Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисъл за деня 05.09 - 11.09.2011г.


Ани

Recommended Posts

А Исус му рече: “Що ме казваш благ?

Никой не е благ, тъкмо един Бог.”

Ако запитате съвременните културни хора, или съвременните хора върху “благостта”, те ще ви дадат точно определение, ще ви кажат: тази дума е известна нам, знаем, че трябва да бъдем благи. Разбира се, разгледана тази дума в разните езици, от най-древни времена и до най-модерни, тя се е видоизменила. И днес, всеки народ има съответствуващо понятие за думата благост, според неговото вътрешно схващане. Благостта е свойство само на Бога, на Вечния, на Любящия, на Всемъдрия, на Онзи, у Когото Истината живее. Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схващания, думата “Бог” е опорочена. Но когато едно свещено Божие име се опорочи, Бог обезличава всички форми, цялата култура се заличава от лицето на земята и се създава нова култура, с ново име.

Този израилтянин се обръща към Исуса и Му казва: “Учителю благи!” Днес има много тълкувания върху думата “благ”. Христос му казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Затова и ние ще се спрем върху онова благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. А между Божественото и нас има грамадна разлика. Човек по естество, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение. Не е достатъчно, обаче, да има само съзнание за своето високо произхождение, но трябва да има качествата за това високо произхождение. Ако един човек има високо мнение за себе си, той трябва да има съответствуващи качества на това високо мнение.

Та казвам: благостта е едно от качествата на Бога. Той не може да бъде друго освен благост.

Благ

Редактирано от Дриада
Линк към коментар
Share on other sites

Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.

Откъде ида

Редактирано от Дриада
Линк към коментар
Share on other sites

Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане. Като говоря така, някои от вас могат да мислят, че са родени така, че са видели Царството Божие. Нямам нищо против това. Ако това е една истина, аз бих се радвал, не бих я оспорвал. Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това, което е реално, не може да се оспорва. Онзи, който е роден, той е видял вече Царството Божие. Това се оспорва. Онзи, който се е родил изново, то е видял вече Царството Божие – то е свършен факт. Няма какво да се спори. Онзи, който има очи, той вижда. Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината: На където насочи погледа си, всичко вижда. Сега мога да ви туря малко натясно. Колцина от вас виждат какво става на слънцето? Можете да кажете, че не е дошло още времето за това, или че не сте дошли още до там. Съгласен съм с това, че още не е дошло времето. Сега вие можете да обърнете въпроса към мене: Ами ти виждаш ли какво става на слънцето? Сега аз говоря за вас, не е въпрос за мене дали виждам или не. Ако виждате, това е за вас; ако не виждате, пак е за вас. Ако аз виждам, за мене е; ако не виждам, пак е за мене. Аз не турям въпроса дали вие виждате или не. Загубата е ваша, ако не виждате. Ако вярвате, печалбата е ваша. Ако аз зная, печалбата е моя; ако не зная, загубата е пак моя. Сега аз не искам да правя сравнение, какво ти знаеш. Аз не искам да се меря с хората. Нито се меря с хората, нито тях меря. С никого изобщо не се меря. Като дойде малкият, аз ставам малък, като дойде големият, аз ставам голям. Ако слънцето ме повика на гости, аз ще отида, няма да чакам то да ми дойде на гости. Аз не мога да го поканя. Когато големите хора те ме канят на гости, аз им отивам, не смея тях да ги поканя. Малките хора, обаче, аз ги каня на гости, а големите хора, те ме канят. Ако слънцето ме покани на гости, ще отида и ще мълча, няма да се осмеля да го викам на гости, защото нито място имам за него, нито храна подходяща, нито дрехи и обуща за обличане. Жителите на слънцето имат такава култура, че аз просто се срамувам от тях. Като им отида на гости, аз оставам само картичката си при тях и казвам: Един ден, когато и аз дойда да живея на слънцето, ще ви дам един обед. Понеже сега съм на екскурзия, ще ви дам обеда си в бъдеще, а за сега ще ви оставя да ме почакате. Сега ще се върна на земята.

Ако се родите изново

Редактирано от Дриада
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня - 10.09.2011

Очите на онзи, който е роден от Бога, имат особени свойства. Роденият по човешки вижда само на един километър разстояние. А роденият от Бога вижда какво става на слънцето, какво става на месечината: На където насочи погледа си, всичко вижда. Сега мога да ви туря малко натясно. Колцина от вас виждат какво става на слънцето?

Ако се родите изново

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов – песен

Малката Молитва

Псалом 25

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня-11.9.2011

Аз говоря за Любовта, а не за религията. Религията е външната страна, а Любовта е вътрешната страна в човека. В този смисъл религията е наука за Любовта. Все трябва да има един когото да обича, и който да ни обича. Всички търсят някого да го обичат. Гледате една жена тича, търси някого. Кого търсиш. Тя търси своята симпатия. Гледам един момък, търси и той своята симпатия. Отворил очите си, казва: Къде е тя? Като я намери, като дойде до нея, става кавалер, внимателен, нежен. За него целият свет е светъл. Изгуби ли симпатията си, светът му потъмнее. Казвате: Кажи някаква истина. – Искате да ви говоря калугерски работи, да ви кажа, че симпатии не ви трябват. Аз ви препоръчвам най-малко една симпатия. Като намерите едната, ще дойде и втора, и трета, и четвърта и т. н. Щом се роди първото дете, това е вече една симпатия.

Вас ви нарекох приятели

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото – песен

Добрата Молитва

Псалом 61

Линк към коментар
Share on other sites

За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. Не е богатството, което ражда лошия живот в света. Идеята за богатството е родила смъртта. А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления. Казвате: Блажени нищите духом. Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света. За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека. Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...