Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Самоконтрол?


Recommended Posts

Що е то . И има ли той почва у нас.

Какво са за вас- самонаблюдението ,самоанализът, самоконтролът

Ако не харесвате известни несъвършенства във вас, какви средства за изглаждане на тези несъвършенства използвате ,

какво е за вас самовъзпитанието...

Линк към коментар
Share on other sites

Ние не можем просто така да решим, че нещо в нас е несъвършенно. Няма как да го решим. Нямаме базата за това и ако вземаме решение, че нещо в нас е несъвършенство, това си изглежда празна игра на логиката.

Можем да определим нещо като несъвършенно, единствено изхождайки от резултатите от общуването си с другите хора. Ако имаме нещо несъвършенно, то се проявява в тези моменти. Всички други изводи за празни. Ако си проличи някакъв проблем в общуването, или нещо ни е неприятно или нещео не се получава, то нека да погледнем това на какво несъвършенство се дължи.

Несъвършенствата, които си въобразяваме, не са истинските ни несъвършенства.

Контролът обикновено цели да ни фиксира върху въображаемите несъвършенства, за да не се заемем с истинските. Защото самовъзпитанието е възпитание на мисли, чувства, сила, действие. А това до действието може да ни доведе само работата над истинските несъвършенства, които се проявяват именно при действието, при общуването с околната среда.

Линк към коментар
Share on other sites

защо трябва да смесваме логиката с емоциите , средата може да бъде далеч не само човешко обкръжение, макар че според мен най -много "гъделичкат" човешките отношения и взаимоотношения.

да речем че в нас протича Емоция, коренът, произходът на която за нас е неизвестен /не и във този живот да речем/

едната опция е да не подхранваме емоцията ,като не се отъждествяваме с нея ,и се опитваме да я наблюдаваме отстрани

Да речем ,че ти " ударят шамар "както често се случва в живота , най -вероятно първопричина за това същестува ,можеш да си обърнеш и другата буза контролирано и да си заровиш главата в пясъка , или да защитиш позицията си или да признаеш правото на опонента си ,ако според тебе е прав /тоест да окажеш "контролиран отпор" /

къде според теб тогава ,минава границата между подтискането на емоциите ,и самоконтрола, самовъзпитането?

Линк към коментар
Share on other sites

относно "средата",

да ние сме избрали, къде да дойдем ,къде да се учим / да речем че това сме си заработили , "заслужили".../

тя се явява- декорът в нашата пиеса,представление, урок ,

но и тази среда се стреми да ни контролира , форматира , моделира.

и както обикновено отново има опции -едната е да хвърлиш "бумеранга" срещу нея и да се надяваш ,че ще те отмине ,но това няма как да стане , а другата е да се правиш ,че не я забелязваш , да и се усмихваш мило и "да си пиеш коняка" с нея .

и третата е да и се усмихнеш ,да и признаеш правото на същестуване като част от равновесието ,и правото на свободният избор , който всеки от нас прави .

да разбереш ,че си тук не за да променяш света , а преди всичко за да променяш себе си ,

да се усъвършенстваш по твое усмотрение, преценявайки собствените си слаби страни ,и

оставяйки "оправянето на света"

на БОГ и на ангелите.

да си отупаш дрехите и се изправиш ,след като са се опитали да те съборят за пореден път, за това че не се вписваш в нечии си, общоприети представи ,

да се опитваш да изправяш тревата ,която т.нар . среда е отъпкала ,

просто защото е решила ,че така се развива технологично и икономически .

Линк към коментар
Share on other sites

.......едната опция е да не подхранваме емоцията ,като не се отъждествяваме с нея ,и се опитваме да я наблюдаваме отстрани

......

къде според теб тогава ,минава границата между подтискането на емоциите ,и самоконтрола, самовъзпитането?

няма как да контролираш чувство, без да се оставиш то да те завладее. Ако не се оставиш да те завладее, то е извън теб.....а как се контролира нещо, което е извън теб?! :)

Линк към коментар
Share on other sites

....да разбереш ,че си тук не за да променяш света , а преди всичко за да променяш себе си ,...

Ами ние сме тук точно да променяме света. Та това е крайната цел. По промяната на света можем да съдим за промените в себе си. Правим промените в себе си по чувство и интуиция, а промяната в света ни показва доколко успешно.

Това са си разни популярни идеи за променянето на себе си. Никой не е луд ей така да променя себе си. Всичко се прави за промяна на света наоколо......вкл. и промяната на себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Що е то . И има ли той почва у нас.

