. Смъртта не противоречи на живота, тя го прави нов и свеж. Минали са 90 г., тялото е износено. Кой иска да се държи за нещо овехтяло? Хвърляме старата риза. Вземаме ново тяло и отново идваме. Обличаме нова, чиста. Има физичен закон-всичко се връща там, откъдето е дошло. Тялото е дошло от тази земя и в нея ще се разтвори някой ден. Душата е дошла от Бог, и при него ще се върне някой ден. В нас няма смърт. Душата е вечна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts