Guest Христо Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 (edited) Може ли за егото да се каже, че е лъжливата представа, която душата има за себе си, когато е под влиянието на ума ? Модераторска бележка: Първа част на темата можете да прочетете тук. Редактирано Април 27, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Април 27, 2012 Доклад Share Добавено Април 27, 2012 (edited) Представи си, че на някое бебе са поставени жълти контактни лещи скоро след като се е родило. Детето ще расте, виждайки всичко през жълтите лещи и така ще си мисли, че небето е зелено. Няма да има никаква причина детето да постави под съмнение своето виждане на "реалността" като неточно и така то ще бъде напълно убедено, че небето действително е зелено. Това е по същество начина по който егото е изопачило духовното виждане на всяко човешко същество на нашата планета.Всеки от нас е пораснал с изопачено виждане на "реапността" и повечето хора никога не са видели друга алтернатива, която да им даде повод да се усъмнят в своите възприятия. Единствения изход за излизане от илюзиите , създадени от егото е свързване на съзнателния ум на човека с разум ,който стои над всяно его - Христовото съзнание. Редактирано Април 27, 2012 от KirilChurulingov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 2, 2012 Доклад Share Добавено Май 2, 2012 Представи си, че на някое бебе са поставени жълти контактни лещи скоро след като се е родило. Защо да са му поставени, не са ли естествени етапите, през които преминаваме ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 2, 2012 Доклад Share Добавено Май 2, 2012 e, всъщност небето е виолетово...... Христо, аз лично предпочитам на егото да гледам като на инструмент. Независимо дали може да се класифицира като добро или лошо, това е нструмент, мой инструмент и ще е глупаво да не го употребявам, за да извлека полза от него. Тъй като ти говореше за воините, един воин би ли се притеснил да използва нещо, когато нещата са на живот и смърт. А те нещата винаги са на живот и смърт и толкова сериозни, че трябва да гледаме на тях като на игра, за да можем да се справим. А пък ето, виж си дясната ръка. Тази земна, "материална" ръка. Би ли я отхвърлил или би я използвал? Същото е с егото. Има една притча за двете кучета в човека, които се бият. Доброто и лошото. "Мъдрият" извод е, че трябва да сме хранили доброто куче, а лошото да умряло от глад......Ето един пример за притча "барната" от странни ръце. Че как ще убиваш кучето си, след като може да помириш двете и да използват И ДВЕТЕ кучета. Бият се, защото не си им създал работа, а най-голямото изкуство е да впрегнеш на работа "лошото" куче в себе си..... kipenzov, АлександърТ.А. и vorfax 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 2, 2012 Доклад Share Добавено Май 2, 2012 Да, знам че е инструмент. Може би би могло да се направи такова сравнение : да си под контрола на егото си е все едно да си влязъл в някаква високотехнологична машина, но да нямаш контрол над нея или да имаш слаб контрол и тя да е почти неуправляема за теб. KirilChurulingov : Това е по същество начина по който егото е изопачило духовното виждане на всяко човешко същество на нашата планета.Всеки от нас е пораснал с изопачено виждане на "реапността" и повечето хора никога не са видели друга алтернатива, която да им даде повод да се усъмнят в своите възприятия. Дали би могло да се каже, че виждането ни всъщност е добро, но добро съотнесено към настоящия етап на еволюцията ни, съотнесено към това дето сме изминали преди. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 14, 2012 Доклад Share Добавено Май 14, 2012 Ако тялото е автомобил, за егото ни би ли могло да се каже, че е двигател ? Егото - ползи ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 14, 2012 Доклад Share Добавено Май 14, 2012 На това его една тема не му стигна XD Диана Илиева и kipenzov 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