Какво са за вас- самонаблюдението ,самоанализът, самоконтролът

Ако не харесвате известни несъвършенства във вас, какви средства за изглаждане на тези несъвършенства използвате ,

какво е за вас самовъзпитанието...

Самоконтрол основно е контрол върху своите мисли. Всичко останало е вторично.

Въпросът дали имат място самонаблюдението и самоконтролът, мисля, че е излишен. Те са задължителни. Най-елементарен пример е с движенията. Нека си представим, че човек няма контрол над движенията които извършва и някой друг ги направлява вместо него. Кой би поставил под съмнение необходимостта от това човек да има контрол над движенията си? С всичко останало, което влиза в състава на човешкия микрокосмос нещата са аналогични.

Какви средства използвам за да внеса някаква промяна в себе си? Тук основното е да задържа през колкото се може по-голяма част от времето будна идеята за това, което искам да наложа като качество, поведение или др. под. Важно е и постоянно и будно самонаблюдение, защото без него човек бързо забравя, че въобще се стреми към някаква промяна. Останалото е настойчивост и търпение. Един вреден навик, който сме подхранвали десетки години, няма как ей така изведнъж да изчезне (всъщност има, но е нужна много силна воля). Това, което може да унищожи навика е да спрем да го подхранваме със своите мисли. Също така да го осветлим, т.е. да променим отношението си към него, да разкрием фалшивата полза от неговото задоволяване, реално и силно да поискаме неговото изкореняване, а не само на думи, дълбоко в себе си да почувстваме неговата ненужност и вреда. Полезно е да се познава природата на подсъзнанието, на навиците и човешката психика изобщо.

Линк към коментар
Share on other sites

....Кой би поставил под съмнение необходимостта от това човек да има контрол над движенията си? С всичко останало, което влиза в състава на човешкия микрокосмос нещата са аналогични.

...

To така се получават вдървените или превзети походки....много хубаво, няма що :)

Линк към коментар
Share on other sites

.......едната опция е да не подхранваме емоцията ,като не се отъждествяваме с нея ,и се опитваме да я наблюдаваме отстрани

......

къде според теб тогава ,минава границата между подтискането на емоциите ,и самоконтрола, самовъзпитането?

няма как да контролираш чувство, без да се оставиш то да те завладее. Ако не се оставиш да те завладее, то е извън теб.....а как се контролира нещо, което е извън теб?! :)

Кой преподава това , и къде ?

Линк към коментар
Share on other sites

....да разбереш ,че си тук не за да променяш света , а преди всичко за да променяш себе си ,...

Ами ние сме тук точно да променяме света. Та това е крайната цел. По промяната на света можем да съдим за промените в себе си. Правим промените в себе си по чувство и интуиция, а промяната в света ни показва доколко успешно.

Това са си разни популярни идеи за променянето на себе си. Никой не е луд ей така да променя себе си. Всичко се прави за промяна на света наоколо......вкл. и промяната на себе си.

Въпросче -доколко светът се е променил и в каква посока ?

Ако това е критерият според теб , доколко е успешна индивидуалната промяна на членовете на едно общество , нация или цивилизация,

и изобщо на кого му пука за това , с розови очила ли обичаш да се движиш .

Линк към коментар
Share on other sites

Още една идея за размишление - а доколко си сигурен, че този свят който възприемаш като "реален" е реален , а не игра на въобръжението ти или погрешно възприятие ,формирано от сетивата ти .

Редактирано от val68z
Линк към коментар
Share on other sites

Още една идея за размишление - а доколко си сигурен, че този свят който възприемаш като "реален" е реален , а не игра на въобръжението ти или погрешно възприятие ,формирано от сетивата ти .

Ами ти си живееш в твоя свят. Там ти си Бог и никой Бог не може да ти попречи да направиш, каквото поискаш, ако наистина го поискаш.

Линк към коментар
Share on other sites

.......едната опция е да не подхранваме емоцията ,като не се отъждествяваме с нея ,и се опитваме да я наблюдаваме отстрани

......

къде според теб тогава ,минава границата между подтискането на емоциите ,и самоконтрола, самовъзпитането?

няма как да контролираш чувство, без да се оставиш то да те завладее. Ако не се оставиш да те завладее, то е извън теб.....а как се контролира нещо, което е извън теб?! :)

Кой преподава това , и къде ?

