Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте имам проблем. Мисля че имам депресия, а сигурно е така. На 17 съм почти на 18. Майка ми казва, че нищо ми няма, но не мисля че е така. Четох симптомите в интернет и разбрах, че повечето даже всичките ги имам.

Чувствам се отпаднал, унил, не виждам смисъл в живота, в живеенето, като се замисля нищо няма смисъл, отчаян съм, мислил съм за самоубийство, но само поради факта че съм толкова млад ме държи жив, и да не растроя майка ми и семейството ми, всяка сътрин се събуждам рано, с болки, отпадналост, денят ми минава в лошо настроение, чак вечерта се подобрява (понякога). Понякога ми се иска да съм друг човек, може би и това е причината, че не съм открил себе си, или просто се самоотхвърлям. Не знам нищо. Моля ви, искрено ви моля за помощ. МОЛЯ ВИ.

Даже по - рано толкова много неща обичах да правя, а сега всичко ми е безразлично, безчувствено, не намирам смисъл в нищо, нито в ученето на английнски , нито в тренирането на футбол ( футболът е най-любимото ми нещо, но от ден на ден не намирам смисъл в него; спрях да тренирам , а съм добър).

ПОМОЩ!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Можеш ли да убедиш майка си да ти плати за психотерапевт? Можеш ако искаш друга причина да измислиш, ако не ти вярва за тази - дори професионално ориентиране, например. Ти си на възраст, в която това е напълно нормално да те вълнува.

Иначе от това, което пишеш, разбрах, че се чувстваш зле, трудно ти е и ти е още по-трудно понеже не намираш подкрепа от никъде, дори от майка ти. А от някой приятел, има ли човек, който да те разбира?

Мисля, че на хората тук, които биха могли да ти отговорят, би им било от полза и да напишеш нещо конкретно освен усещанията си - има ли конкретна причина, нещо в живота ти, което да ти се иска да беше различно? Може би може дори да изброиш десет причини конкретни да се чувстваш така, както се чувстваш. И след това десет причина да си добре - ето една от тях е, че си толкова млад, както казваш и всичко е пред теб. Значи осъзнаваш, че сегашното ти състояние търпи промяна в бъдещето.

От опит мога да ти кажа още нещо - в депресията човек израства като личност. Възможно е да пристъпваш към зрелостта и да се оформяш като личност. :) Все пак, разбира се, бих приветствала желанието ти да получиш помощ и бих те подтикнала отново към това да осъществиш няколко срещи със специалист.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Дейви :) !!

Ще ти копирам една част от теорията на Ерик Ериксън за човешкото развитие. Ако имаш желание и сам можеш да потърсиш повече в нета. Ерик Ериксън е много конкретен. Описва етапите на развитие на човека и съпътстващите всеки етап кризи. Показва как изглежда една преминала успешно криза и една неуспешно премината. Виж:

"V стадий от 12 до края на пубертета: идентичност/объркване на идентичността

Пубертетът е период на полово съзряване, но и време на мощен тласък в развитието на мисленено, време в което се задават глобалните житейски въпроси . Появява се желание за собствена преоценка, критикуват се авторитетите. Всичко придобито през предшестващите периоди се включва за преодоляване на кризата, провокирана от многото екзистенциални въпроси, задавани от всички и в същност завинаги оставащи без отговор. Добрите социални модели от семейството и училището, могат да улеснят разрешаването на тази криза.

Преминаването от детството към зрелостта, което се извършва през пубертета, е огромен скок и мъчителен преход.. Ериксон нарича този труден преход криза на идентитета. Колкото и да е тежка, тя е един нормален преход, необходим и неизбежен за всички. Разгръща се към края на пубертета и за да бъде разрешена по най-добрия начин е много важно да не се разруши диалога между родители и деца.

Тя предполага изграждането на трайни основи на личността, чрез които индивида ще влезе в творческия период на живота. Има много примери, при които изграждането на идентитета на аз-а е неуспешно и се стига до трайна социална дезадаптация.

Основния кризисен сблъсък е идентитет срещу дифузия на идентитета."

Трябва да знаеш, че преминаваш през нещо нормално. Няма как да прескочиш фазата си. Това е момента на разграждане на стари ценности и формиране на същите, но вече по нов начин и вече от теб самия. В това е парадокса. Преподреждане на стари неща, но интегрирани и сътворени вече от теб. Това е и момента на избиране на професия. Това е творческя процес. Не се притеснявай, Бекъм :)). Дошло е време на развенчаване на идоли и интегриране на вътрешни авторитети по нов начин. Говори, човече. Говори за това. Ти сам ще разбереш с кой. Но говори за всичко, което те вълнува. Световните въпроси, глобалното затопляне, собственият ти СМИСЪЛ. Всичко е важно. Толкова важно, че никога повече няма да бъдеш същия човек. А ОНЗИ, ДРУГИЯ, КОЙТО ИСКАШ ДА БЪДЕШ.

Поздравявам те с цялото си сърце

Анжелина

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Трябва да убедиш родители си, че се нуждаеш от лечение-независимо дали от психотерапевт или психиатър.Ако това ще ти помогне, позови се на моето мнение-това което описваш с голяма вероятност е депресия и се нуждае от лечение.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...