Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Чувство за вина


Recommended Posts

Здравейте!

Поздравявам ви за идеята да създадете този сайт.

Колкото до проблема, не знам откъде да започна, доста съм объркана.Изпитвам чувство на вина за това, че не харесвам родителите си и най-вече майка си.Знам, че звучи ужасно, още повече, че не съм тинейджър, но просто истински не ги харесвам като личности и поведение. Отношенията ни уж са добри, но само когато се съгласявам с тях. Майка ми мисля е от типа "орален характер" непрекъснато изпитва нужда от внимание и обгрижване и особено като се скарат с баща ми /бракът им не е много щастлив/, което се случва доста често. В такива случаи започва да ми звъни по телефона да я закарам на лекар, защото кръвното й е много високо и има всички симптоми на настъпващ инсулт.Лекарите обикновено констатират, че кръвното наистина е малко по-високо /тя е на 57 год./ но нищо повече от това. Така е през последните 10 - 15 год. От 5 години работя като счетоводител и уча задочно също счетоводство, имам съпруг и 7 годишен син и понякога наистина нямам време да се занимавам с нейните проблеми, но най-лошото е, че напоследък нямам и желание.Просто вече не вярвам, че има животозастрашяващи ситуации при нея. Това се усеща в поведението ми, т.е не реагирам с нужната паника в такива случаи.Последният беше преди 2 седмици.Тя беше на почивка и ми се обади от там защото баща ми бил с много високо кръвно, да отида до го взема и да го заведа на лекар.Отидох до тях, но той не беше там, обадих му се и се оказа, че гледа някакъв мач с приятели.Позвъних отново на майка и й казах,че го няма, тя се развика, че бил там но се криел за да не ме притеснява.Подозирам, че той просто я е излъгал че си е вкъщи, честа практика в техните отношения.В крайна сметка се разрази телефонен скандал на старата тема, че не се притеснявам достатъчно за тях, мисля само за себе си и не ме интересува нищо друго освен работата ми и изпитите /в първия разговор и казах, че уча за изпита на следващия ден/. На другия ден и се обадих с надежда да подминем въпроса, но не би.Започна с типичния си скандалджийски тон да разпитва защо съм излъгала, че баща ми не бил вкъщи и да ми вика.

Този път не издържах и също повиших тон заявих първо да се разбират с баща ми кой кого лъже и тогава да съди.В резултат на всичко това сега не си говорим и аз осъзнах, че всъщност съм облекчена от това.

Прочетох какво съм написала и видях, че всъщност изобщо на мога да пресъздам отношенията ни.Вечните й изисквания, отказа й да се справи с каквото и да било без някой да и оказва помощ и внимание.Има шофьорска книжка но не шофира, а винаги ни кара да се чувстваме длъжни /аз, сестра ми,баща ми, съпрузите ни/ да я закараме където пожелае. Изисква от мен и сестра ми да сме и много благодарни за това, че ни е отгледала.Аз се опитвам наистина, но и аз съм майка и сина ми е най-хубавото нещо в живота ми, не разбирам как един ден ще очаквам да ми е благодарен. Напротив аз съм благодарна, за това чудесно дете, че осмисли живота ми и ми носи толкова радост и щастие.

Май нищо не излезе от тези объркани писания.........

и аз не знам какво очаквам от вас, може би да ми кажете,че имам право да искам да не ми звънят по телефона след 10ч. вечер, защото вече спя, или да не ми се обажда в работно време и да говори по 30 - 40 мин. при положение, че знае, че собственичката на фирмата е на съседното бюро.

Линк към коментар
Share on other sites

ЗДРАВЕЙ!

МОГА ДА ТИ НАПИША МНОГО ,,УМНИ ПРИКАЗКИ''.НО, ПРОБЛЕМА ТИ, И РЕШЕНИЕТО МУ ,СА ОПИСАНИ В ЕДНА КНИГА КОЯТО АЗ САМИЯТ СЪМ ЧЕЛ 2 ПЪТИ / ТОВА Е СТРАХОТНА РЕКЛАМА ЗА КНИГАТА, ПОВЕЧЕТО ПСИХОЛОГИЧНИ КНИГИ ГИ ЗАРЯЗВАМ НА 30 -40 СТРАНИЦА, ЗАЩОТО НИЩО НОВО НЕ МИ КАЗАВАТ/ ТЯ С КАЗАВА,, ХОРА НА ЛЪЖАТА'' АВТОРА Е, МОРГАН.С. ПЕК.МИСЛЯ ,ЧЕ Я ИМА ЗА СВАЛЯНЕ В СПИРАЛАТА.

Линк към коментар
Share on other sites

Книгата ме заинтригува, но тъй като съм нова в този форум може ли някой да ми обясни по-подробно как точно и от къде да я сваля? "Спиралата" за която пишете къде се намира?

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на д-р Първанов! Не мога да я открия за теглене, но я има в книжарниците - ето пример: Хора на лъжата

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Поздравявам ви за идеята да създадете този сайт.