Всеки на всеки. Друг е въпросът да се осъзнае процеса.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност,когато успееш да си пренаредиш приоритетите, да премахнеш претенциите към околните и безмислените за Душата материални желания,и започнеш да живееш вътре в сърцето,то ти стига и една молитва,за да си винаги в хармония. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да допълня, че контролът и самоконтролът са необходими на даден етап и в дадени моменти. Понякога човек така се "омазва", че му е нужен контрол, за да се блокира като блокирането излгежда най-доброто средство за момента......стига да не се забрави да се излезе от него :) хе хе хе .

Както казва Учителя, животът и ученето се осмислят от разнообразието.

Според мен след даден момент контролът и самоконтролът са врагове на разнообразието. Трябва да бъдат намалени макар и да ги има, но да се проявяват в ситуации, а не като фокус на съзнанието.

Аз мисля, че няма такова нещо като директно самовъзпитание. Всяко наше възпитание е в отговор на нещо. Не сме Богове, за да определим сами какво трябва да променим в себе си. "Казва" ни се какво да променим, а нашата роля е да откликнем по подходящия начин.

Да го кажа пак. Човек не може съвсем точно да определи пътя си си към целта. "Показва" му се какво да прави, за да върви към нея...................................смирение

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Познаването на себе си (самонаблюдение и самоанализ) и самоконтрола са едни от основните изисквания в окултните учения. Ето какво казва Учителя Петър Дънов в първата лекция пред Младежкия окултен курс „Двата пътя” през 24.02.1922 г.

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. "Познай себе си!" - казва Сократ. Какво означават думите "познай себе си"? Какво трябва да познаете в себе си - Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действат във вас.

...

Всяка наука има правила, които трябва да се знаят и да се спазват. От младите се изисква самообладание - не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава; другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава.

Ще приведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома с голямо благородство и външно самообладание в проявите си. Той често се хвалел с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята, сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: "Няма нищо". Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: "Ето пример на самообладание, на благородство в характера! Това значи идеална мома!" Обаче, като се оженили, работата не излязла както той си мислел. Веднъж той я запитал:

- Де остана самообладанието ти?

- Ти трябваше да влезеш в другата стая да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!...

Казвам: това не е самообладание.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Начин за себеконтрол – туй не го бях чел. Малко е сложно за изпълнение, но пък дава възможност реално да се премине от приказки към дела.
Линк към коментар
Share on other sites

Сега за прекаления самоконтрол. Според мен контролът над себе си не може да бъде прекален. Ние можем да отделяме повече от необходимите енергия, внимание и усилия на самоконтрола, но самия контрол не може да бъде прекален, защото истинския самоконтрол е пълният самоконтрол. Половинчатото владеене на своите мисли, чувства и стремежи не струва нищо особено. Това от което могат да дойдат проблеми е нашето отношение към самоконтрола. Искаме нашите мисли да са чисти и високи. Ще наблюдаваме мислите си, няма да насочваме вниманието си към грубите и егоистичните от тях, а ще даваме поле за изява на чистите и духовните. В един момент след доста упражнения този начин на мислене ще се превърне за нас в навик и ние вече няма да хабим толкова усилия както в началото. Лошите и груби мисли просто няма да имат за какво да се захванат в нашето съзнание и няма да бъдат дразнител за нас. В много отношения човек си е изградил навици, като по този начин подсъзнанието поема част от дейността на съзнанието. Когато тези навици са добри, проблем няма. Но когато тези навици са отрицателни, то е необходимо съзнанието отново да поеме контрола над тях и да ги трансформира. После пак може да остави вече трансформираните навици в една или друга степен на подсъзнанието. Разбира се трябва да се има в предвид и това, че с развитието на човека се изменят и разбиранията му за това, кое е правилно и кое – не. Така навици, които в настоящето смятаме за положителни, в бъдеще можем да открием, че не са чак толкова положителни и отново да се появи необходимостта от тяхното трансформиране. Но това е нормално, а процесът на трансформиране – безкраен. Ние трябва да подхождаме с нагласата, че няма нищо окончателно и просто да се стремим към най-доброто от себе си в настоящия момент. А това, че от гледна точка на бъдещето то ще се окаже несъвършено, си е в реда на нещата. Във въпросното бъдеще ще имаме възможността да внесем нужната корекция.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега за прекаления самоконтрол. Според мен контролът над себе си не може да бъде прекален. Ние можем да отделяме повече от необходимите енергия, внимание и усилия на самоконтрола, но самия контрол не може да бъде прекален, защото истинския самоконтрол е пълният самоконтрол. .....