The Mag Добавено Май 14, 2012 Доклад Share Добавено Май 14, 2012 Чета една книжка, която доста ми помага да разбирам и познавам по-добре егото си. Простичко там егото е описано като инструмент, който повишава шансовете за оцеляване. Които са както първични нужди като храна, подслон, топлина и любов така и други техники, като това да бъдем прави ние другите грешни, по-бързи или някаква друга комбинация с по. И интересното е, че там пише, че единственото, което е по-важно за егото от оцеляването е това да бъде право, да бъдем прави Ако на някой му е интересно може да я намери тук: http://enlightenment.mail333.su/ Та Егото според мен е нещо, което не можем да премахнем, нито и кой знае колко да го коригираме. Но е важно да знаем, че го има, какви ги върши, за какво се бори и ако успеем да се наблюдаваме сравнително безпристрастно сами отстрани, да се опитаме да различим кое от действията и реакциите ни се дължи на нас самите и кои на егото ни. Аз лично смятам, че в сегашния ми етап на развитие егото ми по-скоро пречи. Сякаш имам екзоскелет на програмиран робот, които има реакция и поведение във всеки случай. Това е Моето Его. И ако не се старая да го наблюдавам и коригирам рано или късно ще се почуствам като една празна черупка, която оцелява много добре. Но празна. В режим на оцеляване Егото би било безценно. Но тъй като човешкия род в голямата си част вече не е застрашен по-отношение на оцеляването ресурсите на егото са насочени другаде. И според мен тази механизация на реакции и поведение породени от Егото ни по скоро ни пречи. На свързването със себе си, с околните, с духа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
innuendo Добавено Януари 3, 2014 Доклад Share Добавено Януари 3, 2014 (edited) Егото е помощен инструмент, който помага на човек да се спре преди границата, след която няма оцеляване. Тъпо става, когато започнем да обръщаме твърде много внимание на откровени глупости, от които не зависи оцеляването - айфон, нова кола, висока заплата, тракатанци... Обществото е наложило схващането, че парите са ценност. Да, но както моя добър приятел Недимчо отбелязва: Парите са средство, а не цел. Ако станат цел - жалне ти майце... Това момче, докато се занимава с разни щуротии от рода на това да си прави коледна елха от тролейбусен проводник, ръси разни доста умни приказки, а ги третира сякаш не е казал нещо по-различно от другите глупости, които честичко си пуска из ефира за забавление. Именно от това изкривено разбиране за ценността на парите започват всички проблеми на обществото. Всеки гони парата (нали парица е царица...) Егото с помощта на ума решава, че оцеляването му зависи от притежаването на новия айфон или някакви други тракатанци и ето тогава започва трагедията. Аз самият мога да се похваля, че поне в някаква степен (трудно ми е да отсъдя колко изявена) съм свел Егото до онази негова изначална функция и нито ме е грижа за айфоните, нито за новия 3Д ЛЕД телевизор на Сони, нито за политиката или неволите на кака Нюркье и терзанията ѝ по адрес на брат ѝ Мюмюн, който бил в реанимация, защото го бил блъснал тролей, а той бягал от някакви преследвачи, които всъщност искали да хванат някакъв негов двойник, който се казвал Гюнайдън и бил богат бизнесмен... Именно това е най-сериозния проблем - егото, което е подхранвано от глупости като парите и онзи първичен животински респект пред по-силния. Физически по-силния. ПС: Само да знаете една долнопробна закусвалня какъв оборот направи от Никулден досега с една томбола за шапки, фланелки и голямата награда iPhone 5C. Самото устройство в родината си САЩ струва 100$ и американците със сигурност биха били учудени с какви евтини подръчни материали биха направили оборот за цял кораб такива играчки... И всъщност, биха ни се присмели. И с право! (Цената без договор на апаратчето е 200/400$$) Точно това е онзи незнаен враг на обществото ни - самите ние и нашите хипертрофирали егота. Парите и уважението не са проблем, ако си си надвил най-лютия си душманин. Просто малцина биха посмели да му посегнат, защото точно най-страхливите хора са най-жестоки и най-слаби вътрешно. Те смачкват другите физически, за да не би някой да ги събори от престола им. Точно затова един анархист е казал: Държавната власт без страх от обществото не би оцеляла и три минути! И той със сигурност е знаел същото нещо, което аз ви казвам. Редактирано Януари 3, 2014 от innuendo Донка и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Януари 6, 2014 Доклад Share Добавено Януари 6, 2014 Имам някакво откачено усещане , че разсъждаваме в грешна посока. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.