Колкото до проблема, не знам откъде да започна, доста съм объркана.Изпитвам чувство на вина за това, че не харесвам родителите си и най-вече майка си.Знам, че звучи ужасно, още повече, че не съм тинейджър, но просто истински не ги харесвам като личности и поведение. Отношенията ни уж са добри, но само когато се съгласявам с тях. Майка ми мисля е от типа "орален характер" непрекъснато изпитва нужда от внимание и обгрижване и особено като се скарат с баща ми /бракът им не е много щастлив/, което се случва доста често. В такива случаи започва да ми звъни по телефона да я закарам на лекар, защото кръвното й е много високо и има всички симптоми на настъпващ инсулт...

Чекай малко :)

Кръвното ще й е високо при това поведение, разбира се.

Преди няколко дена ми дойде да кажа на майка ми, която е към 80 години, страда от куп болести и не може да ходи, че е хубава. Изведнъж ми се видя много хубава и й го казах. По-голямата част от живота си съм имал чувството, че постоянно ме тормози :)

Но в този момент ми се видя хубава и то не като майка, а като жена.

А още по-преди осъзнах, че мога да съм едновременно в конфликт с нея, да се карам с нея, да съм тотало против нея и заедно с това да я обичам.

Това, че се караме с родителите си, че отстояваме себе си, не означава, че не ги обичаме. Означава обратното, че ги обичаме повече.

И не й позволявай да те вкарва в отношенията си със съпруга й. Той ти е баща, но ти не си му жена да се бъркаш в отношенията му с жена му.

Още преди да разбера, че мога да съм в конфликт с родителите и едновременно с това да ги обичам, разбрах, че трябва да съм на страната и на двамата. Така че ако някой иска да ме въвлече срещу другия, аз казвам "ама това е баща ми, това е майка ми, как искаш да съм срещу него ..... или това не е баща ми, или това не е майка ми?!". Остави ги да се оправят сами. Те ако сами не могат да си решат семейните проблеми не може никой да им помогне ..... а още по-малко децата им.

Още преди да разбера, че съм на страната и на двамата, разбрах, че каквото и да правя аз ще съм копие на родителите си. Може и изменено копие, но първоначално тяхно копие. Затова като общувам с тях гледам да науча нещо за себе си, а не да се набутвам между шамарите :)

И каква вина? Та след като ги обичаш къде има място за вина?!?!?! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Имах книгата свалена ako не се лъжа или от spiralata.net или от форума на izvorite.com.За съжаление съм я изтрил, а и в сайтовете не я намерих.

До утре ще измисля нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Това е линк към друга подобна книга

http://www.spiralata...ID=0&Letter=%D4--,,Отровните родители'', седмата книга в колоната е.

Започни нея.

Приятно четене!

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Добро утро!

Свалих "Отровни родители" и започнах да я чета, сигурно ще ми хареса въпреки, че по незнайни причини "Хора на лъжата" ме привлича повече.Но аз всъщност съм наясно, че съм права и майка ми не бива да се държи така с мен, с разума си разбирам това, но проблемът е, че не ЧУВСТВАМ същото.

Противопоставям й се, боря се да защитя правото си на отделен живот, но се чувствам виновна че не мога да я направя щастлива.Знам, че е абсурдно и никой не е отговорен за щастието на някой друг НО........

Може би защото самата аз съм щастлива в моето семейство и искам и близките ми да се чувстват по същия начин, или може би защото цял живот ми е набивала в съзнанието, че родителите се обичат, уважават и гледат защото "така трябва".

Напоследък си мисля дали пък не е редно родителите да се постараят да бъдат обичани от 30 годишните си деца, а не да го изискват по презумпция.

По повод мнението на БожидарЗим

Аз всъщност не я обичам, защото тя не ме научи на това.Никога не ме е подкрепяла и не е била до мен когато съм имала нужда от майка. Когато бях на 14 год. вместо да ми обясни какви са очакванията на обществото за облеклото на тинейджърите тя просто ми заяви, че се обличам като проститутка. На тази възраст определено имах отклонения от приличното облекло, но това ли е начинът?

Всъщност сега си давам сметка, че не искам да общувам с тях, така съм по-добре, но не съм сигурна, че толкова крайна мярка ще е най-доброто за мен, за тях, за детето ми. Не знам.... но си давм сметка, че никой не може и да ми помогне. Аз просто искам любящи родители на които да се възхищавам и на които искам да приличам.

Май трябва да пиша на Дъмбълдор... :)

Лек ден на всички и благодаря, че ме изслушахте :D

Линк към коментар
Share on other sites

Изчетох по-голямата част от книгата и тя повдигна още повече въпроси. По-точно осъзнах,че проблемът ми е доста по-сложен отколкото си мислех. Имам нужда от помощта на психотерапевт, дали може да ми препоръчате добър специалист в Бургас?

Линк към коментар
Share on other sites

...Но аз всъщност съм наясно, че съм права и майка ми не бива да се държи така с мен, с разума си разбирам това...

Здравей Ема!

Чул съм следната народна мъдрост: "Най-добрата благодарност към родителите ни е... да се грижим и ние така добре за нашите деца."

А конкретно, майка ти, предполагам, се чувства самотна и търси внимание и подкрепа, докато другарчето и.... си гледа мача с приятели. :)

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...