Е, евала :) Пълният самоконтрол викаш.

На мен пълен контрол ми звучи като тотална липса на контрол ;)

А пък това, което Ани е дала за самообладанието и онова упражнение за контрола ми изглеждат като поддържане на баланс и равновесие. А пълният контол над един баланс какво означава? Липса на движение и промяна....

Линк към коментар
Share on other sites

Пълният самоконтрол означава ние съзнателно да определяме посоката на всяка промяна, която ще се извърши в нас.

И всеки път ли знаеш коя е правилната промяна?

Линк към коментар
Share on other sites

За много неща знам с абсолютна сигурност, че трябва да променя в себе си. Когато се справя с тях, сигурно ще изникнат и други неща, които да имат нужда от промяна.

Линк към коментар
Share on other sites

Вътрешният себеконтрол според мен не се забелязва. Той е част от нас. Проблемът е да стигнем до това състояние.

Но постоянното външно наблюдение и себеконтрол, дори да са осъзнати, няма ли опасност да доведат до вътрешен дисбаланс в един момент? До срив на нервна система и други здравословни проблеми?

Пълното изключване на външния себеконтрол не е възможно. Но според мен трябва да се дават почивки. Като при катерене на планина - трябва май да има и спирки от време на време? :)

Ще наблюдаваме мислите си, няма да насочваме вниманието си към грубите и егоистичните от тях, а ще даваме поле за изява на чистите и духовните.

Ако си забраниш да мислиш за нещо, има опасност само то да започне да „чука“ на съзнанието ти и да чака да му обърнеш внимание. Поне при мен е така... :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Но постоянното външно наблюдение и себеконтрол, дори да са осъзнати, няма ли опасност да доведат до вътрешен дисбаланс в един момент? До срив на нервна система и други здравословни проблеми?

Вече споменах, че до срив може да доведе не самият самоконтрол, а нашето отношение към процеса на контролиране. Например силното желание да осъществим желания от нас контрол със сигурност ще навреди. Ние не бива да позволяваме да попадаме под психическа зависимост от желанията си (в случая това за контрол). Ние се опитваме да наложим желания от нас контрол бавно и постепенно, според възможностите си. Тук не бива да има припряност и бързане, но също така не бива да има половинчатост и компромиси. Не може днес да съм състрадателен, утре да не съм състрадателен и на следващия ден отново да съм състрадателен. Това говори, че състрадателността ми е фалшива. За да съм състрадателен, трябва да съм такъв винаги, при всякакви обстоятелства. Ако не е така, значи следва още да работя върху това си качество. И пак ще повторя, че в един момент това, което си налагаме като поведение ще се превърне в навик и до голяма степен ще бъде извършвано подсъзнателно. Така че няма да е необходимо постоянно да отдаваме огромната част от вниманието си за поддържане на желаната линия на поведение. Щом веднъж тя се утвърди като навик, нещата стават по-леки, дори естествени и незабележими. Но самата промяна е трудна и докато се осъществява са нужни упоритост, търпение и внимание.

Пълното изключване на външния себеконтрол не е възможно. Но според мен трябва да се дават почивки. Като при катерене на планина - трябва май да има и спирки от време на време? :)

Да се задържи достигнатото положение понякога може да се окаже дори по-трудно, отколкото самото му достигане. Но да, всичко се движи по спирала и има периоди когато усилията следва да се отдават не толкова за нови достижения (т.е. за изкачване), а за запазване на достигнатото равнище. Това важи особено когато сме в низходящата дъга на даден цикъл.

Също така не бива да забравяме, че един вид почивка за съзнанието е сънят. Тук може да се отвори цяла една нова линия за разсъждения по темата, защото сънят отразява в голяма степен реалното състояние нашите водещи мисли, навици и др. Ако аз съм се освободил външноот един навик, например яденето на месо, в будно състояние и дори мислено не изпитвам желание при вида на месно ядене, но ако в сънувам, че ям месо, това означава, че този навик още не е напълно изкоренен в мене. В съня волята отсъства и това дава възможност на някои неща, които в будно състояние волята ни няма да позволи да се появят на повърхността на нашето съзнание, да изплуват в състоянието на сън. Но засега ще оставя темата за съня настрана.

Ще наблюдаваме мислите си, няма да насочваме вниманието си към грубите и егоистичните от тях, а ще даваме поле за изява на чистите и духовните.

Ако си забраниш да мислиш за нещо, има опасност само то да започне да „чука“ на съзнанието ти и да чака да му обърнеш внимание. Поне при мен е така... :rolleyes:

Няма да си забраняваш, а просто ще наблюдаваш въпросните мисли, ще ги оцениш като несъответстващи на това, което искаш да утвърдиш като мислене. Въпросът не е да премахнеш нежеланите мисли, а да ги оцениш като ненужни и вредни за тебе. Щом веднъж си ги оценила по този начин, дори и да ги улавяш в съзнанието си, те са под твой контрол, защото няма да могат да окажат вредното си влияние.

Линк към коментар
Share on other sites

Но постоянното външно наблюдение и себеконтрол, дори да са осъзнати, няма ли опасност да доведат до вътрешен дисбаланс в един момент? До срив на нервна система и други здравословни проблеми?

Вече споменах, че до срив може да доведе не самият самоконтрол, а нашето отношение към процеса на контролиране. Например силното желание да осъществим желания от нас контрол със сигурност ще навреди. Ние не бива да позволяваме да попадаме под психическа зависимост от желанията си (в случая това за контрол). Ние се опитваме да наложим желания от нас контрол бавно и постепенно, според възможностите си. Тук не бива да има припряност и бързане, но също така не бива да има половинчатост и компромиси. Не може днес да съм състрадателен, утре да не съм състрадателен и на следващия ден отново да съм състрадателен. Това говори, че състрадателността ми е фалшива. За да съм състрадателен, трябва да съм такъв винаги, при всякакви обстоятелства. Ако не е така, значи следва още да работя върху това си качество. И пак ще повторя, че в един момент това, което си налагаме като поведение ще се превърне в навик и до голяма степен ще бъде извършвано подсъзнателно. Така че няма да е необходимо постоянно да отдаваме огромната част от вниманието си за поддържане на желаната линия на поведение. Щом веднъж тя се утвърди като навик, нещата стават по-леки, дори естествени и незабележими. Но самата промяна е трудна и докато се осъществява са нужни упоритост, търпение и внимание.

О, аз мисля по съвсем различен начин. Според мен е съвсем естествено днес, при едни обстоятелства да съм състрадателна, а утре при други да не съм, пък вдругиден пак да съм. И това ще е така, не докато не я утвърдя като навик, и не защото състрадателността ми е фалшива, ами докато тя не ми стане вътрешноприсъща, да избликва от мен, естествена реакция.

Освен това смятам, че състрадателност по команда не може да има - съзнателно, волево може да се накарам да помогна на някого, но ... нищо повече. И как ще си изградя такъв навик "състрадателност"? То въобще навик ли е състрадателността?

...

Пълното изключване на външния себеконтрол не е възможно. Но според мен трябва да се дават почивки. Като при катерене на планина - трябва май да има и спирки от време на време? :)

Да се задържи достигнатото положение понякога може да се окаже дори по-трудно, отколкото самото му достигане. Но да, всичко се движи по спирала и има периоди когато усилията следва да се отдават не толкова за нови достижения (т.е. за изкачване), а за запазване на достигнатото равнище. Това важи особено когато сме в низходящата дъга на даден цикъл.

Също така не бива да забравяме, че един вид почивка за съзнанието е сънят. Тук може да се отвори цяла една нова линия за разсъждения по темата, защото сънят отразява в голяма степен реалното състояние нашите водещи мисли, навици и др. Ако аз съм се освободил външноот един навик, например яденето на месо, в будно състояние и дори мислено не изпитвам желание при вида на месно ядене, но ако в сънувам, че ям месо, това означава, че този навик още не е напълно изкоренен в мене. В съня волята отсъства и това дава възможност на някои неща, които в будно състояние волята ни няма да позволи да се появят на повърхността на нашето съзнание, да изплуват в състоянието на сън. Но засега ще оставя темата за съня настрана.

...

Да, точно. Ако сме направили нещо по своя си приумица, замазвайки истинската си същност, бихме могли да разберем това по време на сън (но не е задължително).

Между другото неяденето на месо може да е навик, но може и да е вътрешноприсъщо.

Въобще това с навиците малко ме кара да си спомня за едни "учени" ... :)

А дори и да приемем за вярна сентенцията "Навикът е втора природа.", то бих отговорила - "Добре, но все пак не е първата.":)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...